Цитат на: Vessi в 18.11.2008 01:21
Малеееее изчетох постовете и почти се бях отказала да пиша....забременях на 32 родих на 33 май аз съм бабушката тука
Има си природни закони които трудно могат да се нарушат т.е. самката дълго търси самец в дивата пустош и като го намери му се отдава....И при хората като попаднеш на човек за когото смяташ че би бил добър баща на децата ти много много не му мислиш...имаш ли жилище,кола кариера... Кураж на всички които мислят че са закъснели...
А, Веси, не си само ти, аз тези дни ще стана на 29 и като гледам колко съм несериозна в бебеправенето

, може и аз до 32 така да си я откарам

Поне ме успокои, че не е толкова страшно явно да станеш мама и след 30-така, защото на мен ми се е набило като някаква фикс-идея в главата, че до 30 задължително трябва да родиш 1-во дете и сега взех да се чувствам като на състезание с времето

и да го възприемам като някакво задължение едва ли не, защото 30-те неумолимо се приближават, което пък от своя страна ми уби желанието за бебче, голяма тъпотия.
Но човек наистина не знае какво ще се случи в главата му някой ден, затова на който му се е случило и чувства, че го иска - да не съжалява и да не мисли, че бил много млад и не бил моментът подходящ.
Та, моето мнение е, че тези неща са Божа работа -
bebZz , щом Бог е решил да ви изпрати този прекрасен подарък сега, независимо, че си на 19, значи моментът е правилен - обичате се, искате го и двамата - какъв по-подходящ момент от това!

Понякога само тези 2 неща са достатъчни!
