Darling кога стана на 1 м. малкия голям човек- леле като става въпрос за някой друг и много бързо минава времето  Да ви е жив и здрав и все така хубаво да расте   

Мира и Веси благодаря ви за пожеланията ! Аз малко късно се включвам, но няколко пъти влизам с надеждата да пиша но неуспешно. Сашко го хванаха коликите и като е буден почти винаги търси компания, а в кратките моменти в които стои сам гледам да свърша нещо из нас.  Сега ще се учим да стои сам в леглото в моментите на бодърстване.
А от кога мога да ползвам активната гимнастика ?  Макар че той не задържа внимание дълго върху  играчка.
А като почне да реве от коликите, само сушоара може да го спре.
Мира, Жорко е на 10 години и понякога имам усещането че го хваща пубертета.... аз говоря едно, а той изобщо не чува... особено що се отнася за училище.
А за Сашко днес сме на консултация и втора противохепатитна ваксина. Дано не плаче!

Вержи,
стискам палци за ваксината и чакаме отчет от консултацията 

Най-накрая се прибрахме от нашата консултация... Голямо чакане падна, прескочихме и часа за кърмене, добре че бяхме с мъжа ми и с колата, че като свършихме бегом да се кърмим там.
Момчето ни е пораснало добре, вече е 4 500, 53 см, т.е. качил килограм  и 100гр и 2 см.
Сложиха му втората противохепатитна ваксина, но така се разплака миличкият, чак въздуха му спря а на мен ми стана буца на гърлото. Добре че бързо се успокои.
Излязли са ни и едни пъпчици по брадичката и една по вратлето с гнойни връхчета и трябва да ги мажем, казва че за 2-3 дни трябвало да минат.
Така че при нас всичко е нормално 

Вержи и ние сме наддали по същия начин като вас за първия месец. А и пъпчици си има Анди по лицето и вратлето, но ги мажа с кремчето за подсичане и завяхват бързо.

Вики, и аз ще пробвам с кремчето. Тя ми изписа пиоктанин, но пада голямо мацане. Но пък на фона на това, което преживяхме тези дни, пъпките са бяла грижа. Жорко беше хванал вероятно вирус миналата събота и се събуди с хрема, а в сряда сутринта вече и Сашко я имаше, колкото и да се опитвах да го опазя. Ужасно е да гледаш как се мъчи толкова малко човече... Оказа се че почти нищо не може да му дадем защото е много малък. Само Стеримар и едни капки за очи, които капя в носа. Така съм се молила да не вдигне температура, а вечерта когато педиатърката ни даде направление за хоспитализация, за всеки случай, защото при тях нещата се развивали много бързо, плакахахме и двамата със Жорко, който пък се чувстваше виновен че го е заразил и трябваше да успокояваме то единият ту другият. През нощта не спахме с мъжа за да дебнем да не направи дихателна недостатъчност. Разкавам това и не искам никога повече да си го спомням. Мами, пазете бебоците от този гаден вирус, който при нас минава по-леко, но за бебчета.... От петък и аз съм болна, но това изобщо не ме интересуваше. Днес сме по-добре. Продължавам с капките и на моя глава давам хомеопатичните Еубопрофом ( да не ставам да гледам, как точно се пише). Дано скоро се оправи напълно. За капак, от вчера иска да суче на 1.5 - 2 часа. В чудо се виждам. А се оригва. Сутринта се и изля. Изобщо не може да изкара 3 часа между храненията.

Хубавите новини -  във вторник мина чистата мобитва. Ще пусна снимки по-късно. Питката трябваше да е утре, но я отложихме за другата събота или неделя.

Мило Вержи, какво сте преживели , миличките и плачкали с Жорко , душичките ми те!
Хубаво е, че сте направили молитвата Чакаме снимки да видим милинкия Саши колко е пораснал! Да го нацелуваш и нагушкаш от мен специално!

Оу Вержи, голям ужас ви е сполетял. На мен вчера от две вкасини дето бучнаха на Филипа сърцето ми направо прокърви, представям си какво е да ти е болничко детенцето. Нали сега е по-добре? Ух, дано се оправите по-скоро. Целувки от нас.

Благодаря ви Веси и Йоанче за хубавите думи ! Ами струва ми се че е по-добре. Не смея да го кажа. Поне е по-жизнен иначе нослето му прохърква все още но не през цялото време. Да ви кажа противно на всички правила и снощи го взехме да спи при нас, е да ви кажа няма такова спокойствие! Така сладко е спал! Нахраних го в 1.30 и след това чак в 6 часа, пак заспа и се събуди в 9. И двамата се събудихме щастливи и наспали се. Сигурно няма да можем да спим дълго така, но безспорно ни е много приятно!
И да ви кажа много е лакомо това дете. Така лапа докато го кърмя първите 10 минути, задавя се но не пуска. Чак е смешен. А от чая на хип изпива може да изпие и по 50мл на един път. Гълта всичко, което му дам, било то с лъжичка или със шише. Само биберона залъгалка не иска, дърпа два пъти и става още по-нервен и го плюе.
Веси щях да пиша и в твоята тема, но ще те питам тук - моля те кажи ми от къде четеш за физиологичното развитие на детето? В гугъл не попаднах на много статии.  А преди време бях чела тук във форума че дните с хранене на два часа са нормални, но ми се иска да почета повече.

