Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Иска ми се да разбера как се справяте с раздялата с любимия човек?Било то за 1 ден , 1месец или година!На нас ни се наложи да се разделим с моя любим за шест месеца.И повярвайте ми първата седмица е направо ужас!  :girl_cray2:Иде ми да  =O , защото незнам как ще живея толкова дълго без него! :girl_cray3:Незнам само аз ли съм така?Вие как се справяте?Дайте рецепта за оцеляване.Лошото е че е в чужбина и комуникацията ни е затруднена.Добре че има  :computer: и :photo:а от време на време и :mail:

Fiibi, мисля, че аз мога роман да напиша на тази тема. Накратко:
Запознахме се с моя сегашен съпруг преди доста години (1999) - тогава  той живееше в Маями, а аз в Ню Йорк. До 2002 ние пътувахме всеки месец, ту единия, ту другия, за да се виждаме и отделно от това, приказвахме с часове на ден по телефона. Спомням си как съм седяла уиикендите със handsfree-то на ухо, и телефона със зарядното, и сме приказвали 9-10 часа...малко или много бяхме свикнали и откровено казано, изобщо не се чувстваше като long-distance връзка. Както и да е... 2002ра, той най-сетне се премести при мене и заживяхме заедно... почти. На него му се налагаше да пътува до България по работа поне 2-3 пъти в годината за 2-3 месеца. Тези раздели бяха много по трудни и много повече ми тежаха - след толкова дълго време, двамата започвахме да живеем в два различни свята, с различни проблеми и нрави и понякога, сякаш говорехме на различни езици. Най-тежко беше лятото, когато е денят е дълъг, нощите са топли, а нямаше с кой да ги споделя  :'(. С много нетърпение чаках той да спре да пътува и най-накрая като истинско семейство да заживеем заедно. Да, но не! През 2005, моят съпруг получи страхотна оферта за работа и трябваше да се премести за перманентно в България. Аз исках той да е щастлив, дадох благословията си и така... сега пътуваме веднъж на месец - ту той, ту аз - много време изгубихме в път, много $$$ в билети, и още повече $$$ в тел разговори. Но знаеш ли, сега събиранията са още по сладки и дори и почти 7 години откакто  се запознахме , все още се чувстваме страхотно близки и нашата любов само расте. За в бъдеще ... чакам отново да се събереме - най-вероятно през 2008, ако междувременно, на мене не ми омръзне и се върна в България  :girl_wink:

Надявам се да ти е по-леко, като знаеш, че има и някой друг като тебе...

silverarrow това е много  :'( Не че ми олеква като чета за вашите преживявания,но някак си е друго ,когато споделиш с другиго!И ние преди да се оженим пътувахме постоянно,защото живеехме в различни градове и постоянно говорехме по тел /добре че поне тел.ни разговори бяха безплатни/.И аз така 4-5 часа.Случвало ми се е да заспивам докато си говоря с него,а той затваря,звъни отново и ми казва да се преместя на спалнята! *db*Знаех че ще трябва да се разделим за толкова време,но след като се събрахме да живеем заедно и сватбата мина,след всички тези прекрасни взаимносподелени мигове,раздялата е ужасно трудна!Като се замисля че всичко го правим за пари........... :!
Благодаря ти много silverarrow!И успех *THUMBS*

Здравейте и от мен... нека и аз да се включа. Последните няколко години всичките ми връзки бяха от разстояние - аз съм от Пловдив и все така се случваше, че имах връзки с хора от София. Накрая ми омръзна и се преместих да живея в София, след което... голямата ми лщбов се оказа от Пловдив. И аз много трудно преживявам раздялата, и аз все плащам безумни сметки за телефон, за пътуване и... много сълзи. Винаги, обаче, в главата ми е една мисъл - мигът, в който се срещаме отново. Представям си различни сценарии - какво си казваме (ако изобщо гожорим), как се целуваме, как се прегръщаме... Не че това помага до край, но поне прави нощите малко по-поносими. Приеми един савет от мен - когато си легнеш вечер, мечтай! Заспивай с някакви безумни мечти за бъдещето и ще видиш, че, колкото и да не ти се вярва, ще заспиваш с усмивка на уста  @}->--

Ох и на нас ни се сключвало  :'( Ноември 2005 милото най-неочаквано замина за чужбина-предложиха му нова работа и двамата го обсъдихме и решихме, че щом е за по-хубава работа и за повече пари (естествено, че и за пари fiibi, живота у нас ни принуждава да е така, искахме дете-трябват повече парички) да замине за половин година. Три месеца беше в чужбина и после още пет в България, но в друг град, тъй че първоначалните 6 станаха почти 9 месеца  %). Първоначално много се притеснявахме и двамата-никога не се бяхме разделяли, дори ни минаваха мисли, че може да си развалим семейството, да се поочуждим, обаче нищо такова не стана  :dance:. Чувахме се или си пишехме всеки ден, абсолютно всеки, той много работеше, аз наблягах на работата и на срещи с приятелки и времето мина. Успяхме да се настроим на правилната вълна явно и гледахме на това като на най-последните дни един без друг (понякога вечер ми беше мноого тъжно, но пък понякога си се наслаждавах на завидна тишина и спокойствие) и си обещахме, че никога вече няма да се разделяме. Да си призная и на милото крепящата идея беше, че щом се прибере и веднага си правим бебе, аз не бях много съгласна първоначално, но после се съгласих и сега чакаме  :curtsey:.

Благодаря ви много момичета!Съветите са много ценни! *THUMBS*
А denisimo и ние само за това говорим,как се прибира и си правиме бебе!А всъщност си мечтая първо как се прибира и отиваме на море  *YAHOO*Мисълта за бебо много ни крепи и двамата.Даже бяхме решили по едно време да го направим преди да замине,но пък сама и бременна  :cray: :girl_cray2:
nevidimo dete аз мечтая безумно много.Мечтая за това какво ще бъде като си дойде,мечтая и за по-малки неща:как ще чуя гласа му ,как ще го зърна по skype!И мечтите се сбъдват общо взето :girl_wink: :girl_in_love:

Ох и аз имам такъв опит с раздяла... :cray:
2004г. с милото тъкмо се бяхме запознали и тръгнахме... *INLOVE* изминаха 3 прекрасни месеца, в които всеки ден бяхм езаедно и/или говорехме с часове по телефона (а и двамата бяхме от София :girl_in_love:) и... той замина на бригада в САЩ за... 5 месеца!  :'( Толкова дълго ми изглеждаше..., това беше повече време, отколкото бяхме заедно :love_together:... толкова много плаках на летището след като замина... :'(

Но с течение на времето някак свикнах с мисълта, че няма да мога да го виждам, толкова често като преди (хм, често, всеки ден бяхме заедно)... Започнахме да си пишем-аз по-често, даже всеки ден му пращах мейл и/или смс - и да си звъним, той ми се обаждаше по няколко пъти в седмицата или всеки ден и също ми пишеше мейли и пращаше смс-и! Така се бяхме разпределили (негласно) аз да пиша често, а той да се обажда често!!! :girl_in_love: :loving: *INLOVE*

И така тази раздяла не ни попречи! Даже напротив накара ни да осъзнаем, ч ене можем без този човек и че се обичаме!!! *INLOVE* Накрая даже съвсем бях свикнала с мисълта, че го няма до мен!!! O_O

Времето мина, аз нямах търпение да го посрещна на летището и само като сепогледнахме след толкова време си казахме всичко онова, което не можехме с думи... :girl_in_love: *INLOVE* :loving:

Това беше едно изпитание на чувствата ни още в самото начало на нашата връзка и сега като си спомним си казваме, че е било за хубаво, защото знаем, че вече нищо и никой не може да ни попречи да се обичаме, да сме заедно и да сме щастливи!!! :love_together: :dance:
Това е от мен! :girl_wink: :CHEERS:

Подочувам, че Фиби май е прекарала сама, без любимия си рожденния ден. Подочувам и че той ще си дойде след време.... Не знам точно за какво става въпрос, но бързам да я подкрепя. Така времето ще мине по-бързо и ще намери сили да дочака късметлията... Мила, не се давай! Очевидно си заслужава чакането и усилията! Поправете ме ако греша @}->--

Ами не само рожденния ден,ами Коледа,Нова Година,Ивановден,14-ти февруари,8-ми март,Великден......много са!А и той имаше рожден ден на 13.12 един ден преди моя /пак сами/.
Разбира се,че си заслужава чакането,но е адски много. :girl_cray2: :cray: :girl_cray2: :cray: :girl_cray2: :girl_impossible:

Аз мисля, че сме изкарвали неговия рожден ден 1 път заедно и моя 2 пъти от общо 7 годишната ни връзка. С всичко се свиква, мисля, че  така нашата връзка е по-здрава.  :girl_wink:

Права си silverarrow!Със всичко се свиква! :girl_wink:Аз постоянно си мисля че нашата връзка също ще бъде по-здрава!
И преди бяхме все разделени,но поне успявахме да говорим с часове по телефона,а сега разговорите ни са доста по-кратки!А искам толкова много неща да кажа! :(

Фийби, сигурно сте се сетили де, но аз да кажа, няма ли как да се чувате за без пари по skype ili google  talk? И двете програми са доста добри...

skype имаме и web cam също,но работата му е малко секретна и не може да го ползва когато иска!успяваме засега да се преборим! =]

Ох, Фийби, миличка, той не е в Ирак , нали? И това, че е военен, значи ли че и друг път ще се разделяте... много съжелявам ако е така... но съм сигурна, че ще устоите и събиранията ви ще са толкова по сладки. Ние когато сме разделени, гледаме да се влъбяваме в кариерата, за да минава по-бързо времето и това помага... може би и ти ще успееш  така  *THUMBS*

Надявам се да не се разделяме повече , поне така обещава  :girl_wink:Ще видим!А за събиранията после гаранция че ще са сладки :girl_in_love: *INLOVE* :girl_in_love: :love_together:

Така е, fiibi! И ние живеем далеч един от друг вече три години, и смея да твърдя, че сме много щастливи когато успеем да прекараме няколко дни заедно. Плюс това, вместо в дребнави разправии, ние си прекарваме времето пълноценно заедно и се радваме на компанията си. Телефонът е средството на което съм благодарна за продължението на връзката ни.
Кееp in touch и мисли за прекрасните мугове които ви предстоят заедно!

