Отдушник! част 2

[alexandrova_90]

Миленка, обичам те бе, жено!
Знам, колко си принципна.. Знам, защото имам чувството, че сме един човек в две тела.. Разбирам те по отношение на мнението ти за абортите, защото хиляди пъти съм казвала и спорила на тази тема и ги отричах до последно.. Ядното ми отношение си има причини, понеже едната сестра на майка ми, след две здрави, живородени и прекрасни деца, има 2-3 аборта след това.. Поведение, което за мен е недопустимо в 21 век и с толкова възможни предпазни мерки, да не могат да се опазят.. Другата сестра на майка ми пък, на другата крайност, повече от 15 години в опити за дете и така и няма да успее да бъде майка, на родено от нея дете.. И просто безкрайно се изнервях на несправедливостта, в цялата тази ситуация.. Без дори да съм попитала, правят ли опити да се предпазят и всичките процедури по спирали и някакви други там неща, които е предприела тя, за да не забременява и въпреки всичко се случва  
Та, след хиляди пъти, в които съм викала и не съм й говорила.. Се замислих, че монетата има и друга страна...
Ето, както е и при теб.. Взели сте, ужасно трудно решение, пред което не пожелавам на никого да се изправя, но мисля, че е най-правилното в създалата се ситуация.. И, макар да не е от огромно значение и едва ли би направило възприемането му по-лесно.. Те прегръщам силно и искам да знаеш, че съм винаги насреща, за да си излееш душата или да поплачеш.  

С теб съм

[svekarva]

Миленка
Минала съм през същото изпитание, зная какво ти е. Все още ми тежи, но съм сигурна, че това беше правилното решение. Дадох си обещание, че каквото и да ми струва ще родя второ дете и това ме успокои малко. Едно време беше абсолютно невъзможно да се предприеме нещо подобно преди да имаш две деца, така "стимулираха" раждаемостта. минах през ужасно дълга процедура с лекари /добре, че имам познати/, партийни и ОФ комитети за подписи и агитационни приказки и бях тотално съсипана. В последствие се оказа, че почти няма семейство без подобни сътресения, просто не казват...
Да, много имат репродуктивни проблеми, но още повече имат свръх продуктивни, въпреки взетите мерки . Случва се, такъв е животът. За първото говорим и съчувстваме, за второто мълчим и укоряваме. В крайна сметка и в двете става въпрос за семейно планиране и вървене против Съдбата с лекарска намеса . Грешни сме, но ако истински вярваме, Господ е милостив и може с времето да ни прости и да ни позволи и ние да си простим. Както казва Мари, всички тук сме от една страна на бариерата и трябва да си даваме кураж и да се подкрепяме
Наделинка, казвай вицове, нужни са в момента

[fanimira]

Какво да кажа повече, Миленка?! Кураж, не унивай, така е трябвало да стане   ще дойде лято и слънцето ще изгрее...

[Alichka]

Миленка, безгрешни хора няма. Не трябва да има и съдници. Прегръщам те силно! Дано намериш твоето островче на покой
Най-големият ми страх след двете бременности и раждания ми беше да няма непредвидено забременяване. Зимата целият стрес покрай връщането ми на работа се отрази на цикъла. Уж си знам, че няма смисъл от подобни притеснения и пак вътрешно нямах покой "Ами ако съм бременна как психически и физически ще издържа всичко това наново".
Ти си взела едно от най-тежките решения на една жена. Надявам се скоро да можеш пак да пишеш прекрасни неща тук! Надявам се скоро пак да се усмихваш заедно с нас!

[always_and_forever]

Миленка, много, много силно те прегръщам и съжалявам ужасно много за това, през което се е наложило да минете. 
Аз също, като повечето хора съм против абортите, НО никога не знаеш какво ти е подготвила съдбата и никога не трябва да се отрича нещо напълно.
Ужасно много вярвам в съдбата и съм сигурна, че всичко, което ни се случва е трябвало да ни се случи. Бъдете силни и не се обвинявайте! Сигурна съм, че да вземеш такова решение никак не е лесно, но вярвайте, че сте постъпили правилно, за ваше добро. Животът е прекалено непредвидим и няма как да знаем какво ни предстои.
Не се затваряй в себе си. Ние винаги сме насреща.  Ти си силна жена, имаш мъж, който е плътно до теб и прекрасно момченце. Бъдете силни и вярвайте във всичко хубаво, което ви предстои. 

