При нас - ако всичко върви по план - сме решили да ставам мама на 27 (сега съм още малко време на 25). Често казано мен още сега ми се иска, но предпочитам да мине сватбата и тогава да бебеправим, хем и докато дойде време за раждане апартамента трябва най-после да е станал, та да заведем бебока направо на нова къщичка

И аз да се наредя в отбора на "какичките"  - аз съм на 28 все още...
Ама след 17 дни ставам на 29  , но не съм ставала мама и както писах в други теми стрелките на биологичния ми часовник неумолимо тиктакат, а нещо взех да не се чувствам готова за бебе.
А на 25 като бях, толкова готова се чувствах, сега като се замисля тогава да бяхме започнали...
Да се чуди човек направо  , колкото повече "одъртявам", толкова по-малко готова се чувствам, въпреки че вече живеем самостоятелно (макар и не в наше жилище), женени сме, работим...
Да се надявам, че и аз като ina_lemon до 30-така, ще съм се "обазавела" с един бебок, само да почнем по-активно с бебеправенето, че аз нещо, нали взех да не се чувствам готова и малко по-несериозно го раздавам в това отношение.

Все съм си казвала - първо да завърша университета, да поработя, да видя как ще се развива връзката ми, да поживея с човека известно време, да се оженим и до 30-годишнината си да съм родила.
И както ми се струваше, че има много време за всикчо, изведнъж 30-те наближиха застрашително.

Така че възраст подходяща няма - който го е почувствал да действа, защото аз не направих така на 25 и сега се обърнаха нещата.

Момичета, страшно ми беше интересно да изчета постовете ви!! И аз като някой от вас живот и здраве ще стана майка на 29 години. Дали са малко или много??? Определено се чувствам готова и в развитието на моя живот това е най-нормалната възраст да чакам бебе. До скоро не  се бях замисляла дали съм готова или не, но и аз искам хпрво да видя свят, да завърша више образование, да имам професия и хубава работа, страхотен съпруг и чак тогава! И така и стана от няколко месеца сме семейство и като за късмет от с първия опит забременях! Чувствам се напълно готова и се радвам, е стана, защото вече нямам какво да чакам, и ние нямаме собствено жилище засега, но и двамата имаме образование и добра работа, от тук насетне всичко зависи от нас. Хубавото е, че и милото иска бебе,а и се чувства готов,а  той е само на 23 години. Много искам да имам поне 2 деца,а а ко финансово можем да си го позволим и 3!! Но се надявам да родя второто преди да съм станала на 35.

Мили ние пък сме си в собствено жилище, но пък нямам работа, както Bulechka™ е казала май няма точно идеален момент  Или като Кикси сякаш го прескачаш и после съжаляваш....доста е трудно май да се стигне до заключение по тази тема

Момичета чета ви и ми е много интересно.Аз съм на 27 и яко ме е одарил майчинския ако може така да се каже, но пак изпитвам вътрешен страх.Какво да ви кажа луда работа.Знам само че ако стане няма да го върна Знаете ли аз бях много страхлива и не исках въобще деца, но на старата работа имах една колежка стара мома, която и деца нямаше и да ви кажа веднъж тя сподели с мен, че най-голямата грешка в живота и е, че се е пазела, а не е забременяла.Това ми направи силно впечатление тя беше човек реализирал се в професията си на 100%, беше работила на много високи постове и беше доказан специалист, който след като се пенсионира остана сам.Това ми обърна цялата систе на мислене.Та сега не се пазим и ще сме щастливи да имаме попълнение.Както стане

Маги, определено за жени, които нямат деца е много тежко, дори и със съпруг да са. Имам наблщдения и върху сама жена, която на тридесет и няколко забременя, не е семайна и бащата на детето не се интересуваше от тях, но тя е много щастлива и това дава смисъл на живота и! Познавам и семейства, оженили се по-късно без деца и е доста странно! Доръ се замислят, че като остареят още малко (те са на 50 и 60 години) няма кой да се грижи за тях, дори скоро се замислили дали с нас да не говорят като ни предпишат апартамента си в София. Много е жалко за такива хора и много искам да имам деца!!
Исках да кажа и за това, че на по-възрастните родители им остават по-малко години да се радват на децата си. Скоро дядо ми ми разказва за негов приятел, който е над 70 и сега тепърва се роди първото му внуче и дядо каза, че съжалява,ч е няма да може да отгледа внучетата си, да им се радва, та чак да дочака правнучета....А като се замисля на мен половината ми живот е минал с баба и дядо, както и техния. Съвсем различно е!

Аз живот и здраве ще имам бебче един месец преди да навърша 27 и моят съпруг е на толкова и мислим че подходяща  възраст няма.а когато го искате и то ще доиде.

Танче , и аз кроя такива планове

Аз станах мама на 19 години, може някои хора да са ме упреквали, че ми е рано, но и много хора са ме подкрепяли. До втората годинка на сина ми сме си го гледали сами с таткото, след това го дадох на ясла, но много започна да боледува и едната баба ни дойде на помощ и така до днес...сега е на 7 години, вече е първи клас...а ние междувремнно си поизградихме кариера и сега се позамисляме дали не е време за още едно детенце

мисля, че е време

И аз като завърших магистратура изведнъж реших, че искам бебе. За кариера не може да говорим, трудовият ми стаж е едва година и половина.. Но за нея има време

Здравейте, милички!

Аз станах мама на 26г. и 10м.! Забременях на 26г. и на толкова родих Всъщност взехме да мислим сериозно за бебе когато станах на 25г. и в крайна сметка резултатът не закъсня!

Друг е въпросът, че винаги се пита кога майката е готова за бебе. Бебчо обаче се прави от двама души, т.е. и гласът на татито е от значение! За себе си мога да кажа, че искам бебче от 23 годишна някъде, но пък мъжО е една година по-голям и хич не му беше за деца на 23-24 г.!  Има мъже, които са готови на тая възраст, но не и моя! Та го чаках да порасне малко, иначе съм си врънкала винаги!

Забременях и родих на 25. Сега съм на 27 и малко.