Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Отдушник!  (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,2969.0.html)

Влизам да си изкажа мъката. И днес не ни платиха, лъжат ни от две седмици.Направо вече не зная какво да правя. Имаме да взимаме заплати за януари и февруари. Ето днес е втори март, шефа се крие и ще дойде евентуално в понеделник.  :'( Вече не знам да ходя ли, да не ходя ли на работа. С приятеля ми се изпокарахме, точно заради липсата на пари.  :'( :'( :'(
Има ли и други на които не им плащат, как се справяте ?

Ох каква гадна ситуация, а няй-гадното е как не зависи и грам от вас. Много съжалявам.
Преди известно време видях по интернет как някаква комисия била сазирана то4но заради няколко фирми които не са изплатили заплатите. Не може ли да направите и вие така.Тоест да сезирате някоя комисия.За жалост забравих как се казва6е.

И аз съм бясна :((((((

Нямам майчинство вече 3-ти месец заради тъпата фирма и положението е от зле по -зле :(
Просто нямам думи едвам се оправяме,половината ми сметки висят и вече незнам къде ще му излезе края

Аз реших да изчакам до понеделник, когато каза, че ще дойде! Ако и тогава няма пари -на 8 няма да отида на работа и толкова. Защото няма да имам пари за билети. Ключовете за офиса са в мен -как ще си отварят , как ще се оправят не ме интересува. Притеснява ме факта, че сигурно няма да видя никакви пари, но по-добре така отколкото всеки ден да давам минимум 3 лева, за да ида на работа и да работя за тоя дето духа.

Данитка, какъв точно е проблема , за да нямаш майчинство ?

lina_bs, да не ти пишат самоотлъчка и да те уволнят. Поинтересувай се за нещата от правна гледна точка, че аз съм си патила от хитри работодатели.

Процедурата за дисциплинарното уволнение е по-сложна. Но дори и така да стане тя така и така батак работата ще извикам "Господари на ефира" и без това искам мама да ме види по телевизията  :P

Пък и хитри, колко да са хитри? Щом те с лошото и ние с лошото.

Лина, ако мислиш, че въобще никакви пари няма да вземеш, имаш право да напуснеш без предизвестие и да си поискаш заплатата веднага (макар че държавата гарантира едва 60 процента от нея и то след дело). Смисълът е да се оплачеш в Районна инспекция по труда и оттам нататък да имаш документ, че работодателят ти не ти е дал заплатата и евентуално да го съдиш. Не че ще ти се занимава със съд, но като имаш основание, може това да го уплаши. Това обаче важи при положение, че тая фирма не върви и повече няма да си там. Повече подробности тук (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=799397).

Дани, стискам ти палци.

Деничка благодаря, за съвета и линка. Проблема е,че не знам ще взема ли, няма ли да взема пари. Не ми се иска в тая криза да си стоя в къщи, но пък и да ме правят луда калинка не съм съгласна. Декемврийската заплата я взехме началото на февруари. Как сме празнували Коледа и Нова година не ме питай. И от там нататък за пари само вдигат рамене и толкова. Знам, че е затегнато положението навсякъде. Но неговия хладилник е пълен , джипа е с гориво и два месеца по ред плаща около 450 лева ток за апартамента , в който живее семейството му. Лошо няма. Но колежката ми стои на бюрото и плаче, защото няма пари за тока и ще и го спрат. Пък аз всеки ден се чудя откъде да взема пари за билети и ям солети, защото са най-евтини, за да мога да ида на работа. Затова много ме е яд. Затова мисля сега малко да ми мине и да мога да взема адекватно решение. Докато дойде понеделник и сигурно пари пак няма да има и ще му се невиди и адекватните решения и всичко .

Лина, разбирам те. И е много криво това, дето пишеш. Замисляш се направо къде е смисълът на това да ходиш на работа, само за да не се намираш вкъщи, защото при положение, че не взимаш пари така излиза.  :girl_impossible: Щом за празниците така ви е зарязал, търсете работа, гледайте обяви... и при първи опит напускайте. Вярно, че може и нищо да не се получи, но тая работа не е нормална. И аз при такава шефка съм работила и освен, че си загубих времето, нищо не спечелих.  :angry:

О, аз не съм спряла да търся работа. Но в момента няма нищо в този Бургас да му се невиди. Аз не само времето си губя ми и нерви троша. Съгласна съм да работя в момента каквото и да, но да знам, че на датата Х, аз ще взема У пари. Онзи ден ми предлагаха работа за продавач в хранителен магазин, денонощен, на заплата 250 лв  ohmy плюс процент от личния оборот но ме предупредиха, че в момента няма много работа. Отделно ти взимат и за осигуровки пари. Ми по добре да си стоя в къщи в този случай. Макар че се познавам какво съм куку и на втората седмица ще издивея.

Писна ми от проблеми.Колата отново се счупи.Пак пари за ремонти.Всичките ни планове за почивните дни отидоха на кино.За три месеца това и е поредния ремонт. }:->Чувствам се ужасно.


Лина това е много гадно което се случва,ама няма смисъл от разход за ходене на работа на която не плащат.Дано да намериш някаква работа бързичко и да се махнеш от там.

Лина, ти си ми градска, душа, а скоро и аз тръгвам да си търся нова работа. Кои са тези работодатели - идиоти, да знам да се пазя. А и мога да ударя едно рамо ако решиш да си търсиш правата.....

Поправете ме, ако греша -ако не и се занимава със съд, за сплашване може да му прати нотариална покана.
Гери, не съм имала кола, която да не се чупи всеки месец по веднъж, а понякога дори не може да се разбере причината, поради която "хвърля" водата и следват множество ремонти.

 :girl_cray2: :girl_cray2: :girl_cray2: :girl_cray2: :girl_cray2: :girl_cray2: :girl_cray2:
Не мога повече-не мога да понеса повече.Влезнала съм в черна дупка и непрекъснато се случват все повече и повече гадости.Нямам сили вече......Съжалявам за поста,но трябваше някъде да си кажа.Не мога вече да съм силна.Вече почнах и рядко да се усмихвам.Ако не бях на работа щях да се затворя някъде да се нарева-дори да знам че това не е решение.

Успокой се! Мен винаги ме спасява мисълта, че можеше и по-зле да е  *THUMBS*

Не съм запозната с това мога ли или не да му изпратя нотариална покана .Ще трябва да проверя

Лина, не бих могла съвет да дам, защото ситуацията, в която си хич не е лека....много е неприятно!!!

Гучи, силно гуш....начинът е да стискаш зъби и да чакаш по-добрите дни!!!

Бастет, много си права, мила, много, но оправия - няма. Нали промениха реда за изплащане на социални. Докато не дойде Б.Б. на власт социални помощи се плащаха при опр. отработени дни. Тук обаче имаше едно голямо НО!!!! Но, ако случайно социално слабият се разболееше и представеше болничен пред социалните в рамките на даден месец, нищо, че не си е отработил много ТРИ работни дни (били болни цели 3 дни в рамките на 1 месец) и го приемат, нищо, че през останалите да речем 28-29 дни не ебил болен. И те това правеха, дават болничен, не работят нито 1 ден и взимат социални. Сега го промениха, независимо, дали са били болни или не, освен тези няколко дни, в които са били болни, месецът има достатъчно дни, в които да си отработя нормата. Уж да се махне професията социално слаб, ама няма. Социланите държави, социалните политики и всичко социално не работи в капиталистическите общества. Но то тук...не знам какво е, социална справедливост в държава, в която съотношението неработещи:работещи=4:1. Промените в пенсионната система няма да решат нищо, ако ще и на 90 години да се пенсионираме, защото няма досатътчно работещи и разумни хора, няма силна средна класа (държавната политика покровителства онази част от обществото, която само паразитира), второ - застарявощото население (сериозен демоглафски проблем), трето - самата система взима по-голямата част и я налива в държавните фондове, а не в индивидуалните партиди. Трябва по-голямата част от самата вноска да отива по индив. партиди и много малко в първия стълб, но това е непопулярна мярка и в едно общество, съставено основно от неработещи малцинства, социалн ослаби и огромен брой пенсионери, за сметка на все по-малко умни, работещи и способни да се развиват и мислят хора....ще доведе до крах на управляващите и смяна на правителството...та...затова не се правят тези много важни за доброто ръзвитие на страната ни неща....

...та в този ред на мисли да си го кажа и аз: писна ми да бъхтам, да бачкам, да плащам данъци за това, че досега все съм учила, за да мога да работя и сега работя, за да мога да съществувам - а за това аз да плащам данъци. Мъчим се с кредити да си купуваме жилища, но никой в тая държава не го е  еня. Плащам яко данъци, за всичко (аз съм редовен данъкоплатец), но никой не ми подарява нищо, а на циганите цели къщи, обзаведени им дават. И все държавата да им е длъжна (ама под държавата разбирайте всеки 1 човек, който е дал дори и 1 ст. данък в приход на фиска). И какво, бъхтаме, за да си живуркат циганите на наш гръб. Просят, крадат, смърдят, возят се гратис в градския транспорт....ама ние сами сме си виновни. И какво направиха...все скачат, пребиват нормалните хора, а тях само някой да ги погледне и се прави световен проблем, че има неприязън на българския етнос спрямо техния....да не говоря пък за идиотизмите с непоносимостта спрямо турското население....ужас....целта е само една: етническо напрежение, защото така могат мнооого да постигнат определени членове и класи на обществото....

gostenka_82, колко си права, мила....

А относно това за данъкоплащането си помислих следното нещо. Всички сега са полудели покрай държавните градини и ясли (хоп, кой какво го мъчи) да се чудят какви критерии да измислят за прием, пък социални, пък по местоживеене, пък какво работи баба ти .. и всеки родител имa мнение кое честно, кое нечестно .. а всъщност всички, които плащаме данъци, ги финансираме тези учреждения. Откъде-накъде няма да имаме достъп до тях защото едикакво си?? Та ние сме си платили, да му се не види!! Когато плащаш - няма критерии. Когато дойде време за полуаване изведнъж се почва - ама ти сега това-онова. И значи хем сипваш ли, сипваш данъци, хем след това пак си много богат, можеш и една частна градина да платиш, какъв ти е проблема, я се виж к'ви големи данъци плащаш .. В здравеопазването същата работа. Големи-малки здравните осигуровки, ама ги плащаме. А като тръгнем по доктори все няма за нас направления, все не знам си какво. То сега се заговори за тия работи, ама те са си отдавна. На мене направления са ми отказвали още 2005-та. Щото били свършили, видиш ли ..

О, Бастет, на мен тези теми са ми болни.....за яслите и градините аз лично не се притеснявам много, защото съм с близнаци...но виж, племенничката ми няма да я огрее, нищо, че родителите й са си изрядни данъкоплатци...първо трябва да влезнат на баба и дядо внуците, безработните, близките на някои хора в общината и пр.....
Имаше преди време въпроси към екип на общината по тези въпроси в бг мама, та тогава аз лично ги попитах какво искат от нас, работещите и плащащите техните заплати и въобще даващите пари в тая държава (нали от тези пари и под масата си взимат де), та ги попитах какво насърчават те, каква им е политиката - насърчават хората да работят и да си плащат редовно данъците, като знаят, че има къде да си оставят децата и съотв. да се върнат на работа, където ще РАБОТЯТ и пак ще наливат в ТЕХНИТЕ ДЖОБОВЕ или насърчават хората да избират професията СОЦИАЛНО СЛАБ, защото - ясли и градини с предимство, не работиш, а пари ти дават, жилища и пр....та пак в омагьосания кръг де....

Мислиш ли, че имам отговор?!!!

Гери, първо- мисля, че скоро ще ти се случи нещо мноого хубаво,след бурята изгрява слънце. И ако ще се оплакваме,че нищо не ни е наред, да ви успокоя -живея в една къща със свекърите си и на един етаж със сестрата на мъжа ми/ мъжа ми работи за баща си,толкова,че да върши нещата,които свекъра не може и не повече, за да не навлезе в бизнеса,да научи тънкостите и да може сам да си изкарва хляба. Заплата не получава, ако не ни е срам теглим отвреме навреме някой друг лев, когато съвсем ни трябват. Аз реших да започна бизнес,за да станем независими,през 2009 отворих магазин ( свекъра обеща да помогне, обаче останах без нерви да го чакам 3 месеца да реши дали да ми позволи да го отворя),който изобщо не потръгна,дори пари за ток едвам вадех.Сега смених дейността-продавам друго и пак не върви, сякаш магазина мирише л..на, не мога да си обясня с какво ги отблъсква. За да се утеша, че няма детенце си взехме кученце, след 2 седмици почина, никой не разбра от какво е болно. Единствената ми радост е мъжа ми, хубаво ми е когато се гушна в него и забравя, че цял ден съм мръзнала в магазина и съм изкарала 3лв.

Ангелче, мила, може би не магазинът отблъсква хората, може би просто не е на подходящо място. Не знам. Неприятно е положението ви, но се надявам да е само временно (макар че...временното е най-постоянно понякога). Какво да ти кажа, на ул., на която живеят родителите ми има едно помещение, което откакто го има - все си сменя наемателите. В смисъл, че беше какво ли не, какво ли не продаваха в него и нищо не потръгна.
Неприятно е, че и свекървите ти се държат така, защо, все пак той им е син....не знам за сестрата на мъжа ти, в смисъл дали е свястна, но със сигурност е неприятно, когато толкова близо до вас има нечии родители или роднини (винаги се мъти главата на човек).
Няма ил вариант да работиш нещо другаде, при друг работодател и да не зависиш от своя свекър?

Мислила съм за смяна на мястото, ще го направя на пролет, лошото е че това помещение  е наше- на свекъра и не плащам поне наем. Единствените спорове със съпруга ми са на тема родители, точно защото колкото и да не им обръщаме внимание сме в една къща.Сестрата колкото и да е свясна, като не можеш да отскочиш до банята гол или да пуснеш прахосмукачка сутрин докато не се събуди е изнервящо. Пробвали сме да работим в друг град , не ни се получава, все единия е без работа и едвам кретаме. А сега вече и работа няма. Града, в който живеем е малък и хубавата работа е за връзкарите, другата е за 200лв.
Не го написах за да получа съвети, все ще измисля нещо. Исках да ви кажа че на много хора не им върви,все едно са омагьосани и въпреки, че съм в "дупка" от доста време, все гледам с надежда напред и чакам да ми се случи хубавото.

И аз съм от тези със забавените заплати. То си е омагьосан кръг. Освен това съм и съкратена - още пари, които чакам. Не ме питайте как живеехме в периода преди да получа пари от НОИ, защото два месеца не бях получава пари от бившия си работодател. Тръгнах по институции, за да си търся правата.
1. Всички медии ни насочват към Инспекцията по труда. Само, че те освен проверка не могат да направят нищо друго. Минималната глоба е 15 000 лв., което е основателна причина скоро да не си получите дължимите суми, защото работодателя ще събира пари да се издължи на държавата.
2. Безплатно бързо производство. Толкова е бързо, че за София се чака м-у 6 и 12 месеца за насрочване на дата за дело. Съдът принуждава работодателя да изплати единствено сумата по договора ви.

lina_bs , нотариалната покана ще ти струва 50-80 лв и според мен е напълно безсмислена. Направо си пусни писмо към районния съд.

Има много фирми, които в момента са много зле. Ако вашата е такава, или си намерете нова работа, или влезте в положение на работодателя си. Ако само се оправдват с кризата и имат достатъчно пари, не ги жалете - алармиите всички институции и не си трайте нито ден. Щом траете с месеци, значи вие сте си виновни за положението и нямате право да се оплаквате. P-( Защото заради мишкуване сме на това положение. Продължавайте да подписвате договори на минимална заплата вмсето на реална, трайте си, че с месеци не ви плащат......а после се чудете, защо работодателите се гаврят с нас.

Извинявам се, че постът ми е малко гневен, но много съм го насъбрала.

Безплатно не е ли само в прокуратурата? Там сроковете са по-дълги от давността на тия искания за заплати и нищо не се случва, пари не получаваш. В гражданския съд май е платено и до колкото знам става дума за 200-300 лева. Само консултация с адвокат е 30-50 лева по принцип. Ако не си на истинска сума подписал договора, нищо от това няма смисъл. Но иначе има, защо да няма..   Като отидеш при адвокат, той проучва фирмата, собствениците и т.н. и те съветва какво да предприемеш.

А защо всички масово работят без договор, на минимална заплата или на половин работен ден , просто не знам. Поне ние жените би трябвало да сме по-отговорни. Ама не би..  :( После има постове "как да прецакам държавата, че да си взема майчинство..

Нотариалната покана е за сплашване, аз преди 3 години дадох 20лв. Току-виж се стреснат и се размине. И мен ме е яд че сме такива мишки. Ама ако ти откажеш да подпишеш договора, друг ще дойде и ще го подпише и работодателя го знае.

BASTET, аз има приятелка адвокатка, с подобни дела. От нея знам тази информация. Не ти е нужен адвокат. Изпращаш писмо в свободен текст и всички необходими документи до районния съд и толкова. Иначе към Инспекцията по труда има безплатни консултации с адвокати по темата, за който се интересува.

А това всеобщо безхаберие и мислене "що да дам на държавата 50 лв. като мога аз да си ги похарча" ни е довело до такова сложно положение, че направо ми се реве. Искат да си човека фирма денонощно на разположение при лоши условия на труд за 200/300 лв. :girl_impossible:
Много ще се радвам, ако приемат закон, с който да приравняват работника като престъпник споредно с работодателя. Щом си търпял тези условия и си лъгъл държавата, едни сурови глоби че да ти дйде акъла  P-(

Аз пък не съм съгласна.Ако можех и не ми се налага да излизам в майчинств ще се съглася да взимам 300 лв повече отколкото на държавата.Какво ми дава държавата-нищо.Дава моите пари на социално бедни дето това им е професията.И като отидеш на лекар кел файда че плащам здравни по сумати лева.По добре здравна застраховка иначе всичко е платено.За детето ми няма детска щото на социално слабите са с предимство и т.н.С какво държавата ме стимулира да съм добър платец.С нищо.Аз съм от изрязните данъкоплатци и какво-нищо.Плащам като поп и никакви привилегии, да не кажа че съм и по прецакана.Колежката плаща като мен и мъжа и също-и какво лишена е от детски щото имали доход над 350 лв на човек от семейството.Що нейното дете няма нужда от обувки ли.Аз разбирам да има някаква система която да ме стимулира-ама такава в БГ липсва.

Нинка, права си, но и Гери е права, истината обаче е именно в това - да се махнат привилегиите за соц.слабите и да се насърчава именно средната класа (изрядните данъкоплатци и трудещи се хора). Също така, както Нинчето е споменала, трябва да има жестоки санкции и за работодателя, и за работника....да видим тогав акак ще станат нещата. Най-важното иосновно, за да стане всичко са следните две неща: политическа воля (защото това са непопулярни мерки спрямо бедни и пенсионери (преобладаващата част от БГ население)) и много силен контрол!!!!

Принципно е така и сте много прави и трите, но аз живея в малък град и тук колкот и да искаш и да се натискаш да те усигоряват на пълна няма как да стане.Пример, познат го осигуряват на минимална, отива при шефа си и му казва, че иска да го осигуряват на цялата му работна заплата.Шефа ми обаче му заявява, че това няма как да стане, защото дори и той и жена му са на минималната за техните длъжности и как ще го осигурява него някакъв си работник на повече от тях двамата.Казват ти като не ти изнася търси си работа на друго място.Е да ама тук друго място няма.И се примиряваш защото другия вариянт е да останеш на социални или да палиш джапанките и към София.И после да се питаме защо всички идват в София?!Нали.

Контрол, контрол и пак контрол и то да се започне от фирмите.Приходи, разходи, фонд работна заплата, какво на какви пари работиш, какво ти се плаща и т.н.Защото има и укрити данъци по този начин.Защото тук в провинцията всеки си гледа хляба и дали ще има пари да си плати тока и на човек хич не му е до революция да ви кажа.Когато нямаш какво да ядеш не ти пука какво и как ще работиш.

Колкото до лекарите чичо ми сега се върна от Англия за малко и ме шокира направо.Там за да отидеш на доктор си записваш час предварително, няма го това висене като в БГ пред кабинетите.И няма значение какъв си, майка с дете, дядо, обикновен човек.Записваш час и чакаш седмиц, две колкото трябва.Ако е нещо спешно има спешни кабинети ходиш там.Лекарствата ти се изписват от лекаря и рецептата се изпраща в избрана от теб аптека, където ти отиваш и те ти дават точно броя лекарства който са ти изписани, нито едно в повече или по-малко.Заплащаш самата рецепта не стойността на лекарствата.Да това изисква по-голяма месечна вноска за здравни осигуровки, но аз съм съгласна стига тези осигуровки да ми покриват това което му покриват на него.Ама не.

Е то това е идеята, да е смазан народа, да не може да си вдигне главата от мисли как да си плати основните разходи за ток, вода, парно и от къде да набави за хляб и въобще за харана. Такъв народ няма д се вдигне на масов протест, но виж, нация, в която хората имат нормален живот...там вече трябва управляващите да внимават какво правят, защото тези хора се вдигат на масови протести и не може просто ей така всеки да си прави, каквото си иска.

Няма как да се махнат привилегиите за социално слабите. Всички държави "отглеждат" поколения социално слаби на гърба си. Няма как да се промени това. Не в тях реално е проблема. Аз познавам истински социално слаби семейства и мога да ви разкажа в какъв кошмар живеят. Няма нищо лошо в това държавата да им помага. А останалите паразити са част от всяко общество.

Проблемът е в това, че ние искаме много от държавата. А за да има тя, ние трябва да й даваме. Но не мижавите суми, които сега се събират от малцина, а всеки да дава реално. Чак тогава може да имаме някакви претенции. Да аз си плащам данъка и изисквам, а брат ми не. Аз трябва да бъда човека, които да го издаде, че укрива данъци и институциите да си вземат на сила дължимото. Държавата не ни е падарин и няма как реално да дебне всичко и всички. Ние сами трябва да се контролираме. Системата работи в другите държави, защото там сумите, които плащат са много голям % спрямо дохода им и защото собствената майка ще те издаде, ако правиш нередности. *THUMBS*

Аз като си сметнах от моята голяма заплата какви смешни суми отиват за здраве....ми то само за мен не стигат, какво остава системата да работи.   :sarcastic: Преди 3-4 години като бях в болница ми взеха по-млако от 20 лв. за престоя, грижите, хранта, лекарствата, изследванията, последващите прегледи и профилактики.  :funny: Бяха изчислили, че реално на ден се дължи по 75 лв/човек, на мен ми вземаха по 2 лв./ден. Че аз за една година не внасях здравни осигуровки за един ден престой. И при тези условия искате нещо да работи?!  :sarcastic:  Дори мисля, че държавата прави много повече за нас, отколкото реално може да си позволи. Щом не искате да плащате за здраве, внасяйте поняколко стотин лева на месец здравна застраховка и забравете онея 6-7 лв, които ви вземат от заплатата всеки месец.

Яд ме е, че малцина осъзнават това. За да се промени нещо, трябва да сме единни и да дадем много от себе си. Само дето е по-лесно да седим и да хулим по онова, което не ни изнася. :\

А, Нинче, не така, миличка. Аз доста ЗО съм внесла през последните 7 години, откакто работя. Платила съм и социални, и здравни, и пенсионни на всеки 1 лв., на всяка 1 ст., която съм изкарала. Никога не съм осигурявана на сума, различна от реалния ми доход. Ползвала съм 2 пъти в год. (ако се разболея) преглед при личния и болничен. Да не говорим за данъците, които внасям в държ. хазна (айде, сега с 10% ставка ок, ама иначе....плащала съм макс. ставка каот данък). А реално нищо не получавам насреща от тази държава.
Всяка год. си получавам какво съм внесла като осигуровки и данъци за цялата год. и дали имат да ми възст. или аз да доплащам...еми не са стотинки, както ти казваш, но точно стотинки съм ползвала (каот изключим сега майчинството).
За да плащам аз голям % от РЗ и за да ползвам реално пари като имам нужда от системата, трябва да се пормени самата система. В чужбина се плаща на "нуждаещите се" и на иситнскинуждаещите се, но %-тът от осигуровките, който отива за тях е мн. по-малък, от колкоти при нас. Тук реално, ако от теб взимат общ размер осигуровки да речем 100лв., по-голямата част от тях отиват за, който и да е друг човек в тази държава и мнооого малко отиват по твоята инд. партида. Затова така става. Ако да речем от тези 100лв. 70 или 80 отиват по твоята ИП, а самоостатъка в приходно-разходната част, то тогава нещат щяха да са по съвсем друг начин.
В САЩ  досега беше така: помощ (здравна) ползват само тези, коит осе осигуряват, другите - НЕ. Ама няма соц. слаб или беден или социална справедливост. Щом не работиш и не даваш, значи няма и да получаваш. Обама обаче май ще промени тези неща (така казахапреди време по новините).

Всъщност, идеята е, че задължителните вноски трябва да отиват по сметка на човекът, който ги плаща и да се трупат, а не както е сега - просто се взимат от мен и се плащат на теб. Няма фонд, няма резерв. Приходно-разходните системи работят само в общества, в които ползващите системата са много малък брой хора, при застаряващо население, ниска раждаемост и силна миграция те са обречени на крах и затова и в Германия и в др. държави все увел. възрастта за пенсиониране, но скоро (въпрос на десетки год. е) и там ще има сътресения. Просто в Европа населението е застаряващо, раждаемостта ниска (нали пчеличките трябва да бачкат яко) и пробелмът ескалира все повече и повече.

Нинче до някъде е така, но аз съм работила във фирма без трудов договор.Бях още в София, отидох тогава в службата занимаваща се точно с това, подадох молба.Уж имаше проверка, оказа се че всичко е изрядно, а мен ме уволниха.Щото нали искам договор.Хубавото беше че съм млада и зелена и не ми пукаше и бързо си намерих работа, а и нямах никой на врата който да ми виси.

Права си за едно и това е нещото което искренно се надявам да се изкорени в българина послушанието, снишаването и подлизурщината.Всички са недоволни от щефа, но стигне ли се да отидат и да си търсят правата бягат надалеч.Мъжът ми веднъж заради това го уволниха, а аз съм се карала с шефовете си заради това.Лошото е че тук е гадно и е така и ако си знаеш правата, ако държиш на тях си черната овца.Боже като се замисля колко сме ужасни хора, вместо да работим заедно да си помагаме всеки гледа как да те прецака, вместо да с еобединим и да си търсим правата ние гледаме как да прецакаме един.Както се казва никой не иска да се прави на Ботев и Левски, но всички им се възхищават.

Имам много примери в краткия си живот, че на нашата нация и трябват много яки закони за всичко, високи глоби и една идеална система на контрол и събиране на глобите.Няма ли го това няма да се научим.И не сме само ние така всяка нация е така.Всички са се научили на това благодарение на глобите и на следенето.


Гостенка е права донякъде.Аз съм съгласна да плащам много повече за здраве, но искам да знам какво получавам насреща.Държа да знам, защото от ЗК ми се поемат само 2 хормона на щитовидната жлеза, а останалите три са по 18 лв единия.Защото откакто работя, всичко на всичко около 5-6 години съм излизала в болничен два пъти.Защото всичко свързано с репродуктивната медицина не се поема от здравната каса по-точно стерилитета като понятие не присъства във нашите здравни закони и това животно не се лекува за него пари не се дават, а пък частните и те за стерилитет не дават ако ще да си внасял хиляди.Защото болниците ни са ужасни, направо ужасни.Дядо ми лежа в болница е няма такава мизерия и такъв ужас, два дни без храна, всеки ден му нося да яде.И вилица и лъжица му носех, никой не искаше да се занимава с него, санитарките ми се караха на мен, че той е тръгнал да се разхожда по коридорите.А не бе ще седи и ще лежи по цял ден, а те го бяха вкарали в интензивното без да е за там и до него умря човек, аз да съм щях да избягам.И защо цялата работа, защото лекарите не могат да разберат какво му е, дали има бронхит или туберколоза.Е бронхит беше и аз го знаех и за да си вземат парите по пътеката искаха 7 дни да седи там.Е аз си го прибрах, тоя човек за 3 дни отслабна, спря да говори и беше по-изплашен от малко дете.Абеееееееее ядосах се много.

магито, и на мой близък се е случвало това. Нямаше по-кратка клинична пътека от 7 дни и се стоя в болница толкова. Да, ама лекарите не ти казват - "Вижте, вие няма нужда да стоите седем дни, ама така се налага", а всеки ден е напрежение. Накрая излизаш по-депресиран и наплашен, отколкото преди това. Аз ги разбирам донякъде, защото трябва да те приемат по някоя клинична пътека, иначе няма да им платят от ЗК, ама така ли трябва да бъде? Кой на тебе ще ти възстанови стреса и напрежението?

gostenka_82, не визирах теб и и мен, които плащаме всичко, а масата народ. И на мен ми е гадно, че от моите вноси почти висчко изтича да запълва зейналите дупки в бюджета. Но зеят именно, защото останалите се скатават. И понеже българинът е научен от комунизма, че държавата е длъжна всичко да му предоставя и никое правителство няма да направи драстични промени в тази насока, защото ще стане гражданска война. Ето за това ме е яд. Вместо да насочим усилия всички да даваме, за да укрепне тази държава и да може да ни е упора, то всеки гледа как да я краде.  :GROAN: До тогава само можем да мечтаем за примерите, които си посочила.

магито , ако знаеш как искам да натрия носа на такива работодатели. Искам като ми предложи някой заплата под масата на интервюто за работа и да подам сигнал. Да го сцепят от проверки и глоби......Но за да стане, трябва да се вдигнем всички. Ама нали сме народ на мижитурки и страхливци......Ето за това се ядосвам много.

Миналата година Станислав напусна работа, защото спряха да им плщат. Оказа, че предходната година пак са спряли и в края на годината след сигнал, пуснат към Инспекцията по труда, са им изплатили само парите по додговор- т.е. минимални заплати, при реално вземани 800-1000/месец. И тези идиоти останли на работи. И не само, че останали, ами като спряли и следващата година да им плащат мълчали и работели. Няколко човека решили да стачкуват - да не работят през деня, ако не им изплатят заплати. В момента, в който се появил шефа и се покрили като мишки  :sarcastic: Ей такъв ни е народа. Ако не разстреляме всички с този начин на мислене, няма да се оправим и след 100 години.

Нинка не съм съгласна с теб.Аз вече 7 години плащам осигуровки и здравни на реалната си заплата.
И когато се нуждая от изследвания на щитовидната и да кажем цветна снимка и спермограма-държавата дига ръце.И точно онази здравната застраховка ме спасява в повечето случаи.Плащам осигуровки и отивам в болницата и там ми казват че има заповед и в момента правят изследвания само на три от хормоните които трябва да направя и за другите отивам в частната клиника.Ако не е здравната ми застраховка незнам как ще си позволя всички изследвания.Искам да внасям например половината в мой си фонд а не като стане нужда от лечение да ми вдигат рамене,да няма направления ,да се плаща раждането и например всичките хормони и т.н. за лечение на стерилитет и т.н. да са за моя сметка.Искам реално държавата да ме стимулира да съм добър платец.Много хора като имат стимул ще излезнат на светло.Ето нека 2 % да давам в общата хазна а другите 6 % да отиват по моята партида  за качествена здравна застраховка.Искам да имам избор-ок минимално толкова оттам нататък аз да си преценя.В момента парите които аз внасям отиват за пенсии на другите и един ден какво не се знае за ме н ще има ли пари и колко ще гласуват да взимам.А в чужбина не е така.Внасяш си във фонда и като си работил и внясал накрая имаш за достойни старини.Омръзна ми една малка група работещи да издържат една голяма група неработещи паразити.малко са хората които наистина имат нужда.раждат деца и после по ги пускат да просят по улиците ,че и помощи получават и за моето няма да има за тяхното ще има.Плащат им да ходят децата им на училище-на моето кой ще му плаща.
Не може тези дето не работят да взимат помощи-говоря з хора които могат да се трудят а не го правят и чакат на социални.Докато не им резнат възможността за такава професия няма смисъл да наливаме в джобовете им.
В чужбина има един праг за минимални услуги като не внасяш в държавата.Всичко останало зависи от това какъв данъкоплатец си.Циганката ражда 5 деца,взима майчинство,не работи,краде и децата и просят,невнася един лев в държавата и получава майчинство и детски за децата  и е на улицата да краде от джоба на работещите.Егати държавата.Аз съм дискриминираната а не те-щото бачкам и като не си платя тока ми го спират ,не се лекувам на спешен кабинет-щоо те така правят като не са платили вноски.Има достатъчно работа за да си заслужат заплатите и за да им удържат здравно.Не си работил 1 година-няма майчинство-така ще спрат безразборното раждане на деца за майчински.

Нинчеее, сладурка, ми всяка найция си заслужава управниците  :P
Ние сме си миши народ и такива ще си останем!!!!!!!
В чужбина хората с векове са градили този манталитет, докато стигнат до това състояние!!!!

Аз винаги, когато в някой магазин не ми дадат касова бележка си я искам, защото това са платени данъци и законна стока. Няма ли бележка, значи нещата са.....незнайно какви!!!
Щом аз мога да си плащам всички данъци, значи и те могат! И трябва!!!!!!

Гучи, права си, мила, ти и твоите деца струвате по-малко от тези на циганите  ;) За държавата те са по-ценни от нас!!!!!!!!!!

Стига желание и най-вече ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ да има, нещата ще се решат!!!!!!!! Но това, правителство, което направи тези промени ще си подпише смъртната присъда!!!!!!!!!!!! Затова се правят "реформи", с които се замазва положението в кср. план, а в дългосрочен.....всичко ще приключи с колапс и страхотна криза, но те няма да са вече на власт и друг ще бере "плодовете", които ще са черни, но и ние - също. Нашите пенсии няма да има кой да ги плаща, ще видите, бъдете сигурни!!!!!!!!!!!

gostenka_82 мила знаеш ли как се дразня на това ,че моето дете е дискриминирано и утре пак то като мен ще плаща данъци и осигуровки за децата на циганчетата.
Ако нещата не се променят един ден балъмите работещи и плащаши данъци няма да ги има и няма да има откъде да с цуца ,защото аз отсега ви казвам ,че един ден като родя ще подготвя детето си да стане емигрант,а не хрантути циганите.
Значи за циганите може да купи държавата апартамент/или по точно данъкоплатците/,а аз да си плащам моя 30 години.Значи мен може да ми отреже помоща за млади семейства с ипотечен кредит 300 лв а на циганката ще дадем още 240 лв за поредното циганче превърнато в просяк.
Щом аз давам на държавата и тя трябва да дава на мен тогава когато има нужда.На колежката на детето никой не даде пари за да ходи на училище нито я пита откъде е взела пари да го облече,да му купи раница и т.н. и тъй като добър платец я оряза и даде на другото дете дето повече засужава може би.
За мен принципа е такъв-не работиш няма помощи-има достатъчно неща които могат да работят ,а са прави и здрави.Така няма да им остава време за глупости да правят и като видят че няма как и искат по така да работят ще искат да се развиват.
Нямал възможност да си купи за ядене ама децата ги направил за да взима помощи.Неуки били не рацзбирали ама знаят къде се намира и акк да подат за помощи и какво им се полага.както за мен няма безплатен обяд да е така и с тях.
Държавата ще се оправи ако се стимулира раждаемостта на деца в здрави семейства ,а не на раждане на поредните просячета или крадци.
Бил непълнолетен и като откраднал няма наказание-това за мен е неправилно.По затворите за месец два да бачкат тежък труд да видим другия път дали ще открадне.Не разбирал-пък разбрал как да влезе в къщата.
Знаете ли защо няма да се оправим.щото циганите и тези дето лежат на помощи са организирани а ние не.А защо не сме организирани-щото времето ни е заето с това да ходим на работа и да се чудим как да оцелеем.Щото дали моя работодател ще ме пусне да протестирам пред народното събрание за помощи-щ ме пусне ама друг път.Ще ме освободи да ходя да си протестирам.
Майка ми перди време като имаше протесни на мед. сестрите им казаха предния ден че който отиде ще се прости с работата си.Плевен е медицински град и сестрите себорят за място.Мислите си че отиде ли-не щото после няма как да си плати тока и храната и да ходи да се моли да я вземат на работа.

Олелелле момичета, подхванали сте най-болната ми тема  :hysteric: :hysteric: :hysteric:
Аз съм абсолютно съгласна с lionelsa, никога нищо няма да се промени докато има хора, които приемат да бъдат осигурявани на по-малко пари отколкото получават. Аз също съм от тези, които години наред плащат осигуровки върху цяла заплата, а незнам дали ако утре, не дай боже, се разболея ще имам възможност да платя лечението си. Но въпреки всичко смятам, че всеки един работещ ТРЯБВА да плаща съответните си задължения към държавата, защото иначе никога ама никога няма да се оправим.
Имам едни познати - семейство с дете на 8 месеца; тя се ядосва че взема само 240 лв. майчинство (през целия си живот е работила шест месеца), а той се ядосва, че шефа му възнамерява да започне да ги осигурява на реална заплата и ще му удържа 30 лв от заплатата, т.е. ще взема с 30 лв. по-малко.
Друг случай - един съсед по принцип си е съсвсем нормален човек, интелигентен, образован, не е плащал с години данъците си (кола, апартамент) и не го крие , но пък нон стоп е по протести против нещо си - разбити пътища,  боклука в града и т.н. Е м.... му стара какво право имаш ти да протестираш срещу каквото и да било като сам не изпълняваш задълженията си. Ако всеки мисли че няма смисъл да плащаме данъци, но пък държавата ни е длъжна къде ще му излезе края.
Майчинството в цяла Европа е не повече от шест месеца, а пък ние, нали сме по-загрижени за децата си  от тях, една година получваме 90% от заплатата си , а пък после и още една година минимална заплата. А пък, ако може междувременно да излъжем държавата, че доходът ни е достатъчно нисък за да приберем едни 35 лв детски още по-добре, нищо че мъжа взема пет пъти повече пари отколкото декларира. Ами мили момичета, докато 90% от хората мислят като посочените примери никога няма да имаме европейски стандарт на живот.
(докато пиша още две мнения написани)

Е какво сме седнали да си говорим за хора, които като карат кола гледат да изпреварят, засекат и пр., само и само да са точно с 1 кола по-напред на светофара?

Еми в нормалните държави дори на шосето хората си карат спокойно и според парвилата (хем, че не карат масово голф 2 мой набор, а последни модели БМВ, Мерцедес, Ауди). Аз лично съм във възторг от германците, просто всичко е по правилата!!!

vilenceto , май само вие с магито успяхте да ме разберете какво имам предвид. Останалите го приеха твърде лично.
Според мен не е правилно да бягаме в чужбина, а да започнем да учим хората около нас как да си остояват правата, да подаваме жалби и сигнали за всички нередност, а не да си затваряме очите. Ако ние не направим нещо, няма кой.

И в Англия, и в САЩ и в Германия има цели поколения паразити, които живеят на издръжката на държавата. Ама да сте чули някой англичанин, германец или американец да се оплаква?! Плащат си огромните данъци, плащат си сами здравето, плщатат непосилни такси за детските градини и си носят кръста. Не разбирам защо гледате в ромските панички? Те никога няма да се променят. Помислете как да подобрим положението в страната. Не се обиждайте, но мислите твърде егоистично. Аз плащам данъци 5 години,ама сега нямам направление за нещо нежизненоважно. Е, аз плщам данъци и не искам нищо за себе си, но като ми се наложи бях в болница да ми спасяват живота за без пари, от моята заплата се плащат пенсиите на 3 мой баби, 1 дяно, чичо и свкър инвалиди, болен вуйчо, който се лекува 8години, благодарение на клиничните пътеки, обезщетанията на безработните ми роднини, както и това, че 8 месеца ще мога да живея с обезщетенията за безработица, майчинството на етърва ми......утре и аз ще вземам сума за майчинство, посилна да ми поема разходите. Защо си мислите, че давайки на държавата, давате за себе си? Давате, за да има за околните и за да живеем в един по-добър свят. И вместо да злобеете срещу ромите, направете нещо реално срещу шефа ви, който окрива данъци или срещу съседа ви, който също укрива доходите си.

vilenceto съгласна съм с теб че навсякъде майчинството е доста по малко от нашето.Ама хората знаят че като се върнат пак на работа няма да се чудят къде да си оставят детето и да се редят по седмица денонощно по опашки че детето им да го приемат в детска градина и те да могат да работят.Просто в развитите държави е осигурено къде да оставиш детето си и да се върнеш на работа.
Аз нямам нищо против ако ням детски но не и за едни да има а за други да няма защото е решил да бъде коректен данъкоплатец.Освен това тяхното майчинство не е като нашето 240 лв които нестигат заникъде.Защото ако не е майчинството 90% от заплатата една година хора като мен не могат да си помислят за дете-щото няма как да си го позволят защото няма как да си пусна детето да проси и трябва елементарни неща да му подсигуря-не говоря за лукс.
Според мен е въпроса в тези които плащат ниски данъци-защото все пак нещо внасят в бюджета,а факта че първо независимо какво внасяш получавате по равно и второ има такива които не внасят а само получават.Тук изключвам хората които наистина са затруднени във възможността за работа ,а тези паразити които лежат на издръжка на другите които плащат.Има прекалено много такива-работоспособни ,но избрали професията професионално слаб или крадец.

Значи ние си говорим, но за мен промените трябва да започнат от държавата.За съжаление поне мое е така.Защо има много социално слаби, защо цели региони за обезлюдени?От тук идва безработица, миграия, живот на социални помощи и лошо здравеопазване.От това следва източване на парите ни.Трябва държавна политика за децентрализация на страната.Защото много хубаво тук има ирми, но са много малко и за да върви всичко добре в региона да се стимулират фирмите им трябват преференции.Ако има работещи фирми има и работа, от там заплати, осигуровки и т.н.

И трябва як контрол.Писнало ми е да виждам как се ходи да се контролират тук нещата, отиват при шефа искат си пари и си тръгват.Исках да подам сигнал не си спомням вече къде беше преди време, че в една фирма работят събота и неделя, без допълнителни споразумения, без допълнително заплащане и т.н. да се отиде на проверка, е няма такова животно ви казвам.Не мога да ги открия, не мога да ги накарам да отидат там и накрая се оказа, че се познават с шефа на фирмата.

Апропо, че сме почнали аз пък не виждам смисъл от хилядите държавни чиновници.Аз съм работила на държавна работа и докато при нас в страната съкращаваха колкото да останем на санитарния минимум, то в София направиха хиляди отдели.Всичките хора там са държавни служители.Да може заплатите да са им ниски, но аз ги храня, поя и обличам и им плащам данъците, а те се помотват.Защото никой не може да ме убеди, че са се скъсали от работа.По мое мнение на 5 работи 1.

магито   :goodpost:
Въпросът е как да накараме държавниците да приемат такива промени? Чудя се, дали не е по-добре тези сигнали да се подават успоредно на "господари на ефира" и "Код криминално". Някак има ефект от тях. А ако напишем писмо с предложение до някое министерство, кой знае кой служител ще го прочете и архивира  :nose: По-скоро към реформа може да се стигне чрез някоя неправителствена организация, чрез личен пример, чрез гласност в интернет........много искам не само да си чешаме езиците, а да направим нещо релано.

Аз цял ден чета и се люшкам между мненията ви. На моменти съм напълно съгласна, на моменти се ядосвам.

Нинче, и аз като теб обяснявах как трябва себе си да гледаме, държавата да не й разчитаме, а другите да не мразим. Само че когато ме разсприятелиха уж приятели, щото съм им казала, че техните деца се гледат с пари, които и аз давам, въпросът стана личен, обидиха се, че посягам на правото им да получават. Стана личен и когато гледах репортаж по ТВ, в който показаха квартал в Пловдив, в който с европейски пари изградили мезонети (да, мезонети) за циганите. Размерите на жилищата са от 120 до 200 квадрата, а общинският наем - от 12 до 64лв (!). Циганите не са плащали от две години и казват, че в мезонетите им е зле, защото не било човешко всеки месец да плащат ток и вода. Еми, извинявайте, ама като гледах и при преброяването колко са, че и като им гледам циганиите, сори, ама не мога да си викам как трябва да работя и да си трая. Не бива да си трая. И то не само пред шефа ми, дето не ме осигурява на пълна заплата, ами и пред милионите в администрацията с измислени длъжности, както и пред фирмите с по 20 назначени бременни жени. Това е порочно и то защото едно време било еди-как си, а сега нямало друг начин. Дрън-дрън.

Боклука вкъщи искаме да го разделяме, ама нямаме контейнер за разделно събиране пред блока. Заплатата ми се намалява, когато на някой си му хрумне, а аз си плащам осигуровките и когато за един-единствен път от 7 години се обадих на Бърза помощ, те ми обясниха, че не лекуват болки, по-важни от мен имало. Кредит за жилище плащаме, а по всяко време могат да вдигнат лихвите. Всеки от вас има подобни проблеми, сигурна съм. И, да, съгласна съм, че трябва да си плащаме и да възпитаваме българи, ама аз наистина се страхувам да имам дете, щото не съм убедена, че няма да го изкривя с това, че или ме боли за страната ни и си я обичам, или я мразя, защото в нея съм просто платец. Щото и вие не сте граждани, дето имат някакъв глас за нещо, а платци. Мен ужасно ме ядосва това, че сме или платци, или никои. Не е нормално това. И Маги е права, че като няма цялостна политика по важните въпроси, всичко си е наливане в каца без дъно. Не може всички да се бутаме в София-та, щото провинцията е гето, ама ето че става. В един момент си ти срещу другите.

Аз например искам индивидуална партида за всички осигурявания, за които плащам. Искам малко и ефективна администрация. Искам да не ходя в боклук до ушите и вечно да си говорим колко сме зле. Щото от дрънкане колко сме зле, не ни остава време да вярваме, че хората по други мести имат планове и за по-велики неща от това да си платят кредитите, данъците и да се възпроизведат, че да не си умрат зорлем сами. На 26 години съм, ама почти нямам кураж да мисля, че някога нещо ще се промени, честно. И всеки ден мисля как ние като голям форум, като хора със съзнание и мнение, нищо не успяваме да направим, нищо не можем да променим. Това е ненормално.  }:-> }:-> }:->

Кажете, вие виждате ли някакъв общ начин да станем по-добре? Ама не всеки да си плаща и да си мълчи, а да направим нещо заедно? Не зова за революции, не съм чак такъв утопист, ама само с призиви да сме изрядни и нищо да не очакваме, продължаваме да наливаме кацата без дъно, защото оправяме само себе си, другите свестни хора не печелят от това, че ще нахраним циганите или ще запазим статуквото. Познавате ли организации, хора? Имате ли предложения. Дайте нещо по-конструктивно. Иначе винаги ще сме в темата за оплакване, а след 50 години няма да има и на кой да се оплачем вече.

П.П. Нинка ме е изпреварила. И май мислим в една посока. Само дето аз тия предавания не ги ценя. Те са правени само за рейтинг и шоу. Не са нищо реално, въпреки че уж тормозят някакви институции. 

lionelsa мила, май сме на една вълна. Последния ти пост е точно моето мнение. Лошото е, че напоследък откривам промяна в мисленето си относно оставането ни в България. Живяла съм в чужбина и твърдо заявявам, че на мен не ми харесва, твърде много си обичам страната. Но не искам да обрека бъдещето на децата си, само заради факта че не ми е кеф в странство. Цялата тази борба бих могла и съм съгласна да я водя днес, но утре когато живот и здраве сме повече от двама нещата ще стоят по друг начин.

Деничка Звездичка , смятам че всички наши приятели напуснали родината си също са търсили "конструктивно решение", но за жалост въпреки че са толкова много никой от тях не го е открил. Вярвам че сред тях има такива, които като мен и вас са дали всичко от себе си да останат тук и да не се предават, но всяко нещо достига предела на търпението, търсят по-добър живот и по-оправните от тях го намират.
Въпреки всичко, аз имам малко надежда още, някъде дълбоко скрита, но я има, а пък ако някоя от вас чуе, знае или измисли начина да си помогнем сами нека го сподели.
(много се натъжих вече  :'( )

Ох, аз четох, четох и толкова мисли ми нахлуха да напиша, но сега просто нямам как да ги изложа, ще пробвам на кратко:
Първо, основно и изключително важно - всяко добро решение в Бг е еобречено, защото е насочено срещу основната част от населението: пенсионери, малцинства, безработни и пр. Държавната администрация и въобще държавните институции наистина също трябва да бъдат съкратени дето се вика на половина, че и още, но и това няма да стане.
Второ - в чужбина плащат много, но и получават много, знаят защо плащат, плащат за себе си. Колко германци са се преселили в др. държава, защото в тяхната нямат бъдеще, колко англичани или французи? И колко българи (говоря за млади и работещи хора, които си работят)?
Санкции-строги и непосилни, при нарушаване на трудовото законодателство (особено при осиг. на различна от реалната заплата).
Толкова протести се организираха през последните няколко години, но резултатите винаги са частични, все се запушват усти, все им аразправии, побой над протестиращите (с някакви глупави оправдания, че били враждебни и пр.).
За да станат тези неща, за които ние тук си пишем, трябва основната част от населението да е съставена от млади и работещи хора, които се трудят и осигуряват, когато те са повече от пенсионери, малцинства и соц. слаби, тогава правителството ще има политическата воля (иначе няма да има следващ мандат, нали се сещате, че всички тези групи са ИЗБИРАТЕЛИ). До тогава всичко е само желание на шепа умни хора!!!!!!!!

gostenka_82, за да има повече млади работещи хора с нашето мислене и да променят нещата, то тогава трябва да раждаме повече деца и да ги възпитаме с нашите ценности. За мое щастие, познавам няколко семейства с три деца или работещи за трето  :yes:

 Вчера и аз ви четох и се питах до къде ще стигне тази дискусия и дали ще се намери обяснение за обсъжданите проблеми. За мен най-точният отговор е последното написано от gostenka_82 . Жалко, че тази така вярна констатация поставя положението пред свършен факт.
 Надявам се, че ще ме извините, че ще сменя за малко темата, но все някъде трябва да си го излея.
 От няколко дни съм така- :hysteric:
 Причината-пушенето на колеги. Аз, както се досещате съм непушач. Имам здравословен проблем, предизвикан от минало съжителство с пушач. Работя с колега, който е много страстен пушач. Преди време пушеше до 10 цигари в рамките на 6-8 часа в стаята. Сега, заради мен, се старае да ги намали до 3-4, а другите-навън. Да, ама дойдоха нови колеги. Започнаха да се събират в нашата стая. Нали се сещате, че трима човека по три пъти на ден по една цигара какво става...После, естествено, се отваря прозореце, лъхва ледена струя въздух и...и вечерта аз пак съм с болки в гърдите. Само, който ги е преживял, знае, че усещането е като да си с корсет с метални шипове, насочени към гръдния кош.
 Мислех да говоря с шефа ми. Но, късмет, новият ни шеф е познайте какво? Пушач и то сериозен. Абсурд да ме разбере.
 Колегите ми и шефът ми са страхотни, мили хора. Много ги харесвам и не желая да имаме конфликти. Само че не знам колко дълго ще издържа на болките и главоболието.
 Чувствам се в пълна безизходица-нито мога да се преместя в друга стая(заради евентуални конфликти), нито да напусна-работата ми е чудесна, колегите също.
  :girl_cray2: :hysteric:

michelle, ако знаеш как добре те разбирам. Аз бях така в предната ми работа с цели 15-20 пушещи маймуни на клона.  :huh: Не издържах и станах лоша. Започнах първо с леки забележки, от който ефект нямаше и се стигна до скандали, защото започнаха на пук да ми правят (аз съм работила с много простовати и селски хора, но никога с такива диви селяндури и простаци). Позовах се на закона, който в момента е още по-строг. Щом нямате силна вентилация в стаята ще зъзнат отвън на студа. Обясних им, че нямам нищо против да се тровят, но не и да вредят на моя живот и на здравето ми. И ако не спрат ще подам сигнали до всички възможни институции. Да видиш как 15-на мъжаги се строяваха мирно и излизаха да пушат навън.  }:-> Отварянето на прозореца изобщо не помага. Миризмата се набива по стените, в мебелите, боклуците се въртят от климатика и наново ги поглъщаме.  :bqsnasym:

Знам, че не искаш конфронтации, но според мен или трябва да поставиш въпроса ребром или да търпиш и да си постоянно болна и надишана с катран и никотин. Мен всичко това ме изнервяше ужасно много, и от болките, и от напрежението, което таях в себе си. Ако наистина са свестни, ще те разберат и ще се намери вариант, добър за всички. Едва ли шефът ти ще е доволен от факта, че си постоянно болна, защото това определено се отразява и на рабоата ти.

Абе, мацки, пушенето в офисите не е ли абсолютно забранено, освен ако няма изрично отделено място за това? Как така някой ще пуши в стаята, в която работи и то не сам *crazy*

Да ви кажа, и аз ве разбирам как може да се пуши в работно помещение - особено в офис - затворена стая, кабинет  *crazy*. На никое работно място, където съм била, не се е пушело, винаги сме излизали навън. Аз дето съм пушач, просто не виждам как ще димим на бюрата си и ще дишаме пушеците над главите си и ще работим... абсолютно неприемливо. Колкото и да са мили колегите, просто въпросът трябва да се постави абсолютно изрично, без никакви компромиси - излизаш навън и толкоз... какви са тези отваряния и проветрявания. На мен и през ум не би ми минало да запаля цигара на главата на колега, и то не само заради непушачите в стаята, ами и заради мен... как се работи в пушека... хайде навън с кафето може, но в стаята - абсурд.

 Не е разрешено, ама...
 Както и да звучи, решението аз засега съм го взела. Ще си търпя. Просто си обожавам професията, а в България (знам, че няма да ми повярвате) това е единственото място, където може да се практикува. Ако имаше къде другаде, отдавна да съм направила възможното да съм там. Даже обмислям направо за друга страна ( и по други причини също), въпреки че ме чака едно над 10 години, докато ми позволят да заема същата позиция...Иначе колегите се стараят да не пушат, но понеже са под голямо напрежение, понякога от нерви "изпушват" и се усещат, че са запалили чак на втората цигара. А както Нинка отбеляза миризмата се "натрупва"...
 Според мен един пушач, особено дългогодишен, не може да разбере напълно непушач. Това явно е нещо по-силно от тях. Тъпо е да се получават конфронтации от "двете страни на бариерата" и ме е яд, че става така. По-лошото е, че такива хора и пред децата си пушат. Повярвайте ми, говорила съм с такива (моите родители са пример), те наистина не се усещат какво правят. Не разбирам защо, ала е факт.
 rozovka, ти си едно хубаво изключение.

Аз да се включа само да кажа, че дори и в дирекцията на полицията си пушат в кабинетите :[

А и фактът, че са мъже също влияе много. Една жена винаги ще ти влезе в положението. С климатика имах същите проблеми, както и с цигарите. А в женски колктив никога не съм имала проблеми за нищо. До консенсус се стигаше моментално.

Иначе още 2004/2005 г. забраниха пушенето в офиси и в обществени сгради.

М да и при нас на старата работа имаше пушачи, дето се опитваха в кабинетите да пушат, но в държавните учереждения нали забраниха рано рано да се пуше, а и шефа беше непушач та всички го спазваха, дори мина инспекция да провери и хвана няколко пушачи и имаше глоби от по 50 лв.

Сега аз малко пак към старата тема да забия, но искам да обоснова едно мое виждане, защо промените трябва да започнат от държавата.Понеже си говорехме за данъци, реални работни заплати и т.н. та сетих се аз по едно време какво е положението с фирмите в строителния бранш.Още докато работех в държавното учереждение, държавата сключваше договори с фирми.Много хубаво нали, обществени поръчки ала бала, всичко ОК и накрая имаме печеливш, до тук добре, но всеки месец фирмата отчита какво е свършила, ние контролираме и изпращаме всичко на софиянци и от там се очаква плащане.Фактурата се написва, това значи в едномесечен срок да се внесе ДДС-то, обаче сумите по фактурите се получаваха с половин година до година и повече закъснение.Дойде новото правителство видя задлъжнялостта и измисли още по-великото, че разплащането с фирмите става чрез Банката за взаимопомощ от където се взимат на фирмите още едни 6%(не съм сигурна че бяха точно толкова) идеално направо.Загубата за тях е огромна и как да осигуряват на действителни пари?Отделно много фирми работят към общини по проекти или проектират разни неща е няма да ви казвам как плащат общините.Ами не плащат, не искат и това е.Преди беше опция да ги съдиш и да запорираш сметките, но сега и това го няма, маханаха запора с поправка в закона.Обаче като пуснеш фактура чакат да преведеш ДДС-то като хрътки и не те питат имаш ли нямаш ли пари и защо нямаш пари.Сега в ход е друга схема, ако имаш да получаваш ДДС те разследват до дупка само и само да не ти върнат парите.Нали накрая трябва да излезем на нула с тоя бюджет на великия тъпанар Дянков.

Има много скрито, много, а държават гледа да прецака всички за съжаление, законите се пишат за големите фирми на тях да им изнася.

michelle, мила, не мисля че трябва просто да се примириш, особено, щом това се отразява директно на здравето ти. Мисля, че трябва да поговориш с шефа си, обясни му , че не просто си непушач , а имаш проблем, който бива провокиран от тютюневия дим, смятам че трябва да те разбере и да нареди да се пуши само навън. Аз за жалост все още съм от пушачите, но никога не бих причинила подобно нещо на някого и винаги бих разбрала един непушач, старая се да се съобразявам. За пушене в офиса съм категорично против, направо ми се струва отвратително, целия вмирисан на цигари. Аз преди имах в офиса си, в който по принцип не се пуше, една шефка, която нон стоп пушеше ами беше отвратително, въпреки че не беше в моята стая, самата миризма из сградата ме дразнеше, а повтарям че съм пушач , какво остава за непушачите.

магито, това със задлъжнялостта към частниците е огрооооомен проблем, който мисля, че тепърва ще взема все повече "жертви" сред нас нормалните хорица. А както и ти си казала когато става въпрос за ДДС-то могат да съсипят фирмите. За жалост, налюдавам от известно време една тенденция на затягане на условията по връщане на данъчен кредит, чрез тежки и продължителни във времето проверки и ревизии , става въпрос за година , че и повече. Не искам да мисля как би се отразило това на фирмите като цяло.  :girl_impossible: Естествено, данъчните проверки на дружествата, за които тръбят по тв в 90% от случаите приключват без проблеми, а при обикновените фирми винаги се намира за какво да се откаже ДДС-то , ами тази политика не е никак в помощ на българския бизнес  :no:

То е така в цял свят по принцип, но там все пак гледат да има и за по-обикновените, докато тук.....наглостта е с нищо несравнима....

Седим с милото и гледаме снимки, подбрани из разни профили на днешната младеж и останах ей так  ohmy То са псувни, убиди, оскърбления, писане с малки и големи букви на латиница и крилица +числа, деколтета, дупетата, муцунки, курвенски облекла и пози от 10-12 годишни деца, агресия  ohmy Моля ви, кажете ми, че не всички деца са такива, защото съм потресена за пореден път. А още по-потресена бях от снимка, на която две момчета са хванали гърдите на момиче и са и пуснали езици, а до тях бащата на някое от тях се смее.  :girl_impossible:
А миналата седмица дава паралелно интервю на наши и турски 7-мокласници. Турчетата говореха свободно, културно с богат речник, а нашите деца - мънкаха, едва правеха правилно изречение с беден речник. Е казвам ви, дорева ми се. :GROAN:

lionelsa, и аз като ги гледам днешните младежи направо се плаша ohmy и постоянно питам милото и нашите щерки ли ще станат такива :angry: Вярно е, че възпитанието има значение, но голямо роля играе и компанията. Кумовете ни имат дете на 4 год и кумата от първия брак момиче на 13-14. Онзи ден й пиша в скаип и тя вика тая майка ми се е побъркала, не ме пуска на дискотека, ще избягам от нас. Казах й, че пурво, ако е на моите ръце щеше да види дискотека чак на 18 год, а да не говорим за милото кога щеше да я пусне :[ И остави другото й казват да се прибере в 4 например от дискотека, тя се прибира 6. Е извинете, но не става. Направо е ужас. Е има и малки изключения, но масово са така  }:->

Аз към предишната тема да се изкажа.. много се радвам, че все пак се сетихте и за българския бизнес. Защото "злият работодател", който крие данъци е изправен от милата ни държава до стената, затрупан с един куп безумни изисквания, които могат да ги покрият само мегазаводите, дето ги гледаме по NG, рекетиран денонощно от корумпираните държавни служители (нали някой се чудеше защо били толкова много - ми ей за това -да не остане рекетиран някой случайно) и цицан по всевъзможен начин отвсякъде. Той, той плаща на циганьорите и професионалните безработни! Защото имате ли възможност съм сигурна, че бихте започнали собствен бизнес. И тогава... тогава ще влезнете в ада на земята.. Мислите, че държавата не ви помага сега? Започнете бизнес и ще видите колко може да ви пречи тя! Най-страшно е с производствата. То не са стандарти, то не е чудо. А вносът, голяма част от който нелегален, е като река! Само дето докато няма производство, никога няма да има пари за нищо в тая държава. Направо могат да пуснат кратък номер за SMS-и за следващия бюджет, защото иначе няма да имат приходи!

И не слагайте пенсионерите към паразитие, защото това са вашите родители! Едно време трудът е бил задължителен, така че всички от тях са си изработили пенсиите. Това, че някой си е купил вили и коли с парите им, не означава, че е редно да мизерстват в старините си! В някакъв блог попаднах на мнение, че пенсионерите сами си били заслужили сегашната участ, защото такива управници си избрали. Ами ние какви избираме сега, какво правим за нашите старини? Много болно ми става да се говори лошо за родителите ни, намирам го и за проява на изключително лош вкус.

А относно майчинствата, някой беше публикувал в друг блог на половината европейски съюз условията. Не са толкова лоши, повечето предлагат нещо поне година след раждането. Само в Щатите е зле в това отношение, но явно има някакъв друг механизъм, защото повечето семейства там са многодетни.

И все пак, преди няколко дена шефката ми ми разказваше как й е било с първото й дете преди 6 години, как се наложило да започне да работи още на първия месец след раждането. Моя колежка в старата работа се върна на 6-тия месец. Помня я. Затова нека се радваме на възможността, която все пак ни се дава и да си гледаме децата. Аз смятам, че всяка майка трябва да се бори да получи това, което й се полага по закон, защото не е справедливо за едни да има, за други да няма, затова активно се опитвам да помагам със съвети в темата за законите. Но не мога да не се възмущавам, когато някой се опитва да мами с незаконни средства. Защото кого мами, от кого краде - ами от нас!

