Загуба на близък преди сватбата!

[betina]

Здравейте момичета, дори и в момента като пиша тия редове сълзите се стичат по лицето ми ... миналата година се омъжваше на моя бъдещ съпруг сестра му на 30.08.2008, бяха си насрочили дата преди да се случи голямото нещастие в един и същи ден да загубят (моя приятел и сестра му)баба си и дядо си (родители на баща им т.е. моя свекър) но въпреки всичко сватба имаше, дори беше мн весела сватба, само дето баща им не стана да изиграе нито един танц от уважение към родителите си, че не беше минала и година.Само една седмица след сватбата другият им дядо го блъсна кола и отново трагедия . А ние решихме да се женим, предложи ми на връх нова година на площада във Велико Търново пред толкова много хора и аз казах "ДА". Но отново се случи страшното на 5.02. почина моята баба, която си беше в сравнително добро здраве,а сега ме обзема още по-голям страх защото другата ми обична баба и тя е с разклатено здраве. Но сватба ще има, само не знам дали е редно че не изчакваме да мине 1 година.

[kalinchica]

И аз бях изправена пред същия проблем и говорих с двама попа. И двамата казаха че е достатъчно да минат 40 дни. Така че гледай напред живота продължава. Уважавай починалите но живота е такъв. Успех във всичко 

[betina]

То аз не се притеснявам от това какво ще кажат хората, а ми от това да не е някаква лоша поличба

[plamik]

Хайде сега, мило момиче, горе главата и без черни мисли! Съжалявам за загубата ти, но съм убедена, че баба ти би искала да си щастлива, а не да си мислиш за лоши поличби. Да, много изтъркан лаф, но е истина! "Не дърпай дявола за опашката!" - е казал народа, затова си мисли, че другата ти баба, ще укрепне, за да те види булка.
Дали и колко да изчакате си зависи от вас - каквото вие си решите.
 

[Kiksi]

Мила betina , и аз те съветвам да прогониш черните мисли от главата си. 
Всичко ми е толкова познато, ако си прочела по-напред в темата, ще разбереш защо. Смея да твърдя, че знам как се чустваш. 
Загубихме едната ми баба, на която съм кръстена, 3 месеца преди сватбата. Това обаче не спря татко и леля да танцуват на сватбата - и двамата казаха, че баба е чакала дълго време този момент и ако ни гледа отнякъде, със сигурност иска да ни види радостни и щастливи.

Сега, четеейки написаното от теб смея да твърдя, че знам как се чустваш.  Защото не стигаше тази загуба, ами се случиха неприятни неща и с другата ми баба, която беше с доста разклатено здраве (много повече от другата, която почина). 3-4 седмици преди сватбата й ампутираха крака до коляното, не бяхме на себе си от страх, дали ще преживее 3-те операции.
Прибраха се с майка от болницата вкъщи и няма и седмица-две преди сватбата страшно се влоши със сърцето, даже джи пи-то ни предупреди, че си отива, да бъдем подготвени, даже искаше да я праща в болница, макар че нямало смисъл, защото така или иначе положението било ясно.
Толкова тежко ми е било, че когато отидох в църквата да плащам таксата, се разплаках съвсем импулсивно и споделих на жената, която продаваше свещи. И плаках, и й разказвах колко ми е притеснено и тежко, без дори да я познавам.  Но не можех да спра просто.
Жената в църквата ми каза да вярвам в Бог, да се моля и да съм сигурна, че баба ще доживее да ме види булка, макар и само на снимки. Дадох да й четат молитва за здраве в църквата.
Не знам кое е помогнало, но баба наистина малко се стабилизира, преживя и успя да гледа снимки от сватбата после и беше много щастлива.
Друг е въпросът, че преди месец изгубихме и нея      и сега ми е много тежко отново, но се радвам, че тогава успях да преодолея черните мисли и може би така мъничко поне съм помогнала с положителното си мислене на баба да издържи. Не знам.

Другото, което исках да ти споделя е, че подобни неща имаше и покрай сватбата на сестра ми, която беше 3 седмици след моята. Преди нейната сватба почина дядото на бъдещия й съпруг. В събота беше сватбата им, а в неделя правиха помен за 40 дни от смъртта на дядото на младоженеца.
Така или иначе нито една отложена сватба нямаше, може би защото и моите родители живеят в чужбина и е малко сложно с връщането им в БГ. Но не сме и възприемали всички тези неща като лош знак и т.н., а и при нас не бяха малко, както и във вашия случай.
Е, ако трябва да съм честна, минавало ми е през ума, дали всичко това не значи, че просто не трябва да има сватба.
Но в крайна сметка съм си казвала, че това са някакви изпитания от съдбата, които се случват точно на теб и ти нямаш друг избор освен да ги преодолееш.

И накрая - всичко е Божа работа и няма смисъл от страхове предварително, защото рядко тези неща зависят от нас. Само виж моя случай - абсолютно същия като при теб - броени месеци преди сватбата губим баба, която също като твоята беше в сравнително добро здраве и никой не очакваше, даже си я бях писала в списъка на гостите, защото знаехме, че е що-годе добре и ще може да дойде, че и хора ще играе.
Притесненията ни бяха за другата, която и преди ампутацията, беше доста зле със здравето и беше абсурдно да дойде на сватбата (едва на лекар успявахме да я заведем). Но тя въпреки всички неща, които се случиха, преживя и сподели с нас радостта от сватбата. Ето, че е Божа рабита. Едно мислим, друго става.

Сега ти изпращам най-искрените си съболезнования и една силна прегръдка, защото си представям колко ти е тежко - преди месец почина и моята баба  , мъката трябва да се изживее няма как, на мен ми е много тежко, но не забравяй, че близките ни хора искат да ни виждат щастливи, независимо къде се намират сега.  И вярвай, че всичко ще е наред с другата ти баба. Кураж!

