Аз съм по-скоро съгласна с част от поста на Sweet Dream ... наистина любовта малко по малко се изпарява под натиска на битовизмите или казано по-меко трансформира се И аз незнам в какво.
Онова възхищение, което изпитваш към другия в началото постепенно изчезва, наистина е много жалко. За мен единствения начин да се избяга от монотонния живот и по-честото пътуване и събиране с приятели, но това не винаги е възможно.

Мишел, аз нямам почти никакви познати двойки, които да са се разделили, но и нямам познати, които да са силно влюбени след 4,5 години връзка. Обичат се по някакъв начин със сигурност, но и много често има разправии за непомагане в домакинската работа, недостатъчно грижи за детето и т.н. - ето от тези битовизми най ме е страх, защото те прогонват любовта и привързаността бавно, но сигурно. В повечето случаи мъжкото чувство за егоизъм е прекалено силно и просто от мама се прехвърлят на жената слугиня, която да ги отвъжда и хич не им пука как се чувства тя. Това е и част от балканския манталитет

А за любовница (била съм в такава ситуация) не съм съгласна, че е по-хубаво от съпруга, даже напротив, любоеницата за мен е една много глупава и самотна жена, която всъщност няма никой, а цялата ситуация е супер нереална, защото при редки и откраднати моменти всичко е прекрсно, но ако тези двама човека заживеят заедно ги очакват същите битовизми.

За съжаление и аз съм била любовница и по скапан период от живота си едва ли съм имала...  Та ние и едно кафе не сядахме да пием като хората, кое му е хубавото според някой от вас не знам 

И аз сьщо. Не на женен, но на сгоден. И аз бях сгодена за друг по сьщото време. Този двойнствен живот е толкова изтощителен... И това криене...

В крайна сметка сега мога да кажа, че беше хубаво. Много го обичах и той ме обичаше, но ми беше ясно, че не може да продьлжава вечно и се радвам, че го изживях, както и се радвам, че сложих край.

А пьк да си с женен мьж, значи на всеки празник да си сам. Защото на него дори да му е криво, на празник ще е с жена си и нея винаги ще я има между вас. На себе си не бих направила подобно нещо. Прекалено се обичам и сьм егоист-искам мьж само за мен. Не ща да го деля с друга.

Целта ми в живота е да изградя здраво семейство. И ще успея.

Ша ма извиняваш Sweet`Dream  обаче Ники Лозанова е едно тъпо праче което не бих послушала за нищо, мое мнение.Любовница е до време, много е интересно, защото се виждате рядко, всичко е пълно с адреналин, докато не ти писне, докато не го поискаш за винаги, докато нервите ти не почнат да ти изневеряват.
Любовта е интересно нещо, тя се трансформира с времето и всичко си зависи от нас.От двамата.Доколко искаме да правим компромиси, доколко ще позволим на ежедневието да ни затрупа и да забравим, защо сме с този човек.Ние се познава със съпруга ми от 13г, всъщност от толкова сме заедно.Живеем заедно от 6 май, може и повече да са не съм сигурна.Аз знаех малко след като заживяхме заедно, че искам да съм с него независимо от всичко.Минавали сме различни периоди и сега когато имаме големи проблеми знам, че това е човека който е трябвало да бъде до мен.Знам че заедно стига да искаме можем да направим много.Правим компромиси, търсим решение, заедно, без да се обвиняваме, и без да искаме да сме безгрешни.Това е трудно да кажеш виновен съм.И ние както Ина казва си мълчим, но предпочитам да си мълча с него отколкото да приказвам глупости с друг, това мълчание ми дава сигурност.И досега стига да искаме си правим глупостите от тийн годините, но това е моментно не като преди

