Свекс, в твоя случай- при него е фиксирана гледна точка тип бетон. Така си баба знае, така си бае, е неговата работа. А и не е свикнал да седи вкъщи и със сигурност е ужасен от перспективата. И за властта и кинтите също е важна добавка- ако се върне вкъщи, ще трябва да намери наново своето място и да го овласти.
Мъжка му работа с две думи.

Добър ден

Маги къде се губиш? Няма ли да се разпишеш?

Как изкарахте уикенда? Ние пак по обиколихме малко, извадихме душата на децата, втори уикенд с по 12км пеша им дойде в повече, та май този уикенд ще починем малко

Ох това с майките и при моята съм го забелязала. Те с баща ми докато и двамата работеха бяха пълен синхрон, аз тях да се карат не съм ги чувала, всеки ден се обясняваха в любов, а сега са като куче и котка, не иска майка ми вече да се съобразява с баща ми и се дразни на неща които преди това цяла живот е търпяла.

Ох отивам да снимам едно видео, толкова съм надебеляла че в роклята съм като наденичка със стягащи гащи,ама на лицето стягащи гащи не мога да сложа 

Привет!

След петък ме хвърлихте в дълбоки размисли, че и аз имам грешка наистина, че изисквам прекалено много от любимия...

Еми, хареса ми твоята поговорка!

Свекърва, именно защото сме под напрежение и сега виждам как функционира под стрес. (между другото, за семейното море, тук не го карам, той просто наистина много го заобича и сега дори се ядосва, че ще е само за десетина дни, а не за три седмици).

Ще се опитам поне този път аз да съм по-отстъпчивата, защото наистина много му се събра и иска просто да получи малко разбиране. Не искам такива малко, незначителни, делнишки неща, да съборят това, което има между нас.

Ние събота и неделя имахме толкова много активност! Участвахме с милото на състезание по колоездене през Лозенската планина. Разкатахме се, но се радвам, че го минахме и то не с лошо време Имахме после малко селскостопанска работа (да, сеното), но приключихме за тази година! Отделно имах и фотосесия. Абе въобще, сега съм многооо уморена!

И малко да ви се изрекламирам тук, ако има някой в района на София, който се интересува от мини лятна фотосесия
https://www.withlove.bg/

Привет!

Оф, и ние се счупихме от ходене. Минахме Вазовата екопътека от гара Бов до с. Заселе и после се спуснахме по един черен автомобилен път надолу. Беше по-обиколен, но равен. Пътеката беше доста населена, а на пътя имаше само още 1 двойка, с която се редувахме да се изпреварваме. Телефоните показваха 25 км изминати, колко е вярно не знам. Вчера за сметка на това изобщо не сме мърдали от вкъщи. Обикновено излизаме следобедно да се разхождаме, но с протестиращи не ми се бута в момента.

И аз намирам разлики в нашите от преди и сега, не големи, но аз ги забелязвам. И в свекърите забелязвам и като че ли мъжете повече се променят и стават по-капризни и свадливи, ако и преди да са били разбрани.

Аз отсега си чакам уикенда да си видя детето. Този път ще водим и свекървата/ свекърите зависи как дойде. Не обичам много да ги събирам родителските двойки, не че не се разбират, ама пак съм нащрек кой какво ще каже, да не разбере криво. Иначе искаха да купят някакъв голям подарък на Ж. и трябваше да мисля тия дни. Измислих го някакъв котлон и разни чинийки с плей-до да се прави, че готви. Аз така или иначе исках да й взема пластилин, а тя обича да "готви манджи". Хем малко фината моторика и въображението да развием.

