А как се разбирате със свекървата? - част 3

[Lionelsa]

cvetina84, в повечето случаи е война за власт над мъжа

anelcka80, сега вече те разбрах и подкрепям думите ти. 

[Деница Звездица]

Аз съм много съгласна с Цветина, че това си е по-скоро борба между поколенията, защото какъв мъж делим, когато свекървата обяснява как се реже салатата или се готви манджата, което доста често се случва и съпругът хич няма участие в това съветване, нито ще му спечелим любовта с родителските съвети?  Според мен тук си опираме точно до това, че един човек с изграден характер и навици общува с по-млад и естествено усеща нужда да съветва и т.н. Иначе понякога си е наистина война за сина, ама там се чудя кой понякога е по-виновен - егоистичната "мамммма!" или предварително настроилата се за битка снаха. 

Анелка, много ми хареса мнението ти. Аз го разбрах така: ако човек знае, че е вложил най-доброто от себе си в едни отношения, дори да не му отговорят със същото, поне не изпитва съмнения за това дали е могло да бъде различно. Може да му е тъжно, но поне е удовлетворен от себе си. Подкрепям много такова отношение. Надявам се да се чувстваш добре и щастлива, струваш ми се много самокритичен човек, на което винаги се възхищавам, но знам, че това носи и тъга понякога. 

[anelcka80]

Ех, радвам се че ме разбрахте! Ама наистина много се радвам!!!
Аз не приемам самата себе си за самокритична, даже в стравнение с германците ( в Германия живея) съм много хаотична и не страдам от типичното за тук старание да правя всичко перфектно... може би съм добила една малка здравословна част от това... не знам, не мога да преценя сега 
Но определено съм много по-спокойна и щастлива в сегашното си положение, та дори и според тукашните разбирания да съм останала назад с "плана" за живота си  Даже мога да кажа- няма от какво да се оплача, доволна съм и на малките неща- то там се крие тайната на щастието 
Желая щастие на всички ви и нека решението на проблемите ви е по-близко отколкото мислите 

[rozovka]

Аз напълно те разбрах и не мисля, че си куку  . Аз по-скоро погледнах нещата не по линията на отношения - снаха - свекърва, а от позицията на мъжа в цялата схема (тъй като foxy_4 каза, че неговата липса на позиция е всъщност това, което я дразни). Според мен отказът от активна позиция е понякога също толкова грешен, колкото и активната и агресивна намеса. Искам да кажа, че както понякога е добре да оставиш хората да се разберат помежду си (в края на краищата не може вечно мъжът да е арбитър между жена си и майка си, все някога ще трябва да установят отношения помежду си без негова намеса, били те добри или по-хладни  ), така понякога трябва да заемеш позиция, дори и някой да е недоволен или наранен. Все пак живеем в общество и не можем да гледаме само собственото си равновесие, защото все пак сме във връзка с много други хора. Липсата на позиция понякога си е чисто бягство от отговорност. Въпреки че мъжете просто не са толкова емоционални същества и наистина недоумяват защо жените водим такива епични битки за супер дребни и елементарни неща, и затова и не вземат отношение в подобни спорове.

[Lionelsa]

......Според мен отказът от активна позиция е понякога също толкова грешен, колкото и активната и агресивна намеса. .....Липсата на позиция понякога си е чисто бягство от отговорност.

И аз така мисля. 

[carlyangel]

И аз така мисля. 

И аз барабар Петко с мъжете,да кажа,че и аз така мисля. 
Такива мъже,които виждат нагнетената обстановка и въпреки всичко се правят на ощипани госпожици ,ни лук яли,ни мирисали,са ми отвратителни.Изобщо не мога да разбера подобни индивиди,а камо ли да съжителствам с тях.Че то утре,ако изникне някакъв друг проблем,как да знам дали мога да разчитам на него?! 

