както повечето са казали и аз съм на мнение ,че няма значение възрастта. Много е глупаво , изказване от рода , "живей си  живота", като че ли със сватбата или раждането на детето живота за нас спира. Напротив, предстои най-хубавото. Аз още не съм майка, но съм в клуба на бебеправещите, въпреки че съм на 29 г и може би една от най-възрастните във форума. Причината е че срещнах мъжа на живота ми когато бях 27 години. Лично аз съжалявам ,че се срещнахме по-късно, защото смятам ,че докато си по-малд по-лесно се гледат децата. А баща ми каза нещо  преди няколко дни, над което доста се замислих. "Не си стара на 29 или 30 г, просто времето си минава и когато остаряваш време , което остава да им се радваш е малко."

Присъединявам се към мнението на Мири и това, което е казал нейния баща. Аз също съм на 29г. и съм кака на всички вас, но едно ще ви кажа, на 20,26 или на 36 важно е усещането вътре в теб. Не трябва да създаваш дете, защото годините си вървят, а защото наистина усещаш, че момента е дошъл. Аз съм в клуба на бебеправещите и знам, че един ден когато бебето стане, то ще стане, защото съм напълно готова да бъда майка, а не защото съм в този клуб.

Така, че мили момичета, ако сте готови и момчетата до вас също не се колебайте. Живейте за себе си, а не за хората. Ако знаете през тази една година, заради пътуванията на мъжа ми, колко са ме развеждали хорските приказки, ако живеех за тях сега нямаше да сме заедно.

Аз също станах мама на 27,забременях на 26,а се омъжих на 25.Може би и ние щяхме да сме родители по-рано,но обстоятелствата при нас бяха такива,че нямаше как да стане това по-рано.Но и не съжелявам,никога не сме избирали момента и не сме се питали готови ли сме или не.Когато двама се обичат дъъъъъълги годинни,нормално е да искат и да видят плода на своята любов.Така стана и при нас,и все си мисля,че ако не бяха две годишните ни раздяли (не по наша вина,просто така се случи) досега щяхме да гушкаме сигурно и второ дете 

Родих първата ни дъщеричка месец преди да стана на 26г.,а втората-живи и здрави ще се появи на бял свят сега,когато съм на 28.Нещата се случват толкова естествено,че последното,което има значение в случая е моята възраст Всъщност,доста добре се получи,защото искаме третото с малко по-голяма разлика,т.е. когато съм на 33-4г
Етървичката ми роди първия си син на 20 и винаги е била страхотна майка,сега на 31г,в разцвета си,се радва на сладко новородено бебе-третият им син

Аз забременях  на 26 и очакваме малкото съкровище на 9 май Когато разбрах , че съм бременна без да сме го планирали се почувставах по-подготвена , зряла и искаща бебе от всякога!

Ами аз май съм най-възрастната мама тук. Родих дъщеричката си на 31 години. Забременях на 30 г., а на 17 ноември , т.е. след няколко дни ставам на 32 г. Исках и бях готова за бебче доста по-рано, но така се стекоха обстоятелствата, че се случи по-късно и то след само два месеца бебеправене. Малко съжалявам, че не стана когато бях по-млада, защото както е казал бащата на Мири наистина времето, в което ще им се радвам ( защото не мисля да оставам с едно, че ми се искат и три, но с мъжо нещо не можем още да се разберем по въпроса) е по-малко. Но да сме живи и здрави всички и това е.

зузанка и аз съм на 17-ти ноември 

а аз родих на 25

А аз все още не съм станала мама, но се замисляме по въпроса и догодина живот и здраве, ще опитаме  Ще бъда на 27-28 

Аз станах мама на 25 години 

Станах мама на сладко момченце на 23 години.

Аз родих на 30години точно   Ще повторя упражнението след около 3 или 3 и половина години живот и здраве.
Спорен е въпроса дали има подходяща възраст за това, лошото е, че часовника тиктака а в БГ от 35г нагоре се води рискова бременност с повече изследвания, наблюдения и дъра бъра.

Аз до скоро си казвах, че има време, но изведнъж ми стана нещо притеснено. Скоро ставам на 29, още не съм забременяла, но колкото и скоро да стане все на =>30 ще съм станала майка. Признавам си, че ме е яд, че по-рано не сме почнали с опитите и то особено като гледам, че мои съученички имат вече деца ученици. Преди ми се е струвало лудост, даже им се чудех защо не си поживеят и тогава.
Интересно ми е как сте почувствали, че сте готови и какво се е променило, за да се решите. Аз примерно, докато бях на 24 години все съм си мислела, че ако забременея задължително ще направя аборт. После изведнъж почнах да си мисля, че ако стане това - няма да направя и вече от 1-2 години искам дете със сигурност. Като цяло в живота ми не се е променило нищо кой знае какво - нито материално съм по осигурена /нещо, което спира много жени/, но явно жената в мен почва да се обажда .