Привет от нас, след кратко или дълго отсъствие, вече незнам, но времето е толкова хубаво, че използваме всяка минута за разходка.
Благодаря на всички, които се сещат за нас и ни поздравиха и тук и ивъв фейсбук и в скайп за втората ни месечинка, а и се интересува как сме.
Какво ново при нас и как сме ще се опитам да разкажа. Дано малчо още малко постои в люлката без да иска да му говоря.
Днес бяхме на консултация. Джонджито е вече 5800 и 62см. Аз се чудя, че бодитата му немога да ги закопчея и си казвам, че сигурно са се свили от прането, не очаквах след антибиотика и неразположенията след него да е качил толкова, ама е факт, които ме радва. Сложиха ни и двете ваксини - Пентаксим и Синфлорикс. Да си призная много се изненадах, че ни сложиха Пентаксим, защото доколкото си спомням той се купуваше от родителите, ако искат тази ваксина, а по касата се полагаше някаква друга, ама може и да съм се заблудила. Както и да е. Нашето момче поплака малко и ме гледаше така сякаш ме питаше докога ще го боцкат. Мен ми стана едно криво, такова. Важното е, че бързо забравят всичко и сега стои в люлката и говори нещо на рибите от въртележката й. Започнахме със захранването и нали съм хитра лисица, за да стане по-лесно използвах същата лъжичка, с която му давам капките против коликите и човекът взе, че хареса сокчетата, дори се оглежда за още.
За мен е най-важно, че успяхме да преборим бързо стафилококите и сега вече няма проблеми с нослето.
При мен нещата са горе-долу добре. Има проблем с вътрешните си шевове и ще ходя на лекар, че нещо не ми се струва нормално два месеца и половина след раждането все още да ми опъват като клекна или се наведа. Кърма имам, не е за цяло хранене,но все пак си е нещо и знам, че давам най-доброто от себе си за малкия. Можеше да е по-добре, но не зависеше от мен.

Изчезвам, че човекът напълни памперса.

За любопитните има снимки във фейса, а за тези, които не са ми приятели там има снимчици в галерията. Там можете да ни видите.