 Нинка, дишай спокойно, не са всички деца такива  :D Виждала съм и съм си говорела с много, които нямат нищо общо.
 Обяснявам си "явлението" с няколко неща. Първо-да си спомним, че, когато си тийнейджър, съществуват групички на "по-популярните". Това не е взето от някой американски филм, а си е живата реалност. Е, за да си популярен днес трябва да правиш всичко, което описа Нина. Мен ме радва, че набира скорост склонността да се осмиват "кокошите" муцунки, свръх тупираните коси, модата да правиш стойки в тоалетните.
 Въобще не ги обвинявам децата, че се държат така. Какви други могат да бъдат? На някои от тях собствените им родители запиват с компании до малките часове на нощта, вкъщи дъни поредната безмислена чалга(да отбележа, че има и хубави песни от този вид и то не малко, ама рядко популярни). Чудят се как да си закърпят семейния бюджет с по няколко взети заема от къде ли не. В училище децата виждат, че нечия майка в стремежа си да направи хубава дъщеря си, и е накупила 5 чифта обувки, всяка седмица е с нови дрехи. Да, има такива майки(че и бащи), които може да карат с едни обувки 5 години, но на детето си ще купуват по 3 чифта на сезон. Има и нормални родители, но децата като се подведат по масата...
 Какво научават тези деца? Важно е да имаш пари, другото да върви по дяволите. Как ще ги изкараш, на каква цена пак няма значение.
 Не ми казвайте, че и вие не сте имали съученици на 13-14, които са искали да избягат от вкъщи, защото не ги пускат на дискотека?  :) Аз имах. Някои от девойките от тази крехка възраст си "ходеха" с богати чичковци, които след края на часовете ги чакаха с колите си. След години за мен беше шокиращо да видя подобна сцена с 10-12 годишни момичета(не бяха бащите им определено)...Същите тези момичета бяха от сравнително състоятелни семейства и учеха в една от най-добрите гимназии в града...Това как ще си го обясните?
 Иначе съм съгласна с общото снижаване на нивото на грамотност. Много ми е интересно как се съчетава то с изключително големия процент на деца, заминаващи да учат в университети извън България. Явно чуждите езици по-лесно се учат   ;) Шегувам се.
 Реално преди години беше важно всички да сме грамотни и да станем свестни хора. Е, сега не е така. Сегашните деца са много по-практични, по-прагматични, по-склонни да следват това, което решат. Емоциите и творческото мислене далеч не се поощряват от никого. Да се замислим-какво им трябва на тях? Да се научат да са пробивни и оцеляващи. Дори с цената да премазват другите по пътя си, да използват всички възможни средства.
 Тъжна картинка за нас, които не сме такива.


П.П. Нина, "бащата" на снимката с двете момчета и момичето може да не е ничий баща...Ама и да е, какво се учудваме, знаете ли колко родители насърчават подобно поведение?

Аз също съм  ohmy, даже понякога си мисля, че не искам дъщеря, защото не знам как ще се справя. Със сигурност мога да кажа, че не са всички такива. На приятелка дъщеря и е на 12, не е помисляла за дискотека, вчера се обади на майка си да поиска да преспи в приятелка, майка и обясни,че не може. Отношенията им са прекрасни, никой не е строг с нея, тя просто израства с мисълта, че някой неща не са позволени. Замислих се дали това явление го има само защото живеем в малък град и децата не са така разкрепостени като тези в големия-не. Братовчед ми е софианец, от малък е свободен да прави каквото поиска, никога не е прекрачвал границата. Завърши с отличен успех немската гимназия, мрази такива момичета, каквито описвате.

Бастет, пенсионерите не са паразити, изобщо, не, защото са моите родители, а защото повечето от тях са работерли едно време, така е. Въпросът е, че вмомента всичко, което се дава от мен или от теб отива там и утре ние ще чакаме на опашката, но работещите ще са все по-малко и ние ще сме още по-зле. Затова именно беше този сребърен фонд, но и него опукаха набързо....Трябва да има промяна и то в посока инд. партиди, в противен случай все по-зле ще стават нещата. Това обаче означава, че все някое поколение пенсионери ще плати цената, то въпросът вече идва до това: ние или нашите родители ще платим цената, за да имат спокойни дни нашите деца. Няма как да стане безболезнено, защото парите ги няма!!!!!!!!!! Паразити са абсолютно трудоспособни хора, избрали да живеят насоц. помощи каот безработни, родилки и майки.
За бизнеса просто нямам какво да добавя, там нещата са ми ясни, отдавна, не се намери правителство, което да махне монополистите и да вземе страх на големите, така че да няма картелни споразумения за цените, което все пак ни осакатява нас, но преди това дребните производители!!! Производството отдавна го "убиха", но и това е умишлено, вместо БГ да изнася за ЕС и света, БГ внася от ЕС и света, даже и гъби, брани от БГ и изнесени, после ги внасяме и ние ги купуваме двойно по-скъпо....не ми се задълбава, защото вони направо....
Нинче, най-лесна за управление и манипулиране е държава, в която народът е масово прост, неук, смазан в опитите си да съществува. Такъв народ не протестира, а носи, като магаре, такъв народ не задава въпроси от рода на: дащо....? къде са парите на данъкоплатците? и пр. За да се постигне това се започва от най-малките, т.е. от образователната система, децата растат без ценностна система, без принципи, без стремежи и визия за собственото си бъдеще. Нация, изградена от такъв тип хора лесно се манипулира, защото не разсъждава много-много.

Иска ми се да се включа и аз в темата за децата. Четях ви и до сега и моите поздравления на човека, на който му е хрумнало да направи "Отдушник".
Имам едно близко дете на 12 години. И е различна от цялата маса момичета, които вече се гримират, носят сутиен (искам и това да го подчертая, защото много майки не осъзнават кога децата им трябва да започнат да носят, защото са "още малки"), носят обувки на токчета и дрехи, които не са купени от детски магазин, аксесоари, чанти и т.н. Тя не говори много и ми се налага да се опитвам да я разбирам и без много общуване. До скоро си мислех, че просто си е такава. Но в последно време започвам да си мисля, че е в резултат на възпитанието й.
Преди няколко дни гледахме телевизия двете и баща й забеляза, че гледаме "Колеги гадняри" (комедийно сериалче, за тези, които не са го гледали) и ми направи забележка "Няма ли нещо научнопопулярно по телевизията, че гледате това?!".
Имам чувството, че това дете няма право вкъщи да гледа такива неща, още повече, че когато съм била у тях я занимават почти постоянно с някакво учене. И освен това ходи на милион курсове по какво ли не.
Мисълта ми е, че в резултат на това, че от нея се изисква да учи много и да бъде интелигентно момиче (което разбира се само по себе си е много хубаво), тя не знае какво е да се развлича и да общува с връзниците си, защото те просто са много различни. Тя не знае какво харесва, защото на нея й е натрапено да се занимава с неща, които родителите й мислят, че трябва. Тя не знае как да се държи с момичетата от другия тип, тя не знае как да гледа на тях. Тя не знае какво е от другата страна, защото няма това право. Което ме навява на мисълта, че от амбицията на родителите й тя не е предпазена от нещо, а е ощетена.

На едно дете трябва да дадеш свобода да избере само какво иска, какво да прави, как да го прави, да намери нещата, които харесва само...
Явно границата е много тънка и се загубва.... И при възрастните средна класа почти няма.

Наделина, според мен проблемът с това момиче, ако мога да го нарека проблем, не е в това дали избира сама или не. Явно отношението на родителите е по-специфично. Хубаво де, ще я оставят да избере какво иска да прави сама и тя току виж избрала да ходи по нощни дискотеки, да се друса, да пие, да лежи по улиците мъртво пяна и пр. Родителите й освен да плеснат с ръце и да кажат: какво пък, нали сама си го избра. Много образователно е оново детско филмче, за тийнейджъри, в което се разказва историята на едно 16 год. момиченце, което забременя и самият филм поднася тази история като нещо съвсем нормално за едно 16г. момиче. Еми не см съгласна, че подрастващите трябва да го гледат и да взимат пример. По-добре да чете книга. Аз като не см носела сутиен, като не съм била каот повечето си съученички в гимназията данеби да съм ощетена? Напротив, когато поотраснах и аз започнах да се забавлям и то много, адски много. Взех си всичко от младежките години, но първо достигнах до едно разумно самосъзнание. Еми като гледам в подлеза на НДК как неощетените тийнове лежат пияни, ходят голи на -10 градуса през зимата, с бутилки алкохол и цигари в ръце....направо се чудя дали всъщност това дете е ощетено? Ще дойде време, в което ще е досаттъчно разумно и ще може да вкеси от всички сладости и определено ще е много по-самостоятелна и разумна от повечето си връстници.

Идеята ми беше, че и родителският надзор и намеса трябва да са в разумни граници, но не и да липсват и детето да бъде оставено да прави съвсем само избор за много основни неща!!!

Наделина аз си мисля за това което си казала от няколко дни и се сетих за едни задочни познати от Люксмбург.Та аз познавам дядото, беше ми началник и той ми е разправял неговата внучка с какво се занимава там.Освен, че детето ходи на училище, което не е като тук до обяд, тя ходи и на плуване, спортна гимнастика и тенис на корт.С порастването и ще има още занимания извънучилищни.Всичко това е свързано с развитието на децата.По мой спомен когато ние бяхме малки имаше хиляди екстри с който да си зает, само и само да не мислиш за глупости и да изразходваш енергията си в правилна посока.И да аз предпочитам като имам дете да е записано на 100 курса, който ще развият различни негови качества, от колкото да се чудя дали няма от скука да се напие, надруса и т.н.

Аз не исках да изпадам в другата крайност, не ме разбирайте погрешно. Исках да ви покажа, че има и друга страна. И понякога родителската грижа е прекалена, което пак би навредило на детето. Никой не иска детето му да се напива, да пуши, да се друса и да седи по цяла нощ по дискотеките.

Наде по-голямат част от родителите не могат да комуникират с децата си, в това число слагам и мойте.За съжаление това е трудно и се изисква не само ти да искаш нещо то да свърши, а да те интересува всичко случващо се с него.Е повечето родители нямат търпение и желание да слушат за "никаквите" според тях проблеми на децата си.

 :hysteric: Не мога повече, не мога, не мога!!! До гуша ми дойде от постове във форума с правописни и граматически грешки. Никой никого не кара да следва по-сложните граматически правила, но да има свръхелементарни пропуски...Умът ми не го побира как е възможно, става дума за фрапиращо елементарни неща, ама фрапиращо!
 Знам, че много е коментирано това, ала не можах да издържа!  :hysteric:
 

michelle положението е безнадеждно

michelle   :goodpost:
Аз предимно ви чета, но от време на време и пиша.
Доста съм разочарована от някои от момичетата, които пишат с безумни грешки и то за елементарни неща. Мислех си, че не съм аз човека, който може да прави забележка.  P-(
Но след изказването ти реших, че искам да изкажа недоволство.
Уважавам хората, които са грамотни и четат книги. А най-фрапиращо е да видиш текст написан на български с 4 и 6.  :(

Аз също се дразня неимоверно, когато видя неграмотно написан пост и колкото и да не искам, това автоматично ми рефлектира върху мнението, което си създавам за написалия го. Не само във форуми, но и в скайп, да не говорим за официални документи.
Осъзнавам, че аз самата не съм безгрешна и затова нямам нищо против, ако някой поправи моя грешка :) Определено допускам такива в пунктуацията, която пък вече е захвърлена в трета глуха.....

 И на мен ми е криво, че писах за това. Самата аз допускам грешки, макар да се старая да не е така. На всеки се случва да пропусне букви, да размени мястото им, сгрешен словоред, изпуснати запетаи от бързане. Но, когато е "очевадно", буквално в стил колко грешки можем да допуснем в думата "овца", отговор-пет... Пък и системно...Затова не можах да издържа. Извинявам се за изблика, обаче както и Фийби отбеляза-положението е безнадеждно. Което е по-лошо, с всеки изминал ден е все по-безнадеждно  :GROAN:

Мишел, и аз се ядосвам, но това няма да се оправи. Жалко е, но мисля, че няма да се промени нищо. Заливат ни латиница и чуждици отвсякъде. Във всяка реклама по телевизията половината думи са на английски. Надписите са на английски. Модерно е да се пише само на латиница. Няма как при тия условия някой да започне да пише по-правилно. Освен това при положение, че във всички медии и интернет четива, няма редакция, то дори и зрително свикваш да четеш глупости. Много пъти съм си мислела по тоя въпрос, ама промяна не виждам как ще има. И не са виновни само младежите, виновни са всесилните медии, както и адската жажда за повече пари и угаждане на големите фирми с рекламата, които налагат само латиница и английски. Старомодно е да си кирилист или българин. Модерно е да си англо-говорящ, т'ва е.

Да не говорим, че понякога неграмотността създава лоша представа и за свестни хора, което пък прави нас непроницателни. Аз лично, поне за 10 човека тук съм си променила мнението и са ми харесали като мислене, при все че пишат с по сто грешки. Наблюдавам за 4 години хора, които започнаха да пишат много по-правилно, както и такива, дето си умножиха граматическите грешки по пет. Какво да правим... Да приемем, че това са "дрехите, по които посрещаме", но да не обръщаме гръб на ума, по който можем да "изпратим".
Аз например, дето се имам за много грамотна, едва след като започнах да си пиша по скайп с Явор преди две години, се усетих, че никога не съм се замисляла, че в чата пиша на латиница и с малки букви започвам изреченията. Той пише винаги с пълни изречения, с всички препинателни знаци, на кирилица. Е, сега след време и аз пиша така, дори в несериозните чатове, и ми се струва нечетливо и странно да го правя другояче, но ето че преди време не ми правеше впечатление. Значи обстановката си оказва голямо влияние.

Внимание - 3 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеш�

Аз бъркам много, пиша бързо без да гледам екрана и рядко преглеждам мненията си, така че съм виновна знам го.С подреждането на изреченията пък, имам проблем още от училище.Старая се на моменти, а има пък такива когато нямам време да погледна написаното.Но поне гледам да пиша на кирилица независимо на чии компютър съм седнала.Няма да ви казвам какво издирване на някой букви пада ама с 4 и 6 не мога да пиша.Когато видя пост на латиница го пропускам, просто не го чета и това е.За съжаление Дени е права за мноооого неща.

 Маги, недей така, не говоря за такива грешки.
 За пръв път правя подобно нещо и се извинявам на момичето, чийто пост ще цитирам за пример за сгрешен правопис. Може ли да напишеш " по поситивен" ? Дори и да бързаш, после си погледни поста, поправи го. За да не е поправен, това ще значи, че се смята за правилно от написалия го. Пак се извинявам на момичето, че точно това е примера(него видях последно), не с лоши чувства пиша всичко това.
 Та така, Маги, при теб въобще не може да се говори за грешки.
 Деничка, права си за всичко. Това, обаче, не значи, че не трябва да се стараем да сме грамотни хора, независимо на какъв език пишем и говорим. Осъзнавам безмислеността да се търси максимално правилен начин на писане и изразяване. Не е и нужно. Ала наистина има грешки, които са на границата на неграмотността.
 Знам, няма да се оправят нещата, но кажете ми-това ли ни очаква за в бъдеще? Толкова ли е трагично положението?

Момичета, намесвам се не по темата! Просто съм много огорчена! Влизам днес във форума днес и... поредната "изненада"! :( Писма от някакъв профил с 5 мнения, всичките срещу мен. В няколко от темите (за жартиера, за пластичните операции) си има едно постоянно и грубо заяждане от няколко такива профили! Едно от последните писма просто ме довърши! Ще ви го цитирам:"Ти нима все още ме мислиш за жена? Я се опитай да си размърдаш мозъчето, ако изобщо можеш, и си спомни някой, който би могъл да ти пише от този профил и ще разбереш кой съм.Май нещо не си в ред, в което съм се обедил след всички ситуации, в които съм те виждал до сега, отново ме напушва смях...Май май, теб са те зарязали заради някоя по - готина и сега се тъпчеш със силикон... Хахаха :Д Милата тя... ужас...Я попитай твоят любим за Петя, да видим какво ще ти каже за нея...май има много неща които не знаеп за любовния му живот.. скъпа.. жалко че аз трябва да ти ги кажа...поздрави.. /един господин, който те познава доста добре "
Това вече е прекалено! Безкрайно ми е мъчно, че ми се случва такова нещо, особено след последното писмо! :'( А не мислете, че е първото такова! То не бяха цинизми, то не беше чудо! Няма де ги изреждам. Сдърпахме се с една форумка и от тогава си се появява вече май шести такъв профил, не на булка или майка, а просто на заяждаща се! Интересното е, че от всички профили се качваха снимки на едно и също момиче и се пише винаги в едни и същи теми и едни и същи неща! Споделих на приятеля ми и той откачи! Иска да си уредим среща с автора на писанията, но това няма как да стане, разбира се! За пореден път ме пита защо седя в този форум, щом като вляза се срещам с такива неща! Ами искам да си контактувам с момичетата! Приятно ми е! Споделяме, коментираме, съветваме се! Понякога може и да има различни мнения, но никоя друга не прави такива неща! Не искам заради една кукувица да не пиша тук. Кажете ми какво да правя! Тя сигурно и тук ще се включи, но поне ще се види за какво става въпрос! :(

Аз също съм от хората ,които пропускат препинателни знаци и понякога когато бързам разменям букви и знам,че не е правилно.Но поне се опитвам да не допускам да правя правописни грешки.Сигурно и аз имам такива постове.Не бих се обидила ако някой ми направи забележка.

Мисля, че модераторите трииха много пъти мнения на тая жена/мъж. Аз абсолютно не го разбирам това "мразителство". Тео идеално го беше описал в темата. Мисля, че точно бан трябва и даже да се проследи IP-то. Пиши на модераторите, не оставяй така. Това се превръща в някаква пълна идиотия. И си стой тук, след като имаш какво да кажеш, защото най-много се ядосвам, когато простотията и личната агресия вземат "жертви".

Деничка Звездичка, Тео ми писа това:"Всички те влизат от едно место, до колкото виждам това е работно место." Явно не може да се постави бан, защото IPто е на много компютри или нещо такова.
Просто вече ми е прекалено обидно, защото се стигна до там да ми обяснява, че годеника ми ми изневерява и имена ми дава чак! :'( Стана прекалено лично! Сигурно съм го провокирала с нещо. Така си го обяснявам. :(

Мисля, че БАН може да се наложи, просто говори пак с Тео и му пусни и съобщенията детп си получила.Много е грозно това което ти се случва.

магито, аз го докладвах (за пореден път) това писмо. То вече ме е срам и да докладвам, честно.

Стегни се и се съсредоточи върху това, което имаш, и за което някой ти завижда! Когато допускаш неговата енергия в живота си, неволно му ставаш роб и, парадоксално, изпадаш под негова власт. Концентрирай се върху хубавото, за което те нападат, не върху лошото - него ще си го имаш either way.

 Е, по-добре от един мъж няма кой друг да го каже  *THUMBS*
 Моникамария, включвам се само да кажа, че имаш подкрепа, когато нещата опират до подобни нападки. Забелязала съм, че се стараеш да си толерантен и дипломатичен в изказванията си човек. Не заслужаваш да те огорчават така.

 

Е аз пък не съм съгласна с това. Аз лично самата, коагто бързам и поствам, понякога си виждам грешките и ги редактирам, но понякога просто не успявам и ги оставям така. В смисъл, че ако всеки път пише цитираната по-горе дума така, ясно, но от 1 път не може да се каже, че човекът е неграмотен.

 Добре, съгласна съм, не съм дала точен пример. Извиних се на момичето пред всички ви, готова съм и лично да го направя. Не говорех за частен случай, нито за проява на неграмотност на конкретен човек.
Всички сме чели постове, каквито ви описах. Съжалявам, че въобще повдигнах темата. Беше грешка. Правилното в този случай-като не ми харесва, да не ги чета.

michelle  @}->--,
аз пьк не виждам защо се извиняваш. Това е темата 'Отдушник'. Нещо ти тежи - споделяш. Не си могла да понесеш поредното девойче, което пише и не осьзнава какво пише и сподели мнението си. Права си да се вьзмущаваш според мен. Това, че момичетата споделят как е при тях е сьвсем друга тема - момичето, което бьрка с и з ще продьлжи да ги бьрка и това е жалко, но Факт. Ей това ти тежи на теб.
Пропуснати букви, разменени, липсваща запетая са за мен са 'технически' грешки. Ти говориш за 'логически' грешки.
Аз сьщо допускам 'технически' грешки, защото пиша на латиница (нямам кирилица на работа), след това превеждам на кирилица, оправям, но все излизат грешки...За подреждане на мисьлта е много индивидуално и не искам да засягам тази тема - при мен има обрьщане на словореда на места, защото се хващам, че структурирам изречението на английски (извинения някакви пак) -  ходи ме разбери какво искам да напиша  :girl_impossible: *db*

Извинете, че пак се връщам на темата, но кое момиче го е писало. Не че има значение, но и аз много не обичам неграмотни писания, може и аз да съм. Виждала съм грешки от хора, които знам, че знаят правописа на дадената дума. Просто бързаме, изморени сме и така.

Разбира се, че има т.нар. технически грешки, но мисля, че никоя от нас няма тях предвид. Става въпрос за елементарна грамотност, употреба на препинателни знаци, пълен и кратък член... ей такива неща. Още не мога да разбера как някои хора не знаят, че в българския език няма дума в множествено число, която да завършва с "й" - това е най-масовата грешка, която срещам. "Манифестаций" - звучи ми като химичен елемент или римски император  *db*

Мен ме дразни единствено, когато не мога да разбера какво иска да каже човека, защото е забравил препинателните знаци. Тогава не чета. По принцип, не само тук, навсякъде срещам неграмотни писаници и си имам едно наум за човека. Но няколко страници по-назад Lionelsa и magi  обсъждаха нещо и бяха допуснали грешки, аз много ги харесвам и съм убедена, че е било неволно, това няма как да промени мнението ми за тях.

Аз също мразя да чета неграмотно написани работи. Във форума или в скайп пак горе-долу е нормално да не се замисляш толкова за написаното, но в документи е направо недопустимо. Аз съм чела автобиографии с грешки, чела съм студентски книжки с неправилно изписани дисциплините. А да не говорим колко пъти в живота ми, без да се замислят, са ми изписвали името грешно, независимо от това, че е "преписано" от личната ми карта. И пак говорим за елементарни грешки!! Не се имам за супер добре владееща правилата в българския език (и даже бих се радвала някой да ми направи забележка, ако греша някъде), но има едни граници, под които паднеш ли - направо те слагам в черен списък!
И наистина масово хората пишат думите в множествено число с "й" накрая. И много хора пишат "в къщи" - това на мен много ми се набива на очи. Дразнела съм се да чета и изречения, в които трябва да има поне три запетаи, сложена е само една и пак не на правилно място... И т.н.

И не се извинявайте за това, че се възмущавате! Това даже е похвално!!! :)

Искам само да благодаря на michelle и SamVimes. @}->--

Моника ,игнорирай тотално елементарните и пошли нападки.Пиши във форума за всичко каквото те интересува и всичко което можеш да споделиш с нас.Поддаваш се според мен на провокациите и понякога ги поддържаш и разбира се резултата е :търсен и съответно получен ефект.


Няма нищо по-опияняващо от това да стрелят по теб и да не те улучат.
(Уинстън Чърчил)  

Мишел, имаш право да се възмущаваш от масата неграмотни постове, аз също съм чела много и то на хора, пледиращи за грамотност и доста висока степен на образование. Но да цитираш една дума е неправилно, защото така изкарваш някого неграмотен, а едната птичка пролет не прави. Но аз не това конкретно визирах, а говорех по принцип.

 Мислех да не пиша, но... Позволих си да дам пример с конкретна дума, а не с конкретен човек. Няма цитирано име, псевдоним, каквото и да е. Примерът беше за допусната грешка и никъде не съм определяла тази грешка като неграмотност. Избрах тази дума, понеже не можах да измисля сама и да дам фиктивен, несъществуващ пример. Повярвайте ми, последното което съм искала е да обидя някой и да го определя като неграмотен. Пишех за грешки, които водят до това някога, някой ден да станеш такъв(евентуално) по отношение на начина си на изразяване. Не съм искала да излизат толкова генерални заключения.
 Отново-много съжалявам, че си позволих да дам реално съществуващ пример. Не искам той да бъде свързван с човека, написал думата. Извинявам се на всички. Нека приключим, виждам, че съм прекалила.

Съжалявам за паралелните дискусии! :)
fiibi_bg, наистина си права и си го признавам!  *THUMBS* Просто съм много импулсивна и пряма. И нетърпелива спрямо някои неща, очевидно!

Сори за  :offtopic:

Мишел  @}->--, не си прекалила, но исках само да ти обърна внимание, че някой може да се засегне, ако все пак е направил грешка, която не е видял (защото и аз рядко си чета постовете повторно).

Писането на Убида,иСползвам,сваДба,полУжително за мен не е от недоглеждане , а от елементарна неграмотност.

Ех, момичета, грозна е неграмотността, но за жалост постовете масово са с елементарни грешки от рода на инЪче.... Ама как да им се сърдим на хората, като днес четох едно интервю в интернет от агенция фокус мисля, за което са дали пари на някой, пълно с правописни грешки на думи като буДка...

Всъщност, "буДка" се пише точно така....
Поправям се - освен ако не си имала предвид, че там са го написали не по този начин :)

Да, много не се разбира какро съм го написала, но идеята ми беше, че стандарта е снижен и в пресата. Докато си бях в България, често съм се шокирала от това как се пише и как се пренасят думите и по вестниците и списанията :girl_impossible:

Специално за пренасянето във вестници и списания, като човек, които работи в тази сфера мога да кажа е че не е от неграмотност, а от мястото, странирането и подреждането на колоните, а не от неграмотността на журналистите.

Е, аз като пиша и гледам в екрана, пък С и З са близко (между тях е само Д), та дали не мога да сбъркам?! Ако обаче непрекъснато слагам С вместо З в една и съща дума, може и да е от неграмотност.

Дами, аз пак с моя проблем, тоест забавените заплати. Чаках, достатъчно дълго , за да се реши въпросът. Да, ама не! Затова съм взела следното решение: ще си подам заявление, че прекратявам трудовите правоотношения, заради неизплатени заплати. Проучих въпроса и освен заплатите имам право на обещетение в размер на една брутна заплата, също така и за неползваните отпуски, а да и лихви. В заявлението ще посоча срок, за изплащането на дължимите суми, с което спестявам пращането на нотариална покана. След изтичане на срока -здрастииииииииииииииии! Ще се съдим. А да и в инспекцията по труда ще ида. Това е! Не ми се искаше до там да стигнем, но ми писна да ме правят на луда калинка. Аз ли съм най-проста пък?!

P.S. Ако нещо съм пропуснала, казвайте!

Задължително в инспекцията по труда, дори да не са много адекватни, друго си е малко да го сплашат и да се размърда да плати някой лев.

 lina_bs, поздравявам те за решението!
Документите освен към работодателя и към районния съд ли ще ги изпратиш? Иначе не знам как ще се стигне до дело, ако не изплатят в указания срок парите. Хубаво е, когато пускаш документите във фирмата, да имаш копие за теб с печат и дата, на която са ги приели, за да няма как да се измъкнат  }:->

Аз мисля да говоря и с адвокат , за да съм изрядна отвсякъде. Така, че той ще ме посъветва дали да ги изпращам и до съда.

Случайно видях темата. Е, не мога да повярвам, че се говори за правописа. Отдавна бях писала за това, но почти никой не прояви интерес. Мнението ми се покрива с всички момичета относно това, откъде идват грешки. Ще става и по-зле. Заради поколението, което идва. Забелязвам го по булките след мен.
По тази тема мога много да говоря, но няма да има ефект, защо? Защото наблюдавам учениците директно и виждам как са. На родителите не им пука какво става в училище, учителите не могат да наваксат изпуснатото, просто защото те не сядат да учат. Да, наистина интернет глобализацията влияе, но ако наистина го знаеш няма как да го сбъркаш. Примери няма да давам, няма смисъл, но най се дразня някой ако напише аС вместо аЗ, да не говорим за сваДба и какво ли още не.
Вярно, че понякога се допускат грешки, чисто технически, но както беше казал някой ако грешната дума продължава да се пише така - ясно е, че човекът не я знае.
Аз лично по отношение на учениците съм се отчаяла, в масовите училища не вярвам да се вдигне нивото им на правопис. Да не говорим, че много от учителите правят грешки и не само те. Политици, ТВ, вестници, навсякъде. Не мога да разбера защо предаването бОдилник се пише с О, не знам каква е целта, но децата ще го запомнят така и няма да имат обяснение защо и така ще си и остане.

Предполагам че бОдилник идва от думата БОДЕ, а не от БУДЯ . Аз пък най-обичам  изписани думи в множествено число , пък с Й накрая на думата. И не го пишат само малките, ами и хора, които претендират за нещо .

Не знам дали боде,  :)просто формата на О се връзва с техния часовник, но според мен не е правилно,защото децата заучават грешни думи, няма да попитат никой дали е вярно, просто защото са я запеметяват така както са я визуализирали.

Monikamaria, мила, не те познавам и нямам никакви наблюдения върху спорове в които си участвала във форума, защото явно за момента пишем и четем на различни места  :girl_wink:, но без да съм много навътре в проблема ти ще си позволя да ти кажа какво ми се е случвало.

Преди години бях атакувана с подобни обидни и заплашителни лични съобщения в  друг форум, в който пиша. Като разгледах профила на човека, нищо не разбрах, но като поговорих с хора и разнищих, се оказа, че ме тормози някаква 20тина годишна пикла, която, видиш ли, в момента била гадже на някакво мое бивше гадже от началото на следването ми някъде. И ние с тая, видиш ли, сме се били запознали на някоя от срещите, и аз съм се държала лицемерно ужким с нея, защото трябвало да я позная и да разбера каква е, а не да си трая и не знам си какви глупости. Защото милата принцеса си мисли, че светът около нея се върти, че аз сигурно частен детектив съм наела да следи всичките ми бивши, какво те правят и какви нови гаджета имат и трябва да ходя при всичките да им се кланям и сигурно и дарове да им поднасям. Ама какви страшни съобщения получавах от нея - знам те аз коя си, всичко знам за тебе, на всички ще кажа каква си, ти за коя се мислиш .. леле, все едно човек съм убила. И нещо говорила на жените от форума по срещите че АЗ съм я тормозела. И значи, гледайте какви са хората - мене ме познават от 100 години, тая повлекана я виждат за първи път, каже тя нещо лошо за мене и вярват на нея! Прави са хората, като казват, че каже ли някой за сестра ти, че е к.. Ужас, просто! И всички почнаха да ме гледат така изпод вежди и аз ходех и се изповядвах там наляво-надясно като не знам какво. Много грозно. Както и да е, де - тая мина и замина в небитието. Но животът ми го почерни добре за доста дълго време.

Ама моето нищо не е! Мъжът ми от някакъв такъв ужким безобиден спор в някакъв си форум го беше полазил някакъв уникален психопат. И къде ровил, къде питал тоя, ама всичко разбрал за него - какво работи, бизнес партньори, клиенти, доставчици - всичко. И като почна да налива помии тоя.. лееееелееее, страшно! То лъжи, то ужким недоволен клиент бил той, пък после измамен партньор, пък мъжът ми такъв-онакъв бил, пък му прати всички инспектори в Столична община да го проверяват, лъгал и из НАП... и какво излиза - че срещу физическо лице реално дело за клевета не можеш да заведеш, дори когато става дума за пари и реално изчислими щети. А за личното ти достойнство - него кучета го яли.

Не искам да те плаша, мила Monikamaria, но понякога игнорирането на такива субекти не помага, от заплахи на думи преминават към действия, нахлуват от виртуалния в реалния ти живот и ти обръщат света надолу с главата. Проклети и завистливи хора колкото щеш, а интернет само дава достъп на повече от тях до теб. Това е положението. Дано на теб ти се размине по-леко, не знам какво друго да ти кажа.

BASTET, това са някакви случаи, от които губя ума и дума!!! ohmy Какво, за бога им става на хората?!?!? Това са хора наистина със сериозни проблеми! И съответно ги прехвърлят на другите!  :( Излиза, че от няколко мнения, изказани в даден форум, можеш да си навлечеш невероятни неприятности! Не мога да разбера как могат да стигат да такива крайности?!
В моя случай, мисля че няма да се стигне до наистина сериозни последици. Мисля, че става дума за (извинявам се за квалификациите) момиче преживяло нещо травмиращо, което се опитва да се справи с проблема си във форума. Аз не и вярвам дори, че наистина ще се жени. Една бъдеща булка превръща до известна степен приготовленията за сватбата си в злободневни проблеми, а не витае в облаците сред захарен памук, сватбени рокли, прически и толкова! Сега в момента са прекратени писмата и постовете с обиди. Мисля да си трая и аз, и дори нещо да започне отново, да ги пренебрегвам до колкото мога (защото не мога да позволя да обиждат мен и да засягат семейството ми, все пак).

Ох, писах,трих и накрая да ви питам- на нова работа обучаваха ли ви, обясняваха ли ви? На мен никой нищо не ми казва като питам или се изнервят и са дръпнати, или ми отговарят с половин дума. Накрая се отказах и съм се оставила на течението, каквото разбера,толкова. Сега само колегата ми тича и всички само към него се обръщат и го уважават. Дори аз да съм свършила нещо, се обръщат към него, все едно той го е направил. Другата ми колежка няма да коментирам... Нервите ми не издържат и все ми се реве. Нито ми е да остана, нито да напусна, не знам...
Все в тая тема пиша и ме мислите сигурно за голяма мрънкалница  :girl_impossible:

Ох, писах,трих и накрая да ви питам- на нова работа обучаваха ли ви, обясняваха ли ви? На мен никой нищо не ми казва като питам или се изнервят и са дръпнати, или ми отговарят с половин дума. Накрая се отказах и съм се оставила на течението, каквото разбера,толкова. Сега само колегата ми тича и всички само към него се обръщат и го уважават. Дори аз да съм свършила нещо, се обръщат към него, все едно той го е направил. Другата ми колежка няма да коментирам... Нервите ми не издържат и все ми се реве. Нито ми е да остана, нито да напусна, не знам...


Аз и в двете фирми в които съм работила все е било така...в първата бях най-младата, единствената студентка и знаех, че съм там временно, а те не виждаха друга алтернатива и затова бяха ужасно злобни...(крупие в бинго зала). Напарво ме правеха на луда...изкарах 5 години, и да ти кажа накрая и аз станах такава. После се махнах и започнах в офис...там заварих едно момиче, което беше там от 3 седмици преди мен, но беше обучавана от момичето, което е работило там от години и като отидох ни поставиха в ситуация...която се справи тя ще е...е няма такъв абсурд...как тя ще ме обучава, след като мога да и взема хляба? Абе много нерви строших...направо ми правеше живота черен, всички грешки все бяха мои, все аз не се справях, но накрая аз останах във фирмата, станах офис-мениджър, тя работеше почасово, защото и учеше, а сега сме приятелки....та дай им малко време, просто ние българите сме едни доста кисели и злобни хорица, но някъде в нас дълбоко се крият и остатъци от доброта...

 uliaulia, няма да им се даваш  :) Ще ходиш да питаш докато им писне от теб. После пак и пак. Няма друг начин. Повечето хора "се стискат" откъм информация, "пазят си занаята". Това аз така и не го разбрах(изключвам втората ситуация, която m_eleva19 описва). Винаги съм мислела, че за да работи един екип добре, трябва да обменя опит и информация. Междувременно всеки дава всичко от себе си, за да става по-добър в работата си. Ако някой го надмине, това не трябва да е повод за униване или да го намрази, а да се амбицира да стане още по-кадърен. Уви, мисля си аз такива работи, ама реалността е друга.
 Където и да отидеш, когато си поставена в условия на конкуренция между колеги, очаквай всичко друго, но не и обяснения и обучение. Затова си впрегни всички сили да наблюдаваш кое как се върши правилно, свикни да се самообучаваш. Един ден това ще ти бъде от голяма полза. А ако на някой му "дойде вдъхновението" да сподели нещичко, само ще бъде добре дошло като допълнително  :)

Така е m_eleva, michelle, трябва сама да се оправям. Така и правя- ходя по етажите, питам, оправям се някак си, работя в голямо предприятие и трябва с много хора да съгласуваш действията си. А не трябва да е така, като постъпих, мислех,че ще ме обучават, ще ми обясняват, малко по-бързо да влеза в час и да можем да работим в екип. Баща ми като ми казваше, че няма да си дават хляба и да ми обясняват, аз му се смея (винаги за всичко се оказва прав), колко да съм била наивна  :girl_impossible: Надявам се да се оправя някак си, не съм се предала  :yes:

M_eleva, не сме само българите така, колежката ми е чужденка  :girl_wink: А и да ти кажа, на мен ми е по-лесно с мъже да работя, поне засега е така, по-спокойно ми е някак си. Тази моята колежка е нещо като тази твоята... и е възрастна, не е да кажеш на 20 години. 

Аз пък съм била то другата страна и трябва да ви кажа, че е не по-малко ужасно. Обикновено се наема нов човек, когато е измислена някаква нова дейност. И какво се получава за стария служител?? - продължава да си върши неговата си работа, опитва се да разбере, аджебата, какво ще е това новото, да го разучи, ама трябва и да го върши, докато новия човек навлезе, пък трябва и да обучава освен всичко друго... а тоя нов човек обикновено е представен като много по-кадърен и е назначен на по-висока заплата. И така някак си старият служител се изпъъълва с желание да помага и да обучава, разбирате ли. Аз смятам, че си е напълно нормално човек да си пази знанията. Сега, едно е да покажеш на новия къде е тоалетната, как се влиза в системата с проектите, къде са архивите и как са организирани и т.н., но да му обясняваш КАК да си върши работата... много сори. Такива обяснения, кое как се прави и какви са изискванията, трябва да се дават от прекия началник и да се обсъждат с него. Много за малко бях такъв началник и тогава си поех тези задачи.

Аз винаги съм се самообучавала, но моята професия е такава, че това е възможно. Може би затова не искам да си раздавам знанията безвъзмездно. Когато ми се е налагало да "открадна" хватки от някого, съм го правела с голяяямо подмазване. Няма как иначе да стане, не можеш да идеш при някого, да му тропнеш с крак и да му кажеш - айде показвай сега това как става, че да почна да го правя и да зимам повече пари от тебе  :girl_wink: Поне трябва да го признаеш за по-велик.

uliaulia, според мен щом имаш такива проблеми, трябва да мръннеш на прекия си началник. Така хем ще те забележи, хем може да натисне колегите ти да ти помагат повече, ако наистина се налага, а ако не - ще разбереш какво трябва да правиш директно от човека, който ще оценява работата ти. После ако не е доволен - директно му казваш - ми нали ти така ми каза да правя :D

Аз съм била и от двете страни и да ви кажа няма лесно.

Когато обучаваш имаш хиляди задачи на главата си, освен, че си имаш дневната твоя си работа, която никой друг не може да свърши имаш и един човек на главата който виси и те пита за всичко.Много е трудно, защото това изисква да се откъснеш от работата си, да забравиш докъде си стигнал и после хайде наново всичко, а и се допускат много грешки.Дразнещо е и когато човека срещу теб не си записва, разчита на запаметяване и след 30 мин дойде и ти зададе същия въпрос като от преди малко.

Когато съм отивала на нова работа винаги съм започвала от нулата и се е налагало да мина през обучение.Още си пазя тефтерите със записки от предните ми места на работа, където съм писала всичко което са ми казали, плюс нещата направили ми впечатление.Била съм на място където са ме изолирали и никой нищо не ми е казвал.Не е приятно, но аз съм упорита и досадна и с много постоянство бавно и постепенно се намествах и там.Не казвам, че е било лесно, но се иска наистина упоритост.

Всяка работа която съм работила до сега е различна от предходната и за всяка съм се учила.Не е лесно, но кое е лесно в тоя живот?

Забравих да кажа, думата екипност в малкия град е смешна, тук екипи няма тук има индивидуалисти, за съжаление.В София съм работила в страхотен екип, бяхме само жени, но знаехме кое, как и защо и личните проблеми ги оставяхме за почивките.Тук е пародия и работещ екип така и не съм видяла до сега.Може би сега на тази ми позиция е нещо подобно има екипност, но това е защото хората са осъзнали, че за да се развива добре бизнеса не трябва да има сплетни и клюки и някой който да се мисли за велик.

По мой наблюдения екип трудно се прави, без значение в кой град си. И е много по-лесно да направиш екип от ежени, отколкото смесен или мъжки.  =] Вярно, че става малко терариум, но работата винаги спори.
По въпроса с обучението - и аз съм на мнение, че може някой да те обучи на програма, но никой не може да те научи да работиш. Толкова фирми съм минала, никой не е седял на главата да ми показва кое, как и защо. Още повече, че в повечето фирми всеки е незаменим и едва смогва със собствената си работа, камо ли да обръща внимание на нов човек. Всеки нов служител трябва да знае кой какво прави във фирмата и от къде да си набави информацията като начало. Останалото зависи от самия него.
Нормално е като нов човек да те приемат трудно в колектива. Първо трябва да се опознаете с колегите и да се докажеш като човек и специалист.
Изпитвала съм и това със заплащането - идва нов, неориентиран на по-голяма заплата. Често не го одобрявам, но има случаи, в които е много правилно управленско решение. Зависи от ситуацията.

Мислила съм на няколко пъти да ходя при шефката, кипвало ми е, тръшкала съм врати и съм била на косъм да ида и да си кажа всичко, но не искам да навредя на колегите си и някак си се сдържах. Освен това тя е много заета и не знам как ще реагира на такава реакция.
По принцип и аз съм най-млада, знам два езика, виждат, че съм интелигентна и не им се нрави на много хора.
Сега са ме коментирали нещо с една служителка (няма да казвам длъжността й), много я харесвам нея, но това, което разбрах не е много добро за мен, ама не разпитвах, все пак съм там да си върша работата, не да клюкарствам.
Прекият ми началник също е много зает, а аз не обичам и да се оплаквам. А с мъж някак си по се разбирам- ако трябва, ще ми изтича до склада или до друго място, пък ако го боли глава, ще му дам хапче и така  :) А и се стараем да не си повишаваме тон. С една дума, не обичам кокошкарници.

Маги, в София почти всичко ще отива за наеми и за сметки, а и не вярвам някой да чака само нас, че да ни наеме на някаква по- значима длъжност.
Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

lionelsa, защо мислиш, че жените по-добре се сработват. Мъжете са по- уравновесени, спокойни и при нас, при наличието на повече жени на всякакви позиции, отношението към мъжете е по-специално. Тоест, те по-лесно се справят.
Също, както казваш, "Всеки нов служител трябва да знае кой какво прави във фирмата и от къде да си набави информацията като начало". На мен тази информация никой не ми е дал, като питам или се мрънка, или отговаря с половин дума (много са заети).
Друго, с което не съм съгласна в поста ти: "Още повече, че в повечето фирми всеки е незаменим и едва смогва със собствената си работа, камо ли да обръща внимание на нов човек." Едно от първите неща, които разбрах, е че няма незаменими хора. Това момче преди мен, никой не го и споменаваше като си замина. Не ги интересува кой си и какъв, а само дали им вършиш работа. Аз сега разбирам, че има нови служители на по-високи заплати...

uliaulia, пиша от собствен опит. Аз работя в мъжки сектор и над 90% от персонала са мъже. Имам трудов стаж около 15 години. Имах шансът за съвсем малко да работя с жени и от там са ми най-добрите спомени. Не съм забелязала никаква уравновесеност в мъжете. При нас напрежението е огромно и те са хората, които не могат да се владеят, не издържат на това натоварване, само мрънкат, скътават, правят невероятни интриги (жените пасти да ядем), никога не могат да ти влязат в полежение, защото са особен тип егоисти техния пол........мога да те зарина с реални примери, ако ти е интересно. Не се справят по-лесно от нас. Видяла съм го с очите си и то за чисто "мъжки работи". Камо ли за управленски позиции.

Под "незаменим" служител имах предвид, че така са структурирани фирмите, че само ти вършиш определни задачи и дори не можеш да си позволиш луксът да излезеш болнични, защото другите няма как да те заместват. В такава ситуация е много сложбно да обучаваш друг човек. Магито го в обяснила много по-добре от мен това. Трудно е да прекъсваш стотици пъти работата си, за да търсиш и даваш информация. Това много добре го разбирам и още в самото начало първо искам информация от кой какво и кога, за да не изпадам в подобни ситиации.

Като чета поста ти, определено не е приятна работната ти среда. Аз преди да започна в някоя фирма, винаги искам първо да поседя половин/един час с бъдещия екип, за да усетя хората и атмосферата. Добре правиш, че не се опалкваш на началството. Няма да бъде изтълкувано много добре. Просто трябва да си изградиш тактика към всеки от колегите си, за д аполучиш каквото ти е нужно. Така хем ще се сближиш с тях, хем ще си извоюваш място в колектива.Успех!

Аз също като Нинчето работя в много мъжки сектор и по-големи клюкарки и .... от мъжете няма.Не се справят със стреса, извънредните ситуации са направо убийствени за тях, егоисти до н-та степен и т.н. Примери бол и аз имам.Даже имах един колега в старата фирма който като ме видеше се чудеше на къде да хване, защото постоянно му намирах работа, а той беше майстор на скътавките.

Мой съвет, сутрин докато си пиете кафето виж кой къде се събира, кой с кого говори и т.н.Има групички сигурна съм прецени коя е на по-високо ниво т.е. са по-продуктивни и вършат по-интересна работа, такава която ще ти помогне на теб.Присламчи се към тях, трудно е, но в последствие ще ти помагат ако имаш проблеми все пак си от техния отбор.Също така сутрин докато още не сте навлезли в работа, задавай въпроси.Направи си списък и с тях задавай, тогава още всички са по-лежерни и ще ти обърнат внимание.Намери си група за обяд, ще научаваш интересни неща за фирмата и колегите и ще говорите за работа на 100% ще ти е полезно.Не говори за личния си живот и не споделяй, поне половин година трябва да мине освен ако не искаш да се пуснат хиляди клюки по твои адрес.

Бъди усмихната и на всеки отговаряй с усмивка, това дава резултат.Аз съм си позволявала да повишавам тон много малко пъти броят се на едната ми ръка, бъди любезна и помагай.Много е трудно започването на работа в нов колектив, но не е мисися невъзможна.

Колкото до незаменимите, да може да не говорят за колегата напуснал преди теб, но съм сигурна, че на всички им е терсене, защото неговата работа е разпределена между тях или е била разпределена, това напряга.За съжаление аз се опитах да въведа това с незаменимостта на старата работа и ударих на един голям, гранитен камък.Ми не щат и това е, ама като им звъня като са на плажа им беше гадно, а пък не можеха да не ми отговарят ;) Късмет :)

Нинка, работата много си ми харесва. По специалността ми е, външна търговия, работя в голямо предприятие и това е безценен опит за мен. Но е и много отговорна, тъй като от нас зависи производството, затова има напечени моменти и досега, което виждам, е, че колегата ми се справя някак си и на него не му викат. Сутрин като си пият кафето, сме си само ние в стаята. В обедните почивки не се излиза много, много, а и няма много млади хора, по-точно жени, но си мисля, че трябва с някоя поне да се сближа. За личния си живот си говоря каквото ми е дошли на ум, не се притеснявам, останалите по се скатават. Опитвам се да съм по-спокойна и усмихната, но характерът ми е такав, паника съм си и не търпя много. А за този преди мен, аз му върша работата, а не те. Лека полека се научих как да си набавям информация и почти всичко вече ми е ясно. Това се сещам, стига вече съм ви занимавала. Благодаря за съветите, ще ги имам предвид  :yes:

АААААААААААА, аз съм поне сто пъти по-интелигентна от всеки циганин по душа и манталитет!!!

  Първо да кажа че съм Герганчето, смених си ника защото исках да си изтрия профила, ама нещо не успях...
  Преди време BASSET подхвана една тема, аз искам да я довърша. Не ми е работа да гледам какво правят майките с децата си, но четейки форума си мисля че съм се върнала в не знам кой век. Какво ви става бе хора, не кърмите, защото нямате кърма (да поясня нямам предвид Кали и Вярка, за които знам че направиха всичко възможно, сигурно и други има, но не съм общувала с тях), захранвате бебета на по два месеца, не ги извеждате по 40 дни защото са малки, не им показвате снимки, пак от някакви суеверия и бабини приказки....
  Вярно е че няма правилна теоория за отглеждането на дете, най правилната такава е майчиния инстинкт, но в накой случай като ранното захранване, май надделява любопитството към огромните шаерни рафтове с пюрета, защото не знам що за инстинкт би подсказал, че това съвсем крехко бебенце има нужда от друга храна освен мляко.
  Не бързайте с порастването на бебетата, ще порастнат и то по бързо от колкото си мислите, ще дойде време и за пюрета и за сокове, ще дойде време за проходилка, ще дойде време за детска кухня, за всичко ще дойде време, но гледайте на детето като на човек, уважавайте го, обичайте го и от време на време попрочитайте някое полезно четиво.
  Съжалявам ако съм обидила някой, не ми е било това целта. Почти не влизам вече форума, тъй че ще се радвам ако някой ме светне как да си изтрия регистрацията?!

Герганче, защо искаш да си изтривеш профила?! Аз толкова много те харесвам и искам да ти чета мнения... Защо всъщност си решила да сложиш край на кореспонденцията тук?! И то след толкова време.... :(

ех отдушник аз единствено искам всички да са добре ... и да има с кой да споделя мразя се в такива моменти имам 100 неща в главата и тично тогава когато имам нужда да споделя ако кажа (недай си боже) нещо на някой ме гледа като паднала от марс ... и имам чувството че само аз се чувствам объркана ...  *crazy*

Ох, момичета само на вас мога да споделя. Не искам да занимавам нашите и милото покрай сватбата с моите проблеми.  :( Откакто съм завършила  си търся работа и все безуспешно. Само като се сетя и ми се насълзяват очите. Млад човек съм не ми се стои вкъщи. Но никой не ти дава шанс, за да покажеш това което знаеш  :'( :'( :'( Където и да попитам или да пратя автобиография - навсякъде искат опит - 3/5 години. Вчера като разглеждах обявите - и една от тях - търсят си счетоводител с минимум 5 години стаж, а отстрани - може и студенти. е как да стане тази работа  }:-> }:-> }:-> И така, покрай сватбата гледам много да не мисля, ама не мога  :cray: :cray: :cray:

irkaaa, каква работа си търсиш? И в кой град? В нашата фирма в момента търсят човек за по 3 часа на ден за вкарване на данни в системата, в централния ни офис в София. Ако се интересуваш от нещо макар и така малко, пиши ми ЛС.

Иначе за работа, особено първата сериозна на човек, най-трудно се намира. А ако гледаш обявите в jobs.bg, там някои работодатели не са особено внимателни при попълване на графите и някой път не отмятат правилно полето за това за кои хора е подходяща работата. То гледай дали отговаряш приблизително на условията и ако считаш, че заслужаваш, подавай и не им обръщай много внимание, защото често в обявите има умишлено допълнителни подусловия, за да пресяват по-лесно. Погледни нещата и от там, че поне ще имаш време да се занимаваш доволно със сватбата и няма да ти бучат с работа на главата. И не се отчайвай, положението сега е трудно, но няма да е все така. Стискам ти палци.

irkaaa, Деничка е права - първата работа се намира най-трудно. Но има и много фирми, които умишлено наемат студенти или неопитни кадри - те ти плащат по-малко, ти пък трупаш стаж. И дете страни са доволни.

В мометна кризата толкова много ни е натиснала, че хора с голям стаж и умения не могат да си намерят работа, какво остава за човек без опит. Работодателите са в правото си да си избират възможно най-подготвения кадър, за да не губят време в обучение. Дори имат лукса сред много кандидати да избират само сред таква, работили дълго с тяхната софтуерна програма.

Не спирай да гледаш и да пускаш CV-та. Ще изникне нещо.

Наистина не е много успокоително, но положението сега е зле и още по-зле става. Това са моите наблюдения. Зареди резервоара с търпение и продължавай да опитваш.

Благодаря ви много момичета за подкрепата. Деничка, ако бях в София изобщо нямаше да замисля, дори и за 3-часа. Иначе съм в Бургас, а завърших във Варна - Счетоводство и контрол. Днес ми е още по-криво, защото веднъж се разхождахме с милото, и на един магазин за акосесоари пишеше че си търсят колежка, и приятеля ми вика иди попитай, но точно тогава ми беше мн натрупано покрай сватбата и подминахме. И днес най-добрата ми приятелка ми се обади да  ми каже, че ще почва там работа. и леко ме хвана яд на мен си, защото аз ѝ казах :'( Хем не искам да съм продавачка, защо иначе учих 4 години  :angry:, хем друг избор голям нямам. А с такова желание искам да си работя професията :girl_cray2: :girl_cray2: :girl_cray2:

Абе, Irkaaa, аз преди време точно в тази тема ревах, че искам да уча счетоводство. Накъдето се обърна търсят счетоводители. Явно, пазарът на труда е ограничен, проблемът не  е в твоя телевизор!

angel4e,  поне ме разсмя  :yea: Добре, че сте вие - поолекна ми малко  :kiss: :kiss: :kiss:

irkaaa, няма и да се замисля да съм продавачка в Лидл примерно - 900 лв чисти + пътни. Ама не искат да ме вземат. Викаха ме за шефска позиция директно в центрлата им, но аз в София не искам да се връщам и се изсмяха на желанието ми да редя рафтове тук.  :sarcastic:
Смешно е защото заради кризата много квалифицирани хора от 1500 лв заплати паднаха на по 500 лв и то в София, ама такъв е животът в момента.

Страшно труден период е, наистина!  :( На братовчед ми му казали от едно място, че бил "прекалено квалифициран" (???) и нямало да го вземат, защото кризата като свършела щял да напусне, а те не искали да им напускат хората!  O_O Ами започна в Макдоналдс момчето, за 450 лв.! Предишната фирма, в която работеше фалира безславно! Какво да ви кажа! Трябва да се яде!

Monikamaria, аз съм в същото положение - фалира фирмата заради грешни управленски решения. Сега никъде не ме искат, защото съм прекалено квалифицирана и като кандидатствам за по-ниски позиции ме режат. А аз от позицията не се интересувам, само от парите и условията на труд и ако са добри няма да ме загубят, но работодателите не го разбират.

Моя приятелка работеше в магазин за обувки, който затвори. Отиде по обява в магазин за парфюмерия и дори не й взеха автобиографията, защото имат достатъчно кандидатки, продавали парфюмерия и козметика.  ohmy В собствения си бранш не можеш да се класираш, какво остава в другите.

Нинче, вече като видя из форума някъде думите "високо квалифициран", "прекалено ...." и прочие, знам си, че си писала ти, душа  @}->-- @}->-- @}->-- @}->--
Сигурно си права за повечето неща, ама щом не те интересува позицията, а само парите и условията, си има начин - съкращаваш си CV-то, премахваш стажа и опита по високите нива, изкарваш се със средно образование и готово. Ще те вземат да редиш щандове в Лидл.

В интерес на истината нещото, което много ни куца е мобилността. Ще стоим без работа с месеци, че и повече, ще мизерстваме, но няма да се преместим в друг град, където ни предлагат такава. Защото не щем еди къде си, защото това, защото онова...... Не те нападам, не ме разбирай погрешно,  и аз съм май такава, и повечето хора около мене. Но специално вие пък, дето сте само двамата, не сте от Варна, не са ви там семействата, нямате дете, нямате и работа - ми къде къде по-лесно бихте могли да погледнете тук и там по градовете......

Лимонова, абе мислила съм го това със съкращаването на CV-то :sarcastic: Няма как да си измисля фалшива фирма с фалшива длъжност. Хората се познават, звънят и да проверяват. Ние също сме проверявали набелязаните кандидати =]

А от местене - мен не ме е страх  ;) Ама и в Сф положението е такова, не спирам да държа връзка с приятели и колеги от там. Това за Лидл ми го предлагаха още като ми беше сигурна работата. Не съм искала да се изтъквам в предходния си пост, ако така е прозвучало - просто има много хора като мен. Дори наскоро същото ми сподели и мъжът на нашат съфорумка. В момента и в чужбина е такова положението. Пазарът на труд е ограничени търсят само определен тип кадри, но ние не сме от тях.  =]

Това за местенето е много относително. Знаеш - мен местенето не ми е проблем. Да ти кажа, нито деца, нито апартамент ще те спрат. Позназвам много преместили се семейства. Но малкото пари отгоре, които биха ти дали в Сф, няма как да компенсират много по-големите разходи и спокойствието ти. Ако предложат 3 хиляди лева заплата, частна деткса градина за дете, когато имам, кола и т.н. защо да не се преместя?! Но в мометна мой колеги в Сф вземат и по 500 лв. Там с тези пари не можеш да си платиш сметките, но във Варна можеш. Имам и много приятели, и то с връзки и много квалифицирани, които също не могат да започнат работа и други - неквалифицирани, които с месеци не могат да намерят работа и после работят за не повече от 400 лв заплата и то временно, защото работодателите са им некоректни. Мой приятели с бизнеси и връзки в момента ипотекират апартаментите си в Сф, затварят част от бизнеса си, защото положението е станало лошо. Това са хора от различни сектори.

Но има и професии, които са много добре в мометна и процъфтяват.

А за професиите и заплащането - ми то у нас толкова абсурди има, че няма какво да го коментирам. Един счетоводител взема 40-700 лв заплата, а обикновен шофьор - двойно. Има скеретарки за по 1200/2000 лв заплата, копачи за 900, пък ти носиш отговорности и си бодеш по цял ден очите и си съсипваш нервите за много по-малко. Е как да не ти се прииска да редиш рафтове за 900 лв в Лидл?

Момичета, идвам тука да си изплача мъката, защото се чувствам УУУЖАСНОО  :'(

Не знам следродилна депресия ли е, що ли..
Чувствам, че нямам никаква подкрепа с детето. Това дете в момента е само мой проблем. И сега се чувствам пълна неудачница. Това, което мисля е "казваше ми мама".

Още когато родих, започнах да се замислям за бъдещето на сина ми. Ужким говорихме с мъжа ми, с бабите и дядовците, на групи, поотделно, заедно, всякак. Ужким имаше план.. И намерих аз детегледачка. Видях се с нея след 40-тия ден от раждането, да се запознаем, едно-друго. И много ми хареса, всичко точно, сядам да говоря с мъжа ми каква заетост да й предложим, откога и т.н. И той - ама какви са тези работи, много е рано, ти детегледачка ще викаш само като почнеш да изкарваш пари през това време а сега няма за какво да говориш с нея.. Добре, хубаво, няма детегледачка. Наближи Нова година. Казах на мъжа ми - върви да записваш детето за ясла - ооо неее, много е рано, ти си луда, какви са тия работи.. и не ме слуша, аз се опитвам да му обясня, разсърди ми се. Ние дето за нищо не се караме, скарахме се заради яслата. И после като го питали роднини и т.н. записали ли сме се за яслите и като разбрал колко сериозни последствия ще имат неговите капризи, дойде при мене и ми вдигна скандал защо не съм била настоявала повече  P-(

Казах му - има и втори дати, е февруари месец ще идем. Февруари пак не отиде. Защото беше решил, че ще остана да гледам детето две години. Как така без мене го решил, не ми стана много ясно. Ама той преценил така за една нощ, че две години напред проблеми с парите няма да имаме. Само че не беше преценил, че на мене не ми е сигурно връщането на работа след майчинството. И пак аз съм виновна, че не съм му го обяснила достатъчно добре! (защото не може да каже, че не съм му казала)

Аз помощ никаква не получавам отникъде. Сама и само аз чистя, готвя и пазарувам. С детето съм от 8 до 21, събота и неделя вкл. (сега докато пиша това съм пак сама вкъщи) Бабите са идвали досега за 7 месеца 6 пъти (всяка по 3 пъти) за най-много 3 часа. Мъжът ми сам с детето е оставал само веднъж, на 8-мия ден след раждането, докато бях в Пирогов. Ако остана още една година вкъщи при тези условия, ще полудея.

Сега за тъпите ОДЗ-та съм следила шансовете ни в 27 ясли. На четири места можехме да влезнем в гранични групи, ако ги посоча като първо желание. Избрах тази, която в последния момент са избрали и няколко деца с повече точки и.. сега нищо.

Но да не мислите, че на някой, освен на мен, му пука?? Нищо подобно. За всички други края на септември, когато трябва да се върна на работа, е далееече. И свекърва ми само каканиже как трябвало две години да си гледам детето като другата й снаха .. на която обаче и родителите и мъжа й помагат и която никога не е работила на пълен работен ден така или иначе..

И защо трябва да гледам филанкишията какво бил правел?? Аз за себе си знам - искам да се върна на работа. Точка. Това не ме прави лоша майка, нито лоша съпруга. Нито луда. Независимо кой какво казва.

Имам много неща мила да ти кажа по въпроса,но в момента нямам много време....та само най-главното - Това,че мъжа ти не остава с детето и не го гледа (няма как да работи от сутрин до вечер всеки божи ден) ти си го направила така,ако не изискваш от него той няма и да си мръдне пръста.За бабите - юркай ги .Аз на моите родители директно им ги връчвам(а и двамата работят) това е положението,на свекитата ...там е друга работа..разделени са,а пък свекърва(пенсионер на всичкото отгоре) ми само се прави,че помага и на мен ми писна и и теглих една - мъжът ми се оправя с нея,води голямото за по ден,два и така или я вика вкъщи,НО аз вече не искам нищичко.Та всеки сам каквото прави друг няма кой да му направи.Остро и грубо малко,но я ги впрегни тия хора тропни с крак и кажи,че и ти имаш нужда от врееме за себе си и ако излязат с номера,че са имали деца и са си ги изгледали ( на свекър ми думи ) наври ги в на кучето г*** (както тактично направих аз с него) и си свиркай ...после ще питат,ама защо детето не ни обича,защо ни гони,защо това,защо онова....

Леле, Дани, потресена съм от теб, момиче , откъде и защо тая злоба .......
Подкрепям те на сто процента само и единствено в частта с отношението на мъжа, и това, че Бастет сама си го е научила така.
Но за родителите ви така да говориш ......, откъде накъде хората по презумпция да трябва да помагат, да отглеждат, да съдействат, че и да бъдат навирани в кучи гъз ако "не се подчинят" ......., че и работещи пък на всичкото отгоре....
Аз ако опра до помощта на майка ми или свекърва ми, стиковам ангажиментите на всички така, че най-малко напрежение да има. Планирам всяко оставяне дни и седмици понякога напред. Сега, когато се върнах на работа, майка ми идва в нас да гледа Сми-то, но това е ангажимент, който тя пое пред мен преди една година още и си нагласи нейните неща според това. Мисълта ми е, че и родителите ни са хора, а ти каквото си пале пък, твоите специално са и в една доста активна възраст. Някак си ... егоистично ми звучиш. Пък не ти ходи, я каква си сладурана  :P :P :P

Бастет, аз принципно съм много против изказвания от рода на , и то не за нещо друго, ми защото това са ситуации, които ако си познамаве добре човека до нас, в повечето случаи можем да предвидим, че ще се случат. Против съм и защото ако не е по финансова причина, малко други фактори имат достатъчно тежест за оставянето на едно дете на годинка лишено от присъствието на майка си или баща си до него. И то след като нашата система на майчинство осигурява доволно дълго време за майката и детето.
Но ......., голямото НО, ако смяташ, че лично за теб връщането на работа е въпрос на емоционално и психическо оцеляване - тогава дерзай смело и отсега намирай вариант за гледане на детенце. Защото ако има нещо по-лошо от малко детенце с работеща /и често отсъстваща/ майка, то това е дете с присъстваща майка, но изнервена, крещяща, вечно бясна и недоволна от всичко и всеки.


Та такива ми ти работи, момичета - кокичета.

BASTET, не мога да пиша много дълго сега, само искам да ти кажа, че напълно те разбирам и ти съчувствам, и ми се иска да ти кажа две неща накратичко:

Имаш ужасно високи изисквания към себе си. Чета те и в други теми. Искаш захранването да е по всички правила на Световната здравна организация, готвиш всичко сама, опитваш се всичко да бъде на изключително ниво. И май за всичко така. Недей така бе жена. Ще полудееш. Аз дето имам бавачка, та пак не смогвам, та ти сама искаш да понесеш света на раменете си. Не ми се сърди, ама първо морков ли да му дадеш, пък после тиква, или първо тиква, а после пъпеш - абе толкова голямо значение ли има, гледай да хапва там каквото обича и всичко да върви напред, купи му някой път нещо готово, нищо няма да му стане - е не да ти е практика, готви му, щом си УБЕДЕНА в това, няма по-хубаво, но не се бичувай толкова с тези неща, карай малко по-леко. Това е пример само, исках да ти кажа, че тези неща отминават и няма смисъл да побеляваш заради тях.

