14.07.2009 08:46
благодаря ви момичета за подкрепата, явно хубавото и лошото вървят ръка за ръка.
Имам още две баби и един дядо. Толкова много исках всички да ме видят булка, но искам и майка ми да се весели с нас. Посъветвайте ме дали да отложим сватбата. Незнам какво се прави изобщо. На 10.05 се падат четиридесет дена, а на 22.05 сватба 
Моята баба си отиде на 20.01... Нещо у мен си отиде с нея
... Ние се сгодихме малко след 40-тоя ден. Аз лично съм убедена, че тя от небето пожела тази сватба, тя я уреди. Надявам се, че ще ме гледа отгоре и ще е щастлива.
. Отецът го нямаше, а часът който на нас ни трябва - 18, беше с въпросителна. Жената ме посъветва да мина по-късно и да говоря с отеца, може двойката да не била сигурна. Не се надявах особено - кой ще се запише за сватба и няма да е сигурен? Обаче, когато отидох, отчето им се обади и те наистина отказаха часа - единственият подходящ за нас час! Вярвам, че баба от небето ни подкрепи...
Споделям с всички вас, които носят загубата на скъп човек в сърцата си, надявам се да намерите малко утеха... Близките ни са с нас, радват се за нас. Макар и да не ги виждаме. 


така като го гледаме не му даваме повече от месец,може и по малко,баща ми е категоричен,че ако стане нещо ще трябва да отложим сватбата с 1 година
На мен много не ми се иска,но незнам какво да правя 


Тя толкова искаше тая сватба
,а и беше толкова добра и много ми помагаше в подготовката...Чудехме се какво да правим ,но много хора ни казаха ,че сватба не се отменяло...ама сега не смеем нищо да пипнем по подготовката,а и нищо няма да е същото ... 
и трябва да съм силна ,ама понякога...всеки изгубва контрол... 