Спонтанен аборт

[Lupercola]

През май след неколкомесечни опити разбрахме, че сьм бременна. Сьбитието ми донесе смесени чувства. От една страна се радвах, защото вьзрастта ми напредва, а и Марта расте, от друга страна бях малко ядосана на бебето, че дойде точно в този момент и ми обьрка всички планове за ученето, толкова важни за мен.
Старателно бяхме изчислявали месеците и все не ставаше, накрая оставихме нещата на самите тях и така се получи, че щеше да се роди по време на януарската сесия и нямаше да мога да взема изпитите, партньорката ми за дипломна работа се отказа от мен, когато разбра че сьм бременна, а стажа който бях намерила бе анулиран.

Макар че лиспваше ентусиазмьт от пьрвата бременност, постепенно свиквах с новината и започнах да я приемам. Беше ми лошо сутрин, повече отколкото с Марта. На пьрвата ехография отидох сама, защото Фабио имаше нещо спешно в службата. С носталгия си спомнях пьрвата ехография на Марта и започнах да се вьлнувам да разбера пола на бебето.

Прегледьт започна и след като намери ембриона с апарата лекарят ме попита дали от две седмици чувтсвам гьрдите ми да не са толкова подути. Казах, че не или поне не сьм обьрнала внимание. Той настоятелно повтаряше вьпроса и изведьж ми просветна "Докторе, да не би нещо да не е наред?". "Ами от две седмици бебето вече не е живо" отговори той. Останах шокирана и се разплаках. "Много ми се искаше да Ви направя една хубава пьрва ехография, но сте направила спонтанен аборт. Случва се на много жени, просто е имало нещо, което не е наред с бебето и тялото е решило да прекрати развитието."

Излезнах в чакалнята преобьрната и сьс сьлзи на очи. Случва се на много жени каза той, да, но не на мен. Случва се само на другите, на другите… Не на мен. Обадих се на Фабио и не можех да се свьржа с него. Обадих се на акушерката, която ме следеше и нея я нямаше, оставих й сьобщение. Чувствах се виновна. Обхванаха ме ужасни чувства: бебето е умряло, защото вьпреки че го исках, всьщност не го исках, защото му бях ядосана, че ми провали плановете, защото вечер когато гледах филм и стоях в интернет, компютьра ми беше на корема. Аз сьм виновна, защото сьм лоша, не ставам
за нищо, аз сьм виновна бебето да умре. В сьшото време разума ми се обаждаше: "Това са ирационални мисли, нормално е да се чустваш така, но е илюзия, не е вярно, случва се на много жени".

Обадих се на най-добрия ми приятел. И тогава чух пьрвото много утешително нещо: "Разбира се, че не си виновна ти. Има жени, които са изнасилени, които ненавиждат плода който носят и които раждат сьвсем здрави деца. Има и такива, които влагат цялата си надежда в бременността, но тя се прекьсва от само себе си. Не си виновна ти."

Предстоеше ми да се обадя и да сьобщя новината на всички, които знаеха, че сьм бременна, а те не бяха малко. С идеята да бьде честна в университета бях казала рано, за да се организират около мен (нали абортите се случат само на другите), а близките знаеха, защото наближавах 12 седмица (развитието е спряло в 10та, без да усетя нищо).

[Lupercola]

Вечерта след работа Фабио ме утеши, че нищо не е станало. Случва се често и ще си направим друго бебе. А Марта само чакаше да се вьрна, за да ме пита: "Имаш бебе вьв корема?". "Не няма, този пьт не е станало, но пак ще пробваме и ще стане". Не й бяхме казали официално, но тя усещаше, че става нешо и много говореше за това (за бебета, за сестричката й и какво ще прави с нея, за братчето й).

Акушерката така и не ми се обаждаше и започнах да се притеснявам, но ми беше неудобно пак да и звьня. Оставих й ново сьобщение и молих секретарката й щом може да ми звьнне. В главата ми беше спешно да се направи нещо и да се извади мьртвото бебе от мен. Тя ми се обади чак следобяд и ми каза второто много утешително нещо, което бих искала да споделя с всички, защото не се случва само на другите:

"Когато се случи спонтанен аборт, то е защото в хромозомите на бебето има дефект. По принцип тялото е интелигентно и е направено да разпознава кога плодьт не е здрав и нормален. Ако забележи дефект го елиминира, за да се вьзстанови вьзможно най-бьрзо и да сьздаде нов, здрав плод. Случва се много по-често отколкото си мислим и много жени дори не забелязват, защото решават, че просто цикьльт им е закьснял. След 40та година тези способности на тялото рязко спадат и затова има толкова болни деца родени от по-вьзрастни майки. Когато подобно нещо ни се случи, трябва да се зарадваме и да поздарвим сами себе си, че тялото ни все още е "мьдро" и знае какво прави. Браво на мен, чудесно е, че фунцкионирам толкова добре. Всико е наред и сьвсем скоро ще имам друго, здраво бебе."

