Страхотно име сте избрали Много ми харесва  

Радвам се, че вече сте си у дома. Бяхте ли готови с бебешките работи или таткото ги довършва в последния момент?

Ще чакам с нетърпение тази дъъълга история и много подробности покрай "симптомите" за раждане, а и първите грижи у дома. Целувки  

Поздравления за името, много е хубаво! Лека почивка!

Добре дошла сред нас  С нетърпение ще чакам разказа ти, а и снимки на малката принцеса разбира се. Бързо да се възстановяваш и да се нагодите взаимно с малкото ти съкровище 

Добре дошли на мама Веси и малката Филипа!!!

KlaraFina, страхотно име сте избрали за малката кукла. Пожелавам ти скоро да си починеш и да ни разкажеш за появата на малката, която доста ни изненада всички.

Добре дошли и от мен на Весито и малката Принцеса Филипа. Много хубаво име наистина. Хайде почивайте си, а когато имаш време ще разказваш

Сега да разкажа за раждането, но предупреждавам още неродилите мами да не се стряскат много. Все пак раждането е уникално за всяка жена.

В понеделник следобяд (6 юли), след поредното ми посещение във форума си легнах за слетобедна дрямка, около 15 часа. Четейки си блаженно една книжка, „Да раждаш”, усетих как една порция вода изтече. Почти нямах съмнения, че това е околоплодна течност и разбира се първо проврих цвета на водата – съвсем прозрачна – добре! Без много стрес и притеснение се обадих в родилното да разкажа, казаха ми да отида на проверка в рамките на няколко часа. Аз си довърших домакинската работа, обадих се таткото, че отново ще ходим до родилното и зачаках да се прибере...

Отидохме в родилното около 18 часа, нямах контракций, усещах само как околоплодната течност изтича на малки порций. Сложиха ме на апарат за записване на тонове и мерене на контракцийте. Бебето май още не беше разбрало какво му се случва, аз нямах никакви родилни контракций освен слаби неболезнени втвърдявания на корема. През цялото време докато седях вързана на апарата, си мислех за прегледа за разкритие, койте е особено болезнен в латентната фаза на раждането, преди  шийката на матката да е омекнала. Поради изтичашите ми води и повишен риск от инфекций обаче не ме прегледаха за разкритие докато същинското раждане не беше започнало. Хем се радвах, че ми го спестиха, хем никой нямаше представе колко сантиметра съм отворена, което също e кофти, защото не знаеш къде в процеса точно се намираш.

След този преглед на тонове и контракций ме изпратиха вкъщи да ПОЧИВАМ, казаха ми, че контракцийте би трябвало да започнат в рамките на 3 днонощия, а ако не започнат сами ще ми предизвикат раждането. Всеки ден щях да ходя на проверка. Най-накрая осъзнах, че приготвяла се, каквото се приготвяла, до три дни, каквото и да става ще се ражда! Таткото, разбира се, се шашна повече от мен. Докато записваха тоновете на бебето на апарата го накарах да прочете главата за татковци в книгата, която аз четях.

Прибрахме се вкъщи към 19.30 часа и се захванахме да приготвим къщата колкото можем за новия член в семейството. Направихме последна фотосесия на бебето в корема ми, спретнахме си една обилна и лукзозна вечеря и да кажа, че по-гладна раждаща жена от мен няма. Всички казват, че като те боли, не ти се яде много, само дето аз не се отървах от тоя глад през цялото раждане. Не стига, че боли, ами и си гладен, абе луда работа.

Първите леко болезнени контракций получих още на излизане от болницата, усещаха се точно като слаби менструални болки, продължаващи между 30 и 60 сек, нерегулярни, на около 30 – 40 мин. Много е странно усещането, хем знаеш, че това е началото, хем не вярваш на това което ти се случва, а и не можеш да си представиш точно какво те очаква. Опитвах се само да бъда възможно по-спокойна и концентрирана върху стратегията си за справяне с болката... и разбира се, се молех всичко да мине леко и безпроблемно.