[marta_kalpazanka]

Миленка, не сме се засичали във форума, но много обичам да ви чета.Постът ти ме провокира и да ти пиша.
Никой не е толкова безгрешен, за да се явява съдник за нещо.А мисля, че е време и ти да спреш да се обвиняваш.В случая решението е било взето от съдбата, но просто е трябвало да го преживеете.За всяко нещо си има причина.Винаги ще го помниш, но избледняват нещата.Нито тялото ти, нито бебчо са били готови за това.Ще се появи бебокът, когато трябва, в точния момент, ще видиш.
Поплачи си и се подготви за хубавите ти моменти, които ти предстоят.

Едно нещо ме е научил животът, никога не казвай никога и не се заричай, защото съдбата ти поднася точно такива изненади.

[milenkata]

Момичета благодаря ви!  Обичам ви имах нужда от вашата подкрепа признавам си... Затова общо взето избягвах да пиша,не ми беше до писане... Благодаря ви на всички прегръщам ви

[punk_girl123]

Адашче, като споделиш не олеква, но поне виждаш, че не се единствен в мъката си и срещаш разбиране. Тези дето не те разбират, не могат да си го представят и за това съдят. В крайна сметка, второ ще се появи в подходящия момент.
А като майка на две с малка разлика, мога да ти кажа, че човек трябва да е готов за такава ситуация, защото си е трудно. Понякога обстоятелствата вземат превес над принципите!

[fanimira]

Направо ти се възхищавам, Пънк! Как се справяш с двете? Пиши по-често, аз често се сещам за вас 

[Feribotka]

Миленка, думи нямам да ти опиша колко се възхищавам на жени, които имат смелост да споделят толкова лични неща по такъв хладнокръвен начин  Съжалявам много за това, през което ви се е наложило да преминете, но и аз вярвам в силата на съдбата и че ви предстоят много, много щастливи моменти 
Никой, който не е бил на твоето място няма право да те съди  Гушкам те много 

[fanimira]

Фери, не се сърди, но и да е бил на нейно място пак няма право да я съди. Учили са ме, че съдника е един и той е оня там горе  Всеки гледа от своята си камбанария, на някои жени и едно дете им е много. Имам познати, които си пушат с огромни кореми, ма то видиш ли и на първото нищо не му било станало пък едва ли не влязла да ражда с цигара  е това не е ли грях?!

[Feribotka]

Как ще се сърдя бе, нали затова сме тук Права си, само един може да ни съди, независимо коя религия с какво име го нарича   Това за бременните пушачки, сме го обсъждали много пъти 

[Cerise]

Миленка, не знам какво да ти кажа точно, но искам да кажа нещо. Не знам какво.

Преди години сънувах, че мама и направила аборт. Станах сутринта и отидох право при нея. Бях достатъчно голяма, за да получа откровен отговор. Каза, че е истина. Била съм на 8 месеца.(Аз съм чакана 3 години) Преценили са, че не е сега моментът и с това са приключили нещата. Не сме и отваряли дума повече за това. С брат ми имаме 2г.8 месеца разлика. Не е имало проблеми, нито с бременноста, нито с отглеждането му, защото тогава е бил точния момент. И нещата са се наредили. Така, че... принципите са хубаво нещо, но ти си имала своите аргументи. Понякога е по-правилно да се съобразим със ситуацията, вместо като коне с капаци с принципите. (Аз вече сума ти време съм в драма за смяна на фамилното ми име - принципи и желания, което далеч не е същото, но знам какво е в едната половина на мозъка да летят едни мисли, в другата коренно различни). А и чисто физически, си получила своя отговор. Нищо друго няма да ти помогне, освен времето. 

[milenkata]

Пънки, Фери, Фани 

Чери мисля че си права - може би не е бил нашия момент, Бобчо беше много малък още и все още е.. Искам второ детенце и вярвам че ще си имам, но наистина когато у дойде времето. Както беше с Боби - 1 година го чакахме и той си избра най-подходящия момент да се появи на бял свят... Може би малките душички там горе си знаят кога при кого да идат...

Гледам да не мисля много много за това, но имах нужда да си го излея признавам си  Относно съденето - казвам го , защото хората така сме устроени -съдим нещата , които не разбираме макар и без да искаме... Дори без да го осъзнаваме - редовно слушам разговори за това кой как какво направил и колко е грешен и поле точно обратния аргумент.. Дори като за пушенето - аз като бях бременна не ми се пушеше, но към 9 тия месец ми се допуши и си запалих, даже се консултирах с доктора и той каза ако ми се пуши да пуша, защото съм пушач от 15 г, и ако спра рязко е много по-голям стрес за организма ми и много по вредно за бебето отколко ако за паля отвреме навреме. Разбира се в рамките на нормалното - всичко трябва да е с баланс - имах приятелка която през цялата бременност си пушеше по цигара две на ден - на части, по малко по малко, но на нея си и се пушеше и да ти кажа - редовно я осъждаха като я видят - и е нормално, защото хората сме такива.. Колкото и да не ни се иска на всеки му се е случвало да си каже наум "Е как може такова нещо".. та затова... 100% има хора и особено жени , с репродуктивни проблеми, които биха ме разпънали на кръст заради постъпката ми и от тяхна гледна точка са си прави - те от години се борят за бебе и не могат да разберат защо някой съзнателно би се отказал от него... та така...

