Нещо май всички си напечатахме поканите и темичката запустя. Ето ви едно тесктче за покана към някоя жена

“Жена”
Жена, сред розите ти роза си,
ухаеща, омайваща, чаровна,
червена, бяла, розова,
от всички най - красивата.
Жена, във огъня ти огън си,
изгаряща от болка в любовта.
Изгаряна дори на кладата,
ти пак си същата – жена!
Светица, майка, героиня,
живот даряваш ти.
Величествена, горда,
където и да си,
живот там блика и цъфти.
Жена, ти муза в любовта,
върху платното, в книгата,
звезда в небето сред звезди
нали до там летя?
Дори в завода, сред машините,
в полето и сред нивите,
навсякъде, навсякъде оставаш си
със главно Ж – ЖЕНА!