darling ,мила сега прочетох какво ви е сполетяло и се надявам вече наистина да сте по-добре!За честото кърмене съм чела,че бебоците като са болнички искат да сучат повече,че така им минава по-бързо,все пак кърмата лекува,така че давай си му на лакомничето-организмът си знае сам най-добре!
Аз съм много доволна от книгата"Какво те чака през първата година на детето".В нея пише и за развитието на бебето по месеци,и за болестите,и за следродовия период,има глава и за таткото....А за спинкането заедно-ами разбира се,че ще си спинкате заедно в такъв момент!Ох така ми стана мъчно за бебо и за баткото...да ги нацелуваш хубаво!

Тони, на кой автор е тая книга? Четох и в твойта тема, че я хвалиш.
Верджи, аз бях писала в мойта тема не отдавна кои са настолните ми книги, макар сега други неща да ме терзаят и днес си взех от библиотеката още три.
И аз знам, че бебетата си хапват по повечко когато са болни. А сега да те питам противно точно на кои схващания е това бебето да спи при вас на леглото? Щото при нас това са си направо "официалните" препоръки. Аз бях категорична, че Филипа ще спи при нас, но не знам защо не успяхме да се наместим тримата на леглото. Тя дори беше по-неспокойна при нас и така и не стана номера. Факт е обаче, че бебетата се чувстват най-добре близо до родителите си.

Ами Веси..... какво да ти кажа, нали знаеш колко много се говори за това че детето, не трябва да се държи много на ръце, да заспива само и да си спи в леглото. Първият ни син го гледах точно по този начин - никога не съм го преспивала, люляла на ръце и си спеше в леглото. Но пък като порасна малко, започна да прескача решетката и идваше да спи при нас и така мнооого години. Дори и сега вече голям на 10, обича да вика някои от нас да го гушка или пък направо измества татко си от спалнята под някакъв предлог, за да спим тримата със Сашко в една стая.
Сега със Сашко, както съм писала е много по-различно. Той обожава да е гушнат и да го разхождам из пространствата, спи си на неговото легло, но пък с още по-голямо удоволствие на нашето. Казах че няма да е за дълго, защото татко му много се притеснява да не го удари или смачка , а аз пък спя винаги с лице към него - просто сърце не ми дава да му обърна гръб и така ми схваща едната страна.
Но безпоспорно ми е по-лесно, да го кърмя когато спи при нас. Зимата като стане студено сигурно ще го вземам по често при нас за да не разхождам много. А и след месец вече умората си казва думата и гледам само да сме здрави, щастливи и красиви и правилата трябва да работят за това, а не да ни пречат.

Сега ще сложа малко снимки от чистата молитва в галерията ми.

Разгледах снимките, леле колко е сладък този бебок. Направо да го изхрускаш. Че и червенокоско ми се вижда. Струва ми се, че баткото прилича на теб, а бебо на татко си (но така е справедливо  ).
Верджи, разбрах те напълно за кой правила говориш. Аз хич не искам да се бъркам на другите мами в отглеждането на децата, но все така става да му се невидяло. Сори, 

Малкия господин е много сладък и елегантен 
Честита ви чиста молитва и дано нямате повече проблеми с вирусите. 

Вержи и ние сме същата работа със спането на едно легло. Първоначално аз спях на разтегателен диван в детската заедно с бебка /тя в кошче за да не я смачкам/. Обаче нещо взех да се чувствам изолирана така с бебето и от няколко дни се присламчихме към общата спалня та сега спиме тримата на едно легло - Анди по средата в коша, а ние отстрани. Гледам да не вдигам много шум нощно време като я кърмя да не ни изпратят отново в другата стая на дивана . Каквото и да ми говорят за гушкането и носенето - много повече ме изморява бебешкия плач отколкото да я разнасям на ръце. Пък и никой не може да ме убеди, че когато бебето търси близост това е глезене и едва ли не ми е стъпило на врата.

За пъпките да кажа - Анди се изрина ужасно последните няколко дни - по врата, главата, лицето, но не и по тялото. Водих я на лекар и педи каза, че или е от претопляне или от дрехите, или от козметиката. Но аз стигнах до друг извод - най-вероятно е от омекотителят, който слагам на нашите дрехи и грам не се усещам, че като кърмя тя се отърква в мен точно там където са й всички обриви, защото по тялото няма нищо. Иначе с един прах пера и нейните и нашите дрехи, но на нашите слагам омекотител, а на нейните не. Така, че спирам омекотителя.