Благодаря ви за подкрепата, дълго време не бях писала, точно защото ме беше страх... самата аз исках да си изясня нещата преди да споделя... но се радвам че го направих, поолекна ми

[alexandrova_90]

Понеже сме подели така вълна..


От около година и половина не се пазим, а след сватбата си правим опити за забременяване.. Преди 4 месеца се оказа, че и двамата сме с тежка Инсулинова резистентност и от тогава сме на хранителен режим и лекарства.. Всичките ни усилия дават видими резултати в посока на редукция на тегло и подобряване на месечния ми цикъл, който беше станал на 40-50 дни.. Сега всичко е нормално да чукна на дърво.. Цикълът ми е на 29-30 дни и е като часовник.. Именно, затова и на 4ти юни 32 ден се усъмних, че ми закъснява .. Аз принципно съм човек, който спи по 5-6 часа само, а цялата седмица преди това всеки ден спях по 8-9 часа и бях като труп пак.. В събота реших да си направя един изостанал от преди тест и той се оказа положителен.. Бях толкова шашната, въобще не го очаквах!! Откакто сме на режима и пием лекарствата сме се отдали на любов в общи линии и не мисля "дали съм бременна?", чакам да стане време за контролен преглед и тогава вече с док да чертаем планове, какво да правим.. Обаче тоя положителен шуър чек ме шашардиса.. Изчаках Илиян да си дойде, показах му го и отидохме до болницата в събота в 3 следобед.. Направих кръвен и той също беше положителен, голям кеф, голяма радост..

Прогестеронът ми беше много нисък и това много ме притесни, ама нямаше какво да се прави.. Изчакахме до понеделник и сутринта отидохме в Щерев, док като ни видя, много се зарадва.. Изписа ми дуфастон и каза да повторя теста и да дойда следващата седмица, за да видим дали има ембрион.. Аз, обаче не можех да се отърва от гадното чувство на притеснение и може би с право..

Повторихме теста и бам ЧХГ-то спада.. Оказа се биохимична бременност.. Голяма съм късметлийка няма що  

Знам, че се случва постоянно, ама след такова чакане пък баш.. Беше ме бая яд в понеделник и си останах вкъщи.. Понаревах се хубаво..

Сега съм добре, гледам положително на нещата.. Вярвам, че сме постигнаи сериозен успех и само за 4 месеца успяхме да видим положителен резултат, било то и за малко.. Сигурна съм, че големия успех е близо и го усещам.. Приятно е да знаеш, че си на правилен път..

Казахме само на мама и майката на Илиян в началото (както и на нашата Рататуй, тя ми беше първия човек в главата, като видях + тест).. Сега, обаче имам нужда да казвам на хората и не се притеснявам от това, а ми става по-добре.. Странно някак?!   Със сигурност при следващ + тест, обаче няма да кажа на никой освен на Илиян..
Майка ми се зарадва до небето, разрева се.. После сънувала всякакви гадни сънища в събота.. Ужас.. Притеснила се.. Оказаха се притесненията с право, то хората са казали "Майчини мисли да не те стигат".. В понеделник като й казах го прие по-тежко и от мен 
Майката на Илиян бая ме напрегна, защото ми звънна поне 3 пъти в понеделник, за да ми каже, как "Нищо не е станало, не се притеснявай. Нищо не е станало толкова (около 100 пъти това изречение). Толкова сте млади (все едно не знам!)", което накрая вече във вторник, толкова ме изнерви, че й затворих.. То нищо не е станало, ама след толкова време това НИЩО е НЕЩО! Но си мисля, че това си е нейния начин да ме подкрепи и се опитвам да я разбирам, просто ми трябваше малко време, което тя не ми даде..  

Такива ми ти работи.. Сега ми е спокойно, дойде си ми хубаво, че се филмирах дали пък освен, че е биохимична не е и извънматочна, ама това са си моите болни фантазии.. Сега с нови сили ще си слабеем и когато се случи, ще се молим да е до щастлив финал