През вечерта контракцийте се засилваха постепенно, но не бяха регулярни. Въпреки че болките се засилваха аз все още си въобразявах, че ще мога да си почина някой друг час. Легнах си с часовник, лист и химикалка под ръка и записвах на колко минути получавах контракций, изглежда съм си мислела, че зачетяват и чаках чаках да отчта заветните 3 контракций в рамките на 10 мин. И така цяла нощ та до сутринта когато вече си болеше здраво. Справях се болката с равномерно дишане и отпускане. Безсънието обаче ми се беше отразило зле и се чувствах супер изтощена още тогава.

На сутринта, около 7 часа, отидохме в родилното. Отново ме вързаха с коланите и след записа ми понамекнаха, че още е рано за приемане в родилното, пратиха ме да се поразходя наоколо, и ми казаха малко по-късно пак да се върна за контрола. Аз нали бях гладната ламята Спаска и отидохме направо в кафето за поредната закуска като избрах стълбите от 11 етаж и най-дългите коридори. Нали казват, че трябва да се движиш, за да раждането протече по-бързо... Направо ми се разказа играта по тия коридори. Болката ставаше по-силна и по-силна, дори си промени характера. Вървях на малки участъци по коридорите, от пейка до пейка където изчаквах поредната контракция и се молех следващата да не ме завари на път до следващата пейка. Беше важно да съм седнала по време на контракциата, за да мога да се отпусна, иначе изживявах болката като неколкократно по-силна. Както й да, като се добрах до ридилното, отново ми казаха, че е рано и ми казаха да си ходя вкъщи и да почивам и когато усетя, че вече не издържам отново да се върна (късмет, че живеем наблизо). Вкъщи останахме около час и половина преди болката отново да смени характера си. Усещах я вече по различен начин, ужасно болезнено плюс страхотен натиск върху нещо си там долу, което акушерката ми каза, че е правото черво. Трябва да ви кажа, че това бяха едни от най-трудните минути за цялото раждане. Както разбрах в последвие, раждащата жена свиква с болката в някакъва степен или поне привиква към типа болка и се справя с нея. Всеки път когато болката си сменяше характера, изживявах първите контракций като особено болезнени, но след това намирах начин да посрещам всяка следваща контракция по-лесно. Този натиск върху правото черво обаче ме хвана абсолютно неподготвена. Май никой не ми беше споменал за това усещене и че е толкова болезнено и неприятно. Чувствах се супер безпомощна, откровенно казано изгубих контрол над болката, изпаднах в паника и изживях най-кошмарните моменти от раждането ми. Когато пристигнахме обратно в болницата, около 13 часа, аз цялата тресящя се от рев и абсолютно не на себе си от болка, ме прегледаха за разкритие – 10 см, готова за раждане.

