Юли дойде, от жега ще се мре!

[bulche91]

Бубе извинявай сега че ще разкостваме темата, ама е петък и ни отвори тема за размисъл.Той е притеснителен, явно му се е насъбрало и не знае как да го каже без да те засегне. Адиктед е тук много права, няма значение майка си е майка. Аз виждам като отида при свека, сядам на стола, държа се сковано, а хем толкова години се познаваме и се виждаме всеки ден, мм влиза, отваря хладилника, ходи си рови из стаите. Като отидем в нашите е много по свободен отколкото аз при техните, но аз там съм съвсем не ми пука, свалям сутиена и седя цял ден по пижами. Ей такива неща не се издържат за дълго време...

Свекс всичко е натиск,аз разбирам и барове и дискотеки, ми това са живи хора там, работа нямат вече колко месеца подред... вкараха пари сега да отворят отново и сега пак затваряй... как се издържа това? Боже колко ми липсва нормалността, за какви глупости сме мрънкали преди това?? Не ви ли се струва смешно....

[Bube]

Бубе, щом сега ти го казва, явно просто вече не издържа и не е от сега, просто му идва в повече. А не може ли ти да си помогнеш за сеното, той да си остане още малко сам в София. Ти ще помогнеш, той ще глътне малко въздух?

Не иска без мен 

Адиктед, права си да, аз си го знам като моя вина, че не полагам усилие да сме по-близки с техните и сестра му, ама трябва и от негова страна поне мъничко желание, а на него му е най-комфортно да не прави нищо. А и знам, че ще прозвучи, че го казвам, защото не са ми родни, добри хора са, ама са много странни и набожни и някак не намираме общ език за по-сериозните теми. Като ходим у тях се обсъждат само повърхностни неща, времето и глупости - те не ни питат, а сами не казват много за "какво се случва в живота ви". Знам им мнението напоследък със смяната на работата - само за пари мислите - ами, обидно ми стана, още повече като знам колко е чувствителен любимият на тази тема!

Ето какво ми е в главата на мен - мъчно ми е от промените и ме се иска да сме си все така близки с всички. Брат ми расте, скоро ще си поеме по свой път, а той ми е един от най-най-любимите хора на тоя свят и някак си наивно се опитвам да открадна още време с него, такъв какъвтно е сега, без да има жена и друго семейство някога.

Отделно не искам връзката ми да страда, естествено! Обожавам да сме си и само двамата, много ми липсват пътешествията ни, спонтанността.

Златната среда ми бяга, както казах. Но това е само временно състояние, имам предвид това да сме на село. Аз го приемам като подарено време, за да се балансирам, за да си взема нещо, което може би ми е липсвало от предишния ми живот, преди брака.

Искам също, от цялата атзи ситуация, и милото да си вземе малко за размисъл - че не мога само аз да съм инициатор и двигател на всичко, отделно не мога да съм само аз тази, която прави компромиси. Т.е. добре, не иска да сме на село повече, да измислим обаче начин да не става с кавги и припирни и мотиви от сорта - аз така искам и няма да се обяснявам.

[emmmmmy]

винаги съм твърдяла, че на всеки плюс у другия, отговаря и един минус, свързан с този плюс, в случая интровертността на твоя човек, го прави по любвеобилен.
А за това налагане и държене да обича, харесва, разговаря с вашите- струва ми се и на мен насилено и странно. Някой ден, ако е както е писала природата, възрастните си отиват преди нас, и ние оставаме с избора си в живота на партньор и с комуникацията която сме изградили с него.
Още повече- крава не суче от теле- убедена съм че за вашите би било по ценно ти да имаш здраво семейство, а не да им помагаш със селскостопанската работа ( ако знаят че минавате през конфликти заради това ).
изграждането и налагането на някакъв фиксиран образ за семейната среда у другия партньор, обикновено води до отдалечаването му от любимия човек.
Иначе те разбирам за това че все ти всичко се стараеш да е наред и да правиш, но това е и жената, мъжът е реката, жената- коритото, тя насочва нещата, тя прави така че реката да не излиза извън очертанията и да прави поразии.
казвам всичко това с най добро чувство.

[Alichka]

Аз пък много отдавна спрях да се кахъря на кого какво му е удобно. Когато и ММ го осъзна, станаха по-ясни нещата. Ще ме прощават, ама и родителите се променят в годините, форма на егоизъм, ако щете. Та не съм слънце, за да ги огрея и на всеки за всичко: Ама така удобно ли ти е?! Всеки си живее живота по свой начин и не бива да си натрапва разбиранията и битовизмите.
Не искам да се бутам в една къща ни с нашите, ни с техните. Родителите много "обичат" да подкопават родителският авторитет на децата си. Както ние се учим да сме родители, така трябва и те да се научат да са баби и дядовци и тяхната дума не е на първо място.

