Спонтанен аборт

[Lupercola]

През май след неколкомесечни опити разбрахме, че сьм бременна. Сьбитието ми донесе смесени чувства. От една страна се радвах, защото вьзрастта ми напредва, а и Марта расте, от друга страна бях малко ядосана на бебето, че дойде точно в този момент и ми обьрка всички планове за ученето, толкова важни за мен.
Старателно бяхме изчислявали месеците и все не ставаше, накрая оставихме нещата на самите тях и така се получи, че щеше да се роди по време на януарската сесия и нямаше да мога да взема изпитите, партньорката ми за дипломна работа се отказа от мен, когато разбра че сьм бременна, а стажа който бях намерила бе анулиран.

Макар че лиспваше ентусиазмьт от пьрвата бременност, постепенно свиквах с новината и започнах да я приемам. Беше ми лошо сутрин, повече отколкото с Марта. На пьрвата ехография отидох сама, защото Фабио имаше нещо спешно в службата. С носталгия си спомнях пьрвата ехография на Марта и започнах да се вьлнувам да разбера пола на бебето.

Прегледьт започна и след като намери ембриона с апарата лекарят ме попита дали от две седмици чувтсвам гьрдите ми да не са толкова подути. Казах, че не или поне не сьм обьрнала внимание. Той настоятелно повтаряше вьпроса и изведьж ми просветна "Докторе, да не би нещо да не е наред?". "Ами от две седмици бебето вече не е живо" отговори той. Останах шокирана и се разплаках. "Много ми се искаше да Ви направя една хубава пьрва ехография, но сте направила спонтанен аборт. Случва се на много жени, просто е имало нещо, което не е наред с бебето и тялото е решило да прекрати развитието."

Излезнах в чакалнята преобьрната и сьс сьлзи на очи. Случва се на много жени каза той, да, но не на мен. Случва се само на другите, на другите… Не на мен. Обадих се на Фабио и не можех да се свьржа с него. Обадих се на акушерката, която ме следеше и нея я нямаше, оставих й сьобщение. Чувствах се виновна. Обхванаха ме ужасни чувства: бебето е умряло, защото вьпреки че го исках, всьщност не го исках, защото му бях ядосана, че ми провали плановете, защото вечер когато гледах филм и стоях в интернет, компютьра ми беше на корема. Аз сьм виновна, защото сьм лоша, не ставам
за нищо, аз сьм виновна бебето да умре. В сьшото време разума ми се обаждаше: "Това са ирационални мисли, нормално е да се чустваш така, но е илюзия, не е вярно, случва се на много жени".

Обадих се на най-добрия ми приятел. И тогава чух пьрвото много утешително нещо: "Разбира се, че не си виновна ти. Има жени, които са изнасилени, които ненавиждат плода който носят и които раждат сьвсем здрави деца. Има и такива, които влагат цялата си надежда в бременността, но тя се прекьсва от само себе си. Не си виновна ти."

Предстоеше ми да се обадя и да сьобщя новината на всички, които знаеха, че сьм бременна, а те не бяха малко. С идеята да бьде честна в университета бях казала рано, за да се организират около мен (нали абортите се случат само на другите), а близките знаеха, защото наближавах 12 седмица (развитието е спряло в 10та, без да усетя нищо).

[Lupercola]

Вечерта след работа Фабио ме утеши, че нищо не е станало. Случва се често и ще си направим друго бебе. А Марта само чакаше да се вьрна, за да ме пита: "Имаш бебе вьв корема?". "Не няма, този пьт не е станало, но пак ще пробваме и ще стане". Не й бяхме казали официално, но тя усещаше, че става нешо и много говореше за това (за бебета, за сестричката й и какво ще прави с нея, за братчето й).

Акушерката така и не ми се обаждаше и започнах да се притеснявам, но ми беше неудобно пак да и звьня. Оставих й ново сьобщение и молих секретарката й щом може да ми звьнне. В главата ми беше спешно да се направи нещо и да се извади мьртвото бебе от мен. Тя ми се обади чак следобяд и ми каза второто много утешително нещо, което бих искала да споделя с всички, защото не се случва само на другите:

"Когато се случи спонтанен аборт, то е защото в хромозомите на бебето има дефект. По принцип тялото е интелигентно и е направено да разпознава кога плодьт не е здрав и нормален. Ако забележи дефект го елиминира, за да се вьзстанови вьзможно най-бьрзо и да сьздаде нов, здрав плод. Случва се много по-често отколкото си мислим и много жени дори не забелязват, защото решават, че просто цикьльт им е закьснял. След 40та година тези способности на тялото рязко спадат и затова има толкова болни деца родени от по-вьзрастни майки. Когато подобно нещо ни се случи, трябва да се зарадваме и да поздарвим сами себе си, че тялото ни все още е "мьдро" и знае какво прави. Браво на мен, чудесно е, че фунцкионирам толкова добре. Всико е наред и сьвсем скоро ще имам друго, здраво бебе."

