Как преживявате раздялата с любимия?

[fiibi_bg]

Иска ми се да разбера как се справяте с раздялата с любимия човек?Било то за 1 ден , 1месец или година!На нас ни се наложи да се разделим с моя любим за шест месеца.И повярвайте ми първата седмица е направо ужас!  :girl_cray2:Иде ми да  , защото незнам как ще живея толкова дълго без него! :girl_cray3:Незнам само аз ли съм така?Вие как се справяте?Дайте рецепта за оцеляване.Лошото е че е в чужбина и комуникацията ни е затруднена.Добре че има  и :photo:а от време на време и

[silverarrow]

Fiibi, мисля, че аз мога роман да напиша на тази тема. Накратко:
Запознахме се с моя сегашен съпруг преди доста години (1999) - тогава  той живееше в Маями, а аз в Ню Йорк. До 2002 ние пътувахме всеки месец, ту единия, ту другия, за да се виждаме и отделно от това, приказвахме с часове на ден по телефона. Спомням си как съм седяла уиикендите със handsfree-то на ухо, и телефона със зарядното, и сме приказвали 9-10 часа...малко или много бяхме свикнали и откровено казано, изобщо не се чувстваше като long-distance връзка. Както и да е... 2002ра, той най-сетне се премести при мене и заживяхме заедно... почти. На него му се налагаше да пътува до България по работа поне 2-3 пъти в годината за 2-3 месеца. Тези раздели бяха много по трудни и много повече ми тежаха - след толкова дълго време, двамата започвахме да живеем в два различни свята, с различни проблеми и нрави и понякога, сякаш говорехме на различни езици. Най-тежко беше лятото, когато е денят е дълъг, нощите са топли, а нямаше с кой да ги споделя  . С много нетърпение чаках той да спре да пътува и най-накрая като истинско семейство да заживеем заедно. Да, но не! През 2005, моят съпруг получи страхотна оферта за работа и трябваше да се премести за перманентно в България. Аз исках той да е щастлив, дадох благословията си и така... сега пътуваме веднъж на месец - ту той, ту аз - много време изгубихме в път, много $$$ в билети, и още повече $$$ в тел разговори. Но знаеш ли, сега събиранията са още по сладки и дори и почти 7 години откакто  се запознахме , все още се чувстваме страхотно близки и нашата любов само расте. За в бъдеще ... чакам отново да се събереме - най-вероятно през 2008, ако междувременно, на мене не ми омръзне и се върна в България 

Надявам се да ти е по-леко, като знаеш, че има и някой друг като тебе...

[fiibi_bg]

silverarrow това е много  Не че ми олеква като чета за вашите преживявания,но някак си е друго ,когато споделиш с другиго!И ние преди да се оженим пътувахме постоянно,защото живеехме в различни градове и постоянно говорехме по тел /добре че поне тел.ни разговори бяха безплатни/.И аз така 4-5 часа.Случвало ми се е да заспивам докато си говоря с него,а той затваря,звъни отново и ми казва да се преместя на спалнята! *db*Знаех че ще трябва да се разделим за толкова време,но след като се събрахме да живеем заедно и сватбата мина,след всички тези прекрасни взаимносподелени мигове,раздялата е ужасно трудна!Като се замисля че всичко го правим за пари...........
Благодаря ти много silverarrow!И успех

[nevidimo dete]

Здравейте и от мен... нека и аз да се включа. Последните няколко години всичките ми връзки бяха от разстояние - аз съм от Пловдив и все така се случваше, че имах връзки с хора от София. Накрая ми омръзна и се преместих да живея в София, след което... голямата ми лщбов се оказа от Пловдив. И аз много трудно преживявам раздялата, и аз все плащам безумни сметки за телефон, за пътуване и... много сълзи. Винаги, обаче, в главата ми е една мисъл - мигът, в който се срещаме отново. Представям си различни сценарии - какво си казваме (ако изобщо гожорим), как се целуваме, как се прегръщаме... Не че това помага до край, но поне прави нощите малко по-поносими. Приеми един савет от мен - когато си легнеш вечер, мечтай! Заспивай с някакви безумни мечти за бъдещето и ще видиш, че, колкото и да не ти се вярва, ще заспиваш с усмивка на уста 

[denisimo]

Ох и на нас ни се сключвало  Ноември 2005 милото най-неочаквано замина за чужбина-предложиха му нова работа и двамата го обсъдихме и решихме, че щом е за по-хубава работа и за повече пари (естествено, че и за пари fiibi, живота у нас ни принуждава да е така, искахме дете-трябват повече парички) да замине за половин година. Три месеца беше в чужбина и после още пет в България, но в друг град, тъй че първоначалните 6 станаха почти 9 месеца  . Първоначално много се притеснявахме и двамата-никога не се бяхме разделяли, дори ни минаваха мисли, че може да си развалим семейството, да се поочуждим, обаче нищо такова не стана  . Чувахме се или си пишехме всеки ден, абсолютно всеки, той много работеше, аз наблягах на работата и на срещи с приятелки и времето мина. Успяхме да се настроим на правилната вълна явно и гледахме на това като на най-последните дни един без друг (понякога вечер ми беше мноого тъжно, но пък понякога си се наслаждавах на завидна тишина и спокойствие) и си обещахме, че никога вече няма да се разделяме. Да си призная и на милото крепящата идея беше, че щом се прибере и веднага си правим бебе, аз не бях много съгласна първоначално, но после се съгласих и сега чакаме  .

