Мили момичета, както се вижда напоследък не ми остава много време за форума. Вчера бяхме на консултация и ако знаете какво преживях заради ОК ТАКСИ

Викам си аз таксито от нас, казвам че съм с количка и чакам 15 минути за да дойдет колата. Но накрая дойде и аз слизам, като в едната ръка държа Сашето навлечено а аз съм го стиснала през корема, а в другата бутам количката сгъната, за да му е по-лесно на шофьора да я качи, а пък тя и върви на една страна защото я бутам на гумите които се въртят на 360 градуса. Заставам пред входа, колата тъкмо идва и спира на отсрещният тротоар а аз казвам на младежа, бихте ли ми помогнали с количката. Той ме гледа такъв очуден, забави се вътре и излиза с репликата " Вие какво очаквате от мен ? ", а аз

, аз казвам " Нищо, ако искате влезте в колата аз ще помоля някои случаен минувач да качи количката в багажника ви ". А на вън вали, и ние сме на дъжда вече. А той ми казва, аз не мога да ви взема с количка, на мен никой не ми е казал. Аз направо

и така

. Казвам обадете се и питайте, как да не са ви казали. А той " И освен това колата ми е чиста и не мога да ви кача"

Качи се в колата си и замина

На мен ми прималя.... Потекоха ми сълзите, влязох в най-близкият магазин да ми поддържат детето, за да разпъна количката. Напъхах го вътре и в дъжда отидохме до най-близката стоянка. Там ме качи един любезен шофьор и аз се разплакахв таксито. От там взех Жорко от училище, че без него както се видя съм загубена и отидохме.