Кой как се запозна с бъдещия си съпруг

[Emma]

ох страхотни истории има, толкова романтични
ние се започнахме в irc т.е. чата, но излезнахме на живо след 4 години, понеже имах ужасно мнение за виртуалните връзки

[Isabel]

Ние се запознахме на работното му място , той работеше много близо до моя блок и хоп - така се запознахме. Първоначално само се събирахме като приятели, но бързо отношенията ни преминаха в друга посока  

[Вероника]

Ние се запознахме на работното му място , той работеше много близо до моя блок и хоп - така се запознахме. Първоначално само се събирахме като приятели, но бързо отношенията ни преминаха в друга посока  

Хе то така става    хммммдааа 

[pbizart]

от училище, той си ме беше харсал и от дневника беше взел телефона ми, покани ме на кино и така....аз сам описала нашата история в стихотворението от конкурса "Сватбени емоции " 2

[kleo_20]

ех че сладка темичка ама все си мислех че съм се разписала в нея! =]ето и нашата приказка
запознахме се в автобус 102!аз пътувах за училище той за работа към овча купел :laugh:и ис пътувахме доста време така всеки ден и аз само си викам "абе тоя ме заглежда нещо какъв е сега какво си мисли какво иска (бях на 15)и така бая време  атой ме гледаше непрекъснато!аз се стреснах да ви кажа честно!и един ден идва нашия убавц аз бях седнала ама предчуствах че ще се случи нещо!и така идва нашия убавец!'здравей как се казваш' "мира-викам аз"приятно ми е аз съм Григор имаш ли нещо против да се видим извън автобуса например довечера на Красно село в 7"и аз "ама не си ли малко голям за мен?" "не съм толков аголям колкот изглеждам"и аз "абе не знам на колко си ама аз съм само на 15"поговорихме още малко и това беше!отивам в училищв и цяклата треперя от страх от вълнение от всичко наведнъж!!!и така спряха нещата мина се време брей ама на мен ми прави впечатление че си мисля аз за оня господин от рейса и то много често!всяка сутрин пътувахме пак заедно абе нещо не беше съвсем наред в главата ми!и накрая си викам че май ще е добре да опитам сега от еднп кафе какво ще стане!ама ме страх страх и една сутрин моите хора от класа едва с 300 зора ме навиха д асляза на неговата спирк аи да го питам длаи иска още да се видим!те слязоха с мен за кураж!представете си аз и още 10 човека той е решил че ще го бия сигурно!аз бях бая стресната и много бойна хехе и отивам аз и му викам"здрасти' 'здрасти Мира" ohmyпомни ми името а това беше преди няколко месеца(запознанството)и аз "предложението от мналата година още ли важи""то беше тая" "за мен миналата учебжа" ами да важи за утре какво ще кажеш?"и аз реших да не е на следващия ден а на последващия!и така се разбрахме и се почнаха едни конспирации една приятелка беше с мен ама той не я познаваше да ме пази абе ужас!и така излязохме аз нервна до безобразие и като ми каза "аз съм на 27' ohmyшаш и паника ама не му личаха толкова определено де!и така малко нервна среща се получи но акво ми е разбирала главата аз за пръв път излизах с човек от другия пол!!!и така на довиждане ми каза че ако реша да се видим отново той е в рейса нямало да избяга хехехех аз още на следващия ден реших и се започнаха нашите тайни скрити срещи(мамма мислеше че ми е съученик казах истината началото на тази година)той милия не ме целуна 1 месец от началото на срещите ни!аз бях иницияторката!а за друго да не говорим и така виждахме се по 3 пъти в седмицата и беше много хубаво не съм милсела че ще се оженим но го исках тайничко още от самото начало
ето сега сме семейство тръпката не е като тогава но и аз не съм онова 15 годишно момиченце!поне малко се чуствам пораснала и заня че съм с правилния мъж до себе си!!!

[aniiii8]

 Kleo_20 ,историята ти е много романтична,с голям интерес я прочетох. 

[Isabel]

ето сега сме семейство тръпката не е като тогава но и аз не съм онова 15 годишно момиченце!поне малко се чуствам пораснала и заня че съм с правилния мъж до себе си!!!

Чудесно казано И ние така, от съвсем малки заедно, аз на 18, той на 19, тръпката от онова време я няма, но я има любовта - по-силна от всякога

[tonitta]

ето сега сме семейство тръпката не е като тогава но и аз не съм онова 15 годишно момиченце!поне малко се чуствам пораснала и заня че съм с правилния мъж до себе си!!!

