Кога/как разбрах, че съм бременна?

[deslona]

Да се включа и аз в темичката.Година преди сватбата правехме опити и нищо.За капак на всичко в един момент у мъжо се появи проблем.Горкият се тъпчеше с какви ли не лекарства и инжекции.Беше готов да отченим сватбата -мислеше си,че никога няма да имаме деца/то това бе най-излишното и глупаво нещо/.Толкова много го обичам :twohearts:След сватбата тичахме по Плевен,Търново лекувахме какво ли не/защото в крайна сметка никой не можа да каже какво му е/.
Накрая реших и се разрових из нета и му направих едно самоволно лечение от билки и 5-6 вида витамини.Докато януари месец тази година ми закъсня само два дена.Но аз след година и половина опити толкова ми се искаше да видя  ,че си купих тест.И какво да видя - едвам забележима втора черта .
На другия ден си купих още четери.И с всеки ден ставаше все по видима.Незнаех на кой съм свят и в момента,в който доктора потвърди.
Да ама не нали трябва всичко да е по-трудно на 31.01.2009 прокървях зверски.Звъня си аз на доки и започвам с тъпченето на лекарства,да ама не.Хубавото в цялата история,е че ми се разминя без кюртаж.Направих нямаше вече втора черта
Незнаех кога трябва да ми дойде-казват до 40 ден.Но на 03.03 усещам нещо в мен вече познато като симпоми.Някакво тръпнене в стомахаКъм 5,00 сутрина вече отдавна наспана се пристраших да направя тест.И просто не вярвах на очите си-ярка изразена 
Веднага звъннах на милото/беше нощна смяна/ да му кажа.От тогава ме гледа като очите си.Имах малко влизания в болница с болки,но всичко за сега е минало.
Тъпото,е че не може да ми определят термина-нямам първа дата на последен цикъл.Дори доки е смаян как след аборт ми се е отделила яйцеклетка и то веднага.Но чудото явно ме е навестило

[anellly]

  deslona   историята ти е много трогателна! Много се радвам , че ще си имате малко съкровище!!!  Да ви е живо и здраво и много , ама много да ви радва!!!

[Вероника]

Чудото идва винаги когато не очаква човек 

[Боги]

 deslona, много се радвам за теб, стават чудеса стига да ги искаш. Безпроблемно раждане

[deslona]

Благодаря за милите думи момичета.Страхотни сте

[fanitoooo1]

Разбрах,че съм бременна на 8-я ден след закъснението,просто предчувствах...Напраавих си тест и беше положителен...Изминаха се няколко дена от както съм бременна и ми е много странно,защото това е моята първа бременност в живота ми  В момента много ми се гади,но не повръщам  ,постоянно ми се спи и ям като за световно,а съм 46 кила  Надявам се през идващите месеци всичко да бъде нормално.И пожелавам на всички бременни и майки да са живи и здрави и дано да имат прекрасни деца...

[beb4eto_na_me4o]

Аз предполагах доста рано. Може би две седмици преди да ми дойде започнаха силни болки в кръста, после ниско долу в коремчето и ужасно ми се спеше. Месото ми миришеше на мърша, а зърната ме боляха все едно съм ги стискала цял ден. Обаче не смеех да се надявам, защото беше толкова рано. И изчаках известно време, на 3 ден закъснение направих тест и беше отрицателен и аз реших, че нищо не е станало. Обаче не ми дойде, на 10 ден направих втори тест и вече имаше една блеееееедичка втора чертичка. Много се зарадвах, обаче с таткото решихме да изчакаме още малкоо....и на 15 ден направихме още един тест вече с дебела ярка черта, която се показа общо взето веднага...И така. Вчера вече видяхме и сакчето и, живот и здраве, другата седмица пак съм на ехограф, да видим вътре и ембриончо 

[vanessssa]

Честито мила  Толкова ме зарадва!!! 

