mgoranova, това изби рибата!... 

Сега сериозно, според мен любовта е едно от най-многостранните чувства, които ние хората можем да изпитваме. Съвсем не съм съгласна, че любовта отминава задължително или че любов е онази тръпка, от която ти се подкосяват краката в началото.
В началото според мен е влюбването, то със сигурност отминава, но любовта според мен е точно това, което остава след като влюбването отмине. По-нагоре имаше един много хубав пост, нещо в смисъл "сега ни е приятно и просто да си мълчим заедно". Тази тиха, спокойна любов, тази увереност и доверие в другия, този уют, който се създава с времето и рутината, не може да се сравни с влюбеността в началото. Да, сега нямаме толкова неща да си кажем вечер, но това е защото преди не бяхме ежедневно заедно и имаше много повече за разказване. Но сега на моменти направо си четем мислите, пресен пример от тази сутрин – той уби някаква дразнеща мушичка в кухнята и направи някакво движение към плота зад мен. Аз дори не бях забелязала какво точно прави, просто се обърнах и му подадох кухненската хартия, а той само се усмихна...

Любовта ни се показва в малките неща, в ежедневието, вече не се декларира така гръмко и страстно, както в началото, но е много по-силна и устойчива – и точно рутината на съвместния живот, ежедневните му изпитания са я направили такава. Което не ми пречи от време на време като си го погледна, просто да се захласна колко си ми е хубав, а той да ме изгледа умно: "Какво ме зяпаш, пак ли съм рошав?" 

темичката е много хубава
започнах да пиша и пиша,но изтрих всичко
незнам как да коментирам,понеже любовта ми е в мен ,обичам го!Но нещо магията наистина отихна,не е така страстно и бурно както в началото.Най-хубавото е ,че имаме плод от любовта си,и когато ме ядоса с нещо е достатъчно да погледна детето ни и всичко ми минава!Има я любовта,зависи от човека

Аааа темата е много интересна 

Честно казано, не искам да скандализирам никого, просто ще споделя моето мнение. Черпейки от собствения си опит го казвам.... Разбрах, че границата от "много те обичам" до "махни се, че не мога да те понасям" е много тънка..... Мисля, че всички тези филми с хепи енд и живяли дълго и щастливо си остават само там..във филма или в края на лъскавата страничка от приказката 

Аз просто спрях да вярвам в любовта... Летенето из облаците много ми се отдаваше, но от както се приземих няколко пъти по дупе, си взех строга забележка. Тази силна, изпепеляваща, непоклатима, хиперболизирана любов просто не съществува. Има я в други измерение като грижа, уважение, приятелство... но розите и сърчицата, пеперудите в корема и танците под звездите си остават там в началото... в красивото начало...

И аз като всички имам опит  в любовта и то в дългите връзки.И аз до втората-третата година изстивах и си мислих,че любовта не трае вечно...докато не го срещнах.Не изчакахме 3 години,за да видим дали любовта ще си отиде,оженихме се на втората.Е,обичам го,ама наистина,с пеперудите ,с всичко.Че ние почти не се разделяме.Ако сме се разделили сутринта и се видим чак вечерта скачам (буквално) за да го прегърна.Може и да е въпрос  на характер,не знам,но аз съм много привързана към любимия и дано любовта (в този и вид) не си отива никога.

Любовта с времето става по-хубава, защото става по-дълбока и по-наситена и чиста. Ако е истинска - всички дребни недостатъци на любимия сте превръщат в още причини да го обичаш, защото не е съвършен! Задължително правило е обаче- винаги да намирате време за вас двамата - поне 2-3 пъти седмично- разходка, вечеря, кино и питие или просто да останете насаме. Така любовта се събужда отново и отново 

аз пък напоследък се нагледах на радели от половин година всичките ми приятели и познати се разделят, развеждат ... И това не са врузки за по 2-3 месеца а по 4-5 години и мой приятелки ми казват че виждат това все по често ... А колко рядко чувам някой да се жени ако не е форума да разбера че има и други щасливки ....

