Здравей, Гост    Вход: 
 
Регистрация   Забравена парола
Карта на сайта    Сватбен речник

Добре дошъл, Гост.

декември 26, 2024, 03:33:34

 
Добре дошъл, Гост.

За вход използвайте лентата в горната част на екрана!

Новини:
 
   Начало   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
Страници: 1 ... 57 58 [59] 60 61 ... 63   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Отдушник! част 2  (Прочетена 303687 пъти)
 
Cerise
Сватбен ГУРУ
*****
Публикации: 863



Моят сватбен албум

« Отговор #870 -: февруари 20, 2018, 21:00:26 »

Гуш Миме   girl_cray3
Активен
ma6ka_
Сватбен ШАМАН
*
Публикации: 1025



Моят сватбен албум

« Отговор #871 -: февруари 20, 2018, 21:14:07 »

Съболезнования, Миме!
Не се обвинявай, не знаеш е какво е можело да стане, ако не е била в болница. Кураж на теб и близките ти!
Активен
Mrs.™
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 4641



Моят сватбен албум

« Отговор #872 -: февруари 20, 2018, 21:55:20 »

Моите съболезнования!
Активен
Feribotka
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2453



« Отговор #873 -: февруари 21, 2018, 09:21:21 »

Мименце sad Съболезнования  give_rose Каквото и да ти кажем, ще е малко, но наистина, не се обвинявай, бъди горда, че успяхте да я дарите и с радостта да види правнуче  heart Кураж  give_rose
Активен
nadelina88
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 681



« Отговор #874 -: февруари 21, 2018, 09:42:42 »

Съболезнования, Миме! На по-добро място е. И ще ви гледа и закриля от там. Обвиненията и въпросите "защо" не помагат. Изпълнила е мисията си на земята, защото е била добра! Бъдете силни! Споменът за нея ще остане жив, докато вие я носите в сърцата си и разказвате за нея.
Активен
Alichka
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 3214



« Отговор #875 -: февруари 21, 2018, 10:42:50 »

Най-тежко е, когато от живота ни си отиде човек, с когото сме споделяли хубави моменти и надежди за по-добро. Съболезнования give_rose
Активен
addicted_to_u
Професор
****
Пол: Жена
Публикации: 340



« Отговор #876 -: февруари 21, 2018, 13:10:10 »

Миме, прегръдки  heart
Активен
ratatui
Баш Майстор
**
Пол: Жена
Публикации: 1980


Моят сватбен албум

« Отговор #877 -: февруари 21, 2018, 14:15:49 »

Миме, съболезнования! Да почива в мир!
Активен
always_and_forever
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2489



Моят сватбен албум

« Отговор #878 -: февруари 21, 2018, 15:49:39 »

Много благодаря на всички за подкрепата!  heart give_rose
Такава нужда имам да плача и да говоря... Да говоря и да плача.  cray Имам нужда да си изливам емоциите, защото вътрешно се побърквам. Когато говоря с майка ми,  я натъжавам още повече, защото я карам да се чувства виновна, че не е направила нещо както трябва. А ММ постоянно се опитва да ме успокоява, като отрича разни неща, а аз вярвам в тях. Интуитивно...  cray Не знам някога дали ще мине тази болка или само ще се притъпи и ще я носим вечно в сърцата си. Има неща, които не ми дават мира и не мисля, че някога това ще стане. Сега съм на етап на пълно отричане на случилото се, на невярване и неразбиране. За толкова кратко време, толкова неочаквано... От нищото... Сърцето ми се къса.   cray
Понякога очите ми пресъхват и тогава имам чувството, че сърцето ми плаче. Друг път не мога да се успокоя. Постоянно е в съзнанието ми.  cray Постоянно е пред очите ми.  cray Не исках да я виждам така.  cray Празно ми е без нея. Дори да не се виждаме с дни, аз знаех, че е там. Просто го знаех! А сега като знам къде е.... Ме боли...
Мъчно ми е и за брат ми, защото го приема тежко. Никога не съм го виждала такъв.  sad
Опитвам се да вярвам, че е на по-добро място, че така й е било писано,  sad Несправедливо е, защото не го заслужаваше.
Липсва ми ужасно!  cray
Благодаря ви още веднъж.  give_rose
Активен
svekarva
Заслужил майстор на спорта
***
Публикации: 4023



« Отговор #879 -: февруари 21, 2018, 17:08:38 »

Миличката heart heart heart
Знаеш, че имах две много тежки загуби през есента, все на близки хора. Всеки понася мъката различно, но трябва да си я изживее- едни говорят и плачат, други обвиняват, трети са видимо безразлични и безчувствени, но всички страдат, всеки за себе си и няма как да бъде успокоен или допълнително натоварен. Не мисли за другите, бъди си само с твоята скръб, достатъчна ти е.
При мен беше много странно, че на 40-тия ден някак ми олекна и приех, че се е случило и връщане няма... Свикнах да живея с тази мисъл, успях да изтикам ужаса и да си спомням за хубавите неща.
Скоро щеше да е рождения ден на племенницата, кухо ми е, че не мисля за подарък. cray С покойната приятелка разговарям отново и отново по стари теми, гледам последните и думи във Вайбъра с тъга, но пиша на дъщеря й и се радвам, че не сме загубили връзка.
Кураж, ще се справиш и ти и ще намериш покой good
Активен
nadelina88
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 681