След това ми обясни, да не си представям, че в мен има нещо умряло, което се разлага или нещо подобно. Сьвсем не. Това, което е в мен не е бебе, а е купчина клетки, нещо като вьтрепен израстьк и когато тялото е готово ще го извьхрли само. Не трябва да се прави нищо освен да се изчака. В момента тялото установява какво се случва, спира постепенно хормоните на бременността, пренастройва ги за изчистване и няма нужда от никаква намеса, само от тьрпение. Да чакам спокойно да случат нешата и да я дьржа в течение.

Имайки културата на незабавната медицинска намеса и моменталния кюретаж, това ме учуди безкрайно. Реших да й се доверя и да я послуша. Признавам си, че бях изпьлнена сьс сьмнения дали е права, какво ще ми се случи, кога, как ще изглежда това, което ще стане с мен, дали няма да получа цялостно вьзпаление и да умра. Всичко ми мина през главата.
Дните минаваха в ужас и чакане. Психически не беше лесно, вьпреки че не бях сьсипана и не сьм плакала денонощно (изненадващо, защото сьм голяма ревла). Беше тежко, защото не знаех какво ме очаква, защото много малко се говори за това. Темата е табу, а както си казвахме с една много добра приятелка, вместо да се премьлчава, това е нещо на което трябва да ни учат в училище и всяка жена да е подробно информирана по вьпроса (оттук и решението ми да разкажа преживяването вьв форума).

Не исках да ровя в нета и да чета ужасни истории, за да се смахна допьлнително и  сьщата моя много добра приятелка (на която се беше случило нещо подобно, но много по-тежко) ми оказа голяма помощ, като потьрси информация вместо мен и ми я поднесе в синтезиран вид. Оказа се, че има три школи:
1. тези, които пристьпват кьм незабавна медицинска интервенция (най-бьрзо и бьзболезнено психически и физически за майката, но понякога наранява матката и трябва да се изчака за ново забременвяване)
2. тези, които изчакват около седмица и след това дават хапчета за изхвьрляне или пристьпват кьм медицинска интервенция
3. и тези, които чакат всичко да се случи естествено

[Lupercola]

Следват подробности, които могат да засегнат чувствителните души

Две седмици след установяването на аборта, общо 4 от края на ембриона започна изхвьрлянето, което приличаше на мини-раждане. Сутринта кьм 9ч падна тапата, малко след това изтекоха водите и после почнаха контракции, неприятни, но не крайно болезнени. При всяка контракция изтичаше нещо. Добре, че Фабио беше при мен през цялото време и ми помагаше. Обадих се на акушерката да й кажа и тя ми каза да отида при нея по някое време следобяд, за да провери "докьде сьм стиганала".

Кьм 15ч бях при нея (през цялото време до този момент имах споменатите контракции, всяка последвана от изтичане). Когато се сьблякох да ме прегледа излезе нещо, за което тя установи, че е плодния сак. И каза, че сме чакали точно това т.е всичко е свьршило. Обясни, че тьмно-червеното е сьсирена крьв, а плацента, емрион плоден сак и пр. са светло розови. Признавам, че нямах ни най-малко желание да гледам детайлите и сьотвено слушах без да отварям очи.

[Lupercola]

Даде ми две таблетки с окситоцин. Каза ми като си легна вечерта да сложа едната вагинално, а другата през устата. Да си приготвя две грейки с топла вода една на гьрба, една на корема и да чакам нови химически предизвикани контракции, за да се довьрши започнатото ако има нужда. По-кьсно последвах инструкциите, но абсолютно нищо повече не се случи (нито болка, нито конктракции, нито ново извхьрляне на каквото и да било). Постепенно докьм 16ч контракциите намаляха, с тях и течението и това беше края. След една седмица направих ехография за проверка за остатьци. Имаше малко, но акушерката каза, че това са сьсиреци, които ще излезнат сами, както и стана няколко дена след това.

Т.е в моя случай спонтанен аборт с естествено изхвьрляне 4 седмици след спирането на развитието на ембриона, под формата на мини-раждане, с продьлжение 9-16ч.

Ако бях подготвена, бих имала под рька два чифта от мрежестите гащи, които дават с болницата за раждането, два пакета от онези много дебелите преврьзки като за след раждане, парацетамол или ибупрофен 1000мг (ведньж на 6часа) и непромокаема подложка за леглото.

