Дарлинг-че, ..... какво да ти кажа, душа...... При мен всичко, което правя, казвам и показвам на Стилиан идва отвътре. Да, аз гледам да не му казвам НЕ, а да обясня ЗАЩО това е опасно и не трябва да се пипа, хваща или хвърля. Да не мислиш, че Точката е някакъв гений и от раз ме разбира и казва "Ок, мам, няма проблеми, ще си трая тука "  Всичко става на н-тия път, но тук акцентът при мен пада на друго нещо.

Първо - кога и защо човек повишава тон ? Когато се чувства безсилен, безпомощен и не успява да привлече вниманието на отсрещния с това, което казва.Затова се налага да го привлече с НАЧИНА, по който го казва. Какъв е обаче резултатът, когато се повиши тон на едно малко дете или му се казва НЕ за всяко нещо, без да му се обясни причината за това не......

При първият вариант - на викането - то в най-добрия случай ще спре да прави каквото и да е. Забележете - каквото и да е, а не само онова, опасното. Може да се стресне, да се разплаче, да се обиди дори, а може и въобще да не отрази случката с реакция. Вероятността с викане да се постигне желаното от майката поведение на детето, лично за мен, е сведена до една идея над нулата. И мога да се хвана на бас, че когато този момент дойде безсилието на майката става толкова по-голямо и напрягащо я, че въртележката се завърта в едно непрестанно викане и повишаване на тон с повод и без.

При втория вариант - честата употреба на НЕ-то какво става. Ако на нас например, шефа ни ни извика един ден и каже, че е решил да ни клъцне заплатата с еди колко си, какво става. Веднага ще попитаме защо. Ми точно това - отговор и мотивирана забрана - търсят и децата, когато им се казва НЕ, което не е придружено от обяснение.
Това в случаите на НЕ-кане отвреме навреме.
При нон-стоп спиране на нормалните детски емоционални и нтелектуални процеси на развити, а именно - възпрепятстването на откривателските му потребности, може да стане голм гаф. Да се блокира спонтанността на детето, а в тази възраст тя е тази, която го дърпа напред в живота си и го кара да се развива правилно.

Това няма как да се усети сега, и ако се случи, промяната в поведението на детето вас само ще ви зарадва, защото ще се доближава до желаното от родителя поведение - кротко, послушно и не много шантаво дете. Но в по-нататъшното му развитие ще се наблюдават липси. Изоставане в интелектуалното развитие, невъзможност да изгради стабилен контакт с връстници, безпричинен страх, или обратното - тотално неподчинение, агресия, неадекватни действия на едно от двете места - училище и вкъщи.
Да се остави детето да следва естествените си нужди да открива и опознава САМО света около себе си е най-важното в отглеждането му, след задоволяване на физ. потребности, разбира се.
И всичко това не са неща, които не ги знаете. Аз наблягам на това само и единствено, защото личността на детето в бъдеще, поведението му и начина му на образуване на контакти, зависят от начина, по който се държим с него сега.

Та така.

Нашите деца са личности в малки тела. Като такива те имат правото да се отнасяме с тях така, както се отнасяме с връстниците си.
Когато казваме нещо - да обясним защо го правим.
Когато отправяме забрана или забалежка - да се мотивираме защо се налага да го правим.
Когато повишим тон - да погалим след това.
Ако викнем - да се извиним.

Изобщо това, което правим навън, в нашето си общество, следва да се прави и у дома, където е обществото на детето. И ако то в тази ранна възраст изгради представата, че това е начин да се обшува, нали се сещате като тръгне на ясла или градина какво поведение ще демонстрира там.
Всичко това важи с пълна сила И за начина, по който общуваме с половинката си вкъщи. Това е моделът на поведение, който също ще се запечата в главичката му и ще бъде прекопирано в някоя подобна ситуация с него и приятелчето му.

Аз гледам Стилиан изключително спокойно, в резултат на което той е едно безумно щъкливо и неспиращо се дете, което обаче е спокойно, сравнително послушно и расте със самочувствието, че си има своето място вкъщи на пълноправен член на семейството, а не само като бебе.