 Дано около 2 дни й държи влага, че толкова наследствени играчки са й на разположение, че вече нищо не й прави впечатление. Строила е на двора 2 вида коли, една триколка с/без  бутане, една тротинетка и я чака баланс колело.Ето на майка ми мога да й обясня и да разбере, че не искам да се купуват играчки, на свекървата максимумът, който съм постигнала, е аз да избера и купя, а тя да даде пари. То е повече бабата да се зарадва, че дава голям подарък, отколкото на Ж. да й направим кеф, ама... Искам да я възпитам да може да оценява нещата, друг път пък си казвам, ама тя износва много и доизползва много чужди играчки, искам нещо да си е нейно. Едно време аз имах наследство от братовчедите, но не бяха толкова много играчките, до които имахме достъп, и помня как съм мечтаела за някакви неща и какво съм изпитала като съм ги получила след месеци желание. Сега имам чувството, че много рядко са така децата... Може пък да е за добро и моето да е било странното, а така да трябва да бъде. Голям размисъл му дръпнах.

Хайде хубав ден! Днес единственото разнообразие ще е ходене до Лидл. От 3 седмици ми се ядат такоси и слава Богу, че е мексиканска седмица да си вземем шелс, че ги търсих и в Хит и вече на корема ми излязоха.

Здравейте!
Почивните дни бяха по-лежерни, че жегата го предполагаше. Успях в събота да изляза следобеда сама по магазините. Харесах бански, ама го дебна от други места, че пак някаква никаква логика във фирмен магазин да е по-скъп в сравнение със сайтовете. Накупих си малко козметика. Нищо интересно с две думи.

Аз имам друг опит. Маги го каза за прекалената еманципация. Майка ми толкова е свикнала да командори служебно, че го пренася и в личния живот като отношение. То изобщо при нея границата работа - личен живот е полузаличена. В годините татко изпадна в крайностите. Или е апатичен към всички и всичко, или е с опънати до крайност нерви. Изобщо почти нищо не остана от човекът с финото чувство за хумор. Много рядко се отпуска и има светлинка.
Изобщо взаимоотношенията много трудно могат да са дразнител - реакция. Не сме програмирани машини, а всеки си влачи психическия и физически багаж от ежедневието. В дадена ситуация лесно може да махнем с ръка, ама в други - най-малкото може да ни извади от строя.
И друго ми прави впечатление - изкукват хора без лични интереси и хоби (най-общо казано). Една приказка помня от прабаба ми: казваше, че не може "да стои паратки" (да не правиш нищо, със скръстени ръце и празен поглед в нищото).

Това с играчките ми е мисия от самото начало Мен ме влудяват и безброй много боклуци. По-добре малко, ама качествени вещи.

Тук съм, но тая сутрин тичахме на преглед при ортопед, контролен.После каката на баскетбол, айде прибери се, сложи им да ядат, опправи и то стана никое време.

Ние имаме домашен проблем, едната котка е болна.Откриха и чернодробна недостатъчност, всеки ден е на системи, бият и инжекции.Ако прояде, може да поживее още няколко години, ако ли не .... Голяма мъка е честно. Отгледали сме я от малко, новородено коте.Беше с пъпната връв като я открихме и спасихме.Сърцето ме боли за нея, но това е живота.

Събота и неделя вече са ми размити.Освен, че се сдобихме с нов хладилник и телевизор, ходихме на едно гости с все чаветата и в неделя ходих до МОЛа че имах да пазарувам подаръци.Май това беше.Тая седмица ми е седмицата на прегледите при лекари и на тичането с каката.Ще ми се разкаже играта, напред назад по тия баири, ама това е положението.

Адиктед, това с играчките ми е много болна тема от детството. Затова му купувам всичко което иска. Не че реално го оценява, а и поколението им е такова- пренаситено с емоции и материя... Ама нейсе.

Аз бях с майка  неделята- най после успях да й отделя един ден да изберем сандали, че е с проблемни крака.
В мола ми направи впечатление едно че е празен, второ че все се жалват че нямат работа- а с клиенти не им се работи. Държат се отегчено, пуфкат ако трябва да вадят втори чифт обувки, а грам човек нямат в магазина. Ако ги видят шефовете им, сигурно няма да са доволни.
На малкия взех книжки, забелязвам че кратките приказки по го влекат, дългите го отегчават. На мен и майка си взех Удхаус някакво ново издание и ново издание на  Разум и чувства на Остин. Дочитам един вестникарски любовен роман и някак не ми се четеше нищо тежко.