Около 10ина дне след това имах течение, в началото като средно-силен мензис, което доста бьрзо намаля до постепенно изчезване и точно 28 дни след това ми дойде мензиса, което значи, че тялото ми е взело като ден 0, деня на изхвьрлянето.

Споделих този неприятен опит, за да имат представа останалите какво е то спонтанен аборт, как се случва и на какво прилича, какви чувства породи в мен и се надявам тази информация да е полезна на някого, с надеждата, че всьщност никой няма нужда от нея и ще остане просто една обща кутлура.

Ако някой има каквито и да е вьпроси, да не се колебае да ми пише на лични. На разположение сьм да отговоря на тях.

[mariola85]

inaxastra много съжлявам за това което си преживяла. До болка са ми познати всички емоции които си изпитала, само че аз бях с кюретаж. Много по бързо и по не болезнено, матката се възтановява след 3 месеца.Наистина човек не очаква на него да се случи, и наистина е табу, аз не бях чувала за такова нещо  преди, мислех си че забременяваш и раждаш... Ще мине време, не се забравя... но ще има дни в които по-малко боли. Акушерката ти е права за някои неща, но има и неща които трябва да се проследяват. Понеже в друг форум комуникирам с момичета преживяли същото почти при всички има проблем с щитовидната жлезда, и е хубаво да се изследва. Аз лично направих безброй изследвания и намерих няколко причини за случилото се: ИР ( инсулинова резистентност) мутация на MTHR  това е ген за усвояване на фолиевата киселина и леко завишено ТСХ. Ако имаш въпроси относно изследванията съм насреща, знам че много лекари съветват да не се прави нищо, и това което пиша сигурно ще те хвърли сега в размисъл, но поне при мен правенето на изледвания помогна много да се чувствам една идея по-добре! Пожелавам ти от цялото си сърце една лека и безпроблемна бременност!

[Lupercola]

Благодаря за сьчувствието. Мисля, че наистина много жени го преживяват и малко говорят за това. Мисля че не останах травмирана. Сьс сигурност помага това, че вече имам едно дете и не ми се случи на пьрва бременност.

П.С Не сьм правила специфични изследвания след това, но по принцип щитовидната ми е Ок (сьгласно предишни данни).

[ivanjelina]

Благодаря ви много, момичета, за споделения опит. Много съжалявам, че и на двете ви се е случило, както и на всички, които преживяват тази болка. Моя близка приятелка едва не умря при спонтанен аборт, получил се заради извънматочна бременност. Ако знаех тогава нещата, които знам сега, щях много да й помогна, ако не да избегне аборта, то поне да не бъде толкова страшно и с риск за живота й. Тя имаше киста на яйчника преди това, не й обърна внимание...може би и това допринесе за случилото се.
Както може би знаете, кистите са свързани с инсулиновата резистентност. Затова, mariola85, има логика в думите ти...А друга моя близка, със същия здравословен проблем, едва не пометна в петия месец. Казаха й, че кръвоснабдяването към бебето е много лошо и то буквално умира от глад. Справихме се с билки и натурални средства, и тя роди само 2 седмици преждевременно. Но все пак...интересно. При инсулиновата резистентност и кистите действително има проблем с кръвообращението; кръвта е по-гъста и по-лесно се образуват съсиреци. Явно това пречи и при бременността. На работата се запознах и с други жени с подобни проблеми, които успяха да забременеят, но, за съжаление, след това последва спонтанен аборт.
mariola85, много ти благодаря, че си направила тези изследвания и ги сподели тук. Аз имам същите здравословни проблеми, които изброи и ти. Предстои ми сватба след около 3 седмици и след това искам, разбира се, да имам деца. Затова много ще внимавам и ще помня споделеното от вас.
Благодаря ви  .

[Marri]

