На мен хич не ми остава време за форума, не съм погледнала какво става в другите теми, но реших да си донапиша това, което си бях запланувала.

За таткото... той се справи повече от добре, дори мен изненада. И не стига това с раждането, ами сега и с кърменето. Не, че го карам той да кърми, ама на такива неща се нагледа първо в болницата и сега вкъщи 

Аз започнах да "обучавам" таткото още от рано. От начало знаехме, че той ще присъства, че му става лошо от кръв и карантий и че каквото й да става няма той да прерязва пъпната връв. Говорих му страшно много за раждането, обяснявах всичко, което бях прочела и научила. Той беше активен и заитресован на курсовете, на които ходихме. Там доста ни говориха и за ролята на таткото по време на ражданети и как той може да се включи и да помогне. Най-първо гледахме заедно снимки от раждания след това филм, направен специално за бъдещи родители, т.е. с подбрани части от раждане и накрая съвсем доброволно гледаше с мен една поредица по телевизията "Акушерките", където на серия дават по няколко раждания и не спестяват крясъците. Когато четях някоя книга за раждане, винаги споделях с него впечатленията си. Когато разсъждавах върху родилното ми писмо се опитах да си изясня какво аз очаквам от него и с какво си мисля, че той може да ми помогне. Общо взето исках само да е до мен, да ме окуражава, да ми носи вода и да следи колко дълго вдишвам от маската с райски газ. Неговите условия бяха, че няма да гледа как излиза бебето, няма да прерязва пъпната връв и ако нещо се обърка и се наложи секцио, няма да идва с мен в операционната. По какъв начин ментално той самия се е подготвял не знам, но след раждането ми каза, че така добре съм го била обучила, че в крайна сметка не му се видяло толкова страшно.

Искам само да ви кажа, че каквото и да правите, ако няма добра воля и от другата страна  , няма да стане. В обществото, в което ние живеем, е прието татковците да присъстват на раждането. Мисля, че и за това нашия татко така лесно се "отдаде" на идеята. Всичките ни познати и приятели са присъствали на ражданията на децата си и някак си това е естественото нещо. Говорихме си един път, дали ако живеехме в България пак щеше да иска да присъства. Отговорът беше "Може би не, защото там така се прави, защото приятелите ни в България не са присъствали на ражданията на децата си".

В заключение искам да кажа, че той ми беше най-голямата упора по време на раждането. За съжаление и дума не може да ства. Той така и не видя нищо срамно, кърваво и плашещо. Изобщо не изглежда травмиран по някакъв начин. Чувството обаче да видиш как собственото ти дете са ражда и изплаква за първи път, да можеш да го гушнеш веднага и всички заедно да се почувствате като едно семейсто, предполагам е точно толкова голямо и значимо колкото и за самата майка.

За кърменето...много сложна работа. Цяла наука.
По време на престоя ми в болницата имах страхотен и компетентен персонал на разположение денонощно. Помогнаха ми страхотно много с кърменето на това малко неядящо човече. Стояха до мен и ми помагаха по всякакъв начин със захвата и позицията на бебето, как трябва да захапва, как да следя дали суче, страшно много теория около кърменето. Четири денонощия живота ми беше само кърмене (то като се замисля и сега е така  ).

Родилите мами знаят със сигурност, но може да бъде интересно за неродили да си знаят, че зора далеч не приключва с раждането. Първите дни на кърмене са също много дълги, болезнени и мъчителни.
Първото денонощие аз нямах никаква кърма, дори и суровото мляко (или както се казава) не беше потекло. Излизаше по малко само някаква безцветна течност. Второто денонощие дойде и коластрото, но в доста ограничени количества. Това, че няма мляко обаче не означава, че бебето не суче, дори напротив и то на "сухо". Така боли  . Предполагам, че някой мами имат коластро още отначало. Много е важно бебето да седи на гърдите и да стимулира зърната, независимо дали излиза или не излиза нещо. Колкото повече суче второто денонощие, толкова повече мляко ще има четвъртото денонощие. Третото е нещо междинно. Тогава аз все още имах коластро, но започнаха да се появяват първите капки истинско мляко. На четвъртото денонощие, когато млякото се появява, гърдите направо експлоадират. Нарастват с два номера, стават ужасно болезнени, в моя случай и млякото направо шуртеше. Някой вдигат и температура, но всичко това е напълно в рамките на нормалното. В гърдите по това време протича възпалително-подобен процес, които може да продължи няколко дни. По време на тозио процес аз се превърнах в една млекоцентрала със свръхкапацитет. Няма да крия, хич не е кеф, особено ако бебето няма особено желания да суче, което е една друга наука. По това време вече и зърната са успяли да се разранят и въобще картинката е пълна. Интересното е, че тези неща ни ги разказаха още в началото (за мен първото денонощие) и процеса при мен се разви точно като по учебник, точно както ни бяха казали.
Целия зор е да мине това възпаление, след няколко дни редовно кърмене (на около 3 часа) всичко се нормализира. Пройзводтвото на мляко се регулира според нуждите и потреблението на бебето.
Принципа е, че колкото повече суче, толково повече мляко се пройзвежда. Цеденето само поради напрегнатост в гърдите е крайнопротивопоказно. Тука съветват да се цедиш, ако искаш да си замръзаваш кърма или ако бебето има проблем със сученето и трябва да се храни с лъжичка (дори и шише с биберон не препоръчват). Както казах, трябва да се изтраят дните на свръх млекопройзводство и после всичко се нормализира. Едновременно и бебето си създава режим.
Напрегнати и болезнени гърди през първите 10 дни след раждането не зависят от запушване на млечните канали.

