Отдушник! част 2

[addicted_to_u]

 И аз като всички останали мисля, че всеки в живота си неща, които не му са се случили точно както си ги представял, колкото и от страни например да изглежда, че няма за какво да съжалява към настоящия момент. В случая географската ширина е поправима, колкото и сега да изглежда далечна, ако все пак толкова му е трудно да свикне, виж ако съжалява за своя постъпка или отминало хубаво време под проблясъка на познат вкус за мен е много по-страшно. А той е направил всичко, което е могъл по възможно най-правилния и успешен начин и така става в живота понякога въпреки всичко да не си на мястото (физически/ духовно), на което си искал. Мисля, че е било моментно заради познатия вкус, пък и човек има нужда някога да си изохка ей така да му олекне, а пред кого, ако не пред мама, ако ще и на 90 да сме. Сигурно когато става въпрос за дете е по-болезнено да видиш, че нещо му тежи, ама кураж и дано се наредят хубави поводи като реванш 

[svekarva]

Ама като се засилиш повече и като нищо да прескочиш дюшека и да тупнеш на твърдо, та и краката да си потрошиш   Пък ако чичко Тръмп резне  лотарията и на късмет не може да се разчита.
Просто няма да купувам американска майонеза

[Lupercola]

Една наша бивша сьфорумка е починала от тежка болест.

Не я познавах много добре, но се разплаках от новината. Останах втресена от несправедливото, жестокото, ужасното, което може да се случи на всеки...

Какво нещо е форума... една част от душата ти е свьрзана завинаги с него и имената, които си виждал често написани тук.

Както казах на Ани, това е един от моментите, в които израза "жив и здрав" придобива истински смисьл, сьжалявам, че не вярвам, но от сьрце се надявам да има друг свят, от който тя да може да гледа семейството си, децата си...

Един от последните й постове тук, завьршва с:
"Обожавам децата и живота си  "

Плача...

[svekarva]

Да почива в мир! Много кураж на семейството и дано има кой да се грижи за децата...

[roumyana]

 Ина,кое е това момиче? Може и на лично съобщение да ми пишеш.

[fanimira]

И аз бих искала да знам коя е.... Не че има значение дали съм я познавала или не.... Много жалко. Да почива в мир  не знам какво да кажа... Дано е на по-добро място

[Feribotka]

Мир на душичката ѝ...
Трябва да спра да чета първо отдушника...

[always_and_forever]

