Мила
betina , и аз те съветвам да прогониш черните мисли от главата си.
Всичко ми е толкова познато, ако си прочела по-напред в темата, ще разбереш защо. Смея да твърдя, че знам как се чустваш.
Загубихме едната ми баба, на която съм кръстена, 3 месеца преди сватбата. Това обаче не спря татко и леля да танцуват на сватбата - и двамата казаха, че баба е чакала дълго време този момент и ако ни гледа отнякъде, със сигурност иска да ни види радостни и щастливи.
Сега, четеейки написаното от теб смея да твърдя, че знам как се чустваш.
Защото не стигаше тази загуба, ами се случиха неприятни неща и с другата ми баба, която беше с доста разклатено здраве (много повече от другата, която почина). 3-4 седмици преди сватбата й ампутираха крака до коляното, не бяхме на себе си от страх, дали ще преживее 3-те операции.
Прибраха се с майка от болницата вкъщи и няма и седмица-две преди сватбата страшно се влоши със сърцето, даже джи пи-то ни предупреди, че си отива, да бъдем подготвени, даже искаше да я праща в болница, макар че нямало смисъл, защото така или иначе положението било ясно.
Толкова тежко ми е било, че когато отидох в църквата да плащам таксата, се разплаках съвсем импулсивно и споделих на жената, която продаваше свещи. И плаках, и й разказвах колко ми е притеснено и тежко, без дори да я познавам.
Но не можех да спра просто.
Жената в църквата ми каза да вярвам в Бог, да се моля и да съм сигурна, че баба ще доживее да ме види булка, макар и само на снимки. Дадох да й четат молитва за здраве в църквата.
Не знам кое е помогнало, но баба наистина малко се стабилизира, преживя и успя да гледа снимки от сватбата после и беше много щастлива.
Друг е въпросът, че преди месец изгубихме и нея
и сега ми е много тежко отново, но се радвам, че тогава успях да преодолея черните мисли и може би така мъничко поне съм помогнала с положителното си мислене на баба да издържи. Не знам.
Другото, което исках да ти споделя е, че подобни неща имаше и покрай сватбата на сестра ми, която беше 3 седмици след моята. Преди нейната сватба почина дядото на бъдещия й съпруг. В събота беше сватбата им, а в неделя правиха помен за 40 дни от смъртта на дядото на младоженеца.
Така или иначе нито една отложена сватба нямаше, може би защото и моите родители живеят в чужбина и е малко сложно с връщането им в БГ. Но не сме и възприемали всички тези неща като лош знак и т.н., а и при нас не бяха малко, както и във вашия случай.
Е, ако трябва да съм честна, минавало ми е през ума, дали всичко това не значи, че просто не трябва да има сватба.
Но в крайна сметка съм си казвала, че това са някакви изпитания от съдбата, които се случват точно на теб и ти нямаш друг избор освен да ги преодолееш.
И накрая - всичко е Божа работа и няма смисъл от страхове предварително, защото рядко тези неща зависят от нас. Само виж моя случай - абсолютно същия като при теб - броени месеци преди сватбата губим баба, която също като твоята беше в сравнително добро здраве и никой не очакваше, даже си я бях писала в списъка на гостите, защото знаехме, че е що-годе добре и ще може да дойде, че и хора ще играе.
Притесненията ни бяха за другата, която и преди ампутацията, беше доста зле със здравето и беше абсурдно да дойде на сватбата (едва на лекар успявахме да я заведем). Но тя въпреки всички неща, които се случиха, преживя и сподели с нас радостта от сватбата. Ето, че е Божа рабита. Едно мислим, друго става.
Сега ти изпращам най-искрените си съболезнования и една силна прегръдка, защото си представям колко ти е тежко - преди месец почина и моята баба
, мъката трябва да се изживее няма как, на мен ми е много тежко, но не забравяй, че близките ни хора искат да ни виждат щастливи, независимо къде се намират сега.
И вярвай, че всичко ще е наред с другата ти баба. Кураж!
