KlaraFina ,първо да ти честитя дъщеричката и да ви пожелая да ви е жива и здрава.да се правите взаимно много щастливи.
Относно разказа-както са казали момичетата докато четох имах чувството,че присъствам.Било е страшничко.Аз съм раждала и знам за какво става въпрос и мога да ти кажа,че ще отнеме време докато го преодолееш,никога няма да го забравиш,но ще дойде момент в който ще се сещаш  не с болка за този момент,а с умиление.Освен това от сега нататък всеки път когато погледнеш детето си,ще си казваш,че си е заслужавало,дори и да е било по-страшно.
Бъдете много щастливи с малкото съкровище.

Веси, искам да ти кажа, че до сега рядко съм чела така задълбочено, та дори и със запетайките и точките. И аз като останалите момичета мисля, че това беше един хубав и добър урок за бъдещите мами. Плащещи могат да бъдат усложненията, не дай си Боже, или нещо друго. Но раждането на една жена винаги остава в спомените. Ето, че ти го помниш. И съм сигурна, че един ден ще го разказваш, пропускайки моментите на уплаха и умора и добавяйки тези, които мъжа ти като наблюдател е забелязал. Евала и на него за смелостта и за това, че е бил до теб. Моят каза, че един ден не искал да присъства. Но съм сигурна, че тогава няма да е така.
Така, а сега с пожеланията отново. Бъдете едно щастливо, истинско, българско семейство. Обичайте се, подкрепяйте се и възпитавайте малкото бебче, така че един ден да бъдете истински горди родители.

Много целувки и да се започва със снимчиците

Миличка Веси с нетърпение очаквах разказа ти именно защото бях убедена,че ще ни го поднесеш така-реален и неподправен, за какъвто съм молила много познати, които вече са родили, но те по една или друга причина ми спестяваха много неща.Знам, че всяко раждане  е индивидуално, но все пак бих искала да съм подготвена до колкото може(то май няма как да знаеш какво те чака, ако не си го изживял ).Определено не ме стресна....просто ме просълзи.
Много хубаво име сте избрали на вашата принцеса!
А на таткото как му се отрази всичко това, понеже и нашият е твърдо решен да присъства, но се тревожа да не го притесня много, ако се развикам и заохкам, че умирам Иначе и аз си мисля, че неговото присъствие ще ми дойде успокояващо.
Силно ви прегръщам, чакам с нетърпение следващия ти разказ и дано много скоро останат само хубави спомени и да няма и следа от умора!

Ето това се казва разказ!!! KlaraFina пресъздаваш ситуацията толкова истински, че все едно и ние сме присъствали на тези моменти! Поздравявам те за героизма, вярвам, че е било тежко и ти пожелавам оттук нататък да ви сполитат само красиви мигове! Да ви е живо и здраво бебчето и много да ви радва!!!  И добре дошли у дома!!!

Прочетох ти разказа няколко минути след като го беше пост-нала, обаче ако щеш вярвай не знаех какво да напиша. Толкова ме "порази", че чак сънувах разни подробности около раждането... Да ти призная мен си ме стряска. Не че очаквам раждането да е песен, ама така документално представено всичко, толкова ми стана истинско... Много ти благодаря, че го сподели с нас 

А ти всъщност нали щеше да искаш епидурална?
И мен много ме изненада моментът с пълното разкритие и напъните - все съм си мислела и чела, че най-много половин-един час след пълното разкритие си започват сериозните напъни и бебето се ражда.

Как върви сега новият живот? С кърменето справяте ли се?

И аз четях с отворена уста и ококорени очи  Наистина си го представих. И аз като Тони много съм разпитвала, но освен "много боли" , "мислех, че ще умра" и "сама ще видиш" друго не са ми казвали.
Чакаме те с още разкази и снимки 

Добре дошли у дома!!!
Поразителен разказ  . И аз с нтърпение чакам снимки и да ни пишеш как сесправяте с малката принцеса.

Радвам се, че "историята ми" ви е харесала. Пожелавам на всички неродили по-бързо раждане (от болката спасение няма).

Ето малко снимки на малката Филипа.

http://forum.svatbata.bg/index.php/v/KlaraFina/Filippa/?action=gallery

Веси, Филипа е супер сладка и оформена!  и панделки ще връзвате скоро 
синеока госпожица май ще бъде или бъркам?

