Маги, другата мома ли е с температура, или същата? Има някакъв грип по децата, дето ошашка родителите в последно време, две от майките наоколо чух да се оплакват - температура и гърло, като на едното детенце стигнало до гнойна ангина.
Миме, скъпи гости сте имали на празника, по- хубав подарък от това няма!
Киви, свързах лимонадата ти със спомените за моята баба.

В близост до нас, зад училището, в което учих до 4- ти клас, е ВМИ, тогава Държавна Болница и точно срещу входа и имаше такава сергийка. В квадратни наклонени буркани слагаха зелен /мента/, жълт /трябваше да е лимон, ама не е/ и червен /малина/ концентрат. Разреждаха го с газирана вода от машина с помпа, която ужасно бучеше. Чашите миеха само с вода, като ги поставяха в нещо като шадраванче с гърлото надолу и леко ги завъртаха. После слагаха от сиропа, добавяха кубчета лед и газираха, да потече пяна по чашата. Докато чакаш ритуала и ти се пълни устата със слюнка. Ама баба ми винаги носеше в чантата си стъклена чаша от вкъщи и караше там да ми слагат лимонадата, без ледчета. Даже и шише с вода понякога мъкнеше, от онези с телчета и порцеланова капачка. Запомнила съм го, защото баща ми, чичо ми и майка ми вечно се подиграваха на баба и дори след нея разказваха за изключителните и хигиенни навици

Като си направя сега сметка, била е на 22, когато е минала онази инфлуенца 1918 г. и сигурно е било страшно да я преживее сама. Роднините и са в Пещера, тя отишла сама да учи чак в София. Наистина, на павилиона беше пълно с хора по пижами, явно лежащо болни, а чашите, както казах, изобщо не виждаха сапун. А, другата екстра беше, че продавачите взимаха стотинките и ги пускаха на тезгяха в нещо като образувала се локва вода, която пък се стичаше към гнездата за миене на чашите.

. Нямаше да запомня нищо от това, ако родителите ми не го повтаряха и обсъждаха. Та децата запомнят баби и дядовци с нещо което им насочват вниманието родителите

, или многократно го повтарят. Моят баща почина когато НИ2 беше на 2 години, но всички ние разказвахме за общи преживявания и той ги помни, все едно съзнателно. Казвали сме също "това ти е подарък от баба", "това ти го изплете баба", "с дядо ти ходехте ето в тази кръчма, защото имаше пързалка в двора" и др. Мисълта ми е, че трябва да се повтарят и преразказват някои събития, за да се създадат спомени. Сега поне е лесно, правят се стотици снимки и може да се разглеждат и обсъждат.

Някои деца сами разказват и ако им се обърне внимание със задаване на въпроси, ето ти го споменът.
Маги, забравих да питам, прояде ли котето? Дано прескочи трапа, много е тежко...
Хубав оставащ ден на всички!
