Хайде като сте ми направили темичка, да взема да се разпиша

Благодарство за всички мили пожелания, знам че са искренни и от сърце

Преди 2-3 седмици, този момент (навлизането в 9-ти месец) ми изглеждаше на светлинни години разстояние...но нешата сякаш започнаха да придобиват съвсем реални очертания

особенно след вчера, направо имам чувството, че нещата направо са си дошли. Разхождаме се вчера със съпружеското тяло и по средата на парка усещам някакви срахотно режещи контракции, коремът започна да ми изтръпва, тазовите кости ме боляха...и си викам ей сега тук на средата на парка ще вземем да се родим и започнах да се оглеждам в кой край на парка такситата са най- близо

Сетих се за мъдрия съвет на моята докторка, която ми е казвала, когато получа контракции да пия 2 но-шпа и до час трябва да ми мине, ако не ми мине....ще се ражда. По този повод си нося винаги с мен от вълшебните хапченца, изпих две....нооооо то не е дна беля де. Естествено след това ми падна кръвното и взе да ми причернява и да ми изтръпват всички крайници, абе как се добрахме до молл-а (понеже там ни беше крайната дестинация) нямам идея. После ми мина...но не мога да не кажа, че малкоооооо се попритесних, ама малко де...

Иначе вече официално не съм на работа, но имам 100 задачи да свърша..така че не ми е останало време, нито да скучая нито да почивам.
Не се бях снимала от Нова година..да покажем на девойката как се е развивала после

и всъбота направих не много успешен опит да се увековеча сама

не е особенно сполучливо, а аз държа на тези неща та хич не ми се иска да я слагам тук...ама нали е със статистическа цел...ще се прескоча

Еми то аз мога един - два фермана да напиша...ама хайде да не прекалявам да има и за утре...

Още веднъж БЛАГОДАРСТВО за вниманието
