Ами какво да направя като то от кърмене (или по скоро опити за такова ) цедене, стерлизиране и там незнам си още какво си, ми плановете ми за разказче, дано се увенчаят с успех, скоро
Днес бях малко "градска" отпуска от бебка..и отново се почувствах малко и аз човек, че то голяма излоцаия бе....като съм влязла в оная болница и откарах 5 дена и след това само в къщи и лекинкоооооо взех да измествам центърът на тежестта
Днес вече ми срязаха и конците и така като гледам и коремът ми се е прибрал с около 2 милиметра което, абе какво повече му трябва на човек
Не наистина грижите за беба може да са уникално мили, сантиментални, затрогващи, но са си егати  къртовския труд...сега като се сетя...направо взе да ми липсва болницата.... ми то там обгрижване, внимание, ако искаш носят бебе, ако не искаш не.....а сега съм се разчленила вече но и това не ме тормози толкова колкото, че докато се обърна и вече е нощ и ми липсват хората....и урбанизацията....ми така де аз съм социално животно, не мога просто а се изолирам. Е предполагам, като посвикнем вече няма да е така малко съм и на ръба на физичското изтощение вече с едното око спя с другото следя да не произведа някоя титанична глупост пишейки тук

Ох, милата... Успех с всички грижи около бебка и да се нагласите една към друга възможно най-добре. За социалните контакти - вярвам, че ще ги имаш скоро, трябва ти малко време да се поукопитиш. И стискам палци кърменето да върви. 

Днес беше повече от прекрасен пролетен ден, мислех да направя първата аклиматизация на девойката Калина на терасата, както се казва и тя бял ден да види и естествено, когато си правиш планове, те почти задължително не се осъществяват и ако щете вярвайте накрая не ми остана време ....от цял ден..... абе нямаме режим ощe и е мнооооого сложно
Не мога обаче да се стърпя и да не Ви покажа мома Калина с какви неща се е сдобила, някакви такива джиджани и много сладурски
http://forum.svatbata.bg/index.php/v/pleasure/123/Resized+WELCOME+KALINA+090.jpg.html?action=gallery
http://forum.svatbata.bg/index.php/v/pleasure/123/Resized+WELCOME+KALINA+081.jpg.html?action=gallery
http://forum.svatbata.bg/index.php/v/pleasure/123/Resized+WELCOME+KALINA+086.jpg.html?action=gallery
http://forum.svatbata.bg/index.php/v/pleasure/123/Resized+WELCOME+KALINA+085.jpg.html?action=gallery
за което БЛАГОДАРИМ на ellie_bellie

Зойка,стряахотни са нещата на Кали.Така пък ако може и някоя нейна снимчица да ни покажеш,няма да се сърдиме да знаеш.

Цитат на: kali_gali в 20.03.2010 21:04

Зойка,стряахотни са нещата на Кали.Така пък ако може и някоя нейна снимчица да ни покажеш,няма да се сърдиме да знаеш.

И аз чакам ли чакам...

Много са хубави нещата за Калина ама вече не ни задоволявааааат 
Зойче  , ти нарочно ни държиш в напрежение, то аз мойто бебе ще покажа докато ни преставиш вашата принцеса 

Такаааааааааааааа я да видим какво съм писала последно и ще се опитам да продължа от там
Отивайки на 11 март пак на запис на тонове (действието се развива към 17-18 ч.) пак се вижда, че заемайки определена позиция, плодът пристегнат здраво от пъпна връв страда...(не че разбирам, но и  с просто око е видно, че сърдечните й тонове в определени времеви участъци се променят) Доки ходи напред-назад, намества очила...не е доволна... Усещам аз, че нещата си отива към секцио, но запазвам самообладание мъжът ми е трезвомислещя представител на семейството в този момент и естествено е взет за подкрепа. Двамата си говорят някакви неща на "медицински език" при което се намесвам аз с идеята все пак да ми разяснят с думи прости ситуацията и на мен
Доки казва "мойто момиче, обичам когато при мен дойде пациент, когато си тръгне да сме свършили работа и аз да не го мисля след това. От един месец, всеки път когато те пусна да си ходиш след преглед, после през цялото време се чудя какво да направя, как да постъпя" (но пък за този един месец аз никога така и не разбрах, че проблемът е толкова сериозен и тя е толкова притеснена, за което мога само да съм и благодарна, иначе най-вероятно щях да изкукам) Обяснява ми пак надълго и на широко всичко, като изглежда спокойна, това спокойствие се предава и на мен Аз и казвам, че й имам към 200% доверие и нямам съмнение, че тя ще вземе най-правилното решение. Изведнъж мъжът ми казва, да насрочваме дата и да не губим време ( той досега е твърдо "за" естествено раждане,като доктор не е привърженик на оперативно раждане) Доки излиза от стаята. Аз го гледам ей така, защото толова бързо се съгласи. Доки се върща и казва "Утре в 10.00ч. да сте в болницата, в 14.00 ч. правим секцио" Главата ми започва да бучи, уж съм смела....ама сега така...заето давам. Тръгваме си, отиваме да хапнем нещо навън,да поговорим, да се поразсеем. Последна вечер в която семейството ни е само от двама
Докато се приберем, успявам да събера малко багажче, но не и мислите в главата си. Уморена съм..прекалено много емоции ми се събраха за този ден Заспивам, като труп, без притеснения, без мисли....безпаметно