Имам нуждата да си излея душата, защото ще ми се пръсне сърцето.
Днес изпратих любимата си баба.   Къде я изпратих и аз не знам! Моля се да е на едно много по-добро място и да бди над нас!
Ужасно съм съсипана! Боли ме...боли ме сърцето!
Не знам как се случи и защо! Знам само, че с нея си отиде и част от мен!
Едва я накарахме изобщо да отиде на лекар, защото не беше ходила от 20год. Ако се разболееше пиеше прахчета и казваше, че е ОК. И така толкова години подред. Не си гледаше здравето и изпитваше ужас от лекари и болници. Наистина панически ужас! Сега като се замисля съм й толкова сърдита, защото можеше да не се стигне до тук, но коя съм аз да я съдя? След като една вечер усети, че не може да диша, майка ми я заведе на лекар и още тогава я накараха да остане в болницата, за да й направят изследвания, но тя се затръшка и отказа. След хиляди увещания от наша страна все пак влезе в болницата за няколко дни, направиха й интервенция, сложиха и два стенда и в петък трябваше да я изпишат. Докторът каза да остане и през почивните дни под наблюдение, защото преди това била изкарала инфаркт на крак.   Трябваше да я изпишат в понеделник. Тя се чувстваше добре, не изглеждаше да й има нещо и чакаше с нетърпение да се прибере вкъщи. Беше казала и на вуйчо ми, че като излезе от болницата ще отиде да го види за няколко дни.  
Майка ми отива в понеделник да си я прибере .....но нея я няма в стаята. Леглото й е празно....багажът й го няма. Не ми се мисли какво е изживяла в този момент. Сестрите не й казват нищо, докторът щял да й обясни. Идва докторът и й казва " Моите съболезнования"!!!   Просто така! Никой не си е направил труда да я уведоми, че майка й вече я няма. Никой!!!Никой не й се обади! Докторът може би си е имал други задължения и затова не е звъннал. Само толкова! За мен това не е нормално.
А аз разбрах по възможно най-глупавия начин. Получих съобщение във фейсбук от моя братовчедка, която живее в друг град и никога не ми пише или търси. Никой не искаше да ми каже. Майка ми е звъннала на ММ, а той не е знаел как да ми каже по телефона, затова е изчаквал да се прибере! Веднага се обадих на майка ми и й казах веднага да ми каже какво се е случило и тя само ми каза "мама"!   Аз знам какво означава да си мама и просто не можех да повярвам, че това е истина.  Още се опитвам да мисля, че е сън, лош кошмар и когато се събудя всичко ще е по старо му. Но не е! Нея вече я няма! Завинаги! Толкова много неизвестни има. Тогава е била единствено тя в цялото отделение и е имало само една сестра на смяна. В неделя вечерта се е чула с толкова много хора и е звучала добре. Какво се е случило никога няма да разберем! Никога няма да разберем от какво е починала! Казваха и, че е починала в съня си, и това до някаква степен ме успокояваше, че не се е мъчила, но аз вече не го вярвам, не и след като я видях!
Обвинявам се за толкова много неща. Обвиняваме се, че може би направихме грешка като позволихме да й направят тази интервенция. Че изобщо не трябваше да влиза в тъпата ни болница, в тъпото отделение, което след броени дни ще бъде затворено. На кой му се работи като знае, че след няколко дена вече ще е без работа? Поверихме я в ръцете на хора, които се подиграват с нас.
Обвинявам се, че в деня, в който се иска прошка не отидох да я видя, не й се обадих...забравих я! Имах я за даденост!   Моето любимо бабче!  Беше толкова добричка. Даваше сърцето си за нас. Обичаше ММ като свой внук, обичаше ужасно много и детенцето ми! Беше силна жена, която никога не се оплака от нещо. Никога не каза "Ще умирам" или нещо такова, като повечето възрастни хора. Майка ми чак сега разбира от нейни колежки колко неща е крила от нея, за да не я притеснява. Работеше до последно и не можеше да седи без да върши нещо. Беше жива, пъргава и работлива! Беше прекрасна Беше и винаги ще е в сърцето ми!
Спокойно мога да кажа, че ме е отгледала от парче месо.   Живееше при нас, след като се разделиха с дядо ми преди мноого години. Винаги беше покрай нас. Беше тихичка и кротка. Не пречеше на никой.   Можеше за нея да няма, но гледаше ние да сме добре.  

[always_and_forever]

Не мога да повярвам, че нея вече я няма и никога няма да я видя! Няма да я заваря седнала на дивана да си гледа любимите сериали или да ни посреща с грейнали очи на вратата. С такова желание се занимаваше с Алекс и тъжеше, ако не се видим по-дълго време. Винаги повтаряше "Много съм добре" , "ОК съм". И така си отиде от живота ни!  Догодина щеше да има юбилей 70години. 
Ако знаех, че когато се разделихме в петък, в болницата (когато за последен път я видях) щеше да е завинаги, никога нямаше да я пусна!!! Радвам се, че тогава отидохме всички и успя да ни види заедно. Целунах я и й казах, че я чакаме в понеделник. 
Никога не съм се чувствала така!
Написах най-тъжното писмо в живота си и й го прочетох, преди да я изпратим! Мислех, че няма да имам сили да го направя, но си казах, че друга възможност няма да имам  и го направих.  Съсипана съм вътрешно, много ме боли...Имам чувството, че очите ми пресъхнаха...
Обичам я ужасно много!  Имам много прекрасни спомени с нея и ще ги пазя всички завинаги в сърцето си! 
Мир на душата ти, любимо мое бабче!!!

[svekarva]

Силни прегръдки!
Съболезнования и да почива в мир! Не се обвинявай, писано и е било да си отиде - ако не от това, друго е щяло да бъде
Наистина със смъртта на бабите ни си отива и детството ни и е много тежко. Поплачи си, няма да ти мине, но поне ще ти олекне малко. Съвсем млада е била, 5 години само по- голяма от мен

[emmmmmy]

Съболезнования Миме. Да почива в мир. Не се яж, миналото назад не се връща.

[Lupercola]

Миме, 
Няма подходящи думи.

[alexandrova_90]

Съболезнования, Миме!

[pandapanda]

Съболезнования, Миме! Запомни я с най-хубававото и разказвай на Алекс за нея!

[bulche91]

Съболезнования! Аз винаги казвам че човек трябва да да си отиде когато е най-щастлив, отгледал деца  видял внуци пак и правнуци.На вас кураж!