[Evalina]

Не бях попадала на тази тема до сега, но тя страшно много ми помогна да преосмисля отношенията си със свекърва ми. Особено много ме впечатлиха и ми повлияха постовете на Анелка и Цвети.
Мерси момичета, страхотни разсъждения  .
И при мен ги има много от описаните ситуации - пълна незаинтересованост относно сватбата (която вече мина), налагане на мнения, а когато твърдо не се съглася с нещо започва едно постоянно обработване на мъжа ми, за да може той да ми повлияе и в крайна сметка става така, както тя си е намислила първоначално. ВИНАГИ (с може би едно или 2 изключения на година!) ни ангажира с нещо или със себе си през уикенда.
Сега, четейки доста от коментарите, изпълнени с омраза и грозни думи, които и аз съм си мислила, установих, че няма нужда от цялата тази злоба. Някой в предните постове беше писал, че животът е кратък и се дразнеше на свекито, че не ги оставила да си го изживеят. Но аз пък си мисля, че точно защото не знаем какво ще ни се случи утре е добре да прекраваме колкото се може повече време със семействата си и хората, които обичаме. Като иска да е около сина си през неделите - ами защо да не й подарим това удоволствие. Иначе какво остава - да я изоставим сама и да забравим за съществуването й. Аз самата обичам да прекарвам време с майка си, защо и мъжът ми да не е превързан към неговата.
Общо взето, като четох за цялата омраза и жлъч бълвана към свекървите, установих, че поне моята никога не би изрекла или помислила и половината от изписаното. Установих, че тя не е лош човек, просто има различни виждания и разбирания. А това е нормално - от съвсем друго поколение е, с различни ценности, различни изживявания, различен мироглед. Естествено за всеки родител е да желае децата му да са около него - нали на тях е посветил живота си. Някой го показват по доста явен и натрапчив, че и агресивен начин, други са по-кротки и таят изживяванията в себе си. Но това не трябва да се приема като атака към нас като снахи.
В последното изречение само си позволих да говоря в множествено число, защото вярвам, че това се отнася за голяма част от свекървите, ерго- снахите. През останалата част от поста си писах предимно за себе си и моята свекърва, понеже ми е ясно, че отношенията между хората са много различни и това, което важи при мен не може да се приеме на 100% в останалите семейства.

[angel4e]

Трябва да ви призная, че има майки, които търсят децата си, когато им е   нужна помощ и услуга, но когато им бъде поискана такава забравят, бавят, оплакват се, отказват в прав текст.

[anelcka80]

Evalina много се радвам, че думите ми са стигнали до теб, и че евентуално ще ти помогнат. Само не забравяй- този гледна точка подкрепя само и единствено работа в теб самата, много работа. Може би не винаги ще ти е лесно, аз все още имам много неща над които да работя- още се ядосвам на другите в определени ситуации. Но също така зная- в карая на карищата ще живея в хармония със себе си и ще съм още по-щастлива... 

[fashion]

Най-добрия начин да се разбирате със свекито е минимум 300км разстояние, и виждане 2 пъти годишно

[Bibsi8792]

Най-добрия начин да се разбирате със свекито е минимум 300км разстояние, и виждане 2 пъти годишно

Това ми хареса
Ние с моята сме на около 30 км разтояние и виждането ни е веднъж на 2-3 месеца !!!!Стига ми толкова!!

[foxy_4]

И аз съм съгласна! Това е най-добрия и сигурен начин за разбиране 

[skylife]

И аз съм съгласна! Това е най-добрия и сигурен начин за разбиране 

Е, аз не съм се включвала скоро и няма да ви отегчавам, но в последните 2-3 месеца се убедих, че в подобреното отношение към мен, моята е...ами поради липса на по- подходяща дума - лицемерка. И съвсем не съм съгласна с горните 2 твърдения, макар че при нас разстоянието е около 500 км

И като се замисля, след 17 години (понеже от толкова се познавам със съпруга си и почти от толкова съм отритната от свеки), мога да обобщя че просто не трябва да се ядосва човек. Или поне да се опита да не обръща внимание.