Чудесно казано И ние така, от съвсем малки заедно, аз на 18, той на 19, тръпката от онова време я няма, но я има любовта - по-силна от всякога

Хи хи и ние бяхме на толкова и аз казвам така "от малки" и как ми се чудят,ама то сие  така-направо си израснахме заедно и се изградихме като личности...ама това си е друга тема
Клео аз я знаех твоята история,ама пак я прочетох ан 1 дъх...всеки път я разказваш с такова вълнение

[elenceto]

Моята история е следната:
С бъдещия ми мъж се познавахме доста отдавна ,но само като далечни познати , защото  всеки си имаше сериозна връзка, като моята беше почти 7 годишна!След много тежка раздяла с бившия , въобще не ми беше до сериозна връзка , но няколко месеца след това започнах да получавам почти всеки ден букети , разни малки сладки плюшени животинки и всичко това анонимнов продължение на месеци!Бях много учудена , защото чак толкова постоянен обожател не бях имала!И на рожденния ми ден , вече получих голям букет с картичка , от която разбрах , кой е обожателя  !А после се оказа , че милото ме харесвало от 3 години , но му казвали , че няма да му обърна внимание , но не издържал и се "пробвал" , малко срамежливо "мечка страх , мен нестрах".........но както се оказа  много успешно!Много хора още не могат да повярват!

[tonitta]

Мале Ели не можах да се въздържа да изкажа възхитата си от твоя бъдещ мъж! :girl_in_love:Страхотна история!Много уважавам такива мъже, които си харесват дълго някой и после го охажват по такъв начин!Той човека просто се е борил за теб!Това си е твоя човек!Поздравления!

[elenceto]

Благодаря Тонита , много мили думи , но той наистина заслужава само адмирации, като мъж и най - вече човек, защото най - важното нещо , което направи е да ми върне вярата в хората!Затова не се замислих въобще , когато ми предложи да се оженим , въпреки , че никога не съм била превърженичка на брака!

[Tanche]

Бяхме колеги.

[nadin]

Много приятна тема е тази за запознанството! Радвам се че попаднах на нея. С моя бъдещ съпруг          / сватбата ще е на 09.03.2008/ се познаваме от 1993 - бяхме съученици. След училище останахме приятели и винаги сме се бъзикали че ще се оженим . В един момент момчето се повлюбило в мен, а аз през цялото време си мисля че сме приятелчета и си го запознавам с разни "гаджета" , разказвам му премеждия, плача на рамото му за някой и т.н. Една вечер отидохме да поиграем дарц и в заведението видях мои познати момчета един от които харесвах по това време  Връщам се аз на масата и слънцето нещо се цупи/а  не го бях оставила сама на масата там беше сестра ми и един наш приятел/ . "ААА няма да стане така" -мисля си аз -"ние сме само приятели, а той ме ревнува !" И реших като приберем другите двама по къщите да си поговорим. Заведох го в едно квартално кафе и почвам "Не може така, ние сме само приятели, нямаш право да ми се цупиш" и така нататък в този ред на мисли. А той само ме изчака да свърша и ми казва "Ами ние няма да сме вечно приятели. Аз ще си намеря някое момиче и ти ще си намериш някой и постепенно ще се отдалечим един от друг. "  Не е вярно - настоявам аз - как с другите сме приятели, а точно с теб ще се отдалечим  и така от дума на дума се стигна до следното : Той: Искаш ли да опитаме?  Аз : Ами хайде! Кога ще правим секс?  Той: Когато се върна от София/ това се случи точно месец преди държавните му изпити и той щеше да замине след 2 дни /  Аз : ОК  Стиснахме ръцете и така. После тръгнахме да се изпращаме, а дори не се бяхме целунали още.Той през това време си мислел къде ще е най-добре да го направи. Аз не мога така, спирам по средата на пътя и му заповядвям : Целуни ме!  И от тогава до сега сме неразделни 

[aniiii8]

  Страхотна история nadin ! Много интересно начало. Колко време след тази първа целувка се стигна до предложението за брак?

[nadin]

Здравей aniii 
В момента в който той се върна от София ние заживяхме заедно и от тогава си мислим за брак . А официално ми предложи на 30.08.2007- всъщност ме поиса от майка ми