При нас вече кърменето почи е влязло в ритъм. Тъй като Филипа не наддаваше много в първите дни и гонехме норматив, така да се каже (вчера бяхме на контролен преглед), аз я тъпча буквало всеки път като си отвори очичките. Резултатът беше на лице, излезе от кривата на растежа, толкова много беше наддала за времето след болницата. Имам още малко рани по зърната, но се търпи. Експлоадиралите ми гърди спаднаха и се поуспокойха, вече хич не ги усещам така напрегнати. Добре, че не послушах бабите, дето след като ме поздравиха за бебето започнаха да ми повтарят как трябвало да се цедя та да се цедя.

Веси - прочетох последните ти постове в темата и много ме впечатлиха! Особено за връзката на таткото с теб и малкото човече. Благодаря ти за споделянето на тези моменти!
Браво и за успеха с кърменето! Не ми звучи лесно като нераждала и несблъскала се с този проблем, но явно с упоритост, търпение, запознатост по въпроса -  нещата се стабилизират и регулират.
Филипа е толкова нежна на снимката на аватара ти малко розово цветенце

Както винаги страхотен и полезен разказ! Тъкмо снощи бяхме на лекция с мъжа ми и акушерката каза точно това,че тук присъствието на бащата при раждане е свръх необичайно,но в чужбина е практика.За моя радост негативните реакции на повечето познати само надъхват още повече мъжа ми да присъства,а твоят разказ ме убеди още повече-точно така си го и представям
А за кърменето ми беше много полезно да науча това за изцеждането,понеже и аз съм чувала това как за да ен са напрегнати гърдите трябва да се цедят и включително и майка ми е обяснявала колко много кърма имала и се цедила 1г.,че чак помагала и на приятелка,която нямала......ами то сега си обяснявам защо-колкото повече се цедиш,толкова повече имаш Бях го чела,но да ти го кажат от опит е друго,за което страшно ти благодаря!
Филипа е истинско ангелче наистина!

Мила КлараФина,

умишлено изчаках с нетърпение да опишеш всичките си преживявания и впечатления, преди да се включа. Знаех, че ще си струва!

Честита рожба, -страхотна кукла е!- да ви е жива и здрава, да ви носи радост и топлина в семейството!

Винаги съм те смятала за човек със силен характер и виждам, че не съм се излъгала- само мога да те поздравя за геройството, с което си изтърпяла всичко /както, разбира се и другите майки, раждащи нормално/. 

Много ми стана смешно това за "Напъвай в името на родината и на краля!", ахахахаха  Пак що-годе адекватно си реагирала  , аз като се знам каква съм бясна като ме боли, най-много кралят да беше отнесъл някоя ругатня. 

Пожелавам ти максимално бързо емоционално възстановяване сега и да пишеш често! 

Klara Fina, наистина винаги чета с интерес постовите ти. Винаги описваш всичко много изчерпателно за разлика от мен и информацията е много от полза. Малката Филипа е кукличка голяма, радвам се за вас! Гледайте си красивото слънце и бъдете щастливи !!! 

Момичета благодаря ви! Толкова сте мили, че без да лъжа, се изчервявам всеки път като чета милите ви постове. Всеки път влизам във форума със гузна съвест, защото чувствам че крада от времето на Филипа.

Ние постепенно се опознаваме, но честно да си призная хич не е лесно. Уча се да различавам нуждите й според плача, но за сега знам само кога е гладна. От друга страна, аз май я прехраннвам, че нали трябваше да расте, а сега вече е станала истинска дебеланка с бузи.