Имаш нужда от почивка. Значи правиш следното: вдигаш телефона, набираш мама и й обясняваш кротко и мило, че имаш нужда от нея за една седмица. Да взима отпуска и да идва. Ти се наспиваш, забравяш за пюрето и за яслите временно, купуваш си нови обувки и така. Това е. Сега ако ми кажеш, че то не може, понеже мама няма отпуска, трябва неплатена, не може точно сега и т.н. и т.н., ще ме накараш да мисля, че всъщност не искаш помощ. Тя ти е майка, ще те разбере. Организирай си някаква почивка, отдели време за себе си, отдъхни си и ще бориш ОДЗ-тата с нови сили  :)  @}->--.

Инка идеята ми е ,че нашите гледат малчовчиците събота и неделя,когато почиват и принципно не отказвват,но аз съм им едно единствено дете...те гледат Йоанна де,аз бебето само го давам за по едно кафе,не повечко,че тя е една мрънла и ревла...ужас. Много така,защото всички се правят на големи помагачи (визирам моите свекъри - по-скоро свекървата),а всъщност само се говори.Дразня се аз на това да се хвалиш пред родата как ми изгледала децата ...хах,сама си ги гледам и ще си ги гледам за по ден,два.часове не е работа.Мойте хора ме разбират и сами предлагат помощ във всяко едно отношение.Общо взето тия дни съм много бойно настроена,ама като пред Рожден ден...направо съм супер...още никой не съм изяла  :P

Нинче, аз по твоя последен пост да питам нещо. Дали само на мен ми се струва - живяла съм и във Варна, и тук в София вече 6-та година, но и до сега си оставам с убеждението, че във Варна е по-скъпо или поне всичко е същото, без заплатите. Сметките за консумативи - ток, вода, т.н. - няма как да са различни, квартирите и жилищата като цяло са на едни цени. Единственото, което може да идва малко по-нагорно тук е транспорта, в случай, че работиш в Дружба, а живееш в Люлин примерно. Но пък метрото напредва доста бързо вече.
Просто се изумявам колко ниски са обаче заплатите във Варна и не разбирам защо, т.е. не разбирам как поддържат тези цени на всичко там. Прост пример е, че сигурно 10-15 човека, мои колеги от уни-то работят в една фирма там, която е френска и има офис и тук в София. Просто, защото няма кой знае къде другаде, още по-малко за сносни пари. Не че толкова им харесва на всички, та са се събрали.
Последен пример е сестра ми - тя също учеше във Варна и хем е икономист пак не успя да намери работа там поне долу-горе по специалността, тук си намери за по-малко от месец. Да, не е на супер висока заплата, но за първа такава работа не е лошо, а и им дават често бонуси. А нейната съквартирантка във Варна сигурно година седи без работа вече  :(
Да не решиш, че те навивам за София сега - не веднъж съм казвала, че Варна е страхотен град и ако имаше как да работя това, което работя тук и на прилична заплата - нито апартамент, нито нищо не би ме спряло. Още повече, че повечето ми близки приятели са там, а това е много важен фактор за нас.
Просто се опитвам да си изясня защо се получава така  :huh:

bubka, аз понеже от 2008 насам сравнявам двата града и изказвам лични наблюдения. За работа - гледам и сравнявам само позиции, на които мога да работя или на които работят мой приятели. Те са същите като заплащане както в Сф, дори съм попадала и на по-високо платени. Миналата година имаше няколко обяви за компютърни оператори, като във Варна заплатите стартират 600-800 лв за изпитателен период, а в София на същата позиция в най-големите фирми вземат такива заплати след няколко години стаж във фирмата. *crazy* На мой колега от Сф жена му беше управител на парфюмериен магазин за 350 лв, а тук имам приятели, който са просто продавачки в магазини и вземат минимум 500 лв., че има и такива на по 800 лв заплата. Разбира се, навсякъде има лоши работодатели. Тук във Варна имам няколко приятелки счетоводителки, които работят на заплати м-у 400 и 1200 лв. пък са на една позиция.  =] В София положението е същото.

Преди кризата, докато процъфтяваше производството в тукашните заводи и цехове даваха по 800-1500 лв. заплати. Въпрос на време е да се раздвижи пазара и отново да започнат да връщат пероснала. В моят сектор заплатите са същите, че и по-големи от софийските заради корабите най-вече.

Наемите са много по-различни от Софийските. Там за 300 лв живеех в малка гарсониера в Люлин, а тук за същите пари около и в центъра са двустайните апартаменти. В Младост (Варна) има и тристайни (говоря стар тип) за 300 лв след основен ремонт, а е много желан район за живене.

Да, комуналните услуги са същите, но всички останали разходи са по-малки. Дори имам куриозен случай лятото, мой приятели се обиха да снимат менютата на заведенията по плажа, защото са им много ниски цените и не можеха да повярват  :sarcastic:

Правя си и друга сметка. С моята заплата в София едва си покривах сметки, а тук се издържаме спокойно двама души и не сме се лишавали от пътувания и почивки. За мен това е показателно.

Нинче, май ще излезе, то се очакваше де, че си зависи от сектора много. Аз сравнявам IT-то като цяло понеже там са ми наблюденията, а по-конкретно моя под-сектор - телекомуникации - е просто невъзможно, освен евентуално да бъда Sales във Варна, ама аз пък не мога да продавам  =]

Не, Нинка просто върви наобратно- мести се от София във Варна, взима повече пари във Варна, предпочита да живее под наем , докато хората се избиват да теглят заеми, за да купят апртамент. Вече почти ме е навила да ходя във Варна под наем. :P

Аз се връщам малко по- назад в темата.
Това е стряскащо. Разбираемо е, че се чувстваш по този начин. Няма ли начин мъжът ти да е с вас поне уикенда? Освен факта, че ти се натоварваш, според мен е още по- притеснително, че де факто мъжът ти не прекарва никакво време с детето. Мисля, че е задължително поне ден- два да сте заедно като семейство или той да се занимава с малкия, а ти да отделиш време за себе си.
Ключова е помощта и съдействието не на бабите, а на таткото.

Така е - IT секторът е съсредоточен в София. НР почнаха да пускат обяви за Варна, но кой знае кога ще имат голяма база с много персонал. Повечето специалист тук са предимно в web дизайна и всичко, което може да се разботи дистанционно.

Много е относително това. Повечето ми познати с висок стандарт на живот са от малките градове. Което донякъде е парадоксално. Имам съученици, които дори във Враца имат високоплатена работа. Но за мен там бъдеще няма.  =]

angel4e, трябва да има бунтари като мен. Не може всички да карат в едни и същи коловози  :P

BASTET , и аз като Nataliya се зачудих, няма ли начин таткото да прекарва повече време с вас?  :huh:

Абе то нашият татко взема по един уикенд месечно, някоя събота следобед отиваме на Витоша.. не е 100% всеки уикенд да го няма. Но по-често го няма. Просто работата му е с клиенти, всеки иска да дойде по-рано, или ако може след работа, а най-добре уикенда.. и затова така се получава. Оф давам си сметка, че много се оплаквам и част от оплакването ми е неоснователно. Просто така се чувствам. И като се нервирам с тиа градини и ясли... аман от сираци и близнаци в тая софия беее...

И после тука ми хленчите как нямате работа! Я погледнете системата за градините - на всички деца и двамата родители работят на трудови договори и майките бързат презглава да се върнат още първата година на работа!  }:-> А другите работят за толкова много пари, че дават на детегледачките повече, отколкото ми е моята заплата. Да 'зема и аз една детегледачка да стана освен... Па тия по частните градини не стига, че такива безобразни цени са изпраскали, ами отсега като отида на място ми казват звъннете на тоя телефон, като звънна на телефона ми казват пратете запитване на тоя имейл, на имейла ми отговарят с автоматичен отговор - нямаме места, а при нас няма текучество. Как така нямало текучество - всички градини за бавноразвиващи се ли са, тия деца на училище не тръгват ли.. То ще излезе, че и за частна ясла ми трябват връзки, трябва да им се моля да им давам 2/3 че и повече от заплатата ми. Почвам да се чувствам най-голямата неудачница, която за повече от 10 години стаж нищо не е постигнала в кариерата и никакви пари не изкарва :(

Знаех, че ще е трудно с детето, ама чак пък така гадно да се чувствам не очаквах!

BASTET, не се притеснявай, не хленчиш неоснователно, най-малкото толкова ти се е насъбрало, че вече имаш чувството, че всички ти пречат. Позодозирам, че ще се чувствам точно като теб, когато стана майка и те разбирам. Темата е да си излеем каквото ни тежи, а и другите майки те подкрепиха. Само ако е вярно мнението на rozovka, че се стремиш към съвършенство- поправи се, защото никога няма да си съвършената майка, съпруга, снаха (хора сме) и му отпусни малко края  ;)

А, Бастет, миличка, недей така.
Аз като майка на близнаци, изряден данъкоплатец, нямам ли право да се върна на работа, защото на мен разходите ми на месец са умножени по 2???!!!! Или пък на мен ми е по-лесно, затова да си стоя вкъщи???? И детегледачката, и частната градина/ясла са ми двоен разход.
Или може би, за да има места за родителите, чиито деца не са близнаци, на бременните с повече от един ембрион задължително да им се прави редукция (т.е. аборт на единия плод)???
Който не е гледал две бебета наведнъж, той не знае за какво иде реч!!! Не само финансово, но и от гледна точка на време и въобще говорим тук вече за физическо изнемогване. Особено, когато няма и баби, които да помагат. Проблемът с ОДЗ, ясли и градини не е в близнаците или сираците (предпочитам да търся други варианти, но никога на децата ми да не им се налага да влизат с предимството на сираците)!!!!
Сигурно при липсата на подкрепа и нормални алтернативи на човек му идва в повечко, но не е правилно да се гледа в паницата точно на тези две групи!!!!
Умножи твоите трудности по две (а в случая на сираците дори по повече би било правилно, там родителят е сам, дори и на 1 уикенд не може да разчита) и тогава пак кажи дали е неправилно това предимство!!!!
Неравилно е предимството за работещите в системата на градините и яслите, това е неправилно. И въобще липсата на достатъчно места е грешка!!!!

В този ред на мисли, мой колега не се женеше, защото така жена му била самотна майка и ползвали привлиегии включително и за детската градина  P-(

Нинче, самотна майка, ама само, ако бащата е с отнети родителски права и не е признал детето!!!

gostenka_82, аз посто цитирам неговите думи. Не знам сега как стоят нещата, но преди няколко години  от него знам, че жена му е била с привилегии заради това, че се води самотна майка, но той е признал детето. =] Още тогава това изкаване ми направи много лошо впечатление и се наби трайно в главата ми. Радвам се, че вече не е така.

Намесвам се в разговора, но и аз имам една такава приятелка, която не се омъжи за бащата на дето за да се води самотна майка. Не знам дали сега е така,но преди три години явно е могло да се ползват някакви привилегии, при положение, че бащата е признал детето.

Да и аз съм го виждала това имах колежда която нямаше брак, но пък мъжът и беше припознал детето и тя имаше привилегии в Детската градина, но това беше преди около5 години.Сега не знам как стоят нещата.Колкото до сираците мъжът ми е сирак и макар, че губи баща си като голям на 18г, то брат му беше ученик и знам колко е тежко и как се променя целия ти живот.Мерал не можа да има живота който иска, защото трябваше да помага на майка си.

Момичета, аз докато четях мнението на Бастет, останах с впечатление, че тя се ядосва на това, че като цяло се създават определени привилегии при кандидатстване в градините, а в тия привилегии се опитват да се бутнат и хора, които не са за там - мисля, че децата със затруднения, за които се взима бележка само от личен лекар и без комисия са пример за това, както и децата с роднини в системата на градините. Иначе аз пък не можах да разбера защо се дават повече точки на родители, които работят близо до градината? За мен критерии са само тези дали са работили, дали се осигуряват, плащат данъци и т.н. И може е редно да се вкара и изискване за това дали имат кредити или не, защото едно е да взимаш заплата, друго е цялата да отива някъде в банката. Както и да е, то това са си само мои разсъждения.

Иначе за сираците мисля, че абослютно никой не го заслужава това и неминуемо животът се променя в такив ситуации. Малкият ми брат е полу-сирак и това промени изцяло живота му. Баща ми е останал напълно сам още на 20 години и това е повлияло на характера му и на целия ни живот. И се сещам колко колеги в университета имах, които бяха без родител...  :cray: Освен да се утешаваме, че това гради характер, няма друго какво да кажа. :cray:

Във Варна класирането за градини е много опростено. Трябва ти набор от документи, че живееш и работиш в града, че си платил всички данъци. Подаваш тези документи в която и да е градина и посочваш 4, за които искаш да кандидатстваш от района, в който живееш. После на лотариен принцип пред свидетели всяка градина тегли печелившите.  *THUMBS* Така няма сърдити, няма хора с привилегии и т.н. Не мога да разбера защо в София са направили такава сложна и корумпирана система  *crazy*

Слагам скоба, че сираците и близнаците не участват в лотарията. Те се записват, а се разиграват останалите места на лотария за всички останали деца.

А, ето някой да ме е разбрал.. имам предвид, че на нас редовните с по едно дете и без семейни драми ни навират в очите наистина нуждаещите се и ни се казва - етоо за тях е важно да има.. и ние викаме - да, да, така е, горките те.. а отзад в това време псевдо-хроничните бронхити и дерматити си бутат даренията в родителските НПО-та и децата им чудодейно са записани и преди сираци и преди близнаци. Защото ха ми обяснете как така близо 300 деца със социални критерии и те не били класирани?? Безобразие! Ми ние на какво да се надяваме тогава? Ако и за тях не стигат места.. то какво, от общината не знаят, че има такива семейства, че да ги предвидят, сигурно от системата за пръв път научават! И на тези хора на дали ще им е удобно да ходят в нови искър и кремиковци, ако живеят в младост, примерно, така че места там не ги подгряват особено.. Значи майка ми е инвалид първа група откакто станах втори клас аз, кажи-речи целия ми съзнателен живот, а тя самата е сираче от 5-годишна. И знам, знам от нейните разкази и от лични наблюдения, че всичките тия привилегии са привидни, за тях има разни скрити условия, които не виждат хората отстрани, но които пречат на нуждаещите се наистина да се възползват. И в много случаи се възползват находчивите. И като станат няколко по-фрапиращи измами, държавата за по-лесно - хоп - орязва тези привилегии, за да си няма проблеми. И ей затова си позволявам така да говоря, защото съм се нагледала на какви ли не чудеса.

И затова не разбирам и в градините защо нуждаещите се не се приемат направо, без точки, подмятане и класации, а се приемат направо находчивите..

Вече (ама 10000% сигурно), за да се води 1 жена самотна майка, бащата или не е признал детето, или правата му са били отнети (това по правилник). Иначе, за злоупотребите съм съгласна, но от директорка на детско заведение знам, че, когаот някой има връзки, изобщо нито участва в системата, нито в класирания - директно от "общината се обаждат" за него. Така че.......
кавичките използвам за цитат
Като цяло, пак поне според правилника, когато дете кандидатства по социални критерии (които са обикновено 10 бр. места в заведение) то ползва предимство само в рамките на тези 10 места, иначе - кандидаства по общите критерии. И е така, моите момичета, когато направих кандидатури, по соц. критерии се нареждат на 10-20-то място, иначе ги класират и по общ критерий, но по-назад.
Относно предимството на живеещите и работещите в даден район, нормално е да имат такова предимство, за да им е по-удобно, а не да е по-удобно на разни баби, дядовци и дом. помощници. Градината е за улеснение на родителите и затова, ако си дадеш детето в район, в който живееш, имаш предимство. Ние пък изобщо не можем да се възползваме от тези доп. точки, защото живеем в район с едни от най-високите данъци и такси, в който обаче няма нито едно ОДЗ и съотв. не ползвам доп. точки и затова моите дъщери не са класирани в близките до нас заведения, които биха били удобни. Иначе, места няма в централните, ако някой просто иска заведнеие, да кандидаства за по-крайните квартали и заведения, там има места. Но всеки гледа да му е близо или до работа, или до вкъщи. Затова става така.

Идеята ми бе, че яслите са детските заведенияса за улеснение на родителите и т.к. повечето хора работят в центъра (така просто е устроена София) всеки иска на път за работа да си остави детето, ако ли не, поне да му е близо до вкъщи. Затова тези хора, които работят/живеят в адм. район на заведението получават допълнително точки. И на мен ми е удобно баби/дядовци да ходят да ми взимат и водят децата (т.е. в друг район), но ще стане, само след родителите, които работят/живеят там. Важното е на тях да е удобно, а не на бабите и дядовците, гледачките, помощниците, лелите, приятелите.
А това, че системата като цяло е опорочена, че местата не стигат при и без това ниска раждаемост (защото въпреки лъжливите данни за бейби бума, раждаемостта у нас е доооста ниска) е съвсем друг въпрос. Много заведения ги закриха, продадох аместата и пр. (повечето бяха доста апетитни като местоположение).

Ина ,искам да те попитам ако ти живееш в град Х имаш собствен апартамент /в най -лошия случай го изплащаш/ как ще оставиш всичко ще ходиш да работиш в друг град и ще търсиш квартири,ще плащаш и тях и евентуалния заем по твоя собствен апартамент!!!!
Или пък пътуването м/у градовете не е проблем стига да има удобен транспорт ,но с тези цени на бензина за какво удобство говорим.Ако човек взима 500-600 лв /май това е средно за малките градове да не кажа ,че много съм завишила /.Та за какво удобство реализация и мобилност.В чужбина я има тази опция,но първо има добре изградена инфраструктура,после има удобни връзки м/у отделните градове.Например от нашият град до Милано автобусите до метрото /с което пътуват всички/ са на всеки 3 минути до 12.00 на обяд после стават на 10 минути.А ако някой живее в Смолян ,а му предложат работа в Пловдив не виждам как ще стане цялата работа

Не съм Ина, но ако мога аз да отговоря. Да, бих! И го направих! Зарязах си сигурната работа, апартамента в който майка и татко ми осигуряваха всичко и си хванах чантичката, за да дойда в Бургас. Не е толкова трудно. А дали ще се преместиш да работиш от Смолян в Пловдив или от Смолян в някоя чужда страна не е ли едно и също.

 :offtopic: Сега вече разбрах какво е било правилото за района, мерси, гостенка.

Вчера четох статия, че в една детска градина в София от 26 места в групата, 20 са заети от деца със социални нужди или както там се казва. Няма нужда от коментар май, защото съм убедена, че едва ли и двайсетте отговарят на критериите. Иначе гостенка е права - проблемът не е, че са много местата, а че са малко градините поради причините, изброени от нея.

Аз и друго не разбирам - защо родителите, които знаят, че децата им са малки все още за градина, пускат документите им, а после казват, че ще ги оставят още половин година примерно вкъщи, за да поотраснат, пък после ще си ползват мястото?? През това време това място ползва ли се от друго дете или се пази за класираното? Има ли учебни години в детските градини? Защото ако е така, то от 9 месеца в градината, ако в 6 от тях детето ти е вкъщи, а ползва градината само 3, не е ли малко несправедливо спрямо другите деца, които са пораснали достатъчно, но нямат места? Май сме вече много, много офф-топик и трябва да ни сместят в темата за градините.  :offtopic:

juji, Ина коментираше въпроса с Лионелса, където обстоятелствата са по-различни. Иначе при една ипотека, съм убедена, че хората даже не пробират много работата, защото вноските си вървят и няма как да спреш да работиш. В такива случаи човек би рискувал да плаща две неща, но да изкарва заплата, отколкото да скръсти ръце и да вика, че изход няма и т.н. Иначе от твоите думи излиза, че щом си имаш апартамент някъде, дори да нямаш работа, трябва да седиш на едно място, щото не е честно да плащаш два пъти. Не е честно, наистина, ама тогава от какво живееш и за какво мрънкат хората? Пак опираме до това, че мобилността я няма и то не защото обстоятелствата са прекалено кофти, а защото хората са решили, че няма да мръднат отнякъде. Това го забелязвам и аз при мои познати - работа нямат, могат да рискуват да идат на ново място, но те си казват, че това не е според специалността им, те гонят кариера или пък се оправят някак и без да работят. Считам, че щом като могат и така да се справят, значи работа има, а те просто пробират, което значи, че при тях има липса на възможност за кариерно развитие, а не липса на работа. Бързам да кажа, че от това си изказване изключвам Лионелса, защото при нея са други нещата и тя подробно си ги я обяснила.
Мой колега от университета вече втора година откакто е завършил, си седи вкъщи и добрува при родителите си на тяхна издръжка, защото нямало работа в града му. Тези две години са показателни, според мен. И други такива познати имам. Това е тенденция в цяла Европа между другото, според изследвания. Вижте и статии в сайта на в.Дневник по въпроса. За мен обстоятелства, дето те принуждават да седиш на място без работа с месеци и години, са само задълженията към роднини, за които се грижиш и не можеш да пренебрегнеш, както и ако си пред невъзможност да намериш начин дори за 5 дни да си потърсиш работа на друго място, защото нямаш никакъв кеш. :angry:

Искаш да кажеш ,че си оставила собствен апартамент и работа и си отишла в Бургас за да търсиш друга работа?
Аз не знам........пример....семейство единият работи имат, 1 или две деца и имат собствено жилище /без да плащат заем за него/.И за да се преместят защото единият е останал без работа ,а са му предложили в друг град ,просто се вдигат вкупом с децата и почват да търсят работа  и двамата и квартира ,а собственият им апартамент го оставят.........е малко несериозно звучи.Ако говорим обаче за сам човек бих приела,който няма нищо да вдигаш си багажа и потегляш къдено има работа .
Деничка,сега видях,че си писала.Искам да ти кажа ,че когато за един апартамен да си купиш си цепила на 3 стотинката /е има хора тук които не са така ,но всеки си гледа от неговата камбанария/
няма как да го оставиш и да плащаш квартири на друго място.Просто търсиш в района и това е положението не да седиш при мама и тате.Просто нещо което си го измизерствал ,казвам го така по образно,не може с лека ръка да го оставиш.Да ще търсиш на всяка цена ,а не да се примираш.Е ,каква заплата трябва да взимаш ,че да плащаш и заем и наем,малко недообмислено и безумно  ми се вижда,какво ще доказваш усложнявайки си двойно живота.Но нека се уточним ,че говорим за нормални хора търсещи си работа ,а не за такива дето все нещо не им е угодно и това е просто повод да си седят в къщи и друг да ги храни

Juji аз бих го направила ей сега на момента.Имаме апартемнт, ремонтираме го.Но ако намеря по-подходяща работа за мен и мъжът ми си стягам багажа и се махам ама на минутата.Хич не ми пука.Веднъж вече смених града ще го направя и втори път.При нас проблема е че Мерал е точно закостенелия тип, който не иска да мръдне никъде, но бяхме на косъм от връщане в София.

Маги,смело решение..........поздравления

  *THUMBS* Мисля, че това уточнение беше важно. Щото иначе компетентни хора много, ама като опре до работа, се появяват хиляда претенции и винаги имат извинение да пробират.

Иначе който е мизерствал за едно жилище трудно ще го остави, наистина, но те младите семейства не са спестявали чак толкова години, че да им е трудно да започнат наново всичко. Явор има хубава къща в родния си град, аз имам голяма къща в чуден град, а плащаме ипотека в София. Не щото сме несериозни или защото родителите ни не са се измъчили за тия къщи, та и ние покрай тях, а защото ако ще мизерстваме още 10 години в трайна безработица по родните ни места, не се от полза нито за себе си, нито за никой. Работещият човек сам по себе си е сериозно нещо, мисля, щото мисли и за бъдещето. Ина точно това е писала за мобилността - хора, дето нямат деца или близки на това място, собственост и такива работи.

Иначе за инфраструктурата си много права - като нямаш нормални пътища, ни бизнес ще развиваш, ни ще има при кой да почнеш работа. Аз и досега не мога да си обясня как е възможно един колиметър път да струва милиони.  :\  O_O :angry: Ми то тогава да се чудиш как в следвоенните години са направили магистрали и тунели из цяла България.

Момичета, тази тема е много относителна. Недейте да съдите хора защо се мсетят или не се местят. Не можете да коментирате без да дадете за пример конкретна ситуация с конкретни хора, конкретни професии и градове при конкретни условия, защото условията за раличните хора са различни и няма как да кажете кое е по-правилно за тях.

Аз като сам човек си хванах багажа и се преместих без да познавам никой от София за Варна през 2009, защото за мен така беше по-добре тогава. Вратите в София са ми отворени и сега. То реално Ломонова с мен се заяде, че видите ли нямаме нищо, пък си седим тук. Но в сегашното положение, при сегашните условия, сегашните цени и професиите, който имаме с милото, за нас е в пъти по-добре да си останем във Варна и да продължаваме да търсим по-подходяща за нас работа, отколкото да се върна обратно за София или за където и да било. Но при тези обстоятелства за магито, примерно, е много по-добре да замине за София, както самата тя казва. Ако утре възникнат други обстоятелства, то няма да има пречака за нас, дори с деца и собствен апартамент да се преместим и в Долно Нанагорнище.  =] Ако човек си знае интереса, нищо не може да го спре, а гореспоменатите неща, ще са само празни оправдания.

Има и хора, за които е по-изгодно да са безработни, но близо до село, от къдете ще имат храна, вместо да работят за заплати, които няма да им покриват разходите.

Нинка е права, всичко си е строго индивидуално.Но аз много уважавам хора който се борят за тяхното, не зависимо от това къде са.Познавам хора, който са имали възможност да работят в София, но се махнаха от там върнаха се в родните си места и с цената на много усилия, но и неимоверно желание си намериха добра работа или започнаха свой бизнес и сега живеят добре сравнително добре.Не не са богати, но са добре.

Това с инфраструктората така ме дразни,е как е възможно в тая държава за 2о години никъкви пътища да не се направиха.Дразни ме и това прерязване на лентата на 10 километрова магистрала /що за магистрала де / и хвалби.Е ,какво се хвалят и аз не знам .Една Хърватска за половин година си направиха супер пътища и магистрали и е удоволствие да пътуваш .Дори и Сърбия.Наш познат е минавал през Сърбия в страхотен снеговалеж и ни разказваше - шапка има свалям на сърбите...извадили военната техника  и пътя въпреки неспирния валеж чист без заледявания и преспи.Питам кога в Бг ще стана така?Тук с такава скорост оправят пътищата и нови детелини и кръгови ,че навигацията ни не смогва като я обновяваме.

Инфраструктурата ми е на мен болна тема, работя в тази сфера и направо ми иде да убия някой като гледам как се правят пътищата, поръчките и т.н.Лошото е че при нас всичко е сбъркано още от неговото начало.ПОвечето хора не знаят, че трябва проект по който да се изгради един път или да се рехабилитира.Лошото е че и кметовете не го знаят, а и да го знаят не им изнася.Никой не иска да дава пари за проектиране и ремонти, все им се вижда много, а основните елементи на пътното стропителство са производни на нафтата т.е. цените им се качват постоянно.Нови кадри има много малко, повечето не разбират и предпочитат да си седят на топло.Реформата направена в пътните управления и Агенцията са някаква пълна глупост и двете вече са пълни с хора който не знаят за какво са там и си нямат и на идея какво е път.
Скоро добри пътища няма да имаме да ви кажа.

Явно, това с инфраструктурата дразни всички ни.
Аз летя (да знам, че е със самолет) от Виена за София, което е 1000 км за 1 час, но се прибирам от София за Сандански за 4 часа, с автобуса, което е само скромните 160 км. Ако избера да летя до Солун, които също е на 160 км от Сандански с кола се прибирам за час и половина - два. Пет години студенствах, наизуст го научих това Е79, ами Кресненското дефиле, колко катастрофи стават там и никой нищо не предприема  }:->

Да и пак ще го направя ако се наложи и ми е изгодно

Извинявай lina_bs,аз не се заяждам ,но ми стана интересно.Купила си апартамент собствен, оставила си го ,оставила си работа ,без да имаш друга в предвид или покана за такава ,и си отишла в Бургас,тепърва да търсиш работа и квартира? .Защото с много приятели съм коментирала и всеки казва примерно -абе на съм доволен от условията на труд или от заплащане ,но докато не си намеря друго ще съм там.Та за това ми стана странно и попитах ,но може би ти си по авантюристично настроена знам ли,както и да е ,всеки си се спасява както може

Не съм си купувала, имах си от родителите. Напуснах работа без да имам нова намерена. Докато ми течеше предивестието си намерих по интернет. Всички приятели ме обявиха за луда и чакаха да се върна с подвита опашка. Но аз оцелях и сега си живея в Бургас за постоянно. Сега само приятеля ми работи, живеем в собствено жилище. Ако ми падне възможност бих се преместила и да бих живяла на квартира, но дебело подчертавам ако ми е изгодно, т.е и двамата да работим ,да можем да живеем спокойно а не както сега едвам да избутваме.

Когато си запишеш детето на граидна/ясла, майката се връща на работа. В яслите първите няколко месеца обаче, детето ходи по половин ден (но мама се връща на работа). Ако някой не запише детето си, мястото веднага се заема от следващото дете (първата резерва). Аз също съм кандидатствала за ясла, но не ни приеха в близък район (еми от центъра на София да водим децата в Банишора и после пак обратно едва ли ще стане, че и на работа да ходим и тях в 8 сутринта най-рано да оставим...).
Не знам каква е тази градина с 20 места по соц. критерии, но по принцип не може само социални или само редови. Трява да има и за двете групи. Отделно се кандидаства по набори, свободните места за набор 2010 се заемат само от набор 2010, тези за набор 2009 - пак така. Има си ред, виданги има ощетени, аз например съм доста ощетена от тази система, но проблемите съм си ги изложила писмено в общината (не, че някой ме взима предвид), но така смятам ,че  ередно.

А, да, детето се записва и може да отсъства само 1 месец по т.нар. домашни причини. След това го изключват (но кой какво се разбира с директорката е друг въпрос). Това пак не проблем, в смисъл, че ако от столичната община бяха осигурили нормален бюджет и сериозно бяха подходили към този проблем, никой нямаше да пише такива огромни теми в бг мама, тук или в други форуми.

Относно мобилността, да, бих приела, ако имаше нормални пътища, инфраструктура и също каот в нормалните държави можех да се придвижа в рамките на приемлив времеви диапазон. В противен случай друг трябва да ми гледа децата, да сготви за тях, да почисти вкъщи (говоря за прахосмукачка и прах, не за сериозно ежеседмично почистване). Еми как да стане сега, да почнеш работа в 9.00, да работиш до 18.00 и после да се прибираш до вкъщи 3 часа, кога ще хапнеш, кога ще си гушнеш децата, кога ще починеш и кога ще спиш? В колко сутринта ще станеш? Възможно е д се направи от близките до големите градове населени места, т.е. път в рамките на времеви интервал от около час-час и половина (да не говорим пък за задръстванията в големите градове).
Правят го и хора, които нямат семейства или такива, които биха могли да се откъснат емоционално от семейството си, да стоят 5 дни в другград и да виждат децата и съпруга си само 2 дни в седмицата.

момичета благодаря ви за съветите и помоща но нашата сватба се провали.. късмет на всички бъдещи младоженки и успех на всички вас .. може би ще се срещнем пак ... някога

kiara04, какво се случи, мила?  :( Как си? Не бързайте да взимате кардинални решения! Премислете ситуацията! Всеки проблем има и разрешение! Сподели, ако имаш желание! Едно рамо за опора никога не е излишно!  :rains:
При нас има една вероятност да отложим сватбата с две до четири седмици! Чувствам се зле от една страна, разбирате защо. Но от друга няма никакъв смисъл да изпадам в паника или депресия! Както казах и на Киара: всеки проблем си има разрешение! *THUMBS*

Здравейте.
Не съм писала от доста време активно тук, а и не съм чела много. Съжалявам, че нахълтвам така и пиша за себе си, но обещавам, че в най-скоро време ще се върна към форума и контактите си с вас.
Знаехте, че имам болен близък човек, a именно Баща ми. Сега съм тук, за да излея част от болката си като ви съобщя, че се случи най-лошото след 6 месеца борба с рака - Милото ми Татенце си отиде завинаги от нашия свят. Опитвам се да се държа, за да успокоявам най-близките си хора, но душата ми е почернена, а тази болка няма лек и не може да се опише с думи. Не си намирам място никъде, защото навсякъде би трябвало да бъде и Той, заедно с нас.
Той беше поет, но само ние знаехме неговите стихове. Така и не доживя да види издадена своя стихосбирка. Но тъй като е човек на културата, Булвест предложиха да издадат безплатно неговата стихосбирка. Така Той ще остане завинаги в историята!

Обичам те, татко!



П.П. Благодаря на всички, които ще го прочетат. И се извинявам, че ще натъжа с написаното. Бъдете здрави!

Наде, мила, много съжалявам.Много ти е трудно сега, а и занапред ще е все така.Колкото и грозно да звучи, човек се научава да живее с болката и липсата.Много е трудно, но се свиква.А ти го преживей, отдай се на мъката поне за малко, защото всички сме хора.

nadelina88, много съжалявам да го прочета. Моите съболезнования! Веднага изникнаха в мислите ми думите ти в един от последните ти постове. Мога само да предполагам колко ти е тежко. Кураж!

Наделинка, мила, прегръщам те силно и много съжалявам за случилото се.  *INLOVE*

Моите съболезнования!

Моите съболезнования !Естественно е ,че баща ти ще остане винаги в сърцето ти ,но  бъди силна! 
Аз знам какво ти е ,защото аз също изгубих преди време любим човек -моят дядо.Той беше всичко за мен ,обичах го повече от собственните си родители ,колкото и да звучи гадно ,но е така.Сега от време на време ,като се сетя за него започвам да плача.Времето лекува всичко.

Наде, съжалявам искрено за загубата ти. Нека почива в мир.

Наде, съжалявам много! :( Със сигурност няма да спреш да тъгуваш, но помни че той просто сега е на друго място! Вярно е, ще ти липсва, но винаги ще бъде до теб по един друг начин!

 При всички така сериозни проблеми тук ми е направо неудобно да пиша, но имам нужда да си излея насъбраното.
 По стечение на обстоятелствата (вследствие на нещо, направено от съпруга ми), едва ли някога ще се случи да пътуваме заедно, да отидем заедно на почивка. Не ми се споменава конкретната причина, за нас е достатъчно сериозна, ала знам, че доста хора няма да разберат и ще им е смешно. Само ще кажа, че е въпрос на чувство на отговорност, състрадание и загриженост.
 Всяка година колегите ми ме гледат странно, когато за пореден път си остана на работното място. Дори и да си взема отпуск, просто ще си стоя у дома. А толкова обичам да пътувам! И имам финансовата възможност, и време. Една от малкото мечти в моя живот е била да мога да попътувам из България и извън нея.Само че сама да го правя ще ми е много самотно.
 Ядосвам се на съпруга си, че осъществявайки неговите мечти буквално "съботира" моите.
 Ужасно съм му ядосана и се чувствам разочарована и...не знам, просто не знам...Всяка мъничка или по-голяма мечта, която не съм успяла да осъществя преди брака ни, се очертава да си остане само мечта. Толкова ми е мъчно  :'( Говорили сме, а той ми казва колко много съжалява, че така се случва, но нищо не можело да се направи. А аз се чувствам все по-нещастна  :'(

Мишел, понеже говориш с много въпросителни в смисъл проблема е ваш наистина, но ние със съвет няма как да ти помогнем.То поне приятелки нямаш ли?Такива с който да сте на един акъл.Питам, защото напоследък забелязвам как се пътува на групички.Мъжът не обича да пътува, но бена му да, намира две три дружки и хайде или из БГ, или в чужбина, много често го срещам.Да искаш да споделиш тези мигове с любимия, но по-добре да отидеш и да ги видиш дори и сама, отколкото да си седиш в къщи.

 Маги, не е до липса на желание, а до негова грешка, чиито последствия и двамата поемаме. Просто съм такъв човек, че не мога да му кажа "Оправяй се!". Така са ме възпитали, че една двойка трябва да се подкрепя във всичко.
 Писах за пътуването, но не е само то като мечта. Винаги съм смятала, че двама човека са заедно не само, за да споделят не само трудностите, а и за да си помагат взаимно да осъществяват мечтите си. Да се правят взаимно по-свободни. А аз никак не се чувствам по-свободна, а ограничена отвсякъде. Това ме прави най-много нещастна. Когато му го споделя и обясня подробно (никога не използвам недомлъвки в разговорите ни), се извинява, пита какво може да направи и дотам стигат нещата.
 Мъчно ми е, че го подкрепям и правя каквото мога за неговите мечти, а той за моите - нищо.
 

Просто не го оставяй да мине с едно извинявай.Значи мъжете са интересни животни, от намеци не разбират, ако не им кажеш в прав текст, кога какво и защо искаш да направиш няма да те разберат.Просто му го постави като задачка и ще видиш, че ще стане.Поне в къщи се получава.Не очаквай да се сети, много малко то тях са по-сетивни и усеат и правят нещо след половин приказка.

michelle :-* Наистина ли няма какво да се направи ... ? :( Все съм си мислила, че компромиси се правят и от двете страни, не само от едната ...

 Маги, благодаря ти за съветите  @}->--
 Проблемът е, че се уморих да давам задачи, да чертая изцяло сама планове кое как да се направи, да мисля решения и за проблемите. Уморих се, защото само аз го правя. Ако го направи той, ще е след месеци молби, стигали сме до плач и викане от моя страна (което е много неправилно и не искам никак да го правя) и в крайна сметка взима в 90% от случаите неудачни решения, които правят още по-лоша ситуацията. Така съм се молила да имам равностоен и деен партньор в живота и го имах допреди брака ни, а какво стана после не знам...
 Муунлайт, така е, компромисите са и от двете страни. Понякога, обаче, когато виждаш, че толкова твои мечти трябва да бъдат забравени, си така нещастен, че въобще не ти е до компромиси. А по-лошото е, когато компромисът е единственият възможен вариант.
 Не знам, трябва да помисля много сериозно за някои неща. Благодаря ви много и на двете за подкрепата и отделеното време  @}->-- Извинявайте, че превърнах темата в семейна консултация, просто ми се насъбра.

Мишел,а сядали ли  сте  да говорите  директно,в  смисъл да му поставиш  ребрум  въпросът  А  сега  какво  прави? т.е.да  сте  дейни и  двамата  ,а  не  ти  да  влачиш  на  свой  гръб..

 Да, bamce, за последните две години към десетина пъти. Не знам много ли е, малко ли е, но все едно. Промяна няма.

Ами тогава го  хващаш  за  ръчичка  и  е навсякъде  с  теб,каквото искаш  да  стане,та  да с е  научи.След като искате  нещо и  го искате  двамате,ще  го и правите  двамата.Може  би ти липсва  този  мъж  от преди,който  сам  се  е  сещал  за  нещо,но  тогава е  знаел,че може да  разчита  само  на  себе  си,а  сега  има  и теб.Моя  съпруг  също  прибягва  до  тази  схема и аз малко  съм се  превърнала във  възпитател,но и аз съм  си  виновна,че  го  разглезих,но  сега  като му  кажа  хайде  сега  това  ще  правим и  той  става  и тръгва,без  обяснения.Незнам и аз  какво да  те посъветвам :girlsigh:

michelle, вие и в България ли не можете да пътувате? Не искам да проявявам любопитство, но е наистина странно да не отидеш дори на нашето море за един уикенд, или на планина. Разбирам, че си имате причина, която не ти се споделя, не искам да те притеснявам.

michelle, аз имах предвид точно него, когато говорих за компромисите. Ясно е, че ти си направила достатъчно и предостатъчно такива - време е той да разбере как се чувстваш и какво ти коства на теб @}->--

Това което казва мишел е тъжно- преминала съм през такива отношения, и колкото и всичко друго да вървеше, това съсипа връзката ми - все аз влачех и планирах...
Сега почнах от самото начало изрично с мисълта и изказването че няма да го бъде така . Но не на всеки се дава втори шанс.
В тази връзка Мишелче , да вметна - ще се радвам ако вашият проблем с непътуването  не е по здравословни причини. И ако това може да те поуспокои де-  Аз от години не ходя на море и то по сериозни здравословни грижи. И заради мен мъж ми не е видял един ден на морето. :( Причината е травма и то не на физическо ниво....
Бъдете щастливи и се обичайте, щом сте здрави и двама , страшно няма. @}->--

Мишелче, надявам се да се намери разрешение на проблема и да можеш да получиш желаното от теб пътуване. Наистина ли няма абсолютно никакъв начин да попътувате? Не вярвам да няма никакъв начин... 
За проблемите, които си описала, аз лично бих поговорила с психолог. Следкато разговорите не са продуктивни, явно нещо някъде се обърква и не успявате да постигнете взаимно удовлетворение. Знам, че много хора мислят, че трябва да ти има нещо, един вид да си "куку", за да говориш със специалист, но това съвсем не е така. Понякога човек има нужда някой да му помогне малко, за да реши сам проблема си.

Мишел, аз ще се хвана за думите ти "едва ли" - това означава, че все пак някога има шанс да се случи, рано или късно. Моя съвет ще бъде малко философски. Погледни вътре в себе си и за себе си открий къде е разковничето на проблема, от къде наистина идва, от къде извират неприятните емоции. Много често обвиняваме хората около себе си за собствената си неспособност да си намерим истинското място в света. А любовта е свобода. Опознай по-добре себе си и намери начина ти да се чувстваш добре. Бъди и малко егоист, защото това да бъдеш ти самия удовлетворен, не винаги означава, че нараняваш някого или че му пречиш с действията, чувствата и желанията си. И това го казвам и за двете страни - и за теб, и за съпруга ти. Сигурна съм, че не конкретното едно пътуване би те направило истински щастлива. Решението на проблема е някъде там и не е свързано със закърпване на моментните състояния. Желая ти успех в това!

А и както казаха по-нагоре, може да отидеш на почивка с приятелки, с колеги. Това зависи само от теб! :)

А ако не бяхте женени, а просто двойка, какво би било различно?

Можеш да разпуснеш и на другия край на София, в някой СПА комплекс; в Боровец - на час, и после да се върнеш. Вероятно не е това, което искаш, но ще те разнообрази.

Малко ми е трудно да си представя какво налага гоненето на мечтите само на единия, извинявай.

 Благодаря ви за мненията и съветите, момичета! Всяко едно ми помогна да размисля върху доста неща.
 Съжалявам, че не споделям причината да не можем да пътуваме заедно с половинката ми, но от опит съм се убедила, че ако човек не е или не е бил в същата или сходна ситуация, няма да разбере. Въпреки това ценя факта, че всички вие вложихте усилия и време да напишете мненията си  @}->--

michelle, не се сърди на хората, които питат за причината  :). Просто реакциите много зависят от това. Ако например съпругът ти е поел ангажимент да се грижи за някого и не може да прехвърли тази грижа на друг, има например някакъв морален ангажимент, това е едно, а ако просто не му се пътува и не иска да съобрази желанията си с твоите, това е съвсем различно. Поздрави и успех  @}->--!   

 О, аз въобще не се сърдя  :) Нормално е да се пита, та нали правят възможното да дадат добър съвет.
 И все пак не е нито едно то двете - нито морален ангажимент, нито липса на желание за съобразяване. Просто е резултат от недобра негова преценка. Както написах и по-рано, обаче, благодарение ма съветите ви преосмислих някои неща и виждам ситуацията доста по-различно  :) Благодаря  @}->--

michelleче, прочетох току-що за твоя проблем. Имайки предвид, че , макар да е смело твърдение, съм опознала част от теб, си мисля, че нещото, което се е случило е сериозно за теб.
Искам да те попитам - само ти ли не искаш да пътувате и почивате заедно или е взаимно. И едничкият съвет, който бих ти дала е - прости му или си простете грешката и направете компромис. Пътувайте заедно и се насладете на изживяванията.  :love_together:

Напълно подкрепям! Каквато и да е причината, не вярвам че щом сте заедно, тя е непреодолима. Помисли колко хубаво ще бъде ако зачеркнете лошите спомени и продължите напред сбъдвайки мечтите си!

Е, аз май съм преживяла нещо подобно, та ще се разпиша и тук. Няма да давам съвети, защото всеки би постъпил различно в подобна ситуация. Казвала съм и на други места, че причината да се омъжа беше разпределението. не съм била сляпо влюбена, че да не си дам сметка за всички плюсове и минуси. Едно е да си мислиш, че все някак ще се справиш с минусите, друго е да ти се налага да живееш с тях. Никакво желание за планиране на обзавеждане, отпуски, пътуване от негова страна. Ако аз направя нещо- добре. Иначе ще си стоим вкъщи. Все трябваше да ръчкам, да повтарям. На третата година след сватбата отидохме на екскурзия в Германия. Всичко предварително бях планирала и купила - билети за влак, места за спане, пътеводители, храна. Той само вървеше с мен и трябваше да му разказвам като екскурзовод. Ей, тази екскурзия направо ме побърка, даже и с картата не искаше да ми помогне, да правя каквото реша. После дойдоха децата - какво ще се готви, какво ще се купува, къде ще учат....все аз трябваше да решавам. Пък и имах едни колежки тогава, все с дейни мъже. Разни изненади им правеха, водеха ги по ресторанти, ремонти предприемаха, знаеха къде какво да купят. Пък аз, дето се вика, ако не му купех гащи и чорапи, щеше да си ходи със скъсани и стари дрехи. В същото време винаги е бил на ръководни позиции, служебно се е налагало да решава много проблеми. Неговите колеги ми казваха, че съм извадила голям късмет с този златен мъж. Що рев съм изревала...Говорили сме, даже имам писмени доказателства с обещания от моя и негова страна  ;) и пак нищо. Хубаво, че беше майка ми. Като и се оплаках, тя ми каза много верни думи "Добре де, представи си, че той прави всичко това. Ти дали ще позволиш някой да решава вместо теб? Ще го разкараш на втория ден ако ти казва това така, онова - не така. Много си беше права жената, че на коза като мен и трябва точно такъв мъж. Сега, когато имам големи синове, разбирам колко се притесняват дали ще успеят финансово да обезпечат семействата си. Това е важно за тях, другото е работа на жената. Опитвала съм се да ги "обработя" малко, но стигнах само до това, че си купуват сами дрехи и се справят с всякаква домакинска работа. Налага се да им напомням, че някой има рожден ден и трябва да получи подарък или да давам идеи какво да се купи. Малкият даже пропусна моя рожден ден тази година  :angry:, забравил човекът. Еми мой си е, как да му се сърдя. Не става с говорене, даже се вбесяват още повече. Ако жените им понасят " несъпричастността" им / просто не се сещам за друга по- безобидна дума/ ще е хубаво, иначе ......Пък аз, като се огледам, повечето мъже на сегашните ми колежки са такива - жените да му мислят за всичко. И пак си казвам, че е по- добре аз да взимам решения, та после да не се ядосвам. Хем сърби, хем боли - малко такава ми е работата. Продължавам да си живея с минусите, но може моите за него да са повече и това ме крепи  }:->  ;). Сега сериозно, всяко нещо има предел на търпимост. С годините чертата се измества в негова полза, но съм сигурна, че все още има смисъл да правя компромиси.

Свекървичка, как го правиш?! Ти си направо един завършен психолог!!! Жалко, че не те познавам лично, но те чета с голямо удоволствие, да знаеш  :)

свекърва, аз малко по-безболезнено ,но поради обстоятелствата- бързо, свикнах и се примирих със същото.
е хубаво, опитвам се и се боря, но ми е ясно че с друг типаж не мога да дяна. Аз не търпя мъж да ме командва. А ми е ясно че ако е оправен и мен често ще строява. за момента ми стига, че е оправен в работата и го научих къде да пазарува, когато ме няма.  :yea:
Иначе познавам доста оправни мъже, но по съвпадение или шанс, повечето са амбициозни,романтични и оправни не само в работата и с жените си, а и с други жени   P-( - просто имат желание да се изявяват повече, а съответно и да искат повече отколкото им е необходимо.
 Така че минусите си имат плюсове, а плюсовете- минуси... :ice_cream:

Еми,напълно  съм  съгласна  с теб,и  аз  не бих  търпяла  мъж  да ме командва и  наистина  всичко е  плюс и минус:)

Свекърва и  друг  път  съм  го  казвала -  де да имах  такава  свекърва като  тебе:)  за жалост нямам  никава:(

Свекърва, ти наистина си мечтаната свекърва (не че моята не си я харесвам :[). От всичко, без значение дали е хубаво или не извличаш положителното, това което най- малко ще засегне човека до теб. Де да можех и аз да действам по този начин с милото :huh: Често ми липсва тази дипломатичност във връзката ни, повече емоционално реагирам, отколкото умерено и осмислено. Взимам с пълни шепи пример, от хора като теб @}->--

AliTia, миличка, не взимай пример от хора като мен! И хич не съм дипломатична, винаги тръгвам с рогата. Просто съм практична и в голяма степен егоист, пък и съм случила на кротък мъж  ;). С годините, а и поради факта, че и двете ми деца са момчета, само се опитвам да "гледам" през очите на мъжете и да не им се ядосвам толкова.

svekarva Мерси  @}->--

Изключително са радвам да видя, че от 2012 в тая тема не е писано. Ама за да не клянкам вече в месечната, идвам тука да се издуша. Не мога вече да му се не види. Нямам сила и искам да оставя и учене и всичко. Да му сложа една дебела и да си работя кротко като рподавачка до края на живота си, вьпреки че в напредналата ми вьзраст трудно ще си намеря И такава работа.

Трудно е и да обясня какво ме мьчи, защото като си няма човек на представа как стоят нещата тука, не може и да разбере. Ама понеже не е важно вие да разберете, а аз да кажа, та…

За стане човек психолог вьв Франция трябва да има 500часа задьлжителни часа стаж за двете години магистратура. Стаж, който се намира изключително трудно, защото не е стаж в който могат да те използват като евтина работна рька, а такьв в който ти само наблюдаваш какво прави психолога и екипа т.е моткаш се в краката на всички и пречиш (ако и да не си платен). Ако си много мотивиран като мен трябва да се захванеш раничко, около година преди желаната дата на стажа. Изпращаш 150-200 кандидатури кьм заведенията които те интересуват. Ако имаш супер много кьсмет те викат на 1-2 интервюта и накрая ако имаш познати (или си син на Бога) може и да си намерш…

Почнах да тьрся стажа за М1 февруари тая година. С много зор, много препорьки от бившата ми рьководителка на миналогодишния стаж и много врьзки се уредих една писхоложка да ме викне на интервю. Заведение в сьседния град, дет се вика ако има стачка на транспорта мога и пеша да ида. Психоложката супер, всичко супер, радост голяма.

Забременях. Викам си сега там чрез познати се уредих, не мога да й изиграя такьв номер на психоложката, трябва да сьм честна с нея и т.н. Обадих й се по телефона с цялата си глупост й казах, че сьм бременна (защото абортите се случват само на другите). Тя ми отговори, че тькмо щяла да ми се обажда, за да ми каже, че много сьжалява, но не може да ме вземе на стаж при нея, защото не сьм в "работа над себе си" (психотерапия), вьпреки че по време на интервюто беше казала, че това не е от решаващо значение.

Рев, кризи, трьшкане, отчаяние. Спонтанен аборт. Нито бебе, нито стаж. Лятна ваканция е, франсетата са всички на почивка и никой не работи.

Започва новата учебна година. На цялата безума интелетуална работа която имам и която надвишава няколко пьти силите ми трябва ПАК да си тьрся стаж. Звьня на заведенията по списьк. Забьрсвам по 20 отказа на ден. Изрьчквам всички вьзможни врьзки. Излизат няколко писти, които умират една по една.

Оплаквам се на приятелите: помогнете ми, нямате ли ннякой познат, скьсах си задника и ще повтарям годината само заради това. Един от приятелите има позната психоложка, обажда й се, говоря с нея, отивам да с видим и тя ми казва, че ще ме вземе. Не се радвам, защото няма нищо подписано.

За да почне да се задвижва досието за стажа, което сьдьржа около 6 различни документа (конвенция, медицински сертификат, ваксини, застраховка, списьк с точните дни и часове в които ще се провежда стажа почасово, писмо от рьководителя и т.н) (за да се получи всяко от тези неща се взима предварително рандеву с нужната инстанция), та преди всичко това ми трябва молба за разрешително.

Отивам в болницата, нося на психоложката молбата с надеждата, че ще ми я подпечати веднага. Тя ми казва след консултациите. По време на консултациите свекьрва й, която пази новороденото й бебе й се обажда: "Бебето плаче, ние сме пред болницата" и тя излиза кто ми казва, обади ми се като свьршат консултациите.

Те свьршват, обаждам се тя се е прибрала вкьщи. "Пусни ми документа по пощата." Добре. Пускам го. Вьв вторник още не е пристгнал. В петьк: "Тази, която подписва я няма". Вьв вторник: "Пак не я видях". В петьк "Разбирам, че вече не подписва тя". Вьв вторник: "Разбирам че ти трябва досие, което да сьдьржа това и това", и което да се подаде пьлно ЕДИН месец преди датата за начало на стажа.

ДОБРЕ !!! Но без подписана молба за разрешително не мога да почна досието. Подпечати ми молбата! Днес, петьк: "Разбрах кой подпечатва, тя и тя, можеш да я намериш там и там и да й дадеш досието." НЯМАМ ДОСИЕ !!! Трябва ми подпечатано разрешително !!!!!

Най-вероятно: "ела вьв вторник". *

Трябваше да започна на 13 януари. Ще трябва да променя дата на начало на стажа. Ако изобщо един ден се сдобия с разрешителното, трябва да го оставя при секретарката на университета, която да до предаде на отговорничката по стажовете. Която да го прочете и прецени дали стажа ще бьде приет (може и да не бьде) и ако евентуално бьде, ще ми го подпише. Аз ще си го прибера и с него ще взема рандеву в бюрото по стажовете, което дава по едно рандеву месечно и ако някоя запетайка на някой от 6-те документа не е наред или пощенската ти марка е от 63 цента, а не от 62 както е указано, елате пак дугия месец.
Но аз все още не сьм там. Защото нямам подписано разрешително.

Нямам сила вече…

* Да, след разговор по телефона с нея, трябва да отида вьв вторник.

Понеже друго не мога да направя, пожелавам ти всичко да се уреди и стискам палци! *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *THUMBS*

Иди да ти леят куршум ,направи бяла магия или просто му тегли една майна ВРЕМЕННО!
Това в кръга на шегата.Единственото,което мога да кажа са го казали много преди мен хората :"Преди да изгрее слънцето е най-тъмно".
Прегръдки от нас!

Ина, звучиш ми като много упорит и силен човек, много хора до сега 100 пъти да са се отказали и да хванат друг път. Но то не си ... в някакъв момент всичко ще се нареди и тогава ще гледаш с друго око на този период, който те е направил по-силна, търпелива, мъдра и опитна. Бъди по-ината от пречките пред теб и давай все напред, сигурна съм, ческоро усилията ти ще дадат резултат, а ти и хората около теб ще са много горди с теб. Ако ти иде да се откажеш, мисли си за детенцето си, аз така правя, представям си какво ще разказвам на децата си като пораснат и това ми дава сили. Кураж и ако си някъде близо до Еври, мога да те пратя да пиеш едно кафе с едни невероятно българи, които със сигурност могат да ти дадат малко положителна енергия :)

Да взема и аз да използвам тази тема по предназначение, че почнах вече всеки ден да рева. :huh:
Дадоха ми огромно домашно с оценка с изключително кратък срок (от сряда вечерта за днес), а през седмицата ми е почти невъзможно да се концентрирам да работя - Зарко постоянно иска внимание, реве, мрънка, дърпа ми кабелите, клавиатурата, ръчка компютъра (два пъти е успявал да го изключи), а и почти не спи. И дори, когато не ме тормози, а се занимава с нещо - трябва нон-стоп да го наблюдавам - способен е за 5 секунди да се пребие. Изцедена съм до краен предел, главата ме боли зверски, изключително трудно ми е да се концентрирам (дори и без Зарко), за финалния проект не остава почти никакво време (особено предвид факта, че мога да работя само по няколко часа през уикенда, когато таткото изведе малкия - а такива дни до датата на проекта има точно 5, и ако продължат с километричните домашни, няма да успея да направя много за проекта). Не успявам да накарам малкия да яде - вече съм се отчаяла тотално - след броени месеци ще трябва да почна работа, а ако не прояде, не знам как ще го пусна на ясла, пък била тя и частна. Извън всичко това, естествено, се случват още един куп други неща, защото, за съжаление, животът си продължава и не му пука, че аз си имам други грижи на главата.
Честно казано, се замислих дори за детегледачка, но то останаха само 2 седмици, в които не бих отказала помощ, а и не мисля, че мога толкова бързо да си намеря човек. А и като се замисля, че в нас положението е под всякаква критика, бих умряла от срам някой да дойде в нас в момента.  :[ :'(
На всичкото отгоре, днес ще ходя със Зарко до курсовете, защото ни викат отново в 16:00 часа, за втори път тази седмица, Иван ще дойде да го вземе от там към 18:00 часа. Та дори времето, което уж имам за това домашно, се съкращава още повече. А съм толкова изтощена, че нямам никакво желание за нищо вече. Искам единствено да легна и да се наспя - по възможност 3 денонощия минимум да не ставам от леглото. За съжаление, това няма да ме огрее в скоро време. Единственият вариант това да се случи е след като тръгна на работа, а Зарко на ясла, да си взема няколко дни отпуска, които да използвам за спане. Но дотогава има толкова много време, а аз вече имам чувството, че ще рухна психически.   

Бъдете силни, дами, и не падайте духом!!! Големите товари ги носят само хората, които могат да ги пренесат!!!

menyanthe, знам точно за какво говориш, макар че и това не е истина, защото нямам дребен на главата  :( Но познавам желанието да направиш нещо, амбицията и мотивацията и трудностите.

Прегрьщам те много силно. С теб сьм с цялата си сила. Направи каквото можеш и каквото е по силите ти. Дано всичко се разреши най-добре за теб  :friend:

Яко треперя за изпитите…
Макар че по цял ден чета, има толкова много информация, че това, което сьм изчела е незабележима част от всичко.

Невроанатомията имам чувството, че никога няма да я взема. Имам изпита от миналата година и като гледам какво е дал, направо не знам как ще направя врьзката между това което пише вьв вьпроса и това, което той иска да му се отговори. (имам вьпроса и отговора). Вьпроса е вьрху два реда от 160 страници курс, които трябва да идентифицираш и да навьржеш с другото. И аз примерно в моята лекция точно тея два реда, дори не сьм ги записала, защото не са ми се видели важни.  :girl_impossible:

Днеска ми е последен ден от тия, които сьм се отделила за невроанатомията, а сьм не и на половината…

Единственото, което малко ме утешава е че като говоря с другите, те дори не са започнали да четат  :girl_impossible: Не знам как ще успеят… Ама дет се вика мен не ме интересува другите да се издьнят, а аз да успея и не знам как ще стане това.

Ина, то не вярвам да те успокои, но да кажа, че аз до ден днешен сънувам кошмари за изпитите ми във УАСГ.Направо още не мога да се отърся, а го завърших тоя университет бе.Голям стрес се оказаха за мен лично.Независимо от всичко, аз съм се замислила за магистратура, но в друг университет, там и с топ не се връщам!

Досега не съм писала в тази тема - някак съм я пропуснала, но сега прочетох последните няколко страници и Ина да те питам - абе ти къде учиш , че така те тормозят???!?!?!  Звучи като някаква тотална липса на организираност от страна на университета, как те мотаят, какви са тези ужасно сложни (или поне така звучат) изпити... Миличката, сигурно ти е много трудно @}->--

Аз поне с университета нямах проблеми, хубава специалност завърших, не е като да не учих, но не са ми цепили д**то както на вас както ви чета.... Напротив, при мен нещата бяха сравнително лесни - имаше учене, имаше тежки изпити, но чак пък до такава степен не помня да е имало. Работих през цялото си следване (попаднах на добри работодатели, които ме пускаха на лекции) и то в големи фирми и офиси, завърших с доста приличен успех (не е отличен, но все пак) и бакалавъра и магистъра...

Направо сърцето ми се сви като ви чета inaxastra и menyanthe. И двете така да се тормозите и измъчвате за някакви изпити и стажове и проекти и не знам какво....
Недейте така моля ви се, тея нерви ще ви трябват , дечица имате - има по - важни работи от стажа, проекта и тн...
Може и аз да мисля грешно, не знам колко съм ви утешила, но все пак...

Дано скоро ви се оправят нещата и на двечките
Успех и целувки от мен @}->-- *INLOVE*

Уча в Париж 10ти университет, психология. Пьрва година магистратура сьм и при нас се знае, че това е най-тежката година на ниво свьршена работа от наша страна и изисквания от тяхна. Понеже много малко психолози се дипломират наистина (не могат да наводнят пазара с такава работна рька), а дьржавата дава субсидии на брой студенти, до последния момент дьржат всички и преди М2 е голямата селекция. В моята специалност взимат 6 от 60. Само най-добрите (здрави психически и устойчиви) минават.

Да се учи и работи не невьзможно за който иска да успее.

И не че аз драматизирам, като си говоря сега с колегите покрай празниците, всички са на трьни и в коледна депресия.
А пьк няма да и казвам за нивото на самоубийствата след селекцията… Който си е скьсал задника и не е приет… Те затова казват, сьвет N1: да имаш резервен вариант и да знаеш точно какво ще правиш ако не те вземат. Но аз знаех, че е така и сьм готова затова. (няма д амине без рев ако не ме приемат де, но мисля, че ще оцелея) (ох, казано честно не мога да си представя да не ме приемат)

И аз като Ина да кажа, че ще оцелея. Напоследък се отдадох малко на почивка, за разлика от Ина, въпреки че и аз трябва да уча, ама съм по-несериозна, явно.  :girlhide: :[

Къде ще вървите, та да не оцелеете и да не успеете! пожелавам ви късмет, защото май това ви е най- необходимо сега!

Ина ти си си избрала наистина трудна специалност ... Може би е нормално да си толкова притеснена при такава селекция...

Но не съм съгласна , че не можеш да успееш ако учиш и работиш... Със здрав труд и лишения всичко се постига :) Работя от преди да завърша гимназия защото ми се е наложило и не смятам че ми е попречило да успея. Работех тогава нощни смени нелегално понеже не бях пълнолетна , сутрин на училище и следобед по 3- 4 часа сън, след което учене за изпити за университета и пак нощна и пак на даскало... :) После съм тичала като луда от единия край на София до другия сутрин на лекции следобед на работа (вече бях пълнолетна и започнах работа в един офис на една голяма фирма), след работа учене за сесия, после сутрин на работа, следобед на лекции... и всякакви такива ластици. Пак казвам работила съм сериозно, в големи международни компании, не е като да съм била на смени. Почнах от най - ниското ниво и в момента се гордея къде се намирам в кариерната стълбица. Да , факт - не работя това което съм учила, но така ме завъртя живота. Исках да работя по специалността, но стана така че 3 месеца бях без работа (между двете фирми) и приех длъжност, която нямаше почти нищо общо с ученето ми - ей Богу, най-правилното ми решение. Вече 5 години съм в този бизнес и ми е адски интересно, мотивиращо и развиващо се. Обичам си работата и не съжалявам че нямах студентски години , като повечето ми колеги от вуза, които всеки петък, не по - скоро всеки ден, бяха на кръчма, дискотека, парти или ходеха и се събираха у нечия вила и си живееха живота... :)

И все пак аз съм си в България, където малко или много е по- различно. Съгласна съм че за хора учещи инжинерство, медицина, психология и тн е по - различно. Това са си тежки специалности, изискващи пълно отдаване... Имам приятели и в трите специалности и почти не ги виждах докато не завършиха. И е нормално така - в крайна сметка ти ще носиш отговорност за човешки живот.. Дали ще е сграда, която ако не построиш правилно може да се срути и убие живеещите в нея, дали ще си хирург и от незнание ще убиеш пациент или ще си психолог, от чийто евентуален грешен съвет пациента може да се влоши и достигне до лудост... без значение... това е отговорност и може би затова ви тормозят толкова :) Но пък се надявам да си струва повече отколкото тук...