Ако се чудите как пък точно това го разбрах, веднага отговарям - той не реве без причина, не се тръшка и ядосва повече, отколкото е нормално за фазите на развитие, през които преминава, вслушва се в това, което му говорим. Което пък допринесе изключително много за запаса му от думи в пасивния речник. И сега, когато вече говори, пляска едни думи, дето аз не се сещам да съм ги използвала в последните дни, обаче явно го правила по-назад във времето и той ги вади от тамошните си спомени.
Много важно е човек да е наясно с етапите на развитие и съпътстващите ги промени в детското поведение. Това ще му спести един милион ядове, излишни нерви и лошите мисли, че детето му е ..... диване примерно  , защото ще знае, че в по-силна или лека форма, да се премине през тази фаза е неизбежно.
Помните ли една статия за ревливите периоди на детето, която бях пуснала в някоя от темите ? Ми това е на същия принцип. Тогава се шашкахме защо детето реве нон стоп без видима причина. Тази статия внесе много яснота в мен. И спокойствие и смелост. 
По този въпрос инфо в нета - бол. По вс друго, което изписах - също.

Прекалих с писането, извинявам се, ама докато се изкажа ...... А пък колко остана да казвам, ама ще ви "пощадя"!!!

Гушки на дечицата ти, Дарлинг! Гледах ви във ФБ, прекрасно семейство си имаш!!!

Ина, много ти благодаря !!!   Много ти благодаря! Прочетох го няколко пъти и мисля че трябва да си откриеш рубрика във форума - не се шегувам!
Четох и мислих и сравнявах. Стилиян, както знаеш е моя слабост от както се е родил. Всичко което разказваш много ми напомня за големият ми син. Аз винаги съм говорила, говорила, обяснявала и той макар и да проговори по-късно, започна да говори изведнъж, с речник на голям човек и със самочувствие на пълноправен член не само на нашето семейство но и в обществото. Сърдеше се и беше в конфликт с госпожата от детската градина, защото наказвала в спалнята приятелите му, без причина, според него. Но но умната ни психоложка това й дойде на ум чак след 3 месеца и през това време ми обяснява как той  изобщо не я чувал. А в къщи когато му говорех за учителката ( тя е й психолог в градината) той ме поглеждаше и казваше " Аз съм нея съм я махнал от живота". Така се оцъклих! Наложи се ТЯ да си промени отношението към него, за да я приеме той. Като междувременно навярно го е наказвала а на мен казваше че се е наказвал сам - при положение че аз никога не съм го наказвала и той нито знае какво е това, нито как се прави. Малко се отплеснах, но исках да кажа че съм доволна от труда си за сега . Но със Сашко нещата стават по-трудно и това разбира се е нормално - това е друго дете, с друг характер и друг темперамент. Скоро забелязах че неща за които съм му казвала не (това са например едни чекмеджета на които вече 3 пъти се прескрипва) сега той ги наближава и казва Не не не  . А друг път се втурвам да си взема очилата от масата, преди да ги е докопал, а той ме поглежда изнанадан и ми подава и шнолата ми за коса, която стоеше до тях. Е, казвам ви толкова неудобно ми стана от него - като че ли ми казва  Вземи си я и нея, да не ти я счупя

Разрешавам му да опознава всичко и не местя нищо - нито бутилки, нито вази, просто го наблюдавам и виждам че когато задоволи любопитството си повече не ходи към предмета.
Засега не мога да се справя с чистотата по време на хранене. Иска само голяма истинска вилица, с която изкарва всичко извън чинията и после с шепи го вкарва пак  там и накрая пак с шепи в устата. Всеки опит да покажа ред завършва с писъци, и още по -голяма мацаница с две ръце, докато аз му обяснявам. Нооо снощи ми позволи на фона на тази мръсотия да му забода парченца сирене на вилицата и да му помогна да си ги сложи в устата. Така че и това звучи обнадеждаващо.
И докато споделях в предните си постове че не ходи, сега вече може да се похваля че тази седмица ще правя прощъпулник. Докато бяхме на гости в Благоевград тези дни, се престраши и прави по 4-5 крачки с протегнати към мен ръчички. Толкова са сладки тези първи стъпки. И както обиквенно се случва с всяко ходене извън София той пораства с месеци!
С храненето засега се справяме - яде абсолютно всичко. За утре съм го записала в кухнята на Мама Люси, но за деца над 3 години, защото другата храна била на едри парчета, а аз предпочитам да виждам какво има в порцията. Дано му хареса. Ако не, продължавам с готвенето и ще пробвам други кухни. А ако знаете колко обича пъпеш, праскова, пица и сирене. Това го яде сам със шепи А дали може да му дам леща