Булче, то хубаво бизнес! Обаче когато са свикнали да тече и вземе да капе... Казвам го като човек, който е работил при много богати хора. Свикнали да ламтят и после що не върви. То върви, ама няма как да няма спадове от време на време. Доколко са адекватни, за да оцелеят в бизнеса? Доколко са адаптивни към нова среда, нов вид бизнес? Доколко са финансово културни в харчовете си...? Все неудобни въпроси.

[магито]

Много съгласна с всичко казано до тук.Семеството сте ти и мъжът ти към момента, после идват и децата.Родителите ми са ми скъпи имили, но така както правиш в един момент ще забравят, че и вие имате нужди и вие имате ваши си неща и ще се сърдят като не можете да помогнете.А и извинявай ама селскостопанската работа е до време и те сами трябва да започнат да я намаляват.Те остаряват, вие ще имате деца някой ден.Какво ще зарежете децата, че да отидете на нивата?Тогава конфликтите стават още по-големи.Аз лично не бих издържала повече от седмица с нашите, а и те с мен, да сме честни, та твоя мъж е герой в моите очи.

Еми, много красиво го е написала!.

Аз днес бях на едно приятно кафе и след обед отивам на куклен театър в парка на Музея с дребната и дребните.Вчера беше добре, да видим днес как ще е.

[bulche91]

Булче, то хубаво бизнес! Обаче когато са свикнали да тече и вземе да капе... Казвам го като човек, който е работил при много богати хора. Свикнали да ламтят и после що не върви. То върви, ама няма как да няма спадове от време на време. Доколко са адекватни, за да оцелеят в бизнеса? Доколко са адаптивни към нова среда, нов вид бизнес? Доколко са финансово културни в харчовете си...? Все неудобни въпроси.

Не, не си ме разбрала, мен ми е мъчно за обикновения човек, за чистачката, за сервитьора, това са работни места на нормални хора. Изобщо не се вълнувам от дебелите гуши и златните ланци...

[Alichka]

О, завиждам за театъра Последният път ми се размина, че бяхме на колела два дни и само до театър беше всичко. Скоро пак ще има. Дано да са що годе нормално нещата и да отида

Съседите имам чувството, че ще паднат у нас. Нещо разместват, а са кротки хора по принцип. Тези дни са се активизирали от общината да режат дървета, да косят и всякакви подобни шумни мероприятия. Малко ме натоварва този шум.

Булчето писала... О, да, да, сега разбирам. Напълно съгласна!

[emmmmmy]

Вайбърът нещо умрЕ...
Али, значи съвсем няма да ти понесе Сф и нашия квартал- супер шумно е непрекъснато. Има и някакво капанче за цигари и кафе, нонстоп се събират олигофрени и викат до 2-3 часа пияни...

[Alichka]

А, такива лястовици и ние имаме на денонощката. По време на забраните, махнаха масите. Ония довлачиха пейки. Лайкучката трябва да върви Ако вали, се подреждат в редичка по един под стрехата.
При нас следобедите утихва движението на хора и коли. Затова ми е необичайно.

[emmmmmy]

Меркурият ни еб# майката на комуникациите този път. Че и с вода ми беше залято помещението с тръбите в апартамента. Толко тежък ретрограден и такива кретени ми пишат като клиенти че не е истина

[always_and_forever]

Здравейте!

Минавам и оттук да ви почерпя виртуално за рождения ден на Алекс!
Довечера ще сме с близките, а утре с деца.
Имам чувството, че ми се сливат вече дните. Тъкмо тръгнах да си правя кафе, то пък свършило, а така ми се пиеше, малко да отдъхна. Малко нанагорно и на мен ми идва, искам седмица на морето. 

Бубе, така, както го описваш ТМ ми прилича на мен. И аз се разбирам със свекърите, но не бих искала да живеем заедно, нито пък с нашите. Особено напоследък съм тотално разочарована от всички и на самотен остров само тримата да сме си ще ми е екстра. Да отчетем факта, че и на мъжете им е още по-неудобно в "чуждата" къща. ММ ни караше да ходим с детето на село за няколко дни, но се дърпам. Просто не ми е комфортно да се съобразявам с други хора, да се налага да си прехапвам езика, за да няма спорове, и т.н. Казала съм, ако има нещо за помагане да ни викат, но да седя там, не мерси. Всеки да си знае къщата и семейството, а на този етап вече си имаме отделни семейства. Всеки си обича роднините, но е тежко, когато трябва да се чувстваш разпънат между родителите и твоето си семейство. Още повече пък да възникват спорове, заради това нещо.
Бубе, ти си усещаш нещата по твой начин, така че с повече говорене ще се изясните. 