Не знам дали не е  , но честно казано не знам и къде другаде да пиша...
Вече почвам да си мисля, че аз  съм сбърканата 
Накратко - изобщо, ама изобщо не изпитвам грам сексуално влечение към мъжа ми. И това е дори още отпреди сватбата. Може би около 3-4 години вече. С него сме заедно от около 8 години.
И не мога да кажа, че не изпитвам нищо към него - мило ми става като го гледам, искам да си го гушкам, но в сексуално отношение - не мога да го възприема...  А не че не ми се прави секс... Просто не искам с него...
И тъй като искам бебе, последните няколко месеца се опитвахме да бебеправим, когато би трябвало да ми е овулацията - общо взето по веднъж, максимум 2 пъти на месец (ако го правим два поредни дни), ама се получава едно такова дървено и неестествено... И вече започвам да си мисля дали е редно да е така. Преди си мислех, че е нормално, че сме си омръзнали за толкова време, но сега като ви чета как дори и след 10-тина години, пламъкът в някои от вас все още не е угаснал - и започвам да си мисля, че първо - съм направила грешка със сватбата и второ - сега би било грешно да правя и бебе (въпреки че се чувствам готова за бебе, но ...  )

Иначе за тези години с него се познаваме много добре - и той е умен, отзивчив, нежен, изглежда що годе добре (е има си своите недостатъци, ама кой няма?), но просто го възприемам повече като приятел, брат или домашпен любимец, отколкото като мъж.

menyanthe много е сериозно това, което пишеш, но едва ли някой тук може да ти даде съвет, защото само ти знаеш от какво се нуждаеш, само ти знаеш, какви са представите ти за брака и какво очакваш от мъжа до теб, само ти знаеш дали си щастлива и дали не си. Трябва сама да намериш отговор на тези въпроси.Може би е логично да ти кажа - дай си време, но ситуацията е такава от години. определено недей да предприемаш нещо прибързано. А как се чувства мъжа ти? Говорили ли сте на тази тема? на него харесва ли му положението?
само едно ще ти кажа, не всичко е перфектно във всяко едно семейство, всеки има своите проблеми, понякога се замисля, дали това е искал от живота, дали така трябва да бъдат нещата, всякакви мисли минават през главите ни, важно е ние да сме щастливи поне през по- голямата част от живота си.
Със сигурност поне за мен сексуалното привличане няма как да е като в началото, но поне при мен то се е видоизменило, в нещо по-хубаво дори, не толкова огнено, а по- скоро по лично, по - осъзнато някак си като чувство за единство, не знам как да го обясня.
дано съм ти била полезна смоите разсъждения.

Говорила съм с него по темата, той все още ме иска (в сексуално отношение), но някак не може да възприеме, че съм загубила всякакво влечение към него. Сега е решил да се опита да влезе във форма и да прави упражнения. Не знам - може би ако успее да го направи, може би тогава да се променят нещата, знам ли? Искрено се надявам да е така... Може би ще е добре да спра с бебеправенето засега. То и без това нищо не става - сигурно има причина да е така.
А дали съм щастлива - ами и аз не знам. По-скоро съм спокойна. Но определено чувствам, че ми липсва нещо, макар че и аз не знам какво точно...

menyanthe, това което пишеш е определено неприятно! Секса е една много важна част от личния живот на една двойка. Аз и моят съпруг сме заедно от 5 години и сме женени от 1 година. Още в началото на връзката ни осъзнах, че с него ми е най-хубаво предвид мъжете преди него. Продължавам да мисля така и сега. Е не правим същия див и необуздан секс като преди, но на мен ми е много хубаво особенно когато сега вече и бебеправим.
Дано скоро решиш проблема си и дано съм ти помогнала с мойте разсъждения.

УСПЕХ

menyanthe,мила на всеки от нас нещо му липсва във взаимоотношенията!Няма перфектна двойка и перфектно семейство.Нормално е секса с времето да се промени и да е различно.Но липсата на желание за любов точно с този човек за мен си е сериозен проблем.
Бих те посъветвала да потърсиш професионален съвет-сексолог,психолог,нещо такова.
Както казва и Руми,не взимай прибързани решения!

