Отдушник! част 2

[marry_me]

Тони, трудна и мъчна ситуация, изживявате, освобождавате се и напред 

Малко ми е трудно да споделям публично лични емоции и събития... Обаче и на мен ми изпушват бушоните...
Леля ми почина преди три седмици, много тежко го изживяваме всички, мъчно, болно, смотано...      Баща ми го изживява много тежко, има постоянно високо кръвно и изкара лек инсулт  Сватбата ни е след два месеца и три седмици, а аз съм в такива настроения странни, рева, отпаднало ми, мъчно ми, всичко ме дразни, нервно ми е, смотано ми е... Ходих да мери рокли, не мога да се зарадвам в нито една  Не съм поръчала покани, дори вече не знам какво искам  Няма много време, а най-лошото е, че ми е все тая  Нещо хубаво да ти предстой и да не можеш да му се зарадваш 

Един ден се почувствах по-добре (1-ви Юни), реших да Ви поздравя, а то стана една дискусия за видимост на темите и ми стана ужасно смотано, че пак някакви негативни емоции. Само за протокола съм на мнение, че месечните теми, сватбените поимени теми и бебшките теми е редно да се четат само от регистрирани потребители минимум, защото в тях се споделят много лични неща.

Та така с отдушника  Shit happens all the time     

[Marri]

Тони, не знам какво да ти кажа, освен че вярвам, че имаш вътрешната сила да се справиш с това предизвикателство.

На много жени се случва да минат по този път....., но времето и малки сладки бебчета, лекуват тези рани.


marry_me, смъртта на близък човек в такъв момент е наистина тежък жребий. Това е нещо, което не може да се поправи и с което трябва да се живее.
Аз бих ти дала друга гледна точка. Мисълта, че твоята леля би желала да те "види" една щастлива и прекрасна булка. Всички тези хора, които сме обичали и ни обичат, но не са сред нас, искат да бъдем щастливи и най-малкото, което искат е да се помрачи такъв ден като сватбеният.
Бъди силна и вярвай, че твоята леля е около теб и се радва заедно с теб!


Относно форумските истории, ти най-малко имаше "вина" за, каквото и да е. Така се случи, че ти беше открила темата, нищо повече. И не знам дали разбра, но смъмрен беше създателят на другата тема, а твоята остана.
И напълно споделям мнението ти относно четенето на въпросните теми.

[marry_me]

Marri, благодаря за милите думи  Обаче ми е много смотано, искам да се освободя от това чувство и не мога 

[Marri]

Раните са твърде пресни, това е.....

Твоят годеник какво мисли по въпроса, как той приема цялата ситуация?

[marry_me]

Той загуби баща си преди 2 години и още не е преживял това и сега ме разбира напълно. Подхожда с разбиране, не ми дава зор, само внимателно ми напомня, че трябва да решим какво правим 

Относно смъмрянето - разбрах, и затова ми стана тъпо, защотото сте си прави да искате да е в друг раздел. От друга страна за настройки се изисква програмистът да е дал на някой достъп до модула... Дълга тема и не й е тук мвстото...

[svekarva]

Да оставим темата с темите Ама да знаеш, че си мисля, че си нов "стар потребител" щом с 43 поста и без нито един в месечната тръгна да отваряш  тема
Сега за другото - ако имаш възможност, потърси помощ от специалист. Трябва ти време да приемеш загубата, а ти го нямаш. Не върви да се насилваш ей така, щото трябва... Но решение какво ще правите трябва да се вземе и то бързо, а за това е нужен трезв поглед. Дали ще отложите или ще продължите, все ще е правилно и ще имате пълната ни подкрепа поне тук
Да, повторила съм няколко пъти трябва

[marry_me]

Ако си мисля, че съм разбрала правилно какво означава "нов стар потребител", определено не съм  Беше някакъв моментен изблиг, след толкова гадости да се опитам да изкарам някаква положителна емоция навън 

За специалист и аз го обмислям, времето минава, а аз не мога да се освободя и да продължа, а така не е добре за никой...

[svekarva]

Беше някакъв моментен изблиг, след толкова гадости да се опитам да изкарам някаква положителна емоция навън 

Казвам ви аз, че трябва да има и тема "задушник", да споделяме положителни емоции
Да, нужен е психолог, който да ти помогне да разбереш какво искаш
Ще мине и замине, това е животът...

[fanimira]

Като човек минал по тези пътища силно препоръчвам консултация/ии, мн.ч. ако е необходимо, при специалист. В България все още се гледа с недобро око на такъв вид специалисти, а човешката психика може да боледува като всеки друг човешки орган или система. Има много добри специалисти, които предлагат и консултации онлайн и впоследствие уговорки за сеанс. Най-важната и голяма стъпка е да признаеш, че имаш нужда от специализирана помощ пред себе си най-вече, което ти вече си направила, така че вече действай за откриване на специалисти.  Ако може да помогна с нещо съм насреща.
Като сме тръгнали да се оплакваме аз имам БАР от 18 годишна, вече 15 г. и със съответните специалисти и лечение успявах/успявам до сега да водя някакъв нормален живот. Та така... Кураж 

[marry_me]

Фани, аз съм за консултации (събеседване/сеанси) с две ръце, не страдам от предразсъдъци и стереотипи   Още повече, че само човек, който е ходил и знае положителния ефект, може да даде подобаващо мнение за психоанализата. Всички други са: "Чувал съм от лелята на вуйна ми, че приятелка на стринка й е ходила..." или пък "Гледал съм по филмите..."  

