За караниците, сдобряваниците и компромисите :)

[КатиНка]

Браво, Ели!!! Мъдра както винаги  Подкрепям мнението ти напълно !!!

[Бебче]

Браво, Ели!!! Мъдра както винаги  Подкрепям мнението ти напълно !!!

Аз също!

[maya_bunny]

Аууу какъв нахалник!  И аз се вбесих!!! Това  пак ми напомня за онази увереност у мъжа "На мен всичко ми е позволено, ако нещо се обърка, ще се измъкна някакси!" Ама наистина не мислят!!! Защо така? Може би защото знаят, че ще последва скандалче, сърдене и после ОК. Ето и той казва: "като ти мине след няколко дена" Абееее не ни взимат насериозно като се сърдим, ц ц цц ц ц цццц ц

Мисля, че разбирам защо те държи дълго ... просто мислиш и анализираш ситуацията: Ако те обича защо те дразни след като знае, че сам си е виновен за ситуацията??? Вместо да се извини веднага. Просто да не пада по гръб, нали е великия мъж.

И на мен така ми се наложи да се извинявам веднъж и ми беше за урок. Един следобед на работа ми се включи един итал. по ICQ и започнахме да чатим - той бил в БГ, айде на кафе, аз казах, че имам сериозна връзка и много обичам приятеля си и т.н. И малко след това кой се появява на хоризонта на проверка - приятеля (който на всичкото отгоре е страшно ревнив и работи в съседна постройка с офиси). Упс!  Аз все твърдях, че това е просто един глупав чат, в който ясно съм заявила, че съм обвързана, нооооооооо и на мен би ми било неприятно, ако някоя го кани на кафе.
И така, сърдене, драми, както си му е реда, но запомних и едно негово изказване от рода: "Вие жените понякога сте много наивни!!! Ако не си забелязала мъжете не са много по приказките и дар словото, философстването, и т.н. тогава защо ти се включват в чата???! За сладки приказки?" И е прав до известна степен. Чата е развел доста сем. .... и е събрал де, ама все пак.

Аз мисля, че дори за малки неща трябва да сме нащрек...........

[Mrs.™]

била съм като теб и съм се сърдила като теб, но един ден милото ми каза, че му писнало и ако не се поправя няма да изтраем много, тъй като след като си е осъзнал грешката и извинил, значи е направил необходимото, и аз трябва да направя компромис и необходимото - да отстъпя, както той го е направил и да се оправят взаимоотношенията

така е,но може да му стане навик и после да си казва ще се извиня и ще и мине,трябва да има баланс и да се изясните-сложи картите на масата,кажи какво ти харесва и какво не,какво одобряваш и какво не-все пак ще се жените и трябва да има доверие и разбирателство,криенето и детските работи със скайпове,смс и т.н. са за лапетата в училище не е ли така...покажи му,че си обидена до толкова доколкото да те разбере и да осъзнае ,че така не може да я кара ,но не прекалявай....

[new_bride]

Абе за какви служебни разговори през скайп по късни доби става въпрос бе!?     
Ако моето момче го сгащя в подобна атмосфера простоооо:   
Авва, мила, според мен ти сама трябва да прецениш доколко далеч може да стигнеш с цупенето, защото ти го познаваш най-добре. Не е хубаво времето за това да превишава времето, в което той е готов да съжалява - а то не е нескончаемо за нито един мъж! Вярвам че ще намериш верния път.. Иначе, браво че си спала на дивана!!  И аз бих постъпила така.. плюс тряскащите се врати!!

[d_petrovska]

Иначе, браво че си спала на дивана!!  И аз бих постъпила така.. плюс тряскащите се врати!!

Явно това е всеобщия начин ние жените да изразим недоволството си. И при мен беше така. Но след тази нощ, в която спахме отделно поне имах време за размисъл и следващата ми стъпка беше един дъъъъъъъълъг, откровен и зрял (доколкото е възможно) семеен разговор 

[Слънце]

Явно това е всеобщия начин ние жените да изразим недоволството си. И при мен беше така. Но след тази нощ, в която спахме отделно поне имах време за размисъл и следващата ми стъпка беше един дъъъъъъъълъг, откровен и зрял (доколкото е възможно) семеен разговор 

