Детето достатъчна причина ли е за сключване на брак

[carlyangel]

Съгласна съм с Bademka.
Всички мои познати се ожениха заради бебето... С връзки от по 1 - 2 месеца или малко повече, момичето забременява и хоп - сватба. От всички съученици, колеги и познати засега само аз ще правя сватба, така да го нарека 'по любов'. Повечето си мислят дори, че съм бременна щом ще се омъжвам.

Аз пък не познавам нито една такава двойка и честно казано прочетох тук за подобни истории.Изобщо не знам как може да познаваш някого от 2 месеца,да забременееш от него и на всичкото отгоре да сключите брак.Остави женитбата,ами детето?Не знам,много архаично ми звучи това,мислех че тези неща са отживелица,но явно греша.

[fbvgb]

carlyangel, аз също не бях ставала свидетел на подобни неща, но когато чух и го видях с очите си повярвах. Не съдя тези хора, в крайна сметка те сами носят отговорност за делата си и това ще е на тяхната глава, не на моята, но ми се струва, че в днешно време в повечето случаи става или така или изобщо не искат да се женят. Съдя по обкръжението си. Затова всеки път, когато влизам тук и виждам толкова амбицирани млади хора, които влагат всичката си любов в организацията на сватбата си, се успокоявам, че все пак има и доста нормални двойки - тогава писането тук ми става още по - приятно. 

[Миши]

carlyangel аз също познавам такива двойки, които съжителстват заедно заради детето. Даже нещо повече - има случаи, когато момчето прави нарочно бебе, за да задържи до себе си приятелката си. Това вече мен ме потресава. Когато научих, че има и такива нагли хора ... просто останах без думи. Това за мен е недопустимо, но реално има и такива случаи. Затова и аз държа да има сватба преди да се появи бебчо, за да не се каже " ето и тя забременя и реши да се жени " . Но и да се появи преди да има брак то знам , че ще е желано и направено съзнателно и с любов.

[Деница Звездица]

Нашите бъдещи кумове са били от ученици в една приятелска компания. На един купон се виждат с нови очи (по думите на мацката), вдъхновяват се, влюбват се и след 3 месеца тя забременява. Оженили са се, после се е появило и второто им дете, женени са вече от повече от 11 години и са не само страхотни родители, ами и все още влюбена двойка. Когато излизаме заедно по клубове, за да слушаме музика, те не спират да танцуват заедно и да се целуват, а в моите очи това е не просто романтично, ами и доказателство за това как се виждат самите те един друг. Да не говорим, че се разбират много добре, млади са, много ведри за живота, независимо от това, че не им е леко и въобще са страхотен пример за семейство, още повече при положение, че са се оженили съвсем в началото на връзката си. Така че според мен прекалено много фактори оказват влияние на едно семейство, за да може да се съди за неговото бъдеще само от периода преди сватбата.

Разбира се, и аз винаги съм си мислела, че дете трябва да се създава осъзнато и само с любов, но и много хора, при които се е случило непредвидено, успяват да имат трайни и добри семейства. А и да не забравяме, че понякога детето просто "дисциплинира" двойките и ги кара по-сериозно да погледнат на това, че са пораснали и е време за всички сериозни стъпки. Не че е правило, но не се случва толкова рядко. Сега се сещам, че в съзнанието на много жени историите, в които мъж и жена се срещат, разбират, че са създадени един за друг и се женят след едва няколко месеца, винаги са изглеждали крайно романтични, защо тогава появата и на дете в такъв бърз ход да изглежда толкова несигурно? Нима родителството е по-несигурно от възможността човек да се е заблудил при внезапно влюбване? За съжаление, дори и най-обмислените решения за брак или дете, не са гаранция за дълготрайност.

[gothic_queen]

Деничка,прекрасна е историята на твоите кумуве!Подкрепям те напълно за написаното!
Аз напоследък съм станала свидетел на различни история,и на двойки ,които се женят заради забременялото момиче в началото на връзката им и за съжаление се развеждат още след година-две,и на такива,които са били заедно от много години без брак и се решават набързо на тази стъпка,пак заради 'непланирано' бебче.
Има и  друго,две двойки,много близки приятели на мъжа ми,с дългогодишни връзки,сгодени,искащи сватба,половинките им забременяват,при едните даже планирано,и не се женят,оставят го уж ,като се родят дечицата,а после с появата им това остава на заден план.Питахме наскоро едните кога ще се женят,пък те казаха ,че по-скоро мислят за второ детенце,отколкото за брак.
Аз лично винаги съм мислела,че детето е по-добрата свръзка и обещание в любов, и разбирателство между двама,подчертавам обичащи се хора,отколкото подписа.
Майка ми например е забременяла ,докато са подготвяли сватбата и се е омъжила във втория месец,тъй че попада в графата бременни булки,но са си много щастливи и влюбени с татко и след толкова години.
Та по темата-със или без дете,ако ги няма чувствата,разбирателството ,склонността за компромиси и уважението в една двойка,рано или късно те ще се разделят,а ако ги има -детето само ще ги направи по-щастливи и отговорни