Реших и аз да споделя моят горчив опит. В началото на тази година взехме решение със съпругът ми да започнем опити за второ дете. За моя изненада се получи от първия месец, бях се подготвила психически, че ще отнеме време. Относно реакцията ми, зарадвах се разбира се, но след първоначалната еуфория започнаха едни мъчителни въпроси как ще се справя сама с двете деца, понеже по стечение на обстоятелствата, точно в този период добих реална представа, че не мога да разчитам на никаква помощ, няма да изпадам в подробности защо и как, но общо взето ми дойде малко изненадващо и ме притесни ужасно. Освен това реакцията на близка роднина, след като съобщихме за бебето ме накара да изпитам чувството, за първи път, че бебето ми не е желано, едва ли не ще бъде в тежест. Всички тези обстоятелства, в едно със свръхчувствителността в този период, ме накараха да изпитвам чувства, които бяха изненада и за самата мен и си ги припомних сега, четейки написаното от inaxastra, радваш се на бебето, но не съвсем.
През 7-ма г.с прокървих, в началото слабо и не всеки ден, веднага естествено отидох на преглед, видяха плоден сак, нищо повече, обясниха ми, че в тези седмици нищо няма да предприемат, природата трябва да си свърши работата, седмица по-късно прокървих отново и то по-силно от преди, отново отидох на преглед, установиха пулс, но констатираха, че ембриона изостава с развитието с около 2 седмици. Дни след този преглед ходих на първа ехография, там ми казаха, че ембриона все пак се развива и е добре позициониран, трябва да изчакаме. Два дни след този преглед получих силен кръвоизлив, вече в 9-та г.с,  нямаше болка, по-скоро неприятни усещания като ПМС. Постъпих по спешност в болницата, където констатираха,че ембриона е изхвърлен, но ще направят спешен кюретаж, поради кръвоизлива. 

[Marri]

Всичко мина под пълна упойка, възстановяването беше бързо, бях само една нощ в болница под наблюдение(но истинско наблюдение, не като в повечето болници в България), минимално кървене около 10 дни, до 14 се счита за нормално. Както при inaxastra и при мен ми дойде цикъла на 28-тия ден от аборта. Първият ми профилактичен преглед беше две седмици след аборта, взимаха ми някакви проби, не са коментирали резултатите, просто заключиха, че всичко е наред, матката се възстановява напълно нормално и с бързи темпове и не е необходимо да изчакваме с опитите повече от един цикъл време.
Това беше техническата страна на нещата, за психическата, наистина беше ужасно и наистина помага факта, че не е първа бременност, че вече имам едно дете. Ходейки в болницата от тоалетна, на тоалетна, за да се преобличам, докато се добера до кабинета, просто не можех да повярвам, че всичко това се случва с мен. Въпреки, че виждах кръвоизлива, новината, че бебето го няма не ми са отрази по-малко болезнено. Имах късмета да бъда в ръцете на добри професионалисти, които освен, че си свършиха отлично медицинската част от работата, ми бяха голяма утеха, нещо което ми помогна страшно много в този момент.
Искам да благодаря и на една съфорумка scarlet, която ме подкрепяше много през кошмарните две седмици кървене, в които не знаех, какъв ще е изхода, и след преживяното, ме успокояваше страшно много.
Аз също изпитвах вина, в един момент забравих за бебето, мислех само за практичната част и го виждах едва ли не като пречка.
Мисля, че до голяма степен преодолях случилото се, но за това ми помага факта, че отново съм бременна, при това в 17-та г.с.
Чудото се случи още в първия месец, след първия цикъл от аборта. Да си призная много се изненадахме, тъй като изобщо не се надявахме, а и сме правили един единствен опит. Така или иначе след радостта, дойде страха, вече не беше, както преди, имаше го страха. С трепет броях дните до 12-та седмица.
Естествено не всичко потече по мед и масло, резултатите от БХС излязоха високо рискови, наложи се допълнително изследване(за мое щастие имаше възможност за специален вид кръвен тест), две седмици в очакване на резултата и така до миналата седмица, когато преодоляхме и този проблем.
Трябва да се говори за това, хубаво е преживелите го да си споделят, понякога много помага.

[ivanjelina]

Marri, много ти благодаря, че сподели с нас и съжалявам за горчивия опит...Не било писано; радвам се все пак, че имаш нов шанс и поздравления за новата бременност.  Дай Боже да мине всичко наред и да нямаш повече никакви тревоги.
Аз не мисля, че имате някаква вина заради мислите си...всяка майка се тревожи как ще се справи по-натам, кой ще й помага...финансовата част също често е голяма тревога. Трудно е да се избегнат такива неща. Разбира се, че стреса дава отражение върху здравето, но понякога е неизбежно да се тревожи човек...такъв е живота. Не значи, че някоя от вас умишлено е причинила каквото и да е. Пазете се, внимавайте колкото можете...всичко друго често е извън нашия контрол.

[магито]

Момичета искрено ви съчувствам и ви прегръщам.Всичко това е ужасно и боли много каквото и да си говорим.За обвиненията нормални са да се самообвинявате, но аз съм голям практик и ще кажа това което е казала, на Ина акушерката.Това е генитичен проблем решен от тялото.

ivanjelina извинявай но бъркаш понятията.Кистата няма общо с извънматочната бременност, а инсулиновата не прави кръвта по-гъста, прави го вродената тромбофилия.

