Мaнянте то веднъж в месецa не е бебепрaвене,душицо Но кой го кaзвa Успех кaквото и решение дa си взелa.Според мен бебето не може дa опрaви проблемите в брaкa.Зa дa е вси4ко нaред трябвa първо ли4ните си взaимоотношения дa подобрите,4aк след товa говорете зa бебе,зa дa не се слу4и нешо,от което сaмо детенце евентуaлно ще стрaдa

Е добре, дама, как така още преди сватбата си усещала това и въпреки това си се омъжила  Кофти проблем е наистина и е доста лично, дано нещата се оправят, но не знам нали затова хората са уж повече време заедно, именно за да разберат дали са един за друг, да не говорим за секс-темата, че там нещата трябва да са ясни още много преди брака. Kleo_20 е напълно права, че детето не решава нищо и това, че сближава са пълни глупости

А не че не ми се прави секс... Просто не искам с него... А така, хард, ще намериш друг, споко, мъже бол, само внимавай да не те хване, ама тука сме все интелигентни момичета, така че няма страшно, ще се справиш. Подкрепям те, слънце 

При нас положението е такова.... като бяхме "гаджета" се скъсвахме от секс , направоооо може да се каже , че по цял ден!Но от както родих аз нямам желание!Той има огромно желание, както преди е , не се е променил, но аз сякаче нямам, дали то следродилната депресия, дали от тежкото ми раждане, дали , защото ме е стррах да не събудим Михаел..... не знам и аз...
манянте, при теб проблема, според мен е сериозен, трябва да потърсиш помощ, ако искаш да запазиш семейството си, защото секса креми брака , така е наистина, но едно дете -то не крепи брака, напротив искрва всички "кирливи ризи" и на двамата родители!

Цитат на: inaxastra в 06.07.2010 18:41

Според мен има различна любов. Любовта се променя с времето и който е наясно с това има по-големи шансове да остане сьс сьщия партньор.

Ясно че, че светкавиците и фойерверките, които е била любовта в началото (ако разбира се е от този тип любов, нашата не е била) след време изгасват и вече ги няма онези пеперуди в стомаха. Това не значи, че хората не се обичат.

Важно е човек да намери партньора, чиито недостатьци са приемливи за него и двамата заедно да решат, че ще бьдат заедно каквото и да става, да приемат, че има трудни ситуации в живота, които биха се получили независимо с кой си и които трябва да бьдат разрешени. Врьзката е като цвете-иска непрекьснати грижи. Трудно е човек постоянно да полага усилия за нея, защото сьществува непрекьснато изкушението, че тя вече е установена и няма нужда от нищо особено, тя ще си вьрви сама. За мен това е грешка. Врьзката има нужда от поддьржане всеки ден.

В нашата кьща думата раздяла е забранена дори и на шега. Шегувайки се с това отвреме-навреме човек свиква с идеята и го приема за нещо нормално, почти неизбежно един ден... Не! В нашето семейство това е дума табу!

Както и за себе си сьм решила, да избягвам задльбочени духовни врьзки с мьже и нови интересни познанства. От опитьт ми след време винаги има дадена ситуация, в която сме ядосани на партньора и се изкушаваме да се оплачем на приятел. И тьй като той ни е приятел, разбира се ще застане на наша страна и ще ни подкрепи, че грешката е в другия. И понеже с партньора сме вьв всекидневието и вече не общуваме тьй пльноценно както преди, твьрде изморени сме вечер, за да говорим, отдалечили сме се един от друг, развили сме се всекив своята си посока без дори да си дадем сметка за това, да, партньорьт вече не си разбира. А пьк другият ни разбира чудесно. В пьлна емпатия е с нас. Постепенно идва идеята... За какво да сьм с някой, с който вече нищо не ме свьрзва ?!

А след време, когато новата врьзка узрее до това ниво, нима няма да се случи сьщото ? Докога можем да се лутаме от врьзка на врьзка и от партньор на партньор ?

Аз за себе си сьм избрала човекьт, с когото искам да остарея и да деля всичко, и ежедневните радости, и дьлбоките мьки. И сьм готова на всичко, за да бьда с него завинаги. Не ме е грижа, че не си говорим много, говорим си когато имаме нужда от това и ни е приятно да мьлчим заедно. Не ме е грижа, че нямам пеперуди в корема, имам дьлбоко уважение и огромна привьрзаност кьм него. Не ме е грижа, че не е като мьжете от списанията и се облича както и да е. Той си е моят мьж, такьв какьвто е. И искам винаги да сме заедно.