В крайна сметка - не можеш да зачертнеш този човек - тя е майка на мъжа ти и трябва да се приеме, че рядко или не, ще има срещи, телефонни обаждания и всичко останало, и просто трябва малко повече търпение и стиснати зъби...а ако искате - даже да го приемате от забавната страна и продължавате напред

За мен лично, наистина неприятната ситуация е, когато мъжа защитава единствено и само майка си, и не приема и зачита вашето мение. Благодарна съм, че не съм в тази позиция, но знам че има и такива

Силни прегръдки от мен

[V_e_S_i]

Здравейте момичета и от мен! Реших аз да ви пиша за отношенията със свеки Тя като цяло не е лош човек, но понякога от старанието и желанието си да угоди е толкова досадна, че чак те ядосва.  Опитвам се да не се тормозя за тези неща, не си заслужава. Както обичам да казвам - аз живея със сина й, а не с нея, въпреки че сме в един двор и доста често се виждаме. Най-важното е, че мъжа ми винаги ме разбира и е на моя страна при възникнали спорове. То даже не може да се нарече спорове, защото аз не съм се карала нито веднъж с нея, но като ме ядоса с някое изказване или действие, аз казвам после на мъжа ми и той се разправя с нея. Само че аз гледам да не обръщам внимание на повечето неща и да не му казвам нищо, защото той понякога е доста рязък и не може да направи лека забележка, а започва да се кара, а пък на мен не ми е приятно да стават скандали заради мен.

Ще ви дам един пример - свекърва ми ме вижда да простирам, ама вече почти накрая, решава, че простирам не както трябва и започва да ми дава акъл. Само, че аз й казах "добре, добре.." и си продължих да си простирам по моя си начин После само казах на мъжа ми, да не се учудва, ако чуе случайно, че не простирам дрехите както трябва, защото майка му се е опитала да ми обясни как да простирам, но аз простирам както на МЕН ми е удобно Той ми каза, да не я слушам изобщо какво ми говори, аз да си правя нещата както на мен са ми удобни и това е!
 Благодарна съм, че той е с мен и ме подкрепя, защото покрай сватбата имахме доста разправии, но той се разбираше с тях и ми каза каквото има да му казвам на него и той ще се оправя с тях. Даже от сега предварително си ги предупреждава един ден като имаме бебе да си знаят, да не се бъркат и както ние двамата преценим, така ще си гледаме детето Мога само "ЕВАЛА" да му кажа и да се надявам да нямам някакви сериозни проблеми с неговите родители!

Само искам да ви споделя една смешна случка от преди една седмица Изпрах си дрехите, пуснах ги на сушилнята, но като се изсушиха не ги прибрах веднага, а ги оставих в легена.Обаче на другия ден бяхме на гости и пак не ги прибрах и вече на последващия ден докато съм на работа, свекърва ми ми  звъни и ми съобщава, че се била качила на етажа ни да остави някаква чаша, видяла дрехите в легена, сторили и  се "влажни"  (след 2 дни престой в легена след сушилня) и ги простнала.  Как да реагирам, освен да ми стане смешно Няма какво да се ядосвам, искала е да е полезна жената...

[Bibsi8792]

Мила честно да ти кажа имаш олимпийско спокойствие.Ако бях на твое място незнам .... щеше меко казно да полудея .
При мен ситуацията е горе долу като  твоята ,с разликата ,че  не сме в един двор ,а живеем на около 30 км от тях ... та в стремежа си да бъде грижовна и да помогне става досадна .А ТОВА мен просто ме влудява на максимална степен .Няма да споделям редица случки ,в които ми е идвало незнам какво да направя ... но да съм благодарна ,че мъжо стои зад мен и при най малкия проблем той се оправя с тях.Често пъти се опитвам да замълча в стремежа си да не правя излишни ситуации ,но в някои просто немога.