Всичко за кумовете - част 4

[soulless]

Дори да прозвучи грубо - църквите днешно време са толкова комерсиализирани, че се потъпкват всякакви канони с цел да спечелят някой друг лев.

Не мисля изобщо, че е грубо - това си е живата истина. Канонът е едно, реалността - друго. Затова ще питам директно в църквата, преди да изпадам напълно в паника. Извинявам се, ако съм объркала без да искам някого, тълкувания в църквата много

[Lionelsa]

........ При кръщаването роднини не могат да са кръстници......

Мен вуйчо ми ми е кръстник 

Но не разбирам да ти откажат само заради финанси  Кой колкото може. Нашите кумуве са много зле финансово, с две малки деца. Но всеки рабора кумството по различен начин. За мен лично, това е голяма чест и отговорност.

[Ellito]

   И аз си мислия, че е чест и гордост да те поканят за кум , но на нас също ни отказаха 2 двойки. Причината беще финансова, но аз усещах , че не е само това. Дълго се чудих как можеш да откажеш такова нещо, но стигнах до извода, че има хора които просто не могат да поемат толкова голяма отговорност (каквато всъщност е кумуването според мен). Аз лично много тежко го приех, и много страдах че ни отказват. Няколко месеца нямахме никакъв вариант, аз вилнеех , как няма да си намерим добри кумове, а милото ми постояно повтаряше че когато е писано те ще се появат.  Големи скандали бяха, защото аз не вярвах в това. В последствие поканихме двойка не чак толкова близка до нас, която толкова много се трогна от поканата, че още тогава разбрах че са правилният избор (вече сме изключително близки). Така че чистосърдечно мога да кажа че наистина хората се появяват сами в точният момент, колкото и странно да звучи  Късмет ти желая в това !!!

[soulless]

Ellito, благодаря ти много за моралната подкрепа! Оказа се, че ти си една чудесна орисница, защото вчера след като прочетох поста ти, се поуспокоих, а малко по-късно вечерта си намерихме кумове Много добри приятели на любимия, страхотно семейство, съгласиха се веднага, без да му мислят много, всъщност изобщо. Много точни хора, страшно се радвам, че ще ни бъдат кумове точно те и ще можем спокойно да си движим организацията оттук нататък... Беше ми адски притеснено и се радвам, че тази грижа ми падна от плещите

[posum]

Тези, които сме харесали ако откажат, не знам какво ще правя . Нямаме мн приятели, даже хич и

[rafaeLa]

Посум ти пък не мисли такива неща .. ще се съгласят, ще видиш!

[soulless]

Тези, които сме харесали ако откажат, не знам какво ще правя . Нямаме мн приятели, даже хич и

Стискам палци да излязат сериозни!

[posum]

Ох, дано. Те живеят в София, ние сме от Пловдив и от преди НГ не можем да се свържем с тях . Отделно кандидат-кумът дължи пари на свекър ми, които са му предложени и съкровището е зле настроен към него.
Пълна лудница.
Лошото е, че ние сме домошари. Нямаме мн приятели и излизаме мн, мн рядко, предимно двамата и съответно нямаме резервен вариант.

[госпожица]

Ами посум, защо искате да си поканите за кумове хора, които не харесвате  Колкото и да не излизате все имаш поне 1 близка приятелка, братовчедка или сестра, а той поне един приятел или колега, не е казано, че кумувете трябва да са двойка, по-добре си измислете хора, на които можете да разчитате и с които можете да се забавлявате

[posum]

Госпожице, не си ме разбрала правилно.
Хората, които сме набелязали за кумове са страхотни хора. Мъжът е на 45, но е с акъл на 20-годишен. Харесвам го много. Приятелката му е прекрасен човек. Слушат метал (като нас), просто в последно време кризата го удари, крадоха му ГСМ-а и затова не може да се изплати на съкровището, а не знаем новия му №. Мн объркано звучи, знам.
Иначе, имам една-единствена приятелка, но живее в Тутракан. Под голям въпрос е дали ще успее да дойде на сватбата ни, какво говорим за кумове тогава?
Аз работя в колектив с 40  мъже и 7 жени, а той с 50 жени и 3-ма мъже. Та и колеги не стават. Абе, сложно е, а и ние сме 1 темерути... . Нека се свържем с тях, пък ако откажат, ще мислим нещо.

[Nina Style]

posum Не мисля,че сте темерути,защото времената станаха такива,че всеки се е затворил в къщи и няма време за никой освен за себе си. Вариант ви е да поканите и някои по-близки братовчеди. Вярно е че най-добре да са хора,които харесвате,но по-някога това е невъзможно за тях. Последно време хората се стряскат,когато ги поканят за кумове,защото това си е голям разход. Но пък си е голямо уважение спрямо тях. Успех и дано да откриете бъдещите кумове. 