[mariola85]

Marri съжлявам че и ти си миналата през това, но много се радвам че бързо си забременяла и ти пожелавам една лека и прекрасна бременност с хубав и здрав пухкав финал

ivanjelina сигурно имаш предвид че поликистозата ( кистичките) са свързани с инсулиновата резистентност. С ИР не е невързможно да се износи дете, ето Gucci е пример за това и си има две прекрасни момченца, трябва само да се пази диета и да се следи бременноста от добър специалист.

магито права си че при тромбофилията се сгъстява кръвта, но Аспирин Протект или Фракси изписват и при ИР, при хашимото, при повтарящи се мисед аборти, даже и при MTHR

inaxastra Благодаря че направи тази тема, и сподели опита си. Много е трудно да се говори за това, надявам се тук да се отпуснем и да си дадем съвети и подкрепа една на друга!

[veseto_87]

И аз съм в клуба...за съжаление. И ми беше ърва бременност.
Забременях на третия месец от опитите. Бях на седмото небе, летях в облаците. Обаче на първия преглед не се видя плоден сак, само някаква сянка. А бях пускала два пъти ЧХГ и растеше чудесно. Не знам на кой етап нещо се е объркало, но в 7ма седмица вече нямаше нищо друго, освен удебелена лигавица.
Док каза да пусна отново ЧХГ, за да изключим извънматочна. Е, беше започнало да спада. Вечерта прокървих...Това беше единственото хубаво нещо, че се изчистих сама. Обаче беше страшно, толкова много кръв няколко дни...
А за психическата травма не знам какво да кажа. Толкова плаках тогава, светът беше свършил за мен. Мисля, че никога няма да го преживея, макар вече да имам здраво бебе.
Забременях 3 месеца след аборта, но вече не беше същото. Страхът постоянно надвиваше истинската неподправена радост. И си знаех, че ще е така. След аборта все ме беше страх отново да не се случи нещо лошо...

Съжалявам искрено за загубите на всички!

За кистите, то толкова видове има. Аз например съм с ендометриоза (ендоетриозни кисти). но те нямат нищо общоо с ИР. И точно заради тази ЕМ, мисля да не чакам много за второ дете, че не се знае колко време може да ми отнеме.

[магито]

Mariola, не на всеки с ИР изписват тези препарати, имам доста примери.Повечето ми познати са с проблемно забременяване и аборти, така че за съжаление имам голямо наблюдения.

ИР не е показатрел за трудно износване и забременяване, стига човек да знае за проблема и да се лекува.Но вероятността от спонтанни аборти с ИР е много голяма ако не се вземат никакви мерки от страна на жените.

Съжалявам момичета няма да пиша вече тук.ВИе лично искате да споделите болката и опита си и да намерите подкрепа.От мен я имате винаги.

 

[svekarva]

Да, имаше нужда от такава тема. Благодаря ви, че споделяте толкова лични неща. Само ако знаех това преди 4 години....Спонтанни аборти е имало винаги, но те наистина са се случвали само на други и само бях чувала, че стават.
Моят опит е като страничен наблюдател. Казвала съм по други поводи, че имам приятелка с дъщеря, женена във Франция. Всяка година майка и дъщеря прекарват ваканциите си в България и сме много близки. Преди 4 години дъщерята дойде сама, омъжваше се нейна приятелка. Чухме се по телефона и определихме среща, нещо да сподели на четири очи. След два часа обаче ми позвъни, че имала страшни болки и че кървяла. Веднага се свързах с приятели и роднини лекари и момичето постъпи по спешност в болница. Последваха два критични дни с кръвопреливане и неща, които няма смисъл да казвам, че сериозно ме притесниха. Както при Ина, при рутинен преглед, докторът във Франция констатирал, че плодът е мъртъв и че трябва да се чака, организмът да се справи сам. Тя попитала дали може да пътува, защото вече имала резервиран билет и той отговорил, че няма проблем. Изобщо, останала с впечатление, че ще е нещо като по- болезнена менструация. Не е малка, нито е глупава и наивна, но докторът бил много спокоен и сигурен. Станалото обаче съвсем не беше нещо обикновено и можеше да създаде още повече неприятности, ако се беше случило в самолета или на летището.
Сега приятелката има разкошна кукла, създадена 2-3 месеца след събитието. Психическата травма вероятно ще си я има щял живот, това и беше първа и много желана бременност. Нито аз, нито тя, мисля, че ще забравим и физическите проявления на спонтанния аборт. Никак, ама никак не е за подценяване, защото и тогава се случват усложнения само на други и има нужда от лекарска помощ.