Раздялата събира още повече и прави чувствата мнооогооо по-силни!!! :girl_in_love: *INLOVE* :loving:

 Ох въобще не мисля, че мога да живеч дълго без него. Добре, че си е при мен.  :love_together:

Да, така е, Iulia, и аз не мисля, че вече бих могал дори да си помисля за раздяла!!! Толкова ми липсва, дори когато е на работа и цял ден не сме се виждали като се прибере :girl_in_love: и се прегърнем :dance: *INLOVE*

Ох и аз така ама май ще трябва да ставам, че вече заспинка без мен. Да си го прегърна и да му кажа лека нощ. :[

Истината е че е много трудно ,когато го няма.Никой не може да намали болката от раздялата.Дори и милите и всеотдайни приятели,любящите родители.Иска ти се да бъде тук и сега и само той и никой друг.
А най-добре е ако  не се разделяте!Или ако се налага поне да бъде за малко! :'(

Така е наистина боли, даже много боли, но всичко минава за секунди, когато милото се прибере и те погледне в очите с онзи поглееед...  :loving: :girl_in_love: *INLOVE* :curtsey:

Добре че времето намалява!Малко бавничко обаче знам че дните до нашата среща намаляват!И всичките ми планове са свързани със неговото завръщане.Засега само броя дните.А като ги броя минават бавно.И както си пишехме в една друга тема добре че има интернет,но времето е толкова малко,когато говорим.Тогава времето лети ,не спира и думичките се застъпват и връхлитат.И накрая пак остава нещо неизказано и несподелено.Дано да мине бързо това време и

Колкото повече броиш, толкова по-бавно минават дните!!! Като спреш и времето минав апо-бързо!!! И ето, денят дошъл и като погледнеш назад ти се струва, че милото го е нямало само миг!!! :girl_in_love: :girl_wink: 8) *THUMBS*

fiibi_bg  ние сме с теб както и с всички които очакват завръщатето на своите любими. Знам колко е трудно да чакаш. Дано да ти олеква като споделяш с нас.

Мерси Iulia!Определено като си пиша в този сладък форум ми е много по лекичко.А и милото всеки ден като звъни по skype и пита дали си пиша защото знае,че ми е много приятно тук и с вас!Сега при нас малко са се разменили ролите.Аз се държа по мъжки ,а той много тъгува,защото аз тук съм си с роднини и приятели,а той е на работа и то с военни все пак!И така,когато той е тъжен аз много се мобилизирам и обратно.Доволна съм от този факт защото това означава,че взаимно се допълваме.Иначе от цялото време прекарано разделени най-тъжно е по празниците!А идва св.Валентин...... :'(

Мила fiibi_bg  той ще си дойде и ще те гушне а ти ще си най-щастливото момиче на земята. Прати му поздрави от нас и да се държи. Кажи му за лятото когато ще дойдете (надявам се ) на плажа при нас и ще си искараме незабравима почивка. Надявам се това да го зарадва.
  @}->--

О аз това за лятото му го казах още същият ден и той е много навит.Така че живот и здраве сме там!А колкото до поздравите леле благодаря много  :10x: @}->-- ще се зарадва определено.Знам,че като си дойде всичко ще е супер.А и ще е точно лятото така че  :smoke: :swiming:А и сега като сме разделени успяваме да оценим малките неща като смс,тел.обаждане и картичка.Само едно ми тежи,че аз имам web cam и той ме вижда,а аз него не!Даже като бяхме в БГ и запазих цифровият фотоапарат за мен и сег аи снимка не може да ми прати!Дано да успее чрез някой колега!Благодаря ви за всичко момичета!

fiibi_bg, спокойно!!! Тук сме, за да си споделяме и да си помагаме с каквото можем!!! Дано д ати олеква и времето до завръщането на твоя любим да минав апо-бързо и неусетно, когато сме "заедно" тук, във форума!!! :girl_in_love: :*

Ехе момичета вече си виждам милото и на web cam!Много съм щастлива *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*И си пращаме снимчици,та даже и клипчета.Обаче честно да ви кажа така като го чувам по няколко пъти на ден и като си го гледам на камерката още повече ми липсва.Имам чувството ,че ей сега ще протегнеш ръка и ще го докоснеш, но уви реалността е друга.Всъщност истината е,че времето въшреки всичко намалява! *YAHOO*

Фибс миличка радвам се, че можеш да го виждаш по-често. Усещам нотки на тъга. Миличка не тъгувай все пак го виждаш и си говорите я си представи, че можеш да го чуваш самопо веднъж на гве седмици или по-лишо. Приеми го от добрата страна. той скоро ще си дойде. някои двойки са по-зле радвай се на разговорите и не тъгувай. Е поне не много  *db* Ние сме с теб  :loving:

Пак благодаря много  :10x:Всъщност аз си тъгувам така като съм си самичка.Иначе като си говорим все съм весела и голям смях пада.Даже много често говоря с него и пиша тук и чета какво пишете.Той много се забавлява.Сега понеже имам една фирмена среща в Сф и всички ще са с половинките си и мен ми е малко тъжно.Пък аз съм нов дилър в тази фирма и ми трябваше опора,но нищо.

Фиби,напълно те разбирам!Незнам и аз моята половинка като замине как ще го преживея :'(,тогава даже няма да знам,кога ще го чуя :'(Но трябва да сме силни,каквото и да значи това

Точно така, трябва и сме силни, момичета!!! :girl_wink:

Ооооо, дано никога повече не се разделяте!!! :love_together:

Аз повече не бих могла да съм разделена от любимия!!! :cray:

Ух аз моето мило го пуснах,повтарям пуснах,само защото знаех,че ще мога да го чувам всеки ден и даже да го виждам.И дори така признавам си ми е много трудно.А да не го чувам с дни направо ще полудея от притеснение.Но мисля,че е нормално с тази негова професия!

Фииибс усещам пак вълнение.  :* една голяяяяма целувка от мен  (http://www.cheesebuerger.de/images/midi/liebe/d078.gif)

УХ  :'( O_O Още три месеца...............

Май вече половината време мина, а? :love_together:

 :* :* :* :* :* :* :* :*
Ние те обичаме Фибс. И чакаме заедно с теб за да не си самичка.

хей благодаря
Да и остава все по-малко  :DANCE:

И аз редовно следя лентичката под постовете ти. Дано последните 3 месеца да отлетят неусетно и да си имаш скоро половинка в къщи!

 *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

Ех момичета колкото по-малко остава,толкова повече губя търпение.Някак си отначало се бях настроила ,че няма да го има дълго време и ще трябва да се преборя с много неща сама.А сега остава по-малко от половината и някак си ми е по-неспокойно от преди.

То накрая е най-трудно. Дръж се мила.  :loving:

Ами аз се държа ама почнах много да се уморявам и имам огроооомна нужда от него.А със всичко си се справям абсолютно сама и затова ми липсва.Няма даже на кой да се развикам вкъщи! ;)

 :cray: Ми той ще си дойде и ще си му повикаш да не заминава повече  :girlsigh:

Напълно те разбирам!Жени сме и колкото и да се правим на силни и издръжливи,понякога имаме нужда от силно рамо,на коео да се облегнем и да се почувстваме защитени и обичани!
Бъди много силна!Малко време остава!

Ух токущо милото ми каза че ще си идват с автобус! ohmyПредставяте ли си?Аз така се надявах на едно романтично посрещане на летището,а то  :'(.Горкия след 24 часа път с автобус направо ще е  :angry:

Ох, милата  :girl_impossible:
Дано не е много изморен от пътуването, но като те види вярвам, че ще му се върнат всички сили  :girl_in_love:
Направо незнам как издържаш без него  :girlsigh: аз сигурно доста щях да  :girl_cray2: :girl_cray2: :girl_cray2:

Аз сега започвам да обмислям как най-романтично да го посрещна.Само че незнам къде ще пристигнат в Сф или в Стара Загора.Ако е в Сф ще мисля за някакъв хотел с екстри,а ако е в СЗ там си имаме апартамент,но ще трябва да си ходя по-рано че нали не сме живяли 6 месеца там и е ужас.По готинко щеше да бъде на хотел.Давайте идеи за среща след 6 месена раздяла  :DANCE: :girl_wink: :girl_in_love:

ОООО ако е в апартамента виждам запалени всещи и червено вино. Приглушена светлина и вечеря за двама.
Само свещите да ги запалиш като влезете. Да не се подпали.
Музиката също е важна и ароматни пръчици........
За хотела може да е с вана и всичко останаро.

Благодаря Юле за идейката!Само представи си как милото влиза с военните дрехи /24 часа път/ ,каската и противогаза и  *ROFL* *ROFL* *ROFL*А вкъщи нямаме вана и въобще не е много готино,защото си е квартира,но ще помисля  :girlsigh:

Хотела е добър вариант, но за 24ч път няма много варианти за приятно искарване.  :(
Ще помисля пак.

Ох то че ще е голямо изживяване така ще е,но искам да го направя незабравимо!

fiibi, мила, и аз съм за хотела с екстри. Другичко ще си е да не се притеснявате от нищо и никого...да релаксирате ако искате цял ден в леглото  (така и ти няма да се притесняваш как да пригодиш апартамента за романтично посрещане). Но от друга страна си мисля...че след като той е бил толгова дълго извън дома, може да копнее да се прибере в къщи...Тогава ще трябва да имаш резервен вариант. А да оставиш хотела за един романтичен уикенд след това.

