Много търсих тема, в която да вмъкна разказа си, и понеже не намерих, се реших да пусна нова.
От известно време забелязвам едно тъжно явление. Както се случва на всички, които подготвят сватба, поканените близки и приятели в някой момент, развълнувани от събитието, искат да си поговорят с вас за нея. По-точно как се е стигнало до сватба.
Какво е тъжното, за което говоря. Почти всичките ни приятели споделиха, че се разделят с половинките си, други са в процес на раздяла или развод. Не знам, това са все дълги и сериозни връзки, при някои има и деца. В рамките на 3 месеца над 10-15 познати двойки са в това положение. Тези близки, които си бяха самички, от години са с нещастни и неудачни връзки. Може би не съм успяла да разбера какво се случва по-рано, ала някак новините за всичко това ме потресоха. Извинявам се за думата, но след всеки подобен разговор за нещастни двойки и изчезнала, или несъществуваща любов, бях като ударена 
Кажете, наистина ли положението при повечето хора е толкова лошо? Знам, че хората могат да имат много проблеми, ала нима толкова често се среща? Няма как да си направя средна статистическа извадка и затова ви питам за вашите впечатления.

Мишел, толкова много настроения се сменят и толкова много мисли минават на човек през главата, понякога и аз съм си мислила, точно, каквото и ти в момента, за това искам да ти кажа, че те разбиирам, но просто това е е едно моментно сътояние и моментен поглед върху нещата, утре може би няма да мислиш така. Не забравяй, че нещата са едни и същи и ние не можем да ги променим, но можем да променим нашето възприятие за тях.
Та в общи линии искам да кажа, че понякога и аз си мисля, че съм нещастна, а в други моменти си мисля,че съм намерила щастието.
истина е обаче, че хората се разделят, изневеряват си и се нараняват, аз не познавам двойка от моите близки, които да не го е правила, имам приятелки, които са сами и не могат да намерят подходящия човек.
Мисля си,ч е хората са станали по-претенциозни и не правят компромиси, сменят връзките при най-малкия проблем, а не съм сигурна, че така ще намерят щастието.
Ние отговаряме само за нашите действия и постъпки и от нас зависи да направим сами своето щастие.

michelle, за да те успокоя, ще ти кажа, че в нашето обкръжение такива неща не съм забелязала. всички около нас или се женят или се "размножават"
тези, които са имали кофти или никакви връзки един по един започнаха да се задомяват.

Румяна е права, че хората сега са много по-разглезени и много от тях не намират смисъл да се борят за да оздравят връзката, която имат. По-лесно е да кажеш "Стига!, отколкото да видиш къде е проблема.
Ако знаеш защо си избрала този човек, и ако си готова да работиш за бъдещето ви и да намираш смисъл в това (колкото и клиширано да звучи), значи няма от какво да се притесняваш.

Да ви кажа честно не се притеснявам за нас. Аз съм много философски настроен човек и вярвам, че трябва да се действа внимателно, обмислено. Та преди да се реша на връзка и семейство, доста сериозно си помислих. Едва, когато си отговорих "защо", го направих.
Там е работата, че ми стана мъчно. Никак не го разбирам това с нараняването на човека до теб(освен, ако не е напълно неволно), както и да бягаш от проблем. Надявах се да не е въпрос на недостатъчно зряло мислене и претенции. Може би многото трудности в ежедневието на хората ги правят изнервени дотолкова, че вместо да намерят опора в човека до себе си, се насочват срещу него. Няма как да анализирам проблемите на познатите ми двойки, пък и това е техния живот. Но ми остана чувството на горчивина. Сигурно, защото вярвам, че съвместния живот в една съвсем, съвсем мъничка степен е "хубави залези, веселие и цветя". Това, което ме стресна, е че нещастните връзки и бракове, разделите май са доста често срещано явление. Може би имам романтичната нагласа за хората, които се подкрепят "в добро и зло" и заедно се учат да са по-пълноценни личности.
"Мисля си,ч е хората са станали по-претенциозни и не правят компромиси, сменят връзките при най-малкия проблем, а не съм сигурна, че така ще намерят щастието."
Май в това е проблема...