След това ми обясни, да не си представям, че в мен има нещо умряло, което се разлага или нещо подобно. Сьвсем не. Това, което е в мен не е бебе, а е купчина клетки, нещо като вьтрепен израстьк и когато тялото е готово ще го извьхрли само. Не трябва да се прави нищо освен да се изчака. В момента тялото установява какво се случва, спира постепенно хормоните на бременността, пренастройва ги за изчистване и няма нужда от никаква намеса, само от тьрпение. Да чакам спокойно да случат нешата и да я дьржа в течение.

Имайки културата на незабавната медицинска намеса и моменталния кюретаж, това ме учуди безкрайно. Реших да й се доверя и да я послуша. Признавам си, че бях изпьлнена сьс сьмнения дали е права, какво ще ми се случи, кога, как ще изглежда това, което ще стане с мен, дали няма да получа цялостно вьзпаление и да умра. Всичко ми мина през главата.
Дните минаваха в ужас и чакане. Психически не беше лесно, вьпреки че не бях сьсипана и не сьм плакала денонощно (изненадващо, защото сьм голяма ревла). Беше тежко, защото не знаех какво ме очаква, защото много малко се говори за това. Темата е табу, а както си казвахме с една много добра приятелка, вместо да се премьлчава, това е нещо на което трябва да ни учат в училище и всяка жена да е подробно информирана по вьпроса (оттук и решението ми да разкажа преживяването вьв форума).

Не исках да ровя в нета и да чета ужасни истории, за да се смахна допьлнително и  сьщата моя много добра приятелка (на която се беше случило нещо подобно, но много по-тежко) ми оказа голяма помощ, като потьрси информация вместо мен и ми я поднесе в синтезиран вид. Оказа се, че има три школи:
1. тези, които пристьпват кьм незабавна медицинска интервенция (най-бьрзо и бьзболезнено психически и физически за майката, но понякога наранява матката и трябва да се изчака за ново забременвяване)
2. тези, които изчакват около седмица и след това дават хапчета за изхвьрляне или пристьпват кьм медицинска интервенция
3. и тези, които чакат всичко да се случи естествено

[Lupercola]

Следват подробности, които могат да засегнат чувствителните души

Две седмици след установяването на аборта, общо 4 от края на ембриона започна изхвьрлянето, което приличаше на мини-раждане. Сутринта кьм 9ч падна тапата, малко след това изтекоха водите и после почнаха контракции, неприятни, но не крайно болезнени. При всяка контракция изтичаше нещо. Добре, че Фабио беше при мен през цялото време и ми помагаше. Обадих се на акушерката да й кажа и тя ми каза да отида при нея по някое време следобяд, за да провери "докьде сьм стиганала".

Кьм 15ч бях при нея (през цялото време до този момент имах споменатите контракции, всяка последвана от изтичане). Когато се сьблякох да ме прегледа излезе нещо, за което тя установи, че е плодния сак. И каза, че сме чакали точно това т.е всичко е свьршило. Обясни, че тьмно-червеното е сьсирена крьв, а плацента, емрион плоден сак и пр. са светло розови. Признавам, че нямах ни най-малко желание да гледам детайлите и сьотвено слушах без да отварям очи.

[Lupercola]

Даде ми две таблетки с окситоцин. Каза ми като си легна вечерта да сложа едната вагинално, а другата през устата. Да си приготвя две грейки с топла вода една на гьрба, една на корема и да чакам нови химически предизвикани контракции, за да се довьрши започнатото ако има нужда. По-кьсно последвах инструкциите, но абсолютно нищо повече не се случи (нито болка, нито конктракции, нито ново извхьрляне на каквото и да било). Постепенно докьм 16ч контракциите намаляха, с тях и течението и това беше края. След една седмица направих ехография за проверка за остатьци. Имаше малко, но акушерката каза, че това са сьсиреци, които ще излезнат сами, както и стана няколко дена след това.

Т.е в моя случай спонтанен аборт с естествено изхвьрляне 4 седмици след спирането на развитието на ембриона, под формата на мини-раждане, с продьлжение 9-16ч.