Поне по- добре платена ли е там професията на психолог? :)

menyanthe , inaxastra почивката винаги е необходима. Дори когато не си под такова напрежение както сега сте и двете. И предполагам Ина даже би потвърдила - психическата почивка е по - важна от физическата. ;) :P

Така че , починете си, поне за няколко дни и оставете терзанията за по -нататък :) Целувки

Мерси Свекс  *THUMBS*

Мениант, не правиш зле като почиваш. После ще си по-ефикасна в ученето. Аз вече се чувствам отвратена, като седна да чета ми се повдига, ама си го налагам заради собствените си психически проблеми (неисгурност в себе си, стрес, неспособност да бьда в настоящия момент и да го изживявам пьлноценно) и не знам… огромния залог, който имам отзад е супер мощен двигател, но и колко е изтощително…

Ако успея да завьрша, ще казвам че имам три деца. Защото казано честно тая борба за тая диплома ми е най-дьлгата, тежка и смазваща бременност с най-капризното дете, което евентуално ще излезне от нея, ако раждането мине добре хахаххаа Метафори яко, изперкала сьм тотално.

И после ще има:
"- Гад такава! Целият живот ми съсипа! Цялата си младост на теб отдадох! - чуват се риданията на дъщерята от стаята.
Глас от кухнята:
- Дъще, стига си говорила на дипломата си!"

хахахаха хубаво е че така хумористично подхождаш, харесаха ми метафорите :)  :funny:

Миленка, аз не говорех по принцип.
Говорех конкретно за моята специалност, тази година, в моя университет. Няма нито една от колежките, която да работи и учи, просто е физически невзможно и за младите, а не само за нас дьртите (лично само ведньж си легнах в 2 сутринта и се вьзстановявах цяла седмица. Просто нямам сила, не ми е вьзможно).

Иначе не знам, много хора сьм чула да работят и да учат, и да успяват.

После при нас има и хора, които повтарят годината, така работят и си разпределят изпитите и работата вьв ремето, но аз не работя вече четвьрта година и ми писна да сьм без стотинка и вечно на червено, и да си купувам най-евтините вьзможни сандвичи, както когато живеех в Бг преди 15 години. Не мога повече !!! Гледам да звьрша колкото се може по-скоро (което ще е поне след две години де).

И не. Не са добре платени психолозите. Никак даже. В моята специалност и клиничните, на дьржавна работа почваш на 1600 и стигаш до 2700 в края на кариерата си.
Тези, които са психология на труда (не знам как се казва на Бг) са по-добе. Почват на 2500 и могат да стигнат до 4000.

Психолозите, които лично познавам работят на няколко места на по половин рабоетен ден или даже почасово. Плюс кабинет. И врьзват някаква минимална заплата. Но не са добре финансово.

Подготвям се психически, че ще работя за 600е, ако вьобще си намеря работа. Но така ми се е развил живота, за това ставам, толкова сьм способна и това ми се отдава. За повече не ме бива.

Поне ще мога да кажа, че си обичам работата и сьм наистина страстно отдадена на нея. И смятам ако някой ден успея, да продьлжа да ходя на семинари и конференции, и да се обучавам life-span. (това не беше вьв врьзка с твоя пост де, ми така ми дойде вдьхновение  ;) )

Пишем една през друга  ;)

Жалко че не е добре платено, но пък ме радва че си обичаш това което правиш... За мен винаги това е било най- важнотро. Парите са си пари - харчат се, но ако вечер след работа се прибираш психически изтормозен защото не понасяш какво правиш - всичките пари на света не могат да ти гарантират душевния мир... Така че се радвам че обичаш това което правиш и ти пожелавам само успехи и напред и нагоре ... Пък дай Боже - частен кабинет ще си направиш и ще станеш като онези от американските филми , вземащи 100 долара (евро в твоя случай) на час :) Пожелавам ти го :)

Казано честно като се замисля сега само за няколко месеца колко много неща сьм научила, свят ми се завива. И още не е свьршило, а пьк като почна стажа, ще е още по-супер. Сега понеже сьм преуморена виждам само негативното.

Но ако дай Боже един ден я почна тая работа, ще се прибирам вкьщи с мисьлта, че сьм помогнала на някой да му стане по-добре. Милите дечица го заслужават, а често ако се помогне навреме това помага за изграждането на здрави и щастливи хора по-кьсно. Всеки го заслужава. Това си е моя начин да направя по-добьр света. И сигурно няма да мога да помогна на всички де. Винаги има случаи, в които нищо или много малко може да се направи, но ще има и други, които това ще ги спаси и трети, които просто сьвсем мальк сьвет ще им помогне да намерят добро развитие, а за родителите душевно равновесие.

Още един месец и ще стане всичко по-добре. Сега да минат изпитите, на 9 януари сдавам теорията на дипломната, на 22 правя експозето и после почва втория семестьр с много по-малко предмети и стажа. Това ще е супер !!!

ПП. Иначе вие и сами виждате, че днеска нищо не уча де. Само се зальгвам, че уж чета и пиша вьв форума  :girl_haha: Ама като не ми се чете вече….

Айде аз като абонирана за тая тема, да разкажа пак.

Има някои хора, чиято наглост ме надминава просто. Имам едни колежки, когато сме на лекциите сядат винаги отзад. През цялото време се кикотят и шепнат. Пречат яко. Те са ми и "приятелки", ама аз по принцип сядам отпред, за да чувам по-добре. Един пьт понеже обядвахме заедно в амфитеатьра, останах при тях, не ме оставиха да запиша една дума. Бягаха маскимално от лекции. Имаме право на по 3 отсьствия и докато аз висях по библиотеките и ревях от умора, те си имат по 3 на всеки курс, защото не им се ходи видиш ли…


И днеска получавам сьобщение от едната, дали мога да й дам моите записки, защото в нейните почти нищо нямало, а наближават изпитите. Значи аз след като сьм била винаги присьстваща и сьм водила подробни записки, които след това сьм поправяла (защото на всяка дума има печатна грешка), слагала вьв форма, добавяла диапорами и пр. което ми отне всеки едни от коледните дни, от сутрин до вечер да й изпратя моя труд и тя наготово да си го прочете…  }:-> }:-> }:->

А дори не мога да й кажа не. Останах отвратена…  :!

Накрая компромисно решение: пратих й предишна версия на документа, в която има всички записки, но не коригирани. Т.е не може да се чете. Ако иска да учи по тях, ще трябва да отдели от собственото си време и усилия да ги коригира преди да започне.

Недоумявам как изобщо смее да ме пита. Нахалство неземно.
(мисля че дори и да й дам всичко наготово ако досега не е пипнала, трудно ще изкара изпита, който е в понеделник, но…)

Друг пьт една подобна: има и тя дете на вьзрастта на Марта. Молих я, викам айде остани с мен в тестотеката да се упражняваме на един тест заедно. Не можела тя, искала да си се прибере вкьщи при детето (аз разбира не искам, за мен е КЕФ да стоя в тестотеката). И после: айде да ми дадеш теста, койо сканира (3 часа работа за 300 страници една по една).
Казах не мога. Да се сканират тестовете е нелегално и го направих само за лична употреба, ако искаш ще и дам скенера назаем да си го сканираш на твоя отговорност.  }:->

По вьпроса за скенера сьщо: Еее, ти нали имаш всякаква технология си добре.
Да, имам портативен скенер, който струва 70е. И телефон Нокиа за 45е без камера, без ММС, без нищо. Служи само за обаждане. А ти имаш смартфон, който струва 400е. Баси, продай го и си купи скенер !!!! (естествено това не сьм го казала, ама си го помислих много силно).

За дипломната работа: айде да направим група вьв Фейсбук и да качваме там кой каквио статии намери, за да имаме повече материали. Добре. Аз качвам 30 статии. Едно друго момиче 15 и…край. Питам тая сьс смартфона, да си намерла случайно статията на еди си кой автор, че аз не я намира? "Ами, не, аз всьщност работя само по това, което ти си качила."  ohmy

Така ли??!!! СРЕДЕН ПРЪСТ !!!!

Дали качих друга статия след това?  P-( P-( P-( 
А имам две супер редки. Едната я няма дори преподавателката. Ходих до централната медицинска библиотека за нея. След записване там, няколко часа чакане на документа да ми го измькнат от архивите и още час и половина сканиране, го имам да. Няма да го дам. На никой. Като мине дипломната ще го дам на преподавателката. А другите да ме хванат за тая. Тьртеи безумни !!! (леко сьм ядосана)  :[

Извьн това сьм супер  :)   Хубаво изкарване на всички довечера  :danceg:

Инка, я вземи им ги дай, че като си патка, поне хубава патка да си! *INLOVE*. 
Какво да ти кажа, освен това, че и за мен е непонятно някой да не дава максималното в името на общото благо...Ама доброто се връща в редки случаи, аз поне имам лични доказателства. Лекциите ми обикаляха дори и след моето завършване университета, че малко будала си падах и вместо да избягам да гледам някой филм или да се натискам с гаджета, пишех ли, пишех  даже и с  индига, съгласно тогавашните технологии. Ама въртя се, сука се, двама от моите "храненици" станаха директори и ми дадоха много яко рамо в най- трудните ми професионални моменти. И макар в тези силно конкурентни времена, подобни услуги да са неприемливи за здравия разум, винаги се оправдавам /пред мене си/ с приказката:"...аз давам на тях, Господ - на мен!". Та нека и на теб Господ или късмет, или в каквото вярваш, ти помага! Е, истината е някъде между доброто дело и наивността /или по- силна дума/, ама няма да си го признаваме ;) *THUMBS*

Нали, викаш кви са тия половинчати работи  :girl_haha:

Един пьт да завьрша!

Давай ги! Всичко се връща, добро или лошо, всичко се връща. Аз докато учех бакалавъра бях такава несериозна, и имаше една по възрастна мацка, много ме обичаше и тя милата ходеше на всички лекции. Та всичко само на мен даваше и аз после давах на останалите. После на магистратурата във фейсбук групата само аз качвах лекции. Както свекърва казва знаеш ли кой ще ти помогне след години ;-)

Аз съм била и от двете страни - и съм давала, и съм вземала. Но имаше моменти, в които просто не смогвах с писането и се отказвах. Аз винаги съм била от по-бавно пишещите - дори и със съкращения, дори и помнейки 1-2 изречения напред, пак не успявах. И накрая и аз вземах наготово от други.
В други случаи съм давала - дори съм писала на други хора домашни/курсови.  =]
Ина, не се ядосвай. Ти направи каквото можеш и както го чувстваш най-добре. То накрая ще си проличи кой е сериозен и кой не.

Това е друго. Аз сьщо пиша по-бавно, особено че е и на чужд език. Но има момичета, които се стараят, тьрсят и те, правят каквото могат. С тях обменяме. Аз давам едно, те друго. Ама така като тея двете, имам чувството че лежат на моя грьб и това ме дразни. Иначе те няма да успеят това е ясно. Защото се излагат дори пред преподавателите.

Едната точно преди да излезнем ваканция пита в 11:30ч, Извинете досието в колко трябва да ви го дадем, е за 13ч нали, защото още не сьм го довьршила (наполовината каза че е). А то беше за 12ч и преподавателката й отговори, че е смаяна от това, че досега не го е направила, че това е много сериозна работа, която трябва да се прочете многократно, за да се осмисли, и пр. Личеше си че е отвратена. На другата каза ведньж, че ако е нейно място ще плаче, а няма да се подхилква така.
Пьк другата преподавателка сьщо им отбеляза, че ако нямат нищо в главата, могат да забравят М2 (точно с тези думи).

И като се има предвид, че тези сьщите преподавателки правят интервютата и селекцията…  =]
Те бяха предупредили в началото, че си записват дори кой кога е закьснял, как се облича, как се дьржи, има ли тикове. Всичко. Защото не всеки може да стане психолог  *THUMBS*

Ти гледай да не ти се появят тикове с тия нерви.  :funny:

Особено сега като почна да работя с тикосаните…  %) :funny:

За много години мили форумки! Искам да си изплача мъката и за първи път да дам очерняща реклама за някого! Пък и моля за съвет как точно да ги разкостя тея!

Заминахме на уж меден месец в Будапеща с "Караджъ Турс" с лицензиран автобус в 4 звезден хотел, с гид на български език. - или поне така си мислихме и това платихме...
Какво получихме - детско атвобусче , в което на мен ми беше тясно , представете си на Фил. Ужасно неудобно, адски студено - машинката загря чак в Белград - около 170 км след като тръгнахме! Вкочанихме се от студ. Шофьорите имаха изключително странен начин на каране - магистралата 70км/ч, по малките 2рокласни пътища - 120 км/ч - резултат  - стигнахме за 14 часа вместо за 10, измръзнали и премръзнали и умрели от страх дали ще стигнем живи с тая бръкма и това каране!

Гида/екскурзоводката - това май и беше 2рото пътуване в живота. На всеки въпрос отговора беше "ами незнам, ами ще видя или ами не е моя вината" Казах и че съм бременна и може да се наложи да спираме по- често- така ме изгледа все едно не знам какво и казах и ако аз не си говоря с шофьорите да спрат , тя нищо не правеше!

Как и да е - стигнахме ние в 4звездния хотел - може и да бил толкова  - през 1985!
Стаите – стари мебели, за последно сменяне през 1985г. – миришат на мухъл и старо. Чистотата не  ена особено ниво и най- важното – хотелът е ледено студен! В стаите няма климатик, само централно отопление , което уж би трябвало да работи. В стаята ни беше под 17 градуса, предвид това че навън беше около -5, това си е доста студено. В ресторанта в 8.30 сутринта беше 10 градуса, предвид че закуската е от 7.00, ни обясниха че щели да го затоплят за следващия ден... което поне за мен е недопустимо!Храната – крайно недостатъчна и не особено прясна, но поне беше сравнително вкусна!
През цялото време молим екскурзоводката за съдействие - всички хора , не само ние с Фил, резултат нулев отговори - Ами не знам, ами ще видя , ама тя вината не е моя, защо ми се оплаквате на мен....... O_O
Персоналът! – Оплакахме се още първия ден от ниските температури – донесоха ни по едно одеало и с това явно решиха , че въпросът е приключен. След вечер прекарана в сковаващ студ, на сутринта отново се оплакахме на рецепция за студа в стаята. Най-нагло ни заявиха „I don’t care, check out!“ Изключително грубо, невъзпитано и обидно отношение! След това ми заявиха че те (рецепционистите) мръзнели всяка вечер, но тях никой не ги бил питал.  Аз си плащам, за да съм настанена в уж 4 звезден хотел, на тях им плащат заплати и мен условията им на труд не ме интересуват – не и при това отношение! P-(
Вечерта на Нова Година - ресторанта беше хубав и традиционно унгарски и там беше добре, само че и там стана скандал, защо? Защото просто сервитьорите не бяха подредили местата правилно и се падаше Фил да седи на друга маса - казвам на екскурзоводката да говори със сервитьорите и просто да добавят един стол до мен, за да си седи мъжа ми до мен - отговор - НЕ МОЖЕ< те вече са наредили масата! Е полудех!!!! Развиках се, дигнах скандал до небето - как така ще ме разделя тая от съпруга ми!?!?!??!!!! И то без дори да е питала!!!!!
След бесния скандал, дойде другата екскурзоводка (забравих да кажа имахме такава , която си е от Будапеща - българка, говореща унгарски, която ни беше гид по туристическите обекти) и точно за 5 секунди реши проблема - просто попита , сервитьорите казаха няма проблем и готово...
Оная нашата ми се сърди половината вечер, защото видиш ли нея никой не я бил питал тя яла ли е спала ли е, всички само сме се били оплаквали и на всичко отгоре как не ме било срам щото видиш ли тя с мене най-много се била съобразявала O_O O_O O_O O_O :angry: :angry: Извиняайте ама на нея не и ли е това работата??!?!?!? Никой не казва че тя е виновна, но е нейно задължение да се оправи с проблемите, които възникват... Както и да е, криво ляво посрещнахме Новата Година, не беше зле, но не беше и нещо кой знае какво... В заведението пода беше каменен така че на мен пак ми измръзнаха краката.

Прибрахме се ние от вечеря, очаквахме да са се стоплили стаите – уви не! С мечо си пуснахме топлата вода в банята, отворихме вратата на банята - барем се стопли стаята от парата – съвсем не сме очаквали да се активира противопожарната аларма!
За наше учудване отново вместо разбиране, получихме крясъци и викове, обиди , че сме ненормлни и още куп епитети , които никой нормален човек не би трябвало да използва, още по-малко служител в хотел към гост! Някъв кретен дойде в нашата стая и почна да ни крещи , че сме ненормални и глупави и какво ли още не..
Алармата звуча в продължение на час и 10 минути, защото не знаели как да я изключат.
В резултат в 03.00ч. сутринта, целият хотел беше на крак и събран под тревога на рецепция - имаше хора които си мислеха че наистина има пожар, където служителите отказаха да дават информация , скриха се в служебната си стая  и изобщо отказаха всякаква помощ на измръзналите и стресирани гости на хотела.
Фил отново помоли за някаква печка (разбрахме че в една друга стая са им дали радиатор) или поне повече одеала, тъй като е студено , а аз съм бременна в петия месец и отново получи отговор „I don’t care! There is no blankets, there is no heating, we have this problem for many years, I don’t care about you, F*ck Off!“ И това са думи на мениджъра на смяна!!! Филип побесня, аз още повече, хората от съседните на нас стаи откачиха и застанаха зад нас, защото това си беше пълна пародия!!!
Не смятам че е нормално служителите да псуват гостите си! Вдигнахме скандал и посикахме да говорим с управителя –отказаха ни! Поискахме да получим поне радиатор или печка – отказаха ни! Поискахме да намерят поне някакво решение за през нощта, за да не мръзнем – отказаха ни и ни заплашиха с полиция ако цитирам „Не се разкарате от тук!“ Аз оттам полудях тотално и изпаднах в истерия! Взех му името на тоя управител на смяна и го заплаших със съд, той дигна телефона и уж извика полиция - щях да се разправям още, но Фил прецени че ако дойде полиция няма да е в наша полза и ме замъкна към стаята!
Той в момента е с бронхит, аз пак съм болна (за трети път откакто съм бременна) , целият ни автобус също са болни хората до един!
През това време нашата екскурзоводка си спа сладко сладко и чак сутринта и казах за проблема!Защото нямаше кой да си вдигне телефона!

Легнахме си към 5 аз станах в 9 от студ, слязох долу, пак дигнах скандал и след два часа минаха да мерят температурите по стаите - качвам се аз в стаята ни - 23 градуса  - значи можело! Естествено за замерването всички стаи бяха топли та топли!!@!@ Нямам ДУМИ!!!!!!

Общо взето в рейса мръзнеш, през деня обикаляш по туристически обекти и мръзнеш и вечерта в хотела вместо да се стоплиш пак мръзнеш! 2 дни с Фил, откакто сме се прибрали, сме пуснали у нас климатика на 30 градуса и радиатора на максимум и пак сме се завили с одеалата и не можем да се стоплим! Две жени се отказаха да се връщат с рейса и си платиха двойно за самолет с който да се приберат!

За капак - на връщане тъпите "Караджъ Турс" сложили на шофьорите 22 часа работен ден! Едно че е незаконно и ако ни бяха хванали нямаше да можем да се приберем и второ че тея хора не знам как изкараха! Защо? Защото сложили екскурзиа до Вишеград в същия ден, в който си тръгваме за България - екскурзията от 8 сутринта до 16,00 ние в 16,30 тръгваме с нощен преход за София. Пристигнахме в 8.15 сутринта в София и то защото целия рейс се отказа от панорамната обиколка на Белград (която сме платили), за да могат шофьорите да карат по- малко! След 22 часа съответно тея шофьори бяха полудели и се караха с всички хора , които недай си боже ги помолят да спрат за тоалетна - нормално уморени са - отново измръзнахме в рейса, на два пъти единия шофьор заспа зад волана и изтръпнахме ще се приберем ли живи и на последно място - Джи Пи Еса се развали и през цялото време пиукаше супер силно и никой не можа да поспи....
Екскурзоводка за пореден път каза "ама аз не съм правила графика, не съм виновна, защо ми се оплаквате на мен"....

Поне хората от рейса бяха готини и разменихме контакти и телефони, за да пуснем някаква обща жалба, но отделно искам идеи как да ги съсипя тея! По - кошмарно нещо не бях преживявала!!!!!!!Отвратена съм!!! НИКОГА АМА НИКОГА не пътувайте с "Караджъ турс"

Ужас!  :( Това е просто отвратително!  P-(

Майкоо нямам думи! Пускай си един болничен и си почивай много! Пусни този разказ и в други форуми.

Мариолка никъде другаде нямам регистрация иначе навсякъде ще го пусна... Имам само в един стар форим stih4e.com който отдавна не съм посещавала, а да си правя регистрация за едно очернящо мнение - не сикам да ставам като тея дето ги мразим тук... Но ако искате ви давам пълни права за разпространение... Опитах се в tripadvisor  да пиша за хотела ма нещо не ми приема мнението и ще пробвам пак довечера....
А жалба къде мога да пусна официално?

http://www.kzp.bg тук

И в booking.com за хотела

 ohmy ohmy ohmy

Нямам думи !!! Бьлгарската компания не ме изненадва, имам супер лошо мнение за услугие в Бг (което раязбира се може и да е грешно, но засега е факт), но това за хотела не го очаквах !!! Непременно пиши в трипадвайзър, всички чужденци гледат там преди да резервират. Има и гида Мишлен, ама то хотел едва ли е в него.

Боже, Боже…

Само (не ми се сьрди моля те) на историята с парата и алармата се смях от сьрце. Знам, че тогава на момента хич не ви е било смешно, ама като мине малко време ще видиш, че сте били като на филм и ще разкзваш яко на дребното тези преживелици.

Има ли начин да подадеш жалба в Агенцията за защита на потребителите? Особено като имате и свидетели…

Мамка му, това е гадното на Бг, правят те на всичко и няма на кой да се оплачеш !!! Адски е фрустриращо  :(

В bookinga никъде нямам опция за да напиша коментар

http://www.booking.com/hotel/hu/hotelbudapest.bg.html?sid=d72522b041315c951d49facc799d7f6e;dcid=4;ucfs=1;srfid=8e0e23c61a21c2112ac0488eb89ba02705e28947X77;highlight_room=#tab-reviews

Някой може ли да ми каже как да напиша отзив тук? На КЗП ще пиша довечера от домашния комп

За tripadvisor довечера ще пробвам, че нещо от офиса не ми отваря..
Ина - нормално е да се смееш , то си е за смях че в 4 звезди хотел трябва да се отопляваш по този начин... Не бяхме единствените между другото - сутринта в 8.30 пак звуча алармата , по същатата причина, от стаята на друга двойка умираща от студ.....само дето вече знаеха как да я изключат и звуча 3 минути

milenkata, в booking мисля, че може само ако си правил резервацията през тях.

Ами то туроператорската фирма е за е.не. По принцип около Нова Година работата е много рискована заради времето, та свястна фирма /държаща на реномето си/ избягва да организира нещо. Аз тази обеца си я имам на ухото и не ходя, ако нямам лични контакти с организаторите. Ще кажа на познатите си никога да не пътуват с тях.

Да се разпиша, че да си поддьржам абонамента.

Тежка, тежка е финалната права… Трябва да сдадем теорията за дипломната в петьк и сме до никьде.

Декември виках на партьорката, дай кога ще оправяме теорията, абе вика сега са на ни гайле досиетата и сьм стресирана с тях, айде като минат.
Минаха досиетата, стана предколеда, викам дай кога ще оправяме теорията, абе вика сега са ни на гайле изпитите и сьм стресирана с тях. Айде да поуча малко, па ще я оправим.

Сега остават два дни и сме доникьде.

Не е само нейна вината. Аз сьщо нищо не пипнах, защото бях стресирана сьс сьщите работи (а и честно не ми с пишеше, та го отлагах, както прави Фабио). Викам си като се прибера ще имам понеделник и вторник само за това, ще я оправя, а сряда и четвьртьк ще уча за изпита в сьбота.
Понеделник след изпита, краткият 4 часов сьн и 12 часовото пьтуване от предния ден, просто не можех да сьм жива та спях целия ден. Вторник сьс записването в родилното, пазара и подготовката че си идват моите, когато успях да седна в 18ч бях пак скапана и не можех да пиша нищо. Та гледах Кухня  :GROAN:

И ето ме сега си чукам главата, защото е сряда. Доникьде сме. Утре ще трябва пак да се заминавам цял ден с това. Ще прецакам изпита в сьбота. А другата седмица имам три изпита, за два от които не сьм започнала дори да чета. И така цяла година зор, за да се на….м накрая и всичко да прецакам. (няма самобиещо се човече, ама и нямах сила да направя повече от това  :( )

Кухня и на мен ми харесва! :)

От нерви не мога да спя. Утре ми е интервюто и странното е, че не то ме притеснява, а как изобщо ще тръгна на работа след около месец. Главоболието ми е толкова силно, че може да повали и кон, едва гледам от болка и не бих могла да работя в това състояние - дори само да си стоя вкъщи, пак едва издържам. Днес ще се обадя да си запазя час за някакъв невролог възможно най-скоро и като отида ще си искам морфин (защото не издържам повече, а нормалните болкоуспокояващи не ми действат), да ме прати на ЯМР и всички възможни изследвания, тъй като така не мога да живея повече. Само за протокола - от  над 15 години съм  с постоянно главоболие (24/7), а последните 2 години и половина болката е нетърпима и не отслабва изобщо. Пускала съм си какви ли не изследвания, ходила съм при десетки лекари, и нищо -  вече губя надежда, че ще се оправя някога.   :'(

Да се оплача - от Tripadvisor отказват да ми публикуват коментара за тъпия хотел , защото съдържал "hate speech, lack of facts and impossible to be that bad" .... Дават ми възможност да го коригирам, като съм била кажела истината, защото така написания коментар не бил реален според тях...... *crazy* *crazy* *crazy* *crazy* ohmy ohmy ohmy

Тея нормални ли са????

Еми прерботи го, не се отказвай! А впрочем как се казва хотела?

Аз мисля ,че е нормално да реагират така.Това не е случаен сайт и ако не си им клиент ,т.е. ако не си буквала през тях и даже в частност този хотел няма как да ти публикуват коментара ей така като чиста монета.Все пак те се ангажират донякъде с този коментар.Аз понеже винаги резервирам през Booking и там ми разрешават коментари ,но ако нещо не съм доволна веднага се свързват от хотела с мен за доуточнение.

menyanthe , интервюто ще мине успешно, няма как да не се притесняваш от тръгването на работа. За главоболието, освен да кажа, че при свекърва ми и при две познати, имаше значително подобрение на състоянието след влизане в критическата възраст. При снаха ми мигрената се повлиявала за определен период от Седалгин Нео, сега упорито се занимава с йога и кой каквото каже. При нея е наследствено, баба и е била със същите оплаквания. Дано намерят начин да облекчат и твоите болки *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Преработих го да видим :) Иначе - аз имам регистрация там от много време и това не е първия ми коментар. Затова се учудих на забраната. Сега пак чакам да ми го одобрят, дано да стане, написах го по - меко и по frendly.

Иначе името на хотела е  Budapest hotel. По принцип , не знам защо държи сравнително добра оценка и в booking и в tripadvisor

svekarva, мина интервюто. Мисля, че се представих сравнително добре. В петък ще се разбере.
Седалгин Нео не ми действа, за съжаление, както и един куп други обезболяващи.  Утре съм на преглед.

Хленч, хленч, хленч…

Спи ми се, изморено ми е, а ей го целия ден си прекарах в Университета. Сутринта в тестотеката, следобяда в библиотеката, да пиша експозето за Фигурата на Рей. И работя с партньор. Аз сьм вече на 12 страници, скоро ще го свьрша (за утре вечер е, ама утре смь на стаж и трябва днеска да приключа), а тя е написала 5 реда с молба да й поправя грешките и акцентите, защото нямала коректор на компютьра. И тия 5 реда са плеснати между моите 500, сьс сьщия шрифт и размер да ги тьрся за разнообразие, за да мога да ги поправя.

Сто пьти я молих да си избере коя част ще прави, а аз да правя другата, не! И двете пишем вьрху едно и сьщо (уж де, щото тя де факто само меша работата). Да си бях сама, по-добр ещях да сьм.

И хем ми е досадно, защото не ми се прави тая работа, уморена сьм вече и ми писна да нямам един ден почивка, хем искам да свьрша по-бьрзо, да мине представянето и да не чуя вече за тая партньорка.

Добре де те карат ли ви да имате партньори? Като гледам хич не изгаряш от кеф да имаш......

Здравейте.. да се оплача малко па дано се успокоя..
Имам проблем с ТСХ и пия лекарства, всичко беше нормално.. От както почнахме организацията за сватбата и трябва всичко от чужбина да уреждам сама, защото в България няма на кои да разчитам. Правя си повечето неща, защото няма да  имам много време преди сватбата. Знаете колко се бях притеснила за  роклята, постоянно се притеснявам за всичко. Смениха управителя на ресторанта и  никой не ми казва, добре че се обадих.. Свекарите и  те постоянно правят проблеми и дразги и се опитват да се налагат за сватбата и  сам постоянно под стрес и притеснение.
И резултата не закъсня, хормона ми пак се е качил и  сигурно преди сватбата няма да се падне, а ще стигне повече.. Направо не издържам, никой не ми вярва че е сериозно ( не показвам когато ми е  лошо ) и поне малко нерви да ми спестят.. А като знам ква лудница ме очаква преди сватбата, само се моля да не ми стане по зле..

Сватбата е огромно изпитание. Всеки тук ще го потвьрди. Опитай се доколкото е вьзможно да не го взмемаш присьрце (колко е лесно да се каже). Но мисьлта ми е, че другите няма да се сетят да те пожалят, затова се жали ти  :friend:

И аз да ви кажа за нагли хора, ееееейййй, направо …  O_O

Рождения ден на Марта е в сьбота. Понеже най-добрите ни семейни приятели са на ски и се врьщат в сьбота следобяд, реших за по-голямо удобство да ги поканя в неделя.
Обадих и се на другата ни приятелка (майката на Артур, за който е в час) да я попоитам дали предпочита да доведе Артур с класа на Марта или пьк да дойдат всички в неделя с приятелите (те се познават).

Днес ми праща сьобщение, че те в сьбота са в спортния си клуб, а той е на пьт кьм нас, затова не им е удобно да дойдат в неделя. НО… не могат да дойдат по-рано от 17:30 (което реално за тях означава 18:15-18:40) и затова ми предлага да дойдат за вечеря. Какво да донесе?

 O_O O_O O_O

Иксам да я пратя на … кьдето заслужава, но се вьздьржах и отговорих, че организирам два празника в два последовталени дни, ще бьда целия ден на крак или на тичане, сьс сигурност и Марта ще е ужасно изморена вечерта и да проготвя И вечеря наистина ме затруднява, сьжалявам за което.

Вьздьржах се да й кажа, че ако дьржи да дойде може да не ходи в спортния си клуб една семдица (няма да го пропусне, защото струва скьпо, пьк те едва го плащат, защото имат кредит за 100кв апартамент в скьпите квартали на Париж (и това ми се обажда редовно да ми се оплаква, нищо, че ние живеем в 50кв и нямаме какво да ядем)). Пьк ако не дьржи толкова по-зле. Ще ми се спести като миналата година да трябва да мия цялата кьща покрита с пластелин от сина й и Фабио да замазва разбити стени, защото той е хвьрлял тежки предмети срещу тях…


После ми се оплаква, че никьде не ги канят и нямат приятели. Направо не разбирам защо…

Баси нямам думи, не ми се разправя повече.

Оххх около тебе са все такива едни индивиди... Аз мислех че БГ манталитета е страшен, но с твоите разкази се убеждавам за пореден път, че селянията не подбира раса, потекло или географско положение!

djosi, за съжаление  най-големите дертове по сватбите и най-големите магарии ги правят най-близките по линия на роднините. Моята етърва 3 месеца ни въртяха тогава къде щели да спят и всяка седмица бяха с ново решение - просто се бях побъркала. Накрая ги оставих да си правят к`вото си искат, ако ще и на улицата да остават - все тая ми беше! ММ също се беше издразнил накаря.
Ина, аз се бях оплакала пак от етървата как на ЧРД-то на Мария ми закъсняха с 5 часа. Уникално е като изживяване! Точно същата история - шеташ два дни подред по цял ден и накрая без предупреждение закъсняват, щото така видиш ли, им било удобно. Поне имаш късмет, че по френски манталитет вашите гости предупреждават!
Та сега чакам подобна простотия и за прощъпулника на малката. Вече съм подготвена психически, че и да ги питаме и да не ги питаме дали ще идват, резултатът ще е един и същ. Ще има ту едното решение, ту другото, накрая ще го направят на тяхното си. Не си го турям вече на душата :womanfuy:

Ами тя даже ми се разсьрди и днес ми прати смс:

"Бихме могли да дойдем най-рано в 17:15 и няма да ви безпокоим дьлго."   *crazy*

Здравейте.
Ще започна от самото начало изповедта си, въпреки че някои форумки са наясно с началото, но за да си излея изцяло душата, ще се повторя.
На 04.01.15 трябваше да ми дойде, но не ми дойде. След 3 дни си направих тест, който показа една бледа втора черта. Аз, разбира се, веднага първосигнално започнах да си представям как след 9 месеца ще гушкам сладко бебче. Но на ехографа на седем дни закъснение гинеколога не видя нищо. Изказа съмнения за извънматочна бременност и насрочи дата за нов преглед след 5 дни. На мен обаче ми дойде след 3 дни. И той каза като се изчистя да отида. Но аз така и не се изчиствах... Звъня му да му кажа, че не ми спира, той ме вика бързо да тичам при него, гледа ме на ехографа, правим нов тест - положителен. Насрочи ми час за другия ден сутринта за абразио. След процедурата ми казва, че още има съмнения за извънматочна и ми дава телефон на лекарка в София, която вече е уведомил за състоянието ми. Звъня й аз, тя ме вика на следващия ден при нея. Отивам, преглежда ме и казва, че в корема ми има свободно движеща се течност и по спешност влизам за лапароскопия. Половин час, след като бях в болницата, вече бях в операционната. Оказа се, че бременността е била извънматочна, матката ми е плувала в 200мл. кръв, а тръбата ми пред руптура. Не е могла да я спаси и е махнала тръбата.
После докторката ми вика "Обикновено като видя човек като теб и се питам как изобщо стои на краката си?!?!"
Сега съм добре, вече втори ден съм си вкъщи и се възстановявам. След 3 дни ще ми махнат конците.

Как си мислех само на 5-тия ден закъснение, че участвам в романтичен филм, където от първия път бебеправене и хоп гушваш бебче, оказа се, че участвам в драматичен трилър, който те държи в напрежение и изобщо не знаеш какво ще стане миг по-късно.

Наде много съжлявам за преживяното. Минала съм чрез подобно, кюртаж и биохомична. Сега е важно да се възтановиш физически, и след това психически! След като си готова психически с малко следене от док от кой яйчник овулираш бързо, бързо ще забременееш. Няма да те лъжа, една бременост след такова преживяване не е лесна, но ще стискаш зъби, защото желанието за детенце е по велико от всичко.

Наде, много съжалявам за всичко което ти се случило.Ще се възстановиш чисто физически, но психически ще е в пъти по-трудно.Всяка следваща бременност първоначално ще те плаши, да не би отново да се повтори това.Предполагам преди една следваща бременност ти ще си малко по-информирана и малко по-готова за всичко което може да се случи.
Аз съм с една тръба и с множество други проблеми, но както виждаш съм майка на едно прекрасно момиченце, заченато нормално.Да знае че живота е странно нещо и се случват невероятни и гадни неща, за да ни научат на нещо и да ни направят по-силни и отговорни.Но трябва да вярваме винаги в хубавия край!

Наде бъди силна мила!  @}->-- Имаш цялата ни подкрепа.. Почивай сега и физически и се постарай максимално психически да се абстрахираш. Сигурна съм че ще си имате бебенце след известно време и всичко ще бъде наред и ще бутаме заедно колички. Ако ти трябва добър специалист точно за извънматочна и последици от нея, мога да ти препоръчам :) Важното е сега да си почиваш, едно по едно нещата ще си дойдат на мястото

Мила, nadelina88,
до участието в романтичен филм може да се стигне по различни пътища, понякога за съжаление се налага първо да се участва в драматичен трилър...., по-важното е пътят да се извърви до край и въпреки всичко!  @}->--
Хората са различни и различно изживяват тези тежки моменти, смея да твърдя, че съм наясно с мислите и чувствата, които те вълнуват в момента...., но знай, че колкото и да ти е трудно сега, колкото и да не виждаш така нещата, след бурята идва слънце, след нощта-ден, след лошото-хубаво....
Кураж, опитай се да видиш и малкото положително в това иначе тъжно стечение на обстоятелствата!

Мила Наде знам прекрасно как се чувстваш.Аз също изживях кошмара извънматочна бременност с спукана  тръба,много кръв в корема и нещата се решиха доста бързо тъй като при мен нещата бяха на прага на това да ме няма.Знам че ще ти е трудно.Аз която преди това се молех за положителен тест след извъматочната при закъснение правех теста с огромен страх че ще е положителен.При мен това се случи след 5 години борба за дете.Физически се възстанових много бързо,психически се възстанових през бремеността с двете ми момчета малко въпреки ,че и сега понякога се сещам и ми е тъжно.Около мен има хиляди примери за момичета забременели естествено с една тръба.Аз забременях след инвитро което донякъде беше пожелание тъй като не исках да пробваме вече естествено.Моя съвет е все пак да потърсиш специалисти за да се види какви са последиците от извънматочната.Знам че това не звучи не много успокоително сега,но е важно.Бъди силна.Гушкам те силно и ти пожелавам скоро да видиш така желаната точица на мястото и и после да си я гушнеш.

Дядо ми почина днес.
Има и цяла грозна семейна история около тая работа, която не е за нета, ама ми тежи  :(

Очаквано беше де…, ама пак ми е мьчно.

Моите съболезнования.. изпращам ти много прегръдки  @}->--

Инче съжалявам много миличка... целувам те @}->--

Съболезнования, Ина! Прегръщам те! Поплачи си, дай глас на емоциите си, силна ще си по-късно.

Лека му пръст и съболезнования на теб. @}->--

Ина, съболезнования за дядо ти и нека почива в мир.

Благодаря на всички за съболезнованията!Аз съм майката на Ина.Дядото (баща ми) беше най-добрия и кротък човек на света,както живя скромно и почтено,така и почина - тихо и кротко.Грозната история е между дъщерите му  :(

Моите съболезнования и Бог да го прости!

Миленка, прочетох това, което си описала... От много време насам.. поне 4-5 години процедираме по следния начин... Избираме мястото, търсим билети автобус/самолет, избираме хотел чрез booking.com; budgetplaces или tripadvisor (никога не сме попадали на лош хотел, след щателно преглеждане, а често цена-качество многоооо над очакванията!); разглеждам всички възможни забележителности; купувам няколко пътеводителя; сваляме карти; гледам градски транспорт/рент-а-кар; сваляме приложения и винаги сме имали незабравими изживявания.. Не се съобразяваме с още 50 човека(минимум).. Избирам да посетим само неща, които ще са ни интересни, дори да не са топ забележителности.. Опитайте така следващия път, далеч по-лесно, по-удобно и дори по-евтино  *THUMBS*

 :offtopic:Тони мила, и аз така правя - хотела и в трипадвайзър и в букинга е с доста висок рейтинг...

Само че този път не организирах аз нещата - мечо ги организира. Досега ако аз съм правила нещо, проблеми не сме имали, но мечи не беше проучил достатъчно, а и може би покрай сватбата не му беше до това. Изобщо не очаквахме че ще трябва да се съобразяваме с който и да е - условията на екскурзията бяха описани дооооста различно.... Както и да е де , минало заминало
Затова сега едно 1 -2 месеца проучване и после ще се решава къде да ходим на меден месец :)

Хахаха, разбирам те :) Направо не си представям екскурзия, организирана изцяло от Илиян  =]  Хи-хи нищо де, ще го имате и мечтания меден месец/седмица.. Сега имате пред себе си, къде, къде по-важни събития  *YAHOO* @}->--

Ина и mamaKrisi моите съболезнования за загубата ви.Прегръщам ви силно.

Благодаря ти Гери.

Дядо ми много се заминаваше с мен, когато бях малка. Беше много висок, слаб и много строг. Вечер винаги ми разказваше приказки. Спях между него и баба. Много хубави приказки знаеше. Спомянм си за войника, който с кремьк и огниво си палил огьн. После навьнка ми показваше от коя гьба се прави праха, който войника си носил в торбичката, за да го запали. Гьба праханка, от от ония, които растат по дьрветата…

А като станеше това време, винаги ходехме по баирите над Благоевград да сьбираме минзухари и иглики. Той пееше много хубаво и ми пееше "Минзухарко братко, имаш ли си татко". С него сьбирах и листата за пьрвия ми хербарий…

Много го обичах.

Моите съболезнования @}->--

Да си иползвам абонамента за тая тема докато не ми е изтекьл.

Пак почнах да полудявам. Множко ми идва напрежението. Тая сутрин ревах като магаре та сбьрках и Марта горкото дете.
С това досие дето го пиша и дето не знам как да го направя и най-вече ми писна до болка и не ми се прави изобщо вече, а решаващо за втория семестьр.
С новото тьрсене на стаж за следващата година, с което почвам сериозно да закьснявам. На Фабио от един месец му се моля да ми направи СВто, сьс сто хиляди молби ми направи едно дето е отврат не става за гледане. И го разбрах чак тая сутрин в 7 щото от две седмици му се моля да ми сложи мастило на принтера и чак днес сутринта успях да го изкрьнкам, за да видя, че и днес няма да мога да си пусна молбата.

Не знам как да го направа хубаво ш…то СВ !!! А вьншния вид има огромно значение, защото тя като има днеска 20 пред нея, ще дрьпне това, което й е най-атрактивно, а някое невзрачно ще го метне в кошща без значение какво пише вьтре. И накрая точно сега, когато вече имам нивото и опита, ще си изпусна стажа, защото не са ми хубави документите или защото много окьснях да ги пратя  :GROAN: Та затова ревах де.

После изгубих един час да пазарувам, за да стигна до касата и да видя, че не си нося кредитната карта. Изгубения един час стана три часа, плюс навьртените километри пеша и торбите с кила и кила, защото само Фабио има ключ от мазето, кьдето е пазарската количка….

Бе, понякога си мразя живота ! Като се погледна в огледалото приличам на призрак: кафяви крьгове под очите, устните ми бели, за косата да не говориме. Кой както ме види и ми се радва: О, колко зле изглеждаш днес !
Грацие, не мога да спя по цяла нощ, меля досиета и документи наум…

Кога ще свьрши вече  :girl_cray2:

Инче, прегръщам те.
Съжалявам, че си под подобно напрежение. Но нещата не са толкова зле. Честна дума!
Ако искаш, аз мога да пробвам да ти помогна с резюмето, но имам опит само с компютърни резюмета. И само английски. Френският ми е зле.  :[
Резюметата не са толкова сложни. Реално има една структура, която захапваш като модел и после пълниш с твоите данни и ключови думи. Признавам, че и аз съм карала друг човек да ми пише резюмето, но аз мисля, че ти сама ще се справиш отлично!
Извадете още ключове от мазето!

Ина, мога да се опитам да ти помогна със CV-то. Поне като визия. Мога даже да ти направя няколко варианта - да си избираш.  :girl_wink:

 :GROAN: :GROAN: :insane: :hysteric: :hysteric: :hysteric:

Избрах тук да си излея душата с молба за съвет. Признавам, доста е негативно и лично, но все пак е самата истина и нещо което може да се случи на всеки.
Отношенията ми със свекърите не са били перфектни, те са доста различни от мен като обичаи, привички и разбирания, но нещата доста се наостриха след раждането на Симона. Заради неразбирането на моите начини за гледане, хранене и възпитаване на дете, те  започнаха да ме объркват и обезкуражават в нещата които вършех и аз непрекъснато имах съмнения , предимно за здравословното състояние на детето. В един момент реших че най-добре  ще е за всички да се отдалечим  и да не си пречим. Въпреки че живеем в една и съща сграда, ние се виждаме около веднъж седмично( толкова виждат и децата). Нито аз съм им казвала каква ми е болката, нито те са питали защо толкова рядко ги посещаваме. Но от всички забележки които им прави мъжа ми си мисля че трябва да имат някаква идея, че на младите не им допадат техните постъпки. Снощи изкочиха 3 проблема наведнъж които ме изнервиха доста.
1, Прибираме се, Симона и аз слизаме от колата, мъжа ми и Валерия остават вътре за да я паркират в гаража. Симона вижда на двора дядо си отива при него, аз оставам навън. В следващия момент чувам дядо и как казва „ ела, тати ще те вземе от другата страна“ (той ще я вкара в къщата през двора, а ние ще си я приберем през вътрешната врата). Обаче, аз, идиотът, стоя на вън и нямам право да получа едно „ отиваме вътре“. ( и други пъти са я взимали, когато имам планове да вечеряме, да спим, без да попитат, а аз в стремежа си да не се карам си мълча и ги оставям да ми я върнат в 2 на обяд, когато отдавна е време за сън, с парче баница в ръката, вместо обяд).
2, Прибираме се, мъжа ми носи Валерия и се спира на вътрешната врата да говори с баща си и евентуално да получи дъщеря си. Оказва се , че Симона иска да остане там и мъжа ми се прибира в къщи с Валерия. На въпроса ми „не питаха ли за Валерия „  (та тя им е пред очите) той ми отговаря  „не, сигурно не им е интересна защото не разбира и не може да говори“. Така че едното ми дете е при баба си и дядо си а другото с нас, като по-скучно.
3,След половин час Симона се прибира и още от вратата заявява, че няма да яде ( масата е сложена), защото яла при баба си ябълка.
За капак: носеше си подарък тениска, а подарък за Валерия нямаше.
Мога цяла книга да напиша с подобни случки, разказвам само вчерашните, но поведението им е едно и също колкото  и да им се обяснява. Симона е на 2г и 9м и все още получава шоколадови фигурки, мечета и яйца, а не спираме да говорим, че не трябва да ги яде.
Можете да ми дадете съвет как да се справя или да ме убедите че нямам право да се дразня на такива неща.

Без да съм някой с някакъв опит мога да ти кажа, че имаш право да се дразниш (аз се издразних, без да ме засяга лично) и за съжаление не знам как да се справиш, защото с назадничави елементи не се излиза на глава. Като съдя по майка ми, когато със сестра ми започнахме да разбираме мисля, че и стана по-лесно.

Нормално е да се дразниш, особено  при положение че най-вероятно нямате къде по- надалеч да избягате.
Аз имам същия проблем с роднините си - и моите, и на мъж ми, но имам възможността да живея надалеч. Ни се обаждам, ни ходя. Максимално настрани, защото създават крамоли, месят се  и прочие. Това поколение е като зомбирано, говорят едни и същи неща и сякаш нарочно пречат.
Единственото решение е бягане , бягане и пак бягане.
 :(

Според мен проблемът е, че си си мълчала и преглъщала. От самото начало е добре да покажеш, че това са твоите деца, ти имаш подход към тях и твоят начин за възпитание трябва да е основен.
Аз не давам никакви сладкории, никакви чипсове, снаксове, близалки и тн, и тн. Да, имам късмет, че нито майка ми, нито свекърва ми ще тръгнат да правят нещо зад гърба ми. Обаче това е и малко до отстояване. Аз не съм умряла и във всеки момент могат хората да ме попитат лично или по телефона "Може ли да й дам...". Тъй като дъщеря ми изглежда малко по-голяма (на ръст говоря), хората по пейките и парковете често са готови да предложат всякакви неща, които са супер неподходящи за дете на 1 г и 4-5 месеца. Включително и един път й предложиха нахапан кренвирш O_O Просто в този момент дръпвам детето и казвам, че тя не яде такива неща. Детето ми е любопитно, ходи при хората, закача се с тях, но категорично не давам да взима храна. Колкото и да е много добронамерено това даване.
Вече ми е станало навик. Ако свекърва ми или майка ми взимат малката, обяснявам какво е яла, кога и какво да й дадат, какво съм приготвила за ядене и тн. Същото е и за обличане. "В чантата на количката има жилетка, шапка, ръкавици. Сложи ги в случай, че....". Етърва ми прави друга грешка - оставя детето и очаква хората да знаят какво да го правят. Кога да го нахранят и с какво. Е, няма как да се четат мисли. Със спокоен тон се обяснява всичко. Но изискват повече постоянство обясненията към бабите в сравнение с децата. =] Факт!

Според мен моментът с отстояване на позицията е изпуснат. Още повече, че е нормално да се притесняваш да казваш кое и как трябва да става пред свекърите си, защото това са родители на мъжа ти, а не твои. Понякога е трудно да говориш със собствените си родители, пък да не говорим, ако става въпрос със свекъри. Тези отношения винаги са ми били сложни за разбиране и не знам кое е правилно и кое не. Само едно знам и съм сигурна, че е правилно- да живеете отделно. Дори и в една сграда не е добре.

Аз като по-дьрта и по-успокоена вече, да кажа, че кйто и да беше щеше да се дразни. Обаче смятам, че нишо не може да се направи. И че отстояването на позициите, когато е трябвало би могло да се пробва, но откровено не смятам, че е щяло да има някакьв ефект, освен на разваляне на отношенията, а лично аз не сьм привьрженик на отстояване на вяка цена, защото мисля, че е кофти като отношенията са криви.

Свекьрва ми е ангел, но не всичко прави на 100% както аз искам. Дразни ме малко (много по-малко от тебе), но ми се струва неизбежно. Не живеем в идеален свят и го прегльщам. Успокявам се с мисьлта, че не е всеки ден. Пьк отвреме-навреме не е фатално. Сьщото е при детегледачките, даже по-силно изразено, правят и казват неща, които ти никога не би направила и казала, но най-силно влияние имат вьрху детето родителите. Другите влияят бегло.

Обикновено класически сьветват по умните книги в дома на бабите да е по закона на бабите, а у дома по нашата дума. Намирам го за сравнително разумно, освен тежки провинения отстрана на бабата, тогава вече си иска забележка.

За отношението кьм Валерия сигурно би ме вбесило и мене, но и там нищо не можеш да направиш. Такива сме хората, криви…  :(

Сьжалявам, че така се тормозиш. Дано да е по-рядко. Слагай си го през п…енката и като хептен ти писне пиши тука да си го излееш. Бих се учудила ако можеш да им промениш закостенялото мислене.

ММ понякога ме успокоява, че винаги може и по-лошо да е. Ами прав си е. Дразнещо е, неприятно, но няма как да се променят вече тези взаимоотношения. Поне аз така смятам.

Според мен с възпитанието към децата трябва да се възпитават и бабите и дядовците. В смисъл... Това е ново поприще за тях. Те просто трябва да приемат, че ние сме пораснали. Оставаме си техни деца, обаче ние вече имаме статут на родители. Съответно ние трябва да имаме знанието и умението, кое е най-добро за децата ни. Преценката е наша. Някои по-лесно приемат, че са баби и дядовци, други - по-трудно. Тук не става въпрос за инат, а за уважаване на мнението. За да не се получава "царят дава, а пъдарят - не дава" (или обратното), е важно самото дете да знае кой е авторитетът.
Децата ти са достатъчно големи, за да ги научиш да те питат "Мамо, може ли да...?". Съответно тук не пишеш какво е отношението на съпруга ти? С ММ сме водили разговори, че трябва да излизаме с едно общо отношение или решение. Не се спори пред родители, пред дете или пред външни хора. Понякога канчето на единия кипва, другият гледа да удържи фронта. След това анализираме насаме ситуацията и всеки си изказва мнението. Ние възпитаваме децата си с разговори И мълчание, с действие И бездействие!
Хубаво е преди това да си изясним за нас самите кое ни дразни, какви са чувствата ни и към кого са насочени (към друг човек или яд към нас самите).

Аличка, много сьм сьгласна с тебе, обаче ако бабите и дядовците не са мотивирани да сьдействат (както ми изглежда тук случая) трудно (вероятно невьзможно) ще ги превьзпиташ.

Майка прави много неща, които ме дразнят, но е готова да приема забележки и се старае да се промени и нагоди. При Ангелчето хич не ми изглежда така и може да вложи много нерви и енергия, за накрая никакьв резултат. Няма да си струва просто.

Естествено изказваме само хипотези де, тя си е в центьра на сьбитията и ще види кое от нашите предположения е най-адаптирано за случая й.

Аз бих доразвила нещата по мой си начин теоретично ;). Свекърите гледаха децата на етърва ми, моите - не. Естествено се дразнех до полуда. Ама после разбрах каква е работата - девер ми изобщо не питат, направо оставят децата. Когато на тях им е нужно, не когато дядо и баба проявят желание да ги гледат.
Аз нямам още внуци, ама ако ме оставят да избирам, хич няма да избера малкото, пък най- вече да се натоваря с две. Ами всеки гледа да мине по лесното...
За даването на лакомства и подаръци май съм на мнението на Ина, защото теоретично ми е пак най- разбираемо. При мен ситуацията и до ден днешен е обратна: "Кажи какво да дадем за обяд. Ето ти пари, купи подаръци." Това и за майка ми, и за свекърва ми. Явно съм много лоша и съм им взела Овреме страха...А така исках някой да прояви инициатива  и да ме отмени в мисленето....Няма угодия, ей ;) Хубаво, че има наистина този отдушник, дупката на цар Мидас. ;)

Ох, много исках svekarva да се включи да ги оправдае, ама и на нея не и се получи. Аз не им ги оставям да ги гледат НИКОГА. Точно защото искам те  сами да проявят желание да видят децата а не да им ги натреса точно докато гледат "Сделка или не" и те да мърморят. Щом сами дърпат Симона , значи имат желание да си поиграят с нея, да я видят. Значи нямат желание да си играят с другото внуче? Ще им се радват поотделно, защото двете навднъж ще ги натоварят? Една от грешките на свекърва ми, която тя така и не разбра беше.че докато бременеех със Симона не спираше да ми повтаря, че сама си отгледала децата, без да ги оставя на никого, а децата и са с точно същата разлика като моите. Е, криво ли съм я разбрала?
Отначало си казах "прави сте, отношенията ни и така са развалени, защо ми е да ги пазя- ще си казвам забележките", после Осъзнах че inaxastra e права-няма да се променят, щом досега не са го направили. И моите родители не са перфектни, но им скърцам със зъби и вече знаят от какво да се пазят.
И ако всико това ме ядосва, то точка N2 ме боли. Имам съмнения, че Валерия е на заден план, защото е кръстена на баща ми , а Симона е на свекър ми и се страхувам да не си остане завинаги, единия дядо да купува подаръци на едната внучка, другия на другата.
Мъжа ми не е на моя страна, винаги измисля оправдание, което често звучи глупаво. Твърди, че им прави забележки, но той е малко над такива неща. И ако бабата даде шоколад пред очите му, няма да го осмисли на момента за да каже нещо. Което ми припомни, че точно това се случи когато Симона беше на 1г, тя се беше гушнала в него а баба и я черпеше с шоколадови бонбони и аз пак си стоях и чаках да им акже нещо. Уви, не беше забелязал, защото си говореше с един човек.
Когато се опитам да му обясня как постъпват родителите в един момент го натъжавам и се страхувам, че така го настройвам против тях, а не ее това целта .

Миличката ми тя *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*. Скоро Симона сама ще пита:"Има ли за Валерия?" Или сама ще дели шоколада. Детенцето /имам предвид Валерия/също няма да остави нещата така и ще отива да си търси правата. Пък на малките няма кой да им откаже, те са големи хитрушковци. Ако ти си справедлива към децата, те ще го искат от всички останали. Пък няма лошо и да прибегнеш до приказката "Думам ти дъще, сещай се снахо /в случая - свекърво/. Като дадат нещо на Симона, накарай я да го подели с Валерия пред тях. Мнооого дълъг опит - никой няма да ти благодари, ако се съобразяваш с него. Даже може да се тълкува - тя така иска. Като нищо може да излезе, че е по твоя вина, че не гледат често децата, защото не им ги даваш. Ти си достатъчно разумна, че да избереш дали да "пускаш пердето" и да действаш бавно и упорито, или да се претрепваш от работа и да си трупаш негативни емоции. Аз съм лош пример, защото ме мързи да се карам, да обяснявам и да настоявам. Пък и свекърва ми много ревеше - а съм казала нещо по- твърдо, а е ревнала и спасение няма. ;)

Аз мисля,че не е нужно бабите и дядовците да обичат еднакво внучетата си .Не мисля ,че това е някакво лошо нещо.В края на краищата абсолютно равновесие в природата няма.Вкъщи можеш да държиш на тези неща - да обичате ти и съпруга си децата еднакво ,но не можеш да изискваш това от цялата фамилия.Майка ми има трима внуци и искам да ти кажа ,че не ги обича еднакво .Опитва се ,но сама ми признава ,че не успява.Бабите и дядовците са нещо различно от родителите .Те са ,за да дават шоколади ,забранени неща,те са ,за да обличат елечета на децата ни ,когато им е топло.Отношенията с бабите и дядовците са специални и ние не трябва да се месим в тях.Твоят ред си е в твоето семейство.То никога няма да бъде спазван навън ,в яслата /градината / ,в баба и дядо.Колкото до гледането съмнявам се да искаш да ги гледат .А и те може да се притесняват да ти ги поискат ,та ти си толкова печена .А и имаш определени изисквания.Бебета никой не иска да гледа .Даже и собствената ми майка ми отказваше отначало да гледа Явор като беше мъничък.А сега ела да видиш ,моли ме да не го пускам на ясла,за да си играе с него.Май ми се получи малко разхвърляно ,но ти наистина не можеш да ги промениш ,а и няма смисъл.Имаш си страхотен живот ,а и те са такава малка частица от него,пренебрежимо малка.
Не очаквай съпруга ти да прави забележки на родителите си.Та той е техен син и това само показва ,че са си свършили добре работата с него ,значи е възможно и да са добри баба и дядо.

Просто не вярвам, че съществуват такива хора. Не знам какво да те посъветвам  :girl_impossible: Определено не всички хора и особено възрастните не са толкова досетливи колкото ни се иска. Примерно свекърва ми няма как винаги да знае кога имам нужда да оставя дъщеря ми, в смисъл не знае кога съм на родителска или излизаме с приятели или просто имаме нужда да сме сами. Затова винаги когато се налага мъжо/синът й/ я пита имат ли планове за съответното време и дали могат да я вземат. Друго е собственото ти дете да те помоли за помощ. Ако някое от децата ти те помоли за помощ след 20 години няма ли да се опиташ да му помогнеш?! Трябва ти голямо съдействие от съпруга ти за да направиш нещо. Темата вероятно е деликатна, но като премълчаваш и не говорите двамата за това тяхно поведение не мисля че нещата ще се оправят. Напротив, колкото повече растат децата толкова ще почнат да забелязват ако има делене. Няма как на 100% да избегнете това, щото никога не е 50 на 50 или по-равно, понякога едното иска повече внимание, е по- послушно или по-сладкодумничко ит.н. Но все пак трябва някак си да им покажете, че и двете са техни внучета. Недейте настоява и за двете да ходят заедно, поне на този етап. Дъщеря ми, племенничката и племенника са с 1,5 г. разлика. И няма да ти казвам какво чудо сме сварвали като се приберем след кратко отсъствие. Едва не докараха до удар възрастните! Сега когато са доса по-големи 10, 8,5, 7 става, но по-рано въпреки че се ядосвах на етървата не исках да я оставям когато не съм там.
А за даването на непозволени неща са толкова настоятелни, че нямам думи. Много трудно свикват, че и се сърдят в началото, но като им се правят забележки постоянно и особено когато децата сами оочват да си казват какво не им се дава да ядат и се отказват да им предлагат. Надявам се да съм била от полза. Пиши за конкретни ситуации и може би някой ще ти даде подходящия съвет. Дотогава прави каквото трябва, пък да става квото ще!  *THUMBS*

Щом родителите могат да обичат децата си еднакво, защо и бабата и дядото да не могат?! Децата сега са малки и не разбират, но когато пораснат ще станат много по-досетливи. Съмнявам се на някой да му е приятно, че братчето/сестричето е по-желаното внуче, а от теб никой не се интересува.
И си мисля, че точно мъжът в цялата работа трябва да застане на страната на съпругата си. Ако толкова иска, може да си живее при мама и тати и да се разбират идеално. Минало е времето, когато трябва да слуша мама и татко за всичко. Вече е голям човек, със собствено семейство и това трябва да е най-важното. Не казвам, че трябва да забрави за родителите си, но да злепоставяш по такъв начин съпругата си, не ми се вижда много правилно. Нямам предвид само конкретния случай, а по принцип.

Не знам дали със всички баби и дядовци е така, но и за едните и за другите ми, мога да кажа, че не обичат еднакво внучетата си. Аз съм първото от двете стани, а сестра ми доста време беше ревлива и никой не я предпочиташе. А като се роди братовчед ми, изведнъж и моите акции паднаха.

Ох, Ангелче, не ти е леко :girl_cray3:
Знаеш ли, навсякъде тези отношения са много деликатни. Къде по-деликатни, къде не толкова, но все има по нещо. Много ми хареса написаното от svekarva, че Симонка скоро ще порасне достатъчно и ще започне да задава въпроси, които не могат да останат без отговор. А вие междувременно ще я научите да дели всичко с Валерия, да я взима под крилото си, да я споменава в ежедневието си.
С право се дразниш, обаче ми се струва невъзможно да ги промениш.
И при нас има някои дрязги, макар и в по-лека степен и по-...премълчавани. Свекървата не живее при нас, но понякога ме е боляло, че не иска по-редовно да вижда Ели. Вярно, на 65 години е, но аз не искам чудеса. Да дойде за 1-2 часа, или да пожелае да заведем Ели при нея. Сякаш, задето майка ми е у нас, я накара да се отдръпне, макар че не са в лоши отношения. И двете ни баби са властни, много ми е трудна мисията, обаче се налага категорично да живея с майка ми - условията го наложиха. Няма идеално щастие. Хем сме много близки с нея. Та, свекървата също като реши да идва, все носи някакво лакомство. Вярно, гледа да е съобразено - Ели не яде близалки, пръчици и тем подобни. Евентуално шоколадче Киндер, или КиндерПингуи. Обаче, при все че я помолих да НЕ й връчва купеното от вратата, а да ме пита първо яла ли е, ще яде ли и дискретно по някое време да го връчи на мен, за по-късно, тя пак така прави. Лошото е че и половинката е говорил, и пред мен, с нея. Уви, резултат няма. Той не може да вдига дандании, не може да е остър, така е възпитан. Съответно, тя не обръща особено внимание на меките му забележки. Аз после го нахоквам него.
И двете ни баби имат различни разбирания за отглеждането на деца. Сигурно е нормално, друго поколение са. Няма как да избягам от тях, а и някак не искам. Те са ни МАЙКИ, заслужават внимание и малко обич от нас, на стари години вече. На моята майка казвам всичко в прав текст, тя пък много лично го приема и все едни драми, ама...това е положението. Но пък смятам, че делене на внучетата няма при всеки. Аз не го забелязвам при свекървата - тя има и по-голям внук - тийнейджър. А майка НИКОГА не би имала претенции дали да гледа по-малкото внуче или не.
С цялия си ферман целях да ти покажа, че май навсякъде има по нещо. Това, което можеш да направиш и да провеждаш по-сериозни и задълбочени разговори с половинката. Трябва той да осъзнае грешките и че те рефлектират върху децата ви. Че това ти тежи. Но ще са нужни много разговори според мен.
Едва ли помогнах с нещо, прегръщам те и опитай да приемаш по-повърхностно тези случки. Тогава вероятно и децата няма да ги приемат като нещо сериозно. За даването на сладко и непозволени храни - кажи на Симонка да си взима това, което й дават, но че ще го хапва, когато му е времето. Мисля че не е непостижимо.