Много хубава темичка...и дори полезна бих казала. Хайде да я поразбутам малко и аз.
Какво ме възмути. Това което и вас. Дългогодишни връзки и бракове се разпадат, все едно никога не са съществували. Половината от двойките които бяха на сватбата ни, сега са вече минало и всеки тръгнал по пътя си. Капака ми би един приятел на милото , с който на скро си говорих и след дълъг брак и две деца, след голямата и изпепеляваща любов, която твърдяха че имат с жена си, след всичките пъти в които парадираха пред приятелите си с големите си чувства и принципи, сега са не само разделени, но и се плюят и чудят каква мизерия да си спретнат  Пича ми казва, че сега си имал годеница  и бил влюбен...но сега бил наистина влюбен, а преди само се е заблуждавал че обича  Как ще прекараш повече от 15 години с един човек и накрая ще го сравняваш с някой с когото си бил 2 месеца.
Не знам дали сега хоата са по претенциозни, но определено са по безотоворни. За да имаш дом и семейство трябва да се бориш за тях всеки ден, Нещта не се свеждат до там, че хайде вече сме женени, взехме се и от тук на татък каквото дойде. Една връзка се създава от двама и се изгражда от двама, и се поддържа от същите тези двама. И ако половината двойки бяха наясно с това и наистина го осъзнаваха, нямаше да има толкова несполучливи бракове. Разбира се, по лесно е да сложиш край и да продължиш , търсейки някой друг, но какво става, когато и с този някой дойдат проблемите...Тези постъпки са на слаби хора, които нямат силата да се борят за собственото си щастие.

Бера, 
Всичко, което си написала ми е до болка познато и съм на абсолютно същото мнение. Искам само да допълня, че една любов не е само страст, тя носи в себе си и трудни моменти, и страдания, с които обаче, ако е Истинско, да се справяме заедно. В противен случай несъмнено ще се стигне до раздяла... В днешно време хората лесно казват "Обичам те" с устни, а не чуват гласа на сърцето си. И пак се стига до момента, в който няма амбицията и желанието да опознаем самите нас, какво остава за човека до нас...

Ха, много хубава тема,

Аз мисля че любовта си има "живот" както се казва, и след като свърши остава само приятелскто отношение на двама души и уважението. Искам да кажа, че след дълги години брак може би вече навик да си с този човек колко и гадно да звучи думата, свикнал си да си с него, да вечеряте заедно, да си споделяте какво е станало през деня и т.н . пък и деца има-според мен това е любов. Дори и след дългите години на трудности, спречквания, проблеми да останат двама души заедно и да разчитат един на друг...и за мое щастие имам пример в семейството си моите баба и дядо...те са точно това което казах.

А има и такива хора които са просто свикнали да живеят от години заедно и в един момент може би късно вече осъзнават че не могат даже и да живеят заедно и се разделеят. Много глупаво наистина аз съм попринцип на мнение че един път се жени човек, един път се влюбва истиснки (колкото и старомодно да звучи). Както е казала Бера за нейния приятел-ами и аз не го одобрявам това. Какво значи че се влюбил истински в момиче което знае от 2 месеца... ами децата които си казвал някога че са плод на вашата любов??? Наново всичко с нов човек...не го одобрявам. Ииии да чукам на дърво и да стискам палци макар че ако си е писано ще стане, но първо не го пожелавам на никого второ не искам и на мен да ми се случи някой ден

Цитат на: BeRa в 04.08.2011 19:56

Много хубава темичка...и дори полезна бих казала. Хайде да я поразбутам малко и аз.
Какво ме възмути. Това което и вас. Дългогодишни връзки и бракове се разпадат, все едно никога не са съществували. Половината от двойките които бяха на сватбата ни, сега са вече минало и всеки тръгнал по пътя си. Капака ми би един приятел на милото , с който на скро си говорих и след дълъг брак и две деца, след голямата и изпепеляваща любов, която твърдяха че имат с жена си, след всичките пъти в които парадираха пред приятелите си с големите си чувства и принципи, сега са не само разделени, но и се плюят и чудят каква мизерия да си спретнат  Пича ми казва, че сега си имал годеница  и бил влюбен...но сега бил наистина влюбен, а преди само се е заблуждавал че обича  Как ще прекараш повече от 15 години с един човек и накрая ще го сравняваш с някой с когото си бил 2 месеца.
Не знам дали сега хоата са по претенциозни, но определено са по безотоворни. За да имаш дом и семейство трябва да се бориш за тях всеки ден, Нещта не се свеждат до там, че хайде вече сме женени, взехме се и от тук на татък каквото дойде. Една връзка се създава от двама и се изгражда от двама, и се поддържа от същите тези двама. И ако половината двойки бяха наясно с това и наистина го осъзнаваха, нямаше да има толкова несполучливи бракове. Разбира се, по лесно е да сложиш край и да продължиш , търсейки някой друг, но какво става, когато и с този някой дойдат проблемите...Тези постъпки са на слаби хора, които нямат силата да се борят за собственото си щастие.

