Месечна тема - Септември 2015 г.

[alexandrova_90]

Нати, все пак гледате апартаменти в София   

[pandapanda]

Здравейте

Аз като човек без грам мозък за бизнес (както ме определя баща ми) не се из замислям за такива неща като инвестиции. И за кредити не се замислям. За сега се надявам сестра ми наистина да се преместят в Стара Загора и апартамента да си остане за нас (мечти, мечти). Веднъж на ММ майка му като взе да ни разправя за сина на техни познати, които теглил кредит 100 000 (ама не помня лв или евро), как сега си имал апартамент (в Левски Г, което не ми е любимия квартал) и колко бил добре. Добре, че ММ и каза да не ни говори глупости преди мен. Може би някой ден, ще ми се наложи да се интересувам от кредити, но в момента сме много далеч от възможност за това. Иначе, поне баща ми е бил дълги години кредитен инспектор, има кой да ни даде съвет. Макар, че съвета, който той вина ги дава е - Не теглете кредити!

От няколко дни забравям да пиша за краснописа - от малко много се дразня на сексисткото изказване - Гледай колко грозно пишеш, пък си момиче.  

[alexandrova_90]

Ние изтеглихме кредит.. 6 години жевея на квартира във Варна давахме по 450лв, тук давахме по 600лв.. Изтеглихме кредит и си купихме жилище в Овча Купел, квартал от който ми настръхваха ушите, а сега обожавам заради локацията, заради много магазини.. Имам си и Лидл, и Кауфланд, Фантастико, Била.. Пазар!.. Да не говорим за в бъдеще.. Има 2 училища и 3 детски градини на по 5-10 мин пеш от вкъщи.. Имам парк, който е много добре поддържан на 5 минути.. Добре, че беше Илиян да ме навие за тук.. Но сме в 110кв. имаме достатъчно стаи, е винаги може повече   Може и да е на банката, но един ден ще е наше и няма да съм си изхвърлила парите на боклука или да съм спонсорирала хазайна ми да си изплати 3-4тия апартамент  

ЕДИТ: Жалко, че и двамата сме селянчета.. Но дори и един от нас да имаше апартамент и да живеехме в наше жилище, щяхме да изтеглим кредит за 2-ро, което да пуснем под наем 1000%!
Не бих теглила кредит за Айфон  , но за жилище си е инвестиция според мен   (За София говоря)

[Alichka]

От няколко дни забравям да пиша за краснописа - от малко много се дразня на сексисткото изказване - Гледай колко грозно пишеш, пък си момиче.  

О, това и аз много го мразех. Аз не съм писала красиво, ама не беше и ужасно грозно. Просто имам по-артистичен почерк, ако мога така да го категоризирам. През годините обаче разбрах, че е по-важно да е четливо. Поне и в работата при мен това ми се изисква. Та оттам започнах да пиша печатно. Майка на времето много мърмореше как щели да ми анулират работите, защото съм пишела печатно. Е, не ми ги анулираха, даже си и влязох от раз в унито.
За работа - какво да кажа... Каквото съм могла - научила съм го тук. Затова сега се озъртам за нещо друго. Много ми е важно поне на този етап от живота да научавам нови неща, да се запознавам с нови хора и тн. Не мога да кибича пред компютъра за една и съща абсолютно механична работа и така всеки Божи ден.
Тони, ако мислите за дете, не е сега момент за инвестиции. Ако искаш бебе, по-добре да работиш за друг. Моя комшийка хвана едва ли не последния влак за детенце. Обаче го остави на 40 дни на бабите и си гледа бизнеса. Тя е успяла, наложила се е. А представи си какво е с бебе и тепърва име да градиш
Панде, така е. Бягай далеч от кредитите. Но! На свекърите кумецът ми каза хубава дума "Без кредит няма развитие!". Ако чакаш да събереш пари и тогава да купиш жилище - забрави. Цените на недвижимите имоти няма как да се срутят до нула. Деверът и етървата са от над 10 години заедно. Още са на квартира и уж се оглеждат от години да купят нещо. В един момент времето си минава, имат вече дете, т.е. разходи и грижи по него, а нямат жилище. Ние казахме ХОП и скочихме! На това се казва премерен риск

[menyanthe]

И аз в клуба на грозно пишещите. Но поне пишех четливо.

[alexandrova_90]

Аз пък пишех много красиво.. Казват, че грознопишещите с апо-умни..