Ех, че е сладка - да я нацелуваш тая сладуранка 

Момиче, вие който раждате в България и търпите отвратителното отношение на персонала всъщност сте геройните! Аз толкова обгрижвана и глезена през живота си не съм се чувствала. Честно ви казвам, ако не беше подкрепата и грижите на персонала не мога да си предтавя как щях щях да издържа. То е ясно, че всички раждат, но за такива неща съм чувала... "Сега ще раждаш ли или ще се лигаваш?"... да изтърпиш такова отношение и да родиш, на това аз му казвам геройство.

Мами, много е важно да си ментално подготвен за раждането. Има много стратегии за справяне с болката. Аз не бях ходила на специални курсове по дишане и т.н. нито пък бях правила упражнения за отпускане, но за това пък четох доста за различните методи. На мен лично отпускането, дишането и метода на визуализациа ми помогнаха страшно много по време на разкритието. Бях си втълпила в главата, че каквото и да става не трябва да се стягам. Не се опитвайте да се съпротивлявате на болката, нито за секунда, боли много повече. Опитвах се да уловя "ритъма" на болката от самото начало и се "потапях" в нея, оставях се премине. Дишах равномерно, много концентрирано. Вдишвах през носа и издишах през устата. Когато болеше изключително силно си предствях как с нарастване на болката бебето натиска надолу по-силно и по-силно. Дори с еопитвах да си говоря с него мислено, като го окуражавах да натиска, защото трябва да си помагаме в този процес. Понякога признавам си, изпусках вълната, така да се каже, и болеше много повече. Акушерката и мъжа ми ми помагаха страшно много тогава - окуражаваха ме, напомняха ми да дишам равномерно и да не си бъра челото (признак, че се стягам).

Нещо, което не знаех преди е, че изобщо не е задължително контракцийте да са на определени минути. Мойте никога не стана по-начесто от 5 мин. Това, което е важно е да са на равни интервали и да са продължителни. Това е признак, че раждането напредва. Под продължителни имам предвид между 60 и 90 сек.

А епидурална упойка защо не ти сложиха, а се те оставили толкова часове да се мъчиш

Веси, четох разказа ти, погълната. Настръхнах, разплаках се и се разсмях. Емоциите, които си описала, са толкова истински. Много се впечатлих от обяснението ти за болката - как си се оставила на нея, как си дишала, чувствата, които си изпитала. Благодаря ти!!! 
Добре дошли вкъщи! Филипа е страшно красива и нежна малка душица. Изпълни ме с много нежност. Пожелавам ви безкрайно щастие на тримата заедно и много се радвам за вас.
Аз проследих бремеността ти с голям интерес, всичко казано от теб за мен звучи 100% обективно и е много полезно за една бъдеща майка. Ще чакам да споделяш още с нас. 

Благодаря на всички ви за милите думи към мен и малкото ми съкровище.

Тъкмо щях да пиша за упойката и Филипа се събуди.
Аз не бях твърдо решила дали да си слагам упойка. Тука не е необходимо да се поръчва предварително и мислех да опитам без, пък до където издържа. Епидурална упойка се слага и върши работа само по време на разкритието. По време на напъните няма никакво действие. Тогава евентуално спинална упойка има обезболяващ ефект, но пък не се усещат контракцийте. Като се има предвид, че аз изкарах цялата фаза на разкритие по коридорите на болницата и вкъщи, когато ме приеха в родилното епидуралната изобщо не беше актуална, а и от къде да знам, че ще минат още 5 часа преди да напъвам.
За болките при последната фаза има два метода (в Швеция), при единят упойката се слага локално при шийката на матката, а при другия някъде около началото на влагалището. И при двата метода обаче има риск за бебето и вече не се използват.
Сега съзнавам, че ще бъда гадна спрямо някой мами, но след раждането точно си мислех, добре, че не разчитах на упойка. Както казах, с добра стратегия, болката по време на разкритие се преодолява. Аз нямам "лоши" спомени и травми от този период. Оказах се обаче неподготвена за това, което ми се случи след това.

Момичета, днес мъжа ми каза, че раждането в неговите очи е било нормално и бързо (и без него да го боли). Сигурно найстина не е било толкова страшно накрая, само дето аз така си мисля. Ако се подготвите за най-страшното (в мойте очи едно много дълго раждане), всичко ще е наред.

Клара Фина четох разказа ти и си мислех, че е за книга.Толкова точне безпристрастен и всеобхващащ разказ не бях чела.Искам само да те поздравя за смелостта ти, за издръжливостта ти и за това малко съкровище коео си имате.Малката е голям сладур и ти пожелавам много да ви радва.