[ERan]

Момичета, да споделя и аз...
Моята баба, жената която ме е отгледала първите 6 години, има неизлечима диагноза. Откриха я в доста напреднал стадий, в средата на януари тази година... А вече бяхме решили още от ноември 2008, че ще имаме сватба и тя толкова много я иска, защото съм първата й и най-обичана внучка.
Когато се постави диагнозата, веднага я оперираха... Сега е на химиотерапия... Състоянието е променливо. Аз се побърках като разбрах, рухна всичко пред очите ми. Но всички мой близки казаха в никакъв случай да не отменям сватбата, защото сватба назад  не се връщала.. Е, не я връщаме. Подготвяме я, споделям с баба ми какво правим и купуваме, тя се вълнува много. Само се моля на Господ да я запази до сватбата, а и след това... Няма какво друго да направя, а не мога да отложа сватба, да стоя и да я чакам... Тя ще се съсипе.

Имаме и друг проблем, на милото баба му е на легло...и тя жената гасне...

Въобще, нямам думи. Животът не може да се опише - трябва да се изживее

[bobsyn]

Баба ми, която ме отгледа си отиде миналата година. Сватбата ми ще бъде преди да е минала година от този момент. С риск да стана малко досадна и поста да е от дългите ще ти кажа защо реших така.
През всичките си съзнателни години живот съм била с две баби и един дядо. Преди няколко години едната ми баба си отиде с "отворени очи", защото не беше видяла едиствената си внучка като булка. Освен това се очакваше да се роди първият и внук (почина точно 40 дни преди термина на вуйна ми). Другата ми баба също си отиде без да види единствената си внучка като булка и майка. Остана само единия ми дядо(другия е починал в детските години на баща ми), който е в напреднала възраст и с доста здравословни проблеми.
А на мен ми се иска поне някой от родителите на моите родители да присъства на сватбата, а с всеки изминал ден вероятността да ги няма се увеличава. Не че не уважавам паметта на баба ми, но мисля, че не би се сърдила.
Освен това нека поне един от тях види едиствената внучка като принцеса, защото всички знаем как бабите и дядовците приемат децата на децата си.

[Kiksi]

Баба ми, която ме отгледа си отиде миналата година. Сватбата ми ще бъде преди да е минала година от този момент. С риск да стана малко досадна и поста да е от дългите ще ти кажа защо реших така.
През всичките си съзнателни години живот съм била с две баби и един дядо. Преди няколко години едната ми баба си отиде с "отворени очи", защото не беше видяла едиствената си внучка като булка. Освен това се очакваше да се роди първият и внук (почина точно 40 дни преди термина на вуйна ми). Другата ми баба също си отиде без да види единствената си внучка като булка и майка. Остана само единия ми дядо(другия е починал в детските години на баща ми), който е в напреднала възраст и с доста здравословни проблеми.
А на мен ми се иска поне някой от родителите на моите родители да присъства на сватбата, а с всеки изминал ден вероятността да ги няма се увеличава. Не че не уважавам паметта на баба ми, но мисля, че не би се сърдила.
Освен това нека поне един от тях види едиствената внучка като принцеса, защото всички знаем как бабите и дядовците приемат децата на децата си.

Абсолютно подкрепям начина ти на разсъждение! 

[dodo23]

Ех,момичета колко тъжни истории.Съчувствам ви на всики.
Ние определихме датата малко преди 8 март.Решихме,че като посетим бабите си(двамата от години сме без дядовци) по този повод,ще им съобщим.Много ми е мъчно,че една от моите баби и едната от на годеника ми ,не се зарадваха особенно.Казаха "ами,добре,дано да доживея".
Моля се всичко с тях да е наред,и да видят най-малката внучка и най-големия внук като семейство.
Моля се да не съжалявам,че избрахме да правим сватба три години след годежа ни...
 

[ERan]

ох момичета, стресът ми продължава. На милото баба му почина преди двайсетина дни...
А Баба ми се влошава доста от тази химиотерапия, всеки ден е различно и трудно. За мен дните минават бързо (още малко време до сватбата), а за нея всеки ден е борба. Толкова се притеснявам и съм в такъв ужасен стрес, защото не зная какво ще се случи... Просто не зная как да се успокоя...

[Bulkata233]

Съжалявам,това  наистина е много тъжно.

[zora]

Elean,не се отчайвай!Опитай се да не допускаш лоши мисли и продължавай !

[milinkoto]

Здравейте момичета,
ние отлагаме сватбата слава Богу не заради загуба на близик, но по не по-малко гадна причина. Миналата седмица / две седмици преди сватбата/ бъдещия ми девер катастрофира и сега е в пирогов с много травми и в кома  Толкова ми е ужасно тъжно и мъчно за него. Моля се да се оправи. Отлагането на сватбата се оказа много малък проблем, а и хората са изключително отзивчиви и проявяват разбиране.
Живота наистина може да бъде много гаден...

[dodo23]

Кураж мила,бъди силна!
Стискам палци да се възстанови бързо човека.
Инциденти се случват и никой от нас не може да ги предвиди или предотврати.
Ако можем с нещо да помогнем,ние от форума,само кажи.

[momi4ezateb]

Бъди силна,мила!
Повтаряй си,че всичко ще е наред и се радвай,че не е по-лошо!И на нас ни остава малко време,а ни се случиха толкова неща-свекър ми претърпя сърдечна операция по спешност,а пък дядо му (на когото е кръстен)преживя инфаркт.
Много е тежко,но трябва да сме оптимисти!
Истината е,че животът е хубав!