[RunawayBride]

Детето достатъчна причина ли е за сключване на брак? Не разбира се. Но вече в 90% от случаите сватби се правят заради бременност, както е коментирано и по - горе. Което е жалко според мен.

[elvenpath]

Бременна съм в момента.
Връзката ни е на 6 месеца, бебето беше планирано, въпреки че аз се изненадах, че стана веднага.
Сватба също беше планирана за догодина, смятахме бебето да е след нея.
Решихме, че ще се оженим през 2013 може би около 2 месеца след като се познавахме. Аз бързо ги взимам тия решения
Никога не съм искала да бъда бременна булка, точно защото хората ще си мислят, че се жени за мен заради бебето. И точно за това си говорехме, че бебче ще правим след сватбата. Ама изтрещях и го поисках за рождения си ден, той пък взе че се нави 
Сега най-вероятно ще изчакаме да се роди и да поотрасне, аз и без това вече бях свикнала с мисълта за есенно към зимна сватба.
Малко ме е страх сега само нашите да не се заинатят да се женим, че ще приличам на син кит, ако трябва да се женя бременна 

[nikoletasss]

АбсолЮтно против, имам си и лични примери. Предишния брак на мъжа ми е по тази причина. Жената забременяла един месец след връзката им (ако може да се нарекат връзка едномесечни отношения) Тя отказала аборт, била е на 32-33 без деца, предполагам се е страхувала, че евентуален аборт, ще попречи на бъдещо забременяване, или просто е видяла в тази ситуация шанс да създаде семейство, все пак време й е било. Резултат - мъж, който се оженва за жена, която не може да понася още преди сватбата, караници всеки ден и раздяла след по-малко от година. Всичко това съответно и под натиска на родителите му. Коментирала съм, че мъжът ми е турчин и че родителите му одобряват само туркиня за жена. След като насила го разделят с предишната жена, която е обичал, го запознават с тази жена, туркиня, един вид да го сватосат. Съответно бременността им пада като дар от Бога. За да не развали отношенията си с тях се съгласява с този брак. Но...където има една приказка - на сила хубост не става. Ето ме и мен в тази история. С него сме се запознали малко преди тя да забременее и имаме връзка от преди да се оженят. Господ ми е свидетел, че нищо не знаех Той не е имал никакви сериозни намерения към мен и за това нищо не ми е казал, просто е искал да избяга от всичко. Но съответно се влЮбил. И съответно продължил лъжата, за да не ме загуби. Докато една вечер преди 8 месеца се напи и ми разказа всичко. Тази вечер исках просто да умра, за да спра болката, исках го и много време след това. Докато аз бях влЮбена в него, той се е оженил за друга. Докато мечтаех за съвместен живот и деца, той е станал баща на прекрасно момиченце. Все още боли ужасно...Но видях и неговата болка, видях как плачеше заедно с мен, видях колко съжалява за всичко. Простих му... и приех да му стана жена. Преглътнах наранената си гордост и реших, че няма да оставя мъж, който обичам и който ме обича. А и в крайна сметка техния брак никога не е бил нещо истинско и значимо, нито в леглото (даже в различни стаи са спели), нито в обществото. Просто един подпис без никакво покритие.
Това, мили дами, е една история с много наранени хора. Аз, наранената лЮбовница, без даже да знам, в какво съм била участник. Той - женейки се за жена, която не обича. Тя - бременна и омъжена за мъж, който не я обича и й изневерява. Наранена е и майка му, защото страда, че детето ще расте без баща. Но съответно най-прецакан от всички остава този, с никаква вина - едно прекрасно малко момиченце. Това е история (поне от моята гледна точка), която спокойно може да се конкурира с всяка турска, пуерториканска и каквато и да било друга сапунка.
Вина съответно носим всички - моята каква е е ясно, макар че с и без мен този брак е щял да приклЮчи и то също толкова бързо.  Нейната вина - за мен тя носи най-много вина. Не мисля, че е нормално да забременееш от мъж, с който си излязла няколко пъти, че и да родиш това дете. Тъй като е възрастна и образована жена, тя с асолЮтно ясно съзнание е поела риска да роди дете и да се омъжи да човек, който познава от месец, два. Според мен й е било и ясно, че той няма ччувства към нея, тези неща се усещат. Явно е смятала, че заради детето и с времето нещата ще потръгнат, но...Неговата вина - че е правил секс без предпазни средства(той се кълне, че един единствен път е свършил в нея...и това, ако не е като на филм), че се е оженил без лЮбов. Искам и да поясня, че по време на целия им брак, той почти постоянно беше ж Испания да работи. Имахме планове да отида при него там, даже испански учих, Но последния път, когато той замина за Испания, малко след като се е родило детето, той не ми звънеше, опитал се е да прекрати връзката ни, заради детето, даже телефона му нямах, беше ми казал, че не можел да вземе карта, защото имал неплатени сметки. И аз съответно му повярвах. Пишеше пи по един имейл на месец, но пък толкова красив. като се прибрал отношенията им тотално се развалили и той си стегнал багажа и се изнесал. малко след това заживяхме заедно.
Сигурно се чудите как мога да не разбера нищо, да не заподозра, че има нещо нередно. Усещах... Но бях толкова влЮбена, че когато го видех, мислех само колко го обичам, за нищо друго. А и през ум не ми минаваше, че може да става въпрос за нещо толкова... грандиозно. Мислех, че може да ми е изневерил, докато беше в Испания и само за това го тормозех. Усещах, че има нещо нередно, но по-силно усещах, че ме обича. Виждах го в очите му, чувствах го с прегръдките и целувките му.