Много добър пост! За мен семейството е нещо свято и ценно, любовта трябва да се поддържа и подхранва. Идеални хора няма – аз самата не съм идеална, така че не мога да го изисквам от човека до мен. Но мога да се стремя да виждам доброто в съпруга си, да го насърчавам, така че и той самия да се развива като личност.
Имам познати семейства, който са женени от 5-10-15 и повече години, и наистина се обичат много, може би дори повече от началото... това е, което искам и за нашето семейство! Ето ви и една илюстрация...

Ако сте много време заедно, повече от ясно е, че остава само уважението и привързаността, нищо не е вечно 

И любов има, ама друга.

Цитат на: inaxastra в 19.07.2010 14:12

И любов има, ама друга.

Абсолютно е така!!!

И аз вярвам във връзката между двама човека. Като говоря за връзка, нямам предвид стандартния израз, върху който рядко се замисляме, а преплитане на душевност, стремежи и постъпки. Като въженце, което е толкова по-здраво и силно, колкото е всяка нишка от него. Ако нещо в нас се "износи", то не можем да очакваме "другата нишка" да го крепи.
Съвсем отделен е въпроса с хората, които по най-различни причини не са попаднали на точния човек за себе си. За мен това е отговора на разделите-липсата на обективно виждане от страна и на двамата партньори. Както и това да избираме някой, който не е завършена личност и да очакваме адекватно и зряло поведение. Или обратното-ние да не сме още такива.
Връзката между двама човека не е само ежедневие, брак, създаване на деца, дом. Тя е нещо много по-различно и е важно да си дадем сметка, че ще ни промени изцяло.

Любовтa,тръпкaтa,вълнението,пеперудите.........вси4ко товa се обединявa с времето под един общ знaменaтел-оби4.Остaнaлото е нaвик,привързaност...Но първонa4aлните емоции се превръщaт в еднa тихa и спокойнa оби4.

Със съпруга ми сме заедно от 9 години и сме преминали през много трансформации на любовта и предполагам,че ни очакват и много нови такива,любовта ни се променя,но това не означава,че отслабва или се изпарява Аз носталгични чувства по пърхащата,но и много измъчвана от въпроси и съмнения "млада" любов нямам Не разбирам защо трябва да се тъжи по този начален период,ако двама души са един за друг колкото повече време минава,толкова повече се обикват Поне това е моят опит,но за съжаление трудно се намират хората,опитвам се да се сетя за повече,но само една единствена двойка покрай нас истински се обичат,всички останали според мен не са щастливи в любовта

Ина много добре го е казала и точно така се чувствам и аз спрямо моя съпруг. Но и ние не сме се оставили по течението, правим малки жестове един за друг. той ми подарява цветя и без повод. И ние си имаме нашите караници, но винаги , когато се караме за нещо си казваме ,че се обичаме, въпреки ,че сме ядосани в момента. Гледаме да не се засягаме лично, защото това поставя една пропаст между двойката. Ние сме от 4 години заедно, 3 години женени и аз все още се вълнувам , когато Крис се прибира от работа. А той милият бърза да се прибере и колкото и да е умерен си налага да остане буден до късно, за да може да бъде с мен. Смятам, че просто пламъчето трябва да се поддържа с малки жестове и уважение един към друг.

Цитат на: kleo_20 в 19.07.2010 14:34

Любовтa,тръпкaтa,вълнението,пеперудите.........вси4ко товa се обединявa с времето под един общ знaменaтел-оби4.Остaнaлото е нaвик,привързaност...Но първонa4aлните емоции се превръщaт в еднa тихa и спокойнa оби4.

Абсолютно съм съгласен с тебе. С времето се свиква с един друг, любовта е временно явление после остават хубавите спомени и привързаността между хората

Забавната страна на въпроса: "За любовта-какво се случва с нея с времето?"

Аз пък съвсем не съм съгласна, че само в началото има любов, а после изчезва.
Според мен в началото има страст, тръпка, силни емоции, но това съвсем не е самата любов, любовта е нещо много по-голямо и всеобхватно, включва в себе си много неща, верно е че няма как нещата да са същите като в началото, но това не значи че стават по-лоши, напротив. с времето, ставате все по-близки, все повече се обичате, неможете един без друг, сексът става все по-хубав, това са моите впечатления