охааа трябва да се облисли сериозно това  :girl_in_love:

Аиде Фиби, мъничко остана!!!

Не знам как ще се чувства след 24 часа път, затова предлагам изненадата ти да е нещо свързано с легло ;). Мъничко свещи, приглушена светлина и секси бельо от тебе ще свърши работата. Намисли му нещо обаче за следващия ден - като е отпочинал и свеж.
Заведи го на закуска, разходете се в парка, идете до близък манастир... по конкретни идеи ми е трудно да дам... и вечерта пак ;).

 silverarrow не изчезвай така за дълго де!
а това с Мерси за насоката на идеята-леглото е ясно.Аз затова си мислех за хотел с вана или джакузи и т.н.И после голяма спалня и без никакви претеснения за това кой ще вдигне чиниите и ще ги мие и т.н.Просто глезотийки и двамата си ги заслужаваме,май.
Малко ,малко ,ама колкото по-малко толкова по-трудно.Не се оплаквам-радвам се  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

fiibi_bg
просто не искам да се поставям на твое място
моето мило сега е наряд и ве4е ми е мъ4но а пък ти отколко време не си го виждала твоя любим  :'(
няколко пъти му се наложи на милото да ходи по командировки и у4ения в плевен,русе и във военоморско у4или6те във варна и него бях виждала около по 3 месеца за всяко и полудявах, а пък тебе бе те мисля.
МНОГО СЕ РАДВАМ 4Е СИ ТОЛКОВА СИЛНА  :bravo:

Хубавото от това че пранувам 5 месеца от сватбата ни самичка  O_O :'(,е че всъщност остават само 2 месеца докато милото си дойде  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Така е, мила, почти не остана--и тези два месеца ще отлетят! :love_together:

Ще отлетят!Аз в интерес на истината по-лесно се справям -работа,работа,работа и времето минава,но при него всякаш всичко е спряло!

с  милото сега ще сме разделени 1 седмиица :cray:
fiibi_bg възхищавам ти си как издаржаш толкова много време да сте далечедин от друг,пожелавам ти като се върне твоя любим никога да не се налага да се разделяте

O благодаря!На нас ни остава все по-малко време докато се върне.А ти използвай тази седмица докато твоят любим го няма да свършиш нещо което отдавна отлагаш и му приготви едно романтично посрещане! ;)

Момичета сега си слушам At Last и направо се разтапям.Още мъничко като си дойде милото и ще си я слушаме заедно.

 Момичета , моето момче ще си дойде след 1 месец!

 :bravo: :bravo: :bravo: още малко....мила....:)
Броя дните с теб!!!

fiibi_bg,неприятно е,че за толкова дълго сте разделени,но има и нещо вълшебно в очакването твоето момче да се прибере и да те гушне,нали :love_together: ....Честити шест месеца от сватбата :CHEERS:

За нас най-дългите раздели бяха,когато той беше в казармата,а аз-все още в гимназията.Година и 10 месеца.Но не сме се виждали най-дълго за по две седмици,каквито бяха интервалите,през които ходех до Плевен.И тонове писма...и що сълзи сме изплакали от мъка,че не можем да сме заедно.Тогава учех в друг град и половината от парите,които ми даваха за седмицата,за да се издържам там си ги заделях да имам за билети и храна,когато отида при моето момче.Пътувах от 5 сутринта и се прибирах късно вечер с влак,само за да се видим на свиждане,траещо 1 час!Далечко ни е Плевен...Сега като се сетя къде и кога съм ходила ми настръхва косата,но не съжалявам за нищо,беше тъжно,че сме разделени :l_bye_girl: :l_bye_boy: ,но беше приказно,когато се видехме,еееех.... :girl_in_love:

fiibi_bg още малко остана, мила!
Честити 6 месеца от сватбата, макар и самичка  :*

И аз се присъединявам!!! С теб сме!!! @}->--

Липсваш ми

Липсваш ми...
Дните ми са празни,
а нощите студени.
Мислите болезнено напират
в сълзи да прелеят.
Липсваш ми...
И студено е
и смисъл губи всяко нещо,
когато теб те няма.
И душата празна е
и погледът тъжен.
Като затворничка, очакваща присъда.
Липсваш ми...
Дните бавно се нижат,
в очакване на мига,
в които пак ще те видя
и няма да съм сама.
Липсваш ми.....

фиби стискай зъби .....малко остана само 21дни ;)

Момичета давайте идеи за романтично посрещане.Сигурно първата вечер ще сме на хотел в София.Не остана време а нямам никаква идея.
 :DANCE: :DANCE: :DANCE:

Ще ти разкажа как посрещнах моя любим преди 3 години! :girl_in_love: Дано съм ти полезна, поне с някаква идейка! ;) Та така: направих по една малка оригама - жерав -  за всеки ден, в който не е бил до мен (моите бяха около 160 *crazy*), нанизах ги на корда и с еполучи като венците, които слгат на Хавайските острови - това много му хареса и още пази този венец!!! :girl_in_love: *THUMBS* Освен това му купих една огромна червена роза и му бах нарисувала фанелка с дракон (символ на щастието), а на единия ръкав бях написала имената на градовете, в които е бил... Сега, когато погледнем тази фанелка ни става мило и на двамат и си спомняме началото на връзката ни... *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* :CHEERS:
А ти би могла да довавиш романтична вечеря, като сервираш в адски секси бельо!! :[ *THUMBS* И ще стискам палци да си направите едно (или повече) прекрасно бебче!!!

Фийбс, мила, приготвяш ли се вече с романтично посрещане на любимия? Десетина дни май останаха само... *YAHOO*

Ей Фийби, ама твоя любим нали чете форума?? Ще вземе да види изненадата предварително.... O_O

:laugh: :laugh: :laugh:Те там им е толкова слаб интернета че каквото му прочета аз по скайп това получава като инфо!

То не останало. Съвсем скоро ще си дойде любимия то съпруг мила Фибс.  *YAHOO*

Виж мечето,което брои дните почти е изчезнало! :P :P :P

Което значи, че любимия скоро ще се види!!! *YAHOO* А ти до къде стигна с изненадата? Готова ли си вече? ;)

Ами аз още незнам къде ще го видя?В СЗ или в София.Ако е в София ще измисля бързо,но имам една идея.Ако отида да го взема от СЗ с колата,може на връщане към Велико Търново да запазя местенца в някой хотел например на Боженци и така както той ще си мисли че отиваме при нашите в един момент ще сме си само двамата!Но трябва да почакам да видя къде точно ще го посрещна!

Хей,това е супер,много готина изненада   *THUMBS* !!!Леле,милата,6 месеца....добре,че са към края си вече.Аз миналото лято едва издържах 3 месеца без слънцето.Но когато си дойде се чувстваш на 7мото небе и сте като залепени 1 за друг,така че,в известен смисъл,чакането,колкото и да е гадно,не остава невъзнаградено    ;)

Ами да, така си е!!! *THUMBS* :bravo: Ние след една такава 5 месечна раздяла като се видяхме иии.... после сватба, а сега чакаме и бебчо!!! :laugh: *YAHOO*

е ние пък първо сватба,сега незнам след раздялата какво може да се случи  @}->--Надявам се всичко да е по-прекрасно от всякога.

Ще бъде!!!Не се съмнявай!!! *THUMBS*

Още 7 дни  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*
Обаче повярвайте накрая е още по-трудно.Даже мисля,че е най-трудната част!

Мдаааааааааааааа най-накрая наистина е най трудно :girlsigh:
С теб сме Фийбс.............. *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

Айдееее Фийби на остана.. :yes: :danceg: :yes:

Уф май ще трябва да прибавим още 2-3 дни към тези 4-ри. :'(

дали ще са 4 или 6 ням азначение,стискай зъби края вече се вижда ;)

Да,усещам се че напоследък започвам да изпадам в безтегловност! :laugh: *YAHOO* :laugh:Само дето сега малко ни станаха ограничени разговорите,че няма вече нет /не го е плащал и няма смисъл - излишни 50 евро/ и останаха някакви си 20 мин от картата на телефона,но ще го преживеем!  :girl_in_love:

Аз пък вече започнах да се замислям как ще издържим с душито едномесечната раздяла преди сватбата. Аз ще си пристигна в България средата на юли, за да задействам активно организацията, но той ще се прибере чак средата на август, 10 дни преди сватбата, защото трябва да остане в Германия да работи. Оф, направо не ми се мисли.  :girl_cray3: Като се сещам, че през зимата издивях като ми се наложи само една седмица да не го виждам, не мога да си представя как ще издържа сега.  O_O Тъпото е, че толкова исках да е до мен по време на подготовката, да ме подкрепя и развеселява, ако се получат неприятни ситуации, а пък се оказа, че няма да стане. За него също ми е кофти, защото аз докато съм тук постоянно ще съм заета с нещо и ще съм заобиколена от много близки и приятели, така че няма да ми е скучно. А той горкия ще остане съвсем сам и сигурно ще изперка от скука.  :(

Фиби, специялно влизам да проверя лентичката ти  *YAHOO* супер, колко малко останало вечеее  :dance:

Искам да те предупредя или по-скоро да споделя моя опит (те хората са различни де), ще има един момент на "стъписване" даже лека неловкост, но до ден два, изведнъж ще си влезете в крак все едно никога не сте се разделяли.

аааа, и да кажеш как ти е харесал парфюма на БОС  :P

Моят мъж идва след 10тина дни, и после ще сме разделени цели 2 месеца, но мисля и силно се надявам, че тази 2 месечна раздяла ще сложи край на нашите 2 годишни пътувания.  :girl_in_love:

prin4ipessa мила от една страна наистина е тъжно,защото няма да можете да споделите заедно вълненията около същинската отганизация на сватбата.От друга страна този месец ще мине бързо,защото ще си изцяло анагажирана с приготовленията и най-вероятно няма да имаш време за нищо.А и нали ще си със твоите близки?
silverarrow надявам се одисеите с вашите пътувания да приключат най-сетне!
А за стъписването си права.И аз го очаквам.Все пак не сме се виждали цели 6 месеца!

 fiibi_bg   само 4 дни Много е вълнуващо нали? Да кажеш как е минало посрещането и може някоя и друга снимчица да  пуснеш.
Поздрави любимия от нас когато го ВИДИШ.