Здрасти!
Уикенда си го изкарахме разкошно! Много ни хареса по края на Адиктед и с удоволствие  пак ще отидем. Къщите бяха много хубави, басейна идеален, Ники не излезе! Едвам го вадех на обяд и вечер. Ресторанта много ни хареса (този, който Адиктед препоръчва). Возихме се на влака, ама за малко, че му беше последното кръгче и като чух че дъни чалга. .. Ама за кефа на Ники издържахме 15мин
Аз от днеска съм болничен с Ники в къщи. Не знма какво стана. Той от неделя е със страшна жълто-зелена хрема, не може да се издига и кашля щото си гълата. Мен, тате и Р ни драскат гълата. Само майка за сега е читава. До петък трябва да се оправим, че море ни чака.
Адиктед, напълно ти разбирам размислите с подаръците. Аз минах на принципа, че подаръци (големи) се получават само на повод (рд, Коледа, 1.06....) и без това едва измисля какво да му купя, та ако купувам през 1 седмица съвсем ще зацикля. Старая се да няма ненужни неща, с които да не играе и гледам да прибиран което не ползва. Той не е от много искащите деца, по научила съм го че не се купува всеки ден нешо си, просто ей така и след 10мин да се метне някъде. Забелязах, че има неща които много харесва и почва да говори за тях и как в би искал "точно такова...", но сам си казва че ще му е за рдто (че сега е най-близо). За колело с педали говореше няколко месеца и много му се изкефи, за кухнята беше същото, 2 м обясняваш как ще слуша, за му донесе дядо Коледа кухня и беше на 7то небе като я получи. Докато като му се купи нешо ей така, щото да се харчат пари ги размята някъде и  или ги изпипуеа набързо, или изобщо не ги поглежда. Закриване с вещи и презадоволяване, не са моето 
За търпимостта на родителите, не мога много да кажа, ама у нас е обратното тате е пенсионер, майка и тя, ама оше работи. Той последните години много повече взе да полага грижи за домакинството (опитва се да готви даже), отколкото преди. Ама у нас винаги е било матриархат, общо взето.

Здравейте!

Аз от сега се чудя как ще го търпя ММ, когато (дай Боже, де) и двамата сме пенсионери и по цял ден сме само двамата. Баба ми, която твърдеше, че няма да живее на село, в крайна сметка реши, че е по-добре да седят на село, защото там все и има нещо за правене.

Аз само съм помолила да не е повече от една играчка на ден. Иначе да му купуват, виждам, че ги радва. Сега всички деца имат много играчки. Миналата седмица Бамбук беше за малко у един негов приятел и после ми вика: "Мамо, и аз искам да имам много играчки" а според мен е затрупан

Моят курс свърши в петък. В неделя ходихме във Вила Хермес и парка около нея във Виена, а вчера до Халщат. Много е красиво там. Пък и Арендел е вдъхновен от там. Днес back to reality.

Хубава седмица

Привет и от мен, аз имам болна близначка и съм в тотален филм.Вдига Т висока човечето и не е ОК, ще я водя на лекар.Каката замина на баскетбол, намерихме кой да я заведе днес и да я занимава през деня, свекърва ми ще я вземе на работа.Аз ще тичам по лекари, а вечерта мъжът ще води котката на системи.От тия системи горката се изпуска навсякъде и пера половината къща.Сложих и памперс аз накрая, че то не се издържа.

Тоя месец не го знам какъв е, ретрограден ли е, ненормален ли е, но от 01.07 до ден днешен нямам почивка, все нещо става.

Привет!

Рат, радвам се, че ви е харесало. Влакът понеже минава покрай нас и вечер съм останала с впечатление, че се качват местни тийнове, та мислех, че те си пускат чалга на телефоните...