[divanetata]

Ellito, няма защо да съжаляваш, че ваши приятели са ви отказвали да ви бъдат кумове. Според мен не всеки човек става за кум/а и ако той самият е наясно с това, много по - достойно е да откаже, отколкото да се съгласи и после да се ядосваш с него. Ние например поканихме за кумове един приятел на милото с неговата приятелка и те се съгласиха веднага. Поканихме ги около година преди сватбата, защото си бяхме оставили доста време за организация. След това хиляда пъти съжалихме, че сме ги поканили и че те приеха, защото те явно са от хората, за които кумуването не е никаква чест и отговорност. Аз пък приемам това да поканя някой за кум/а като израз на уважение и т.н. и ми беше много обидно тяхното поведение или по - точно липсата на какъвто и да е интерес към сватбата, както и това, че не ни оказаха никакво съдействие за каквото и да било (като казвам никакво имам предвид наистина никакво). Вследствие на всичко това около 3-4 месеца преди сватбата срещите ни станаха все по - редки, а след сватбата съвсем се отдалечихме - аз не съм виждала и чувала "кумовете" ни от 5 месеца, единствено милото се чува от време на време с кума, а с кумата не поддържаме абсолютно никакъв контакт. Така че приеми, че тези хора просто са ви направили услуга като са ви отказали, защото благодарение на това впоследствие сте намерили хора, които наистина заслужават да бъдат ваши кумове 

[Ellito]

Ellito, няма защо да съжаляваш, че ваши приятели са ви отказвали да ви бъдат кумове. Според мен не всеки човек става за кум/а и ако той самият е наясно с това, много по - достойно е да откаже, отколкото да се съгласи и после да се ядосваш с него. Ние например поканихме за кумове един приятел на милото с неговата приятелка и те се съгласиха веднага. Поканихме ги около година преди сватбата, защото си бяхме оставили доста време за организация. След това хиляда пъти съжалихме, че сме ги поканили и че те приеха, защото те явно са от хората, за които кумуването не е никаква чест и отговорност. Аз пък приемам това да поканя някой за кум/а като израз на уважение и т.н. и ми беше много обидно тяхното поведение или по - точно липсата на какъвто и да е интерес към сватбата, както и това, че не ни оказаха никакво съдействие за каквото и да било (като казвам никакво имам предвид наистина никакво). Вследствие на всичко това около 3-4 месеца преди сватбата срещите ни станаха все по - редки, а след сватбата съвсем се отдалечихме - аз не съм виждала и чувала "кумовете" ни от 5 месеца, единствено милото се чува от време на време с кума, а с кумата не поддържаме абсолютно никакъв контакт. Така че приеми, че тези хора просто са ви направили услуга като са ви отказали, защото благодарение на това впоследствие сте намерили хора, които наистина заслужават да бъдат ваши кумове 

Съгласна съм с теб  смятам че имаш право. Аз също съм си мислила за ситуацията, в която приемат поканата ни и в последствие ни разочароват с безразличие. Понякога съм си мислила , че грешката е в мен,че възприемам кумуването толкова сериозно и отговорно, и очаквам от хората прекалено голяма подкрепа и емоционална връзка с нас.  За съжаление хората са различни. Истината е според мен е просто човек да намери добри приятели с които да споделя добрите и лошите мигове в живота си, а ако те станат и кумове още по добре! Все пак са по важни отношенията в семейството, а  кумовете са само съпътстващи на младоженците   

[Mariaid]

За жалост понякога става така....разни хора - разни идеали, едни се вълнуват, други не 

[Hekseskud]

Напълно подкрепям момичетата! Аз ще дам пример с мен, която съм била то другата страна - кумувах, без да имам желание за това.
В една от другите теми разказах какви проблеми имам със семейството ми в момента, при организацията на сватбата ми. Та тези проблеми не са от вчера.

Така се оказа, че човек от родата, с който нямам кой знае какви отношения, щеше да се жени и семейството ми ревна да му кумувам заедно с приятеля ми (бяхме заедно само няколко тогава!!! и не се знаеше изобщо как ще се развият нещата между нас). След много рев и скандали, тъй като вече 2 двойки им бяха отказали се наложи да приема, защото ми писна да ми се звъни по телефона и да ми се реве през час.
Нямаше такова измъчено нещо като това ми кумуване! Беше кошмар като организация, тотално не в моите разбирания за нещата, да не говорим, че с младоженците почти не се виждаме и до ден днешен, защото просто нямаме какво да си кажем - нито сме близки, нито имаме някакво общи теми на разговор - просто една измрънкана случка, която наистина - ако мога да върна назад времето, щях да отменя, въпреки ужасните скандали...Ние просто бяхме едни свидетели и толкова.
Та, така - и от другата страна на барикадата да ти кажа - НЕ СЪЖАЛЯВАЙТЕ! Ще намерите хората, за които ще е радост да споделят деня ви и да бъдат ваши кумове!