ние бяхме разделени веднъж за 4 месеца (първия път когато бях в Щатите сама през 2002ра)
и после 3 седмици - през 2003та, когато той замина за Щатите малко преди мен. И двата пъти ми беше тежко, но май е по-тежко, когато съм си вкъщи без него, отколкото,когато мен ме няма
освен тези 2 случая сме били разделени само за по ден до седмица в случаи на командировки.

Не мога и не искам без него *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Фииби знам как се чувстваш,колко пъти съм била в такава ситуация и аз,спирал ми е дъха направо като го видя.Искрено се надявам и вярвам,че това ще  бъде толкова приятно и незабравимо преживяване и за двама ви!!!

Приготви се,защото най-хубава част идва.......... :bravo: *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Ох дано да идва,че много трудничко ми беше............А и още ми е.Но сега вече броя часовете ,а не дните и единственото,за което се ядосвам е,че не мога да си направя конкретни планове за посрещането му.Незнам даже кой ден точно ще го видя............уф :'(
Искам да си идва вече.... :girl_cray2: :eager:

Спокойно  fiibi_bg , малко остана наистина, стискай зъби и той ще си дойде по-прекрасен от всякога  :girl_in_love: :girl_in_love: :girl_in_love:

еее това ще е най-голямата ти изненада тогава,наистина е много трудно ако незнаеш кога точно ще си дойде.стискам ти палци това да е най-скоро *THUMBS*

Веднъж сме се разделяли за един ден аз бях на вилата с майка ми и детето а той в София имаше работа и на другия ден щеше да дойде.Обаче аз вечерта като си легнах и като ми стана мъчно,тежко и гадно,обадих му се по телефона и ревнах като малките деца ...
Човека дойде в 3 часа през ноща

Фийбс той тук ли е вече...???? *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Ами в БГ е,но не е при мен още.Чак след 2 дни ще го видя :'(

Кураж мила *KISSED*, два дена само..... :DANCE: :DANCE: :DANCE:

Абе някак си ми е по-спокойно като е тук.Само на 250 км :girl_in_love:Дано да стане чудо и да може още утре да се видим!

А защо не можете да се видите още, Фийби? :huh:

Да, и аз това щях да попитам. Направо не знам, как издържаш, Фийбс! Да знаеш, че той си е в БГ и да не можеш да го видиш още. Той в София ли е? Защо не го изненадаш като отидеш с нощния влак до София и да му цъфнеш на вратата на хотела посред нощ! Малко шантава идея, де,  *crazy* ама реших да споделя...  =]

Ох аз съм толкова щура момичета и ми се иска точно това да направя,но няма как.Първо той е в Горна баня / и даже това не трябва май да се казва-военна тайна е :laugh:/ и там ги охраняват мнооооого строго.Не дават въобще да припариш.Даже  :laugh: :laugh: :laugh: са им забранили изяви в медиите.Сякаш пък някой ще отиде да се изявява по това време.Всеки иска да си види семейството. :girl_in_love:.После под строга охрана /пак/ се минават всички изследвания за които си помислите.И после пак всички дружно отиват в поделението в Стара Загора.Голяма лудост.
Иначе аз исках да запаля колата и да отида - за 2.30 часа съм там,но няма как да го видя просто.Те все пак са в поделение някакво си.

 ohmy ohmy тия военните не се шегуват :soldier: :SUICIDE:

Ех, много кофти така!  :( Жалко че не дават дори на семействата да ги посетят!  *crazy* А поне през деня няма ли да може да се видите замалко? Евентуално утре сутринта ако отидеш?

Май няма да й позволят, докато не минат всички процедури!! *crazy* Но поне е хубаво, че си е тук жив и здрав!!! *THUMBS* :bravo:

Нищо fiibi_bg, все пак наистина трябва да минат всички изследвания за тяхно добро  =]

Аз не вярвам да кажат че на някой му има нещо.Армията все пак никога няма да се прецака.
Но днес съм удивително спокойна.Даже току що говорих с милото по тел. и му казах че за пръв път от 6 месеца насам мога да му звънна винаги ,когато ми се прииска да чуя гласчето му.А това е много приятно...........
В интерес на истината дос коро се опитвах да градя някакви планове около посрещането му ,но явно няма да имам възможност за такива.Всичко ще се решава в последният момент.

Много е хубаво, че вече си спокойна!!! :bravo: :girl_in_love: А относно посрещането му и плановете ти..., понякога е по-добре, когато се импровизира!!! *THUMBS* :girl_in_love:

Фийбс,сега видях,че лентичката ти съвсем се е стопила и влязох тук да проверя :)
Радвам се,че се е завърнало твоето момче и съвсем скоро ще се видите!Невероятен момент...пожелавам ви да го изживеете в цялата му прелест!

чЕСТИТО И ОТ МЕН МИЛА!!! доколкото разбирам може още днес да се видите,има такава вероятност, нали :girl_wink:! УСПЕХ мила и ще чакаме да разказваш,а ако изчезнеш внезапно ще знем къде си :P *YAHOO*

Smithy, права си, че времето лекува, то и на твоята възраст човек приема тези неща много навътре, сигурна съм че някой ден ще се смееш на някогашните си "раздели"!!!!!!! :girl_in_love:

Момичета отивам да си видя любимия.......... *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Еее, чудесно!!! *THUMBS* Най-после!!! :bravo: *YAHOO* Миличка, много се радвам за теб!!! *YAHOO* :DANCE: Приятно изкарване на срещата ви!!! :dance: :CHEERS:

Фийбс...страхотно... *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
Да го поздравиш и от нас..... :danceg:

Ами ще тръгна след 1 час и 2 часа път и ........вече губя търпение *YAHOO*

Ейййй...най-после... :girl_in_love:много се радвам за вас... :CHEERS:

Хайде пък като се върна ще разказвам......... :[ /каквото има за разказване де/
Уж аз щях да го посрещам,а то стана така че сега той стои вкъщи и ме чака. :* :laugh:

Момичета тук е мястото да ви благодаря,че ме покрепяхте през цялото време!БЛАГОДАРЯ ВИ!
Дори и сега часове преди да го видя пак си пиша тук ,за да не губя търпение ,чакайки.Истината е че чакам брат ми да ми докара колата и тръгвам.

Много се радвам, че най-после ще се видите! Да му пратиш много поздрави от всички нас, а останалото е от теб!  :* :loving: :twohearts: :-* :love_together: :dance2:

Фийбс и бъди внимателна, като шофираш сега, по-добре 10м. по-късно а стигнеш отколкото да те мислим цяла вечер...ок....?

Съгласна съм с теб! Внимавай!  :drive:

Благодаря ви пак.Обещавам лекичко и спокойничко да шофирам.Нали скоро катастрофирах още ми държи страх................

Фийбс, и да не забравиш да го гушнеш от името на всички момичета тук, и да му кажеш, че не разрешаваме да пътува повече!!  P-( ;) :*

Момичета, fiibi_bg вече трябва да се е видяла с милото си  :girl_in_love: :girl_in_love: :girl_in_love:
Как ли са се почувствали в първия момент  :'(

хайде fiibi чакаме да разказваш :danceg:

аз съм пропуснала вчера всичката тази информация,Фииби и аз много се радвам за вас сигурно си на седмото небе,БЪДЕТ МНОГО щАСТЛИВИ и никога не се разделяйте вече!!!

ауууууууу и аз съм пропуснала.браво  :bravo:най-после свърши времето без товето мило.и аз ти пожелавам никога да не се раделяте

Фийбс,мила,как мина посрещането!Сигурно летите от щастие сега и не можете да се откъснете един от друг! *INLOVE*

Момичета,отново много ви благодаря за вниманието.

Ами срещата беше ...................невероятна.Аз пристигнах към 1.30 през нощта в Стара Загора и той ме чакаше.Едвам изчака да спра колата на една от главните улици и ме грабна и ме въртя и целува ......После бърборихме,бърборихме,пихме вино на свещи /тпй се беше подготвил и ..... :[
Единственото ,което мога да ви кажа е,че от една страна имам чувството че никога не сме се разделяли,защото ние всеки ден си говорихме по 2-3 часа по скайп.От друга страна имах да му покажа всичко ,за което съм му разказвала.Например той не е виждал бензиностанцията построена.Помни я като един голям изкоп.И беше удивен от това което е сега и оцени колко много труд съм вложила за да стане ,това което е.Това е най-голямото ми признание за 5 месечния ми къртовски труд.

Еххх още веднъж много се радваме мила за вас.  :*

Тъкмо преди малко видях, че си на линия и си мислех, че може да пишеш нещо  *YAHOO*
Радвам се, че най-после сте се видели и сте изкарали прекрасна вечер заедно!  @}->-- @}->-- @}->--

Еее, страхотно !!!  :bravo:

Вълнувам се, сякаш аз съм се срещнала с любимия. Дано нямате вече раздели  :dance:

милa fiibi_bg проччетох цялата ти история
много се развалнувах.преживяла си доста време без милото ти.но сега е тук до теб и аз много се радвам за теб.радвам се че при първата ви среща след раздялата всичко е минало супер.и дано никога повече да не се разделяте @}->-- @}->-- @}->-- *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Фиби, аз специално влязох във форума, за да проверя дали си посрещнала вече любимия. Прочетох разказчето ти и много се радвам, че вече сте си заедно!   *YAHOO* Дано да сте успели да наваксате пропуснатото за последните няколко месеца.