За това съм напълно съгласна! И аз винаги се цупя много, но истински мога да простя и да ми олекне, когато сме говорили по въпроса и сме се изяснили, и най-вече да сме изяснили,ч е въпросният проблем е наистина важен за мен и наистина ме наранява. В такъв случай на половинката му става ясно и поне се опитва да разбере и да не повтори същата грешка. Но просто трябва да се говори ид а им се обяснява на мъжете -  какво да ги правим като са толкова недосетливи и нетактични и несъобразителни 

[prin4ipessa]

Да се изкажа и аз, че и мен ме хвана много яд като чета такива работи. Авва, много хубаво си решила да се сърдиш и да му покажеш, че си бясна - напълно си права и те подкрепям. Това че се е извинил не го оправдава и освен това не трябва да свиква, че с едно "Извинявай" нещата ще се оправят, ти ще му простиш и той пак ще може да си прави каквото си иска. Трябва малко да се постресне и твоето сърдене ще му дойде като един студен душ, да разбере че е прекалил. Колкото по-дълго се сърдиш, толкова по-ясно ще му стане, че не само не е поставил никаква граница, не само я е прекрачил, ами дори и отишъл доооооста по-надалеч отколкото е трябвало, така че недей да се огъваш бързо пред извиненията му. Едно е - да се извиниш на мига, когато осъзнаеш, че си сбъркал, съвсеееем друго е - да осъзнаваш, че си виновен и въпреки това не само да не се извиниш, но и да наговориш още куп безсмислени глупости и чак когато нещата излязат от контрол, тогава да тръгнеш да се извиняваш, както е направил той. Баща ми има една много вярна приказка за такива ситуации: "Хем насран, хем голям"...всичко си има граници.

[lilsan/Лили]

Да се изкажа и аз, че и мен ме хвана много яд като чета такива работи. Авва, много хубаво си решила да се сърдиш и да му покажеш, че си бясна - напълно си права и те подкрепям. Това че се е извинил не го оправдава и освен това не трябва да свиква, че с едно "Извинявай" нещата ще се оправят, ти ще му простиш и той пак ще може да си прави каквото си иска. Трябва малко да се постресне и твоето сърдене ще му дойде като един студен душ, да разбере че е прекалил. Колкото по-дълго се сърдиш, толкова по-ясно ще му стане, че не само не е поставил никаква граница, не само я е прекрачил, ами дори и отишъл доооооста по-надалеч отколкото е трябвало, така че недей да се огъваш бързо пред извиненията му. Едно е - да се извиниш на мига, когато осъзнаеш, че си сбъркал, съвсеееем друго е - да осъзнаваш, че си виновен и въпреки това не само да не се извиниш, но и да наговориш още куп безсмислени глупости и чак когато нещата излязат от контрол, тогава да тръгнеш да се извиняваш, както е направил той. Баща ми има една много вярна приказка за такива ситуации: "Хем насран, хем голям"...всичко си има граници.

Това все едно аз съм го писала. Напълно съм съгласна с prin4ipessa в конкретната ситуация. Трябва да му покажеш, че поведението му е страшно обидно за теб и с извинявай нещата не винаги се оправят.

[MMariana]

аз след една такава караница и спане на дивана от моя страна си докарах схващане и главоболие... 

[Diavolinkata]

1.И аз тогава-нищо,какво-хубав ми е мъжооот, нормално е.

2.И аз му казах-защо никой не си позволява с мен да се държи така-да ми звъни,не знам си кво-защото всеки поставям на мястото му,ако не се държи професионално с мен.

3.И,моля ви се, нашият ми заяви, че аз не съм разбирала- сложил бил границата, защото ако не бил женен, щял да спи с нея вече! Амайкоооооо

4.Спах в хола.

Авва ,това неговото е не за бой,ами за здрав кютек 
1.Аз точно с тая реплика го научих милото да се бие в гърдите всеки път,като нещо го загледа някоя,така че СПРИ С НЕЯ,казвам ти,до нищо добро не води 
2.Заради това не очаквай да си постави някаква граница,само защото и ти го правиш.Няма такова нещо като мъж с "граници" ,уви 
3.Бие се в гърдите,ама и той е наясно,че говори глупости.А ги говори,защото според него си му навлязла в личното пространство и му се бъркаш в служебните дела.Мъж мисли-без коментар 
4.А защо ти????Него да го натириш там 

[mirmar]

уфффффффффф, повръща ми се от цялата ситуация! Но знам едно- 'Извинявай" не е достатъчно! Не знам какво искам да чуя, какво искам да направи, за да му се отсърдя, но каквото и да е то-не го е направил! Аааамааахааа- ми че той утре още по-лошо нещо ще направи какво-извинявай, и ще ми мине???!!! И го усещам как просто си седи, живее си животеца и чака да ми мине! 

