Цитат на: Вероника в 14.04.2010 18:08
Ти как си мамче? Как я карате?
Чиста молитва, погачи ще правите ли?
Как съм...

ами в тази принудителна социална изолация

тук няма едно кафе с кой да изпия, два реда приказки няма с кой да си кажа

ако не са телефона и компютъра, направо вече да

(ама айде уж нали е а хубаво).На твоя хал горе долу...мъж ми се сцепва да пътува за да сме по няколко дни заедно. У дома постоянно някой ми се пречка

и като се почне "Яде ли детео", "Дали яде достатъчно?!?!?!" (щом като е наддало 1400 гр. как мислите дали яде достатъчно

), "Да не му е студено", "Сега защо спи", "А сега защо не спи"

всеки ден съм на милиметър от това да загубим социалния мир. Да, виждам че е от хубаво, стараят се, престарават се даже...но толкова ме изнервят, чееееееееееееее

. Може ли , когато детето промрънка докато спи и 100 човека да скочат (панически) да проверят какво става и постоянно докато спи някой да му виси на главата

Лошото е , че тя усеща когато аз съм нервна и реве и тя...

.............и така...наполкавах се и аз...ама...понякога не се издържа....

Следващата седмица, доколкото смятам се падат 40-те дни и ще отидем на чиста молитва, а погачата...незнам дали ще я правим тогава или по -късно..май ще е въпрос на организация. Но ще ги задвижа нещата...да има поне с какво да се занимавам...

Днес водихме Калина на ортопед (педи ни изпрати, че вече било задължително) тя милата спеше, а там трябваше да я разсъблека, за да и направят ехографска снимка на ставите, при което изведнъж тя се оказа събудена, съблечена и размятана напред-назад...при което това дете от следобяд насам..така се обърка в ежедневните си занимания, че не знае спи ли му се, яде ли му се...какво точно му се прави и е такъв рееееееееееееееев

и аз вече съм на физическото изтощение

Чуден пост стана...няма що.....