michelle, ценностите са се сменили и за това често се стига до тук. Около мен има както много здрави семейства, така и връзки, за който пишеш. Аз самата също често наблюдавам хората. И мога да ти споделя моите впечатления:
За самотните около мен проблемът е, че те не търсят. Искат едва ли не любовта да почука на врата им, а трябва да излизат по-често, да комуникират с различни хора, да сменят обкръжението си. Много от тях търсят, но на неподходящите места. Мой колега иска свястно момиче до себе си, но се движи само в кръг от богаташки щерки и манекенки(не искам да засегна някой). Как да си намери там скормна, пестелива жена с ценностна система?! Аз самата се запознах със съпруга си на място, на което никога не бих стъпила по принцип, но отидох.
За нещастните двойки забелязвам много общи черти. Те просто не се развиват. А за да бъде успешна една връзка двамата тряба да обединяват усилия около нещо ново на всеки 1-2 годни, та било то и един ремонт. Оставят се на рутината, отпускат се и забравят, че трябва да продължават да печелят човека до себе си и да показват чувствата си. Много от моите познати са около 30-на години, но са много незряли за дом и семейство. Как да очакваш развитие от такъв човек?!
Някои от тях пък не са удовлетворени от връзката си, дори не обичат половинката си и не предприемат нищо за да оправят нещата или да намерят нов партньор, с който да са щастливи. В крайна сметка тези връзки винаги приключват, но в някои случаи след като се е появило детето, а това е много жалко.
Най-големия враг за връзките е липсата на комуникация и зачитане на потребностите на другия. Все пак и двамата се променят с времето и ако не усещаш и не откликваш на тази промяна.......пак се стига до край на връзката.

Не съм сигурна до колко са станали по-претенциозни хората. По-скоро никъде не виждат това, което им трябва. Аз като жена много трудно се спирам на някой мъж- та масово около 30 год са недорасли, незрели мъже, който не могат да се оправят без майките си и нищо не разбират от живота. Останалите са някакви аругантни мъжкари, които мислят, че жената трябва да е като послушно кученце и да стои в кухнята.......в днешно време истиснките мъже са на изчезване. Както и истинските жени - аз ако бях мъж да съм станала обратен. Честно ви казвам.

michelle, аз преживях това, през което минаваш (като мисли и разсъждения) наскоро, когато научих, че наш много добър приятел се разделя с жена си! Не точно разделя, ами я оставя...  Ами дойде ми като гръм от ясно небе! Те се ожениха само преди две години, макар да  бяха заедно от много години преди това. Какво е станало? Ами "били започнали да искат различни неща и са се отдалечили един от друг, а междувременно той се бил влюбил в друго момиче"... Ами, извинявам се! И следа нямаше от усилие да се спаси връзката, най-малкото да положиш усилие - какво ако не това дължиш на половинката си, с която си споделял толкова години от живота си! И колкото и добър приятел да ни е, честно казано никак не одобрявам какво направи - ей така, в кошчето с един ритник на жената, на общия живот... все едно нищо не е било и сега влюбен бил... а като го заритам където най-боли...?!? Егоизъм! Руми го е казала мнооооого точно - хората като станаха свидетели на масовите разводи, вече не полагат усилия, по-претенциозни са, избират лекия път! Нищо не е свято вече, дори семейството! 

Аз също мога да дам твърде малко примери за щастливи и сполучливи двойки,за съжаление, и те са по-скоро  изключение отколкото правило.Много двойки просто стоят заедно,оставили се на течението,въпреки,че очевидно не са щастливи заедно.Не знам дали има рецепта за щастие в личния живот,но си мисля,че много от нещата,които ни се случват си зависят основно от нас.Много е важна нагласата,която имаме.Ако не вярваме в истинската любов,ако сме потънали в цинизми и безверие,как ще ни се случат хубави неща?Има и още нещо,в което аз много вярвам-не е нужно да си ходил дълги години с един човек,да си живял дълго на семейни начала,за да рабереш дали това е човека.Истинските неща се усещат със сърцето.Когато си срещнеш твоето човече,просто няма начин да не го познаеш  

stefanel Споделяш моето мнение.