А за натирването в хола-никакъв шанс- ако легна в спалнята, нашият ще легне при мен- аз съм сърдитата, нали помните!  И като легне, аз ще се ядосам, ще стана, и пак ще ида в хола да спя! Той като сме скарани ляга и търси да ме гушне, да ме погали по лицето.  Пък аз не ща да го усещам, че е наблизо! 

[Diavolinkata]

1.И го усещам как просто си седи, живее си животеца и чака да ми мине! 
2.Той като сме скарани ляга и търси да ме гушне, да ме погали по лицето.  Пък аз не ща да го усещам, че е наблизо! 

1.Авичка ,той не знае какво да направи.Не знае с какво точно трябва да си изкупи вината.Повярвай ми не му е лесно да си живее живота като си му толкова бясна,само се прави.Сигурно има усещането,че седи върху вулкан.И...не искам да съм зла,нооо...така трябва.Точно от това усещане той си дава сметка,че яко е сгафил  А гледа да си трае,защото знае,че е виновен,ама не знае какво да направи,а му е ясно,че ако направи дори 1 погрешна стъпка,вулканът ще изригне и ще го помете.
2.Плах опит да оправи нещата,тип фразата "Хайде де,нали знаеш колко се обичаме,сега защо така правиш".Вбесяващо е,ама поне е нещо.

И аз искам да ви се оплача  Милото ми каза,че се държа като мъж  Че съм го командвала,че съм искала да се налагам  А аз кога съм искала да се наложа-когато го виждам,че прави нещо не както трябва и че може да пострада после и понеже ще ми е мъчно да го видя пострадал или огорчен от нещо,му казвам да не се занимава с глупости,а той какво???Реакция стил "Аз на тебе бъркам ли ти се,не нали,тогава и ти недей!"......И ми се прави,моля ви се,на мъж,рекъл и отсекъл  И като му кажа "Що не се правиш на мъж когато трябва,когато се иска от тебе да бъдеш кавалер,да се погрижиш за мен,а сега намерил характер да показваш?!" а той "Е сега какво искаш да кажеш,че не се грижа за тебе ли?" И го казва като сам знае,че нямам това в предвид,обаче иска да ме дразни  Е не мога,казвам ви,тия мъже сбъркани ли са,какви са,ти го гледаш да му е хубаво,обичаш го глезиш го,пазиш го,защитаваш го,подкрепяш го......И колкото повече правиш тия неща,само и само да му е добре,той толкова повече на главата ти се качва и разправя,че му се бъркаш  И като се дръпна от него за малко,направя се на желязната лейди,защото си викам,че може верно да има нужда малко да подиша и да не му обръщам внимание,и се почва "Ама ти сега защо ме избягваш?Ама аз нещо обидил ли съм те?Ама от нещо нужда имаш ли?" Ами да,имам-да разбереш накрая какво искаш!!!!!!
Извинете за фермана 

[Invisible]

Авва мила, всички сме имали подобни случки и подобно държание от страна на половинките.
Яд ме е на него, но и ми става мъчно като не си говорим 2 дни. Обикновенно започвам разговор, за да си изясня нещата и да се успокоя, когато си говорим като зрели хора и виждам, че той наистина съжалява и е осъзнал, че ме е наранил.....прави сте че с едно Извинявай нищо не се решава, но и да се сърдим по 1-2 седмици, не мисля че е решение, защото не наказваме само него, наказваме и себе си. Мъжете нали знаете че от намеци не разбират, трябва да им се говори в прав текст, за да вденат за какво аджеба става дума!!!
По-добре поговорете, за да си изясните цялата ситуация и най-вече ти да се успокойш.
Нали за това сме двама все пак да решаваме всичко заедно както хубавите неща, така и тревогите, болките и нещастията! 

[prin4ipessa]

"Ама ти сега защо ме избягваш?Ама аз нещо обидил ли съм те?Ама от нещо нужда имаш ли?" Ами да,имам-да разбереш накрая какво искаш!!!!!!

Дяволинка, ами ти защо не му го кажеш някой път точно ей така в прав текст. Тогава със сигурност ще спре да се умилква и да се прави на разсеян, че не знае за какво става въпрос, сякаш ни лук ял, ни лук мирисал. Кажи му го ей така и да видиш как ще разбере, че наистина трябва да взима нещата по-насериозно.