Едит: Браво за усилията за контролиране на БАР състоянията 

[emmmmmy]

в консултациите наистина няма нищо срамно и странно. на мен лично са ми помогнали в собствената ми борба с травмите от детството. разбира се- си е огромен труд и от страна на самия пострадал. терапевтът сам нищо не може да стори. нито само лекарствата.

Благодаря на всички които с времето все повече споделят, че са посещавали или че са имали/имат подобен тип проблеми. Едно че ми е образование и ми е важно да усещам реакциите ви, второ че аз самата съм си патила. И както казва Фани- заживях като бял човек. щото инак си е  ад.

[nadelina88]

Писна ми!!!!! Тотално ми писна от всичко.

Майка ми:
-Изчисти си къщата!
-3 дни ме е нямало вкъщи! (бях на екскурзия с училище)
......оказва се, че тя всъщност не си го казва ей така, била е у нас и е търсила лук, защото има ключ.
-Забранявам ти да ми влизаш в къщата вече!!!
Кипна ми. Мен ме е нямало у нас, но тя не се е сетила да се обади на Митко да го попита дали иска да яде нещо сготвено от нея. но иначе за това готвене влиза в къщата му, без да пита, ии... после прави забележки за чистотата й!!!!
Скоро минало ми трябваха пари, нямах кеш и й търсих. На следващата сутрин веднага Митко й ги занесе! След една седмица баба ми ме подпитва по телефона имаме ли пари...как сме...оказва се, че майка ми е споделила, че сме й взели пари на заем....казала е това на тях, но не е казала, че е й ги даваме на следващия ден...и баба ми не спи цяла седмица, че аз няма какво да ям!!!
Купихме си мека мебел за хола и маса...каним я да дойде да я види. Идва и вика "Масата не е венге.....май е черна" (пък то всичките венгета са различни мамка му..и е венге реално!!!!) "и меката мебел защо няма крачета...как ще я бършеш?".....е нормално ли е такава реакция...дори да е най-тъпото и грозно нещо...така ли се прави?!?!?!?!?
Ииииииииии още колко много....сякаш само цели да ме унижава.
Второ...имам две бременни приятелки! Завиждам им, усмихвам се и се радвам, но реално им завиждам ужасно!!! 
ИИИииииииииииии тотално ми писна....направооо съм потресена от начина, по който се стече живота ми.

[fanimira]

Наде, няма ли от кой друг да поискате пари? Някоя много много близка приятелка или роднина??? А ти как реагираш на нейните словесни "изблици"? Казваш ли й чистосърдечно, че това много те наранява. Едва ли го прави нарочно. Но ти си психолог и сигурно ги знаеш тези неща и аз едва ли съм ти в помощ в момента, просто исках да изразя съпричастност и подкрепа. Недей да им завиждаш на приятелките, опитай се да се успокоиш, трябва ти най-вече психическо равновесие за да се погрижиш за всичко останало.
Давам ти само пример: Снощи не съм спала заради болежки на каката, в 10 ч. ще си ходим у нас, където до сега правиха ремонт и всичко е меко казано бардак. Ще бъда с двете заедно, но мисля да пия кафе с момиче от форума и да отида на вечерна сватба на колежка от училище. Почти на 40 е, но все пак напук на всичко и всички ще облече бяла рокля, напук на това, че на 6 г. е останала сираче, учила и работила, помагала на майка си в грижите за дома и баба си, но вече всички се местят в Измир /след сватбата/. Желая ти нейната Сила! Кураж! 

[svekarva]

Наде,  И на трите ви се е насъбрало доста и лошото е, че е по едно и също време. Има такива моменти, сякаш целият свят се обръща срещу теб Пиши по- често, ако ти олеква. Затъжихме се за теб в месечната

[emmmmmy]

Наде, от личен опит-  вече и да ми намекват, ключове не давам. И го заявих директно последния път. Ма да съм й била дала, ако станело нещо. На улицата ще ги заровя, може много крайно да звучи, но няма да й ги дам. Било то на едната роднинска страна или на другата. Напатих се отдавна. Смени си бравата като начало, ше живееш по спокойно. Дистанция му е майката с такива роднини, не всеки има шанса да не го дразнят ...

А за бебетата- ти сама си го знаеш, но и аз да си кажа. В момента в който се отпуснеш и почнеш да се радваш.... Идва и хубавото.