Ох, ние с душито вече от една седмица сме разделени и макар че имам много за вършене и постоянно се виждам с познати и приятели, той много ми липсва. Особено нощем като няма кого да гушна и ми става едно криво и гадно  :'( А пък остават още 3 седмици.  :cray: Най ми е кофти, че той ще пропусне толкова хубави моменти от организацията на сватбата и няма да е до мен да ме подкрепи, когато ме ядосват нашите или техните. Обикновено само той знае как да ме успокои когато съм така  :hysteric: А усещам, че с наближаването на сватбата ще се увеличават моментите в които съм така  :insane: :GROAN: :ANGRY:

prin4ipessa аз напълно те разбирам,но съгласи се ,че след раздялата емоциите от сватбата ще бъдат още по-силни.
Наистина времето дотогава ще мине много бавно и няма да можеш да споделиш емоциите по подготовката с твоя любим,но това просто ще бъде един катализатор за вашата огромна любов.

Благодаря ти, fiibi, че така ме успокояваш. Имам нужда някой да ме успокои и да разбере чувствата ми, защото откакто съм се върнала, на когото и да споделя, че душито ми липсва, само ми се присмиват и ми казват с насмешка: "А бе я се стегни, само месец, какво толкова се превземаш". Чувствам се като някаква лигава глезла, която се оплаква за глупости. Никой не разбира, че съм адски привързана към душито и ще ми е кофти да не е до мен в тези хубави моменти от подготовката.   :'(

Ох,мила,prin4ipessa , така ме успокой! Ние също вече две седмици сме разделени и ми е ужасно трудно и гадно! :cray: Аз също не смея да се оплача,поради същите причини!Много малко са хората,които наистина ме разбират! Много е тежко да си далеч от любимия човек! Ние се чуваме по 100 пъти на ден, говорим си по skype, но не е същото! Толкова много ми липсва топлината му,ласките му... :cray: При нас поне остана "само" още една седмица! И после ще пада гушкане! *YAHOO*

Дръж се, още една седмица ви остава! После съм сигурна, че любовта ви ще се разгори още по-силно от преди!

Мили prin4ipessa и Аni напълно ви разбирам.Нетърпението , еуфорията около подготовката.prin4ipessa нормално е да ти липсва,та нали той е твоя съмишленик и спътник в живота.Та нали всичко споделяме с тях нашите половинки и сега се чувстваш често неразбрана от хората.Обаче това още повече ви сближава.

fiibi_bg толкова си мила и добра! Благодаря ти за разбирането!  @}->--

Е за нищо.Само си представи как срещата ви след толкова дълга раздяла ще бъде незабравима.После след като утихнат емоциите от срещата  ще се отдадете на еуфорията около сватбата и така ще се получи едно дълго и незбравимо преживяване.А той колко време преди сватбата ще си дойде?

Ами сватбата е на 25.08, а той ще си дойде на 14.08 и понеже ще лети за Букурещ, ще го видя сигурно чак на 15.08. Още от сега тръпна в очакване на мига, когато ще мога да го гушна и да го целуна  :dance:

ще го целунеш, миличка и това ще е много скоро, ще видиш!!!! някакви си 2-3 седмички, няма и да ги усетиш как ще минат!!!! 2 пъти по 6 м. съм издържала......., *INLOVE* красивите неща в живота изискват жертви, за да можем истински да им се нарадваме!!!!! Ще видиш колко сладко ще е всичко след раздялата!!! *THUMBS* ей, горе главата!!!!!

Сигурно и аз ще изглеждам като глезла, но и на мен ми липсва милото, а сме разделени едва от вчера. Ще е в Ирландия за 2 седмици, не е много, но не сме се разделяли дори за толкова от началото на връзката ни. А на всичкото отгоре сватбата ни беше само преди седмица - имахме 5 дни на морето и той трябваше да замине  :(
Но тези малки раздели така катализират любовта ...

ние свикнахме да се разделяме често, проектомъжът пътува ужасно много в командировки и 2 пъти за по 5 месеца извън България. Говорили сме си, че това може би ни е запазило любовта във времето. Така че тези раздели наистина са здравословни, аз често му казвам, че си имам мъж за почивните дни, тъй като през седмицата го няма. Но в крайна сметка той не отива там да си прави купона, а по работа, така че не мога да му се сърдя.

И аз да се включа в тази темичка. Ние вече в продължение на 4 години сме все разделени, виждаме се лятото за две или три седмици, като обикновенно аз съм при него (той работи в Испания), а той си идва за Коледа и Нова година за три седмици. Много ми е трудно, но няма как.
Но през всичкото това време успяхме да съхраним и запазим любовта си, дори е по - силна!
Сега с нетърпение чакам да мине Август за да си дойде за 1 месец, когато ще узаконим нашата любов! @}->--

mehandjijska, а след сватбата пак ли ще сте разделени или ще живеете най-после заедно?  :girlhide:

Да, за съжаление пак! Ще бъдем целия Септември заедно и после живот и здраве за Коледа и Нова година този път ще отида аз за три седмици (от 15.12 до 06.01) после незнам, кога ще се видим пак!
В момента не сме се виждали от 12 Януари и вече търпението ми се изчерпва, но остана малко, докато зърна Моята Душа, само жив и здрав да се прибере. Най - голямата ни раздяла е 9 месеца!

mehandjijska, напълно те разбирам!!!!! Но за съжаление икономическите условия в момента са такива, че понякога сме разделени, което не пречи на любовта ни!!!! пожелавам ти в най-скоро време разделите да свършат, (както стана при нас) и да бъдете още по-щастливи!!!!!!
 *KISSED*

ние сигурно отдавна да сме се изпокарали ако бяхме постоянно заедно, даже честно да си призная на моменти като се задържи в София и се поизнервям...усещането да не сме се виждали няколко дена е просто неописуемо сладко

Фани, благодаря ти мила и аз се надявам скоро да свършат тези дълги раздели. Повече искам да се прибере тук в България и тук да живеем, но не е изключен и другия вариант, да отида при него, който на мен изобщо не ми харесва!

Мила, дори да се наложи да живеете в чужбина пак е по-добре отколкото по самички!!!! И другите момичета, които са живели в чужбина ще ти кажат, че няма страшно и се свиква!!!! Все пак както се пее в песента: "Вървят ли двама.... И път да няма не ще се спрат!!!!"

И тъй като видях, че се е отворила тема за живот в чужбина, ще си позволя да споделя личния си опит. Нещото, което прави живота зад граница тежък е най-вече самотата. Разбира се, всяко ново начало е трудно и стряскащо, но когато имаш обичан човек до себе си, с който да се подкрепяте взаимно в трудностите, няма нищо невъзможно и непостижимо. Икономическата ситуация в чужбина (и конкретно в Испания) е добра и би ви осигурила една финансова стабилност, ако сте работливи и отговорни хора, но разбира се, има и негативна страна (носталгия, липса на много приятели, липса на родния език и култура). Но преди всичко трябва да ви води мисълта за съвместно бъдеще, независимо къде ще живеете е хубаво да бъдете заедно, защото все пак ще сте семейство и такива дълги раздели мисля, че няма да са много здравословни за изграждането на стабилно семейство, камо ли за отглеждане на деца. Просто трябва да проведете един сериозен разговор и да претеглите предимствата и недостатъците и да решите къде ще е най-добре за вас да изградите своето семейство без да бъдете разделени. Дано съм била полезна!  @}->--

Ох, ние сега за малко ще се раздели :(, защото милотоиска д аотиде при дядо си за нялколк дни, а аз не искам повече пътувания, просто малко предпазни мерки, нопоне е наблизо и ще се чуваме по телефона!!!

не се разделям с мъжа си за нищо на света.
един път ходих за 4 месеца в САЩ без него и не ми бече добре.
сега, където и да живеем трябва да сме заедно.
за една седмица да съм командировка си липсваме много и аз не издържам  :'(
за това каквото и да става ще сме заедно, дано да успееем да го постигнем :girl_in_love:

Момичета, аз се включвам съвсем за кратко да се похваля, че вече си имам души-и-и-и-и-и!  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* Посрещнах си го на 14.08. и съм много щастлива, че отново сме заедно! Сякаш стреса ми изведнъж намаля почти до нулата! Много ми е миличък и умее да ме успокоява както никой друг, затова раздялата с него никога не ми се е отразявала добре на нервната система  :laugh: Важното е, че вече сме заедно и не ми пука за нищо друго!  :)

Момичета, след почти 8 месеца раздяла Моята душа, живот и здраве ще се дойде в неделя следобяд. Нямам вече търпение, сън не ме хваща, толкова искам да го зърна, прегърна и целуна!  :girl_in_love: :girl_in_love: :girl_in_love: :girl_in_love: :girl_in_love:  :dance: :dance: :dance:

Ех, мила, малко остана и ще си го гушнеш  :girl_in_love:
Ама, моля ви се, измислете вариант да живеете заедно и да не се разделяте така, че ми става много мъчно за вас  :'(

Вариант засега няма, аз имам хубава работа засега и на нея съм от 6 години, той е вече 4 години там. Но никога не сме се карали, за това че сме раздели и не живеем заедно, и по принцип за каквото и да е. Любовта ни е от вече 9 години и е толкова силна и дай боже все да е така и повече да се обичаме. За любовта граници и разтояния няма.  :twohearts: :dance2: :love_together:

момичета, аз отново съм в положението преди сватат- 5 дена е в командировка, ден, два при мен, бях свикнала, обаче в момента ми е адски мъчно, направо не знам какво да направя.....не съм се чувстала така от мн време, все едно на ново сме станали гаджета и емоциите са същите. Разделите от 1 страна са добро нещо-не си омръзваме и много си се радваме като се видим, от друга много ми липсва когато го няма да споделя с него :(

Това все едно аз съм го писала... :girlsigh: Мислех си по- едно време, че съм свикнала с вечните пътувания и командировки, но напоследък ми се случва все по- тежко да ги преживявам... :mad_girl:
А това за споделянето...ех...болна тема....последният път като го нямаше, бяха почивните дни покрай 6 септ. и 4 дена нямаше с кой 2 реда приказка да си кажеш....мнооого кофти.... O_O