Ariel, случката, която разказваш е класическа. Но винаги двамата носят вина. За да се влюби в друга жена, тази до него не му дава нужното. Предполагам ти е тежко, но не бива да вземаш страна. Все пак, за да си отиде той, тя вече не му дава, това от което има нужда. Казваш, че с лекота си е тръгнал. А какво е направила тя, за да спаси положението? Може да са ти разказвали неща от живота им, но няма как да знаеш каква е истината. И аз съм си тръгвала привидно с лекота, но месеци наред съм правила какво ли не за да оправя нещата без най-близките ни хора дори и да подозират на какво дередже сме. Сложен е въпроса и никога не е виновен само единя. Ако не им е добре да са заедно и вече са се променили дотолкова, че да не са съвместими, защо да страдат под един покрив, вместо да намерят щастието с друг човек?

Любовта винаги свършва рано или късно, нормално е да се е влюбил в друга жена. Заветното завинаги не е реално, просто няма как. Всичко отминава с времето и нищо не е както в началото, независимо колко силно е било. Няма нищо вечно и всички тези натруфени историйки тип " ама ние сме 3-5-10 години заедно и все така силно се обичаме " звучат смешно. Да не говорим, че е съвсем отделен въпрос затова колко мъжете гледат винаги и само половинките си.... Не може все боб, както се казва. Не искам да засягам никой или да се заяждам, просто споделям мнение. Както каза Ники Лозанова - " По-добре любовница, отколкото съпруга " 

Семейството отдавна вече не е свято, но всеки е отговорен за своята си градинка.

Според мен има различна любов. Любовта се променя с времето и който е наясно с това има по-големи шансове да остане сьс сьщия партньор.

Ясно че, че светкавиците и фойерверките, които е била любовта в началото (ако разбира се е от този тип любов, нашата не е била) след време изгасват и вече ги няма онези пеперуди в стомаха. Това не значи, че хората не се обичат.

Важно е човек да намери партньора, чиито недостатьци са приемливи за него и двамата заедно да решат, че ще бьдат заедно каквото и да става, да приемат, че има трудни ситуации в живота, които биха се получили независимо с кой си и които трябва да бьдат разрешени. Врьзката е като цвете-иска непрекьснати грижи. Трудно е човек постоянно да полага усилия за нея, защото сьществува непрекьснато изкушението, че тя вече е установена и няма нужда от нищо особено, тя ще си вьрви сама. За мен това е грешка. Врьзката има нужда от поддьржане всеки ден.

В нашата кьща думата раздяла е забранена дори и на шега. Шегувайки се с това отвреме-навреме човек свиква с идеята и го приема за нещо нормално, почти неизбежно един ден... Не! В нашето семейство това е дума табу!

Както и за себе си сьм решила, да избягвам задльбочени духовни врьзки с мьже и нови интересни познанства. От опитьт ми след време винаги има дадена ситуация, в която сме ядосани на партньора и се изкушаваме да се оплачем на приятел. И тьй като той ни е приятел, разбира се ще застане на наша страна и ще ни подкрепи, че грешката е в другия. И понеже с партньора сме вьв всекидневието и вече не общуваме тьй пльноценно както преди, твьрде изморени сме вечер, за да говорим, отдалечили сме се един от друг, развили сме се всекив своята си посока без дори да си дадем сметка за това, да, партньорьт вече не си разбира. А пьк другият ни разбира чудесно. В пьлна емпатия е с нас. Постепенно идва идеята... За какво да сьм с някой, с който вече нищо не ме свьрзва ?!

А след време, когато новата врьзка узрее до това ниво, нима няма да се случи сьщото ? Докога можем да се лутаме от врьзка на врьзка и от партньор на партньор ?

