Кой как се запозна с бъдещия си съпруг

[angel4e]

Беше преди 16 месеца.Накратко-бях болна,живеех на хотел и трябваше да си взема гореща вода за прахчето си от бара на хотела.Бармана ме гледаше много вторачено,заразпитва ме с какво се занимавам,но на мен ми беше толкова лошо и го отрязах без да го забележа.На следващияя ден(чувствах се по-добре)някой от бара ми извика:оздравя ли.Сетих се кой мож да е и когато (от любезност)се върнах за да отговоря на въпроса видях невероятно красиво момче.Дори не можах да повярвам,че това е момчето,което предната вечер ми е искало тел.номер.Започнах да се въртя нарочно около бара,докато един ден "хванах"негова смяна и ...нещата се развиха сами.Любов от втори поглед...или второ поглеждане!

[hoty]

И тази тема чак сега я виждам.. Запознахме се на купон в студентски град, в 8-ми блок Стана случайно, той тъкмо се беше върнал от бригада в щатите, а аз много бях слушала за невероятните му сини очи и така една вечер дойде на купон в нашата стая и се запознахме...Минаха 4 години, през, които се бяхме виждали веднъж на рожден ден на наша приятелка. Тогава той си имаше гадже и естествено нямах шанс Докато дойде лятото на 2004, когато отидохме на море с приятели. Аз като разбрах, че и милото ще идва издрапах от работа да ме пуснат отпуска 5 дни да отида на море. И така станаха нещата, че част от компанията каза, че ще дойде по-късно, оформихме се две "двойки" - другата двойка в последствие ни станаха кумове И след морето и до днес сме заедно! Все така влюбени, а може би и повече..

[Gergancheto]

Амии ние се запознахме на работа, то не бяха "служебни" разговори, то не идваше да ме взема от нас сутрин за работа и да си ме кара вечер. Тогава и аз и той бяхме с други хора, които просто не бяха нашите хора. Той се раздели с приятелката си не след дълго, после и аз със моя тогавашен приятел и между нас всичко започна със светкавична скорост  После и двамата напуснахме работа 

[магито]

Нашето беше детска любов и така до ден днешен.Запознахме се пред блока на баба той беше от друга компания сестра ми го познаваше и ни запозна и така.Една година излизахме в една компания от време на време.След една година той започна да ме изпраща до в къщи, да се срещаме по-често и така един ден се целунахме.И ето ни до ден днешен.

[♥Сиси♥]

ние се запознахме пред входа му аз и две мои приятелки отивахме на пицария обаче нямаше места и ни казаха да изчакаме, ние отидохме пред един вход защото там имаше пейка. Едната ми приятелка го познаваше, той се прибираше от работа запознахме се, започнахме да излизаме после започна да ме изпраща до вкъщи след това дойде и се запозна с родителите ми и ей ни на- женени 

[carol]

а ние се запознахме на аерогарата,в последствие се оказа че сме за един и съ6т полет-Италия,разменихме емайл,но около година сме си писали чат пат даже  много малко и само тема за времето или не6то такова без значение,докато един ден ми предложи да дойде да ме посре6не пак от аерогарата ,когато се прибирах от Палма де Майорка .......

[vanessssa]

Ние се запознахме на абитуриентски бал!!! И няколко месеца по- късно станахме гаджета!!!

[valia_diva]

И ние сме колеги, но никога не сме имали възможност да си говорим кой знае колко. В края на това лято той просто се обърна към мен и не свали поглед дълго време, а от тогава започна и нашата приказка.

[kremmito]

Бяхме от една група в Университета  от 1-ят месец на 1-ви курс сме заедно, вече 9 години 

[snowhite]

И ние бяхме колеги - в началото ми изглеждаше много резервиран и студен, но после станахме най-добри приятели, че накрая е по-добри  Сега живеем заедно и скоро ще се женим  Неведоми са пътищата Господни

[merilen]

А пък ние сме съученици от гимназията. Познаваме се от близо 13 години, то беше едно надлъгване - първо аз го харесах - непринуден, искрен, с чувство за хумор, истински приятел, а той се правеше на дръж ми шапката. После той ми разки чувствата си преди да завършим, а аз се дърпах, защото не знаех дали и двамата ще бъдем студенти в София. Е и двамата бяхме приети в София и едно негово романтично признание реши нещата и оттогава досега сме заедно на път да станем семейство. Винаги съм мечтала за такъв мъж ...

[sestri4kata]

И ние с моето тигърче ,подобно на много от вас,се запознахме в интернет пространството.И аз съм имала доста разочарования от контактите си с хора в интернет и честно да си кажа доста годинки не бях излизала с никой от там.
И така една вечер,доста късно просто си слушах музика и размишлявах  над нещата от живота и ето че ми се включи един непознат.Принципно отрявам всеки който така се намърдва в личното ми пространство,но тази вечер имах нужда просто да говоря с някой,дори и да не ме познава просто да излея душата си..И така от дума на дума,разбрах че той живее в чужбина и аз веднага :ОООО ама то там не е хубаво,в Англия е много мрачно и подтискащо,как можеш да живееш там,аз никога не бих ....Ето ме сега ,познайте къде се намирам,познайте дали ми харесва *THUMBS*В продължение на 2-3 седмици си пишехме съвсем редовно и той много се чудеше дали да си дойде за Коледните празници,та реши се душичката ,определено много се заинтригува ,както и аз.Прибра се специално заради мен и бяхме неразделни около месец.След като се прибра обратно в Англия имах чувството че някой е откъснал парченце от мен,толкова близък до чувствах...И след 3 месеца си дойде и си ме взе с него :love_together:Така вече 2 години и ни предстои сватба,а много скоро да се надяваме и ново попълнение в семейството

[mishel4ee]

Здравейте! Не зная дали точно това е темата, в която трябва да пиша, но реших да го направя след като изчетох историите на всички Ви. Поздравления! Имам нужда от съвет и Ви моля, ако искате, да ми кажете какво мислите. Преди 3 години се запознах с едно момче в mirc и си комуникирахме предимно там, след това в skype- така е и до днес. Говорим си на много и различни теми, но така и не сме се видяли още-заради мен. Не знам дали трябва да откликна на поканата му да се видим. Вие какво мислите?

[katya_79]

А теб какво те притеснява, че се чудиш дали да се видите?

[mishel4ee]

Нищо конкретно, просто съм с резерви към интернетзапознанствата и затова се двоумя.