С кърменето се оправяме горе-долу. Тъкмо се оправи някоя рана и тя направи нова. Гърдите все още ме болят, особено след кърмене, когато започват да се пълнят на ново с мляко. Чудя се колко време ще продължава това. Вече нямям търпение всичко да потръгне гладко и да мога да я храня ей така, навсякъде и само с вдигане на блузата, че за сега всяко кърмене си е цял проект с нагласяне и нагаждане...

Вече ходихме на няколко разходки, но времето се развали и от няколко дни не сме излизали. Мен понякога не ме свърта само вкъщи, но няма какво да направя.

Тези, които оставят всички покупки за след като се роди бебето не знам как успяват след това. Ние трябва да пазаруваме някои неща за Филипа, но аз отказвам да влизам с нея в търговки центрове, таткото отказва да стой и да ме чака отвън с нея, защото много съм се бавела и така, горкото дете си няма достатъчно панталонки.

Честита рожба,мило майче Желая и от сърце да расте здрава и безгрижна
Прекрасна кукла е малката Филипа
Разказа ти ме потресе-толкова истински,неподрпавен и подробен Браво на смелостта ти.Издържала си трудни,но същевременно красиви и незабравими моменти.Скоро споменът от болките ще избледнее и ще остане само хубавото
Нацелувай малкото слънчице

Честито бебче!Да ви е жива и здрава Филипа!!!
Да ти кажа KlaraFina ,имаш дар слово определено!Разказваш всичко преживяно много увлекателно.Раждането минава и заминава...каквото било,било.Сега на дневен ред е друго тежко "изпитание"-кърменето Не знам защо,но при мен нещата не бяха така сложни.Тежеста и напрегнатите,болезнени гърди бяха само в болницата (3-4 дни).Е,верно,че Дани,който беше супер лаком и ми помагаше като ги източваше докрай...Междо другото аз бях супер уверена в себе си,че ще се справя с кърменето и ми беше толкова приятно да го правя,чак сега ми е малко мъчно,че никога повече няма да го усещам спокоен върху гърдите ми,сучейки с притворени очи!Аз го отбих съвсем наскоро,кърмих го 1,3м. до толкова съм свикнала с кърменето,че все още не мога да осъзная,че приключихме вече с това
Приятна и дълга кърмаческа кариера ти пожелавам.Таткото все така да ти е упора и подкрепа,а Филипа да ресте много здрава и обичана!

Веси, как сте с Филипа? 
Купи ли на детето панталонки?

Здравейте,
И двете сме добре, опознаваме се... Толкова е малка и сладка, че ми се иска да я гушкам през цялото време  Живота ми все още е кърмене...

Поне наддава принцесата ни, 700 г за 2 седмици. На последък започна да яде на час и половина - два, което е много мъчително за мен. За да излезем на разходка, такова планиране се изисква. Още не сме напазарували нищо от планиранато Но нищо, то списъка си расте ли расте.

Горкото ми бебе го мъчат разни спазми в коремчето, но за щастие не са колики. Когато ака такова напъване пада, че чак жал ми става. В началото не беше така и се чудя да не е от храна, която аз ям. Мисля да спра млечните продукти за няколко дни.

Да ви питам, ако някой знае, кравешкия протейн и лактозата едно и също нещо ли са?

Мила КлараФина, честита ти дъщеричка! Да расте здраво, щастливо и усмихнато дете за радост на мама и татко.
Напоследък покрай грижите за Изабела нямам много  време за форума и днес с удоволствие научих, че на моя рожден ден 7,07 си родила своето детенце 
Много красиво име сте избрали!
Много хубав и подробен разказ, много прилича на моето раждане,дано бързо се възстановиш, аз си мисля че човешката психика е нещо феноменално, успява да "изключи" лошите моменти да запази най-доброто от всяка ситуация.
Относно кърменето - при мен тепърва минава болката в зърната, наистина никой не говори за тези неща. Готвим се как да раждаме, но не и как да кърмим, а то хич не е лесно.
Всичко най-хубаво, много весели моменти с малката кукла Филипа 

Честита дъщеричка, мила
Като прочетох за кърменето, все едно за мен е писано, мн добре си го обяснила, дано го прочетат повече бъдещи мами, че на мен никой не ме беше подготвил и се бях депресирала с тази хиперлактация и ежедневно цедене в болницата

Веси, надявам се сте добре. Чета отново разясненията около кърменето. Опитвах да се цедя и аз с идеята да "произведа" повече кърма. Като не се цедиш как са нещата? Много противоречиви мнения за това. Пишете как сте с Филипа.