Настаниха ме в стаята и аз найвно вярвах, че всичко скоро ще свърши, защото видиш ли когато се стигне до напъните не било толкова болезнено и ставало доста бързо. Груба информационна грешка! Първо, че не се говори много за междинната фаза между пълното разкритие и напъните и второ никой е ми беше казал, че може да боли толкова много. Аз изглежда бях изключение. Всички говорят само и единствено за болката по време на разкритието. Та от както получих пълно разкритие до напъните минаха около 5 кошмарни часа, който преживях благодарение на подкрепата на мъжа ми и с помоща оказана ми от акушерката. Проблема изглежда беше, че контракцийте ми бяха много на рядко, което удължаваше естествения процес и правеше ситуацията за мен много мъчителна. Бях толкова изтощена, че заспивах между контракцийте и се будех когато започваха. Накрая акушерката каза, че ще ми слижи окситоцин, за да ги учести. Аз доста се съпротивлявах, но то беше по скоро по презумция. Точно в онзи момент, ако и секцио ми бяха предложили щях да се съглася. Спомням си, че крещях за някакво болкоуспокояващо, но уви. Беше ме страх, че болката ми ще се засили и аз няма да мога да издъра. В кайна сметка болката не се засили, а само контракцийте учестиха, в резултат на което бебето слизаше по-ниско и по-ниско и аз започнах да усещам напъни. Изглежда, че напъните не са били толкова силни, защото от източение изчаквах контракцийте да преминат без да напъвам много активно. По някое време акушерката каза, че отива за лекар, което автоматично означава, че има проблем и вероятно, ще вадят бебето с вакум. Леле, в каква паника изпаднах. Започнах истерично да креща по акушерката да не излиза, да не ме оставя сама, да ми каже какво точно не е наред.... Тя се върна след секунда с новината, че доктора оперира и ще трябва сами да се справяме с положението.... Казвам ви, че нямаше и следа от паника в тази жена, докато в моята замаяна глава минаха най-кошмарните картини, който можех да си представя. За щастие напъните се засилваха и природата си знае работата в този момент. Майките найстина получават невъобразими сили в този момент, дори таткото беше изумен.
Колкото повече напъвш, толкова повече усещаш как бебето се изтласка напред и толкова повече сили получаваш. Макар, че всеки сантиметър от предвижването на бебето болеше зврски, просто исках да напъвам и да напъвам, защото знаех че всеки напън скъсява дистанцията между нас. И така, след половин час неистови напъни (с прекъсване между напъните, разбира се) излезе нашето прекрасно бебенце. Веднага след изизането й ми я дадоха да я гушна, ей така цялата в бебешка слуз и синичка от пъпната връв около вратлето й.

Плацентата излезе цяла, без проблем, почти неусетно. Позакърпиха ми двете  разкъсвания, донесоха ни табла със сандвичи и напитки и ни оставиха да се опознаем с новия член на семейството.

Та това е раждането ми през мойте очи. В деня след раждането имах следродилен разговор с акушерката, където тя ми отговори на всички медицински въпроси, а аз имах възможност да разкажа за това как аз изживях всичко. Момичета, на това му се вика АБСОЛЮТНО НОРМАЛНО РАЖДАНЕ, без никакви усложнения и странностти. Така пише дори и в родилния ми журнал. За мен обаче си беше малко или много драматично изживяване. Сега когато съм разказала всичко поне 5 пъти, се чувствам много по-малко обременена от лошите спомени и започвам сякаш да позабравям...

Ако питате мъжа ми, той дори и смешни моменти може да ви разкаже от типа на това, че съм замеряла санитарката с маската за райски газ, защото тя ми повтаряла, че щяла да ми помогне пък аз съм й крещяла, че не работи. Друг момент е, когато при най-послените напъни акушерката използвала един шведски идеоматичен израз, „Сега напъвай за краля и родината”, който аз не познавам и в средата на цялото напъване само съм казала „Кво?”

Имам още неща да разказвам, работи, които мисля, че могат да помогнат на неродилите още мами. Имам да разказвам и за безценното време прекарано в бебешкото отделение, къдото получих най-невероятната помощ и подкрепа в грижите за бебето, кърменето и нещо, което тука във форума не знам защо никой не споменава, промените в настроението в дните след раждането. То вярно, че на всички им се отразява, но аз мисля да разкажа за моя хормонален дисбаланс в първите дни.

Ето това се казва разказ, толкова истинско и точно, чак ми се стори че съм там.
Какво да кажеш освен, че сега остава само споменът (който съдейки по коментарите на други жени около мен изчезвал бързо, природата си знаела работата) ... и всичко останало, а именно най-хубавото.
Не се притеснявай, ефектът на разказа не беше изобщо уплаха,  поне при мен, а точно обратното.

Klarafina мога да ти кажа, че си много смела, но както казваш, една жена не знае на какво е спободна за бебенцето сии !!

само едно не мога да разбера - защо са те държали с изтекли води и колко време ? явно, че в Швеция е нормално да не си в болница веднага на започването на родилния процес !!!!! Ако бях аз сигурно щях да съм в много голяма паника, като си помисля, че едва изчаках 2 часааа за да отидем в болницата

KlaraFina почувствах се все едно аз раждам. Всичко е така подробно описано, та чак ми вдъхна кураж за това какво ми предстои и какво точно да очаквам