Успокоявам се с това, че сега пиша по-грозно 

[Vivi20]

Али, Али, колко си права Али. Работата и на мен ми е болна тема тия дни. Не ми е интересно вече и не ми харесва повече. Загубих мотивация, амбиция и хъс. А знам, че сега имам други приоритети и не мога просто да напусна. Но е страшно като стигнеш момента, в който вече няма какво да научиш и всичко около теб е скучно и еднообразно.

Имаме победител в конкурса мистър дупе, трябва да помисля как тайно да го щракна да го покажа. в крайна сметка ми е един много близък колега, който е доста спортен. Тук като цяло хората много спортуват - фитнес, бягане, каране на колело. Всички около мен са в супер форма и това ме кефи, че така се грижат за телата си. Аз не съм от най-спортните, та им се радвам много.

[Alichka]

При мен има и един вътрешен конфликт... Понеже съм работила и в по-големи фирми, учила съм правни дисциплини и знам кое как трябва да бъде направено, за да е юридически издържано. Много стриктно ми се е налагало да гледам къде има сложени подписи, къде е написано ЕГН, как е оформен даден договор с клиент и тн. На тази работа всичко е на доверие или силна (силова) дума. Бизнесът се води все едно сме в средата на 90-те. Пари се подмятат, няма документ, няма дявол. Пише се на едни хвърчащи листове, тук-таме подпис... Пълна каша! Щом и шефът ми се смята за (цитирам) "момченце" и се подмята по официален анцуг или къси гащи, к`во говорим
Тони,

[always_and_forever]

Много ми харесва днес каква петъчна раздумка сте подхванали. 
Обичам като вляза да знам, че има какво да прочета. 

Нат, благодаря ти за хубавата закуска. 
Аз със ставането се захванах да свърша домакинската работа и чак сега приключих. Хапнах само 2 палачинки, пък гледам, че то станало време за обяд. 

Фани, радвам се, че има и такива хора, не че се съмнявам. Просто аз съм си Тома Неверни и си знам, че при мен работите стават по възможно най-трудния начин. Факт (поне засега), че все пак стават! Винаги много трябва да чакам, да се притеснявам, почти изгубила търпение и желание и чак когато съм готова да се откажа, то вземе, че се появи светлина в тунела. 

Харесва ми това, че има хора, които искат да направят нещо сами за себе си. Аз не съм такава, докато Влади хиляди пъти ми е казвал, че 100% ще опита да развие собствен бизнес. Все съм невярваща и си мисля, че нищо няма да излезе от тая работа. Времената са трудни, има от всичко по много и е сложно да се задържи нещо на пазара. Майка ми пък бъка от идеи. На нея много неща й се отдават, но тя пък няма смелостта да започне от някъде.

Нат, радвам се, че не съм единствената, която не вярва в случайностите.  За мен всичко е предначертано, точно и ясно е, само трябва да дойде точното време.
Точно поради тази причина си мисля, че все още не сме решили какво ще правим с жилището. Ако ще купуваме ще трябва да изтеглим кредит, макар че моя Влади още не може да го преживее. Също така на тоя етап доход от моя страна - йок. 
За пореден път разбирам колко съм припряна. За мен всичко трябва да се случва тук и сега, не мога да чакам и да отлагам във времето. Все си мисля, че ако не стане веднага, то значи, че никога няма да се случи. 

Нат, ти до кога мислиш да ходиш на работа?

За краснописа - аз си мисля, че не пиша чак толкова хубаво, но Влади все ми казва обратното. На моменти съм явно.

За работата - все си мечтая да работя нещо, което ще ми носи голямо удовлетворение и ще се чувствам щастлива от този факт. Но идея си нямам още каква ще е пък тази толкова готина работа. 