Знам колко глупаво е да споделя нещо толкова лично тук, но понякога човек има нужда просто да разкаже историята си. А на място като това, където никой не те познава лично, е доста примамливо да седнеш и да си излееш душата с думи.

[ratatui]

За мен едно дете не бива да е единствената причина да се предприеме подобна стъпка, като брака. Наскоро нашите бъдещи кумуве се ожениха и то само, заради това че чакат дете и кумата, непрекъснато я глождят съмнения дали той не го е направил нарочно /да забременее/, само за да останат заедно. По едно време от нерви и от страх щеше да разваля сватбата.
Единствено логично ми се струва да се сключи брак, когато вече двойката очаква дете е случая когато двамата са си ришили да прекарт живота си заедно и са се напаснали като двойка. Обмисляли са идеята за брак в бедъще или не са искали да се женят, но са решили че е по-добре заради детето. В този случай бебето просто забързва нещата, но не променя естествения ход на връзката /така или иначе те са щели да го направят някога/.
Аз лично никога не бих се омъжила, заради това че съм бременна.

[hulcy]

nikoletasss, прочетох твоята история и наистина много се впечатлих от нея. Поздравявам те ,че въпреки големите трудности, които си срещнала си решила да вървиш ръка за ръка с мъжа ,който си обичала. И аз съм туркиня. Знам колко е трудно да се докажеш пред свекърва си , дори да си най-добрият човек на света, фактът,че си българка е достатъчен, за да не те искат. Аз съм много против това...Въпреки, че вярата, езикът, манталитетът е различен, л'бовта е една и съща за всички... Моят годеник също е турчин и си го обичам много,добро момче, който адски много уважава моето семейство, но ,ако той беше българин,колкото и добър да беше, семейството ми никога нямаше да го приеме. Надявам се сега всичко да е наред сега при теб. Направили сте малко неприятно начало за съвместния ви живот, но аз смятам ,че л'бовта може да надделее над всичко. И да добавя към темата, и аз като ratatui, мисля ,че едно дете не бива да е причина за брак. Още повече, това е унижаващо и за мъжа, и за жената, най-вече за детето - то завинаги ще си остане като "грешката", станала причина за този принудителен семеен живот...