За подаръците сега позволих, защото Ж. от февруари все е с другата баба +/ - мен и свекървата предполагам се е затъжила и иска да я зарадва. Иначе единственото, което купувам без лимит са книжки. Винаги са й интересни, иска да й се четат, напоследък си разлиства и разказва истории по картинките сама, а мен това ме радва много. Всички деца искат много играчки, но освен за бройката не е като да си играят с тях така че да си заслужава. Помня и снимки имам като ходихме на една сватба в Русе и преспахме в апартамент на едни хора, дето работеха в Испания, мисля. Дъщерята беше малко по-голяма от мен и цялата секция беше наредена с кукли, с барбита, барби обзавеждане. От вълнение не спах и исках майка да ме снима. Момичето изобщо не изглеждаше впечатлено, всички играчки си имаха точно определено място и си седяха като на изложба. Мен освен всичко останало ме дразни, че още сме на етап да пазим за 2ро и ми се трупат всякакви нужни и ненужни вещи и се задръстваме.

 Напоследък ми се струва, че във възрастните двойки мъжете стават по-малко склонни към компромиси, по- своеволни и инатливи. Не знам специфика на самата възраст ли е или на точно това поколение, ама го наблюдавам при всички близки. С ММ засега нямаме проблем да прекарваме дълго време заедно сами, дано докато одъртеем не изкукаме съвсем и да можем да се понасяме.

Хайде хубав ден!

ПП: Маги, сила и прегръдки, че верно юли звучи критичен!

Маги, дано бързо да мине!
Адиктед, то наистина бяха масово местни на вкалчето. Имаше едни момчета 4мя, на около 8-10год, леле тия как говореха... Ужасих се какви думи ползват на тия години.
Аз си знам, че съм трудна за понасяне, даже майка ми едва ме издържа на моменти. Мен ме е страх като вляза в критическата, дали ще ме издържат близките и аз тях. Като се сетя у нас какво чудо беше майка в критическата, аз в пубертета, тате едва ни усмиряваше.

Привет! Панда, как хубаво ме върна във Виена... мечтая си като се нормализира светът да заведем децата до зоопарка, а моя милост да изяде една торта с гледка от високо към двореца Ние като гаджета 2 пъти ходихме във Виена и ми е романтична дестинация, за градините на Мирабел в Залцбург също си мечтая 
Ние го избутахме Меркурия и веднага усетих как се задвижиха проектите като с вълшебна пръчка.  Да се движат, работа да има и всичко ще е наред. Тук в всички живеят все едно вирус няма, а вече и аз познавам разболели се. Дай Боже да им мине леко.

Аз съм на принципа напоследък, че бабите, дядовците, лелите, чичовците са едни мили хора, които въпреки че живеят с друг ритъм и разбирания, все пак обичат децата ни. Нека да ги обгрижват както искат, да им купуват каквото искат и да си създават готини спомени както искат, защото това си е между тях и аз работа да им се бъркам там нямам. Отказвам да контролирам целия свят! В детския мозък като нещо уау се запечатват най-невероятни неща и после като станеш "голям" изплуват такива мили моменти като например леля как ме водеше на разходка в Плевен и ми купуваше зелен сок, който се продаваше от едни машини по главната, после тия машини ги нямаше вече, но имаше сладолед на фунийки Ако някой ги помни тия машини, да каже газиран ли беше пустия сок и на какво имаше вкус зеленото ?

Маги, прегръдки! Да се успокояват и при вас нещата!

Хубава седмица! 

Оле Маги, бързо да се оправя шушулката! Дано е макс тридневно вирусче  

Рат и ние с майка ми така съвпаднахме, аз в пубертет, тя в критическа, мале какво беше...

Относно играчките, ние сме като при Рат, знае че се купуват по два повода РД+Коледа, сега си е харесал една писта от съседското дете и само повтаря как дядо Коледа ще му я донесе. Иначе свека всеки път му купува по нещо когато е при тях, но то е някаква малка количка, те не са ми драма, той си ги пази. Книжки много рядко купувам, не искам да трупам и книжки, взимам такива само които знам че в момента темата в тях е интересна, приказки не харесва особено, но примерно е изял буквите на енциклопедията на Нешънъл за Космоса, сега също ежедневно разлиства една за климата, динозаврите.Също така книгите за готвене на Манчев и Шишков са на почит  . Тези неща трябва да следват интереса на детето, да го обогатяват.

Лек ден на всички!

Киви, ментов сок.Самия сок беше концентрат, разреждаха го с газирана вода.И аз помня