Кураж!

Първата ми реакция беше - ох, свекърите на ангелче са като свекърите на сестра ми.
Сестра ми има 2 момчета, през година и половина родени. Големият е кръстен на свекъра, малкия на баща ми.
За големия беше голяма радост като цяло, имаше малко мрънкане, че не е точно кръстен на дядото Йоцо, а е Йоан, пък майка ми е Иванка. ох…
Роди се малкия  - пълно игнориране, не го бяха виждали 6 месеца изобщо, защото детето не е кръстено на свекървата. Видяха го за първи път на 2-рия РД на баткото. Донесоха подарък и шоколад само за големия :) Не че малкия можеше да яде шоколад на 6месеца, но го давам за пример.
Децата поотраснаха, сестра ми ги разделяше от време на време, за да може да си поеме глътка въздух - единия при майка, единия при свекървата (всички живеят в един град). Обикновено големия отиваше при свекървата, а малкия при майка ми. Все него не го искаха душата. А той е толкова будно и добро дете! Един път големия поискал да отиде при майка ми, и малкия го заведоха при свекървата. Връща се Гого и пита майка ми - бабо, защо баба Таня (Стоянка) ми казваше Стоянчо, а не Гого???????? Това беше към 3-тата годинка.
Гого поотрасна, страшно много се отрака и ги поставя на място. В момента нито едно от двете деца не искат да ходят при баба си Таня. Те са на 12.5 и 11. Големи са вече.
Има и други примери, но няма смисъл да разказвам. Не си единствената, кофтито е, че живеете в една сграда.
Аз лично бих говорила нон стоп като заглушено радио - дърпат Симона - леко пускаш: “Мони, ако си гладна, поискай си супа или манджа!”. Ако си дойде пак яла еди какво си, говори й - мама нали каза да хапнеш супа първо?
Скоро Симона ще дели с Валерия, както момичетата са написани. Сигурна съм в това!
Няма как бабите и дядовците да не глезят. За това са баби и дядовци.
За разделянето/обичането на децата - за съжаление го има и при родителите, и при баби/дядовци. Много родители са искали различен пол деца или въобще не са искали второ дете, но “рода” ги е натиснал. Кофтито е второто дете да го чуе от майка си :( Много е тежко. А реално пола няма никакво значение, важно е детето да е живо и здраво.

Аз имам подобни дразнения с моите свекъри - поне не живеем в една сграда.
svekarva е писала, че не се е конфронтирала с нейната, защото е ревала. Е, и моята е доста чувствителна - но веднъж така се скарах с нея като ми изкипя, че още ѝ държи влага.  :girl_wink:
И, наистина - няма да се променят. Каквото и да правиш - те няма да се променят, а накрая ти ще излезеш "лошата". 

Наистина няма да се променят. Мойте въпреки, че аз си казвам пак си правят каквото решат. Ама аз от вкъщи инструктирам ММ, примерно да направи това и това, пък те каквото искат да кажат.
За любовта към внуците, при нас за сега са моето и племеницата. Имат си предпочитания, но никога не ги делили. Каквото за едната такова и за другата. Е сега примерно, ако трябва да се купи нещо, пък има номер само за едната е друга бира.
Не знам като се роди момченцето как ще реагират, все пак им е наследник на името. Но предполагам, че и за него ще има равен дял.
Относно подаръците, те просто така са свикнали, че ако има за едното има и за другото, дори и по поводи, за да не се чувства никой ощетен. Но при малките бебчета и избора е ограничен, та може и за това да са пропуснали Виктория.

Без съмнение така се тълкува- тя така иска. Още една история:
Тези които са ме чели в темата за децата, знаят, че аз се къпя на отворена врата, дори акам на отворена врата, а свекърва ми просто си влизаше у нас когато си поиска. Моля мъжа ми да я помоли да се обажда да пита дали е удобно, преди да дойде, защото се получават кофти ситуации. Тя го разбрала така- мъжа ми се прибира вечер от работа и преди да си дойде, на вратата , в коридора го пресреща майка му и го пита дали може да дойде у нас. Той, несъобразителния, казва "разбира се". Влизат двамата щастливи, а една майка гола си кърми детето. И свекървата се стъписва и казва " а, аз след малко ще дойда".
Аз не искам помощ, децата ми не са гледани от бабите ( нали така ме съветваше свекърва ми), при бабите си ходят на гости в присъствието на родителите си. Аз не искам тя да се сеща да ми ги вземе да си почина, а да ги вижда когато и е удобно и има желани да ги види. Никога не съм отказвала да ги види. Просто искам когато го иска да попита дали е удобно сега или да каже елате когато можете, а не да ни пресреща на вратата , да дърпа детето за ръката. В противен случай, се получава така, че аз искам да я нахраня и да я сложа да спи, а тя проваля плановете ми. Така смятам, че е прилично , да се съобразяваш с околните, дори да са ти син или дъщеря, не можеш да не уважаваш личния им живот.
Сега като ви чета, се чудя защо не се оплаках по-рано, 'щото ми става малко по-леко да разбера, че и другите имат странни роднини и по-добре да се примиря отколкото да опитомявам дивото.
Разочарованието от пола или името на детето ме присеща за още една история ( нали fanimira иска още информация): В рода на мъжа ми много поколения назад първото дете винаги е момче и винаги се кръщава на дядо си по бащина линия т.е. Ангел Симеонов и сина му Симеон Ангелов, който има син Ангел Симеонов и т.н. Обаче родих момиче, кръстих го симона, а свекърва ми ми се обажда да ми честити:
"Честито! Да ви е жива и здрава. Той Симеон (дядото) каза, че не е трябвало да кръщавате Симона, а трябвало да оставите второто ако е момче направо Симеон да го кръстите".
Ако бях една хубава снаха, трябваше директно да отида и да си попълня нови документи за името на детето. Ако се чудите защо съм пропуснала разговора със свекър ми, в който той ми казва" благодаря!", не съм, такъв нямаше.

angel4e припознах се в много от нещата дето пишеш (основно по точка 1, за несъобразяването с теб). Не знам какво да ти кажа, освен че разбирам как се чувстваш, При нас никакви разговори не помогнаха, пак си правеха каквото искат. Помогна единствено преместването ни. Не знам заслужава ли си да пиша повече, не знам и кои може да чете, но в общи линии сега имам чувството че живея втори живот, всичко е по различно, детето ми е по различно, отношенията с мъжа ми са по различни и т.н. Ако обаче човек няма възможност да се отдели от тях един откровен разговор, скръцване със зъби няма да са излишни. Заеми ясна позиция, не мисля че си изпуснала момента и всичко е загубено. Това са вашите деца, ти и мъжа ти казвате кога ще яде, какво ще яде, кога ще спи и изобщо всичко свързано с тях. Няма проблем в бабината глезня, обаче когато живеете далеч и това се случва рядко. Защото и онзи ден свекърва ми ми каза "нашето дете ще учи в еди си кое училище...."  8P Само я погледнах изпод вежди и си замълчах, но мисля че бях ясна. Детето е мое и на мъжа ми и ще учи там където АЗ и ТОЙ преценим, а не където свекърва ми е преценила. И още куп други примери, просто не съм сигурна че някои би имал търпение да ги изчете  :P

Ангелче, то в такива отношения неизказаните неща се натрупват, натрупват и после и най малкото те дразни. Според мен трябва ясно да определиш правилата. Аз така правя.  Това са твоите деца и ти решаваш. Аз казвам директно, за да няма неразбрали: не му давайте нищо за ядене, освен супата. недей да си мълчиш. Е не казвам за всичко да казваш.ама все пак за важните неща.А защо не им оставяш децата от време на време да ги гледат? 
Аз от моите свекър и не мога да се оплача, даже прекалено са добри. Примерно искаме да излизаме и мъжът ми вместо да се обади предварително и се обажда 5 минути префикс да излезем и я вика и тя жената не отказва. Много ни Помагат.една дума не са казали, но пак има неща които ме дразнят. Някои казвам, някои премълчаваМ.

Ангелче, докато си мъчиш, нищо няма да се оправи. Така трупаш всичко в себе си и става по-лошо. Това, че си изливаш душата тук няма да помогне за решаване на проблема, а просто ще облекчи за малко болката, която изпитваш. Съгласна съм, че споделеното олеква, но наистина трябва да се изяснят нещата. Ако си мълчите и си таите всичко във вас няма да се чувствате по-добре. Заради такива неща може да развалите отношенията със съпруга ти , а си мисля, че това е ненужно. Спокойствието е най-хубавото нещо в едно семейство. Ако вие сами не се стремите да постигате баланса в отношенията си, няма кой друг да го направи за вас. Опитай се поне с него да говориш и го накарай да те разбере.

аз пък понеже всички се исказаха и аз да кажа моята гледна точка.

Не виждам кой знае какъв проблем в цялата ситуация. Живеете заедно в една къща и всичко ви е разделно, не ви се месят, не ви идват всеки ден вкъщи да те проверяват. Ясно ти е намекнала свекърва ти от самото начало че сама си е гледала децата и ти си го възприела. Естествено че Симона им е по интересна в момента, тя сега говори и ги забавлява. Погледни малко от страни и ще видиш че нещата не са въообще зле. Можеше всеки ден да ти виси вкъщи, да те обсъжда наляво надясно какво ти е вкъщи, да ти лицемерничи. Не ти трябва повярвай ми. Не са перфектните свекъри но има къде, къде по зле.

С моите свекъри нямам никакъв проблем, държим си дистанца. Но съм живяла в една къща с баба, дядо, и нашите, и на другия етаж чичо ми с жена му и децата. Ми майка ми се чуди все още как не се е развела първите години с баща ми. Свекър властен комунист, свекърва податлива на манипулация от всички, етърва жесток манипулатор и девер който бие шамари ако не му харесва как си измела стълбите.И тя сега е на мнение, че даже и в съща къща да живее с брат ми и жена му, че дели всичко и не иска никой на никой да се меси.

Та винаги има по зле. Но темата си е отдушник, и щом ти е олекнало това е най-важно  *THUMBS*

То, освен отношенията със съпруга и със децата се развалят. Понякога им викам за нещо дребно, защото бабата ме е е изнервила.
Знам, че има и по-зле, това понякога ме успокоява, но за кратко. Не ми е приятно някой да не съобразява с мен, не само по отношение на децата.
Признавам и на мен Валерия ми е по-скучна, но това не е причина да забравя че съществува или да не и купувам подаръци.
Ще ви държа в течение.

Тук фотографита са се побьркали: 5 снимки, 350е.

Колко парадоксално, приятелката ми в Бг е на пьт да стане супер известна фотографка (Тонита), а аз няма да имам нито една професионална снимка бременна (пьк и за новородено се сьмнявам)  :GROAN:

Днес ми е някакъв много кофти ден. Като видяхме снощи, че леглото не се събира и се чудихме какви чудеса от храброст да измислим в малкия апартамент и как нямаме място за нищо... Хвана ме яд, че нямам никакъв гръб отстрана на нашите. Хвана ме яд колко са егоисти и двамата, макар и по различен начин. Да, вярно, гордея се че съм се научила да се оправям сама, но понякога, макар и рядко ми се иска да се почувствам от онези деца, на които родителите им дават всичко за тях.... Хвана ме яд че една стотинка не дадоха за сватбата и двамата, сега и за бебето... Гадно е! Свекърите може и да са малко досадни понякога, но поне правят всичко за да ни помогнат.
Онзи ден с майка ми говорихме от какво имам нужда - казах и, тя ми заяви че не можела да ми купи нищо... Еми хубаво тогава защо въобще подхващаш тая тема??? Какво мислиш че ще ти кажа нищо не ми трябва не се притеснявай ли????!?!?!?!?!?!!!!..... С баща ми не си говорим... Въобще на единия не му пука дали има къде да живея или не и не му дреме че има 20 жилища само в София , а дъщеря му живее под наем, а другия само смуче пари и колкото и да и обяснявам на майка ми че скоро няма да мога да и давам тя си продължава. Живее си в нейн си свят, нон стоп или е черногледа и мрънка за нещо или се жалва. Никога не ми е искала пари директно, но като почне да ми обяснява как гладувала видиш ли ме избива на вина. В същото време пари за цигари, за боя за коса и за други такива неща намира. Но иначе нямала пари за ядене.... Дразня се. Хем навремето я карах да учи английски - не, карах я да запише компютърен курс - не, карах я да запише висше - не. Всичко беше не! Сега видиш ли само мрънка че не си харесва работата и как видиш ли никой не искал да я вземе на работа за повече от 500 лв и всеки ден ми звъни и ми вика "Намери ми работа" Как да и намеря?! Тя нищо не умее от това което се търси в момента... И за продавачка вече английски искат.... Акато и намеря работа я отказва защото или е за малко пари, или и била под достойството. Еми писна ми.. То не може хем претенции без покритие, хем мрънкане нон стоп колко и е гаден живота.
Разбирам че не и е лесно, аа не може това да ти е единствената тема на разговор. Даже не ме пита за бебето нищо. Като се чуем, вече съжалявам че съм задала въпроса как си... В момента в който го заам и се почва колко и е гадно, колко и е трудно, как видиш ли работата и е гадна, колко интриги и правели колегите..... В същото време като и кажеш "дай запиши курс за език, аз ще ти го платя" ... Аааа не! Аз английски няма да уча...
Ем и не може хем до края , хем в рая..... :'(

Снощи много ми дотежа. Защото в момента за нейните грешки ще плащам и аз и детето и неговото дете. Защото нон стоп ми се набива в главата че видиш ли за мен го била направила навремето (един ужасно голям и злополучен кредит, който 100000 човека и казахме да не го тегли, но тя си направи нейното си). Като си се закопал до шия, поне недей да товариш още повече всички мрънкайки за всичко. Писна ми да имам чувство на вина. Не съм физически на тея години че да мога да я издържам, а го правя и сега като идва бебето и казах че няма да мога да го правя повече. Вместо да имам помощ и разбиране имаше репликата "Ами аз как ще се оправям".
Не мога бе хора, не издържам... Ще имам дете, и не мога да се зарадвам да му купя нещо, без да мисля дали ще останат пари и за нея..... Писна ми да ми насаждат вина и двамата моите. Защото с Фил се справяме, но никаква помощ нямаме от тях. Единия се чуди как да ми вгорчи живота защото е злобен по природа, а другия ми го вгорчава без да иска уж но защото мисли за себе си, под предлог че уж мисли за мен......
Попринцип съм го приела отдавна това, но има моменти в които изпушвам. И ме е срам. Защото един лев не са дали ни единия ни другия за да ми помогнат! Защото ми писна хората учудено да ми задават въпроса "ама как така майка ти/баща ти нищо не ти е купила за бебето/сватбата" Защото не искам моето дете да израстне по квартири както мен са ме влачили навремето. Защото снощи се замислих че искам да му дам по-добър живот, а не мога, защото нямам гръб и физически не съм на тези години. Имам Фил, който се скапва от работа и техните, които правят всичко и цепят стотинката на две само и само за нас да има... А моите какво... мен кучета ме яли....  :'( :'( :'( :'(
Гадно е! Бяхме на гости онзи ден у свекърва ми. Заговорихме се как готви майка ми и жената съвсем добонамерено каза, че няма представа , защото за 2 години майка ми никога не ги е канила у тях и никога не им е готвила. Никога не е предложила.... Потънах в земята от срам и ме заболя! На всяки празник сме у свекърите, редовно свекърва ми кани и майка ми да присъства на семейните празници , за да не се чувства сама.... Ами много ми  стана гадно....
И естествено майка ми все няма пари... Ама за нова чантичка има... Яд ме е как ме използва на моменти, с чувството за вина и всичко останало. Ве се жалва, все горката тя... Обичам я, много, никога няма да я оставя, но ми дойде до гуша от 10 години аз да съм родителя... Понякога имам нужда да се почувствам детето и да потърся съвет и подкрепа от мама и татко... Вместо това какво получавам... От единия жалване на него колко му е тежък живота и грам никакъв интерес как протича моя живот, а от другия упреци и скандали защото комуникирам с първия... Как пък един от тях не помисли за мен веднъж?!??!?! Ей така за разнообразие...
И сега , когато съм на прага на това да имам собствено дете, което да обедини всички ни, с единия не си говоря, защото не му пука как съм, добре ли съм и въобще не го е еня за нищо, а другия е толкова зает да се оплаква от собствените си проблеми, че забравя , че ще става баба......
Просто това легълце снощи ме срина и извади всички тези чувства наяве. Защото за мен трябв ада се опиташ да направиш най-доброто за детето си, а не да се чудиш с какво да го прецакаш или с какво да го натовариш...

Извинявайте, ама няма на кой да си го излея... Фил снощи се опита да ме успокои, ама не успя........

Миличка, недей така.  *INLOVE* Сега си още по-емоционална, защото си бременна и най-малкото нещо може да ти се отрази по този начин. Животът е толкова несправедлив и труден, че ако ние сами не се опитваме да си го направим по-лесен, съмнявам се някой друг да го направи за нас. Сигурна съм, че се чувстваш ужасно, щом си писала тук, но сама се опитай да гледаш по-позитивно на всичко. Знам, че е лесно да го каже някой, който не знае какво ти е и какъв е бил животът ти всъщност.
Не знам какво да напиша за родителите ти. Сама най-добре знаеш кой какъв е и какво прави. Вече имаш собствено семейство и скоро ще си имате най-хубавото нещо- детенце. Поне заради него се опитай да не се нагърбваш с такива мисли, колкото и да те боли. Ами нормално е да изпитваш всички тези чувства. Всеки човек се нуждае от подкрепа и боли, когато точно от хората, които са те създали не я получаваш.
Радвай се на това, че имаш този мъж до себе си и знай, че вече той ще е опората в живота ти.
Прегръщам те силно  *INLOVE* *KISSED*

Миленка вземи и се  успокой и мисли за бебенцето и Филип, за  твоето семейство. Дошло е време  да им отрежеш квитанциите. Няма защо да изпитваш вина, тя си купува чанти и т.н. а  не мисли за ядене. Ти си силна жена, не позволявай да ти се качват на главата.
При нас пак е обратното, майка ми  помага повече ( но тази помощ ми излиза през носа, защото няма ден в който да не ме викне да и помагна нещо, но поне ми помага) докато свекърите само се чудят как  да вземат пари от нас. На тях не им пука, че ще  правиме сватба, а искаха 200 човека да канят направо откачам и  аз, но само да се прибереме тоя път ще ги наредя, че ми писна от тях. Големи циркаджии са за пред хората и говорят кви ли не глупости. Добре, че заминахме далеч та ни е по спокойно.

Ооооо, това е ужасно. И моите и свекитата не са много добре финансово, но все пак за сватбата бяха помогнали. За апартамента 1вия де, бяха успели само по хиляда-две да помогнат. Знам колко е трудно, да си купувате и жилище и всичко сами, имало е моменти когато ми се е искало да имах наследствено жилище  :angry: Но като се замисля, така е по-сладко. Иначе ми помагат с детето и домакинството, ремонти ит.н, отделно си носим доста провизии от село.
Не знам как да те успокоя миличка! Чувствам, че не трябва да им мълчиш. Говори с тях, обясни им как се чувстваш. Опитай се да ограничиш и помощта към майка ти. Ще ти е адски трудно и едва ли ще постигнеш много. Но поне не мълчи, че това подтиска повече. Говори, плачи, разказвай на нас и вярвам ще ти олекне.  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Милата, на ръба бях да заплача, сигурно както ти сега...Много съжалявам, ситуацията е възможно най-тежката и неловка за теб най-вече.
Знаеш ли, единственото позитивно в цялата ситуация е уроците, които можеш да научиш. Или, с други думи, каква да не си като родител. Както и да бъдете още по-сплотени с мъжа ти. Повтаряй си, че ПОНЕ това е хубаво в този омагьосан кръг.
Излизане от него сигурно има, ако ти писне толкова, че кажеш "Стига! И аз имам живот, а скоро ще нося цялата отговорност за друг човек, който ще зависи само от мен!". Защото в името на детето човек е способен на невероятни и смели постъпки, да игнорира обичани хора, ако усети, че влияят зле на семейството му - било то психически, финансово, всякак...
И според мен, съзнавайки колко трудно би било, ще ти се наложи да се дистанцираш от тях. Първо, ти трябва да си здрава - психически и физически, за да отгледаш и здраво дете. 2. Ти трябва да си спокойна, ако държиш да имаш и нормален брак. Защото това, малко или много все рефлектира и върху отношенията с половинката.
Когато някой не иска да помогне (както е баща ти) или не иска сам да си помогне (както е майка ти), ти нямаш никаква вина и не си длъжна да страдаш. Имаш собствен живот, предстои ти нещо велико, на което човек се отдава духом и тялом. Съветвам те да опиташ да се отдалечиш, за да не отминат точно тези така хубави години в тормоз и нерви. А това никой няма да ти върне, възстанови. И никой, съдейки по написаното от теб за вашите, няма да оцени. Очевидно майка ти вече е свикнала да разчита на останалите - на баща ти, на теб. Но пък на теб ще разчита едно мъничко същество не след дълго. И то, за разлика от нея, и да иска, няма да е способно да се оправя само. Ти трябва да си до него.
Дала си на майка си нужните съвети, очевидно тя просто не иска да промени живота си. Насила ти не можеш да го сториш. Не си виновна за нищо, не се чувствай виновна. Разбира се, че обичаш майка си, но тази обич не трябва да позволяваш да се превърне в манипулация от нейна страна.
Ти имаш право да водиш собствен живот, направи го.

Прегръщам те, бъди по-смела в решенията и действията си  @}->--

Виж сега, за твоето дете няма значение дали ще расте по квартири или не. Не всички хора имат собствено жилище. За него това, което е жизнено важно е вие как ще се дьржите с него. Ако вашите бяха добри родители, вероятно нямаше по този начин да преживяваш, че са те мькнали по квартири. За детето имаш значение само ти и мьжа ти. Бабите са един плюс. Ако са свестни е хубаво (и много по-леко за майката, в това отношение косвено влияе), но ако не стават за нищо не е фатално. Ти имаш желание да бьдеш добра майка, вероятно ще правиш много усилия за това и това е достатьчно.

За пред хората и за пред свекьрите няма от какво да те е срам. Всеки човек е отговорен за себе си и за постьпките си. Ти не можеш да промениш майка ти, нито да я превьзпиташ. Хората, които са добронамерени си дават ясна сметка, че е така и няма от какво да се срамуваш пред тях. Злонамерените, защото сигурно има и такива, майната им. Няма да се хабиш заради тях.

Финансовата страна е много тежка и гадна. Нужно ти е работа вьрху теб самата, за да се избавиш от чувството на вина, което в твоя случай е неуместно. Ти не си майка (на майка ти). Тя не е инвалид и немощна. Та нарочно или несьзнателно е обьрнала ролите и за нея така чисто физически е мнпго удобно. Няма интерес да се променя. Особено щом има ефект, който й е удобен. Не е нужно да го прави нарочно, но човек като влезе в удобен за него модел, няма мотивация да мрьдне оттам.

Трябва да бьдеш силна. Да вземеш решение за себе си и това е момент, който е подходящ за това. Родителите си няма да промениш. Няма смисьл да хабиш там енергия. Направи това, което конкретно зависи от теб. Ако ти е трудно да го направиш наведньж, постепенно. Давай й по-рядко, по-малки суми. Ако имаш сила направо един ден й се обади и й кажи директно, че си била дотук и край. Повече не можеш, нямаш вьзможност. А после си запуши ушите си и си кажи, че не си отговорна ти за тая работа и е време да вземеш нужната позиция за случая. Позицията на майка на СВОЕТО дете, а не на майка си !!!

Сила ти трябва много. Сьжалявам, че в такьв момент в който нямаш излишна ти се случва, но то тези са моментите, които вадят наяве насьбраното.

Миленка, мила, силни прегръдки и кураж! Имай вяра и всичко ще си дойде на мястото някак си.
Всичко, което са ти написали, са едни много добри и ценни съвети. Няма да повтарям написаното, само ще ти кажа едно - имаш собствен живот, младо семейство сте. Бъди малко егоист, въпреки че ти е майка. Като й спреш джобните, ще спре да си купува нови чанти, бои за коса и т.н. и ще се научи да се оправя сама. Мисли малко и за вас - това бебе има нужда от силна и здрава майка. С тия нерви само ще си докараш някоя болест, недай си Боже!

Благодаря момичета ! Имах нужда от малко повдигане на духа, признавам си.
То това положение не е от вчера или от онзи ден , така е от години, много години...

Човек не си избира родителите и в 99 % от случаите се старая да не се ядосвам, но има моменти в които натежава...
С баща ми спрях комуникация именно защото не ми влияе добре на нервите. Знаете ли какво направи - обади се на гинеколога ми да го заплашва да не раждам при него *crazy* *crazy* Колко трябва да си зле че да искаш умишлено да си навредиш на детето?!?!?! Това за пореден път ми доказа че съм взела правилно решение спрямо него.

Спрямо майка ми е малко по -друго, много сме преживели двете, тя наистина като бях малка много се грижеше за мен, но някъде по средата ролите се обърнаха.... И тя много изстрада от баща ми, ама вече 10 години минаха от тоя развод- стига вече.
Може би сте прави че като е свикнала в едно удобно положение и не мърда от там... Не беше такава преди години. Беше един от най-борбените хора и много съм научила от нея, а сегааа... Ей случай отпреди 5 минути
Разговор по телефона, тя звъни:
-Ало?
- Набери ме , че нали знаеш минутките са ми скъпи
Набирам
-Какво правиш маме?
- Охххх, ами да те чуя как си(така и не получих шанс да отговоря) и да ти кажа че няма да дойда на Цветница сигурно с вас, защото се разболявам (събираме се у свекърите , че бабата на Фил е именничка)
- Защо какво ти е?
- Ми не ми е добре, тежко ми е , болят ме гърдите отпаднало ми е...
- Ходи на лекар
- Аааа не , на лекар мога да отида като съм почивка, това е чак във вторник, няма за кога.
- Добре де, лекаря има дежурни часове, обади се и отиди преди работа - работиш от 10, можеш да идеш в 8
- Ааа не, много пари е билетчето до там, много време ще си загубя... да се надяваме че ще се оправя
- Майка ми , вземи мерки, лекарствата са скъпи после
- Няма какви мерки да взимам, ще ми мине. Да ти кажа днеска в работата много ме тормозят..............

.... И се пона един безкраен разказ 10 минути колко и е гадно на работа, аз гък не мога да кажа... така и не отговорих на въпроса аз как съм, нямах тая възможност аххаха

Казах на Фил, той се ядоса, защото на майка ми здравето не е цветущо и както се сещате ние ще купим лекарства после и някак си левче за билетче ми се струва добре пред антибиотик за 80 лв, но естествено това не се мисли. То и ако я питаш тя ще каже че не иска нищо да купувами и все е "аз ще се оправя бе" и все се влошава и накрая винаги аз купувам лекарствата....

Ще ми мине, обикновено ме хващат за няколко дни тея настроения, после просто мълча и преглъщам до следващия път като ми избие...
Опитвам се да я отделя малко, да се чуваме по рядко , ама така става по зле, защото като не сме се чували 2 дни, съответно оплакванията са 2 пъти повече. Няколко пъти съм и казвала че не ми се слушат само негативи и ч ми е писнало да ми мрънка и отговора е  "Ама аз искам само да си споделя" и направи физиономия кученце от типа "нямам никой друг на тоя свят, само с теб комуникирам" и обвинителното " как може да не искаш да чуеш проблемите ми, аз винаги съм те изслушвала" И аз клякам.... Какво мога друго да направя...
Не мога да я зарежа - ни така, ни иначе.... Просто ако досега не ми е пречило толкова, сега от позицията на бъдещ родител (не на нея, а на едно мъниче дето ще има нужда от мен) започва яко да ме дразни, точно защото в момента нямам време за нейните мрънкания, нямам и желание да я слушам... Искам да се посветя на бебето и Фил. Защото го виждам , че и на него не му е лесно и се дразни че голяма част от парите ни отиват за тъпотии.. Той казва че няма против да и помагаме, даже с удоволствие, но това че пуши като комин а после пари за храна няма го дразни много, мрънкането и него го убива, защото ако аз не вдигна, тя звъни на него и започва на него да му обяснява итака до безкрай.............

О, това че и на него ги говори същите е доста кофти. Бъди твърда, да не почне това да влияе наистина на отношенията ти с мъжа ти.
Като родиш няма да имаш нито време, нито сили и желание да си кошче за душевни отпадъци, повярвай ми. Може би наистина е дошло времето да станеш категорична и една идея здравословно егоистична.

Миличката ми тя *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* И с мен се случва нещо подобно -ако се поскарам на майка ми, че вечно се оплаква какво я боли и как не се вижда с хора, после ми е адски гузно...Но това е през последните 10 години, иначе майка ми беше най- здравият стълб за мен. Сега не мога да я позная, това не е тя и се дразня, и си мисля, че го прави нарочно. Но най- много се притеснявам, че и аз ще стана като нея и ще дотягам на моите деца. :(
Наистина, няма да я промениш...Опитвай се да изградиш стена и да не я слушаш какво ти говори. Много жени са така -нужно им е да се оплачат на някого, не че търсят помощ или съвет, а просто да споделят тревоги и вълнения с някого. Нека си говори, предупреди и Фил, че просто си търси отдушник, да не си го слага много на сърцето. Като я гледам каква е хубава, дано си намери приятел, дано се влюби щастливо, че да споделя поне положителни емоции.
Пък ти споделяй тук, дано ти олеква поне малко. Знам ли, аз винаги си казвам, че има къде- къде по- тежки ситуации. Нима щеше да ти е по- леко, ако беше на смъртно легло, макар и да ти дава пари, да не ти мрънка и да разпитва за бъдещото внуче? Сигурна съм, нямаше :). Та трай си я такава, поне си имаш майка. :)

Права си и ще се опитам да се наложа малко :* благодаря за подкрепата

Миленка наистина появата на малкото човече ще доста труден момент. Не го осъзнаваш понеже то си идва отникъде, като се роди бебчо и се почват едни терзания. Естествено е нормално, но не ти трябва някой да те обременява в този момент.
Като казвам терзания разбирай, че от момента който го гушнеш почват мислите, дали е здрав, дали се харни добре, ти добре ли се справяш. В този момент ти трябва обкръжение, което да те подкрепя и да ти вдъхва увереност, а не да те смазва психически. Повярвай ми, по-добре се дистанцирай поне временно от всички тези дразнители.

Свекиии абсолютно е така... Не мога да я позная, все едно не е тя....

Има си приятел, от около година и половина, който е много свестен но е много смотан... От тоя тип добряци дето едно решение не могат сами да вземат... Точно обратното на баща ми. Ако не мрънка за работа се мрънка за него... Бетер детската тийн любов са. Него миличкия от всичко го е страх, не можело да живеят заедно щото го е страх, не и помага с наема и сметките но и купува 1 кутия бонбони и тя е толкова трогната все едно злато и е купил.... Сладки са, и се радвам че е щастлива ама според мен не се грижи за нея както би трябвало на техните години,а тя го гледа като манна небесна... Дълга и широка

Пънки ще се пробвам, ама все ме е страх че ще го приеме майка.ми тежко и ще я заболи много, пък аз не искам да я боли

Сигурна съм, че не искаш, ама не можеш да носиш света сама. А и малчо ще има нужда от мама в добра кондиция. Все пак и Фил не мже само да върви и да те утешава, и за него ще си е шок раждането. Помисли и за него, сигуно му е много криво да те гледа така и да не може да помогне.

Точно за него си мисля... И оттам ми е яда :) той най малко заслужава да се нервира заради мен...

Знам, че не ми е работа да се бъркам, тъй като почти не пиша и не ме знаете, но аз имам чувството че всички ви познавам, защото от 2 години и нещо редовно чета инкогнито.... (току виж както съм тръгнала може и да се престраша да пиша и в месечната тема, не само да я чета :) )

Миленка, много съжалявам за всички негативни емоции, на които те подлагат родителите ти, точно преди появата на бебче. Най-лошото е, че няма как да реагираш... Всички ти казват да се дистанцираш, но не знам на колко човека им е се е наложило да се дистанцират от майка си... Както свекърва е писала радвай се, че имаш майка. Аз също не мога да дам адекватен съвет, защото моите родители биха направили всичко за мен и го правят. Колкото и гадно е да и сигурно повечето ще ме нахокат, че не съм права, но освен да си мълчиш и да преглътваш всичко, с което майка ти те натоварва, не виждам по какъв друг начин да реагираш, защото ако я скастриш, както ти сама мисля, че спомена, освен да ти стане гузно и да се чувстваш още по-гадно, друго няма да стане. Не вярвам да си вземе поука. Тя е свикнала ти да си и нейния отдушник. Но може да пробваш да поговориш с нея поне да не  натоварва мъжът ти, защото наистина може в един момент да му дотегне и това да рефлектира върху вашите отношения, а между временно, когато имаш нужда винаги можеш да се оплачеш тук - виж колко много хора има, които ги е грижа и са готови да те изслушат. Бъди оптимист и вярвай, че в един момент нещата ще се наредят от само себе си.

А колкото до собствен апартамент и това ще се случи. Виждам, че те е страх да теглиш кредит, но като човек, който също изпитваше неистов ужас от това, да ти кажа не е толкова зле. Даже в една книга си спомням, че един финансист точно това обясняваше и съветваше, че големите разходи трябва да бъдат разсрочени във възможно най-дълъг период. Освен това нещата с кредитите вече не са като преди 7-8 години. А и като се замислиш, че дали 25 години ще плащаш 500 лв. за квартира или за заем, но твое собствено жилище ... и в един момент се претръпва.
А и да вметна, че има много хора със собствено жилище, които пак нямат място за кошара ;) а и в много случаи няма и нужда от кошара, защото бебче си присвоява спалнята :) Така, че не се ядосвай, бъди позитивна и се радвай на на-хубавото предстоящо нещо - появата на малкия разбойник.

tweety_pks много се радвам да прочета отговор от теб, вземи се разпиши в месечната тема - не хапем. ;)

На мен започна да ми разминава, гостите ме ободриха, както и вие мили момичета. Друго си е човек като си го излее и съм благодарна, че тук намирам подкрепа.
Относно кредита - не че ме е страх, просто един жилищен кредит не е достатъчен.
Първо - майка ми има кредит, с който ме е закопала толкова жестоко, че е по-добре да нямам нещо на мое има - съответно ако теглим кредит трябва да е на името на свекърите примерно.
Второ - банките отпускат до 80 % от кредита - т.е. трябва да спестим и да имаме останалите 20 %.
Трето -  дори да вземем кредит, в следващите две години оставаме на моето майчинство и едната заплата на Фил, която в момента не е стабилен доход , тъй като той се опитва да развива собствен бизнес, за който трябва време да започне да носи достатъчна печалба
Четвърто - дои да вземем кредит, или трябва да купим ново строителство необзаведен ан шпакловка и замазка  и да вложим една солидна сума за обзавеждане и тн (която пак трябв ада имаме спестена) или да купим старо строителство, което 100 % трябва да се изкоруби и да се обзаведе наново - демек пак една солидна сума, която ние нямаме... Ако искаме ново и обзаведено, вече говорим за едни пари, които изобщо не можем да си позволим....
Пето - с малко дете, трябва да покрием всички гореизброени изисквания и да имаме сигурност, за да може то да е добре, а не да се чувства дискомфортно - демек докато то не направи поне 1.5- 2 годинки трудно ще стане това с купуването на каквото и да е ...

Та не се дърпам от кредита, просто съм рреалист и се опитвам да не подхождам емоциоално , а да подходя разумно. Имаме някакви спестени парички и продължаваме да спестяваме, но нещата искат време и търпение.

Използвах Отдушника, защото и аз съм човек и отвреме навреме ми писва от ситуацията и ми се искат много неща (например майка ми да не ме закопава до шията или баща ми да му пука маааалко повече и да ми удари едно рамо), но след това ми минава и отново стискам зъби и знам че някой ден ще имаме нашия мечтан апартамент....:):):):)

Та така, продължаваме напред както вика Кубрат и стискаме зъби... пък като изпуша пак, съм благодарна че ви има, защото без вас момичета, честно, щях да откача.................. *INLOVE* :*

Миленка, нямах предвид веднага да теглиш, просто в твоята сватбена тема пак бях чела, че не сте искали да телите кредит и мисълта ми беше, че кредита не е чак толкова лошо нещо, както и аз си мислех навремето. И да знам, че само един кредит не стига (аз имам и ипотечен и потребителски...), а пък за обзавеждането съвсем не коментирам, че ние вече 5-та година обзавеждаме още :)
Освен това съм убедена, че и момента за ваше си местенце ще дойде, но така или иначе не това е най-важното. Ти вече имаш най-важното - съпруг, който те обича и уважава и очакването на вашия пъпеш, както го наричаш  *INLOVE* (между другото това определение много ми харесва :) чак ме е яд че не се бях сетила до сега за него)

П.п. а накрая (за бебешкото легло) се опитах да го обърна на шега, ама май не ми се получи  :[

Не мислех да пиша но tweety много хубаво го е написала. Права е от майка ти не можеш да се откажеш. Ти имаш някаква идеална представа как ще протича животът ви и малко изнасилваш нещата. Всичко с времето ще се нареди трябва много търпение. Ние спестявахме 4 години преди да се оженим за апартамент и сватба. Вие сте заедно от 2 нали? Имате време. На първо място можете да се преместите в по удобна квартира. Не се купува лесно апартамент, много пари иска. Иначе да банките покриват до 85% но съдействат до 100 %, обаче не можеш да си в болничен. Защо ще оставяш две години майчинство? Що не я прехвърлиш втората година на майка ти и да и доплащаш разликата? Така хем тя няма да ходи на работа и ще гледа малкия хем вие ще сте по големи доходи и ще спестите по бързо. Гледай да си сега много спокойна, целия фокус на бебчо и кой не ти изнася в момента можеш да изпратиш малко встрани от теб. Нямаш си и на представа каква емоция е раждането на дете, ще имаш нужда от спокойствие и някой който да ти вдъхва доверие около теб а не да те занимава със себе си.

Това между другото е много добра идея, Мариола! Миленка, мислиш ли, че майка ти би могла да се грижи за едногодишно внуче? Леля така отгледа 2те си внучета, пък е пенсионер по болест. Даже и в чужбина ходи да помага за внуците на нейна приятелка. Искам да кажа, че не е невъзможно. Дали няма да се почувства необходима и по-значима?!  *crazy* пък и не сте закъснели с жилището. Нашето дойде чак на 6тата година и 2 пъти сме били разделени за по 6 м. той в чужбина, аз също. Трудно се пести. Пък и доста сме страдали от несъобразителността ма някои мои роднини и така.
Имаш време, само спокойно. Единствения непреодолим проблем в живота е смъртта, за всичко останало се намира начин. Аз тъкмо преди няколко дена разбрах, че акушерката ми от 1вото раждане е починала. В отделението, където обожаваше да работи. Тъкмо в същия миг проплаква момиченце, което майчето кръщава на нея. Такъв е кръговратът на живота. Както казва Свеки, добре че не си на мястото на дъщеря й - на 16 г. сираче  :'(

Еее Мариолка това е страхотна идея :) Мисля че с удоволствие ще го гледа малкия пъпеш... За жилище знам че ни е рано и и двамата с Фил сме наясно че трябва време търпение и няколко години :) Надявам се наистина да миряса малко...

Ей сега говорихме с Фил - двете мами се редуват. Едната като изтрещи, другата е добре и после се сменят :)) Изтрещяват по различен начин и ни побъркват и двете но поне не са едновременно... Зачудихме се дали не влизат в критическата с тея смени на настроенията... Те са на едни години и като превъртят е страшно. Свеки преди месец беше се екзалтирала, пренавила и звънеше по сто пъти за глупости, сърдеше се за всичко което може и беше нещо страшно.. Майка ми тогава беше пак мрънкаща, ама в границите на нормалното.Сега Свеки се успокои майка ми откачи...  *crazy* няма спокойствие ей хахахах

А иначе Мариолка  много си права - идеалист и максималист съм... Хаха

Досега даже и тук не ми се пишеше, ама...
Вече почвам наистина да се отчайвам. Миналата седмица от немската клиника ми върнаха отговор, че нищо не можело да се направи в този случай и ме отрязаха. Сега изпратих всичко на една турска клиника - и ще чакам отговор от там. Видях, че в една клиника в Отава са правили такива процедури (стеноза на трансверзален синус) и то успешно, но те пък нямат такава практика да дават консултации онлайн и да дават предложения за лечение - писах им, все пак, ще видим и те какво ще ми отговорят.

Ако никъде не искат да ми помогнат, просто ще се наложи септември да напусна работа (тогава малкият ще започне да ходи на държавна ясла, а как ще издържа дотогава е съвсем отделен въпрос, на който нямам отговор  :huh:). И ще си стоя вкъщи и евентуално ще се занимавам с някакви freelance проекти от време на време, но без да се претоварвам много. Но и това ще е до време - нещата стават все по-зле, а така не се живее. И не ми е такава представата за живота.  :angry:

Каква ти е диагнозата?

Хипопластичен ляв трансверзален синус. Тук лекарите казват, че е "физиологична особеност" и "нищо не трябва да се прави", "да свиквам с главоболието" и да не се оплаквам, защото "има хора, които са по-зле" от мен.  *crazy*

Браво на тях !!! Чудесно разрешение на проблема са намерили.  }:->
Дано намериш някаква вьзможност за лечение  :friend:

Имаме колежка с такава диагноза. Да, лечение все още не могат да и приложат никакво. Ходи само на процедури на Павел Баня. Самата тя казва, че кризите са по-продължителни, когато е изморена и емоционално натоварена /независимо дали с положителни емоции/. Сигурна съм, че като ти поотраснат децата и си поне физически отпочинала, нещата ще се подобрят. *THUMBS* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* Медицината се развива...Ако сега лекарите нямат друго решение, след две-три години  ще е различно.

Коя е клиниката в Истанбул? Чувала съм много добри отзиви за Acibadem!

svekarva, в клиниката в Канада, четох, че са правили успешно такива процедури - и от 10 жени, на които са правили такава операция, при 10 има подобрение или пълно изчезване на главоболието, само при една е имало някакви очни проблеми впоследствие (предполагам са засегнали очите без да искат по някакъв начин, но съм склонна да поема този риск!)
Ако трябва и до Канада ще отида, стига да се съгласят да ми направят такава операция.

fanimira, клиниката не е в Истанбул: Анадолу Медицински Център се води.

menyanthe , Моята приятелка с болното бебче сега беше там. Каза, че отношението и професионализма са невероятни.. Окончателно ще провеждат лечението с докторите там, ще ходят на 6 седмици.. Пиши им, те дори имат някъде в района на Студентски (май?) офис, в който можеш да занесеш изследвания и т.н Мога да попитам конкретно?

Миме не се отчайвай... Сигурна съм.че ще се намери начин поне на момента да ти отшумяват болките с чай или разтривка.. Знам ли... Някакво временно облекчение :) целувам те и те прегръщам силно

alexandrova_90, писах им вече и им изпратих изследванията! Сега чакам отговор!

milenkata, благодаря ти!

menyanthe  стискам палци успешно да се пребориш с болестта.
Кураж ще се справиш.Ти си силен човек.

От Канадската клиника ме отрязаха тотално - казаха, че в момента не можели да поемат чуждестранни пациенти - нямали такъв капацитет.  :'(

 :no: :(

Кога чакаш да ти кажат от Турция?
Кзано честно аз погледнах тук как е положението, но не намерих нищо. Вьзможно е да не сьм използвала точния термин, вьпреки че го тьрсих как се казва на френски.

Ами не знам - не са ми казали срок, но дано да е скоро. Много се надявах на Канадската, понеже знам, че там са правили успешно такива процедури, ама... Освен да се преместя там...  =]

Пак висим вьрху дипломната цял ден с колежката и аз крещя на всички от семейството да млькнат и да се махат, а главата ми е празна и имам чувството, че повтарям едно и сьщо от 20 страници насам.

Като чета тя какво е написала, виждам че е в абсолютно сьщото сьстояние като мен  :girl_impossible:

В четвьртьк трябва да предадем всичко, а сме далееееече, далеееече от края и все по трудно намирам мотивация да седна и да пиша.

Плюс това сме толкова напрегнати и двете, че само се дразним една на друга и едва се вьздьржаме да не се развикаме. Вероятно всяка от нас има впечатлението, че другата нищо не прави, вьпреки че сме си разпределили задачите.

inaxastra,извинявай за въпроса,но ако бързаш и нямаш време и вдъхновение,защо не се обърнеш към професионалист?Ако имаш колега,който е ползвал услуги на разработчик и може да ти гарантира и да препоръча някого?Винаги има решение ;) Дори и да решиш да продължаваш сама - крайният срок действа доста като вдъхновение,щеш,не щеш,все ще я напишеш *THUMBS*

Аз малко да си кажа каквото ми тежи...Съвсем инцидентно започнах работа.В неделя сутринта пуснах СВ,в понеделник ми се обадиха,във вторник и сряда имах първо и второ интервю и от четвъртък работя.Изобщо не бях планирала да тръгвам на работа този месец,а имаме платена почивка още през юни...Не искам да изглеждам зле в очите на колегите,още не съм започнала,а вече имам претенции. Но не мога да си върна парите обратно!Казаха,че е ок,но аз все още реално нямам право на отпуска дори...Отделно ми изгарят картата за фитнес,куп неща имам за вършене по институции,а няма да имам време.Просто така набързо всичко стана,изобщо не очаквах,че ще започна работа веднага след интервюто,по-скоро си представях от понеделник,от началото на месеца,да видят и други кандидати...Иначе ми е много готино,разбира се,защото аз от години си мечтая да работя в тази фирма :loving: Момичетата от моя отдел са прекрасни,всичко е интересно,офисът е до нас :chee:

Това си е по-скоро похвалване-оплакване,но трябваше да си го излея :[

Абсолютно ми е под достойнството подобно нещо. Смятам, че за да можете да разчитате на мен като добьр специалист след време, е по-добре да си свьрша работата сега.

И вьобще не мисля, че този "професионалист" може да познава по-добе от мене темата на дипломната, като се има предвид колко литература сьм изчела по вьпроса от началото на годината и не мога да напиша, не знам как някой, който идея си няма от отлкова тясно специално нещо как ще може да напише нешо смислено  *crazy* А ако става вьпрос да ми пише празни приказки това и аз го мога.

А и ако пиша празни приказки нито ще мога да завьрша (да ще имам някаква оценка, след която ще ми кажат мерси, довиждане), нито ще имам уважението на преподавателите, с което се гордея в момента. Те не са от вчера и наистина се интересуват от студентите си, и си вьршат качествено работата. Иначе нямаше да пускат 6 човека от 60.

Ееееей, как сьм издразнена значи  :bqsnasym:

Пьрво ми писна всеки два месеца нов човек вкьщи, на всеки обяснявай кое, как, какво, всеки си има неговото грахче в главата и не само той, ама и ние трябва да се адаптираме. Аз с това учене, дето не мога да го понасям вече и с тая бременност, дето и нея не мога да я понасям вече, сьм пьлен инвалид. Не мога да правя никакви физически усилия, не мога да ходя да пазрувам и сьм тотално зависима от другите.

Другите не, че не се стараят да ми угодят както могат, ама не са ми в главата и често правят неща, които хич не са ми угодни.

Свекьрвата, супер чистница жената. Наистина у нас е кочина и като дойде тя, светва за два часа цялата кьща. С едни телени мрежички за миене на тендбери ми сьсипа цялата посуда. Сьгласна сьм, че е хубаво да са чисти нещата и сьм сьгласна, че тефлоновите тенджери с поглед се драскат, ама с такава агресия и френетика да тьркаш, че да издраскаш йенска стьклена тавичка с дьлбоки резки все едно с диамант си я резал… нямам думи. Пьк и онова дето си вьрви кьм фурната. Имало мазни петна и направо му е свалила горния слой. Аз ненавиждам такива работи, защото сьм много обсебена от детайлите и всичко, пипано само от моя рька остава като ново с години. Ама това са ми гайлетата от оня ден, дето не можах да ги вьздьржа днеска, защото пак ми изплуваха.

Днес пьрви юни, ден на детето. Викам ще взема на Марта някакьв дребен подарьк и една мини-тортичка. Обаче магазина е на 30мин в едната посока, а аз сьм с болки като ходя, пьк тя и без друго щеше да ходи да пазарува.
Викам моля те вземи на Марта или книжка за оцветяване или един мальл Плеймобил принцеса и една тортичка.

Купила й Рапунцел (която Марта обожава), пластмасова, made in China, разбира се носеща марката Disney  :GROAN: :GROAN: :GROAN: :ANGRY: :ANGRY: :ANGRY:

Направо не мога да ги понасям тея кичове, които ми завладяват кьщата постепенно и сьвсем скоро ще станат навсякьде както при всички останали хора.
Както супер внимавахме, така хората около нас буквално ни изнасилват без да си дават сметка и като почнат едно жално да те гледат, а аз и без друго се чувствам виновна, че я лишавам  :'( И се чувстваш като изрод.

Миналата година бяхме на гости, тя се хвана за една пластмасова чашка с Мики Маус. Жената като почна, вземи я, та вземи я. Ама не я искам !!!! Само едничко нещо, виж как се радва детето. Добре, айде, само едничко нещо, пьк тя няма да пие от нея, сложих я в банята за четката й за зьби.

После за Нова Година след голямата дилема с роклите, ние самите й взехме пьзел на Дисни. Викам си, тя много се радва на Леденото Царство, а е пьзел и не е пластмасово. Няма да ми се мота навсякьде. Когато не го искам, го прибирам в кутията, кутията я подреждам между другите и край.

После Здравка: от Била ми подариха безплатна чаша с Елза и Ана ще я пратя по майка ти на Марта. Ама не я искам !!!! Аз понеже знам Марта колко ги харесва и как ще й се зарадва, й я пращам, ти като не я искаш хвьрли я. Добре, баси, пьхни ми го в рьката, защото нямам достатьчно чуства на вина и ми кажи да го хвьрля ("Горката Марта, толкова й харесват тия неща и всички се грижим да е щастлива, а ти си чудовище да я лишаваш така…")

Днеска скапаната грозна, отвратителна, китайска, пластмасова рапуцнел (няма да я напиша с главна буква!)

За Великден пак скапана грозна, отвратителна, китайска, пластмасова фея Камбанка от Питьр Пан, толкова зле направена, че се разпада постоянно и стои захвьрлена, на една страна перфектните й големи гьрди, а на друга - тьнката й талия и дьлгите й слаби крака. Защо ли днешната младеж има такива изкривени идеали ????

Бясна сьм  :bqsnasym: :gthouh:

ПП. И е забравила да й вземе тортичка !!! Защо не си отидох сама на пазар…  :GROAN:

Иска ми се да избягам в гората и да си живея сьвсем сама.

Ина, много те уважавам, ама въобще не мога да те разбера в случая. Със сестра ми имахме един голям шкаф Барбита, всичките си ги обичахме. После ги подарихме на братовчедка ми, и тя им се радваше.

Разбира се изборът е твой, това е твоето дете. Дано поне така тук се успокояваш, това е важно също.

Може и да си права…

Но е факт, че имам огромен проблем с отношението си кьм Дисни, Барби и всичко, което е с агресивна маркетингова политика и сьздава продукти само, за да подтиква кьм консумация, а продуктите са неестетични и с ниско качество.

Аз така ги виждам и това имам против тях. Предполагам, че сьм способна да чуя обратни мнения и да ги обмисля. Пьк може да видя страна, която да ми убягва  *crazy*
(като пиша това ми изглежда, че може да бьде разбрано и като сарказьм, но не го казвам с ирония, казвам го откровено  *THUMBS* )

За всеки случай ти благодаря за това, което ми писа  @}->--

(иначе аз после ходих и купих тортичка и дори се чудих дали да сменя кукличката, но не я смених и аз не знам защо)

Ине,

Бях тръгнала да ти пиша по-рано днес, но ме хванаха задачи. Сега от телефона може да е малко неграмотно, но да си кажа, де. У нас го има същия проблем. Представях си преди да родя, с какви играчки ще се занимава Ясен у дома, с какво няма да му давам да свиква, за да градя вкус, при все че не съм претенциозна и т.н. В някаква степен успявам, но редовно усилията ми се разбиват на пух и прах. Свекърва ми умира за малките китайски магазинчета, с големите шарени играчки, колкото по-шумни - толкова по-ценени от нея. Давам пример за подаръци, избрани с голям кеф от нея и неизменно завирани в лицето и ушите на внука й: торба с малки плюшени играчки с налепени дребни носове, мустаци, връзки, очи (Я. на 3 мес.), огромен пистолет, който при натискане на спусъка крещи "Fire!" и имитира звук от стрелба, микрофон с китайски гласове, много шумен, влак, който имитира звук от уредба на жп гара, святка и звънка пронизително, зелено пластмасово кормило с бутони - казва. "I love you!", с китайски акцент. Твоите кухи барбита ми се виждат дори стилни в момента на фона на това. Няколко пъти съм я насърчавала да играе с наши играчки, за да види разликата, тя игнорира намеците. Не смее да влезе в голям магазин с много играчки, счита, че са скъпи, по презумпция. Когато си играе с Я. не играят на едно занимание, а се подават нон стоп нови неща, игрите не се довършват. Той се заиграва с количка например, тя в този момент изсипва торба с плюшки пред него, защото я е страх, че ще му доскучае. Дава му да рисува в флумастри, когато й кажа, че още е малък и се цапа, казва, че имам хубава пералня, ще си го изпера. Вместо бели листове, му дава да рисува върху брошури за супермаркет. Когато й направя забележка, казва, че може да му донесе цял топ бяла хартия, но той нали драскал... Играчките, които купува, се чупят на втория ден, тя обаче не се отказва. Да продължавам ли? В кратце, тя иска за прави много и ми е мило от това, но тотално игнорира молбите ни за съобразяване, счита, че се превъзнасяме и лишаваме детето от интересни и забавни, шумни играчки. Та, разбирам те. Когато кажа да не бърза с някоя покупка и споделя какво съм харесала за в бъдеще, до седмица е купила евтин заместител с ужасно качество и го е донесла без да пита ("Вие ако искате, купете си му второ, по-хубаво.")

Аз не се дразня, че иска да купува, а че неглижира мнението ни и предпочита винаги количество за сметка на качество. А, още нещо - исках да купя на Я. кукла-бебе, анатомична, да му показвам с нея хранене, галене. Та като чу, веднага донесе една куха кукла, мега грозна, нагримирана, скована, с коса от някакви жълти нишки полиестер, със сламена шапка, която се разпадаше, червенс лепена за тялото рокля и разпадащи се ръце. Обяснение:"Грозна е, но нали така и така той ще я счупи."

Издишай сега! :)

П.П. Сега много четящи ще сбърчат вежди - "Ама че пренасации!", но когато детската ви стая един ден се пълни с натрошена шарена пластмаса, а детето свиква, че всичко е чупливо и това е ок... ще ме разберете.

Милите ми... *INLOVE* Проблемът идва, когато детето само си купи нещо, което е против вашите разбирания за естетика и политика в търговията. Да не говорим, че може да ви връчи с гордост и радост  потресаващ подарък, лично избиран от него. Не се притеснявайте, здравият разум и зачитането на вашия вкус ще надделеят все някога, дори да е тогава, когато имат вече собствени деца. Колкото по- рано разберем, че хората са различни и ще оказват различно влияние върху нашата плът и кръв, толкова по- лесен и цветен ще е животът ни.
Дени, сега свекървата, после снахата, готви се :funny:
Аз му намерих начина, трансформирам откровеността в хумор и ми действа добре :)

Не се ядосвайте излишно момичета! С времето ще става по-зле. Докато да малки и си стоят у дома е по-лесно, имаш проблем единствено с купуваните от бабите неща, но с времето средата се разширява - градина, училище ит.н. Като каниш дечица на РД например рискуваш да се окажеш със страшно много играчки, които не ти се нравят, но няма как да обясниш на детето защо не може да играе с тях. Пък и в много случаи забранения плод се оказва най-сладък. Докато бяхме малки и аз си мислех, че контролирам какво яде, с какво си играе, с кого общува и т.н. и като вас се ядосвах, но с течение на времето се убеждавам, че колкото по-бурно реагирам аз, толкова повече я подтиквам да се интересува от забранените неща. Добре че се чупят бързо, че да ги изхвърляме периодично. Напоследък забелязвам следното - Кари сама започва някак да различава интересните играчки. Тия китайските им е дала тотален игнор. Освен това си заявява на бабите и лелите, че иска парички вместо подаръци, които си събира в касичката и избира подаръци заедно с мама. Свекито на 2-3 пъти остана разочарована от реакцията й на такива неподходящи подаръци, но така е с децата - каквото им на душата, такова и на устата. Та мисълта ми е - опитвайте се да сте по-умерени в забраните, забелязвам, че това има много по-голям ефект отколкото тоталните забрани.
Например, Кари няма телефон или таблет, но знае да играе и има 1 игра на моя тел., с която може да играе 10-15 мин. Обаче когато баба й каза, че ще й купува таблет, а ние бяхме категорични, че няма да й разрешим да го ползва сама им предложи да купят друго по-подходящо за възрастта й. Дерзайте, и при вас ще дойде това време!  *THUMBS*

Моят мъж пък заминава в командировка за 1-2 дни.  *crazy* вярно ще се върне утре вечерта, но имайки предвид, че съм в 9тия и сама в града с 6 годишна и малко ме е шубе. Бабите са на 100 км и на работа. Единия дядо е пенсионер обаче вчера е ходил да вземе племенниците на 8 и 10  за няколко седмици, защото етърва ми винаги има нужда да й се помага, въпреки че майка й и баща й са си вкъщи  :girl_impossible: Та ако зараждам тая нощ имам 2-3 доверени приятелки, които се надявам да бъдат така добри да поемат Кари. Не мисля даже да споменавам на свекито. Защото ще се притесни и най-много да вдигне кръвно, защото се притеснява да не обиди етървата като й каже, че не може да гледа децата в момента  *crazy* Такиви ми ти работи при нас. Ако някой има желание да помогне да заповяда, ще има бонуси, обещавам!

Дени, направо  ohmy ohmy ohmy

Аз сьм в райско положение спрямо тебе. Ако бях на твое място не знам как щях да бьда  *crazy* Отврат !!! Толкова без надежа за промяна изглежда при теб и толкова безсилен е човек срещу това  :huh: Ужас просто… Ако видя сигурно някой да дава на Марта да рисува вьрху брошури на Била ще се разкрещя. Ти си супер добра снаха. Дано мьжът ти го оценява.


Това беше политиката на Здравка  *THUMBS*

Фани, става вьпрос не за директни забрани, а за скрит контрол: просто не слагам на разположение това, което искам да избегна. Иначе ведньж в контакт с него, ясно е че ако кажа не, вьзбуждам още по-голям интерес.
Между другото в училището на Марта има само материали, които одобрявам напьлно и даже ходя да слухтя на сьбранията, за да заимствам идеи от тях.

За командировката на мьж ти, много кофти се е получило. Добре, че е кратка. Кога точно ти е термина? Ще те успокоя с това, което си повтарям постоянно: докато си под напрежение няма да родиш.

За китайските кичозни играчки... Те са навсякъде около нас. Тук сега е бум на модерни в Китай преди 15-20 години боклуци. Само дето преди години ги нямаше тези неща, и логично на по-възрастните им се струват интересни. Масово "левчетата" са притегателен център за пазаруващи подаръци.
Конкретно: Барбита съм имала, но по-голяма от Марта. Имах само едно "оригинално" и то не беше анорексично. Странно, но точно оригиналът беше с доста добри пропорции и не малък ханш. Шиех много дрешки и ми беше направило впечатление, че дрехите за другите не стават на това Барби. На годините на Марта майка и татко са ми подарявали Лего за първи юни.
Аз също съм страшно против тази маркетингова стратегия. Търсех раница на малката. Познайте? Всичко беше със "Зън-Зън" или с "Леденото кралство". Децата гледали - не гледали трябва да имат тези неща, защото това са.... тези, тези и тези детски. Затова и съм против Хари Потър и неговата маркентингова опашка. Хилядите щампи на зелен Х.П. върху червена тениска и обратното ме отблъснаха и напук няма да чета, гледам, купя нещо подобно.
Аз лично съм привърженик на класическия рисунък на анимациите. Затова и като избирам играчки, гледам да са с меки форми, независимо дали от пластмаса или друг материал. Не съм фен на манга, Бакуган и други подобни зверщини.
Прилагам следния трик, който знам от майка. 90% от играчките са прибрани, скрити. Оставила съм няколко, които са разнородни като идея, материал и цветове (имаме и пластмасови естествено). Периодично подменям играчките, но не на 100%. В смисъл ще махна някои от чекмеджето за играчки, ще сложа на тяхно място други. След две седмици пак ще ги подменя. Така на детето се предизвиква интерес към позабравените играчки.
Така... Чашите и посудата. Баба ми умира от кеф да купува кич след кич, шарения след шарения. Тя е цар в това отношение! Аз мразя чаши по 6 броя, а камо ли по 1 и 2. Беше започнала да ми влачи от тях подобни картинки и шаренийки от едно време. Върнах й ги и казах, че аз съм купила, което ми харесва. Ако иска да дава пари, а аз ще си избирам или заедно ще изберем.
Затова още като бременна дънех в ушите на хората, че предпочитам да дават пари, а ние да взимаме, което ни харесва, че предпочитам малката да има не много на брой играчки, но да са хубави, качествени. Нека съм претенция! Искам детската да не се превръща в магазин за 1 лев и музей на китайското ученическо изкуство.

Днес загубих моята мила баба. Успях да и покажа роклята на снимка и да и покажа гривните които купих от нейно име, както тя пожела. Каза ми да не спирам  сватбата и да продължа на пред. Трудно ми е, опитвам се да бъда силна, но мъката ми е голяма..  :'(  :'(  :'(

Мила, ужасно сьжалявам, че не е успяла да издьржи до сватбата. Каква трагедия  :'( :'( :'(

Не мисля, че някой от нас може да си представи точно колко ти е тежко  :( 
Сигурна сьм обаче, че баба ти си е отишла спокойна, защото е знаела, че ще се омьжиш. Разбира се, че трябва да продьлжиш напред, колкото и да ти е тежко сега, тя не би искала да се чувства виновна, че е провалила нещо.

Много силно те прегрьщам  :friend:

Съболезнования!

djosi,мила бъди силна и изпълни желанието на баба си. Съболезнования.

еее... Толкова тъжно  :'( Джоси, моите най-искрени съболезнования мила  *INLOVE* Прекрасен човек си и не заслужаваш последните дни преди най-хубавото събитие, да ти се случват подобни неща, но.. Няма как в живота и хубавото, и лошото трябва да се преодолява. Събери сили и бъди щастлива в деня, защото само така и баба ти ще се чувства добре, където и да се намира. Целувки и прегрътки  @}->--

Джоси, моите съболезнования  @}->--

Джоси, мила, съжалявам много! @}->-- Ти толкова много се стараеш за сватбата. Не съм ти честитила темата, за което се извинявам, обаче виждам какво правиш и как влагаш любов. Бъди силна. Прегръщам те :*

Съжалявам джоси. :( аз също загубих баба си преди сватбата ми, така се случва, че в природата трябва да има баланс, всяко хубаво нещо идва с нещо лошо. Сигурна съм, че ще те закриля и ще е духом с теб на големия ти ден, а и занапред. Аз все още я сънувам и знам, че е с мен и че винаги ще е макар и не физически.