[fiibi_bg]

Благодаря ви много момичета!Съветите са много ценни!
А denisimo и ние само за това говорим,как се прибира и си правиме бебе!А всъщност си мечтая първо как се прибира и отиваме на море  *YAHOO*Мисълта за бебо много ни крепи и двамата.Даже бяхме решили по едно време да го направим преди да замине,но пък сама и бременна 
nevidimo dete аз мечтая безумно много.Мечтая за това какво ще бъде като си дойде,мечтая и за по-малки неща:как ще чуя гласа му ,как ще го зърна по skype!И мечтите се сбъдват общо взето

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Ох и аз имам такъв опит с раздяла...
2004г. с милото тъкмо се бяхме запознали и тръгнахме... изминаха 3 прекрасни месеца, в които всеки ден бяхм езаедно и/или говорехме с часове по телефона (а и двамата бяхме от София ) и... той замина на бригада в САЩ за... 5 месеца!  Толкова дълго ми изглеждаше..., това беше повече време, отколкото бяхме заедно ... толкова много плаках на летището след като замина...

Но с течение на времето някак свикнах с мисълта, че няма да мога да го виждам, толкова често като преди (хм, често, всеки ден бяхме заедно)... Започнахме да си пишем-аз по-често, даже всеки ден му пращах мейл и/или смс - и да си звъним, той ми се обаждаше по няколко пъти в седмицата или всеки ден и също ми пишеше мейли и пращаше смс-и! Така се бяхме разпределили (негласно) аз да пиша често, а той да се обажда често!!!

И така тази раздяла не ни попречи! Даже напротив накара ни да осъзнаем, ч ене можем без този човек и че се обичаме!!! Накрая даже съвсем бях свикнала с мисълта, че го няма до мен!!!

Времето мина, аз нямах търпение да го посрещна на летището и само като сепогледнахме след толкова време си казахме всичко онова, което не можехме с думи...

Това беше едно изпитание на чувствата ни още в самото начало на нашата връзка и сега като си спомним си казваме, че е било за хубаво, защото знаем, че вече нищо и никой не може да ни попречи да се обичаме, да сме заедно и да сме щастливи!!!
Това е от мен!

[Sheila]

Подочувам, че Фиби май е прекарала сама, без любимия си рожденния ден. Подочувам и че той ще си дойде след време.... Не знам точно за какво става въпрос, но бързам да я подкрепя. Така времето ще мине по-бързо и ще намери сили да дочака късметлията... Мила, не се давай! Очевидно си заслужава чакането и усилията! Поправете ме ако греша

[fiibi_bg]

Ами не само рожденния ден,ами Коледа,Нова Година,Ивановден,14-ти февруари,8-ми март,Великден......много са!А и той имаше рожден ден на 13.12 един ден преди моя /пак сами/.
Разбира се,че си заслужава чакането,но е адски много.

[silverarrow]

Аз мисля, че сме изкарвали неговия рожден ден 1 път заедно и моя 2 пъти от общо 7 годишната ни връзка. С всичко се свиква, мисля, че  така нашата връзка е по-здрава. 

[fiibi_bg]

Права си silverarrow!Със всичко се свиква! :girl_wink:Аз постоянно си мисля че нашата връзка също ще бъде по-здрава!
И преди бяхме все разделени,но поне успявахме да говорим с часове по телефона,а сега разговорите ни са доста по-кратки!А искам толкова много неща да кажа!

[silverarrow]

Фийби, сигурно сте се сетили де, но аз да кажа, няма ли как да се чувате за без пари по skype ili google  talk? И двете програми са доста добри...

[fiibi_bg]

Фийби, сигурно сте се сетили де, но аз да кажа, няма ли как да се чувате за без пари по skype ili google  talk? И двете програми са доста добри...

skype имаме и web cam също,но работата му е малко секретна и не може да го ползва когато иска!успяваме засега да се преборим!

[silverarrow]

Ох, Фийби, миличка, той не е в Ирак , нали? И това, че е военен, значи ли че и друг път ще се разделяте... много съжелявам ако е така... но съм сигурна, че ще устоите и събиранията ви ще са толкова по сладки. Ние когато сме разделени, гледаме да се влъбяваме в кариерата, за да минава по-бързо времето и това помага... може би и ти ще успееш  така 

[fiibi_bg]

Надявам се да не се разделяме повече , поне така обещава  :girl_wink:Ще видим!А за събиранията после гаранция че ще са сладки