Ами аз дотук се разревах 
Чакам продължението, скъпа!

Ели,две ставаме с 
Зойче 'добре дошла'  С нетърпение очаквам остатъка от разказа и скоро и снимка на малката принцеса и майка й,че с тези ръчички все по заинтиргуваща става ситуацията с любопитството .
А по въпроса със соц.контакти,вярвам че скоро ще се 'напаснете' с малката/ще изградите режим/ и по цял ден ще сте навън сред хора 

12 март започва, както много дни напоследък-с ранно ставане. Снежно, но свежо утро е
Няма страх, няма паника, май ще има глад по някое време (имам забрана за приемане на храна и вода от 22.00 ч. предната вечер) все пак съм бременна жена Убивам си времето с малко Нет, мотая се...иска ми се да запомня повече детайли от този ден Вземам си дълго душче. Меря се..ще тръгна към болницата с 20 кг. отгоре   Ще ми се отвори доста работа след това
Излизаме, навън даже е изгряло слънчице Очертава се приятен ден. Минаваме през черква, да запалим по свещ. Моля се да ми е здравичка и късметлийка В 10.00 сме в болницата. За мой "късмет" има обявена епидемия от морбили...и в болницата пиле не може да прехвръкне Вземам си чантичката аз и хайде по ред, кръв, приемане в отделението, поълване на документи, ЕКГ, тоалет, клизма, запис на тонове. Започват да ми вливат няколко банки. Мъжът ми се показва доволен на вратата, дебнал е докторката из коридорите на болницата и е успял да влезе с нея. Говорим си някакви глупости, опитваме се да се разсейваме . Към 14.30 с неизтекла банка в ръка, къса секси болнична нощница и корем се качвам сама до операционната зала. Вътре се суетят много маскирани хора подготвят се...аз съм 3-то раждане за деня. Влизам, канят ме да седа и да запретна нощница, за да ми поставят епидурална упойка...вдигам нощницата навеждам се с глава към краката и си мисля за нелепата поза която съм заела. Споделям "опасенията" си с най-близко стоящата сестра тя се смее и казва, че ще е още по нелепо, ако в тази поза мъж ми мине отзад...както и ще се случи, защото анестизиологът е мъж Не усещам въобще, кога ми поставят упойката. В този момент идва и моята докторка, маскирана е подобаващо едвам я познавам Идва при мен и ми хваща ръцете, разказва ми надълго и широка за всичките си притеснения досега и ме убеждава, че всичко случващо се днес е най-доброто. Аз съм безумно спокойна, абсолютно ми е все тая просто й имам доверие.

Зойка,страхотна си.Чакаме и следващата час с нетърпение.