Мила, Джоси, моите съболезнования! Бъди силна и знай, че баба ти е на по-добро място. Жената поне си е отишла, знаейки, че внучка й ще се омъжи и е щастлива. Прегръщам те много силно! *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Благодаря ви за подкрепата.. Днес ще почивам да се успокоя и да си събера мислите..

Получих официалната призовка за конкурса в университета. Трябва да се явя на 30ти.

Бях се нагласила за 29ти и не че един ден е от някакво значение, но ми стана малко тьпо и най-вече сьм силно притеснена дали бебето ще издьржи дотогава. Не че има избор, занапред е каквото се случи  :huh:

Ина, не ги мисли толкова нещата. В крайна сметка, каквото трябва да стане, то ще се случи.
Гледай по-ведро и всичко ще се нареди.  :butterfly:

Джоси, моите съболезнования...

Момичета, иска ми се някой да ми даде съвет, тъй като може би ще е по-обективно, защото не ме познавате лично. При нас се получава следната ситуация...Винаги съм искала сватба в Бургас, защото това е моят роден град и си го обичам. Но ние живеем в Пловдив, годеникът ми е от тук. Много харесвам града, сърцето ми остана тук! Иначе не бих отишла да живея в град, който не харесвам. Бяхме се разбрали някой ден ако се заженим, сватбата да е в Бургас. И той беше съгласен! Родителите му, обаче, не са съгласни, скарахме се и от близо 3 месеца не съм се виждала с тях. Отделно, нашите приятели са от Пловдив, почти всички, по-голямата част от гостите ще бъде от Пловдив. Дали е резонно и разумно аз да продължавам да се тръшкам за сватба в Бургас, при положение, че ще спестим много средства, ако сватбата бъде в Пловдив? Мислехме да поемем транспорта на по-възрастните, а на младите - нощувките, за да се повеселим вечерта. Сега тези разходи ще отпаднат. Не са проблем, но просто претеглям плюсовете и минусите.

Ние се бяхме разбрали за две сватби - подписване и тържество в Бургас, и църква в тесен кръг в Пловдив. Дали да не остане само подписване в Бургас, а църква плюс тържество в Пловдив? Пак ще си имам две рокли, две прически, две фотосесии на различни места, просто тържеството няма да е там,където го мислех. Ужасно съм объркана! Отделно започнах и работа и ще ми бъде трудно да организирам сватба дистанционно...

Ако някой е прочел поста ми, ще се радвам на мнение! @}->--

Лично аз, за моята сватба избрах варианта, там от където са повечето гости. Но това беше моят роден град, ако бях на твое място вероятно бих избрала подписване в Бургас, а останалото в Пловдив. От опит знам, че е много трудно да се организира сватба от разстояние, но много булки тук се справят чудесно с тази нелека задача. В крайна сметка послушай сърцето си и организирай нещата така че да имаш най-малко съжаления и да си направиш сватба максимално доближаваща се до тази от мечтите ти! Май не помогнах много, но............ успех  *THUMBS*

SummerMoon благодаря :)
Лично аз бих избрала мястото от където са повечето гости. Не е трудно да организираш от разстояние, но е много нерви, който няма да ти бъдат излишни повярвай ми. Още повече, че с твоите роднини ще се разбереш дори и ще направят компромис ако има нещо, докато от другата страна няма да си замълчат..Казвам ти го от опит..

Момичета,вдъхнахте ми кураж! Много ви благодаря за съветите и мненията! @}->--

Прекрасни сте, както винаги! *INLOVE*

Аз да те объркам, но не бих се съгласила на Пловдив. Ако е от практична гледна точка ок, но не и заради свикърите ти. Ти вече си направила компромис да се преместиш, сега е момента мъжът ти да те подкрепи. Като семейство ще имате много решения за вземане и не е добре да давате прецедент,  че може да ви се месят.

госпожица , права си. Ако беше заради свекитата само, не бих го направила. Ние си развалихме отношенията след последната ни среща и не смятам, че някога бихме могли да ги възстановим както преди, а честно казано - ще го преживея. Не го правя заради тях, а заради годеника ми. Той винаги за всичко се съобразява с мен. Дори е съгласен на сватба в Бургас, но беше съгласен, ако мястото е уникално. Бяхме харесали един 5* хотел, като при първата ни среща с управителя всичко беше ок, но когато отидохме заедно с ММ на място да говорим по-сериозно, ни казаха съвсем различни неща, държаха се много по-грубо и не ни обърнаха внимание, което мен много ме разстрои...Първият път отидох на среща току-що излязла от фризьор, с хубавите дрехи и гримирана. Бях с майка ми и ни обърнаха страхотно внимание! Останах очарована! Когато отидохме двамата вече, за да му покажа хотела и ресторанта, бяхме по кецове и дънки, аз почти без грим, без бижута, и отидохме с такси дори, защото решихме да оставим колата пред вкъщи. Не ни обърнаха никакво внимание, дори за кафе трябваше да махаме на сервитьора 20-30 минути! Дойде и управителят (със супер много закъснение) и ни каза съвсем различни условия от тези, които ми беше казал само 2 месеца по-рано! Претупа ни точно за 10 мин и не изтърпя дори да си допия кафето! Много разочарована останах и се почувствах супер тъпо...Говорим за хотел, който в 5 звезди, и това беше недопустимо... А вече така се бях навила да е там.

Та да се върнем към въпроса - не е за да угодя на свекитата. По-скоро сама стигнах до заключението, че нашата среда вече е тук - приятели, познати. А от Бургас ще бъдат само моите роднини и приятели, които моите родители ще си поканят, но те ще са към 10 човека. И се запитах, струва ли си да разкарвам 50-60 човека от Пловдив до Бургас, да им плащаме спането и транспорта, само за някаква си сватба?! Аз винаги съм държала да се омъжа в Бургас, заради самото място - в Морското казино, в градината, на морето :) И преди, още като бяхме студенти, исках само да се подпишем и да не правим сватба. Тържества започнах да искам, защото ММ настояваше за ресторанти, църкви и т.н, а за мен е важно просто да стана неговата госпожа :ashamed:

Пак ще си имам сватбата и фотосесията там, където исках ;) И две рокли, две сватби и две почерпки. Просто ресторантът ще бъде в Пловдив, а и като се замисля - моите родители са много по-млади, пътуват постоянно, роднините ми също ще дойдат, никой няма да ми откаже на поканата. Дори кръстниците на родителите ми, които и аз познавам и обичам, са от Пловдив, но живеят в Бургас 8P Та затова започнах сама да се замислям дали има смисъл да се тръшкам за нещо, което в крайна сметка не е най-важното за мен. За мен най-важното е сватбата (аз разбирам подписването) да бъде там, където искам. Онзи ден се сетих как винаги съм искала само подписване преди и някак се успокоих, а и момичетата по-горе ми дадоха добро усещане и насоки.

Благодаря на всички за помощта и мненията! Явно темата наистина е отдушник, чувствам се много по-спокойна и в мир със себе си. Остана само да стискате палци хотелът в Пловдив, който харесах, да бъде толкова хубав и когато отидем да го видим :good_luck: Защото ако не ни хареса ресторантът, не знам вече :badgirl:

SummerMoon, радвам се, че си намерила решение за себе си.
Предполагам, че ти е тежко да не се омъжиш там, където си отраснала. Аз имам няколко познати, които бяха в твоята позиция. Но всички те се омъжиха тук, в родния град на съпруга си. Не знам как са се чувствали, защото честно казано не съм се замисляла да ги попитам. Според мен така е най-правилно.
Важното е да се обичате и да се подкрепяте винаги. Не позволявайте някой да се намесва в отношенията ви и да налага мнението си. Въпросът от тук нататък е как ще се разбираш със свекървата щом тя още от сега иска да казва как да се случват нещата. Дано си оправите отношенията и повече да не се налага да  се стига до там. Успех  :)

SummerMoon, аз също имам отделно граждански и църковен брак и си е готино да си имаш този ден два пъти. Но от административна гледна точко ми се вижда по-практично да си направите гражданския брак в Пловдив, а църковния в Бургас. Успех, и не прави компромиси!!!!

Хм,за това не се бях замисляла...Защо, какъв ще бъде проблемът? Моля те, обясни ми по-подробно, че хич не ги разбирам тези неща :angry:

always_and_forever, да ти кажа честно, аз преди не съм искала голяма сватба с украси и т.н. За мен това са излишни разходи. ММ започна да прокарва идеята, за да бъдело истински празник, и аз просто започнах да си мисля за подробности и концепция. Иначе за свекървата - ние започнахме спора от сватбата, но нещата отидоха в съвсем различна посока ;) Все някога сигурно ще се изясним, но каквото и да стане, аз вече си имам едно наум и не бих ги допуснала до себе си.

Ами след като живеете е Пловдив, ще е по-лесно от общината в Пловдив да си вземете този документ, че нямате друг брак (забравих как точно се казва), предполагам, че и личните ви лекари са в Пловдив, за да си извадите медицинско. А и свидетелството за брак се изпраща на адреса на съпруга. За църквата е достатъчно да се отиде веднъж, за да се запише датата, докато до ритуалната зала се ходи няколко пъти, за да се носят документите. А и ми се вижда по-удачно църковния брак да е в тесен кръг, не е нужно да се прави калабалък в църквата. Такива да ми съображенията  =]

pandapanda, какво имаш предвид, че свидетелството за брак се изпраща на адреса на съпруга? На нас ни го дадоха веднага, още след подписването.

Принципно идеята беше точно такава - лудницата в Бургас, а църквата - в тесен кръг в Пловдив. Просто като не могат да ми направят обедна сватба в Бургас в хотела, който исках, а ММ не харесва другия вариант, то остана да променим местоположението и концепцията O_O *crazy*

Но това за тези свидетелства не ми беше ясно. Относно личния лекар - аз имам такъв в Пловдив, но по адрес живея в Бургас. След сватбата ще сменям всички документи.

момичета, моят граждански брак не беше в България, сигурно се бъркам нещо. Извинявай те.

Не се притеснявай @}->--

За да не си загубя абонамента за тази тема, а и ако не пиша вьтре няма да сьм аз, особено с хормоналните настройки след раждането, когато всичко изглежда толкова трагично…

С пьлна сьвест сьм, че само майка на здраво дете може да се коси за такива работи, но:

Отдушване N'1:
След раждането на Марта с упойката и безкрайно дьлгото раждане бях тотално зашеметена. Сьответно имаше много неща, за които сьжалявах, че не сьм направила. Например да й запазя шапчицата от родилното, тази която слагат на току що излязлото от майката бебенце, което още носи отпечатьците на вьтреутробния си живот.

Сьс София последен шанс за поправка. Старателно й облякохме копринената ризка на щастието като пьрва дреха. Като приготвях нещата за изписването загьнах ризката, чорапките и шапчицата заедно, да си ги пазя за вечен мил спомен. Прибрахме се кьсно с Марта беше лудница, на другия ден рано и на бьрзане излязохме за спектакьла на Марта в училище. Прибирам се да видя как е минала сутринта на София без мен и как се е справила майка и тя доволна ми се хвали, че всичко е изпрала. Поглеждам простора и виждам нещицата, които се предполагаше да носят вечния отпечатьк от раждането старателно изтьркани с марсилски сапун и проснати на сльнце.

Сьвсем сериозно мога да кажа, че една част от сьрцето ми се разби. Свьршено сторено, няма врьщане и поправка. А аз повече бебенца няма да имам, това беше.

Хем знам, че майка не е виновна, хем не знам как да го опиша чувството ми, не разочаование, не ограбване на нещо скьпоценно, ами просто нямам думи и чак не мога да мисля за това отколкото ме боли, че ми се разби тая мечта по такьв безумно тьп начин. Как да сьм се сетила, че ще бьрка в толкова фини детайли на живота ми, за да изпере и последния конец, който намери, за да ми стори добро. Да я бях предупредила, ама за нещо толкова лично и интимно не сьм и сетила, че е вьзможно и че трябва да отворя дума.

Доста поплаках по случая и не сьм го прегльтнала. Просто не мисля за това.

Отдушване N'2:
От 4 дни моля Фабио да ми даде снимките, които постоянно правеше с телефона си. Аз смартфон нямам и нищо не разбирам от тези неща. Като бременна нямам нито една снимка от нямане на време и нямаме фотосесия, поради липса на средства.

Снимките от раждането на Марта, тези които направихме в болницата бяха с обьркани настройки на апарата и са пикселизирани. Сега ни беше шанса за поправка и твьрдо бях решила да имаме хубави снимки. Като трьгнахме за болницата му казах да вземем фотоапарата. Нали за такива точно случаи сме купили рефлекс за 500е. Ама кьде ще го мькнем сега и него при целия багаж, който имаме… Нали имам телефона. Сигурен ли си, че телефона прави хубави снимки? Да, сигурен сьм, като апарат е.

Снима той, снима. Целия доволен, че сме останали повече дни и София ще има много снимки от родилното. Тя в едни сладки пози, да се разтопиш. Аз ги гледам на телефона: прекрасни снимки. Чак днеска успях да ги измоля да ми се дадат на моя компютьр.

Отварям ги… Не мога да повярвам на очите си. Цветовете изгорени, фокус абсолютно случаен, лицето на бебенцето в повечето случаи размазано, когато не е размазано снимката не е центрирана - рьчичката му отрязана, затова пьк от чаршафа или целулита ми се виждат щедри дози, пикселизация навсякьде… Нещо ужасно, отвратително. От 200 снимки има 3 хубави. "Ама аз щраках непрекьснато, нали затова направих толкова много, за да има измежду тях няколко хубави?!".

Добре бе мамка му проклета, мисли като правиш нещо. Пьрво те питах дали прави хубаво качество скапания ти телефон нещастен. Второ като снимаш, опитай се да я кадрираш тая снимка, а не да хващаш каквото попадне случайно в кадьр. Ама той си мислел, че това били задоволителни снимки. Сьс сигурност са задоволителни, за да бьдат качени вьв Фейсбук, но не и за албум сьс снимки, който да оставиш за децата си и да гледаш с удоволствие след години. Ако бяхме 2002 и самата аз щях да сьм доволна. Но през 2015 е срамота това да са ти снимките.

Още един ограбен спомен. И пак минало-свьршено и каквото било това. Не са ни явно сьщите стандартите и изискванията. Явно не.

И като ми завикат хората твьрде много се натоварваш, карай другите да ти помагат. Да карам другите да ми помагат означава да се задоволя с това, което правят, а на мен ми е много, ама крайно трудна тая работа. Аз като правя нещо давам всичко от себе си, за да го направя максимално добре, доколкото е по силите ми. Влагам мисьл, сьрце и душа и ми е трудно да приема посредсветни и направени в бьрзината, между другото неща. Особено, когато нещата са важни за мен.

Много ми е огорчено и разочаровано.

Дано не забравя утре да ти пиша, че сега вече очите ми се затварят, но толкова мъчно ми стана, като прочетох! Супер мили и интимни моменти са това, а наистина, разчиташ ли на друг, трябва да се задовилиш с каквото ти се даде, а няма как ни да го приемеш, ни да го откажеш. Как те разбирам само! Аз така нямам никакви снимки като бременна, защото пък не се харесвах, сега ми е криво. Имах хиляди идеи за бебето, то пък бях все сама тогава, в началото. И аз имам хубав апарат, обичах и да снимам преди, ама откакто се е родил Ясен, все с телефона го издебвам, просто не остава време за друго, но пък си имам мили, наши моменти, хванати навреме. Вземи си купи хубав телефон, да не те е яд, не за друго, ами тепърва ще имаш доста кадри за "хващане". И за учене ще ти помага, за органайзер, ще се справиш. Лесно е отстрани да се дава акъл, а на твоята гърбина да са тоягите, но бъди егоист поне за това, иначе какъв е бил смисълът на ситуацията. И още работи се сещам, ама какво да пиша, дано ти е олекнало поне, като си изляла драмата тук. Прегръщам те, хормонално маме, изстискай малко случая и се радвай на себе си и беборана, че иначе ще те изстискат другите, дори и само, защото не се усещат.

Ина, знам, че пишеш в тази тема, за да се разтовариш и коментарите няма да те утешат, може би не ги и искаш, но все пак.....
Напълно те разбирам и за двете болки, аз лично съм човек, който изключително много държи на подобен род спомени, запечатани по определен начин, стойностни във времето.
Обаче ... след определени случки от този род си дадох сметка в един момент, че изразходвам енергия, за да съжалявам, да се ядосвам на обстоятелства и хора, като междувременно пропускам есенцията, да се насладя на момента...., желанието ми да запечатам стойностни спомени, по начин, който съм си представяла и разочарованието ми от факта, че не се е случило по една или друга причина ми отклоняваха вниманието от главното.
Ще кажа само, че животът е кратък, хубавите мигове отлитат бързо.
Вече се тревожа много повече дали изживях пълноценно мига, отколкото създадох ли хубав спомен.
Бъди силна и положителна! *INLOVE*

Инче, момичетата са ти дали добри съвети, та няма да повтарям, ще кажа само наслаждавай се на мига и също така радвай се, че има кой да ти помага. А това, че нещата няма да са свършени както ти ги правиш, м...та му- нали за това сме различни хората - един може едно друг друго и така. Знаеш ли колко жени се молят да имат такива всеотдайни съпрузи и майки като нас. Поплачи си да ти олекне, кажи си така е трябвало да стане, да сте живи и здрави, още колко снимки ще си направите  :girlhide:
Не знам дали ще те успокоя, но да си кажа и аз:
Като се върнахме от родилното се убих да търся гривничката на малкия от болницата - на Кари и моята я пазя и исках и тези. Майка казва видях нещо синьо ама помислих, че е за хвърляне, айде рови в боклука - няма и няма.  }:-> доядя ме, но какво да се прави примирих се. Вчера Кари идва с гривничката и ме пита: Това трябва ли ти, мамо? Сетих се, че и бях дала торбичка с рекламни брошури от болницата, сигурно е била на дъното й. Та така поне иам щастлив край   *YAHOO*
Свекито пък беше тръгнала да мие бебешки съдове с бебешки прах за пране  O_O добре че имам бързи реакции, използвали едно легенче предвидено за Кико, за да мият Кари докато бях в болницата, супата 1вия ден беше с 2 пръста олио отгоре, тефлоновия ми тиган вече има драскотина и т.н. Но не се връзвам много - взех си поука когато се роди Кари, сега с Кико съм много по-мъдра и спокойна, абе 7 години са това. Както се казва най-важни са 1вите 7, е мойте в майчинството минаха

Ина, сега, когато физиологично и анатомично съм без първични отличителни полови белези, та няма как да съм хормонално зависима и уж разсъждавам с мъдростта на моите 61 години, зная, че тези моменти ще останат така в сърцето ти, че няма да трябват снимки. Моята майка изпра, че даже и накисна в белина девствеността ми /нещо, на което много държах/, а съседче освети лентата от първия рожден ден, прохождането и именуването на големия син. Липсва ми доказателството но помня всеки един миг от тогава. Най- лошото е, че понякога гневът ми надделява и трови и хубавите тръпки.  Опитвам се да се успокоя, че спомен не се създава, той просто се предава по някакъв начин - с образ, с мирис, с думи, с музика, с молив и четка, с движение и сигурно още по хиляди начини. Вероятно живее и умира с човека, за когото е важен и няма как да се затрие от случайността. Е, нали ще разказваш на София и на Марта за всичко това така, че да оставиш и част от самата теб и любовта ти? Хехе, научно погледнато, енергията не се губи, само преминава от един вид в друг, защо и със спомените да не е така? ;) *INLOVE*

 *THUMBS*

Ина, съчувствам.. Аз съм същата, до такава степен държа на някакви неща, които могат да се струват адските глупости за останалите... Разбирам важността на тези факти за теб... Особено за снимките, много държа на снимки  :girl_impossible: Няма какво да ти казвам и да ти дам съвети.. Просто използвай хубавия апарат за следващите прекрасни моменти, които ви предстоят  *INLOVE* Липсваш ни в месечната :*

Милата.... хубави съвети са ти дали останалите, пък и какво мога да кажа/напиша аз?!
Личи си, че си много емоционална в този момент. Радвай се на всеки миг с малките си принцеси.
Времето минава толкова неусетно, че когато се обърнем се чудим дали изпуснахме нещо.
Знам, че няма да те успокоя, но аз има точно 2 снимки от бебе.  *crazy* Едната дори е скъсана на две.  :(
Просто от хилядите пренасяния от едно място на друго, явно само това е останало. Истина е, че снимката остава спомен за цял живот, но за пореден път се убеждавам, че това, което видя с очите си и почувствам със сърцето си, не може да бъде запечатано на снимка.  *INLOVE*
Прегръщам те  :*

Да, това смятам да направя и ще говоря с една приятелка, която добре владее фотошоп, дали може нещо да се пооправи от другите, за да станат малко по-приемливи.

А за нещицата, облякох й ги пак, да постоят на нея, да хванат малко миризма на бебе и колкото - толкова, по-добре е от нищо.

То едва ли има човек, който да не е затрил снимки или клипове... Последно затрих тези дни клипове, правени от мъжа ми. 40 минути е висял по терасата едната вечер, за да снима светкавиците. Снимките са уникални! Обаче клиповете ги няма. :huh:
Била съм на сватба, на която уж приятели ще снимат, а от записите нищо не е излязло. Така и абитуриентската на братовчед ми беше снимана на нощен режим посред бял ден. Нищо се не види!
На мен ми е криво за загубени книги. То не точно загубени, ами дадени на някого (уж сериозен), а после потънали вдън земя. Въпросните книги си ги продават, не са уникати, мога да си ги купя, но пак ми е криво.
Имам дрехи, които ми бяха приготвени за първото дете. Сгънала съм си ги старателно и заедно с други дребни нещица са прибрани далеч от хорските очи. Натоварени са ми с емоции, спомени и мечти. От време на време се връщам към тези неща, но сама, скрита от всички.

 :angry: P-( :angry: :angry: :angry: :angry: P-( P-( P-( P-( P-(

С книгите ми е голяма болка.. Ако щете вярвайте - записвам си на кого, какво давам пред самия него и предупреждавам, че ще си ги търся по списъка, като ми връщат..  P-(

Тони, аз вече не давам! Ако щат да ми се сърдят... Да дойдат в нас, ако им трябва нещо специализирано от енциклопедии например. Ако не - купи си книгата, запиши се в библиотеката и така.
Оказа се, че намерих клиповете на ММ. Вече не е сърдит. =] Странно, ама не ми показа, че няма място на флашката. Просто са си останали на компютъра, а аз мислех, че всичко е копирано и на флашка.

Плаче ми се, много ми се плаче.....
Не знам дали е защото майка ми ми вдигна кръвното преди малко (с която не съм се разбирала никога!) или защото баща ми почина (който е Моя човек и искам да споделя всичко!!) , или защото бях бременна, ама не съм родила (защото беше извънматочно, а сега се налага да пия противозачатъчни), или защото нямам пръстен и предстояща сватба, а дремя в този форум от години........

Писна мии!!!!!!!

Наде спокойно мила.. Кажи си направо в очите на  хората какво има да им казваш, поплачи си така ще се почустваш по добре.. Някой неща наистина не  зависят от нас, но съдбата ни изпраща трудности за да ги преодоляваме.. Знам, че и  ти нямаш търпение за така желаното предложение, но ще се случи когато е писано..
Много прегръдки ти пращам и горе главата  @}->--

Наде, от тези неща най-тежките са загубата на любим човек и проблемната бременност. Но пък и двете събития не са зависели от теб по никакъв начин. Като човек загубил баща си, макар и в по-крехка възраст, знам, че за това лек не се намира. Човек заживява с болката, просто тя става тъпа и й намираме кътче в сърцето си. Нито изчезва, нито нищо. Живее се с нея. Животът поднася трудности по какъв ли не начин. Но същият този живот продължава и тъй като ни е само един, трябва да си го живеем.
За бременността - ще дойде и твоят щастлив миг. Ще дойде! Не е било писано да е тогава, нищо че звучи банално.
Караниците с майката - не са само при вас. Сигурно при всяка втора от нас е така. Но си имаме по една майка, някак трябва да ги приемаме. Ако твърде много ни наскърбяват, просто да се отдалечим. Ако ли не, просто да ги приемем каквито са. Не е лесно, и аз се уча на това.

За пръстена съм на мнението на Cerise, без ни най-малко да омаловажавам желанието ти да бъдеш булка и да сключиш брак. Просто...явно на този етап не е дошло време за тази стъпка.

Ето, аз по същия начин се опитвам да запазя спокойствие. Правим опити за бебе, но не става бързо, както първия път. Повтарям си, че явно не е сега момента, че има причина това да не се случва точно сега.

Кураж, "часът преди изгрева винаги е най-тъмен" @}->--

Наде знам че е трудно особено така всичко на куп.Но и при теб нещата ще се подредят.Ще имаш и пръстен и сватба и ще бъдеш отново бременна и ще родиш.Сега просто си поплачи и после вдигаш главата и продължаваш.Гушкам те силно.

Надееееее  :friend: :friend: :friend: :friend:

Татко днес има рожден ден. Щеше да стане на 56 години...но........ доживя до по-малко.
Не вярвам в това да се ходи на гроба и да се отдава чест, уважение и обич - липсата, страданието и любовта се усещат със сърцето. Вярвам в това, че е с мен и ако е лудост за някои вярвам, че може да "казва" от сънищата ми.
Сънувах тези дни, че съм отишла на някакво висшестоящо мероприятие, всички са с костюми и изглеждат интелигентни, аз съм с блуза и отдолу само по гащи... Изпитвам срам как съм могла да дойда така и се опитвам както мога хем да се покрия, хем да покажа, че не ми пука и така съм решила да дойда наистина с уверена физиономия. И идва татко ми - вижда пренебрежителните погледи на хората към мен .... и ми казва с усмивка че се гордее с мен и че не му пука!!!!!

Светла му памет! Помня колко тежко изживя загубата, беше публикувала и негово стихотворение преди години *INLOVE*. По моите тълкувания, сънят ти предсказва среща със стар познат, когото дълго време не си срещала. От него ще научиш твърде лична истина, която трябва да запазиш за себе си.
Зависи обаче как ти го чувстваш, може просто да иска да ти "каже", че е с теб.
Колко млад е починал...Моят баща си отиде на 65г.

Наде, сега влизам.. Светла му памет.. Има прекрасна дъщеря  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Рядко се оплаквам, ама сега ми тежи..

От няколко нощи не мога да спя, и то не заради Боби.. Всяка вечер сънувам някакви гадости и се будя потна, разплакана и стресната...
Преди две нощи сънувах как всички се обръщат срещу мен и ми крещят че съм ужасен човек , че съл гадна, че не заслужавам Фил и Боби. Всички - майка ми, баба ми, приятели сякаш се бяха събрали на едно място и всички ме сочат с пръст и ми обясняват, как баща ми бил прав за мен и аз съм една неблагодарница, как той горкия човек, пък аз каква съм зла... Един приятел се опитва да ме удуши, Фил ме подминава като пътен знак и ми обяснява как съм го била излъгала и той няма да ми проговори, аз плача и крещя че не е така, ама сякаш никой не ме чува, а баща ми го гледам как се смее отстрани....
Ужасно беше...

А снощи сънувах как съм загубила Боби и съм се побъркала от притеснение и го търся навсякъде, обаче не го намирам, сама съм, Фил го няма, ходя от къща на къща... накрая стигам до офиса на баща ми , влизам вътре и гледам майка ми, зад неговото бюро и ме гледа стръвнишки и ми обяснява че съм прекалено горда, че не може така, баща ми от 6 месеца се бил поболял, трябвало да му позволя да види Боби, аз крещя че не е така и че сега трябва да намеря Боби, а тя ми отвар съседната вврата и тм е Боби в количката си и Фил и разни други хора на които държа и баща ми в ъгъла. И всички пак се нахвърлят върху мен, аз искам да гушна бебчо, но Фил не ми дава... Баща ми почва да ми обяснява как искал да ни даде пари на нас с Филип и да започнем нов живот, аз го питам откога харесва Филип- нали го мрази, а той ми вика че нещата се променяли... аз пак плача  и не знам какво да направя.....


Не знам, чудя се дали ми липсва баща ми въпреки че е страшна гад или просто е някакъв подсъзнателен страх да не остана сама...Чудя се дали е добре баща ми, да не би да му се е случило нещо и сънищата да се опитват да ме предупредят... не знам...

Не съм говорила с баща ми от февруари насам, не ми се обади за раждането, не се интересува от Боби, непрекъснато на общи познати ме очерня като няй-големия дявол и аз се зарекох , че няма да му се обадя -  заради Боби... не искам, всеки път като съм го виждала последните 6-8 години всеки път после съм като пребита - успява да ме срине психически и затова прецених че не искам да си го причинявам... Последното беше бях още бременна и заради едното смотано видео  - големия му егоизъм искаше той да е центъра на вниманието, ме остави сама в 7 месец посред снега без кола и така словестно ме нападна че вдигнах кръвно и влязох в болница.... Тогава реших да не му звъня повече и да не се тормозя, не искам и Боби да се тормози - живот и здраве сега е бебе, но ще порастне и не искам да ми зададе въпроса - Мамо ти защо си като парцал след среща с дядо? Или мамо защо дядо се държи лошо с теб?... не съм готова да отговарям на такива въпроси...

Но сънищата последната седмица все с баща ми са свързани и ... не знам...

Имах нужда да си го излея

Ох, Миленка, не знам какво да те посъветвам! Гушкам те силно! А този човек не проявява ли никакъв интерес към внука си. А някой друг говорил ли му е, че има прекрасни дъщеря и зет, малък сладък внук ит.н. или нямате такива познати/приятели/роднини?  *crazy* направо съм озадачена. А вероятно ти се иска да поддържате някакви нормални отношения, макар и подсъзнателно и това те яде от вътре. Друго обяснение за кошмарите не намирам.  *crazy* но аз не му й разбирам дано Ина и Свекс видят и се включат по темата.  *THUMBS* всичко ще се нареди - имаш прекрасно семейство, той да съжалява, че не оценява какво хубаво дете си, въпреки/напук на него! @}->--

Фаничка хора около него много - едните му вярват на глупостите - защото ме изкарва по черна от нощта, а другите просто не смеят да се намесват - и да тръгнат нещо да му говорят, смисъл няма и те го знаят... Но като цяло, и ти да си ако го чуеш какви ги говори за мен и ти ще си кажеш "Горкия човек, той всичко е направил, а тая негова неблагодарница... горкия" той  на хората разказва че ходя позлатена, само в скъпи кожи, че той ми купува всичко, че ни издържа с Филип... последното беше ... срещам негов бизнес партньор и човека ме пита дали ми харесва новата къща...
При което аз отворих едни ето такива очи  O_O O_O O_O казах че няма такова нещо и сигурно се бърка, а човека продължи да ме уверява ??!?! че аз ?!?!?! живея в нова къща, на 3 етажа, подарък за сватбата от баща ми. Къщата струвала 600 000 лв и била в Бояна ?!?!?!?!??!?!?!?!?!?!?! И двамата с Филип бяхме  потресени... Отделно наляво и надясно лъже че бил платил цялата ни сватба и че той избрал мястото, видеото и тн... Факт аз познавам Ани от него, носами си я избрахме с Фил, а той не е плащал нищо. Виж на самата сватба раздаваше пари на всеки , който свари, за да може после хората да си кажат - Брееееей, колко загрижен татко.

Даже свекърите ми беше баламосал, канил ги на гости, четкал ги... свекърва ми 2 месеца се опитваше да ме убди коооолко страхотен е баща ми ?!?!?! и как аз не съм права за него ?!?!?!?... това беше докато не я напсува 2 месеца след сватбата и я нарече тъпа проста селска пръчка... не съм и го казала, Филип се постара да и каже тактично , че е сбъркала в мнението си... но тя беше убедена че ние сме грешните, а той правия.... При все че имам свекърва която смея да твърдя че ме обича, а баща ми го е виждала веднъж....
Да кажем че го бива да прави впечатление ако иска :) И определено е страшен актьор, признавам го, успява да убеждава хората в измислици...

Ох, тоя човек няма срама и това е! Аз още миналата зима го заклеймих без да го познавам, ама сега си затвърждавам мнението. То неговото его е по-голямо от Юпитер,бе! Как си го носи?
Аз бих го питала къде са ключовете от къщата в Бояна, дето ви е купил за сватбата. Пък знаеш ли, може още да я стяга... :no:
За съня...не съм специалист, но малко или много този човек е част от теб,независимо дали ти харесва или не. Винаги ще се появява в живота ти, защото ти го допускаш.
Но пък аз не мисля, че си лош човек, дори обратното. :* гушки и не се давай на разни старчоци

То едва ли ще трябва да се тълкува като сън и да се търси символика. :\ По- скоро са мисли и чувства, които те вълнуват силно. Иначе БАЩА - си ако сънуваш, значи някой ще се опита да те подчини, да ти наложи волята си.  Ако ИЗГУБИШ дете и после го търсиш, чакат те сълзи и ядове, според моя съновник. Но това са обобщени неща, може за теб да е нещо съвсем различно...
Каквото и да е, ясно е, че ситуацията е натегната. Като се трупнат дертове и малко дете, обикновено търсим някой, който да го "отнесе". Често това е човек, с когото не се разбираме много, та нищо чудно, че на стари емоции около баща ти, сега даваш нова негативна сила. Ако ти олеква, пиши тук, ако можеш, поплачи си и дано не се повтарят кошмарите.  *INLOVE*

Благодаря момичета, да си призная снощи по-спокойно спах... поолекна ми явно :)

Четох, но вчера не можах да пиша.. Да ти кажа, момичетата преди мен са написали основното.. Разбирам неволите ти много добре, предвид на преживяното.. С тая разлика, че вече пак се обичаме.. *db* Но за мен никога няма да е същото, а баща ми го усеща многоооо добре, личи си и по снимките от сватбата, на които не спира да плаче, защото осъзнава колко много е пропуснал за 2 години, в които го нямаше в живота ми.. Тъпото е, че баща ти е моя на н-та степен.. Та, просто  }:->

Съня ти е породен от това, че хем си му сърдита, обидена и те е наранил много.. Хем ти е баща и ти, за разлика от него, си човек и изпитваш чувства.. Какъвто и да е дълбоко в сърцето си го обичаш и тези мисли нахлуват от време на време.. Факт, че е по-добре, заради Боби и душевното ти спокойствие, щом той не осъзнава липсата ви, да стоиш настрана и да се примириш с тези "кризи на съня и душата" от време на време.. Важното е новото ти семейство и любимите мъже да те виждат спокойна и щастлива, което едва ли ще се случи, ако подновиш отношение с баща си..
Гушкам те силно и нямам търпение другата седмица да се видим вече  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Ох не знам какво да ви кажа момичета  @}->-- Аз никога не съм имала особено силна връзка с баща ми, новинаги съм усещала подкрепата му и това, че се гордее с мен, което на мен ми е достатъчно  :)
Гушкам ви много, стабилни мадами сте, явно трябва да се изживеят подобни драми в някой етап от живота... *INLOVE*
 Подобни отношения в моето семейство слава Богу няма, но при ММ е голяма драма. Може би знаете, че няма родители и са го отгледали бабите му, основно майката на баща му с помощ от чичото (брата на баща му), който ММ винаги е чувствал като баща и като много близък човек...аз от самото начало го категоризирах като супер хитър и пресметлив, но нищо не съм казвала. Та този човек откакто сме с ММ (4,5 години) нито веднъж не се е поинтересувал от мен, дали момчето, което приема като син (уж) иам сериозни намерения и тн...и когато реши да му каже, че ще се женим, той каза НЕ и започна да прави мизерии  *crazy* Не ме бил познавал, как така взима самосиндикално (!) подобни решения, нямало кой да гледа бабата (все едно е куче) и в прав текст го заплаши, че ще му вземе къщата (понеже още нямахме нотариален акт, а къщата е строена от башата на ММ на земя, която баща им е купувал и после е разделил на двамата сина) и разни други простотии. Това се случи малко преди годишнината ни тази година и ни беше най-тъжният празник...ММ го изживя много тежко, защото наистина много държеше на него, в крайна сметка му теглихме майната, оправихме си документите, оженихме се (той даже не разбра) и сега са им обтегнати доста отношенията...Последно разбрах, че разправял на съседите как съм носила някакви яйца (!) да правя магии и съм се опитала да уморя бабата  ohmy Има още много нюанси и подробности, но общо взето е това  =]

Фери, ти пък си в егати филма  O_O Куку (в лошия смисъл на думата) ли е тоя или да.. Роднини... Какво да ти кажа.. Нищо добро не чакай.. Само сметки и наследства, разправии..  :\

О, Тони, това са само най-фрапиращите неща с другите не искам да изпадам в подробности, че верно сериал ще стане  *crazy* Беше принудл ММ да му обещае, че ще отложим сватбата за пролетта и той нали си е мекушав и не може да казва НЕ и подобни мисли му минаваха през главата...абе една седмица бях в транс от тия простотии *crazy* Ама сега като се замисля вече ми е смешно (щото хич не го отразяваме, а той само се бута нещо да дразни или изказва мнение и аз понеже не мога да си скрия неприязънта е много кофти обстановката) и считам, че по-добре така се получиха нещата, навреме да разбере Боби що за човек е този, дето даже дете искаше да кръщаваме на него  :girl_impossible:

Фери, да сменяш ника на Вещицата от GFK направо.  :witch: Много се забавлявам на такива изцепки, откровено ми е смешно как хората могат да вярват на такива дивотии в 21 век.
Няма семейство, в което да липсват дразги и проблеми. И моето не е цвете. По бащина линия си знам само лелята,която ме потърси на 18 ми РД,за да иска подпис на някакви документи за продажба на имот. Юхуу, изкярих някакви пари преди бала, че да имам и аз нормален празник. Ама до там. Пък по майнчина линия се карат за един апартамент 3 човека. Битовизми. Тъпото е, че от цялата работа страдаме децата,понеже сме отчуждени. Ама то се вижда и на снимките с родата от сватбата.
И в сем. на ММ има подобни ситуации...абе, не познавам семейство без някаква "пикантна"история. Дано някой ден моите деца да не изпадат в подобни ситуации.

Моя "баща" се отказа от мен, когато бях на 6-7г. Тогава и го видях за последен път. Отписал ме е е, защото не е могъл да плаща издръжка от някакви смешни пари. За тия години нито един път не се е опитал да се свърже с мен, да ме намери, да се поинтересува как съм. Не съжалявам, че не е до мен и не съм го виждала, защото не е добър човек. Тормозел е майка ми, дори и физически. Такъв човек аз не бих искала да виждам и познавам.До колкото знам има друго семейство, други деца. Дано поне тях да не е оставил.
Малко преди сватбата разбирам от дядо ми, бащата на мама, че другият ми дядо искал да се срещне с мен. Искал да разбере как съм, учила ли съм и т.н.. След толкова години някой се е сетил за мен. Разбрах, че и баба ми е починала. Категорично отказах да се срещам с него. След което разбирам, че той искал да се видим и да ми даде 3 хил лв :huh: Просто така! Първо си казах, че тия хора така или иначе друго не са ми дали този живот, никога не са ми помагали. После веднага си казах, че аз за 3 хил няма да се продам. С тях и без тях, все тая.
Минах и през период, в който се чувствах гузна, че така го игнорирах и не дадох възможност, може би за извинение поне. Нали трябва да си прощаваме? Представях си, че ако не направя нищо, т.е. не направя добро, после ще ми се върне лошо. Все едно това е като последно желание и аз няма да го изпълня. Не знам дори дали отсрещната страна го заслужава. Съмнявам се и въпросният "баща" да е изпратил дядо ми. На дали му пука за мен.
Наистина ми е съвестно, че така директно казах "Не", но не знаех какво да очаквам. Не съм била в живота на тези хора и не знам каква е причината да не ме потърсят,но все си мисля, че е най-малко желание да са имали, са щели да ме намерят.

Малко ми  се развърза езика, ама вие ме провокирахте с вашите преживявания.

Именно, днеска с братовчедка ми говорих - тя ме пита защо все пак не му се обадя на баща ми, нали не било редно да лишавам Боби от това да познава дядо си...

Аз не го лишавам от това, ако някой ден баща ми поска да види Боби, няма проблем, нужно е само да вдигне телефона, знае къде да ме намери. Нямам нищо против, но аз да ходя да му се моля да си види внука няма да стане...

Не мислех да пиша...обаче, Мимето ме провокира.
По принцип те подкрепям в решението. Имам достатъчно опит(няма да разказвам, че ще стане една лична драма...предпочитам да го спестя), за да знам, че си все да го наречем - губеща. Ако отидеш, ще се натовариш, едни впечатления, едни емоции, едни помисли....много тежко нещо е, ако не отидеш пак лошо-съвестта гризе.
Когато става въпрос за възрастни хора, аз предпочитам да се натоваря, но да ми е чиста съвестта, понеже как да кажа, животът е кратък, пък точно те, родителите на нашите родители...., ами и те са си го отнесли покрай всички чудеса, които се случват в разбития брак на техните деца. Понякога те са и главни виновници, но това е друга тема.
Та за парите, определено не бих ги взела, мисля точно като теб. Но бих отишла, макар да си е жив мазохизъм.
Миленка, правилно постъпваш *THUMBS*

Много ми е гадно, защото сьм болна. Почна пак както преди, когато Марта беше малка навьрзвах болести една след друга в продьлжение на година и повече (затова и после по едно време спрях да ям месо).

Само че сега почна много по-рано. София е само на 4 месеца.

С тоя зьб видях неприятности… Откакто получих голямата зьбна криза преди да ми го умьртвят не ми е минала болката. Има си постоянно лека болка, която нощем се увеличава. Тази сьща болка ми вьрвеше кьм ухото и гьрлото.

Тая седмица 3 нощи децата не спаха и болката беше нетьрпима, защото пьрво не спях дьлбоко, а от лекото и неспокойно спане скачах на ура от письци и ревове. Всяка нощ трябваше да пия парацетамол. Направо щеше да ми се прьсне главата (плюс ухото, зьба и гьрлото по-леко).

Сложиха ми в четвьртьк постоянната коронка и викам айде, сега ще се оправи всичко, ама не. Казах на зьболекаря за болките, той ми прави пак рентген, на който нищо няма и според него не е от зьба. Ама аз си усещам, че и зьба ме боли.

Вчера петьк вечерта ме втресе, тая нощ бях с температура, болки и трьпки по цялото тяло. Днес не мога да ям, като прегльщам ме боли чак надолу по хранопровода между дробовете. Гледах си гьрлото - червено е, нямам бели плаки. Мислех да се обаждам на лекарката, ама Фабио като каза, че понеже не мога д апия антибиотик какво ще ми даде? Или парацетамола, който си взимам и без друго или захар (хомеопатия)… И се отказах.

Лошо ми е физически, а трябва да пиша това проклето досие за което ви говорих и пиша такива плоски и елементарни неща, че направо не знам… София реве до мен, у нас е хаос безумен. Един ден не сьм пипала и сьм без помощ и стана Содом и Гомор.

Мразя да сьм болна !!! Не знам какво ми е  :(

Ина, не знам дали ще ти помогна, но след раждането имах чувството че отворих някаква фуния която ми изпиваше силите и ми връщаше главоболие, болки и проблеми.Аз имам мигрена и тя дойде със страшна сила.Имаше дни в който не можех да стана от леглото да си гледам детето.Пиех Парацетамол в несвяст и така живеех.Минава, но е един ужасен етап, а и точно като при теб аз трябваше да побачкам тогава и да съм в кондиция.Беше някакъв ужасен етап.

След Марта около две години ми продьлжи тоя период…

Сигурно ако се наспивам, ако си почивам достатьчно, ако се храня добре, ако… ако…

Всичко ме боли. Ставите - ужас просто - и прьстите на рьцете, и колената, и лактите, и раменете. Тая нощ спах накриво та и вратьт ми е схванат, не мога да си мрьдна главата.

Ама това ухо и тоя зьб, и тая болка 4 месеца вече… не мога повече. Точно след коронката мога пак да дьвча, сега пьк не мога да гьлтам…

Отивам да си направя един горещ шоколад по рецептата на Мари, той поне е течен...

До шестия месец едва вдигах Моника, ставите на ръцете, китките, всяка ставичка на пръстите ме болеше ужасно.Сутрин като се събудех едва движех пръстите около минута.А нощем като писнеше малката ме беше страх да не я изпусна, защото не си чувствах ръцете от изтръпването.Открих ергораницата, тя ме спаси в този момент.Вратът още ме боли, там няма оправия.Що калъфки смених не е истина.Моя мъж вика че след бременността тотално съм се повредила.
Поне зъбите ми са здрави.Но мигрената, ох тя още е много силна и ме връхлита поне веднъж месечно.Там оправия няма.А със системното недоспиване става още по-зле.И аз мечтая за спане, правилно хранене и почивка, мечтая...

Сьжалявам, че те боли, но се чувствам по-добре да не сьм сама. Естествено предпочитах да ми сьчувстваш на теория, без да си го преживяла.

Много ме боли в момента, не мога повече. Имам температура и много силна болка. Не мога да ям, днес почти не сьм яла, а трябва да правя кьрма. Сьжалявам, че сутринта на отидох на лекар  :GROAN:

Боли мееее….

И аз съм в този клуб след второто раждане и като ви чета и вас си давам сметка,  че това не е чак толкова нормално,  за каквото го приемах досега.  :(

Едит
Съжалявам да го прочета това,  Ина.
Лошо наистина,  че пак имаш температура. Компенсирай с течности за млякото,  чай,  айрян,  сокове...
Не можеш ли да отидеш на спешен кабинет,  все пак кърмиш,  има за какво да се притесняваш?

Аз за това споделям, защото споделената болка била половин болка.Ставите ми минаха, било нормално, питах ортопеди.Мигрената, там докато не почне да спи дребоса все ще е така.

Ина чай, тантум Верде може да пръскаш.

За червено гърло и болки страшно много помага гъргара с лайка и сода...

Ина, не съм доктор, но моля те, отиди на такъв. Моля те.
 
Според "доктор google", е безопастно да пиеш определени видове антибиотици, докато кърмиш! Бебето може да се продриска.
https://www.breastfeedingnetwork.org.uk/wp-content/dibm/antibiotics-oct-14.pdf
http://www.drugs.com/breastfeeding/amoxicillin.html
http://www.babycenter.com/404_is-it-safe-for-a-breastfeeding-mom-to-take-antibiotics_10370533.bc

Според мен имаш инфекция. Ако температурата ти е над 39, предполагам е стреп в гърлото. Тук дават Amoxicillin (АБ) и ibuprofen (за температурата).

Аз наскоро ходих на зъболекар, заради болки в зъб през нощта и единственото, което излезе, че синусите са много близо и реално са ми възпалени синусите, което може да засегне нервите на зъба.

Аз също бях с жестоки болки в краката обаче, след като родих. Оказа се, че нивото ми на витамин Д е 5 пъти под границата. Лекарката ме сложи на 50,000 единици с рецепта.
Сега съм отново на Витамин Д, но на 20,000 единици, капки този път. Имам огромно облекчение.

Момичета... аз съм в някаква много дълбока криза и просто не знам какво се случва... и до кога ще се случва. Всичко започна юни-юли миналата година когато ясно различих, че всъщност между мен и Теодор има някакъв проблем. Отне ми месец-два докато го установя и формулирам и от там нататък виждах как нещата вместо да се оправят с разговори, те стават по-зле.
След което обмисляхме раздяла, която по ред причини не можеше да се осъществи от днес за утре. Живеем сами и в друга държава, нито аз имам къде да отида, нито той. Освен да се върнем в БГ, което и двамата изключваме като опция. Така някак си.... се стигна до БРАК?!?!  :angry: Представа си нямам какво се случи. Когато започнах да си мисля, че не искам да се женя - вече звучеше твърде венецуелски сюжет да се откажа. И така до ден днешен. Караме се постоянно, той ме дразни с всяко действие, аз го дразня с всяка дума. При всеки скандал споменавам да се разделим - той не иска. Реагира ми с: "Да, то само тва искаш... Аз ако исках да се разделяме, нямаше да се оженя за тебе". В същото време аз рева всеки божи ден и се опитвам да го накарам да измислим начин да оправим нещата. Той отказва с обяснението: "Ти имаш проблем, само четеш разни глупости в БГ мама/във форума, или пак си гледала някой филм...И после ми пресъздаваш сюжета вкъщи. Аз нямам проблем, нямам какво да променям." Нещата утихват за седмица,(или спирам да му говоря, или спирам да му обръщам внимание) после прави пак някоя глупост и отново...
Съвет не очаквам, защото трябва да сте с години запознати. Въпреки, че нито свекърва ми, нито най-добра му приятелка могат да ми дадат полезен съвет. Той просто не подлежи на нищо. Знаех с какъв характер се захващам, само не знам защо се захванах.  :GROAN:
Аз знам, че съм голям кибритлия. Аз знам, че имам страшен характер и съм луда. В никакъв случай не е само негова вината. Обаче... просто не знам на къде съм. Разделяли сме се преди. Събрахме се. След, което ни разделиха обстоятелства, аз имах мислите и настройката, че вече не сме заедно и точно тогава... се събрахме да живеем заедно. И сега като пиша, просто се изумявам как сме си прекратявали най-сериозните проблеми с широки крачки на сближаване?! WTF??? 

Толкова си млада още *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* Проблеми има във всяка връзка, особено през първите 3 - 4 години живот заедно. Преди години майка ми ми каза: "Огледай мъжете на твоите приятелки и колежки на живо. Не слушай какво ти говорят те, ти реши можеш ли да живееш с някой от тях по- добре, отколкото с твоя мъж и тогава, ако харесаш дори само един, предприемай нещо!" Е, ако имаше нещо по- добро, то се компенсираше с нещо, с което не бих направила компромис. Та претеглих и си седнах на д- то на четвъртата година. И след това е имало трудни моменти...Особено като се появиха децата и ни притиснаха финансови неволи, загуба на работа, ново жилище и изобщо :\. Ама като се огледах пак, видях, че си струва да се правят компромиси.

Свекс, има нещо, което знам с положителност от дългото ми време прекарано в анализи. Теодор ми пасва толкова, колкото до сега не съм срещала мъж да ми съвпадне. Тоест той отговаря на всички неща, които съм си представяла, че ще бъде някога моя мъж. Това рационално, обаче проблема е в емоциите.
Гледайки родителите му и говорейки с мойто свеки - тя казва, че той е копие на баща си. Свекърва ми вика: Ние сме женени от 24г. и не си говорим... ние се караме. (като не разбирай скандали, ами просто говорене на въпреки.) Те така си общуват - троснато. И тя много пъти се е обръщала към свекър ми с думите: Видя ли какъв го направи, заради тебе е!
Аз като се опитам да му кажа, че ние не общуваме... ние не си говорим. И той ми вика: "Е нали живеем заедно, по цял ден сме заедно - кво искаш да си говорим". Точно в това е парадокса. Че за мен именно тия неща са фактор да си говорим, а за него те са причина да НЕ.
Виждам как и той и аз сравняваме с това, с което сме расли. Което за мен е проблем, защото такъв мъж като тате, със свещ да търся, няма да намеря.

Не знам какъв съвет да ти дам, но силно се надявам съвсем скоро да успеете все пак да се разберете.
Няма смисъл да се тормозите, да не си говорите и всеки път да оставяте нещата недоизказани, до следващия спор. Разбирателството във връзката е много важно и ако го няма, то определено нещо много важно липсва. Не позволявайте така да мине живота ви.
Силно гуш от мен и горе главата.  *KISSED*

Cerise, намирам много общо между нас от нещата, които казваш.
Има една приказка, че домашните ни любимци не разбират какво им казваме, а реагират на тона, с който им говорим. Ние хората, за разлика от тях, много анализираме и влизаме във филми, от които несъзнателно се нуждаем, за да усещаме. Любовта никога не е цветя и рози, във всяка връзка има кризи. Замисли се как неговия характер, тази вятърничевата част, лудата, неанализиращата, необмислящата е както отрицателна черта, така и положителна - в началото си се влюбила именно в нея.
Първата година, в която ние с моя приятел заживяхме заедно, той късаше с мен всяка седмица!!! Или правиш компромиса, или се отказваш. След време правиш този компромис (щом и ние и вие сме още заедно), но след създадения вече конфликт и скандал, нещата са други и е нужен следващ по-голям компромис, за който естествено пак не си готов и пак отначало. Докато не си дадеш сметка, че всъщност човека до теб си има своите странности и отрицателни черти, които ти не само, че не харесваш, но и мразиш, но той е такъв....и избираш дали пък не го обичаш, заради другите (или се връщам назад - пак същите, но погледнати от другата страна), които са повече и сам избираш дали да изпъкват в съзнанието ти, ежедневието ти и сърцето ти повече!
И Митко мисли, че четенето ми по нета ми промива мозъка и ме кара да правя проблеми от неща, които не са такива. Ама това си е в стила на жената - много да го мисли и анализира назад случки и събития, да гледа под лупа и да вижда несъществуващи неща в съвсем реални и нормални битовизми. Осъзнай това и ще ти олекне. Филма наистина си е твой, главната роля си е твоя...

Май написах много несмислен пост като си го препрочетох, ама ще го постна, пък.... Успех!!!!

Казали са ти момичетата - все верни неща. Освен да добавя силно гуш  :yes: Не знам дали ще е успокоение за теб и дали те интересува, но ще ти кажа какво е положението при нас - пълни противоположности! Аз - оптимист, той - реалист към песимист, аз - подреден хаос, той - да му е като в аптека, аз - емоционална, той - сдържан и обран. Никога не съм получавала за тия 13 г. "романтична изненада". Цяло постижение е, че успях да го накарам да ми казва "обичам те" и да ме целува по веднъж дваж на ден.
Та така де - истината е в баланса. Представяш ли си живота си без него? Аз - не! Обичам си го такъв. Няма да го промениш - не е тийнейджър все пак! Търпение и взаимни компромиси! Стискам ви палци!

Вики, ходиш ли на работа в момента?

Същото е при мен, само дето годините са 37, пък и хич няма да му се вържа на "обичам те", когато ме ядосва ;).

Момичета, забравете романтичните филми, забравете разговорите до късно на по чаша вино, забравете всякакви измислици и финтифлюшки.Това са нашите мъже, не знам за чужденците, но българите са такива.Той ще говори с теб за нещо важно, ще е адекватен в точния момент, ще ти е подкрепа когато трябва, на него ще можеш да разчиташ на 100, не на 1000%.
Романтиката е за мечтатели, тя се случва толкова рядко при мъжете, че направо ми иде да убия тоя дето е измислил романтичните филми.Защото дава изкривена представа за света.
Промяната е възможна, но ще бъде минимална и то след безброй натяквания и обяснения от ваша страна и ще изчезне безследно щом се роди детето.може и да запомни какъв подарък искате, ако му го кажете в прав текст.
Важното е както са казали момичетата баланс да има и да се разбирате, да знаеш, че това е точния човек.

 :goodpost: :goodpost: :goodpost:

Добър е мъжът ми, ама не е като от романтичните филми. Подкрепям те с изказаното по-горе..  на 10000%, а не на 100%.. То, в повечето случаи и жените не сме като от романтичните филми, та има баланс..


Едит: Вики, питах те за работата, дали ходиш.. Защото, когато се преместихме в София в началото аз не работех, че имах да доучвам магистратурата.. После, докато намеря подходяща и добре платена работа минаха 1-2 месеца.. През това време Илиян смени 2 работи и намери идеалното място, като работа-работна заплата... По цял ден на работа, аз се шматкам и се чудя какво да правя.. Не спирах да мрънкам, да му се дразня, ама яко! Направо ме влудяваше.. Определено проблема си беше в мен, обаче.. Откакто си ходя на работа редовно, въобщее не се и сещам хахахаха Та, мисълта ми е дали принципно сте си така или неходенето на работа ти се отразява.. Мооже да не е неходенето на работа, а това че той е много по-зает от теб например? ..

Доста сте прави, момичета. А аз определно се чувствам по-добре след като го споделих.
А Тони и ти си много права. И това също съм го забелязала.
Ходя в колежа part-time. Работя, но много малко, само по 3 часа вечер. Тоест кажи-речи съм постоянно вкъщи.
Права си, защото когато живеехме в Шумен и работата ми беше супер изнервяща, проблемни колеги, нередовни заплати, а в същото време бях по 10 часа на работа и тогава не сме имали драмите, които имаме тук. Освен това - там постоянно излизахме с приятели, всякакви типове двойки. Та винаги с момичетата обсъждахме кой за какво е  *db*мрънкала днеска и това много ме успокояваше, че не сме сами ние така. Обаче тук... контактите се свеждат до 5 човека и наистина превъртам.
Не ми се е налагало да резчитам на него, та това не знам дали ще е така. Най-пресен пример от снощи - много ни замотаха с видеото от сватбата и аз писах доста гневен имейл. Той изобщо не се вълнува. Във всякакви ситуации ме пуска мене като питбул насреща на хората и това е.

Както и да е, много гуш и на вас и Благодаря @}->--

Нещата са доста комплекси, а липсата на близка приятелка с която да излезеш на по вино и да споделиш пък е най-осезаема, поне при мен.Та и аз се занимавам с тия неща да ти кажа.Още помня как го бях накарала да запише на DJ-я няколко песни който са си наши спомени и човека ги беше объркал.А аз цяла сватба организирах. :\

Излизането на чашка вино с прителки е безотказно.. Аз не успявам да му намеря кусури и защото моята приятелка, на която станахме кумове, не спира да се оплаква от мъжа си и виждам, колко гадни, безскрупулни и лоши мъже има... Та, си викам моя си е цвете, нямам от какво да се оплача..

Само ме дразни и мен това, че винаги аз съм питбула и все аз се разправям с хората.. Той е един възпитан, ама по-скоро не му се занимава и адски неконфликтен.. Само аз успявам да вляза в конфликт с него  :funny:

Чери, по-добре в една връзка два силни характера, отколкото двама безхарактерни. *THUMBS*
Ние с ММ преди години прекарвахме по цял ден заедно. Хората се учудваха и ни питаха дали ни е досадно, трудно, безинтересно така. Обаче за нас беше повече от добре. Пак бихме го избрали като вариант, стига да имаме възможност. Не всеки би издържал така да му минава ежедневието. Аз лично се радвам, че мъжът ми има мнение и характер. Говорим, обсъждаме, спорим... Така преценяме кое е най-доброто за нас. Така стигаме до решенията.
За сметка на това, брат му е точно противоположна личност. Особено след като се роди племенникът, той се превърна в безгласна буква. Това е по-мекото определение, защото не мога да си позволя да кажа груба, грозна, вулгарна, обаче описателна дума. За елементарни неща не може да вземе решение. Уж е говорителят на тяхното семейство за пред нас, обаче докато началството не каже думата, нищо не се знае. Звъни се по 100 пъти по телефона, всеки път с ново решение. За нашата сватба ни въртяха 3 месеца (!) къде ще спят *crazy*
Аз не бих искала такъв мъж! :\

Така е, Али и ти си права. ММ не е безхарактерен, той просто е невероятно спокоен и самосиндикален. Прави си каквото иска и това е. Аз пък от друга страна съм много нетърпелива - така, че пиричаната да съм питбула е в това, че на мен сега ми е "кипнало за видеото" и тоя сега трябва да го направя на салата. А ако чакам Теодор, то ще е... е чакай днеска нямам кога да му звънна, утре съм еди къде си...
А аз обичам нещата да стават сега и веднага. Той е така единствено за покупките.
Иначе Тони и аз ако почна да му изброявам качествата, сигурно и по-дълга тема ще заформя. Обаче пусто съзнание... все по-силно забелязва лошото.

А иначе - дали мога да живея без него и дали си представям живота без него. Да. Ама аз съм такава. Не обичам по много и не се привързвам много.

Потвърждавам, че липсата на работа и седенето вкъщи допълнително обтяга отношенията.
Когато бях без работа постоянно бях изнервена. Мрънках, че все нещо не ми изнася. И аз съм такава, че искам всичко да се случва на момента. Не мога да чакам и да отлагам. Друго си е да си сред хора. Тогава нямаш време да мислиш за глупости. Стряска ме само това, че можеш и си представяш живота без него. При това положение не знам дали бих виждала смисъл.

Тогава въпроса за теб е друг - би ли била по-щастлива без него? :) Всеки сам мери чувствата си и никой не може на другия да ги сравни със своите на везната, защото всеки обича различно и различно показва и изразява тази любов.

Аз никого не съм обичала много. В това отношение приличам на мама. Тя казва, че може да живее без нас. В смисъл на разстояние от нас. И като я питах обича ли техните, отговора беше: Еми сигурно ги обичам, нали са ми родители.
Та аз преди много не мислех така, ама откакто се отделих в странство... осъзнавам колко съм вълк единак. Като доктор Хаус - Хората казват, че без любов не може да се живее, аз лично смятам, че кислородът е по-важен.  :D

Нов отговор...

Наде, това е много резонен въпрос. Обаче според мен щастието трябва да е еднолично. Ако аз не мога да съм щастлива със себе си, то как бих могла да съм щастлива с който и да е друг?!
И тук пак опирам до това, че някъде в мен се корени голяма част от проблема.

Чери, за момента нямаш друга опция. Делите сметките, има на кого да се скараш и ядосаш, има и кой да ти купи лекарство от аптеката, ако се разболееш. Не те бие, не те насилва, не ходи по чужди жени, не се запива безпаметно...Аз бих си казала, че сега е така и толкова. Ако излезе нещо друго на хоризонта, тогава ще му мисля как да постъпвам.

Извинете, ама аз ли нещо не съм добре? :[
Как така ще живея с някого, когото не обичам, не съм щастлива, не се разбираме въобще, плача и се тормозя, само защото нямам друга опция за момента? Та най-хубавите години от живота така да си отлетят в лутане и примирение, само защото съм в чужбина и няма на кого другиго да разчитам.
Явно съм прекалено консервативна в това отношение, но никой не заслужава да е нещастен, при условие, че живота е в неговите ръце, сам взима решенията за себе си.
Вики, от цялото си сърце ти пожелавам да вземете най-доброто решение и за двамата. Дано не излезе, че се бъркам, защото съвсем не искам да е така. Изказах мнението си, защото предположих, че щом си решила да споделиш това толкова лично нещо тук, то си готова да прочетеш всякакви мнения... и естествено изобщо не си длъжна да ги приемеш. Ти най-добре си знаеш, какво се случва във вашата къща. Пък и това не го написах просто така. Провокирана съм от темата, която се заформи, а именно човешките или по-точно семейните отношения.

Прегръщам те и те целувам и се надявам нещата да се наредят по възможно най-добрия начин. *INLOVE*

 :offtopic: Не мога да не изкоментирам, че последния пост, дори да не виждах от кого е написа, щях да съм сигурна... Неповторима романтичка си, Миме... Направо ме заразяваш с лиричната си душевност..

Миме, доста сьм сьгласна за това, което си казала, но да подчертая пак, че става вьпрос за мьжьт, който тя е избрала и за когото е решила да се омьжи.

Тия неща, за които ти говориш се мислят преди брака. С това не казвам, че бракьт трябва се превьрне в окови, които ни свьрзват завинаги с някой, когото не понасяме, а казвам, че трябва хубаво да се мисли над всяко решение и човек да не се поддава на моментни емоции, колкото и силни да са те, защто рискува решенито му да е грешно и да донесе още по-болезнени последствия.

Мимето от километри личи  ;) Да, много ясно, че щом съм го написала тук очаквам всякакви включвания. Обаче Миме, аз влюбена колкото теб не съм била никога, вероятно няма и да бъда - просто защото не съм такъв човек. И повечето от нас са минали през това-онова и за това са изградили друго мнение. В никакъв случай не казвам, че си расла в саксия де, не ме разбирай грешно. За мен в едни отношения има много по-важни неща от любовта и именно те са по-устойчиви. Защото любовта се изменя, а уважението /примерно/ никога. И все пак - съдейки по това, което ти казваш за вас - дай Боже всеки му.