Наистина това е доста сериозна и деликатна тема! Ти си знаеш защо, но аз ако бях нямаше да сключа брак с този мъж, за мен трябва в него да има съвкупност от качества, които изисквам от един мъж. Естествено, че всеки си има кусури, но това е нещо голямо, не дребно, та да го подминеш ей така. Моят съвет е да не бързате с бебето, първо си изяснете тези отношения, защо се е получило така, че нямаш желание, и то само с него,а не по принцип за секс, къде е проблема, дали трябва той да направи нещо по-специално и т.н. и направете нещо по-въпроса, трябва да има диалог между вас, това е много важно и да бъдете заедно в това, което правите. Ти сама каза, че и да опитвате засега не става - според мен има защо, Господ си знае работата! Успех

Менянте и aз мисля,4е товa си е сериозен проблем и много добре влизaм в твоето положение и те рaзбирaм При мен нещaтa сa същшите кaкто ги описвaш ти Но пък поне не съм сaмо aз-т.е. кaкто се 4увствaм aз тaкa и той.
Поговорете си,помисли си къде се е прекъснaлa връзкaтa.Припомни си евентуaлнaтa при4инa зa товa.Нещо в дaден момент се е слу4ило и е сдaло бaгaжa.Говориш зa години...не мисля,4е товa стaвa изведнъж.Поне в моя слу4aй не.Ли4но aз се уморих дa дaвaм прекaлено много/в товa отношение/и нищо дa не полу4aвaм в зaмянa.И мaлко по мaлко стaнaх съвсем безрaзли4нa-товa виждaх и в товa се превърнaх.От експресивнa,избухливa и емоционaлнa/стрaстнa го кaжи/в нещо съвсем рaзли4но,което нямa aнaлог.
Предстaвям си колко му е кофти нa 4овекa.Не знaм кaкви сa ви то4но отношениятa и кaкво си му споделилa,но определено егото му е нaрaнено Винa нямaш никaквa.Обикновенно товa е двустрaнен процес,но понякогa зa съжaление трудно се обръщa.
УСпех ти желaя

menyanthe, стана ми мъчно като прочетох поста ти, едно защото се върнах назад във времето и се сетих за своя дългогодишна връзка с подобно усещане и второ заради това, че ми домъчня за теб и това, че вероятно ти е мъчително сега. Не се чувствам удобно да говоря за толкова сериозна тема и да правя изводи вместо теб, но съм сигурна, че е много неприятно да те измъчват подобни мисли. Бих могла единствено да ти кажа, че смятам за правилно решението ти да не бебеправите в момента, докато не си напълно наясно с това какво усещаш и доколко всичко си заслужава. Правете нови неща, пътувайте, измислете нещо различно от баналното ежедневие.. може би те потискат битовизмите, не успяваш да го видиш в привлекателна светлина. Да, ясно е, че след като сте толкова години заедно, ще си привързана и ще го чувстваш мил, но явно ти си усещаш, че имаш нужда от повече.

Позволи ми да не се съглася с Мира за това, че егото му е наранено, но ти вина нямаш никаква. Не във вината е проблема, а в желанието ти към него или по-скоро липсата му. Когато хората имат връзка, често се стига до подобни настроения. И все пак - има двойки, които променяйки обстановката, средата, бита си, успяват да се видят с "нови очи". Момичетата хубаво са казали, че след като сте се оженили и сте решили да сте заедно, то не е хубаво да се действа прибързано, но пък от друга страна колкото повече отлежават нещата, толкова по-неразрешимо става. Считам, че и двамата следва да се опитате да промените нещата, без някой да е казал, че ще се получи. Действително - за това не е излишно да видите себе си през очите на друг - психолог, съветник.. знам ли как се казва това. Питай ina_lemon, тя се занимава с неща в тази област - консултации и т.н., тя е може да те насочи и със сигурност ще получите по-правилни съвети отколко можем да кажем ние тук. Всеки гледа от неговата си камбанария - ако е щастлив, ще ти съчувства, но няма да те разбере; ако минава през същото - ще мисли като теб и пак няма да си помогнете. Не оставяй нещата така - човек няма хиляда години, в които да търси щастие и да премисля. Направете нещо ново, опитайте са промените тотално нещата около себе си... и т.н. Има куп неща още, но ти най-добре познаваш възможностите. Чети, питай, не оставяй всичко така... Много се надявам скоро да си по-ведра и ти стискам палци!

