30.08.2009 14:21
Честито бебче!да расте здраво и щастливо дете 
Darling трябва да си много щастлива обичана от 3ма мъже

Darling трябва да си много щастлива обичана от 3ма мъже





. Сега отивам да поизмия от тук там Сашко, защото режима от болницата е малко
, но утре ще се вкарваме в ред. Хубавото е че поне се кърмим и засега успешно.
Чакам с нетърпение разказа! Браво, че се кърмите успешно 


Много се радвам, че Сашко папка и се кърмите успешно - дохранваш ли го още? Пожелавам ви дълго да се радвате на взаимната близост и емоцията от кърменето 


Нямам търпение да разкажеш всичко и да ни покажеш бебо!Целувки!!! 
Добре дошли на мама и Сашко!!!
!
Чакам с нетърпение снимки на Сашко, а и разказа ти 
Цитат на: mamcheto в 01.09.2009 18:53
Добре дошла отново сред насЧакам с нетърпение снимки на Сашко, а и разказа ти

. Май най-добре на кратко и хронологично
Както знаето аз си ходих с разкритие от 2 седмици, а след прегледа на 27ми, лекарят каза че вече съм с три сантиметра и не е е добре да ходя така, затова ме чака на другият ден в 7.30 в Шейново по план
, ако може да се планира такова нещо, за 3 часа от започването на родова дейност, трябваше да съм родила. Аз естествено вечерта не спах много добре, до към 1 часа готвих за мъжете, докато ме няма, поизчистих, стягах си чантата, а после се въртях в леглото и в 6 станах, къпане, прическа и в 7.30 поехме към болницата. Акушерка от приемно беше предупредена за мен и ме чакаше с пижамата
, а като взе да ми пише данните ме пита " Вие ще раждате ли ? ", казвам ДА, а тя, " Защото сте една такава усмихната
. Към 8.30 ми включиха системата, контракциите започнаха след около час, в 11 часа вече бяха доста силни и поисках упойка, а разкритието ми беше 6-7 сантиметра. В 12 часа още малко от упойката, пълно разкритие и никакви напъни. Трябаше до към 13.00 да съм родила, обаче както се казва Кажи на Господ че имаш планове, ако искаш да го разсмееш. От там се започнаха мъките, бебето беше застанало високо, аз напъвам напразно на контракции с надеждата да слезе поне малко надолу. Лекарят близо 2 часа се мъчи с ръце да го освободи, а към 14.00 дойдоха да ми вземат кръв за всеки случай, защото работата вървеше към секцио. И тук е мястото да кажа моето ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ на д-р Румен Велев, което за втори път спасява живот на мое дете, а трябва да ви кажа че имаше моменти в които си мислих че аз ще си замина. Нямах сили да дишам, да не говорим да напъвам.
. Аз се възстановявам много по-бързо от преди. А и с толкова много работа в къщи, няма как
.