Аз за себе си сьм избрала човекьт, с когото искам да остарея и да деля всичко, и ежедневните радости, и дьлбоките мьки. И сьм готова на всичко, за да бьда с него завинаги. Не ме е грижа, че не си говорим много, говорим си когато имаме нужда от това и ни е приятно да мьлчим заедно. Не ме е грижа, че нямам пеперуди в корема, имам дьлбоко уважение и огромна привьрзаност кьм него. Не ме е грижа, че не е като мьжете от списанията и се облича както и да е. Той си е моят мьж, такьв какьвто е. И искам винаги да сме заедно.

Цитат на: Sweet`Dream в 06.07.2010 17:26

Любовта винаги свършва рано или късно, нормално е да се е влюбил в друга жена. Заветното завинаги не е реално, просто няма как. Всичко отминава с времето и нищо не е както в началото, независимо колко силно е било. Няма нищо вечно и всички тези натруфени историйки тип " ама ние сме 3-5-10 години заедно и все така силно се обичаме " звучат смешно. Да не говорим, че е съвсем отделен въпрос затова колко мъжете гледат винаги и само половинките си.... Не може все боб, както се казва. Не искам да засягам никой или да се заяждам, просто споделям мнение. Както каза Ники Лозанова - " По-добре любовница, отколкото съпруга " 

Това мнение изразява всичко, с което не съм съгласна в живота.

Цитат на: lionelsa в 06.07.2010 16:14

Ariel, случката, която разказваш е класическа. Но винаги двамата носят вина. За да се влюби в друга жена, тази до него не му дава нужното. Предполагам ти е тежко, но не бива да вземаш страна. Все пак, за да си отиде той, тя вече не му дава, това от което има нужда. Казваш, че с лекота си е тръгнал. А какво е направила тя, за да спаси положението?

Много си права! Най-вероятно и двамата носят вина! Но тази така класическа история изразява нещо станало типично през последните години. Тя го обвинява, че не й е дал шанс, на нея и на брака им - защото след като е станало ясно, че нещата опират до развод, тя е предложила да се борят и е била готова на това. Познай той какво е избрал - колко по-сладко е да си имаш пеперудите в корема по новото момиче... А споменах ли, че тя също е женена? Аз не взимам страна, но това не означава, че нямам мнение. Само си споделям тук с вас, пред тях нищо не бих си позволила да кажа.

Значи въпросът е: Какво се случва с любовта през времето? И отговорът според мен е, че се променя. Да, няма ги пеперудите, да, може вниманието ни да бъде привлечено от някой друг, но е грешно да се приписва всичко на биологията - че вече го няма привличането и нищо не можело да се направи. Ами не е така! Всеки има глава на раменете си и всички ние имаме свободната воля да избираме как да постъпим. И ако си решил да измениш на половинката, не можеш да го припишеш само на човешката биология, колкото и да ти е изгодно. А ето и един друг въпрос: за колко от нас думите: "Докато смъртта ни раздели" наистина са добре осмислени, когато се изричат?

inaxastra, много хубаво казано наистина! Сърдечни поздравления за новата лентичка! 

Цитат на: Ariel в 06.07.2010 20:07

А ето и един друг въпрос: за колко от нас думите: "Докато смъртта ни раздели" наистина са добре осмислени, когато се изричат?

Уви - за много малко от нас

И аз не съм съгласна с мнението, че любовта винаги свършва. По-скоро ние сме тези, които я убиват или тези, които постоянно я подклаждат. Само дето се сещаме прекалено късно за това.

Ariel абсолютно съм съгласна с теб, че в поста на Sweet`Dream виждам всичко с което не съм съгласна, пък и последния цитат + автора му просто няма какво да се коментира 

inaxastra "Любовта се променя с времето"  Абсолютно подкрепям всяка една дума 

Inaxastra,много мъдър и зрял пост  Съгласна съм с абсолютно всичко 

Само споделих с мен лично как стоят нещата. На всеки животьт е различен и всеки има право и на избор, и на грешки. Така се трупа опит. Аз от моите преживени досега любови и личния ми опит това сьм си изкарала като заключение, и така сьм си решила за себе си. Пьк както казват братята руси: поживем, увидим