Само да добавя - аз имах същия проблем в моята най-сериозна връзка преди да срещна годеника си и това състояние продължи поне година-две, в които нямах смелост да го напусна, но пък и не влагах нищо от себе си повече, за да го почувствам отново близък и желан, както в началото. На мен ми мръзна, измъчвах се, той пък се отдалечи обиден и се разделихме. Сега знам, че това е било правилно, но ако бяхме женени и по-зрели, може би нямаше да сме така. Всеки с историята си. Опитай всичко пък после вземи своите решения, но ... не намесвайте дете в това. Това със сигурност ще обърка нещата за теб. Или поне аз така си мисля. 

Е, не мога и аз да не си кажа. Аз съм имала няколко доста дълги връзки, сгодини, още с първото си гадже бях 4-5 години. Няма да разказвам разни подробности, само ще кажа, че човек се влюбва, но е важно да има много силна любов, която после да се трансформира в обич и уважение. Няма вечна любов в смисъла на пърхащите пеперуди, секс по няколко пъти на ден, тръпнене за всеки миг, който ще прекарате заедно. После нещата улягат, стават по-спокойни, не, че си писвате, просто знаете, че сте заедно и това е достатъчно. Приоритетите на хората се сменят. От всичките си мъже, със съпругът си съм била най-малко време преди да се омъжа за него. Имала съм и други предложения за брак, но ги отхвърлих, защото просто не можех в момента на задаване на въпроса да кажа твърдо ДА (което, познавайки се, знам, че означава, че никога няма да кажа ДА). С него съм щастлива от първия ни миг заедно до ден днешен. Преди да сключим брак поживяхме малко заедно, сгодихме се, оженихме се. Още влюбени. Сега любовта е прераснала в обич и уважение. Но истината за закрепването на една връзка, брак или просто съвместен живот, е в уважението и способността да правиш компромиси. Освен това, човек трябва да се е наживял, да е видял някои неща от живота, за да прецени дали това го иска сега и ще го иска и след 20  год. пак.
Ина, мила, много добър пост, много неща, кото важат и за мен!!! Това си е моят мъж, какъвто и да е в очите на другите, за мен е най-добрият!!!! Искам да отгледаме заедно нашите деца и да остарея с него, макар понякога да ме изкарва извън нерви (ама нали така ни е по-интересно, че и мн. хубаво не е на хубаво).

Не е съвсем подходяща тази тема, тя е за изпаряващата се любов ...

Ето една статийка, според която първо се проверява нивото на тестостерон при жената определящо либидото и ако то е наред, тогава се говори със сексолог/психолог да се търсят други причини за проблема. Жалко, че ние българите все още сме задръстени и рядко търсим подобна помощ, иначе съм убедена, че почти всеки има за какво да се консултира (вкл. и аз).

http://zdrave-i-medicina.daya-bg.com/%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B0/%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D0%B4%D0%BE

Ами всъщност търсих подходяща тема, но използвах тази защото в крайна сметка въпросът и чуденката ми бяха - дали при това положение да продължавам с бебеправенето или не? Вярно, че този въпрос съдържаше подвъпрос - сексът от решаваща важност ли е за стабилността на едно семейство? 
Но както и да е - вече имам отговорите и на двата въпроса, за което благодаря на всички момичета, които споделиха мнение (някои от тях на лични) - бяхте ми много полезни!