« Отговор #880 -: февруари 21, 2018, 18:07:37 »

7 години ще станат от смъртта на баща ми. Покой съм намерила и не се саморазрушавам. Но ми липсва, никога няма да спре сигурно. Сънувам го. Мисля за него. Чудя се какво би ми казал, какво би ме посъветвал. И живея.
Ще свикнеш. Отдай се не на липсата, а на спомени за хубавото, дори смешното и шегите с нея. Време трябва. Прегръщам те!
Активен
always_and_forever
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2489



Моят сватбен албум

« Отговор #881 -: февруари 22, 2018, 15:41:43 »

Знам, че трябва да живея в реалността, която за съжаление е такава...Но не се чувствам готова да го приема. Не и сега! Казват, че и времето лекува...Не вярвам и в това! Може болката наистина да се притъпява с времето, но е там...в сърцето завинаги! Знам, че милата ни баба ни обичаше и правеше всичко за нас и наистина съм щастлива, че я имах в живота си! heart  И ще я нося завинаги в сърцето си!  heart Трябва ми време да се успокоя! Трябва ми много време! Може би сега не мисля много трезво, но и това ще стане!
Проблемът е, че постоянно дълбая и дълбая все по-надълбоко и сама се измъчвам. Дори майка ми ми казва да престана, защото така се тормозя още повече, но то е по-силно от мен. Не става просто така някой да ми каже не плачи, не мисли и аз Ок, спирам. Днес разбрах и още нещо, което е казала " Ако остана в болницата, ще умра" и точно така стана.  cray
Съжалявам, че и на вас ви връщам лоши спомени, но ви благодаря, че ме "изслушвате".  give_rose Само човек, който е преживял подобно нещо, може да разбере болката.  cray
Активен
магито
Global Moderator
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 4922


яхнала метлата


Моят сватбен албум

« Отговор #882 -: февруари 22, 2018, 16:10:51 »

Съболезнования Миме!
Активен
marry_me
Професор
****
Пол: Жена
Публикации: 304


BE YOURSELF ;)


« Отговор #883 -: февруари 26, 2018, 12:18:52 »

Миме, моите съболезнования. Всяка една такава загуба е безпощадна и неизменно си задаваш въпроси: "Аз постъпих ли правилно, направих ли всичко възможно?".
Не се самоизяждай, повярвай не можеш да промениш нещата, само да се измъчваш. Времето лекува, но след десетилетие (поне при мен).
Иплачи си го, нареви се, викай, имаш право да ти е болно и да го изкараш навън, така както ти го чувстваш  heart Гуш и се разсейвай повече  heart heart
Активен
addicted_to_u
Професор
****
Пол: Жена
Публикации: 340



« Отговор #884 -: февруари 26, 2018, 15:16:35 »

 Оф, аз не знам за тук ли съм, за къде съм изобщо... толкова лавинообразно се влошиха нещата при нас, че само снега ми липсваше да ме срине психически. От петък съм в Токуда на системи за задържане, уж за всеки случай, ММ и свекърите са грипозни и ММ идва за по 15 мин с маски да ми донесе вода и да ме види. Сега тая 30та седмица ми се вижда безкрайна, а до 40та все едно нова бременност ще износя. Имах съмнение за изтичане на води в четвъртък, в петък вече АГ-то ме прати при тази, която ще ме изражда, не са води, но пък ми откриха леко разкритие, нямам контракции и имам много околоплодни води. Включиха ме на системи магнезий и ми бият антибиотик заради завишени левкоцити, уж утре ще ме изписват. Вчера пък абоката ми се запуши и направих оток на ръката, сутринта една сърдита акушерка ми изкара акъла, че тоновете не били хубави, та ми правиха още 2 след тях, бебето си спяло и му било равно биенето на сърцето, макар и аз да виждах как си варира между 120 и 140 удара. Добре, че на визитацията мина една от най-добрите лекарки и каза да ми направят още един запис, защото не иска притеснени майки в отделението, лекарката дето го прави каза, че й харесва, а и аз усещах ритници. Иначе съм самичка в стая за 4ма и само зяпам телевизия и филми, имах съкилийнички само за 1 нощ и ги изписаха. Сутринта докато се разхождах из стаята в опит да събудя бебето или да се успокоя не знам кое от двете, видях отсреща в прозореца пък майките от родилното как си люлееха бебенцата из стаята и направо ми се дорева, че хем искам вече да е тоя момент, хем не точно сега... в началото на тоя коридор пък е неонатологията, в която на светлините от лампите се виждаха кувиозите и изпитах ужас...  Та така не знам, излях се, даже не знам колко е смислено, но просто имах нужда.
Активен
Страници: 1 ... 57 58 [59] 60 61 ... 63   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2011, Simple Machines