[mimeto_]

Здравейте мами! Реших и аз да споделя тук, защото вашите истории ме изпълниха със спомени..
Беше май месец. Аз бях само на 17 (1997г.) Имах си гадже. Никога до сега не бях си помисляла да правя секс. Бях млада.. И така.. Една вечер бях в апартамента на гаджето ми.. И така какво и как стана незная.. Но тогава го направих за първи път.. И след няколко дни аз започнах да се чувствам отпаднала, спеше ми се, започнах да ям МНООГО (аз наистина бях дебела, но за бала отслабнах, а аз имах бал на 16, защото бях тръгнала година по-рано, а тогава гимназията беше до 11 клас) и реших да направя теста.. Наложи се да чакам няколко минути. Докато чакам треперех. И накрая какво видяха очите ми..  ОНЕМЯХ! Бях млада.. Как аз-17 годишно момиче ще гледам дете, ще сменям пелени вместо да си излизам с приятели по дискотеките.. НЕ! Не исках и не можех да повярвам. Трябваше да отида на лекар. Ходих. И с нетърпение чаках резултата. Накрая дойде. Докторката каза ''Честито! Бременна сте!'' Как мислите че реаграх?  ! Каква глупост бях направила! Как можах, глупачка такава..! Накрая мислех да абортирам. Казах на нашите. Майка каза да направя аборт, а татко (лека му пръст) каза, че ако направя аборт незнае какво ще става.. Как можех да се противопоставя на баща си.. И аз исках да направя аборт, но.. И в крайна сметка аз родих детето, но нали знаете.. Трябваше да се оженя. И след 3 месеца аз се ожених за бащата на детето.. Забравих да добавя, че няколко дни след като разбрах, че ще имам бебе аз започнах да го обичам.. И не исках да абортирам.
Минаха месеци, ожених се.. Живях добре, съпругът ми замина за казармата.. Той също беше млад-на 18..
Минаха 9 месеца..  1998г. Наближаваше терминът ми-на 30 януари. Влязох в болницата. Но.. принцесата подрани.. Аз имах рожден ден на 23 януари.. Към 12, в полунощ на 24 януари аз имах контракции, водите ми изтекоха. Към 3 часа сутринта аз започнах да раждам. Раждането продължи 13 часа, тъй като бях малка..
Бебето се роди, беше момиче.  Аз истущена я поех в ръцете си, радостна, плачеща и доволна, че я родих.

И така годините се източиха.. Тя стана на 12.. Сега сме като приятелки и празнуваме рожденните си дни заедно Чесно казано аз не съжалявам, че се лиших от купоните, дискотеките и сменях пелени  Е те бяха само напишкани, защото имахме проблеми после, но се оправи.. Истината е, че беше много ревлива, а аз нямах с какво да и запуша устата (т.е нямах много кърма..) Но сега е едно чудесно дете, което адски много обичам и за него живея.. Ех, един ден и тя ще стане жена...

Мами, не си мислете, че само бременноста е хубав период.. Ами като детето порастне, като порастне първото зъбче, първата дума, първата крачка.. Ами като порастне.. Първата шестица... Ами първото гадже..  Как ще се конти само..  Айде дано бременностите ви да са леки и децата ви носят много радости и да ви слушат! Успех! И дано бременностите ви са успешни!

[Дидето]

Прекрасен разказ 

[a_iordanova]

Хайде да раздвижа малко тази темичка, смятам че една от най-хубавите  а и докато не съм забравила Шегувам се, разбира се! Мисля, че никога няма да забравя този ден, така чакан от мен и таткото.Месеца, в който забременях и се случи Чудото, защото за мен това си е чудо, бяхме отпуска с моя мъж (август), бяхме решили да си починем от лекари, изследавния процедури и т.н. Не съм следила овулация, не съм мерила БТ, нищо просто се отдадах на релакс и бях сигурна, че на есен ще бъда готова за вече сериозно занимание по нашия проблем. Трябваше да ме посети лелката в началото на септември, имах всички признаци на М, по нищо не можеш да познаеш, че просто този месец е решила да не идва. И понеже както винаги бях сигурна, че ще дойде дори и не помислих да си направя тест, докато деня преди да видя чертичките сънувах моята приятелка, която предишния месец ми обеща да ми подари тест за бременост но така и не се видяхме с нея, за да ми го даде (всички тестове за бременостт, които е подарила на приятелки се оказват положителни). Та сънувам, че ми го подарява теста и ме накара да го направя, тя го взе от ръката ми и каза Положителен е, аз така и не го видях в съня теста, просто се събудих, станах и имах останал от предишния месец тест и го направих, просто след този сън бях сигурна че има нещо!
След 5 минути отидах да видя, взех го отворих го и не можах да повярвам на очите си, първо помислих че ми се привижда , затворих го и пак го отворих и двете чертички отново бяха там....Отидах до мъжа ми, който още спеше и го събудих и попитах, колко чертички вижда...той каза две и какво занчи това? Ха милия, ми ще ставаш баща! Е този отговор не го очаквах .....Аааа, аз на тестове не вярвам!!! Сега след време като се замисля, мисля че реакцията му беше логична, все пак след толкова време е нормално човек да се съмнява.