[svekarva]

Не мисля, че някой изобщо се тревожи за чистачката и дребния човек в бара, ама както и да е. Това не е свикване на живот с вируса... Щото ако дебелият врат се разболее, за него има място в болницата и специални лекарства, ама на бедния Господ да му е на помощ.
Хич не си мислете, че протестите в Америка са били с маски и със спазена дистанция. Точно обратното - пълна блъсканица, още по- опасен задушлив газ, танцуване, пеене и скандиране. Обаче, ако си ходил на протест, после не можеш да ползваш лекарска помощ от какъвто и да е специалист в рамките на 14 дни, не те взимат, ако и да имаш златна застраховка. Когато отиваш в затворен ресторант/бирария, записват име и телефонен номер, съобщават ти за опасностите и проследяват има ли ръст на заразени, за да знаят кога и как да разхлабват мерките. За тези неща мен питайте, минаха ми през главата, та ми скъсиха живота.  
Бубе, този път заставам твърдо зад теб. Добре е да останете там, щом ти се чувстваш сигурна и спокойна. Пък от твоя страна ти се откажи от ходене заедно на море, това е вече прекалено, според мен. Момчето е изнервено в момента, сменя работа, ситуацията е неясна, тревожността на всички расте... Ако друго не помага, пускай сълзи /дано можеш, де/.
Ако е решил да се инати, просто не си видяла тази черта от характера му в кризисна ситуация. От теб зависи дали ще можеш да живееш в бъдеще с това, няма да го промениш. В нашето семейство е същото в момента, неговите решения не са съобразени с моите разбирания и категорично казва, че ще прави това, което иска. За съжаление нищо не мога вече да направя, по- рано си го пусках покрай ушите и обръщах внимание на другите му положителни качества. Ама при тази ситуация хич и не ме греят другите му плюсове.

[магито]

За обикновения човек никой не се е загрижил, общо взето всеки мисли за себе си.А в малките радове пък, съвсем се овълчват хората с пари.Ние не бяхме излизали на заведение от преди карантината, миналата неделя отидохме на сутрешно кафе в едно заведение до нас с външен детски кът.Това ни е било и ще ни бъде скоро.Но хората си ходят.Вчера окъсняхме и по никое време ходихме да търсим колектори за урина и установих, че улиците са пълни с хора, заведенията и те и въобще живота си върви.

Свекърва искам да те питам нещо, че наблюдавам едни промени в моето родителско тяло.Баща ми работи, майка се пенсионира вече.Наблюдавам, че прага и на търпение спрямо него е изключително нисък.Почти е спряла за определени неща да се съобразява с него и ако преди е търсела общия комфорт, сега търси своя личен.Разминават се в много неща и за нея това не е проблем както преди години.
Имам чувството че с годините търпимостта и към грешките му намалява и иска той да поеме по-голяма отговорност.И че някак няма сили вече да прави компромиси.Децата са големи, родителите им са остарели и не вижда смисъл да крепи вече толкова крехкото им съжителство безоблачно.
Не знам правилно ли мисля, и правилни ли са ми наблюденията.

И в тоя ред на мисли, крепейки тая мъжка гордост, не грешим ли, не пренебрегваме ли себе си в името те  и семейството да е добре.Но пък ако се еманципираме прекалено много, няма ли да си живеем сами?
Големи размисли събота сутрин.

[emmmmmy]

Маги, аз имам същите наблюдения за майка. Явно им писва да търпят патриархат на дърти години. Разбирам ги.
И да, аз спрях с голяма част от компромисите. Изхабена съм отсега- камо ли да почна чак на 60 да се отстоявам- няма да оцелея.

[svekarva]

Никога ситуацията не е била като сегашната, минали сме през кризата на Чернобил, на Прехода и още ред трудности. Тогава обаче някак гледахме в една посока.
Решил е, че ще ходи на работа и ще носи отговорност към бизнеса така, както беше преди пандемията - командировки, ходене по институции и физическо присъствие сред млади. Няма шофьорска книжка и трябва някой да го кара, тоест влиза в кола с различни хора за дълго време. Много неща може да решава с виртуални срещи и разговори, но не казва защо не иска, просто е "защото, така". Разбирам, че се отпуска емоционално, но в случая сме едно - аз пазя него, той пази мен. Не се смятам нито за млада, нито за здрава, че да се навирам между шамарите за адреналин.
Не мисля, че нетърпимостта ми расте с възрастта, просто сега е момент на няколко кризи. И да бях по- млада, пак щях да реагирам така, не се съмнявам, че и той щеше да направи нещо различно. Според мен, правя това, което мога и което е най- доброто за мен и околните, съзнателно и отговорно. Той хипотетично спасява света, ама даже и не може да се обоснове защо. Предполагам, че го държи служебната власт и парите, които пък за мен никога не са били приоритет, щом имам нужния минимум. За пояснение, пенсионер е от две години, взима тавана и дай боже дълго да го взима.