Ами радвам се, че съм оставила такова впечатление у вас. Явно съм разпознаваема. =]
Това съм аз. Така съм се научила да живея. Така чувствам и се изразявам.
Не си мислете, че според мен живота е само цветя и рози. Може би и благодарение на човека до мен съм такава. Но на мен така ми харесва и се чувствам прекрасно. :)


Бракът за мен е важна стъпка и е свещен. С кого ще прекараме живота си, зависи единствено и само от нас самите. Вики, решението дали ще го запазите е ваше. Предполагам не напразно сме се клели във вярност, докато смъртта ни раздели.

Вики, изобщо не мисля,че само любовта е важна в една връзка. Всичко е комплексно - любов, разбирателство, уважение, взаимни компромиси, прошки, търпение. Ако питам и Влади, цяла лекция може да изнесе на тази тема. Не знам защо сте останали с впечатление, че ние имаме само любов и нищо друго. Ако в нашата връзка ги нямаше тези неща, то ние нямаше да сме това, което сме. Не смятам, че някой ме разбира, но както и да е.  ;)

Говорене му е майката и това е, докато не се изяснят нещата.  :girl_in_love: Я виж колко сте готини във фейса.  *INLOVE*

Днес съм на друго мнение относно теб, а не вашата връзка, Вики. Водиш вътрешна война със себе си да бъдеш това, което си свикнала да бъдеш, в което си повярвала, което ти е дадено като пример от майка ти, което е част от собстената ти индивидуалност и личност...и това, което брака "казва". Всичките спорове и караници са именно, защото правиш обратното на това, което мислиш, че си.

Наде, аз като типичен представител на зодия рак съм адски обърната към семейството и към миналото. Винаги търся причината някъде назад, в детството, възпитанието и тн. Та всъщност, проблема е не, че аз приличам на мама. Защото всъщност нямам голяма прилика с нея,  а че искам мъжа ми да е като баща ми.

Ето оня ден - аз трябваше да си купя антибиотик /за целта трябваше да минем през нас, за да взема рецептата/, а той се беше разбрал да ходим в един приятел. Еми познайте... отговора беше "Е нищо няма да ти стане, ако го почнеш от утре, а не от днеска". И отидохме на гости...

Както и да е, не искам повече да ми занимавам с мойте драми. Моля някой да се яви в изповедалнята с нов проблем  ;)

Е, това е грубо!  O_O P-(

Вики, бях забравила, че и ти си рак. Хм, колко сме различни само.  :huh: Чудя се какво ли ни е общото ( ако вярваш в зодиите)?
За мен семейството е най-важното. Никога не съм си помисляла обаче, че искам съпругът ми да прилича на баща ми. Доста интересно. :)
Това с антибиотика е грубичко, да.  :\

Да, аз също си мисля, че нямам общо с теб. Ама аз много си приличам на асцендента - скорпион.
 Ем аз като ви казвам... то, че и аз съм във филма е факт, ама и той не отстъпва.

Иначе, Миме, четейки вашите предишни постове, за бащите - то много ясно, че няма да искаш да прилича на баща ти. Ама при мене е друго. Баща ми е Бог. Какъв там комплекс му се викаше на това, имам го със сигурност.

Едипов..  :offer:

И моя асцедент е скорпион. =] Необяснимо е, факт. Иначе и аз имам общо с него (асцедента). Може би някъде по средата, все нещо общо имаме, няма как. :P

Иначе това за бащата си е точно така. Това е причината да нямам подобни на твоите желания. Много е хубаво, че се разбирате и толкова го обожаваш, че искаш съпругът ти да прилича на него. :)

Ти като не приличаш на майка ти, как искаш мъжа ти да е като баща ти?  =]
Няма еднакви хора. Огледай се около теб.

Комплекс на Електра. Едиповия е за мъже и го знам. Ама сега го гугълнах. И пак не е точно, щото било съперничество с майката и влечение към бащата. Аз такова нямам. Само в тая посока не съм мръднала  *YAHOO*

едит: нов отговор от Наталка

Ама чакайте, нещо се измести темата. Аз просто давам тате за пример, ама аз на никой не приличам. Нито визуално, нито като характер. Освен баба Вампирия като ми е сърдита и констатира: Цялата си на шуменския род!  :girlhide:
Имам предвид ситуации като тая с антибиотика - за мен беше нормално за отидем да го купим и после да правим каквото и да е. Така би направил тате, вероятно и вашите мъже. Та в тоя смисъл... няма значение дали ще го сварнявам с Илиян, Влади, тате или комшията.

Аз на шега го казах, бе. Да не се засегна нещо :/
Иначе съм на принципа, че ако не съм щастлива с някого сега, няма да съм и след 1г.

Аз да се изкажа като момиче, което също смяташе,че перфектният мъж за мен трябва да е като моя баща. Той е изключително грижовен и отдаден на семейството,честен и трудолюбив.Вкъщи той готви,но не защото някой го кара,а защото му е кеф и наистина готви мераклийски и всичко му е адски вкусно. И така си мислех,че такъв трябва да е перфектният мъж и за мен. Намерих човек, който много приличаше на него,но...той започна да се отнася към мен точно все едно той е таткото,а аз съм малкото дете,да ми се кара, да ме поучава,да ме пази и просто не се получи.Много го уважавах,но наистина не можех да му кажа нищо като мое мнение, да му споделя някоя простотия дори и се разделихме много драматично.
Човекът, за когото ще се женя също е мил и грижовен,но не е баща ми. Например баща ми може да мие прозорците цял ден,да търка едно петънце ама всички да ги хванат нервите,само той ще си търка. ММ ако примерно не успее да направи нещо от веднъж побеснява,почва да се ядосва,да пуфти, да вика,ама не на мен, а просто си вика. В началото много се дразнех на всичко, което у нас не се случва или което го няма у баща ми като поведение.После пък реших,че си живеем много хубаво,никога не сме се карали за сериозни неща и почти винаги сме на едно мнение и това,че има навици, които ме дразнят е само малкото сол в тестото за тортата,за да подчертае сладостта.Ако повече ме дразнеше, отколкото можех да понеса, нямаше да съм с него обаче :) Така че бащите са си бащи,но това не означава,че са перфектни.Всичко става перфектно с усилия и от двамата,тоест когато майка ми не му се ядосва,че търка едно петънце 2 часа и го хвали за това колко й помага, а съм сигурна,че и нея я дразни.Затова и аз сега  хваля ММ как хубаво е направил нещо,нищо че преди това сигурно ме е вбесил с пуфтенето.
Според мен обаче ако минусите са много и са за кардинални неща няма смисъл да се насилват нещата.Ако пък компромисите си заслужават,човек приема отсрещния с плюсовете и минусите.

Всички момичета подсъзнателно търсят баща си за съпруг.
Това си е доказано от учените на Магаданския институт хахаххаха ;)

И моя татко е Бог! :* Ама дали Митко е като него - не, естествено.

Аз пък ще се цепя от колектива. Няма как да искаш половинката ти да прилича на човек, когото не познаваш. :) Наде, тия от Магадан са се объркали, да знаеш.

И аз съм на мнение, че не всички го търсят. Дори не съзнателно. Примерно в моя случай, когато той цял живот е бил до мен/нас и е давал пример. Слушайки и виждайки бащите на другите деца какво правят съм приела, че на тате действията са правилни. Но пък той самия твърди, че е имал лошия пример на дядо ми и си е поставил за цел, да не бъде като него. Така че... то и това е дължа и широка.

П.с. Нат, естествено че не съм се засегнала, даже се връщах да ти чета поста пак, да видя на кое може да съм се засегнала  :P

 :star: :GROAN: :resent: :lacnl8: }:->

Мари, и ти ли яхна метлата?
Дано днес си по-спокойна. :*

Да, определено сутрините са по-добре от вечерите. Снощи не ми се говореше даже.
Но и емотиконите вършат работа.

Сутрин с кафенце, светът изглежда една идея по-розов.

Много ми липсва времето, когато бях спокойна, без нерви, без стрес и живеех в хармония със себе си.

Не знам кога и как всичко така се промени. Определено не е това моят свят. :(

Брой си наум, много помага!  =] какво толкова се ядосваш, я?

То не е въпросът за какво, защото отговорът е за всичко. Всичко и най-дребното нещо е в състояние да ме изкара от равновесие. Не живея в мир със себе си, това е. Станала съм абсолютна невротичка.
До някъде причината сега да съм това състояние е, че каквото и да трябва да свърша е или на ръце с бебето или по съпровода на неговия сърцераздирателен рев, трети вариант няма.
 Това придружено с изблиците на 5 годишно дете, което за всяко нещо проверява докъде може да стигне, ми идва в повече.
Не са ми виновни децата, определено. Проблемът е в мен. Сигурно и хормоните си оказват влиянието, но знам със сигурност, че мога да бъда по-добър човек..... Но нямам сили, много съм изморена и не толкова физически :(



Ето и сега, 22 минути, откакто Симеон се е прибрал от градината и вече успя да ме разтрепери :'(

Мари няма ли как да остаеите малките на някой за уикенда и да си починете?  Да отидете някъде? Скоро ще сдадеш багажа ако го караш така...

Силни гушки @}->--

Благодаря,  Миленка!  @}->--
Няма,  сами сме. А с децата може да се каже,  че съм сама.
Бих била благодарна да си взема спокойна ваната,  да се нахраня без прекъсване и писъци или да изляза за 2 часа. За уикенд не мога да мечтая.
Може и да го сдам багажа. Аз и преди писах или ще евоюлирам или ще изчезна.

Да пиша тука, че да си поддьржам абонамента.

Ходих на лекар - сложиха ме на антибиотик. Три дни го пих - никаква промяна. Нощем адска болка в ухото и главата, без парацетамол вобще не мога да спя. От антибиотика само температурата ми мина, но ми остана такова чувствот за слабост в мускулите.

Днес сутринта пипам - на шията ми отток. А още от миналия петьк като ям не мога да прегльщам и това става все по-зле. Днес си бях направила един кус-кус, че обядвах в стажа, та за по-бьрзо. Ами трябваше да изпия един литьр вода с него, за да го промия като супа надолу по хранопровода.

Вчерта доста се притесних докато си говорех с Фабио, че той ми вика да сьм отишла в спешното. Какво, вика, чакаш? Да не можеш да дишаш ли?
Тия думи ме сдухаха и веднага се обадих на лекарката. Отидох пак.

Според нея бактерията, която евентуално имам, явно не е реактивна на тоя антибиотик, та ми го смени за по-силен. След три дни да сьм гледала как сьм, ако няма промяна пак да отида, ако сьм добре да изчакам и като ми мине напьлно ще ми даде други изследвания за ухото и главата, защото тя ми лекувала била кашлицата  *crazy* Аз й казах, че добре, само дето кашлицата ми е най-малкия проблем и е само от три дни а от ухо и глава страдам вече 3ти месец и се нстрадах не мога повече.

Нищо. Така си остана. За шията евентуално щяла да ми даде ехография на щитовидната (майка е с две операции), макар че ми било рано за такава ехография.

Единственото успокоени беше, че като пипа отока, не изглежда като лоша болест  *crazy*

За капак, София тая вечер не може да спи и пищи вече час. Та какво ли не й правихме. Сега ФАбио я дьржи и я люлее (а и той беше с вирус).

Много ме е яд, че ми се отравя млякото с лекарствата и я трова и нея, но нямам избор. Още по-ме е яд, че май е за нищо и така си експериментира лекарката.

Искам само пак да сьм здрава, да не ме боли и да сьм добре  :'(

Ина, това е най-важното наистина! *THUMBS*

Направо ме нажали с това изречение....съчувствам ти много.  :(

Трябва нещо да се промени, тези проблеми не са просто бактерия, тя е само финалният щрих.
Погрижи се за себе си .....  :friend: :friend: :friend:

П.П Не знам каква е системата, но няма ли начин да потърсиш и второ мнение. Това с тези експерименти направо...

Ина, те не ти ли взеха секрет да ти кажат каква е бактерията и на кои антибиотици е чувствителна? Поне моята лична тук винаги като ме боли гърло ми взема секрет.

Дано бързо ти мине, че пак много ти се събра (гуш).

Ина, и аз бих те посъветвала да потърсиш друго мнение. Това да те боли вече толкова дълго време не е шега работа. Истината е, че само се тровиш с антибиотици, а дори не се знае дали ще имат ефект. Прав е Фабио, даже много. И малката София сигурно е изнервена, защото те усеща.
Прегръщам те силно :*

Нещо подобно се случи с жената на брат ми - първи кътник, който след двумесечно лекуване извадиха в крайна сметка, болки в гърлото и болезнена бучка в основата на шията. Пи няколко антибиотика, уж да ограничат възпалението и да смъкне температурата. След още месец игра ножът в лицево- челюстна хирургия за да махнат гнойно възелче на лимфната жлеза и се оправи *THUMBS*. Работата се разтегли уж за да задържи и тя кърменето максимално, но от напрежение и болки, млякото и намаля и племенникът се отби сам. Вероятността да се оправи с антибиотик при нея казваха, че е 90%, но тя явно е била в останалите 10% :(
Дано при теб успеят лекарствата, стискам палци и силно гуш *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Ина, направо ме разплака с този си пост и последното изречение.. Толкова пъти съм си го мислила това в живота си, че не е истина просто  :girl_impossible:
Наистина, ако имаш време и средства (не знам дали е свързано с пари при вас ходенето на лекар, както тук), но отиди и при друг специалист за второ мнение.. При толкова оплаквания, да лекувате само кашлицата, която е най-малкия проблем..  :\

Стискам палци да се оправите и да си гушката бебка и Мартичка, спокойно :* Гуш  *INLOVE*

Инче, и аз се присъединявам към много натъжените след твоя пост  @}->-- Много ми е мъчно, защото си стана цяла сага това твоето...мислех си, че само в България лекарите си прехвърлят топката и използват хората за опитни мишки  :girl_impossible: Наистина ако имаш възможност, отиди в някоя по-сериозна клиника или нещо такова  :) Мечки  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Ина не си сама.Колко боледувания изкарах накрак само аз си знам.Присъединявам се към съветите на момичетата да намериш по добър специалист.

Да помрънкам и аз малко.
Много ме убива ежедневието.Прекарвам времето си или на работа или с децата.Няма на кой да ги оставя за 5 мин даже.Всичко вършим заедно-пазаруваме,готвим,чистим,навсякъде са си с нас.Нямам 5 мин време за мен.Ако не се занимавам с тях/понякога и напълно сама тъй като на мъжа ми му се налага понякога да работи извънредно/,оправям къщата-готвя,чистя,пера и т.н.Вечер преди 12 часа не си лягам.Това да гледаш филм съм забравила какво беше.Ежедневието ми е едно и също-завеждаме децата на ясла и бързаме за работа,после бързаме да ги вземем и почти винаги са последни и малко на детската,площадка,занимания вкъщи ,приспиване и чак като заспят се почва готвене за следващата вечер ,пускане на перални,гладени и т.н.
Толкова много ми липсва социален живот-кино,театър,среща с приятелка,пазаруване,време да прекарам на спокойствие с мъжа си.
Децата ми носят голямо щастие,но понякога имам нужда да отдъхна и да прекарам ден два без тях.
Да не говорим колко често ми се налага да ги гледам болна и да ходя болна на работа.
Напоследък и те са в бебешки пубертет и на моменти са просто непоносими.
За здравето ми какво да кажа-настинки на крак,липса на време да отида на лекар и скоро това ще избие пак в някоя посока.

Когато сме преуморени имунитета е много слаб...  =] :(

Гучи, няма ли баби за 1 уикенд?

Ами едната е на 450 км а другата е на 350 км и са работещи.

Пф.. :( Някои близки приятели.. То задължително ще има нужда човек от почивка при работа, две деца, къща за поддържане и готвене  :girl_impossible: :girl_impossible: :girl_impossible:

Мъжа ти не ти ли помога в готвенето поне  :huh:

 *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
Още една- две години. Събирай си сега болести, после ще ги лекуваш ;).

Помага ми много мъжа ми ,но въпреки това е доста трудно да намериш време за себе си. Ако не ми помагаше досега да съм се гръмнала.
Ох мисля си че няма да е още година две.То незнам и здравето ми как ще оцелее дотогава.

 :GROAN: :GROAN: :GROAN: :GROAN: :GROAN: :girl_cray2: :hunter: :mad_girl: :bur: :werewolf: :werewolf:
Меко казано- Бясна съм.
На работа много добре знаят, че съм бременна, ама въпреки всичко не спират да ме товарят с работа! Днес дойдоха и ми изсипаха задача с краен срок за след 2 седмици! НЕ-ПО-СИЛ-НО Е! И много добре го знаят. А при мен си работят спокойно и не им пука, че другата седмица 2 дни няма да се работи заради проверка....честно, не издържам вече.  :'( :'( :'(

Нати.. Кураж.. Не може ли да си вземеш болничен?

Въпреки, че какво те съветвам така, като и аз не бих го направила.. Ще се тормозя и въпреки всичко, ще свършва всичко..  :(

Гуш :*

Натам отиват нещата...аз и да искам да я свърша, не мога. Завися от още 1000 човека по веригата, които нито сътрудничат, нито имат намерение да го направят. Е как да стане?  :girl_impossible:

Хормон :* Спокойно  *INLOVE* Можеше да излезеш с нас днес и да се разведриш, ама ти не, та не  :girlhide:

Нат, нямам как да те успокоя освен да кажа - Спокойно, работата и без тебе може. Хич не си го слагай. Аз понеже никак не съм от работохлиците, та лесно ги преживявах такива ситуации, като ми беше зор.

А за Ина - не знам как стоят нещата при вас, но тук "второ мнение" е ужааасно скъпо. Или е безплатно при GP или си плащаш като поп. Моя приятелка с рак (бях ви казвала за нея) поиска 3D някакъв си скенер и не и назначиха. Тръгна да си търси и си намери  - 3000 лири. Ако щеш... Та дано не сте така и вие, въпреки че предлополагам е сходна ситуацията.
Стискам палци да се разреши скоро проблема.

Да си подновя абонамента...

Знаете писах, че ремонтираме новата квартира, за да се премести ме. Е няма да се местиме, защото хазайна реши, че ще продава къщата.. а тук да намериш квартира ти искат някой да гарантира за теб и да имаш договор за работа.. Аз съм без работа, а в края на месеца и мм отива на борсата.. И вместо да мислиме по сериозно за бебе, трябва да търси ме работа.. Пробвах с цветята, които правих, абсолютно никакъв интерес и спрях, защото не мога да влагам само пари..
Майка ми направи някаква криза, помислих че получава инфаркт, изкарах си акъла. Бързо я взеха в болница, но се оказа че е на стрес и притеснение..
На всичко отгоре на мм спернограмата не е добра.. А той още даже и не знае, не смея да му кажа.. Ще трябва и специалисти да търси ме, направо откачам вече..
Понякога плача и се примирявам, че това ни е съдбата. Знам, че само ние можем да я променим, но ми писна вече все да става по трудния начин и с много притеснения..

 djosi, има такива моменти. Цялата гадост на света се изсипва над теб и колкото повече се опитваш да се измъкнеш, сякаш повече затъваш. Спокойно, нищо не е фатално, ще мине...Стискай зъби и действайте с бавни стъпки приоритетно. Късмет ти желая *INLOVE* *THUMBS*

Джос,  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* ще стане, всичко ще стане, обаче пусто - живота е борба. Тъкмо решиш да си помислиш, че си добре и хоп изниква нещо!  *crazy* аз съм разказвала при бебеправещите как беше при нас - и 2-та пъти невероятно да се случи, но фактите вече щъкат наоколо - Положително мислене  *INLOVE* споделяй с нас, ако ти олеква!

Още снощи исках да пиша, но стана много късно и оставих за днес..

Как така вие ремонтирахте, а той ще я продава сега  O_O Това е ужасно несериозно и неетично :(

За спермограмата, сигурни ли сте, че сте спазили всички условия, които са необходими, както и в 100% достовереността на резултата.. Може да повторите изследването, което сигурно е свързано с още средства, но  :( Стискам палци и знай, че всичко ще се оправи, а бебчето ще дойде, в точния момент, дори на вас да ви се струва, че не е такъв  *INLOVE* :* Силни прегръдки и положителни мисли ти изпращам  *INLOVE*

Джоси, мила, писах писах и ми го няма коментара...ама набързо да ти кажа - горе главата, вие сте добри хора и съм сигурна, че ще ви се случват само хубави неща, особено ти си ми толкова на сърце с тази твоя готовност винаги да помогнеш и да дадеш съвет  *INLOVE* За съжаление понякога трябва доста да нагазим в разни гадости, за да дойде после хубавото  :) Много пъти съм казвала, че на нас тази година ни беше доста критична...за малко да не се оженим дори и ни се случиха колкото и хубави, толкова и лоши неща...е, живи сме още и се оправихме, макар и с малко повече нерви и треперене  :) Гушкам те много  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Благодаря ви момичета за подкрепата  @}->--

Едно по едно, ще оправяме нещата.. За квартирата собственика си купи материалите и за работата ще си плати. Просто чакахме да се приключи и да се премести ме, а сега ще си се бутаме в дядовата ръкавичка..
Сигурна съм за резултата, защото сме отишли при лекар, който се занимава с такива изследвания.. Поне на това, може да се разчита, когато се правят изследвания, че са достоверни..

Може би има някакви добавки, които може да приема? Много гуш  *INLOVE*

Честно казано не знам, все още мм не е говорил с доктора.. Но проблема е, че за сега трябва да си стискаме парите за нова квартира, защото ще трябва да плати ме много пари, а и като той остане на борсата.. Докато не намериме нова работа, не можем да предприеме ме нищо.. 

Както Фани ти е казала... Когато не очакваш и са ти казали, че има проблем... И не го мислите, заради други грижи.. Тогава може да стане  *INLOVE*

Джоси, горе главата.За съжаление всички минаваме през такива ужасни етапи.Понякога всичко лошо се струпва наведнъж и ти се иска просто да легнеш и да заспиш и като се събудиш всичко да се е оправило.За съжаление няма как това да се случи.Ще си теглим съдбата, ще я бутаме по баирчето.При нас също нищо, никога не се е случвало по-лесния начин, всичко сме си го извоювали със зъби и нокти.Трудно е, но се справяме.

За спермограмата и всичко около забременяването ако искаш питай на лични, имам доста богат опит с проблемното забременяване.

Ние не сме се предали, бори ме се няма как, особено аз не се давам.. Споделям си с вас, защото няма с кои да споделя.. Даже съм сигурна, че ще се случи когато не очакваме, иначе ще ни е скучно..

Маги благодаря ти, знам че си винаги насреща за разговор..

Джоси, силно гуш от мен!  *INLOVE* Горе главата, не се предавай без бой (както се казва)!
Не отлагайте срещата с доктора, поне да ви насочи към различни варианти...пък тогава вече му мислете за финансите.
Малко по малко се нареждат нещата, в края на дългия тунел винаги има лъч светлина!

О, мила Джоси, силно те гушкам! Хубаво е, че пишеш и ще има хора, които да ти помогнат или поне само да ти дадат кураж. Ще се получат нещата, но иска време. Няма от какво да те е страх. Сподели резултатите с мъжа ти и двамата ще наредите приоритетите. Нито сте глупави, нито мързеливи. Работа ще намерите! И квартира също! :)

Нат, Али благодаря ви  @}->--

Ние не отлагаме срещата с доктора, просто ще трябва нещата да станат постепенно, не искам да правиме всичко на веднъж, защото ще се изнерви ме повече..

djosi горе главата.За съжаление много от нас минават през трудности.Дано всичко с квартирата да се подреди и бързо да намерите работа и двамата.
Относно бебето пожелавам ти се случат нещата без много лекарска намеся.Хубаво е да използвате времето макар и трудно финансово с каквото може да подобрите спермограмата.
Ще се справите защото сте силни и няма друг начин.Силно гуш и дано изгрее слънце на вашата улица скоро.

Айде и аз пак тук. Да си измърмомя, то не че толкова ми тежи, ама ме дразни.
Оня ден звъня на мама в скайп говорихме си някви неща. Правя уговорката, че аз с тях се чувам долу-горе на две седмици един път за 20мин., иначе си пишем по едно изречение във фейса, от типа:" Абе я ми провери в мойт стая, стои ли още... еди си кое." В смисъл не споделям някви неща, а просто информативно.
Та говорим ние оня ден и аз се присетих да и кажа, че съм почнала изследвания да видим всичко ли е наред, за да имаме бебе. И тя: "Охх, сега това ли измисли, чудиш се и ти как да си запълваш времето".
Ей полудях! Никога за нищо не ме взима на сериозно. Покрай сватбата беше същото - примерно казвам, че кумове и родители ще са с отделни покани "Охх какви са тия новости сега". Майка ми е супер модерен родител, а ние сме супер самостоятелни с брат ми. Нямам нужда от подкрепа, никак даже, защото не се чувствам в ситуация, в която да го изисква. И всичщост до сега не се сещам да съм имала такав нужда, освен от финансова подкрепа (примерно когато тръгвах към UK). И винаги я получавам. Но ме дразнят тия нейни физиономии, съпроводени от изречението "Сега това ли се сети".
Тя принципно, за разлика от другите майки не се притеснява за нищо. В смисъл примерно те - не са имали деца 3 години, но тя никога не го е приемала за проблем. Просто е човек, който живее лесно и доста и се получава. Тате е предлагал да се обърнат към специалист, тя "О защо сега с това да се занимаваме, то когато трябва ще стане". И така е и станало. Та в този ред на мисли, всичките additional неща, които правя аз според нея са излишни. И ме дразни, че за 25 години не разбра, че за мен всичко има значение и по всичко се паля. И държа да имам пръст във всичко. Не мога ей така да оставя нещата на самотек.  }:->

Череш, да ти кажа, че много завиждам на хора като майка ти и не знам как, но искам да бъда такава.. Толкова по-лесно и добре се живее, ама уви  :\

Аз да ти кажа, че те поддържам за изследванията и януари и аз ще задвижа нещата.. Чакам да излезе само календара на Щерев за записване на часове и веднага буквам :* Гушкам те силно, кльоща такава   *INLOVE*

Мерси, Тони  @}->--

И още нещо, ама забравих да го напиша във предния пост. По повод честото чуване, каква неволна интрига ми направи майка ми и то щото не помни какво и казвам.
Миналата седмица са ходили до Шумен на юбилей и са минали да видят на Теодор техните. Та свеки се оплакала, че не може да се чуе с нас, че все не и вдигаме и тн. И питала мама: "Ти редовно ли се чуваш с тях?" И майка ми: "Да, с Вики се чуваме редовно". И свеки нищо не казала, ама предполагам не и е станало много приятно. И тука идва разликата - за майка ми редовно чуване е на две седмици, за да съберем материал какво да си кажем. За свеки редовно чуване е на 2 дни. И реално погледнато със свекърите се чуваме един път в седмицата аз и един път Теодор - общо два. А с наште по-рядко. Ама тая майка ми... като и казвам, че другите хора се чуват с техните всеки ден и тя  ohmy "Е какво си казват?".

И аз като Тони понякога завиждам на такива хора за биволското спокойствие. Вики, ти вземи и обясни не на нас, а на свекърва си разликата "често-рядко". Нормално жената да се засегне. И ти да си на нейно място, пак така ще се чувстваш.
А относно изследванията - ти самата си казваш, че не искаш разрешение, подкрепа, а просто споделяш. Е, при споделянето ще видиш колко различни реакции има. И като му дойде времето да споделите, че чакате бебе, пак ще са различни реакциите, защото хората не сме еднакви. Същото ама с други думи е описано в месечната тема последните няколко страници. Свиквай със странните въпроси. После ще има още по-дразнещи неща около бебето. И мен ме дразнят хората като кажат - Е, вие сега много специално гледате тия деца. Ние навремето... =]
Просто всеки прави паралел със своя живот и своя опит. :)

Аз пък, ако не се чуя сутрин с майка ми, за да си пожелаем хубав ден и вечер след работа.. Не мога.. Даже понеже вечер тя понякога работи до късно и всеки я припирам да ми звъни, че се притеснявам.. Връзката ни е много силна, обаче.. Илиян и техните се чуват по 1 седмично, а аз ако те ми звънят може и по 2-3 пъти.. Аз им звъня много рядко  =]

Черешке, ти и тук си споделила, не си искала съвет и подкрепа. Ти си познаваш майката достатъчно добре и осъзнаваш прекрасно нейното мислене. Да - не си съгласна с нея, ама го знаеш и не бива това да те товари или дразни. Това дали тя разбира теб е друга тема, но 100% също те познава и има идея как и кога за какво би реагирала по определен начин....но това не измества първичната емоция от първи път чута информация, тя реагира по собствения си начин, така както тя го усеща.

Как се ядосах преди малкооооооо.... Вратата отдолу на блока ни е с ключ. Влизам аз и затварям вратата (което е нормалното!!!). След мене по стълбите, явно някой друг й отворил, тича една комшийка и ми крещи "Надее...защо ме заключи"...и аз с усмивка "Не съм те видяла, извинявай"...ама тя продължава да ми вика "Как...не си ме видяла...!!!!..Нямам ключ!!!"... и аз и отговарям вече с тон, понеже ме изнерви тотално "Взимай си ключ!"..."Еееееее за 1 секунда"....викам "За една, за две, тая врата за това е направена така - за да се затваря!!!" и и тръшнах моята си входна врата. Лелееееее откачалка....
А тя е зла по принцип. Преди да почине баща ми бяха най-добри приятелки с майка ми. След смъртта му ни вест, ни кост от нея, да се обади, да пита как си, имаш ли нужда от нещо.....нали уж са близки. Явно само, заради положението на татко е била близка с майка ми и после йок! Скоро ме питаше колко заплата взимам (тя е учителка)...викам "700 лв", замръзна като статуя - "Да, да, вие сте богато училище...". На такива като нея само такива отговори са нужни за затъпване!!! Всеки път като ме срещне не ми казва "здравей" или да ме пита как съм, веднага започва да си възхвалява нейните деца...Простачка...ог не мога да се отърся от дразнението, искам да ида да й извия шията на злата змия.

Наде, колко си миличка и чувствителна...не обръщай внимание на такива дребни душици  @}->-- Няма смисъл да си тровиш живота с техните простотии  =] Гуш  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Gucci благодаря за подкрепата :)

Вики, не си само ти така.
При мен баща ми  е пълен непокис и само вика " е аз кво да направя " да го утрепеш с кеф..
Майка ми пък колко я  интересува ли.? Всеки месец като дойде гадната лелка,  това значи че аз не  мога да мръдна от болки, не мога да  стана да си взема и  лекарства. Е няма я да ми помогне, а живее на долния етаж, но не идва. А нея само да я заболи главата и веднага ме вика да и помагам в домакинството. Имам още много такива примери, както с  моите родители така и със свекърите..

Наде тази злобарка не заслужава, толкова да се ядосваш.. Много правилно си и отговорила :)

Ааа не, не мама не е така. Изобщо.   :\ Просто някак си избягва всякакви проблеми и аз като приема нещо навътре, на нея и се струва излишно.

Ей как не се сетих по-рано,че тука има къде да си излея нещата..просто имам нужда точно от отдушник да си помрънкам,пък дано ме халоса някоя идея по главата...
Новата година ни започна отчайващо зле- неработещ хладилник....уж нищо и никакво ама вече 5ти ден се въртим с него,къщата е на вили и могили,не можем да си сготвим като хората и ми е някакво много депресиращо. Снощи дойде един техник дето го мъчи от 19:00 до 22:00 и нищо не стана. Днес пак ще идва,но шансовете да се оправи клонят към минус безкрайност. Лошото е,че в момента всеки разход встрани ни е сложен заради сватба и т.н.,а нов хладилник си е голям разход.
 Аз си бях поставила срок до НГ почивка и да почвам да търся работа,но идея нямам какво да търся,гледам,гледам и не знам какво да правя.Знам само че искам пари,че на 25 години да ми праща майка ми вече ме е срам,ама пък и с висше образование магазинерка да стана ще ме е яд за вложените пари и време в образование. Като капак на това съм си в минидепресия и никак неромантично настроена и въобще ми е черно всичко.
Излях си го,а дано ми олекне....

Вероника, добре писа. Най-малкото ще ти олекне да си излееш каквото ти тежи.
Излишно е да казвам, че има и такива моменти, в които все едно си в някаква черна дупка и не виждаш изход. Неприятни неща са ви се случили и още по-неприятното е, че се стоварват сякаш накуп.
Според мен не бива един хладилник да те кара да се чувстваш по този начин. Сигурна съм, че не е приятно, но решение винаги има. Ако в момента нямате възможност да си купите, може да вземете на изплащане. Така поне вноските ще са по-поносими. До тогава ще си правите нещо набързо за хапване, което не изисква съхранение. Знам, че сватбата е доста голям разход, но ще видиш, че с течение на времето ще се чувстваш по-добре. Определено се изискват много финанси и търпение за организирането й. Вие сами ли си поемате всички разходи за сватбата?
За работата те разбирам още по-добре, защото аз 1 година бях без работа. Не че после си намерих де, само се залъгвах с някакъв абсолютно безсмислен стаж и то на граждански договор. И сега какво, пак в същото положение, без работа и то точно сега, НО се опитвам да гледам малко по-отгоре на нещата. Е, имам моменти, в които ме обземат и мен черни мисли, но ги преодолявам с помощта на ММ. Образованието вече не е гаранция за хубава работа, особено в по-малките градове. Аз смело мога да си кажа, че съжалявам за времето и парите, които хвърлих за образование. На този етап абсолютни безсмислено. Да ти кажа срамна работа няма, но всеки трябва да си знае мястото. Ако беше така, нямаше смисъл от губене на време в учене. Аз съм кандидатствала и на много места, на които не се изисква висше образование, пък работа не съм си намерила. Някои работодатели разсъждават така, че не искат да си губят времето с човек като теб с образование и дори не те канят на интервю. Други едва ли не те карат да живееш на раб.място - няма почивка, няма отпуска, минимална заплата и осигуровки. Ако пък случайно кандидатстваш за позиция изискваща висше образование, не си достатъчно квалифициран, нямаш 42545 години стаж и практика и т.н. Абе, общо взето такива глупости.
Не казвам, че е невъзможно, но е доста трудно...
Не знам колко те успокоих обаче  =]

Хайде едно голямо гуш от мен и не се отчайвай напълно. Най-хубавото те първа предстои.  *INLOVE*

Вероника, сега в студа не може ли навън да ги държите докато намерите разрешение на ситуацията :) Мимето добре те е посъветвала за изплащане  :P А няма ли някой, който може да ви даде някой стар работещ мраз, ние сме с такъв...който баш покрай празниците понякога отказваше и бяхме в сходна ситуация :) Голямо гуш и от мен  *INLOVE*

Мерси за предложенията,няма кой да ни заеме хладилник за жалост.Вариант за изнасяне навън,докато е хладно е минимален,защото имаме много малко пространство на терасата,а и е открита и тия дни всичко замръзваше,сега пък дъжд вали,а за да сготвя все пак ми трябват елементарни продукти,които ако купя няма да изразходвам наведнъж и няма как да съхраня. Изплащането също е сложно,защото ММ в момента сменя професията и работи вкъщи върху портфолио,та ни един от двамата не е със сигурен доход за пред кредитори.Иначе за сватбата имаме заделени пари,както и за фонд безработица,но в тях не са включени непредвидени покупки и то огромни.
Миме, ние сме в съвсем сходни ситуации с теб-и аз бях на граждански с цел трупане на опит,но седях по над 10 часа без почивка и изпълнявах няколко функции наведнъж, издържах към 5 месеца и се отказах. Благодаря за подкрепата и от мен имате едно гуш.Аз имам склонност точно преди да избистря водата тотално да я размътя,та сега явно е тоя период.Мерси за изчитането ;)

Вери, ако вие нямате възможност, вземете го на името на един от родителите. Не вярвам да ви откажат..
На нас колко неща ни се случиха преди сватбата и бях на крачка да се откажа, но се справихме с всичко.. Та и ремонт на колата правихме, които ни глътна двойно от предвиденото..
Не се притеснявай, всичко ще се нареди, гуш и успех  @}->--

Не се притеснявай, преди сватбата и ние бяхме в черна финансова дупка + солидна сума за документи за къщата ама се наредиха нещата  :) Както някой беше писал - най-тъмно е преди изгрева  ;)

Да се разпиша и тук, че отдавна не съм (въпреки че последният пост е мой  :[ ) Мисля, че съм ви казвала, ама на Божи вуйчо му миналата година точно като избрахме датата за сватбата и бяхме започнали организацията му откриха рак на белия дроб и ние известно време дори се чудихме дали да не отложим сватбата, защото това са хората, които аз чувствам като свекъри и винаги са ни били опора  :( Споделихме с тях и той лично ни скастри да не го чакаме да умре за да се оженим...и така, започна си лечението човекът, все казваше че няма надежда, че ще оздравее, но има надежда, че ще поживее и да правим по-бързо бебе, за да може да го види и да му се порадва докато е жив  :( Е...не успя, в петък ни се обадиха че е починал, а ние даже не успяхме да го видим преди това  :'( Оказа се че в последния месец, от Коледа насам, много се е влошил и всеки ден са го приемали като подарък  :'( На мен никой не ми е казвал, че са толкова сериозни нещата и не са искали да ходим за да не се разстроя и да не го виждаме така...За сълажение доста се е измъчил, пък и всички покрай него - жена му и двамата му сина и накрая вече той сам е искал да си отиде и да олекне на всички  :( Мъчно ми е, че изобщо не препдолагах и винаги ми казваха всичко е наред, а пък аз през това време щастливо си им се обяснявах за бебето и тн...и не успях по никакъв начин да подкрепя поне лелята на Боби  :'( Отидохме в петък вечерта при тях като ни се обадиха, Боби не искаше за да не го видя и да се уплаша, ама те тамън го изнасаха от траурната агенция, вчера му беше церемонията (не погребение, защото ще го кремират и не казвам опело, защото той не беше набожен и не искаше свещенници), аз отново не отидох, защото всички ми забраниха категорично и така...Мъчно ни беше много, но всички приеха много философски ситуацията, просто защото в последните дни вече са си го чакали във всеки един момент, но като цяло след това си говорихме само за забавни моменти с него, не е имало драма, почти не видях някой да плаче...точно както той би искал да го изпратим :) Ще кажа последно аз с какво ще го запомня: Първият път като отидохме в тях, само седна срещу нас с Боби, изгледа ни дълго и продължително и каза ама вие много си приличате :)) Той е от хората с малко по-пиперлив хумор и не вски го понася, ама явно сме си допаднали, защото още тогава супер чистосърдечно ме прегърна и ми каза, че Боби е извадил голям късмет с мен  *INLOVE* Другото е, че той е може  би единственият, който ни е разказвал най-много за родителите на Боби, какви хора са били, как са живели, как са строили къщата, за сестра му какво дете е била, неща за които другите от болка или не знам от какво не са говорили толкова открито, и от него сме получили най-ясна представа и най-пълна картинка за семейството на ММ. По същия начин, когато решихме да се женим, той си поговори лично с мен за да ми каже отново и хубавите и лишоте неща за родителите на Боби, за да съм напълно наясно от какви хора е произлязъл и какви лоши и добри черти може да се проявят в характера му  :) Другото много силно впечатление е било винаги отношението към жена му - всеки месец откакто са се оженили ѝ даваше пари да се поглези и да е винаги поддържана, честно в други семейства това не съм го виждала  *INLOVE* Тези хора до последно си казваха, че се обичат след повече от 40 години заедно, слушаха си музика и си готвеха заедно, както като младоженци и си говореха колко хубав живот са имали  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* Спирам, че стана много дълго, извинете ме  @}->--

Фери, много съжалявам мила.. Неприятна ситуация, но наистина на бременна жена, не й е мястото по такива събития.. Спомняй си с хубаво и знай, че така и ти, а и той където и да е, ще се чувствате по-добре. Гуш  *INLOVE*

Фери, много съжалявам за загубата. Много е хубаво,че всички го помните със забавните моменти и не се обвинявай,че си им говорила за бебето,според мен това им е било разтуха. Пази се и силни прегръдки *INLOVE*

Фери, добре че са ти спестили някои мъки и на теб!
Важното е да взимаме пример от такива хора, горе главата :)

Фери, съболезнования @}->--

Не важно колко дълго живее човек, а колко достоен живот е водил.

Този човек ще "живее" дълго, защото го помните с добро и ще бъде винаги в мислите и сърцата ви! @}->--

Съболезнования!

Благодаря ви за хубавите думи, дами  @}->-- Добре съм, гледам да не го мисля много, за да не ми става тъжно, най-вече заради госпожицата, ама трябваше просто някъде да си излея душичката  :) Гушкам ви  *INLOVE*

Съжалявам за загубата!  :( Много хубаво впечатление е оставил в теб човека. Помни го винаги такъв...

Съболезнования, Фери!


По-живи от живите
Не си отиват близките ни хора,
когато пръст телата им покрива!
Животът им не свършва там, във гроба.
Последен дъх споменът не убива!
 
Не си отиват! Те са там, където,
за тях сме съхранили светъл кът -
в душата, в дълбините на сърцето.
Усещаме ги силно всеки път...
 
когато битието озверяло
с ръце жестоки гърлото ни стиска,
когато почернее всичко бяло
и мъката в очите ни се плиска...
 
Тогава те, в най трудния ни час
ни дават вяра, сила и опора,
кръжат с крила невидими край нас -
по-живи и от най-живите хора!
 
...
 
Един човек не може да умре,
щом с обич във душата ни живее.
Сърцето му, когато тъжно спре
със спомените светли - пак ни грее!

Приеми и моите съболезнования, Хриси!  :'(

Хриси съболезнования миличка,наистина спомняй си го какъв прекрасен човек е бил,така ще е вечно жив.
Като сме почнали с гадните теми,аз утре ще водя леля ми за подготовка за химиотерапия.Тя имаше рак на гърдата преди 15 години и се справи геройски.Изтърпя всичко,излекува се и толкова години нямаше и точица от болеста.До Коледа,,,,,аз усетих,че нещо не и е добре,но тя само казваше ,,не, не супер съм деца.Не ме мислете...Миналата седмица се оплака ,че много я боли стомаха и искаше сама да ходи да я прегледат.Диагнозата пак е най-страшната.Рак на другата гърда и разкъсана стомашна торбичка (не знам дали точно това е определението) .Две в едно,за да е пълна мъката.Сърцето ми се къса от мъка.Три дни се затвори в тях,не искаше никой да вижда и днес вече ми се обади да си поговорим.Ох тия думи ми кънтят в главата цял ден :
"Много ми се живее бе леля,ма наистина много.Толкова неща искам да видя още.Да ви гледам децата,нали цял живот това чаках.А сега ,след най-хубавата ми година,не ми се тръгва ..."
Преди години,като се разболя бях сигурна,че ще се излекува.Просто си го знаех.Аз по-силен човек от нея не съм виждала.Изтърпя геройски 3 операции ,химиотерапия,година след това и лъчетерапия.Свариха я цялата,ма не се предаде.сега,обаче и нейният дух е безсилен..Моля се за ..чудо...Всеки ден..

Лоли, кураж и дано този път е по-леко, да живее и да ви дочака дечицата, за да се радва и да ги гледа  *INLOVE*

Ох Лоли, мила настръхнах  *INLOVE* Не знам какво да ти кажа...вече като чуя за тази болест и ми става черно  :( Дано се пребори и този път...все пак на гърдата може да се оперира и да си е пълноценен човек след това  @}->-- Кураж, и както казва Фани, след всяко лошо нещо се случва по-хубаво, така че вие да сте живи и здрави да ѝ вдъхвате сили... *INLOVE* Силни прегръдки  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Прегръщам ви, момичета! Друго не мога да кажа :(

Лоли, кураж и бъдете силни, за да я подкрепяте.  *INLOVE* Дано всичко мине възможно най-леко за нея и да се излекува отново!

Кураж, позитивни мисли и силна храна за нея, а и ти можеш да й помогнеш като не показваш пред нея слабост. Давай й кураж, казвай й, че ще оздравее, бъди до нея!

Благодаря ви момичета  *INLOVE* То май от цялата фамилия аз останах по-силна и се правя на клоун пред нея.Опитвам се да я забавлявам.Не подсказвам с нищо,че вътрешно ми се къса сърцето.Днес ми сподели,че и омръзна всички да и казват,че е силна,след като не са и останали сили.Забранила съм и да се предава и все се надявам,че ще се справи.Преди 15 години се случи чудо,сега остава да се повтори и  ще бъда най-щастливата.

Ще се повтори!!! Мислете позитивно! :*

Когато сам изтеглиш късата пръчка си гневен, когато това се случи на детето ти си отчаян, защото сърце не ти дава да му кажеш истината:"Примири се и свиквай, животът продължава!" :'( :'( :'(

Свекс?  :friend:  *INLOVE*

Ооооо…

И аз те прегрьщам.

 *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* Свекс, ако искаш да споделиш съм насреща!

Свекс  *INLOVE*

Свеки,  *INLOVE* :*

Лоша работа, но житейска истина.....

Много положителна енергия ти изпращам, ти знаеш как да се справиш с всяка трудност  *THUMBS*

Свекърва  *INLOVE* :butterfly::girl_in_love: *KISSED*  :love-g:

Ако става въпрос за малкия син, наистина е неприятно, но той е борбен и ще се справи. Нали знаеш, каквото не ни убива, ни прави по-силни. Подкрепяй го и вярвай, че всяко зло е за добро. :)

Искрено се надявам се и двамата да са здрави.

На Свекърва постът е много силен и  съжалявам,че въобще ще се жалвам за вероятно бели кахъри,но...сега това ми е до главата и днес просто съм бясна.... @= :ANGRY:

Темата ееее....изненада ...ПОКАНИТЕ!!!

Аз все едно усещах,че не може да е толкова хубаво и снощи сънувах,че са ги объркали и цветовете не са това,което сме искали даже се събудих от това... Е познах объркали са,ама не цветовете,а размерът.... P-(
Объркването е толкова малоумно,че някой да седне да го мисли,за да го обърка няма да му се получи толкова тъпо... Искахме да се печата в А5 размер на лист А4 и така се получават по 2 покани на лист,но понеже имаме и друга идея за същата хартия решихме да им звъннем да питаме дали са останали 3 листа,тъй като аз бях дала около 5 повече... И ни казват "Ааа ама то има много хартия "ohmy "Как има много бе,хора?" ...Познайте как- на лист А4 са напечатали 4 броя покани....тоест аз трябва да купя на всички по една лупа,че да прочетат текста...и управителят е в Германия и не може да ни каже ся трябва ли да си платим този брак,който са произвели... На всичкото отгоре в Слънчоглед беше свършила нашата хартия,та взехме по-тъмната от нея ,а до събота трябва да са ми готови поканите,че да ги пратя в Пловдив по нашите да им направят финтифлюшките.... В скайп имаше едно човече дето ставаше на пепел -е това съм в момента....

Уау! Това верно и да го мислиш няма как да направиш такава малоумщина...как може изобщо да си помислят, че някой ще си направи такива миниатюрни покани  *crazy* А кога се връща управителят?

В четвъртък...иначе наистина имат страхотни машини,но комуникацията така яко куца,че...пишем по три писма,за да получим отговор на 1 въпрос,написан на шльокавица.
 А поне цветовете са страхотни дори на толкова ситното демо,което бяха направили...

Вероника, успокой се! Разбира се, че трябва те да поемат разходите, защото грешката е тяхна. Вие сте казали условията си, те са се съгласили с тях и са объркали всичко. Не ги оставяйте, а си търсете правата. Не виждам и защо трябва да чакат управителя. Той ли ще ги печата?! :\

Четвъртък не е далече, дишай дълбоко  *INLOVE* А и щом няма проблем с цветовете, другото е поправимо  *THUMBS*
Миме, предполагам той трябва да вземе решение :)

Да,той трябва да им каже колко пари да ни вземат-дали двойно или нормално,пък аз не искам да почват да печатат преди да знам колко трябва да им платя...Не че ако не ми хареса положението имам алтернатива,ама поне да знам...И лошото е,че сумата не е кой знае колко голяма,че да си търся правата или поне да заплаша и да ме вземат насериозно,но пък и не съм склонна да платя двойно за нечия грешка... Просто съм убедена,че при препредаването на информация управител-работник е станал фалът и даже ми стана тъпо за момчето-печатар,докато ни показваше "щетите",защото сигурно от неговия джоб ще се покрият щетите,ама това е положението.

Въпросът беше риторичен.  ;)
Вероника, не е до парите, а до това, че са допуснали грешка, бавят се, а вие явно сте си направили някакъв график и си гоните срокове.
Както и да е. Дано по-бързо се намери решение.  :)

Благодаря на всички ви за съчувствието и готовността да помогнете.  @}->--
В момента се правим, че няма проблем и се пишем на юнаци. Ще го караме ден за ден, без излишни положителни или отрицателни емоции и каквото стане. =] Днес ще направим план и ще се мъчим да го следваме.

Свеки извинявай за любопитството, но здравословен ли е проблема?
Кураж нещата винаги се нареждат!

Пънки, дали се касае за психическо или физическо здраве, все е здравословен. =] Надявам се дяволът да не е толкова черен, колкото ми се струва в момента. Ще кажа след няколко дни, много е рано още.

Свекърва, силно се надявам нещата да се наредят @}->--
Ти винаги си намирала най-точните думи, за да ни успокоиш. Сега е ред да успокоиш първо себе си :)

Свекс изпращам ти много положителна енергия и прегръдки  @}->--

Рони това са бели кахъри, ще им обясниш и всичко ще оправи.. Пести си нервите, защото тепърва ще те ядосват.. Особено като почнеш да звъниш за присъствие.. Карай го по спокойно  :girl_wink: гуш  :)

Свеки, пращам ти и моята положителна енергия и силни прегръдки. В моите очи ти си една истински силна жена и от сърце ти(ви) желая преминете бързо през това изпитание. Всичко ще е наред !!!

Аз чак сега влизам да прочета - Свекс  с тебе сме! Всичко ще е наред. Ти наистина си силна жена със силно семейство... Ще се наредят нещата - прегръдки силни от мен и Бобчо :*

Рони - тепърва ще се нервирраш, после ще осъзнаеш че е неизбежно а още по-  натам че си се ядосвала напразно - всички минаваме през това ;)

Свекърва,дано,дано да направите най-адекватния план за момента и нещата да ви се случат така,както трябва да бъдат @}->--

Наистина се чувствам неудобно да пиша за моите покани,но просто съм бясна,защото така се отнема от времето на ММ -да ги направи,да ги векторизира, да идем да занесем хартия,да се обади и т.н.,а това е време, в което той трябва да си подготви портфолиото, с което да си търси работа. Аз се чувствам безсилна,защото не мога да го направя сама,че на мен все едно ми говорят на патагонски,а губя неговото време,а финансовата стабилност на бъдещо семейство е по-важна от едни покани,но най-горчивото е че вече всички тия неща сме хвърлили (време и пари) и насреща нямаме нищо!

Върхът на наглостта от снощи: управителят ни писа от Германия да ни каже,че грешката си била наша и трябва да си платим направеното,за да ни направят правилното. 3 пъти говорихме устно и ММ е писал на проекта кое по колко и как да се разпечата. Архитект е в крайна сметка чертежи за хиляди левове е печатал и едва ли не е задал параметрите коректно. А и така да е било нищо не пречеше да ни се обадят и да кажат така и така говорихме едно ,пратили сте ни друго-кое е истината ... Сега пак наново почваме търсене,а нервите и времето няма да си ги върнем ...

Аз точно заради такива изцепки си печатах поканите на домашния принтер през байпаса. Колко грама е картона?

Главата ще ми се пръсне! Шефът фучи, прави номера, а и звъни през 3 минути. Не мога да си оправя една фактури, само ме прекъсва. В понеделник имах 53 обаждания от него, сега само около 20....
Иска утре да сме идвали от рано, но отказах. Не мога. Имам дете, което трябва да водя на ясла. Да става в 6 той... Да съм си предвидела нещата, щото лятото ще почваме от по-рано, ама не каза дали вечер ще си ходим навреме. В понеделник бях 12 часа тук без смисъл. Да съм намерела човек да ми води детето на ясла. Идваше ми да му обясня подробно какво ще си намеря! Казах му, че мъжът ми взима детето и го гледа вечер, защото аз съм до късно на работа. Сега с колежката правим японска стачка. Какво е това? Ами правиш всичко по протокол. Така работата се спъва и става едно голямо нищо. Цепем секундата и на почивките.
ММ е болен и ми е вкиснато. Скоро ще ми избият чевиите. Да видим кой ще го отнесе?
Сега съм се опнала на слънце и не ми пука колко пъти ще ме търсят на служебния телефон.

Хахахха, темата помага - дори фактурите ми се сметнаха сами и то вярно! Това не отменя бясното ми настроение спрямо височайшото тяло. Вече ми е смешно и излизам от темата с току що изпраните ми кахъри =]

по протокол може да се работи само в производствената сфера, но там се налага.
Али и аз напуснах поради подобна причина. Така работата не върви...съчувствам ти.

Свекс, ако мога да помогна за естеството на причината, според специалността си, пиши ми в ФБ .  *INLOVE*

Ох...японската стачка не винаги помага. Като гледам, при нас си стачкуват така от бая години и пак са на същия хал....Дано да се нормализират нещата или да изскочи по-добра работна оферта. Гуш!

Преди 2 дни почина едно младо 19-годишно момче, едно същество с мечти, идеи и смисъл, които няма да осъществи.  Сестра му ми е много близка приятелка. Отидох на погребението.
Връхлетяха ме всички мисли "как е възможно да се живее от сега"?
И как аз живея "от тогава" - от преди 4 години, откакто почина моя татко...... Всичко ме връхлетя, всичко, всички спомени за края..как бях в болницата...какъв ден прекарахме..последните му думи към мен...

Найййй.....найййййййй..наййййййййй-гадното и трудно нещо в живота ми е да живея без баща ми.
Представяте ли си какво е на близките на 19-годишно дете?
 O_O :'( :'(

Надеее, силно гуш от мен.  :love: Не се отдавай на такива мисли. Много съжалявам за всичко, което си преживяла и за загубата ти.  :( Не искам да си представям какво ти е, както и на близките на момчето, както и на всички хора преживели загубата на толкова близък човек. Много е тъжно и несправедливо, но живота в повечето случаи е такъв. Не мисля, че това се преодолява някога, но мисля, че трябва да си силна, защото баща ти иска да те вижда такава. А ти си точно такава!!! *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Наде  *INLOVE*

Oх, Наде..  *INLOVE*  :friend:

Аз да не загубя абонамента...
Ей сега се изнервих яко... Ще ме кръщават на 4.03,кръстница ми е бившата ми шефка,която преди това ме подготвяше за изпити след 12 клас.Много я обичам и много ми е помагала в тежки ситуации,но милата е много разсеяна и неорганизирана. Имаше проблем с кръщелното й,та цяла седмица уж го оправяха.Майка ми я очаква да го занесе,защото от църквата са казали,че им трябва преди края на месеца,за да могат да изготвят моето кръщелно. Днес пак стрес,защото е станало разминаване и не са предадени ОТНОВО нещата,та довечера ще трябва да се засекат докато майка ми е на банкет и кръстницата е на път към София. Простооо имам чувството,че всички се състезават да си покажат неорганизираността и несъобразителността точно за моята сватба. P-( P-(

Всяка булка се пита, защо точно на нея? Та не се притеснявай, ще се наредят нещата, но няма как всичко да е цветя и рози. Първо малко изпитания, хубавото е за накрая.  ;)

Ооо шушулки, ей ме На! Да не ме забравите и да не си помислите, че ми е станал много хубав животът :D

Проблемът е следния: Знаете, че живеем с още един човек (Джон), който живее в къщата от 18 години и ми беше колега, та така от дума на дума стигнахме, че той дава половин къща под наем, а ние търсим. И се нанесохме. На по-добро място не сме живяли откакто сме тук, нито ще намерим по-ниска цена, нито по-свестни съседи. Нито по-обзаведено. Докато си помисля, че ми трябва нещо, той го вади от някое чекмедже. До тук добре.
Обаче преди година и нещо Джон се тръшна болен, уж някаква лека уринална инфекция, прерастна в доста по-сериозна, последва операция за отстраняване на бъбрека, после му откриха рак и така окончателно спря да работи и остана вкъщи. На 62г. е. В началото след тия събития беше ок, обаче сега взе да се сбабичосва, сдедичосва и каквото още там си представите. Забравя - важни неща (кога сме платили наема/сметки и тн.) Реших го този въпрос с един тефтер, пишем всичко и го карам да се подписва. (След като платихме един наем втори път, щото той не помнеше, а на нас не ни се влизаше в конфликти.) Сега обаче започвам да наблюдавам проблем с тоалетната. Няма да изпадам в детайли, ама общо взето трябва да минавам да чистя след него. Той не вижда ли, не се ли усеща...не знам. Започна да става нощем в просъница и да ходи на отворена врата, а тя е точно срещу нашта стая. (Ние спим на отворена врата, заради котката, да има достъп до всякъде.) Общо взето поведението му е на изкукал самотник. Преди си миеше чиниите сам, сега ми ги тръшва на мивката като види, че Теодор си оставя неговата. Помагаше с чистенето в началото, но после все по рядко се сещаше, та сега само аз имам тая задача. Той има и херния, та ми е неудобно да направя график за чистене (както се практикува обикновено в общите къщи), защото го виждам колко му е трудно. Пробвахме варианта да вземем жена да чисти, обаче той не може да си позволи тоя разход, защото всъщност е от доста бедните англичани. А пък на мен някак не ми се нрави идеята да плащам за чистачка, а основния източник на цапане да е той. Освен това ние плащаме 70% от другите сметки, защото знам, че той не може. На моменти се усеща и започва една криза, че полудява...вдига кръвно, стигна се до линейка единия път. Та не смея и забележка да му направя. Не мисля за пренасяне, защото ни е много удобно като локация, на страхотно място е, има самостоятелен двор, който ние ползваме на 200% и като цяло ползваме повече от половината къща. А плащаме супер смешни пари. Теодор все вика, че Джон ни е като дядо. И е така, той едни бисквити да си купи - първо на нас идва да даде. Обаче започва да ми тежи санитарската дейност.  :\
Банята и там - бръсне се, виждам, че е минато уж да се изчисти, ама отгоре-отгоре. Не знам как да подходя, дайте някви съвети за намек или нещо?

Черешке, като се замисля че доста хора гледат възрастни роднини и то без плюсовете на жилището, които ти изброяваш.. общо взето правилно го приемате като дърт роднина.
На ваше място бих приела нещата каквито са, освен ако не ми изпадне същото предложение като пари, но без дядка.  :P

Моето мнение е, че всичко това няма да се промени.
Намерете си чистачка и разходите за нея, добавете към наема/щом е смешен, значи носи/....


П.П Отбивай се по-често :)

Вики да живееш с възрастен човек е трудно, особено когато е болен. Той все си мисли, че свършва светът и всички са му длъжни.. Болните хора стават много капризни, знам го от личен опит. Въоръжи се с много търпение.. Ако искате да останете там да живеете, просто го приеми, че помагаш на този човек..
За наема е най - добре да почнете да го превеждате по банков път, за да няма недоразумения..

Джоси много правилно го е написала. Той няма ли роднини, които да му помагат щом е болен?

Щях да попитам същото като Панди - няма ли деца или някакви други роднини, които да помогнат или поне да съдействат с нещо?

Аз друго да попитам... нека да си е жив и здрав човекът, ама ако вземе да се ...  :star: O:) :priest:  вие може ли да останете в къщата и след това?

62 години не са показател за изкукал самотник...Предполагам, че има разсейки в мозъка :(  и това, което пита Киви е много важно. И да наемете чистачка, тя няма да свърши работа за ежеминутна хигиена. На човека му трябва гледачка. Ако си е направил точно тази сметка и по тези причини сте с нисък наем, вие взимате решение дали оставате, или бягате =]

Наема е нисък, защото той е направил много подобрения по къщата и хазаите му влизат в положение. Има три дъщери и братя, но те не го зачитат за нищо. Някакви стари семейни скандали. Той не е с тежка форма на рак, мисля че е в ремисия. Лекуваха го само с лекарства, защото беше в много ранен стадий. Да, ние имаме договор за наем, така че си оставаме, ако нещо се случи с него.

На мнението на Мари сьм. Или се сьгласявайте или се махайте.

Ха ! Падна ми се да пиша два пьти.  =]

Моят случай не е "тежьк", но имам нужда да се "отдуша".

Трябва да пиша досието за стажа и трябва да е готово до понеделник. Обаче не само, че цялата седмица сьм заета, но и днес като имам време, главата ми е празна... Никаква размисьл не мога да изцедя от себе си, пьк даже и простото описание е на хептен прост език.  :GROAN:

Недоспиването ми разказва играта, а майка и тя е скапана и преди се прибра сьс София и си легна, та сега имам време, но аз трябва да се заминавам с бебето. То и да не трябваше не мога да пиша де, просто не знам какво...


На всяка цена трябва да го направя досието.  :angry:

Ще се справиш, както винаги досега! *THUMBS*

Ина, пращам ти мислено муза да ти дойде вдъхновението и да се справиш без много драми с досието  @}->--

И аз имам бая за писане за тук, амаааааа е много дълго, а и не искам да си развалям слънчевото настроение, старая се да не мисля за него, но ако много ми дойде ще ви използвам за както казва мама "кошче за душевни отпадъци"  :)

Предполагам  се чудите защо липсвам последните месеци... май най-накрая съм готова да говоря за това...

Истината е че януари и в последствие февруари преживях една доста тежка емоционална драма и някак ми тряббваше време да свикна с идеята и да преглътна случилото се и някак май се изолирах от всички и всиччко...
Какво да ви кажа, такова решение каквото се наложи да вземем с ММ не пожелавам на никой да взима. Цял живот съм се клела че НИКОГА няма да направя такова нщо, но ето че си има първи път за всичко. Истината е че ... забременях и... е да кажем че вече не съм бременна...  :'(
Да започнем отначало, моля изслушайте ме и не ме съдете за решението - знам колко хора искат и не могат и се чувствах достатъчно виновна...

Към края на януари ми закъсня и понеже се познавам достатъчно добре , веднага се досетих каква е работата... Казах на мечи и той се прибра и в продължение една седмица всеки ден сме плакали вкъщи и сечудехме какво да правим. От една страна искахме второ дето, от друга - ужаса който преживяхме с раждането на Боби все още не ми е минал, ужаса и притесненията по време на самата бременност с него - теласемията и тн - не бяхме гготови а и  Боби беше само на 8,5 месеца тогава. Мислихме мислихме мислих, толкова много мислихме че главата ми щеше да се пръсне. Това в моето съзнание е най-големия грях, да махнеш дете, но психически нито аз нито ММ бяхме готови за това. Не исках да родя дете , което нямаше да е виновно за нищо а да не е искано. Наречете ме идеалист, но макар че Боби се появи непланувано, беше категорично искано бебе. Идеята че няма да са равни ме съсипваше. Идеята че без да искам ще има разделение между тях ме съсипваше. Идеята че нямаме свой дом където да ги отгледаме ме съсипваше. Идеята че не съм готова да мина през всичко наново толкова скоро след Боби ме убиваше тотално. Идиот съм, но някак искам да се насладя изцяло на Боби и когато стане на 2-3 4- тогава да мисля за ново бебче. От друга страна той е адки ммалък и не искам още от сега да го товаря с бремето на по големия или пък да се чувства пренебрегнат или...или..или всякакви такив амисли ми бяха в главата и се блъскаха всяка минута.
Другата страна на монетата - винаги съм била ужасно против, това решение противоречие на всичките ми принципи и възгледи за живота. Огромния страх от смазващата тежест на вината... бебето си е бебе, то не е виновно че аз видиш ли сега не съм готова за неговото появяване. Ами ако след време с Фил искаме  и не можем, ами ако никога не успеем, ами хилядите хора ежедневно борещи се с репрудуктивни проблеми........ ами...ами....ами

Всичките тея мисли ми се блъскаха в главата едновременно и по 20000000000 пъти в секунда. Решихме че докато не ме види лекар, няма какво да умувам. До последно не бях взела решение категорично и имах колебания,бяхме решили че ако чуем сърчице оставяме го , пък кавото ще да става... когато обаче отидох на лекар,  се оказа че съм 5 седмица още е само сак , няма ембрион,няма сърчице, но не това натежа на везните - Лекаря ,моя си , при който родих и който е ужасно против абортите,и който очаквах да ме убеди да го задържа, ме уведоми че не е препоръчително за мен да го задържа. Оказа се че още не съм с възстановила от Боби и че ако го задържа ме чака една адски трудна бременност с много рискове за моето здраве и не на последно място пак генетични изследвания и пак вероятност за прекъсване в случай че нещо не е наред и така нататък...
Тези негови думи, аз съм ви казвала, адски му вярвам на този човек, ме накараха да взема окончателното решение...Реших че явно наистина не ми е сега времето и това е някакво изпитание и ... както и да е....