имам чувството, че последния ден в който бяхме заедно цял ден беше на сватбата :(

Ох, миличка, недей така. Звучиш много унило! Можеш примерно следващия път като е в командировка да го помолиш да те вземе и теб. Какво ще кажеш?  *THUMBS*

аз съм си на работа 5 дена в седмицата...няма начин да се измъкна...абе много неприятна история а и така ще продължава и за напред, поне така мога да си виждам приятелките сама, единственото успокоение ... :( ако може така да се нарече разбира се

Искам да кажа само,че не съм предполагала колко силни жени има тук....Възхищавам ви се....Стискайте зъби и вярвайте,че можете да се справите с всичко,защото сте обичани от своите мъже,въпреки че сте далеч един от друг!!!Още веднъж моите най-искрени поздравления за силата и куража,които имате!!! @}->--

Искам тук да споделя болката си с Вас от поредната раздяла с Моята душа, пак замина и пак сме разделени!  :'( :'( :'( Бяхме само един месец заедно, който мина неусетно  :cray:
Но този пък се чувствам по - зле от всякога, много ми липсва и го преживявам тежко, чуваме се пак само по телефона един път седмично и си пишем смс - и. И скоро не се очертава да се съберем завинаги да сме заедно, ще продължим така: аз да ходя там, той да си идва! Сега чакам с нетърпение 15.12, когато отивам при него за Коледа и Нова година за три седмици!

Ох, миличка, като чета за вашата история чак мен ме боли сърцето. Наистина ли не може да се направи нищо??? Защо не отидеш да живееш при него щом работата му е толкова важна, че не може да се върне. Раздялата не се отразява добре на никое семейство, повярвай ми, знам го от личен опит. Сестра ми и мъжа й вече 10 години са семейство, от който осем живеят разделени (тя в Пловдив, той в София) и това наистина не им се отразява добре, виждам го. Измислете нещо, защото това е ужасно!  :'(

Принцесо, засега пак ще я караме така, както е вече 4 година! Много се надявам, вече догодина всичко да се подреди и да се реши, къде ще се живее, тук или там.
Но този път раздялата я преживявам много тежко, може би е от това, че вече сме семейство  :'( :cray:

Mдааааа....много ми е познато това за , което говориш :girlsigh: И на нас често ни се налага да сме разделени (тази сутрин милото пак замина и някъде много рано сутринта усещах как ми гали носа и обходжда с пръст контурите на лицето ми и сега като се сетя за това хем ми е хубаво...но и сърцето ми плаче, нооооо да не се отклонявам) ...но при вас положението е направо страшно.... O_O Мила не може ли единият от вас двамата да направи компромис в името на семейството и на това да бъдете заедно, но и другият трябва много да му помогне(при намирането на приятели, среда, работа), за да не се чувства ощетен... :huh:....доста сложно обаче.....
Дано скоро намерите най- удачното разрешение на въпроса за вас, че така е мноого гадно... :'(

Миличка, разделени сме, защото всичко това е в името да спестим парички, с които досега си направихме жилище тук в България, купихме си кола и т. н. Нямаше възможност да замина там, защото са по няколко души на квартира, първоначално веднага няма да започна работа и език трябва да се учи, то е сложно. Но се надявам, както казах в предния си пост си пост догодина да се реши, какво ще правим, дали аз ще замина, или той ще се прибере!

Искрено ти съчувствам, миличка!!!!  :'( лично аз съм го изпитала на собствен гръб!!!! имах възможността да работя в чужбина, имах и възможност да остана да живея там, но не го направих за да мога да бъда с мъжа ми, той вече имаше хубава работа в България и реших, че е най-добре да направя тази жертва за нас!!!! за щастие скоро след като се прибрах си намерих и аз добра работа, но и той много ми помогна!!!! Сега нито за секунда не съжалявам, за избора си!!!!!!!!! Пожевам ви в най-близко време да намерите начин, дори ако трябва някой от вас да рискува, направете го, струва си в името на любовта!!!!!!!! парите никога не стигат мила, колкото и да събирате винаги ще се стремите към повече, може да се каже че сте постигнали доста неща за които много хора на вашата възраст още мечтаят!!!! така че ви остава само да се съберете!!!!! дано това е много скоро!!!!! *THUMBS*

Ех, че хубаво си го казала Фани... :girl_in_love:сладурка.... *KISSED*
Стискам палци, да няма повече разделени семейства!!! :'(

Ау момичета какви истории.
Плаках като малко дете като ги четях. Как успявате да издържите, искрено ви се възхищавам.
Наистина много силни момичета има в този форум.

Аз когато дори за една нощ остана без милото, не мога да спя, а си представям седмица или месец ohmy

Mehandjijska стискам ти палци всичко да се уреди догодина и повече да не се налага да се разделяте с твоето момче.

Мили, виртуални приятелки! За огромно мое съжаление трябва и аз да се включа в тази тема! С милото вече един месец сме разделени.  :'( И ще минат още 3 докато бъдем отново заедно. :( И сега да разкажа как се стигна дотук. Нашият кум ни покани да му гостуваме в Чикаго за Нова година. Кандидатствахме за визи и съответно взехме такива. Тогава се замислихме, че това пътуване можем да го съчетаем и с посещение на Лас Вегас, и това да бъде вълшебният ни меден месец!  *YAHOO* Изкарахме наистина невероятно, но за това в съответната темичка. Докато бяхме в Чикаго стана така, че кумът успя да уреди нещата милото да остане и да работи с него за известно време– и той остана!  :mda: Да ви кажа не толкова от нужда от пари, колкото, за да помогне на най-добрия си приятел. Утре навършваме 6 месеца от нашата сватба, а аз ще съм сама!  :'( :'( :'( Много съм тъжна! Сигурна съм, че тази временна раздяла ще ни се отрази добре, но все пак... Добре, че се чуваме всеки ден по телефона или по Интернет, иначе сигурно щях да съм се побъркала досега!
Е, стига съм ви отегчвала!
Целувки!!!

lilsan, много е гадно това. :( Но съм убедена, че това е едно предизвикателство за вашия семеен живот, всъщност той въобще не е лесно нещо.  :girl_impossible:Така че просто се дръжте, смело и без отказване ще преборите трудния момент, бъди силна и вярвай в това. *THUMBS* :)

Лили, много гадно, но пък след това ще се насладите един на друг  @}->-- А ти нямаше ли възможност да останеш в Чикаго? Да си направите по-дълъг меден месец :)

Лили верно разделите са ужасни но нека ти разкажа моята история и тогава може би ще решиш че времето ще се изнижи като нищо а и какво са 3 месеца като знаеш че цял живот ще сте заедно и колко още години ще пранувате.

Та ние се запознахме с Матиас преди 4 години когато аз завършвах доктурантурата си във Франция.Бяха ме изпратили за 4 месеца в Стокхолм и там се запознахме.Бяхме заедно 3 месеца след запознанството ни и той трябваше да замине за Танван по работа за 4 месеца. След което се вурна но беше време за мен да се връщам в Франция и да защитавам доктурантурата.След което се приместих при него в Стоцкхолм и живяхме заедно 5 месеца.След тва аз зиминах по работа по едни проект в Рига за 6 месеца и се виждахме всеки трети уикенд.И това свърши но после ми предложиха работа в Стокхолм за което в последствие се оказа че трябва да работя 1.5год в Хамбург. И така до сега.

Много стана объркано но за 4 години сме живели чисто на чисто може би 6 месеца + уикенди и отпуски. Живот и здраве от Май месец се връщам в Стокхолм но никак не е лесно. А Лили, ти все пак си в България близо до родители и приятели.при мен винаги е било малко по трудно в друга държава винаги започваш отначало да се доказваш и създаваш приятелства.Пътувания със самолети самота притеснения... Но се свиква а и се обичаме което прави нещата много по лесни.И точно през тези пътувания далеч един от друг разбрах колко този човек означава за мен и как искам да продължа живота си с него.

Така че има ли любов, всичко друго е просто толкова лесно.

Обичай го подкрепяй го а празнуването на 6 месеца пак ще го има даже ще е по сладко от колкото си го представяла.

Милички хайде и аз да ви разкажа нашата история!  :'( :'( :'(
Преди една година нещата при нас вървяха добре и двамата си бяхме във Варна.Той работеше на Златни пясъци, а аз на к.к." Св.Константин и Елена".Сезона свърши починахме си малко и изобщо непредполагахме какво ни предстой.Аз започнах работа в офиса където съм сега,а милото имаше участия в един хотел ( той е DJ ). И така до деня, който му звънна телефона и му предложиха работа на Боровец - естествено за повече пари  :'( :'( :'( :'( Обсъдихме го и въпреки, че не бях много съгласна се примирих защото знаех , че той го иска.Дойде декември и му събрахме багажа и тръгнахме към неговия град за последен уикенд.Нали се сещате колко свито ми беше сърчицето и как дори нямам спомен от тези два дни.Милото трябваше в понеделник да е там и аз също трябваше да съм на работа и вечерта ме изпрати на гарата.Нямам думи да ви обясня каква раздяла беше.Аз плаках като малко дете  :'( :'( :'( :'( така се бях притиснала в него, че влака пристига и аз трябваше да се качвам но сили нямах да се отделя от него  :'( :'( :'(
Толкова сълзи изплакахме с него на тази гара..................
Когато се прибрах във Варна бях като призрак.Това беше първата ни раздяла.Нито една приятелка не можа да ме познае. От усмихнато и забавно момиче аз се превърнах в мрачно и вечно ревящо.Не ме интересуваше нищо дори и това как изглеждам.Никой и с нищо неможеше да ми привлече вниманието.
Изкарахме много тежка зима, в която аз се скапах от пътуване, но само това ме радваше.
След това си взех отпуска април месец и изкарахме направо приказно.Дори тогава получих предложение за брак.Милото още януари решил, че аз съм неговата жена  :gu6:
Всичко беше ОК до момента когато лятото пак трябваше да се разделим.Той трябваше да работи на Слънчев бряг.И хайде пак всичко от начало......................
Аз имах само един почивен ден в седмицата и хайде пак в пътуване.
Свърши и лятото направихме официалян годеж и ни беше толкова хубаво.Но нали всичко има край дойде зимата и пак старата песен.
През цялото време не спирахме да говорим по телефона и докато бях в офиса скайп ми беше единствения начин да се виждаме.Тази година имам и вкъщи интернет и направо немога да дишам ако 10 мин нямам интернет.
Това ни стана начин на живот  :pc-mainiak: :pc_love:
Но искам да ви кажа,че любовта ни сега е много по-силна и голяма и можем да оценим това което имаме много повече от преди.Тези раздели ни помогнаха много да пораснем и да разберем, че дори и на стотици километри нищо не може да попречи на любовта  :twohearts:
Така,че милички след всички вечери когато съм заспивала със сълзи на очите си,след всички празници, които съм изкарала сама и след всички разговори по скайп, които продължаваха с часове и приключваха с думите " още малко мило и ще съм при теб " не съжалявам и мога да кажа, че никога не съм обичала така.
Сега отброяваме последния месец и пак ни чакат много щастливи дни заедно.
 