[casky]

Детето само по себе си не е причина двама да са заедно, то е следствие/продължение на тяхната любов. В обратния случай детето става свидетел на едни луди скандали, които ако някой мисли, че са в негова плюс, жестоко се лъже... Имам дете и знам как реагира на най-малкото, да не говорим ако става въпрос за грандиозни изпълнения какво ще е... Децата трябва да чувстват сигурност в техните родители, ако родителите сами не са сигурни един в друг не знам как ще накарат детето да го почувства (и пак ще кажа - скандалите тотално променят обстановката!). Категорично съм против сватба, заради дете (лично мнение). Има и случаи, в които така или иначе биха се оженили, тях не ги включвам, защото са доста по-малко...

Ники, поздравявам те за волята и силата. Със сигурност не ти е било лесно, пожелавам ти от тук нататък да имате само прекрасни моменти заедно!

[pavletutka]

Ники аз си поплаках.
По темата, ние сме с две деца, които са много желани и чакани. А чак на 10.08.2013 ще се подпишем

[nikoletasss]

Времето лекува. Болката, която изпитвах малко по-малко си отива, особено след като се оженихме. Все още когато се сетя за всичко, напират сълзи в очите ми, но вярвам, че и това ще мине. Вече мислим за бебе. Всъщност мислим от доста време, но искахме да мине сватбата и тогава...заради миналото искахме нашето дете да е създадено след брака и с многоооо, многоооо любов Иначе проблемите ни продължават. Бившата му съпруга след като разбра, че ще сее женим отказва да му дава детето, както и на свекървата. Тя даже на сватбата не дойде, за да може да вижда внучето, но...уви... И без това живеем в чужбина и той има възможност да го вижда веднъж в годината сега и толкова не може. понякога се поставям на нейно място... не знам...може би се е надявала той да се върне при нея. Няма друго логика на действията й. Опитва се да го нарани, него и майка му.

pavletutka, поздравления. Макар че при вас бракът далеч не е в следствие на малчуганите. Да са ви живи и здрави.

За да не съм напълно  ще кажа, че и аз подкрепям всеобщото мнение тук, че когато бракът е следствие на любов, а бременността е желана, няма никакъв проблем да се узаконят нещата. Но когато е колкото да се поеме отговорност, просто няма смисъл. Дори да се запази бракът винаги ще има чувство на неудовлетвореност, че не сам си избрал спътника в живота си, а си бил принуден да живееш с него заради детето. В един такъв брак задължително ще има караници и неразбирателство и детето ще живее в много по-неблагоприятна среда, отколкото при разделени родители. Може би ще бъда упрекната от много хора, но според мен най-добре в такива случаи да се направи аборт. Ако бившата жена на съпруга ми, беше направила аборт, щеше да спести много страдание, включително и своето собствено.

[Seagirl]

Аз не съм била бременна, не съм попадала в ситуации, които са описано по-горе, но пък като дете съм била свидетел на моето детство, семейство и чувства и това на мои приятели, чиито родители не са били в добри отношения. За мен майка ми и баща ми бяха и все още са хората, на които мога да разчитам за всичко и ако съм с тях съм спокойна и всичко ми е наред. Така се чувствам и сега със съпруга ми. Моето семейство е моя храм. Обратното, приятели, които съм утешавала и които са били много тъжни от факта, че родителите им постоянно се карат и някак си ги пренебрегват и те като деца не са се чувствали достатъчно обичани и важни за родителите си.
Едно дете, ако няма любов и разбирателство между родителите, не е причина за брак. Все пак вече живота и нравите са съвсем на друго ниво. Но това не означава, че макар и без да са заедно и женени, родителите в името на детето не могат да имат прилични отношения и да се грижат и да го обичат. Поне от моя гледна точка цивилизовани хора биха постъпили така. По отношение на аборта, аз лично, дори и при нежелана бременност, не бих могла да извърша подобно нещо. Дори и бащата да не желае да припознае бебето и да го вижда, бих си го отгледала самичка. Това не би могло да ми се случи, но в някакъв момент съм си го мислела...ако попадна в подобна ситуация как бих реагирала.
Възрастните сме тези, от които зависи щастието на едно дете, което може да е много щастливо и без родителите да са женени, стига да му показват колко много го обичат!

[katerinaatan]

Аз имам дете от милото,но още сватбата ни се замисля... Иначе съм на мнение,че дете от нежелана бременност не е причина за брак.През 2009 щях да сключа брак (планувахме голяма сватба) с мъж,който много обичах въпреки всички трудностти,но почти в последния момент проумях,че те няма да свършат с подписването и сватбата-тогава се оказах от трудната любов. С милото много се обичаме и всичко се нарежда от само себе си. Чак се чудя как съм издържала 8г трудностти.