една седмица по късно на 18ти февруари всичко приключи, Мечи беше с мен през цялото време, Боби също - той пък сякаш усещаше че имам нужда от него и беше нетипично гушкав и кротък и спокоен... Процедурата беше най-леката възможна, даже не ми слагаха упойка... Физически лекаря каза поне 2 години да не забременявам, защото от раждането и от тази процедура организма ми е безкрайно стресиран и няма да може да се справи....

Това ме тормозеше и още ме тормози, даже си плача докато пиша, но пък трябваше да го излея някъде - никой не знае, само майка ми... даже ММ не знае че ви го пиша това и ще ви помоля така да си остане... но трябваше някъде да си го изкарам, защото ще се пръсна...
Ако трябва да съм честна изпитвам вина да, но с времето някакви дребни нещица случващи се около мен ме карат да си мисля че така е трябвало да стане и че съм взела правилното решение....

Не знам кой и с какви очи би тръгнал да те съди!  :(

Не мога да кажа(а не е и нужно), добре си постъпила,  но мога да кажа,  че вярвам в Съдба,  Провидение.... или както там се нарича и мисля,  че щом нещо ни се случва,  така е трябвало да бъде.

Често се сещам за твоето раждане,  за престоя в болницата....,  това не  е човешко,  което си преживяла и не се учудвам,  че такива травми имаш.
Дори всеки път като си припомня разказът ти си казвам,  колко е силна Миленка,  как го преглътна това нещо.

Времето лекува много неща.

Прегръщам те,  макар и виртуално,  и знай че в мислите си съм с теб и ти изпращам само положителна енергия.  *INLOVE*

Радвам се,  че сподели с нас и дано поне мъничко ти олекне.

Отбивай се по-често,  тук сме от една страна на барикадата.

Миленка, прегръщам те!  *INLOVE*

Вина имаш, заради принципите и ценностите, които носиш в сърцето си...иначе си постъпила по най-разумния и правилен начин. Всеки ден сме изправени пред избори - леки и нелеки, важното е да не съжаляваме за вчерашния ден, защото взетото решение е един вид знак. Бъди силна.
Аз съм тук, всеки път, когато пожелаеш да поплачеш...или да ти разкажа виц.

Миленка, обичам те бе, жено!
Знам, колко си принципна.. Знам, защото имам чувството, че сме един човек в две тела.. Разбирам те по отношение на мнението ти за абортите, защото хиляди пъти съм казвала и спорила на тази тема и ги отричах до последно.. Ядното ми отношение си има причини, понеже едната сестра на майка ми, след две здрави, живородени и прекрасни деца, има 2-3 аборта след това.. Поведение, което за мен е недопустимо в 21 век и с толкова възможни предпазни мерки, да не могат да се опазят.. Другата сестра на майка ми пък, на другата крайност, повече от 15 години в опити за дете и така и няма да успее да бъде майка, на родено от нея дете.. И просто безкрайно се изнервях на несправедливостта, в цялата тази ситуация.. Без дори да съм попитала, правят ли опити да се предпазят и всичките процедури по спирали и някакви други там неща, които е предприела тя, за да не забременява и въпреки всичко се случва  O_O *crazy*
Та, след хиляди пъти, в които съм викала и не съм й говорила.. Се замислих, че монетата има и друга страна...
Ето, както е и при теб.. Взели сте, ужасно трудно решение, пред което не пожелавам на никого да се изправя, но мисля, че е най-правилното в създалата се ситуация.. И, макар да не е от огромно значение и едва ли би направило възприемането му по-лесно.. Те прегръщам силно и искам да знаеш, че съм винаги насреща, за да си излееш душата или да поплачеш.  *INLOVE*

С теб съм :*

Миленка *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
Минала съм през същото изпитание, зная какво ти е. Все още ми тежи, но съм сигурна, че това беше правилното решение. Дадох си обещание, че каквото и да ми струва ще родя второ дете и това ме успокои малко. Едно време беше абсолютно невъзможно да се предприеме нещо подобно преди да имаш две деца, така "стимулираха" раждаемостта. минах през ужасно дълга процедура с лекари /добре, че имам познати/, партийни и ОФ комитети за подписи и агитационни приказки и бях тотално съсипана. В последствие се оказа, че почти няма семейство без подобни сътресения, просто не казват...
Да, много имат репродуктивни проблеми, но още повече имат свръх продуктивни, въпреки взетите мерки :(. Случва се, такъв е животът. За първото говорим и съчувстваме, за второто мълчим и укоряваме. В крайна сметка и в двете става въпрос за семейно планиране и вървене против Съдбата с лекарска намеса =]. Грешни сме, но ако истински вярваме, Господ е милостив и може с времето да ни прости и да ни позволи и ние да си простим. Както казва Мари, всички тук сме от една страна на бариерата и трябва да си даваме кураж и да се подкрепяме *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
Наделинка, казвай вицове, нужни са в момента *THUMBS*

Какво да кажа повече, Миленка?! Кураж, не унивай, така е трябвало да стане  *THUMBS* ще дойде лято и слънцето ще изгрее...

Миленка, безгрешни хора няма. Не трябва да има и съдници. Прегръщам те силно! Дано намериш твоето островче на покой @}->--
Най-големият ми страх след двете бременности и раждания ми беше да няма непредвидено забременяване. Зимата целият стрес покрай връщането ми на работа се отрази на цикъла. Уж си знам, че няма смисъл от подобни притеснения и пак вътрешно нямах покой "Ами ако съм бременна как психически и физически ще издържа всичко това наново".
Ти си взела едно от най-тежките решения на една жена. Надявам се скоро да можеш пак да пишеш прекрасни неща тук! @}->-- Надявам се скоро пак да се усмихваш заедно с нас!

Миленка, много, много силно те прегръщам и съжалявам ужасно много за това, през което се е наложило да минете.  *INLOVE*
Аз също, като повечето хора съм против абортите, НО никога не знаеш какво ти е подготвила съдбата и никога не трябва да се отрича нещо напълно.
Ужасно много вярвам в съдбата и съм сигурна, че всичко, което ни се случва е трябвало да ни се случи. Бъдете силни и не се обвинявайте! Сигурна съм, че да вземеш такова решение никак не е лесно, но вярвайте, че сте постъпили правилно, за ваше добро. Животът е прекалено непредвидим и няма как да знаем какво ни предстои.
Не се затваряй в себе си. Ние винаги сме насреща.  *INLOVE* Ти си силна жена, имаш мъж, който е плътно до теб и прекрасно момченце. Бъдете силни и вярвайте във всичко хубаво, което ви предстои.  :girl_in_love:

Миленка, не сме се засичали във форума, но много обичам да ви чета.Постът ти ме провокира и да ти пиша.
Никой не е толкова безгрешен, за да се явява съдник за нещо.А мисля, че е време и ти да спреш да се обвиняваш.В случая решението е било взето от съдбата, но просто е трябвало да го преживеете.За всяко нещо си има причина.Винаги ще го помниш, но избледняват нещата.Нито тялото ти, нито бебчо са били готови за това.Ще се появи бебокът, когато трябва, в точния момент, ще видиш.
Поплачи си и се подготви за хубавите ти моменти, които ти предстоят. *INLOVE*

Едно нещо ме е научил животът, никога не казвай никога и не се заричай, защото съдбата ти поднася точно такива изненади.

Момичета благодаря ви!  Обичам ви имах нужда от вашата подкрепа признавам си... Затова общо взето избягвах да пиша,не ми беше до писане... Благодаря ви на всички :* прегръщам ви

Адашче, като споделиш не олеква, но поне виждаш, че не се единствен в мъката си и срещаш разбиране. Тези дето не те разбират, не могат да си го представят и за това съдят. В крайна сметка, второ ще се появи в подходящия момент.
А като майка на две с малка разлика, мога да ти кажа, че човек трябва да е готов за такава ситуация, защото си е трудно. Понякога обстоятелствата вземат превес над принципите!

Направо ти се възхищавам, Пънк! Как се справяш с двете? Пиши по-често, аз често се сещам за вас  *INLOVE*

Миленка, думи нямам да ти опиша колко се възхищавам на жени, които имат смелост да споделят толкова лични неща по такъв хладнокръвен начин  @}->-- Съжалявам много за това, през което ви се е наложило да преминете, но и аз вярвам в силата на съдбата и че ви предстоят много, много щастливи моменти  *INLOVE*
Никой, който не е бил на твоето място няма право да те съди  *INLOVE* Гушкам те много  *INLOVE*

Фери, не се сърди, но и да е бил на нейно място пак няма право да я съди. Учили са ме, че съдника е един и той е оня там горе  :yes: Всеки гледа от своята си камбанария, на някои жени и едно дете им е много. Имам познати, които си пушат с огромни кореми, ма то видиш ли и на първото нищо не му било станало пък едва ли не влязла да ражда с цигара  8P е това не е ли грях?!

Как ще се сърдя бе, нали затова сме тук :) Права си, само един може да ни съди, независимо коя религия с какво име го нарича :)  Това за бременните пушачки, сме го обсъждали много пъти  :\

Миленка, не знам какво да ти кажа точно, но искам да кажа нещо. Не знам какво.

Преди години сънувах, че мама и направила аборт. Станах сутринта и отидох право при нея. Бях достатъчно голяма, за да получа откровен отговор. Каза, че е истина. Била съм на 8 месеца.(Аз съм чакана 3 години) Преценили са, че не е сега моментът и с това са приключили нещата. Не сме и отваряли дума повече за това. С брат ми имаме 2г.8 месеца разлика. Не е имало проблеми, нито с бременноста, нито с отглеждането му, защото тогава е бил точния момент. И нещата са се наредили. Така, че... принципите са хубаво нещо, но ти си имала своите аргументи. Понякога е по-правилно да се съобразим със ситуацията, вместо като коне с капаци с принципите. (Аз вече сума ти време съм в драма за смяна на фамилното ми име - принципи и желания, което далеч не е същото, но знам какво е в едната половина на мозъка да летят едни мисли, в другата коренно различни). А и чисто физически, си получила своя отговор. Нищо друго няма да ти помогне, освен времето.  *THUMBS*

Пънки, Фери, Фани  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Чери мисля че си права - може би не е бил нашия момент, Бобчо беше много малък още и все още е.. Искам второ детенце и вярвам че ще си имам, но наистина когато у дойде времето. Както беше с Боби - 1 година го чакахме и той си избра най-подходящия момент да се появи на бял свят... Може би малките душички там горе си знаят кога при кого да идат...

Гледам да не мисля много много за това, но имах нужда да си го излея признавам си  :[ Относно съденето - казвам го , защото хората така сме устроени -съдим нещата , които не разбираме макар и без да искаме... Дори без да го осъзнаваме - редовно слушам разговори за това кой как какво направил и колко е грешен и поле точно обратния аргумент.. Дори като за пушенето - аз като бях бременна не ми се пушеше, но към 9 тия месец ми се допуши и си запалих, даже се консултирах с доктора и той каза ако ми се пуши да пуша, защото съм пушач от 15 г, и ако спра рязко е много по-голям стрес за организма ми и много по вредно за бебето отколко ако за паля отвреме навреме. Разбира се в рамките на нормалното - всичко трябва да е с баланс - имах приятелка която през цялата бременност си пушеше по цигара две на ден - на части, по малко по малко, но на нея си и се пушеше и да ти кажа - редовно я осъждаха като я видят - и е нормално, защото хората сме такива.. Колкото и да не ни се иска на всеки му се е случвало да си каже наум "Е как може такова нещо".. та затова... 100% има хора и особено жени , с репродуктивни проблеми, които биха ме разпънали на кръст заради постъпката ми и от тяхна гледна точка са си прави - те от години се борят за бебе и не могат да разберат защо някой съзнателно би се отказал от него... та така...

Благодаря ви за подкрепата, дълго време не бях писала, точно защото ме беше страх... самата аз исках да си изясня нещата преди да споделя... но се радвам че го направих, поолекна ми

Понеже сме подели така вълна..


От около година и половина не се пазим, а след сватбата си правим опити за забременяване.. Преди 4 месеца се оказа, че и двамата сме с тежка Инсулинова резистентност и от тогава сме на хранителен режим и лекарства.. Всичките ни усилия дават видими резултати в посока на редукция на тегло и подобряване на месечния ми цикъл, който беше станал на 40-50 дни.. Сега всичко е нормално да чукна на дърво.. Цикълът ми е на 29-30 дни и е като часовник.. Именно, затова и на 4ти юни 32 ден се усъмних, че ми закъснява .. Аз принципно съм човек, който спи по 5-6 часа само, а цялата седмица преди това всеки ден спях по 8-9 часа и бях като труп пак.. В събота реших да си направя един изостанал от преди тест и той се оказа положителен.. Бях толкова шашната, въобще не го очаквах!! Откакто сме на режима и пием лекарствата сме се отдали на любов в общи линии и не мисля "дали съм бременна?", чакам да стане време за контролен преглед и тогава вече с док да чертаем планове, какво да правим.. Обаче тоя положителен шуър чек ме шашардиса.. Изчаках Илиян да си дойде, показах му го и отидохме до болницата в събота в 3 следобед.. Направих кръвен и той също беше положителен, голям кеф, голяма радост..

Прогестеронът ми беше много нисък и това много ме притесни, ама нямаше какво да се прави.. Изчакахме до понеделник и сутринта отидохме в Щерев, док като ни видя, много се зарадва.. Изписа ми дуфастон и каза да повторя теста и да дойда следващата седмица, за да видим дали има ембрион.. Аз, обаче не можех да се отърва от гадното чувство на притеснение и може би с право..

Повторихме теста и бам ЧХГ-то спада.. Оказа се биохимична бременност.. Голяма съм късметлийка няма що  =]

Знам, че се случва постоянно, ама след такова чакане пък баш.. Беше ме бая яд в понеделник и си останах вкъщи.. Понаревах се хубаво..

Сега съм добре, гледам положително на нещата.. Вярвам, че сме постигнаи сериозен успех и само за 4 месеца успяхме да видим положителен резултат, било то и за малко.. Сигурна съм, че големия успех е близо и го усещам.. Приятно е да знаеш, че си на правилен път..

Казахме само на мама и майката на Илиян в началото (както и на нашата Рататуй, тя ми беше първия човек в главата, като видях + тест).. Сега, обаче имам нужда да казвам на хората и не се притеснявам от това, а ми става по-добре.. Странно някак?!  :huh: Със сигурност при следващ + тест, обаче няма да кажа на никой освен на Илиян..
Майка ми се зарадва до небето, разрева се.. После сънувала всякакви гадни сънища в събота.. Ужас.. Притеснила се.. Оказаха се притесненията с право, то хората са казали "Майчини мисли да не те стигат".. В понеделник като й казах го прие по-тежко и от мен  :angry: :angry: :angry: :angry:
Майката на Илиян бая ме напрегна, защото ми звънна поне 3 пъти в понеделник, за да ми каже, как "Нищо не е станало, не се притеснявай. Нищо не е станало толкова (около 100 пъти това изречение). Толкова сте млади (все едно не знам!)", което накрая вече във вторник, толкова ме изнерви, че й затворих.. То нищо не е станало, ама след толкова време това НИЩО е НЕЩО! Но си мисля, че това си е нейния начин да ме подкрепи и се опитвам да я разбирам, просто ми трябваше малко време, което тя не ми даде..  :angry:

Такива ми ти работи.. Сега ми е спокойно, дойде си ми хубаво, че се филмирах дали пък освен, че е биохимична не е и извънматочна, ама това са си моите болни фантазии.. Сега с нови сили ще си слабеем и когато се случи, ще се молим да е до щастлив финал :)

Ами какво да ти кажа - кураж  :yes: Ще се случат нещата, но не когато преритваш за тях ами когато му дойде времето. Никога не съм правила тест на толкова малко закъснение за да не се филмирам излишно. Понякога човек колкото по-малко знае за плановете на съдбата за него, толкова по-добре! Продължавайте  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* без да мислите кога ще стане. Отбивай се по-често. Вчера питах за теб в месечната.

Еми точно, че въобще не го мислех, а се случи  =] Странна работа, все си мислех, че е невъзможно да не го мислиш и да стане..

Пропуснах да кажа, че се усъмних и заради розовеещо зацапване, което ту се появяваше, ту нямаше и следа от него.. Даже към 30ти ден си сложих превръзка и си чаках.. И като 2-3 дни нямаше нищо, а като се изтрия розово.. Се усъмних и викам я да видим, какво ще излезе.. Добре е, че успяхме да я засечем, та да си знам и да приемам дуфастон при следващ + тест веднага..  =]

Голям съм дебил и винаги гледам положителното да извлека, пък ще видим до къде ще изкарам с този си оптимизъм  :huh:

Аз за пръв път чувам за подобен тип бременност...честно да ти кажа така като залипсва за по-дълго и се усъмних, явно е имало защо :) Съжалявам за това, което сте преживели, стискам ви палци и следващия път и аз те съветвам да изчакаш малко повече преди да кажеш на бъдещите баби  *INLOVE*
Хубаво е, че си положителна и ти се е избистрил бързо ума  @}->--

Тони, всичко ще се нареди, ти си го знаеш, де, ама и аз да кажа  ;) Най-важното е, че си го приела и си продължаваш смело и борбено напред! И когато мечтата стане реалност, тогава ще е точният момент, сега явно е било още рано.
 Оптимизмът винаги е за добре! Светът е пълен с песимизъм, не бива да му помагаме да върви в тази посока.

Силно гуш и от мен *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* Илиян как е, мъжете по- трудно се съвземат след подобни сътресения.
Ако ти олеква, споделяй радости, болка и надежда и не се притеснявай, че предизвикваш Съдбата *THUMBS* Емоциите, независимо какви са, трябва да излизат навън, аз поне така мисля.
Изглеждаш чудесно на последните снимки с червените маратонки *INLOVE*

Свекс, наистина Илиян го прие по-трудно.. Както винаги си права и уцели в 10ката! Посъвзе се, ама още му е скапано... Ще мине  =] Майка ми, обаче води класацията по най-тежко преживяване.. Като я видях във вторник, цялата подпухнала и като ме видя хоп и се разререва.. Тя в събота е имала много гаден сън.. Сънувала, че съм родила и са пред болницата с някакви циганки и лелята на Илиян, която крещяла, че бебето е болно и не го иска.. Някакви такива и според мен от там се е напрегнала яко.. Другият път на никой :) Те не могат да се съвземат, сега трябва да мисля и тях да свестявам хаха :)

Аз бях на фирмена екскурзия до ВРАЦА и региона във вторник.. От там са снимките.. Та, трябваше да се изживявам като екскурзовод и да зареждам 40 човека с положителна енергия, когато и аз имах нужда от нея.. Ама както казва една приятелка, аз съм на този свят да давам на хората хубави емоции и се събрах, успявайки да ги забавлявам цял ден по микрофона в автобуса  :yes:

Тони, силни прегръдки и от мен! Просто сега знам защо толкова те харесвам-браво за положителната енергия и силата. Сигурна съм,че ще се случат нещата и то скоро и аз те заподозрях щом спря да се появяваш активно.
 Честно казано и аз като теб всичко си казвах на майка,ама сега установявам,че не е много добра идея. Силно стиснати палци всичко скоро да се нареди.  @}->--

Toni,   *INLOVE*

И аз вярвам, че сте на прав път и виж доста бързо се постигнаха много резултати.Хубаво е да си поплачеш и после с нови сили и вяра, че всичко ще е наред.
Както го чувставаш, така прави за родата.Аз след първия аборт на майка ми казах в 5-я месец, така го чувставах.

Много прегръдки. @}->--

Тони, сигурна съм, че успехът е съвсем близо. Още повече, че полагате усилия и те няма да са напразни. Гледай все така положително и всичко ще се нареди. Нали и ти вярваше в съдбата?! Ами бъди сигурна, че ти е подготвила нещо повече от прекрасно.  *INLOVE*

Тони, съжалявам за това, през което минавате  *INLOVE*
Важното е, че сте намерили правилния път и със сигурност ще имате нов положителен резултат!
Пожелавам ти следващите 2 чертички да са пухкав бебок след 9 месеца  :pqz:

Благодаря за подкрепата, момичета :)

Рони, симпатиите са взаимни! Трябва да наваксам със сватбената ти тема, че не остана  *INLOVE*

Ох Миличка!!! Обичам те да знаеш... Ще си те нагушкам в неделя  *INLOVE*

Сладка Тони,вчера си мислих много за теб и исках да ти пиша във Фейс да видя как си (Фани ме подсети в месечната),но си казах: Сега ,ако е станало нещо (хубаво) хич няма да и е до моите дрънканици,та си замълчах.Съжалявам за случилото се,но както самата каза,извличайте положителното от ситуацията,на прав път сте,а резултатът е много, много близо.
Една майка винаги изживява много тежко всичко случващо се с дъщеря и.Аз вече им спестявам много неща,като гледам как се измъчва.Но такова е майчиното сърце,винаги свито и от радост и от мъка.Сега ,като и ти си по-спокойна и тя ще се успокои и нека сълзите от тук нататък са само от радост.
Аз съм изчислила,че вие с Надето сега сте наред да ни избомбите,като гледам вървим по двойки.Тъй,че скоро ще си пишем в друга тема,,,,,много целувки и гушки *INLOVE*

Тони, ето и аз да те окуража! Така е било писано, както се казва макар и да е кофти. Ние сме пример на семейство, което е чакало бебе 2 години. Точно мислехме да си дойдем след сватбата и да започнем изследвания. Даже личния лекар ни беше казал да отиде първо мм, че при мъжете изследването е лесно Сватбата беше август,а аз една седмица преди това разбрах, че съм бременна.
Имахме съмнения за проблем от страна на мм, защото брат му има проблеми.
Но както виждаш напълно естествено и без никаква помощ имаме дете. Някой път без особени репрудуктивни проблеми просто не се получава, но един ден и това става.
Тук във форума съм чела за много момичета с някакеи проблеми и после всички вече са мами!!!
Много позитивно звучиш и това, че сега се е случило така само може да ти подсказва, че има надежда и ще бъдеш мама! *INLOVE*

Тони, миличка сега прочетох. Съжалявам, че така се е случило. Но за мен е добър знак, според моите скромни наблюдения така организмът се подготвя за истинското чудо, което много скоро ще ви се случи.  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* И не бързай с тези тестове, ако нямаш медицинска причина да знаеш твърде рано!

Тони, трудна и мъчна ситуация, изживявате, освобождавате се и напред  *INLOVE*

Малко ми е трудно да споделям публично лични емоции и събития... Обаче и на мен ми изпушват бушоните...
Леля ми почина преди три седмици, много тежко го изживяваме всички, мъчно, болно, смотано...  :'(  :'(  :'( Баща ми го изживява много тежко, има постоянно високо кръвно и изкара лек инсулт  :'( Сватбата ни е след два месеца и три седмици, а аз съм в такива настроения странни, рева, отпаднало ми, мъчно ми, всичко ме дразни, нервно ми е, смотано ми е... Ходих да мери рокли, не мога да се зарадвам в нито една  :'( Не съм поръчала покани, дори вече не знам какво искам  :( Няма много време, а най-лошото е, че ми е все тая  :'( Нещо хубаво да ти предстой и да не можеш да му се зарадваш  :'(

Един ден се почувствах по-добре (1-ви Юни), реших да Ви поздравя, а то стана една дискусия за видимост на темите и ми стана ужасно смотано, че пак някакви негативни емоции. Само за протокола съм на мнение, че месечните теми, сватбените поимени теми и бебшките теми е редно да се четат само от регистрирани потребители минимум, защото в тях се споделят много лични неща.

Та така с отдушника  :'( Shit happens all the time  :'(  :'(  :'(

Тони, не знам какво да ти кажа, освен че вярвам, че имаш вътрешната сила да се справиш с това предизвикателство.

На много жени се случва да минат по този път....., но времето и малки сладки бебчета, лекуват тези рани.


marry_me, смъртта на близък човек в такъв момент е наистина тежък жребий. Това е нещо, което не може да се поправи и с което трябва да се живее.
Аз бих ти дала друга гледна точка. Мисълта, че твоята леля би желала да те "види" една щастлива и прекрасна булка. Всички тези хора, които сме обичали и ни обичат, но не са сред нас, искат да бъдем щастливи и най-малкото, което искат е да се помрачи такъв ден като сватбеният.
Бъди силна и вярвай, че твоята леля е около теб и се радва заедно с теб!


Относно форумските истории, ти най-малко имаше "вина" за, каквото и да е. Така се случи, че ти беше открила темата, нищо повече. И не знам дали разбра, но смъмрен беше създателят на другата тема, а твоята остана.
И напълно споделям мнението ти относно четенето на въпросните теми.

Marri, благодаря за милите думи  *INLOVE* Обаче ми е много смотано, искам да се освободя от това чувство и не мога  :'(

Раните са твърде пресни, това е.....

Твоят годеник какво мисли по въпроса, как той приема цялата ситуация?

Той загуби баща си преди 2 години и още не е преживял това и сега ме разбира напълно. Подхожда с разбиране, не ми дава зор, само внимателно ми напомня, че трябва да решим какво правим  :(

Относно смъмрянето - разбрах, и затова ми стана тъпо, защотото сте си прави да искате да е в друг раздел. От друга страна за настройки се изисква програмистът да е дал на някой достъп до модула... Дълга тема и не й е тук мвстото...

Да оставим темата с темите ;) Ама да знаеш, че си мисля, че си нов "стар потребител" щом с 43 поста и без нито един в месечната тръгна да отваряш  тема :)
Сега за другото - ако имаш възможност, потърси помощ от специалист. Трябва ти време да приемеш загубата, а ти го нямаш. Не върви да се насилваш ей така, щото трябва... Но решение какво ще правите трябва да се вземе и то бързо, а за това е нужен трезв поглед. Дали ще отложите или ще продължите, все ще е правилно и ще имате пълната ни подкрепа поне тук *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
Да, повторила съм няколко пъти трябва =]

Ако си мисля, че съм разбрала правилно какво означава "нов стар потребител", определено не съм  :\ Беше някакъв моментен изблиг, след толкова гадости да се опитам да изкарам някаква положителна емоция навън  =]

За специалист и аз го обмислям, времето минава, а аз не мога да се освободя и да продължа, а така не е добре за никой...

Казвам ви аз, че трябва да има и тема "задушник", да споделяме положителни емоции *THUMBS*
Да, нужен е психолог, който да ти помогне да разбереш какво искаш *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
Ще мине и замине, това е животът...

Като човек минал по тези пътища силно препоръчвам консултация/ии, мн.ч. ако е необходимо, при специалист. В България все още се гледа с недобро око на такъв вид специалисти, а човешката психика може да боледува като всеки друг човешки орган или система. Има много добри специалисти, които предлагат и консултации онлайн и впоследствие уговорки за сеанс. Най-важната и голяма стъпка е да признаеш, че имаш нужда от специализирана помощ пред себе си най-вече, което ти вече си направила, така че вече действай за откриване на специалисти.  @}->-- Ако може да помогна с нещо съм насреща.
Като сме тръгнали да се оплакваме аз имам БАР от 18 годишна, вече 15 г. и със съответните специалисти и лечение успявах/успявам до сега да водя някакъв нормален живот. Та така... Кураж  @}->--

Фани, аз съм за консултации (събеседване/сеанси) с две ръце, не страдам от предразсъдъци и стереотипи  ;) Още повече, че само човек, който е ходил и знае положителния ефект, може да даде подобаващо мнение за психоанализата. Всички други са: "Чувал съм от лелята на вуйна ми, че приятелка на стринка й е ходила..." или пък "Гледал съм по филмите..."  8P

Едит: Браво за усилията за контролиране на БАР състоянията  :bravo:

в консултациите наистина няма нищо срамно и странно. на мен лично са ми помогнали в собствената ми борба с травмите от детството. разбира се- си е огромен труд и от страна на самия пострадал. терапевтът сам нищо не може да стори. нито само лекарствата.

Благодаря на всички които с времето все повече споделят, че са посещавали или че са имали/имат подобен тип проблеми. Едно че ми е образование и ми е важно да усещам реакциите ви, второ че аз самата съм си патила. И както казва Фани- заживях като бял човек. щото инак си е  ад.

Писна ми!!!!! Тотално ми писна от всичко.

Майка ми:
-Изчисти си къщата!
-3 дни ме е нямало вкъщи! (бях на екскурзия с училище)
......оказва се, че тя всъщност не си го казва ей така, била е у нас и е търсила лук, защото има ключ.
-Забранявам ти да ми влизаш в къщата вече!!!
Кипна ми. Мен ме е нямало у нас, но тя не се е сетила да се обади на Митко да го попита дали иска да яде нещо сготвено от нея. но иначе за това готвене влиза в къщата му, без да пита, ии... после прави забележки за чистотата й!!!!
Скоро минало ми трябваха пари, нямах кеш и й търсих. На следващата сутрин веднага Митко й ги занесе! След една седмица баба ми ме подпитва по телефона имаме ли пари...как сме...оказва се, че майка ми е споделила, че сме й взели пари на заем....казала е това на тях, но не е казала, че е й ги даваме на следващия ден...и баба ми не спи цяла седмица, че аз няма какво да ям!!!
Купихме си мека мебел за хола и маса...каним я да дойде да я види. Идва и вика "Масата не е венге.....май е черна" (пък то всичките венгета са различни мамка му..и е венге реално!!!!) "и меката мебел защо няма крачета...как ще я бършеш?".....е нормално ли е такава реакция...дори да е най-тъпото и грозно нещо...така ли се прави?!?!?!?!?
Ииииииииии още колко много....сякаш само цели да ме унижава.
Второ...имам две бременни приятелки! Завиждам им, усмихвам се и се радвам, но реално им завиждам ужасно!!! 
ИИИииииииииииии тотално ми писна....направооо съм потресена от начина, по който се стече живота ми.

Наде, няма ли от кой друг да поискате пари? Някоя много много близка приятелка или роднина??? А ти как реагираш на нейните словесни "изблици"? Казваш ли й чистосърдечно, че това много те наранява. Едва ли го прави нарочно. Но ти си психолог и сигурно ги знаеш тези неща и аз едва ли съм ти в помощ в момента, просто исках да изразя съпричастност и подкрепа. Недей да им завиждаш на приятелките, опитай се да се успокоиш, трябва ти най-вече психическо равновесие за да се погрижиш за всичко останало.
Давам ти само пример: Снощи не съм спала заради болежки на каката, в 10 ч. ще си ходим у нас, където до сега правиха ремонт и всичко е меко казано бардак. Ще бъда с двете заедно, но мисля да пия кафе с момиче от форума и да отида на вечерна сватба на колежка от училище. Почти на 40 е, но все пак напук на всичко и всички ще облече бяла рокля, напук на това, че на 6 г. е останала сираче, учила и работила, помагала на майка си в грижите за дома и баба си, но вече всички се местят в Измир /след сватбата/. Желая ти нейната Сила! Кураж!  *THUMBS*

Наде,  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* И на трите ви се е насъбрало доста и лошото е, че е по едно и също време. Има такива моменти, сякаш целият свят се обръща срещу теб :angry: Пиши по- често, ако ти олеква. Затъжихме се за теб в месечната *INLOVE*

Наде, от личен опит-  вече и да ми намекват, ключове не давам. И го заявих директно последния път. Ма да съм й била дала, ако станело нещо. На улицата ще ги заровя, може много крайно да звучи, но няма да й ги дам. Било то на едната роднинска страна или на другата. Напатих се отдавна. Смени си бравата като начало, ше живееш по спокойно. Дистанция му е майката с такива роднини, не всеки има шанса да не го дразнят ...

А за бебетата- ти сама си го знаеш, но и аз да си кажа. В момента в който се отпуснеш и почнеш да се радваш.... Идва и хубавото. :)

Досега не съм писала в тази тема, но има нещо което ме гризе и имам нужда да споделя, защото от близките не намерих утеха.
Моята свеки "деликатно" ме подмина и намери начин да заведе малката ми къдравелка при нейната "фризьорка - професионалистка" (сякаш аз я водя на село да я стрижат с барабар с овцете ). Тя отдавна се точи на косата на Буба, защото й било топло, потяла се, пречела й, а и сега като им гостува не можела да се справя да прави прически, не можела да я сресва.... Настроила детето, уговорила го и звъннала на съпружето да пита дали може да й вземат връхчетата. Той, разбира се, потънал в работа, за да не го занимават, разрешил набързо.
Вечерта питам защо не ми се обадиха на мен и ми се изляха три фермана слова как да не ме притеснявали, можело да съм заета. Изрично предупредих, че може да ми се обажда по всяко време за всичко, но не би.
Професионалистката е отрязала най-сладките къдрици на Бубет, направо й е клъцнала косата на черта. Резултатът е коса в стил разплетена кошница - нито се завиват къдрици, нито изглежда по-добре, нито се сресва по-лесно, дори напротив. Душата ме боли как й даде сърце да отреже тези пружинести масурчета. Ще кажете, коса расте, но ако повече не се накъдри? А малката ми госпожичка толкова си харесваше "пружинките" и с такова желание мерехме колко са пораснали, как ще станат като на Рапунцел.
Сега, седмица по-късно, не ми минава и не знам от кое ми е по-криво: че свекито ме заобиколи нарочно или че ми окепази чара на детето.
Знам, че никога няма да съм й близка до сърцето, кръвта вода не става, но защо ме заобикаля?! Пак й казах, че може да ми звъни по всяко време, тя пак не ме остави да си довърша изречението и ми избълва 100000000 думи. Не искам да ме обича, не очаквам добра дума, просто искам да ме зачита като родител и да престане да настройва детето ми.
Казах си го, простете многословността ми.....

Както и да го мисля, все не мога да разбера защо го е направила *crazy* Защо не ти се е обадила е ясно, знаела е, че ще кажеш "не". Ама да си окепазиш главата на внучето, само и само да стане на твоята, пак не е работа.
Да не е хванало въшки детето и затова да е предприела драстични мерки? Защото едно време нямаше ефикасни мазила, мъртвите гниди се махаха ужасно трудно /какво остава пък от къдрава коса/, но най- важното е, че беше ГОЛЯМ СРАМ И ПОЗОР, удар по авторитета на всяка майка =]. Беше, сега не е така, но тя може и да не го знае и целево да крие.
Може и да не ти каже защо го е направила, но това няма нищо общо с обичта и уважението към чуждия човек в семейството /в случая към теб/. Сигурно е ужасно гузна в момента...
Ей, чак мен ме доядя за къдриците. Поплачи си, няма да ти мине лесно. И не толкова за косата, защото Бубет си е шоколадово кексче и без нея, а затова, че те удря по достойнството, жизненоважно за всяка Уфтсъ. *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* Силни прегръдки с треперещи от яд ръце и съчувствие от цялото ми сърце. *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Отвратително !!! И аз се вбесих.

Вьзможно ли ти е да не й я даваш достатьчно дьлго, че да се разкае за идиотията си? Има ли друг начин да я "пернеш" ? Непременно си отмьсти !!! По фин и интелигнетнен начин, но го направи.

Пфу, колко гадно ми стана...

 :'( Прегръдки!   :yea:Думи нямам.  Бубет как възприема новата прическа?  Не желая да коментирам свекърва ти. За мен е прекрачила границата баба-внуче. Не само, че е нормално да попита теб, особено когато говорим за момиче,  но и не мисля че е нейна работа да се бърка в това как трябва да изглежда детето.  И няма две мнения,  че нарочно те е прескочила. Едва ли подстригването е било на живот и смърт.  }:->

За къдриците съм 50 на 50, като дете съм била на масури и след подстригване всичко отиде в историята. Но и майка ми все държеше да съм с по-къси прически. Иван също беше на масури, но при него смятам, че е до ген и просто наследи косата на баща си.

 :offtopic:
И последно,  коса расте, но уважение загуби ли се веднъж,  често е за цял живот. А защо не и го кажеш директно - че ти си родител и не желаеш да те пренебрегва и да настройва детето.  Кратко и ясно. И без да и даваш право на дискусия.  Казваш и приключваш темата.   :ANGRY:

Чак и аз се вбесих, не че моите са цвете ама...
Аз си заявих за наесен намеренията - гледачка и частна забавачка! Да ме извиняват обаче чашата преля 14 години търпя "селски" номера. Идва за 1 ден по РД на Кари уж да ми помага. Брата на ММ идват с младата ин-лоу, тя шофира и звънят да питат свека къде да отидат и тя: Елате у НАС  }:-> }:-> }:-> представяте ли си?! Аз съм брояла парите за тоя апартамент и още продължавам да го плащам!  }:->
А моля ти се както е саможертвена в един момент когато ММ тръгна за Русия "забрави" да дойде за 2 часа да ида на завършването на училище. И като се вбесих по телефона и викам: Аз ще си намеря гледачка! Свекъра вика: Не се изхвърляй! Моляяяя?! Ей сега наесен почвам да се изхвърлям аз! Ей сега, чашата преля!
Казах си го, лоша съм и съм зла, няма да кажа на свекървата да идва НИКОГА повече! Обещавам!

Благодаря ви, мили мои  @}->-- Винаги сте ми утеха, благодаря <3
Моята майка ме е възпитала да си трая и да не си казвам какво ми е на душата, а пред свеки да се владея до съвършенство. И такъв пример ми е дала - до ден днешен се съобразява с нейната свеки, а тя не пропуска да се качи на главата й по 3 пъти на ден. Опитвам се да не допускам подобна ситуация, защото не само не ми харесва, а ме дразни до безкрай. Осъзнавам, и че времената са други, но дори и да се опитам да кажа нещо по мек начин, няма кой да ме чуе....не ме изслушва, а си започва нейната песен....
Хубавото е, че се виждаме рядко, тя няма потребност да се чува с мен, аз известно време се опитвах през някакъв интервал да я държа в течение с живота на мис Бубет, но след като установих, че не ме изслушва, престанах...
Иска ми се да имат силна връзка с внучката си (каквато аз имах с моите баби), а и в момента тя самата си предложи услугите да я погледа, за да се фокусираме върху належащи задачи.
И хич не й е гузно, тя си е права за себе си.....де факто само 4 пръста от косата са отрязани, но по неподходящ начин.  Да не говорим, че ние водим Бубет на фризьор достатъчно често, но кой да ме чуе?! И не е имала въшки, ако беше така нямаше да го премълчи със сигурност.
Само аз страдам, Буба е като пренавита, че са й взели връхчетата и са я почерпили с бисквити.
Но си признавам, че малко ми олекна като споделих. Благодаря ви от сърце за съчувствието и подкрепата  @}->-- @}->-- @}->--

Сноу, много са сложни тези взаимоотношения. Честно казано мисля си как бих постъпила в такава ситуация... Ще ми се да кажа, че не бих си замълчала и бих отбелязала, че не съм ОК със ситуацията. Но...по-вероятно нямаше да я отразя, защото това не би променило нито нея, нито мен  :\ Свиркай си, докъдето ти стигат нервите, после като ти падне пердето, надали ще й ги премълчаваш. Искрено се надявам да ти е висок прага на търпимост :))

Снежке, хич не съм от мълчаливите аз... Сигурно много щяхме да се спогодиме със свекърва македонка, докато свикнем да си гледаме на коя страна са ни китките, но не ни било писано. От такт никой нищо не разбира, репликите директно, тихо, кротко и в десетката. Така докато се осъзнаят от къде им е дошло всички са насолени обилно. Медал за съвършенство няма нито на теб да дадат, нито на мен. Аз съм им обявила, че тъй като снахите по дефиниция са лоши, да очакват да не съм твърде блага и добра... не че не съм блага и добра, но ако ме настъпят, в никакъв случай не оставам длъжна.
Аз бих казала, че коса расте, но доверие загуби ли се веднъж край... Не бих си дала детето на такъв човек, луди ставаме понякога от претоварване, но си го гледаме змей сами. Хубаво е да има връзка детето с баба си, но при положение, че бабата така ти руши авторитета, първо е за наказание въпросната баба, второ е съмнително каква беля ще последва и ще можете ли да се справите с последствията.

А, чак последствия и трайно рушене на авторитет просто няма как да стане, децата обичат бабите си, но предпочитат и слушат майките си. Бубет съвсем скоро ще има желязно мнение по много въпроси и няма да може да я прилъгва с бисквити.
Щом ти е олекнало малко, значи си намерила правилния път *THUMBS*

Уффф.... голяма тъпотия това! Аз директно не се саморазправям със свекървата, надувам главата на мм и го карам да и обясни какъв ми е проблема. На мнението съм че всеки си се оправя с родителите си. Та опитай така ако искаш :)

Исе, евала за начина по който се справяш с проблема. Аз ако бях щях да вдигна шум до бога. Наистина майната й на косата, ама не е редно да си прави каквото реши.

Ох Сноуче мило любимо... чак сега виждам... Разбирам те напълно - Бои има страхотни бебешки къдри и не давам никой да ги пипа или да ми опява що не съм го била подсрижела.. Даже на кръщенето на попа не дадох почти нищо да му отреже - за щастие свеката ги обича тея къдри колкото и аз :)

Но си представям какво ти е.. Миличката! Но наистина не проумявам ЗАЩО по дяволите го е направила това освен напук?!! Как ще отрежеш къдрицците на момиченце?!?! акъл ми не го побира.. :\ :\

Целувам те и те прегръщам силно силно *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* @}->-- @}->-- @}->-- @}->--

Сноу, чак сега прочетох! Ей, роднини ще се окажем, ще видиш!  Сигурно вече ти е минало, ама аз ще побеснея заради теб още малко!

Сноуче :( Гушкам те.. Когато бях малка имах много дълга коса.. Като отидех на село през май се връщах само за море и чак през септември във Враца.. Много обичах да седя там и не исках да си ходя.. Съответно косата ми ставаше ужасна, майка ми обаче не даваше да ме подстригват при селския бръснар и изрично беше забранила.. Баба ми, обачеее си реши да ме заведе и му каза "само връхчетата", остави ме и отиде до магазина за хляб, като се върна бях подстригана като момче!! Имах коса не по-дълга от 5см, аз само седях на стола и ронех сълзите.. Мама като си дойдоха в петък на село, плака повече и от мен.. Тя също нищо не каза, помня само как плачеше.. На първия ден в детската градина още бях с къса коса и не исках да се снимам.. Беше ужасно :( Добре, че не бях в училище и още не са разбирали толкова децата, за да ми се подиграват.. После като го подстрижеха някой така му се подиграваха, че има въшки.. Никога не се подигравах, защото не знаех кой и защо го е подстригал така...  :huh:

Косата расте, ама постъпката е тъпа!!

Една вишновка оправи нещата :D :girl_wink:

Ама нЕма.

(https://scontent-mxp1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/1909592_10205301647452032_4843712252862880899_n.jpg?oh=2fc5932555a91fe6a5650c8ec94d5fcb&oe=581493A0)

По принцип не се оплаквам, но да споделя, може да ми олекне малко..

Тези дни съм болничен, че много се претоварих и започна да ме боли кръста..
Та в петък отиваме с мм да си занеса документите.. И при тръгване от паркинга един идиот с мотор така се заби  в нашата кола, че вече нищо не става от нея  :angry:  Човека го откараха в  болницата.. Ние с мм сме добре, нищо ни няма. Сега чакаме да ни викнат от полицията, дано всичко мине нормално, че въпреки че нямаме вина, много се притеснявам..
Не знам колко пъти благодарих на Господ и всички Светци, че сме живи и здрави..
Много ми е криво, гледам колата и ми се реве  O_O  :'( но живи и здрави ще купиме друга..

djosi, Ина, дано ви олекне малко! *INLOVE*

Джоси,радвам се,че сте добре.Коли се купуват,глава не-както казваше баба ми :) Млади сте,работливи,по-хубава ще си купите  *INLOVE*

А, здравейте и тук...

Малко изчезнах, добре де, не малко, а много, та ей ме на и да се оплача веднага, че на никого от приятелите не мога, че вече ме е срам... Тъй... с моята работа до никъде пак не стигнахме... Ако някой помни търсех си работа дълго време и точно 2 седмици преди сватбата започнах... Казусът беше сложен: бях се регистрирала в бюрото по труда заради програмата по младежка заетост, те ме пратиха с писмо на интервю и съответно работодателите ме одобриха. Но имаше забавяне в документите по самата програма, а врътката е, че всъщност държавата плаща заплатата, а не самият работодател. И така... чаках, чаках, изкарах си всички документи и ми се обадиха работодателите, че още не ми е одобрено назначението от държавата, но имат нужда от мен и искат да ме назначат на граждански договор, докато минат всички бюрокращини.

Да, но държавата отново се издъни и седмица след сватбата ми казаха, че не съм одобрена за тази програма, но си имам договор за 2 месеца и до края на този период ще измислят нещо. За мен тази работа е мечта, колективът изключително ми допадна, компанията международна и въобще давах всичко от себе си и ходех с кеф на работа. Да, но се зададе голям проект и бюджет за нещо, което така или иначе не е било предвидено като разход - моята заплата- няма... Та изкарах си двата месеца, дадоха ми препоръки, беше им неприятно, че трябва да се разделим, но ето ме сега пак на старта. Лошото е, че аз реално на хартия имам само граждански договори и планове за бебе засега не искам да си правя, защото и майчински няма да видя. ММ пък ме обвинява в кариеризъм, което не е така, просто не искам да се чудя как да купим памперси и пюрета...

Уж се държа, но се чудя вече от къде да намеря мотивация като се блъскам, раздавам се и така и не стигам до истински трудов стаж. Чувствам се некомпетентна и ненужна... та тъй излях се...

Само се успокой, нали знаеш, че колелото се върти.. Ще намериш хубава работа, само имай търпение.. И в никакъв случай не казвай "некомпетентна и ненужна", просто на друго място ще те оценят повече.. Успех  ;)

Ако някой ви каже, че е добра идея в един месец да съберете 1. покупка на жилище 2. неговия ремонт 3. сватба 4. държавен изпит, моля не му вярвайте.

Остават 3 дена до сватбата, 5 до държавния изпит, а аз нямам време да си почина, камо ли да уча. Единственото, което успявам да правя е да тичам напред-назад и да избирам плочки за банята, мебели, смесители и други глупости... Тотално откачили сме!  :xixixi:

Фейт, ние бяхме горе-долу така миналата година...само че без държавните изпити, а си имахме разни нови проекти в работата и да ти кажа оцеляхме  =] Стиснете зъби, но не си давайте много зор, все пак ремонтът може и да го направите след сватбата ;)

Сетих се тази вечер за историите, които баща ми ни разказваше като бяхме малки със сестра ми за носорогът Колопендър и приятелите му Ормо маймуна и Бърничко заек. Той късно след детската ни възраст беше написал 3-4 глави в сайт и аз ги потърсих тази вечер, за да си ги препрочета.
Написала съм преди 10 години, че това е най-любимата ми приказка.....срази ме неговия коментар, който виждайки днес.......  :'( :'( :'( "ха-ха, но това са други епизоди...за съжаление не така емоционални и вдъхновени...явно ми липсват двете малки музички...ще чакаме внуците :))" Не ги дочака внуците и новите си музички.
Може би бабите и дядовците имат втори шанс да бъдат най-добрите. А когато си бил НАЙ-добрия родител....няма нужда да опитваш отново! :(

Не очаквам да ми пишете, дори се чуствам малко гузна, че не мога да приема нещо, което всеки един от нас ще сполети.....след толкова много време... и пиша за  това непрекъснато.

Наде, така е, ненадейно преоткриваме скъпите ни хора.  *INLOVE* Сигурно защото трябва да пазим жив спомена и да разказваме на недочаканите внуци какво ги е вълнувало, как са ни обичали и какво са искали да направят. *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Наденце  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Пак съм аз.
Прочетох книгата. "След теб".

"исках само да кажа благодаря ти, като твоя дъщеря, и че аз... те обичам и винаги ще ми липсваш, и се надявам, че ако сега ме гледаш отгоре и можеш да ме видиш, си доволен. Че ме има. Защото това, че мен ме има, донякъде означава, че и ти още си тук, нали?"

Може би това е отговора.

Уникална е тази Джоджо, как толкова късно я открих.

Благодаря ви, благодаря ви...от сърце!!!  *INLOVE*

Ето ме пак на другия край на света,  отново ново начало,  отново нов град и нови лица, като нещо отдавна забравено....  }:-> Нямам желание да се връщам в Родината,  която за мен лично винаги е била мащеха, 33 години лутане по света и у нас. Като по света ми е било по-добре...  Жалко!  :'( Имам чувството,  че съм била тук в някой предишен живот: тук в Новия град. Всякаш всичко ознаменува новото начало: Октомври ще бъде май, животът ни тук ще бъде Рай, наистина ще бъде!!!

Фани, супер противоречиви сигнали даваш....

Промените, дори и за добро, са си лична драма, няма как...

Всичко ще бъде наред! *THUMBS*

Како, ти си за тук:
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,37498.0.html

Ооооо, толкова си беше то оплакването.  }:-> Като не ни ще Родината ние имаме къде да отидем... Надявам се да е за по-добре и по-дълго...  :!

Я и аз да се запиша, че някъде трябва да си го изкарам.
Мм не беше черпил кума ни за бебето и днеска му звъни той да се видят, понеже мм отказвапняколко пъти, този реши да отиде. Помогна ми за вечерния тоеалет и замина. Уж нямаше да се бави много, затръгвал си е от 00.30, дойде си в 1.45. Специално му пратих смс, ако смърди на цигари да се съблича навън, дойде в спалнята и усмърдя света! Накарах му се и си разкара смръдливите парцали. Казах му да се изкъпе преди да легне, нямало да спи с нас.
В същото време при последното хранене на Ники повърна, постояхме изправени, повърна още веднъж на фонтан и сега спи гол върху мен, защото на моменти пак тръгва да се дави. Аз го чакам гордия татко да дойде иицалко да ме смени, той отиде да си спи! Сега ще спи като разпран до сутринта, а аз пак няма да мигна.
На всичкото отгоре утре и свека ще се домъкне, а ако пак стане на въпрос кой кога ще идва да ци помага, мисля вече да изясни въпроса, че не искам никой (превод- не искам тя да ми виси на главата). Как да й обясня, че намесите й в домакинството ми не сапци приятни. Още ме е яд, че ми направи хубавите ябълки ( които цяла година баща ми къта и никой не ги е шпитал, защото аз ги харесвам. Набраха ги и ми ги донесе, да си ги ям) на щрудел. Оставила ми няковко леко загнили да ям. Да и щрудела го изядохме, ама тия ябълки ми бяха за сурова консумация, всеки ден си ядях по 1-2, сега трябва да ям гадни купешки!
Оф, още имам да се оплаквам, ама ще си порева и ще ци мине.

Рататуй,  знам,  че си писала,  за да ти олекне,  не защото търсиш съвет,  затова ще ти кажа само,  че утрото е по-светло от нощта,  поплачи си,  ще ти олекне  :friend:

Не знам какви са ви отношенията,  явно сте напълно равни в грижите за бебето,  но случилото се тази вечер ми изглежда съвсем нормално, като за мъж.
Дори и да не е така,  всеки понякога греши.
За него е също нещо ново да е родител.

Влизам ти в ситуацията отлично, но има такива случки и те са част от първите ви стъпки на родителите.

Ще го обсъдите,  ще си вземаме бележка и двамата. Като има диалог, всичко се подрежда.

Убедена съм,  че не искаш случката да се оправдава с хормоните,  но и те си имат своята коварна роля.

За Свека,  най-лошата услуга,  която можеш да си направиш е да премълчаваш.
Не е казано,  че трябва да се правят кавги,  но всичко трябва да е изказано и ясно.
Хората са различни,  мислите и разбиранията са им различни. За да се разбират,  е нужен диалог.


Защо няма да можеш да спиш цяла нощ?  Ако сложиш Ники при теб, в леглото?
Като постои известно време изправен все ще му отмине това с повръщането.


Знам,  че си изморена и дано имаш няколко часа почивка @}->--

Може да си изправиш леко възглавницата,  да не си в пълна легнала поза и да го сложиш върху теб,  по очи.
Колкото и да ти е неспокойно да спиш така,  все ще можеш придремнеш.

Рат, за съжаление появата на бебето освен много радост носи и други такива емоции.Ще свикнете и ще се оправят нещата.Сигурна съм че сега ба сутринта нещата изглеждат по- добре.Поговорете, което се отнася и за свекървата.Сега хормоните са много силни и заедно с недоспиванети,тревогите и умората си казват думата.Гледай да си почиваш и раздавй задачи за да не правят грешки и да те дразнят.

Милата тя! *INLOVE* Всичко ще мине и замине и после ще се смеете. Вероятно и той ще е ужасно гузен... Случват се такива неща, всяко семейство минава през изпитания.
За свеката обаче ще си позволя да дам съвет от моя опит на снаха. Не я оставай тя да решава какво да прави. Дели задачките на малки части, пр. дай да погледна рецептата за штрудела, покажи ми продуктите, съдовете и т.н.т. Не се отказвай от помощта и тъкмо сега, имаш нужда от нея за да си осигуриш лично свободно време. Ако трябва, пиши, да го има черно на бяло и да отмята. Аз бих искала така да работя, така се разбирахме и със свекървата в 10-те дни, които посвещаваше на всяко едно от децата след раждането им.
Силни прегръдки и кураж! Животът е пред теб с цялата си красота! *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Благодаря ви!
Мина ми на сутринта,  той се събуди и взе ревящия мъник, който и при него цяла сутрин се дра, горкия.
За свека, просто не знам какво да нравя, тя е страшно сръдлива и приема всичко за заяждане. Първия ден цял ден готви и чисти и ми намекна, че не помага максимално, понеже не гледа тя Ники. Втория се нацупи и си отиде, защото явно очаква да дойде, да зарежем детето с нея в хола и да го взимам само за ядене.
Най-много ме дразни, че изобщо не се и старае да връща нещата по местата им, а ги размества все едно нарочно. И непоисканите мнения, с които облъчва мм, докато спя. Днеска няма да спя докато е у нас и това е. Даже казах, че не искам тя да готви, а сами ще се оправим.

Едва ли това ще те успокои, но е често срещано явление "помагачите" да се хващат в бебето.
Първият път хиляди пъти повтарях, че имам нужда някой да сготви, да изчисти, да изпере, да изглади дрехите на бебето...., не...., бебето, та бебето....
Бебето има нужда от майка си.

За свекървата и влиянието ѝ, това са неща, които трябва да изясните и между вас двамата, не виновна само тя.

Рат, такива случки се случват. Важното е на "утре"-то да поговорите и да се изясните. Тепърва ще има неща, за които ще се колебайте кое е правилно и как да постъпите. Говоря за отглеждане, възпитание и тн.
Що се отнася до свекърва ти- говори с нея, обясни й от какво имаш нужда, кое разбираш под помощ. Не забравяй да й благодариш, когато направи нещо, макар и на на 101% по твой вкус. Покажи й, че е полезна. Ако не се получава, по-добре кажи, че ще ти е по-спокойно сама и толкова. Ще я викате вкъщи, ще си гледа внучето, но не и с цената на твоето напрягане. Просто и занапред трябва да знаеш, че ще постъпва така, както ти желаеш да бъде гледано това дете, а не както тя е гледала детето си. Мен лично най- би ме дразнило и напрягало едно задкулисие.
Изпращам ти сили и се зареди с добро настроение!

Да бе, няма да спиш :( Че тя ако реши и по телефона ще му намила, важното е да не и се връзва. Къде ги намирате тези енергични и всеотдайни свекърви *crazy* Мене сигурно ще ме домързи...

Свекърва, разсмя ме (пък сме в отдушник  :P)
Ами, то на нея не й се стои у тях с майка й, с която са все на нож и май сега и не си говорят даже. Днеска пак използвала момента докато се кърмим в спалнята да обясни тя как и какво е правила преди 30години, защо не къпем целия всеки ден, защо не давам вода, за погачата...
Утре май пак ще идва, ама аз съм планирала дълга разходка утре. Нашите си идват и ще минат тате да гласува.
Днеска пита до кога е отпуска мм и тя кога да излиза, леко намекнах че мисля да опитам сама и да видя как е, не остана очарована, ама на този етап с моито хормони, комбинирани с липса на сън не мога да си причиня целодневно присъствие на (за мен) чужд човек у дома.

Айде и аз да добавя масло в огьня и да направя супер непрефесионална стереотипна генерализация:

Ако отношенията ви оцелеят някакси на пьрвото дете, второто ще ги сьсипе окончателно. Така че няма за какво да се измьчваш - режи я директно от сега, защото рано или кьсно ще се стигне до разрив. =]

Е,  Ина просто  :prepare-fish:

А Свекърва , да не бърза с предположенията,  че внуците са два пъти по-златни и НИ ;)

Липсваше ми този свеж хумор.
Аз да ви призная като четох за разместените предмети се замислих как вероятно и аз без да искам бих забравила точното място. Мен това изобщо не би ме дразнило. Но аз съм си разхвърляна. Иначе за даването на съвети на таткото и мен това много ме дразнеше. Аз съм много открит човек и изобщо не се сърдя и си мисля, че казано на мен е по-добре, отколкото по такъв заобиколен начин. Няма да забравя, когато Михаил беше малко бебче и аз го кърмех на поискване, един ден си идва ММ и със строг тон започва да ми разяснява, колко жизненоважно е да кърмя под режим...защо...защото така растял човек. Директно му заявих, че следващият път, когато той е гладен, ще изчака 2-3 часа, защото в жизненоважно да яде под час и няма значение какво усеща. *crazy* Млъкна и спря да ме тормози задочно.
Иначе аз си я харесвам моята свекърва и даже и след второто ни е приятно заедно. Но тя е мила и всеотдайна, случила съм. Като знам какви ги има O_O.

 :god: :god: :god:

:)) :)) :))

 :offtopic: Ако продължавате така, скоро тази тема ще измести онази с форумските бисери :funny: :funny: :funny: Добре ми дойде това свежо настроение!

И аз така с моята свекърва, стремях се да съм дипломатична в началото и накрая, дъщеря ми като стана на около годинка, вече не издържах и се скарах с нея. Ама така се скарах, че сигурно още ѝ държи влага. То и на мен, де.  =] И даже си мисля, че трябваше още в началото да се скарам с нея.  :[

Рат,като те чета  се успокоявам,че не съм луда.Хем преди да родя изчетох тонове за следродилната депресия,хем накрая ме удари със страшна сила.Добре,че беше само за два дни.
    ММ  в началото  беше многооооо ентусиазиран.Ставаше с мен да го кърмя,помагаше с къпане и с всичко останало.До един момент,след множество мрънкане от страна на майка му,реши,че няма нужда да се раздава толкова,щото мама му е казала: детето си има майка,ти ходиш на работа,не се натоварвай маме .....
  Ей,дори и от стотина километра пак ме дразни тая женичка.Подозирам,че и на лунатада е ,пак ще ме побърка.Защо не осъзнава,че всяко едно ,дори и леко намекване ни вреди на отношенията.
  И така ММ реши,че вместо да помага,може да си поспива.Държа да отбележа,че вечер не го будя,той спи,като пън,а малката се скъсва от рев до главата му.Но има си човека спокоен сън и това е.Само сутрин преди работа му я оставям за 5 мин, да отида до тоалетната....Като се прибере  от работа,му я оставям за час,да поспя,а той нашия хубостник,качва детето при майка ми и си ляга ( при условие,че е спал цялааа вечер)  е избухнах...Ма така избухнах,че всички съседи ни разбраха :( Просто всичко,което бях събирала почти месец излезе с пълна сила.....Сега ми се струва глупаво,но в този момент не бях на себе си...След това два дни ме избиваше на плач.Усештах леко безсилие и изтощение ,но  мина този период,,,,Дано никога не се повтори.Осъзнах,че това ме чака от сега нататък.Няма да го оставя ММ да си живее лежерно,като преди,но приех ролята си и разбрах,че така ще бъдат нещата.Майката си е майка....И има мъже и мъже....Е явно моят не е от най-отдадените,,,,но ще го преживея,това да  муе кусура,дет се вика.
   Та Рат не ме подминаха и мен хормоните,но всичко е нормално.Ще мине и отмине,важното е детето да е живо и здраво,такава е майчината карма  *INLOVE*

Момичета, не знам на кое му викате следродилна депресия за два дни, ама гледам че пресните мамчета всичките я изкарахте... според мен просто умората взима връх и от цялата  тая хормонална каша ви избива на рев, гняв и полети с метлата. Нищо ви няма, нормално е... Най-голямата тайна, която никой не съобщава на първескините е какъв културен шок и денонощно ( понякога буквално непрекъснато) бачкане ги чака след раждането. Спокойно де... всички от там са минали, повечето оцеляват, а не малка част са такива машини, че се пробват да родят поне още веднъж...
Тъй де, колкото и да стават да ви помагат мъжете, не могат да ви заместят напълно, просто периодът е такъв. Бебето има нужда предимно от вас, не случайно децата ги раждат майките им. Мъжът, в такива периоди ако не ви помага, поне го инструктирайте да не пречи и да не дразни... само нерви ви липсват на недоспиването, а те с времето свикват с новия човек вкъщи и с постоянство от ваша страна, могат и много добро помощници да ви станат. Вие задавате тона момичета, децата и мъжете са си ваши, дресирайте си ги, всичко от вас си зависи ;) 

То минало и заминало, но да се включа аз.. Не ме дразнят свекървите ви (очаква се), а мъжете ви!!! Имат семейство, жена и дете, още ли мама е водеща.. Амаааха!!  P-( P-( P-( P-(

Момичета всички сме минали от там, не са само вашите мъже за бой P-( Моя ми късаше нервите първите 3 месеца, странно как изтърпях 3 месеца, ама така изригнах че не знаеше къде да се скрие. Аз също бях сериозно приела ролята на майка, той работи, изморен е няма да го тормозя... е да де, ама се прибираше в 19:30 и директно в тоалетната 1 час и след това грабваше телефона и мълчеше... ееми не продължихме така. След лют скандал, всеки ден след работа излизахме по 3 часа на разходка докато беше топло времето, поемаше грижи за детето, не много, но достатъчно да си почина малко. Сега е друга бира, всичко прави наравно с мен, храни, памперси, редуваме се за игра. Въпреки че аз съм на мнението че майката има основната роля докато е в майчинство, повярвайте ми сега като се връщам от работа съм смазана, искам да си помълча, ама няма как, и той се е чувствал така.

Рат за свекървата... какво да ти кажа, аз подминавах такива подмятания, моята си казва какво мисли, аз и казвам аха, и си правя каквото съм си решила, тя после даже казва ох колко добро решение. Ама моята е добра жена, увжава ме и ме подкрепя, не мога на черното бяло да кажа. Дай боже всекиму такова свеки!

Тони, пак ще си говорим след време, дай Боже.

Лоли, това не е следродилна депресия, а baby blues  *THUMBS*