рАЗДЯЛАТА Е УЖАСНО НЕЩО ,МОГА ДА НАПИША ЦЯЛ РОМАН :'( ВАЖНОТО Е ДА ДЪРЖИТЕ ЕДИН НА ДРУГ И ДА СИ ИМАТЕ ДОВЕРИЕ.

Ех миличките,дано бързо си се съберете с мъжете,че сигурно е ужасно.
Ние не сме се разделяли за дълго време,но сега дори и като е на работа ми липсва,пишем си смс-и и си звъним като тийнеджъри.

Аз съм нова във форума и сигурно съм доста по-голяма от всички вас,които пишете тук.Имам зад гърба си много годинки натрупани в семейния живот-на 35 години съм и съм омъжена от 17 години.
Ще ви разкажа и моята лична история,за някои от вас може да не е интересна,а някой пък може и да почерпи опит.
Никога не съм си представяла че мога да живея и един месец без мъжа ,когото обичам.Но животът винаги ни изправя пред такива изпитания,които най не искаме да ни се случат.
Един ден,прибирайки се в къщи след следобедно кафе с приятели,съпругът ми ми съобщи че след седмица смята да замине да си пробва късмета в Испания,да поспечели някой лев.Имахме в този момент доста финансови затруднения и той реши,че това е начина да се справи с нещата. Това ми дойде като гръм от ясно небе.Първоначално мислех,че не говори сериозно,но след 10 дни заминаването му беше вече факт.Плаках като луда,не знаех просто къде се намирам от мъка,макар да ме увери,че ще поработи там 4-5 месеца и ще си дойде.По това време точно завършвах висшето си образование и от притеснение по неговото заминаване си отложих всичките държавни изпити.
Това се случи преди 6 години.Мъжът ми още е в Испания.Петте месеца,за които уж беше отишъл станаха години.През всичките тези години се връщаше по 1 път в годината,по за 1 месец. Представете си радостта ми,когато се прибираше у дома и ужаса,който ме обземаше,когато отново тръгваше към омразната ми Испания.
През тези години чувах какви ли не подмятания по негов адрес,че там живеел с друга жена,че имал деца от нея...душата ми се пукаше от най-различни терзания,естествено посегнах и към успокоителните... Все пак не загубих доверието си в него,той  ни звънеше и сега не престава да звъни  всяка вечер,непрекъснато праща пари за мен и дъщеря ни.Не ни е лишил от нищо материално,но ми липсва присъствието му в този дом.
Последно си беше тук през януари и обсъдихме нашето заминаване при него това лято.Скоро заминаването ни ще бъде факт,подготвям вече необходимите неща за пътуването.
Най-после и при мен се върна радостта.След цели 6 години раздяла.Надявам се всичко между нас да е наред,защото вече сме забравили как да живеем заедно,всеки по някакъв начин се е променили ще ни бъде малко трудно в началото. Но аз издържах тази битка с времето и растоянието и се гордея с това...

msabeva, много е тъжно това, че положението в държавата кара много хора да отидат да работят в чужбина и да оставят семейството си, само и само да им осигурят приличен живот и достатъчно материално обезпечаване. Сигурна съм, че мъжът ти е взел това трудно решение след много мислене, но в крайна сметка е предпочел да ви лиши за кратко от присъствието си, но да ви осигури някакви прилични приходи. Мъжете по принцип се чувстват отговорни да издържат семействата си. Чудесно е, че скоро ще сте заедно отново и изобщо не слушай клюкарките и завистниците. Една лоша българска черта е да очерня всичко хубаво и красиво.

много тъжна история,насълзиха ми се очите  :'(но винаги след лошото идва хубавото,това е най-важното.и на мен ми се е налагало да се разделям с половинката ми - и то точно в началото на връзката ни,когато чувствата ни са най-силни.Мъжът ми трябваше да дойде в софия да работи а аз трябваше да си остана във варна още месец и половина.в крайна сметка неможахме да издържим разделени толкова време,тук е времето да благодаря на тогавашната ми шефка,която ме освободи по рано от работа за да мога да пътувам за софия.аз си знам как се чуствах като пътувах към него-идеше ми да сляза от влака и да бягам пред него за да стигна по бързо:)01.09.06-беше най-хубавият ми ден-след 32 дни раздяла.налагало ни се е да се разделяме и след това и то поради много гаден повод,защото мъжът ми го приеха в болница.беше ми много гадно можех да му отида на свиждане само от 17 до 18 часа,а когато бях на работа това ми беше невъзможно.прибирах се вкъщи сама и неможех да си намеря място,той там самичък и е болен няма кой да го прегърне и да му каже,че всичко ще е ок-на никого не го пожелавам.сега вече немога да си представя и един ден без него дори когато сме на работа ми липсва.важното е да сме силни и да устояваме на предизвикателствата на живота,затова горе главата на всички и само позитивно мислене!!

Две години живяхме така, той в Германия аз в България.Чак неискам да си спомням за този период. Период изпълнен с мъка и самота.Мога само да ви кажа, че това ни направи още по-силни, по привълзани един към друг,още по-влюбени Раздялата ни накара всеки да оцени човека до себе си и  да осъзнаем какво означавме един за за друг. :love_together:

Не мисля, че човек, който ти се обажда всяка вечер живее с друга жена. Чисто логистично е трудно да се организира.

Пожелавам ти щастие в Испания и безоблачен семеен живот - отново на цялото семейство заедно! @}->--

оох много е трудно-тези разстояния ,тези вечни пътувания,радоста от предстоящото пристигане на любимия човек и огромната празнина когато си тръгва :'( Уви на почти всички се случва по един или друг начин ни се налага да стискаме зъби и да търпим ,да се надяваме и чакаме.И нашава връзка от самото начало е свързана с подобни терзания,очакване.Запознахме се в скайп с моето слънчице и той след около месец си дойде в България да се видим на живо.Никога не съм мислила че е възможно да се привържеш към някой толкова силно и толкова много да ти липсва а да си прекарал едва няколко седмици с него.И така той замина-3 месеца непрекаснато всяка вечер разговори с часове по телефона,в скайп,смс-и,просто не пропускахме и вечер и толкова много се сближихме.После той си дойде и си ме взе заедно с него(наистина това не е живот той в Англия,аз в България).След като заминахме след 3 месеца хайде пак разделени и пак заради тези пусти пари,а аз самичка в квартирата в нова страна,без приятели,без роднини-единствената ми утеха беше вечер като се обади-живеех и дишах за този момент-от 2 седмици стахана 3 месеца,през които той си идваше през 2 седмици за няколко часа :'( Като се прибра аз бях най-щастливото момиче,самотата просто ме убиваше :'(Последва една година през която си живяхме отново заедно,и ето ни сега пак -той в Англия,аз тук пак самичка :'( :'( :'(  И пак познатата история пред компютара и с телефон в ръка.ОХХ много е тежко,има моменти в които просто ми се иска да не излизам никъде,да се затворя и само да плача.Дори и да отида някъде се чувствам адски самотна,а вечерите просто ме убиват-вярно е че прителите ми не ме оставят сама,но пак всеки се прибира  в къщи със своите проблеми и болка,а аз като се прибера си нямам никой. :'(Няма просто начин,трябва да се търпи,но е тежко.Добре че сега се занимавам с организацията на сватбата и не можете да си представите с какво нетърпение я чакам-да си дойде моето слънчице и да си ме вземе обратно при него...Омръзна ми да стоя пред тъпия конпютър и да живея само за тези минути през които ще го видя за кратко,а той да е толкова далеч,да има нужда от мен,а аз да не мога да направя нищо.. :'(

Zdraveite! Za pruv put pisha, no mnogo puti sum vlizala i slediala temichkite! Nie s miloto ne sme jeneni, no sme zaedno ot godina i 2 meseca. Az sum v usa, a toi v bg-samo prelitame okeana koi,kogato moje, skype, telefoni, emails. Mislia,che se opitvame da navaksvame-poniakoga gledame edin i susht film po edno i sushto vreme :)Mnogo  e priatno, no razstoyanieto e mnogo drazneshto,vupreki,che i dvamata sme silni i se opitvame da sme zaedno,kolkoto moje poveche. Poniakoga mi stava mnogo gadno,che ne moga da go gushna-idva mi da revna kato malko bebe. Vijdam,che ima i drugi dvoiki kato nas. Momicheta shte se radvam,ako mi pishete. Imah nujda da si kaja kolko mi e muchno.