[fanimira]

Знам ги тия, Али! Верно не са много приятни! Ня мъжО в завода директорите не допускат дори външен да влезе в администрацията им по къси гащи и джапанки. Така бяха приучили дори и доставчиците на вода и пратки на по-приличен вид. Така де и Истамбулската жега не се трае, ама в разните му учреждения и частни фирмички не се разкарват шкембелии в бели потници. Много й се кефя на думата Потник!!!! Обаче и джонгата ви кърти, Пловдивчанки!!! И аз пиша грозно,но четливо. Обичам си работата, обичам си селянчетата, дано да има повече от тях, че да не ни затворят училището. Гледах на Кико якенце - с 2 лица за 34 лв. - ама как да не му купя- все 2-ра ръка ли да ходи човечеца   Нещо го почват зъбите май - събужда се 2-3 пъти нощем, а почти не се будеше. Яде 2-3 мин и пак откъртва... Дали да не го взимам при мен и да пробвам с биба да го приспивам?! Не съжалявам за нито един от кредитите ни - нито за 1-вото жилище, нито за това, нито за тия за обзавеждане. Кредитите в умерени количества са подправките на живота - тъй де, като е всичко розово, човек сам си създава проблеми!
Никога не съм искала собствен бизнес. Не ми харесва идеята 24 ч. 7 дни да си на разположение. Сега изкарвам си часовете и вкъщи. А когато имаш школа или бюро за преводи не можеш да си позволиш лукса да откажеш поръчка защото е събота например...

[nadelina88]

Здравейте. Свърши моята работна седмица.
Като работя в училище и виждам колко много деца имат артикулационни нарушения започнах от няколко дни да мисля да уча пак - логопедия. И да си заведеш детето на логопед не е срамно, както на психолог, та ако съм 2в1 имам шанс да пробия и да работя и на частно.

Думата джонга не я знаех и аз, даже не мисля, че някой в разговор с мен я е казвал. Странна дума хахахаха.. От нея се сетих, че никой друг освен в нашия край не знае и не използва думата жиже.

Фани, не знам кой преди мен беше написал, че развива фината моторика писането, прав е. Освен това идеята в началото не е толкова да се пише красиво, колкото да се развие и концентрацията и устойчивостта на вниманието. След време краснописа се превръща в разбираем и прочитаем почерк. Има деца/хора, които пишат нечетливо след  като изградят собствения си почерк.

Тони, а твоите идеи за инвестиране какви са всъщност?

Отивам да чета какви са тия случайности на Нансита, че май пропуснах....

[nansita]

Оффф, голяма съм патица! Написах един пост, ама не съм го публикувала.

За кредитите беше. С тях не е добре, ама без тях понякога не може. Особено ако е за жилище. В такива времена живеем, че е непосилно за обикновения човек да си позволи жилище без пари от банка. Някак си се примиряваш с факта, че не си наследник на петролна индустрия или близък роднина на Рокфелер. 

Пък за работата- аз моята много си я харесвам, въпреки че мрънкотя постоянно. Материята може да изглежда суха, но пък има интересни казуси и се срещаш с нови хора. Понякога не се издържа а идиотизмите, но аз гледам да съм над нещата. Само тия командировки ми тежат.
Преди си работех по специалността. Бях морално удовлетворена, че съм реализирана и помагам на хората. Обаче финансово не ме устройваше. Сега финансово ме устройва донякъде, ама пък липсва това чувство за постигнат успех. Реално, когато мой контрагент е с успешни резултати, съм безкрайно щастлива, но не е същото чувство. Преди виждах хората щастливи по-често.
Миме, надявам се всичко да е наред при мен и да си работя до другата година. Но ако се наложи, ще си седя вкъщи. Не е проблем и дистанционно да върша работа, но с пътуването няма да се разберем...

[always_and_forever]

Наде, а ти няма ли да споделиш какво е жиже? 

Нат, така е, гледай си здравето. Дано да можеш да си работиш до когато си предвидила. 
За работата - май пълно щастие няма. Или ще ти харесва, а парите няма да са достатъчни или обратното. 

[alexandrova_90]

Намерих 2 правостоящи билета за Ерос, но Илиян не го харесва и не е навит.. Някой да сподели с мен това изживяване?  


ЕДИТ: Най-любимата ми шаферка ще сподели Ерос с мен и още няколко хиляди 

[Vivi20]

Нат, стискам палци всичко да е наред. Чудесно е да си зает и да имаш работа и ангажименти, стоенето вкъщи в такъв момент мен лично би ме подтискало.

Кредитите са неизбежни в днешно време и не виждам нищо лошо в тях. Само в България го има това отношение и страх. В Англия е невъзможно - и кола и къща енпочти невъзможно ей така да си спестиш и да си купиш. В Лондон особено са полудели цените, средно за един апартамент с 2 спални е вече на 300 хиляди паунда. Много ми е чудно как се пестят тия пари, та да не теглиш ипотека.