17.08.2009 20:02
Веси, как сте? Скоро не си писала в темичката си. Я кажи как е малката кукла?
Нещо ми е много некомфортно от нейното "трябва" или по-скоро от реакцията й, когато й казах, че не ми се усмихва когато й говоря. От няколко дни аз си мисля, че прави някакви опити да се уснихва, но татко й казава, че си въобразявам. Днес със сигурност ми се усмихна, но не повтори, въпреки, че й се лигавих насреща половин час. Бях толкова щастлива след тая усмивка, че сълзи ми потекоха от радост, но сега отново съм сдухана. Знам, че всички бебета са много различни и не трябва да се сравняват, но откровенно казано ми е притеснено. Та колко големи бяха вашите съкровища като започнаха да се усмихват?

и още по-сладичка ;-)
Пък и сигурно аз имам по-голяма нужда да я гушкам, отколкото тя
Не издържам просто 

Как да не я гушкате!?И за съм чела много литература,в която пише,че е много важно бебчетата да се гушкат,особено в началото,защото излезли от това малко и уютно място на тях им е много трудно да се адаптират в големия,студен и ухаещ на чуждо свят...Така че съм сигурна,че гушканите бебчовци са по-спокойни и това ще им се отрази и на характера и интелекта един ден
А за усмихването-няма как да не започне да ти се усмихва
не съм чувала за хора,които не могат или не знаят как се прави това
Като разказа как си и правила маймунджолъци половин час,за да ти се усмихне и се сетих за онази серия на "Приятели", в която Рос и Рейчъл пееха на малката Ема мръсна рап песен "Обичам жени с големи дупета",защото тя се смееше само тогава 

, тази сутрин.
и днес подари още една голяма и на теб ! Да й направиш хубаво албумче с което да се гордее и да показва каква красавица е била от малка ! 