Лягам аз в поза "Исус на кръста", слагат ми параванче, анестезологът е някакъв здрав цепеняк и ръси бисери през цялто време. Говори малко фъфлещо, не му разбирам половината неща, но това не ми пречи да се смея де. Лежа си аз и чакам да започнат, като в един момент сестрата която е до главата ми казва, че докторката вече е направила разреза и ми обяснява какво следва , аз не усещам нищичко...егаси....те ме поразцепили вече, а аз си чакам още да започнат. Усещам само някакви ръчички, които ми шарят по корема, но болка няма никаква... . След около 10-ина минути (ли поне толкова ми се сториха) се появи Калина, беше поета веднага от микропедиатър занесоха я някъде зад мен и аз чувах как тя около 2-3 минути само киха и кашля....сториха ми се цяла вечност, най-накрая измяучи като котенце и даде сигнал, че е поела сама първа глътка въздух. Отдънах си, тя беше добре. Показаха ми, че е момиченце...единственото което успях да запомня е едно синьо парче месо, което ми провесиха от дясно след това я отведоха. Операцията продължи със зашиването ми, което беше с пъти по дълго от разшиването  настроението си беше подобаващо весело. Сгодихме операционната сестра за някакъв доктор, аз предложих и един - двама мои колеги за целта изобщо простотията си вървеше с пълна сила. Както каза доки "Ами то аз тряба да си говоря простотийки, да си разтоварвам " Донесоха ми две гривнички - розова и бяла, сложиха ми бялата и ми казаха, че си имам финна и стройна девойка - 3150 и 51 сантиметра. Понаместиха ми останалите чаркалаци, нещо ме блъскаха, наместваха, ама аз с упойка бе..на мен си ми е готино даже... По едно време се събра операционния екип метнаха ме с един чаршаф на едно легло и това беше. Егати и кефа...помислих си, то така всеки ден може да ражда човек-нищо работа
Свалиха ме на долния етаж, където ме чакаше мъжът ми и ме оставиха да почивам. Блаженството и удоволетворението от добре свършената работа продължиха още около 1.30- 2.00 часа, по едно време усетих как болката се завръща...след около половин час от тихо стенание ми идеше откровенно да крещя. Намери се и една сестра, която да изгони мъжът ми да си ходи, а до този момент поне успяваше малко да ме разсее и да ми масажира краката, на които започнах да чувствам върховете на пръстите. Казвам на сестрата, че вече не се търпи, а тя се оитва да ми обясни, че момичето с операция от обяд още не било поискало болкоуспокояващи ....мамка му (без извинение) мен ме боли като одрано куче, а тази ми филосовства   с хиляда уговорки отива да приготви болкоуспокояващоимам увството обаче, че ми сложи чиста вода в абокта..ситуацията с болката не се промени дори с една идея.

Болииииииииииииииииииииииии ама зверски. Все си мислех, че съм държаливо момиче, обаче тази болка ме сварва неподготвена, незнам тленна ли съм или вече съм на оня свят. Да не говоим, че не мога да помръдна с крайниците, а вече усещам как гърбът ми се схваща. Нощната сестра ми приготви друг коктейл от обезболяващи за да изкарам ноща, ситуацията е малко по "розова" но все още не мога да си представя, че може да има такова физическо измерение на болката. Мисля си, че планирайки да родиш със секцио ей така, без нужда и предписание е равно на пълна изродщина. Незнам как изкарах нощта, може би съм се унасяла няколко пъти при това от болка. По едно време направих опит поне леко да се завъртя, за дане съм все по гръб, като половин оборот въртене в леглото ми отне около 20 минути и кански усилия . По едно време през ноща се сетих, че аз вече имам дете, което съм видяла за 1 секунда.. . Просегнах се с 300 зора и успях да взема апарата от шкафчето до леглото и си пуснах клипчето, което мъжът ми беше направил, отивайки да види за първи път Калина. Гледах го десетина пъти и се изплаших от себе си... не усещах абсолюто нищооооооооооооо само болезнените контакции на прибиращата се матка. След около 1000 часа агония се съмна. Дойдоха да ме раздвижват, мислех си, че досега ме е боляло а сега направо дъхът ми спираше от усилието да направя една крачка. През главата ми мина, че може би завинаги ще си остана така, посечена на две и агонизираща Опитах се да направя още 1-2 движения от което ми се зави свят и бях прнудена да седна отново, иначе рискувах да се свлека на земята. Сестрата ме убеждаа, че колкото повее ходя, толкова по-бързо щяло да ми мине, абе тя хора чуват ли се..искам просто да легна и да изчезна от лицето на земята. На обяд ядох за първи път от преди почти 2 дена и добих невъобразими за състоянието ми сили. И така с катетърче и дренаж в ръка реших да предприема експедиция до стаята на бебетата, за да видя все пак какво съм сътворила
Да не изпадам в подробноси, колко усиля и време ми костваше да премина няколко метра коридор. Отидох там, беше самичка, малка, розова и беше моя

Зойка, днес без друго здраво ме тресат хормоните, но след твоя разказ вече тотално се разревах. 
Нямам търпение да прочета остатъка за първото гушкане с бебка. Много целувки и на двечките! Прекрасен разказ, изпълнен с толкова много емоции!

Зойче, чудесен разказ! Успях да почувствам всичко преживяно заедно с  теб мила  Всичко вече от мина и остана най-прекрасната радост Калина - още веднъж да ви е жива и здрава