Сега сме щастливи и очакваме нашето съкровище, надявам се всичко да мине добре до края и накрая да имаме едно живо и здраво бебе, без значение какво ще бъде!

[DANI_21]

здравейте, реших да пиша макар че още не съм сигурна че съм бременна, но имам някои от симптомите-гърдите ме болят, адски ме боли корема това вече е от 10 дена но не ми идва и ми закъснява с 8 дена, но цикъла ми е много нередовен и адски болезнен затова вече мее страх да си правя тест защото разочарованието е много гадно и всеки път плача след отрицателния резултат и сега мее страх пак да си направя тест. Но има и друго аз много искам дете а моят приятел казва че много мее обичал но все още не бил готов за дете, искал още поне 2-3 годинки да си поживеел а тои е на 25 вече а аз какво да чакам когато тои иска ли? но тайничко се надявам да съм бременна а тои ако иска аз си мечтая за дете вече 2 години..

[m_eleva19]

вИЖДАМ, ЧЕ ТЕМАТА НЕ Е МНОГО ПОСЕЩАВАНА, вЪПРЕКИ ЧЕ Е МНОГО ИНТЕРЕСНА, аз още не съм напълно сигурна, но имам освен двете чертички, едната не е много ясна, болки в гърдите, които започнаха още на 3 ден след овулация, зверския апетит, чак милото се уплаши и ми каза че се настървявам, честите позиви за пишкакне и ужасни газове....като потвърдим и оздравея, ще запиша и емоциите около събитието

[vanessssa]

Aх, че хубава новина. Бягай в другата темичка, че да честитя спокойно!!!!

[flower84]

Хайде и аз да се разпиша тук:
Така се стекоха нещата че затвориха офиса и ме съкратиха от работа август месец и моя мъж се прибра ден след това от рейс (моряк е), еми какво да ви кажа 7 месеца не се бяхме виждали, бурни дни и нощи имахме на 12 август ми беше дошло за последно, моя цикъл е около 34-35 дни, та го очаквах на 14 септ. Аз естествено изобщо не съм си мислила, че може да съм бременна., не сме се пазили, ама си казвах точно пък на мен ли ще ми се случи още първия месец... На очакваната дата 14 септ. бях във Варна на очни и се реших да си направя един тест ей така за всеки случай, правя го аз и.. в момента в който чакам резултата ми звъни телефона - мъжа ми с въпрос какво правиш.. ми викам - тест си правя.. и отчитам резултата - отрицателен, мъжа ми каза да не му вярвам (той е от тези дето щом сме го направили няма как да не е станало), ама аз като видях една черта нямаше повече какво да му мисля оставаше ми да чакам да ми дойде... и така дните се нижеха, а насреща нищо.. миналата година имах едно по-голямо закъснение от 10 дни и си бях казала че ще изчакам още. Мъжът ми не издържа обаче и на 22 септ. вечерта спряхме на една денонощна аптека и купихме нов тест, искаше още тогава да го правя, ама аз нали съм тъпо и упорито викам за какво да го хабим теста като утре може да ми дойде.. та не го направих.. на сутринта мъжа ми имаше работа извън града и замина рано рано, аз се наспах едно хубавичко, станах грабнах теста и отидох до тоалетната, ами.. какво да ви кажа то докато мигна и двете чертички бяха на линия по ясни не можеха и да бъдат, ами сега.. аз неверницата с положителен тест, едновременно бях шашната, очите ми се напълниха със сълзи и някак си не знаех какво да правя... обадих се на мъжа ми казах му, а той толкова много се зарадва милия, а аз продължих - отивам за втори тест, на този може нещо да му има, милото ми момче само се засмя и каза отивай ама резултата си е ясен още от самото начало.. та така и втория съответно беше положителен.. тогава разбрах какво означава да изпитваш едновременно радост и паника, но по-хубава новина от това нямаше нито за мен, нито за мъжа ми...