22.03.2010 08:15
Оххххх Зойка,сякаш отново ме срязаха и мене като четох разказа и ме разрева да знаеш.Слава Богу,че вече всичко е в миналото и е останало само прекрасното малко Калинче.
. Тя е малка, колкото кукла, но нямам никакви опасения, че ще я повреда (както досега са ме респектрали всички малки бебечета) въпреки болката я грабвам и започвам да й говоря. Тя спира да шава за секунда и се опитва с огромни усилия се опитва да отвори едното си око
(далеч съм от мисълтта, че е познала гласът ми) моментът е страшно затрогващ (колкото и изтъркано да звучи). Ето ме вече държа бебчето в ръцете си, незнам дали съм щастлива, но усещам как внезапно ме облива неподозиран прилив на нежост към този малък вързоп в ръцете ми
Гушкаме се дълго въпреки, че аз се опитвам дори да не дишам, за да ме боли по-малко. Вземат я, за да я преобличат и аз оставам сама с раздиращата болка и бушуващите мисли в главата ми. След около 2 часа следва вторя серия на "Калина и Зоя се опознават"
Изкъпали са малката мишка и тя с бухнала коса, нов тоалет, този път по-уверено се опивам да я разгледам по детайлно
Има дълги пръсти, носле като картофче и най-сладките устни на света
Ехххххххх, имаме си Калина и тя е повече от съвършенна 





Много добре си разказала всичко, с толкова чувство, че направо нямам думи ... 
Разказът ти беше невероятно подробен и чувствен! Малката принцеса е божествено съвършена - пу, пу, пу да не й е уроки! Надявам се бързо да се въстановиш и всичко да остане в миналото! 


Да е здрава и много щастлива!

Имаш най-прекрасното съкровище!!! 







..........


Да ви е жива и здрава само, вие ще й даде необходимото в живота, прекрасни родители сте
Да сте ни живи и здрави и винаги така привързани и гушкащи се 