Sestrichka, do bolka znam za kakvo govorish-tova,koeto kazvash,kak ostavash vkushti i ti idva da plachesh-i az sum go pravila mnogo puti, no mila iskam da ti kaja "bravo",che si bila silna i veche ste na finala-podgotviate si svatbata i tova samo moje da ti dava novi sili! Az vse se opitvam kato teb da sum silna, no v niakoi momenti ruhvam i placha li ne placha :'( :'( :'(
Kolko vreme biahte razdeleni?

Joyce найстина е много тежко да сте разделени, разбирам те напълно и то при вас разстоянието е наистина много много голямо... няма ли начин той да дойде и да остане при теб... успех

Здравей Ками ,опитваме се да направим така че той да дойде и най-важното ,че той има желание въпреки че си има страхотна работа в БГ ,но отнема време :(, Сега ми става топличко на душата ,защото знам ,че ще дойде след месец  - нали се събират празници в БГ  и няма да има нужда да си взема много отпуска,чакам с нетърпение .
 :offtopic:Ками,видях снимките ви с твоето мило - много сте хубави,много ви се радвах!

Моля пишете само на кирилица!

Joyce миличка,наистина се старая да се държа,поне пред другите и пред моето миличко,знам че и на него не му е лесно ,и поне тази мисъл не успокоява че още малко остана и да потърпя..Общо взето имаме 3 раздели от по 4-5 месеца,тази сега преди сватбата е за половин година,е аз не се стърпях и си отидох малко при него,а времето така бързо лети като сме заедно...С това се успокоявам,живота е пред нас и има много по-страшни неща които могат да се случат,важното е че се намерихме ,че се обичаме и през всичко ще минем за да сме заедно...Ех то това нашето като сапунен сериал... :[ Имай търпение Joyce ,знам че не ти е леко ,и колкото и да говорите по скайп не е същото,но казват че любовта така се засилвала повече @}->--

Лелеее момичета сега виждам темата, а колко са ми близки историите ви. Познанството ни с моето мило започна от лятото на 2006, уж само като приятели но любовта много лесно пламна по между ни, след кратките 3 месеца последва 9 месечна раздяла, след това оюе 3 месеца заедно, пак 3 месеца раздяла, 1 месец и 20 дни заедно(бях взела туристическа виза за САЩ) и пак 5 месеца раздяла, направо се побърквах, живота ми беше само работа, учене и интернет-единствената ни връзка, телефона също не ми падаше от ръката. Той живееше в САЩ, аз в БГ и с тази часова разлика направо кошмар. 2008 на 1-ви юли пристигнах в Чикаго пак с туристическа виза и вече решихме, че повече не можем да се разделяме, в началото беше малко като фантастична идея, понеже е доста трудно да се мине от туристическа на друг вид виза или зелена карта, но ние решихме че ще се борим и така септември подписахме брак, и започнахме с хилядите документи, започна процеса и за 5 месеца аз вече имам зелена карта, което ме прави толкова щастлива, умирах си от страх че няма да ми дадат и ще трябва пак да си замина. Та момичета искам да ви успокоя че нещата се получават когато ги искаме много силно и когато се борим, не се предавайте, знам че е много трудно, само който го е преживял знае колко е ужасно и дори сълзите не носят облекчение. Раздялата колкото и трудна да е засилва обичта и изпитва най-добре една връзка, защото за истинската любов няма разстояния и прегради. Успех на всички скроро да се съберат с любимите си.

Zdraveite,mnogo,mnogo blagodaria za podkrepata-vchera stana chudo i vse oshte ne moga da poviarvam-miloto specheli zelena karta ot lotariata:) i  nai-veroyatno shte doide pri men v usa:)estestveno sega ima kup podrobnosti i formalnosti i razbira se interview v posolstvoto, no se nadiavam vsichko da mine,kakto triabva-
celuvki na vsichki momicheta v temichkata, a na moderatorite izvinenia, no s tazi vista ne moga da se opravia i poviarvaite mi probvah kakvo li ne da kiriliziram sauobshtenieto, no ne stana-help!

Бравоооо, чудесно много се радвам за вас, всичко ще се нареди, Господ си знае работата. Успех ви желая и още малко търпение, после ще сте щастливи и няма да се разделяте вече.
Аз днес си тръгвам за БГ и така ми е свито на душата, понеже милото ще си идва след 20 дни, не са много, но така си свикнахме заедно че сега ще ми липсва, пък и ми напомня за предишните раздели, много е гадно и съчувствам на всички разделени. Раздялата понякога сплотява и ни помага да разберем колко значим един за друг, но и изтущава емоционално, така че успех на всички да се съберат по-скоро с половинките си и да са щастливи.

много драми е имало в нашата връзка, дължащи се точно на long-distance характерът й, но с желание от двете страни всичко се преодолява. историята ни започва през 2005 и с немалко прекъсвания и страдания..

докато в един прекрасен ноемврийски ден миналата година не се срещахме в амстердам и не се убедихме, че където и да ходим, все един при друг се връщаме. през тези осем месеца, до днес, минахме през много перипетии - аз в холандия, той в дания: телефонни разговори, скайп до 4-5-6 часа сутринта, после на работа колко време ходех недоспала и с тъмните кръгове под очите. още от влизането вкъщи се включва камерата и не се изключва. не е било пиене на вино, не е било мъкнене на комп в кухнята *crazy* да му показвам как да си сготви нещо, той ме е разнасял из градината на съседите си да ми покаже котката им *crazy*. учили сме заедно по скайп - аз си чета моите неща, той неговите в пълна тишина и от време на време някое промякано "мило-мило-мило". зимата, когато още нямаше съквартирант дори сме спели с включена камера.

прекрасно е ,че технологиите ни позволяват да споделяме до такава степен живота си, въпреки че сме на 900 км един от друг, но същевременно не е  особено здравословно, защото те прави малко асоциален: все гледаш да се прибереш навреме, да се видиш с милото, не ти се излиза с други хора, все вкъщи гледаш да си стоиш, че нали той/компютъра/нета е там. кусур на тази ситуация е още факта, че винаги се виждате в една и съща обстановка, което след време може да стане и нетърпимо и да се отрази на връзката. в търсене на разнообразие се отварят теми на разговор, които може би не е толкова хубаво да се зачекват. търсейки нови емоции, може да се преекспонира някой диапазон от чувства, което рано или късно резултира в конфликтчета, драми и сърцераздирателни ситуации. не че няма нужда и от това.  =]трудното е, че единственото изразно средство, с което разполагате е речта, а тя в един момент става крайно недостатъчна. човешкото същество така е устроено, че непрекъснато да иска още и още. е, ние (или по-скоро той) издържахме така до февруари, когато той ми звънна на врата и аз примрях от щастие, че обичам точно този човек.

три седмици след това се видяхме в прага, през май аз му отидох на гости и чак си  *db*изпуснах *db*самолета като трябваше да се прибирам, та останах още една седмица извън планираното.  през юни в последния момента решихме, че може да се видим в лондон. вече издържам много трудно цял месец без да го видя, да го пипна, да му се порадвам. а варианта с пътъванията също си има много минуси - едва ли не всичките ни пари отиват само за самолетни билетин, хотели, коли под наем. отделно на ръка, че все се налага да се чопне нещо от работното време, да се уговаряме с шефове и супервайзори, те да ти се дзверят насреща "пак ли?!" и да се мусят. }:->

при всички тези обстоятелства някак естествено се зароди желанието ни да заживеем заедно. в момента дори не бих го нарекла "желание" - по-скоро необходимост. трудно ми е да живвея без него, физически ми е трудно. да дишам даже без него. той ми е и мотивация и всичко! една приятелка както думаше "ако обичаш някого, и на другия край на света да е, ще намериш начин и ще живееш със него"

родителите ни, като разбраха, че сме си намерили къща в копенхаген, и то не беше радост, не беше еуфория, повече от нас самите май се радваха.

та така.  *INLOVE* вижда му се края, ми не само края ми и началото му се вижда  *YAHOO*
 

:offtopic: леле, сега чак видях колко съм изписала. простете словоизлиянията ми.  :[

Ние с милото не сме се разделяли никога и ще направим всичко да не се случва, много добре се чувстваме заедно. От момента, в който го зърнах не е имало ден, в който да не сме били заедно.  :dance:

Здравейте момичета като,чета вашите истории толкова са ми познати..моята всъщност е малко по-различна,но вярвам че мъката ни е еднаква.Работата е такава ние с моето момче сме постоянно разделени 4 месеца го няма 3 е тука и така той пътува с търговски кораби и когато е там нямаме възможност да се чуваме по телефон или скайп има единствено е-майли които можем да си пишем..не може да се пращат снимки има ограничение и за размера на майла..общо взето както сме си свикнали да си говорим постоянно по телефона предния път се чухме само 3 пъти,а тези писма не че са нещо малко ако не бяха и те не знам какво щяхме да правим,и представете си ако не ми е писал писмо поради някаква си причина работа или няма връзка или някъде писмото е отишло и не се е изпратило цялата изтръпвам аз не мога да званна да го чуя..пълно невидение само се моля всичко да е наред с него и да се върне жив и здрав тук при мен..остават"само" още 3 месеца и 20дни..
Вашата тема я намирам съвсем случайно и като чета останалите постове и ми става по-леко.Успех и търпение на всички чакащи като мен!

след аборта, аз го усещах беше по мълчалив,беше като призрак,говореше ми ако се налага,спеше в друга стая,мислех че ще иска да се разделим,така живяхме месец и накрая той сякаш го беше преживял,сякаш го беше приел, за нас като 2ка това беше най голямото изпитание,знаеше че нямам вина,но аз си мислех че ме вини,поведението му беше кошмар...но всичко се нареди , сега стягаме сватба...просто го оставих да изживее мъката и депресията без да ровя в раната,на мен самата ми беше още по гадно,стигаше ми че аз се винях, че ревях хем за бебето,хем за него,абе тъжна картинка...не го пожелавам на никого