Е това ме уби. За 2мес. и вече любов. Мисля,че в забързаното ежедневие и навика,които се поражда през годините кара хората да залитат в друга посока. Познаваш човека до себе си и нищо в него не може да те изненада. В един момент се появява нещо ново,различно и те кара да се събуждаш нов човек изпълнен с нови емоции. Всичко е много хубаво и красиво,но за кратко. Всяка нова връзка носи своята страст,но за кратко време. Един ден осъзнаваш,че ти липсва точно навика и човека с който си прекарал толкова години. Не мисля,че този влюбен от два месеца човек рано или късно няма да съжалява за бившата си съпруга. 

Чета, чета и се кефя какво сте написали 
Ще ви кажа моето мнение, за което съм сигурна, че ще получа етикет "наивница" 
Аз мисля, че любовта е като цвете - отначало е семенце и го посаждаш и си развълнуван от това, което правиш и самото вълнение, че ще се роди нещо ново и т.н. Започва да расте и колкото повече расте, толкова повече не ти харесва, защото виждаш, че всъщност вместо да поникне роза расте трън. И започваш да мислиш, че си сбъркал и това е "най-голямата грешка в живота ти", твоите очаквания не са оправдани, не са се изпълнили. Има нещо друго, ако седиш и гледаш как расте растението и полагаш грижи за това растение, то ще порасте и независимо дали е роза или трън ти ще си щастлив, че можеш да се радваш на това нещо, за което си дал всичко от себе си.
надявам се да разбрахте метафората ми Според мен времето не убива любовта. Ти сам се грижиш дали да не умира тя и каква ще е.

Нямам опита на омъжена от години жена, но все си мисля, че когато човек се остави на течението и не полага грижи за брака си, рискува да настъпи криза в семейните отношения. Приемането за даденост е една от причините хората да се чувстват неоценени и да губят добрия тон помежду си. В същото време проблемите смачкват още повече и в един момент се оказва, че вместо партньор до себе си, имаш съквартирант, с когото живеете в студено мълчание, или още по- лошото- карате се непрекъснато и не можете да постигнете съгласие за нищо. Безусловна любов между хората трудно се среща. Само родител може да обича дете така. Когато някой не се чувства обичан и е системно нараняван от половинката си, любовта се смесва с огорчение, непростителност и озлобление. Дори и да се преодолеят тези чувства, по- късно пак се появяват, а човек не може да се бори с тях непрекъснато. В един момент ще вземат връх. Да не говорим, че много хора търпят ужасни неща не от любов, а от страх.
Виждала съм стабилни семейства, които са преминавали през трудности и са оставали заедно. После изведнъж са се разпадали сякаш от нищото. Няма универсален наръчник за семейно щастие, затова всяка двойка сама за себе си избира как да живее и какви компромиси да прави, за да се запази като такава.

Любовта .Любовта би могло да я  има и след 100 години .Стига да живеещ с правилният човек .Да си сигурен ,че това е човека ,с който искаш да бъдеш до края на живота си .Ние сме женени вече 5 години и смея да твърдя ,че с еобичаме даже повече от преди .Защото още ,когато го срещнах усетих хармонията ,усетих допълването ,това с годините се променя.Може би чувствата не са така романтични и свенливи ,но за сметка на това си уверен и усещаш как човека до теб е просто той .Не се притесняваш ,че ще останеш неразбран ,не се притесняваш ,че ще бъдеш ревнуван ,не се притесняваш ,че ще си тръгне.Той е там и моята половина ,която може би е по-дбра от мен ,но се радвам ,че я има !

Цитат на: fiibi_bg в 24.08.2011 21:01

Не се притесняваш ,че ще останеш неразбран ,не се притесняваш ,че ще бъдеш ревнуван ,не се притесняваш ,че ще си тръгне.

Мисля, че това е изключително точно казано  .
Но мисля също, че хората остават разочаровани след време точно поради факта, че всички неща в природата се променят. Както и човек в това число, а с него и любовта и чувствата. И когато човек не осъзнава тази промяна, било  в него или в половинката му, изглежда , че любовта си отива или вече я няма. За мен няма нищо страшно в промяната  дори точно в това е разковничето на живота - израстването и развитието на човек. И най-ценното е да се промениш, да се промени любимия , а вие въпреки различните чувства и усещания пак да сте заедно 

Да ,съгласна съм с теб .Затова и когато избираш човека до себе си ,трябва да прецениш дали този човек е способен да се променя.Защото това е много важно - да се променяте заедно ,да се усъвършенствате заедно ,да вървите напред заедно ,а това е много лесно ,ако вървите към една и съща цел.