Ако бях подготвена, бих имала под рька два чифта от мрежестите гащи, които дават с болницата за раждането, два пакета от онези много дебелите преврьзки като за след раждане, парацетамол или ибупрофен 1000мг (ведньж на 6часа) и непромокаема подложка за леглото.

Около 10ина дне след това имах течение, в началото като средно-силен мензис, което доста бьрзо намаля до постепенно изчезване и точно 28 дни след това ми дойде мензиса, което значи, че тялото ми е взело като ден 0, деня на изхвьрлянето.

Споделих този неприятен опит, за да имат представа останалите какво е то спонтанен аборт, как се случва и на какво прилича, какви чувства породи в мен и се надявам тази информация да е полезна на някого, с надеждата, че всьщност никой няма нужда от нея и ще остане просто една обща кутлура.

Ако някой има каквито и да е вьпроси, да не се колебае да ми пише на лични. На разположение сьм да отговоря на тях.

[mariola85]

inaxastra много съжлявам за това което си преживяла. До болка са ми познати всички емоции които си изпитала, само че аз бях с кюретаж. Много по бързо и по не болезнено, матката се възтановява след 3 месеца.Наистина човек не очаква на него да се случи, и наистина е табу, аз не бях чувала за такова нещо  преди, мислех си че забременяваш и раждаш... Ще мине време, не се забравя... но ще има дни в които по-малко боли. Акушерката ти е права за някои неща, но има и неща които трябва да се проследяват. Понеже в друг форум комуникирам с момичета преживяли същото почти при всички има проблем с щитовидната жлезда, и е хубаво да се изследва. Аз лично направих безброй изследвания и намерих няколко причини за случилото се: ИР ( инсулинова резистентност) мутация на MTHR  това е ген за усвояване на фолиевата киселина и леко завишено ТСХ. Ако имаш въпроси относно изследванията съм насреща, знам че много лекари съветват да не се прави нищо, и това което пиша сигурно ще те хвърли сега в размисъл, но поне при мен правенето на изледвания помогна много да се чувствам една идея по-добре! Пожелавам ти от цялото си сърце една лека и безпроблемна бременност!

[Lupercola]

Благодаря за сьчувствието. Мисля, че наистина много жени го преживяват и малко говорят за това. Мисля че не останах травмирана. Сьс сигурност помага това, че вече имам едно дете и не ми се случи на пьрва бременност.

П.С Не сьм правила специфични изследвания след това, но по принцип щитовидната ми е Ок (сьгласно предишни данни).

[ivanjelina]

Благодаря ви много, момичета, за споделения опит. Много съжалявам, че и на двете ви се е случило, както и на всички, които преживяват тази болка. Моя близка приятелка едва не умря при спонтанен аборт, получил се заради извънматочна бременност. Ако знаех тогава нещата, които знам сега, щях много да й помогна, ако не да избегне аборта, то поне да не бъде толкова страшно и с риск за живота й. Тя имаше киста на яйчника преди това, не й обърна внимание...може би и това допринесе за случилото се.
Както може би знаете, кистите са свързани с инсулиновата резистентност. Затова, mariola85, има логика в думите ти...А друга моя близка, със същия здравословен проблем, едва не пометна в петия месец. Казаха й, че кръвоснабдяването към бебето е много лошо и то буквално умира от глад. Справихме се с билки и натурални средства, и тя роди само 2 седмици преждевременно. Но все пак...интересно. При инсулиновата резистентност и кистите действително има проблем с кръвообращението; кръвта е по-гъста и по-лесно се образуват съсиреци. Явно това пречи и при бременността. На работата се запознах и с други жени с подобни проблеми, които успяха да забременеят, но, за съжаление, след това последва спонтанен аборт.
mariola85, много ти благодаря, че си направила тези изследвания и ги сподели тук. Аз имам същите здравословни проблеми, които изброи и ти. Предстои ми сватба след около 3 седмици и след това искам, разбира се, да имам деца. Затова много ще внимавам и ще помня споделеното от вас.
Благодаря ви  .

[Marri]

Реших и аз да споделя моят горчив опит. В началото на тази година взехме решение със съпругът ми да започнем опити за второ дете. За моя изненада се получи от първия месец, бях се подготвила психически, че ще отнеме време. Относно реакцията ми, зарадвах се разбира се, но след първоначалната еуфория започнаха едни мъчителни въпроси как ще се справя сама с двете деца, понеже по стечение на обстоятелствата, точно в този период добих реална представа, че не мога да разчитам на никаква помощ, няма да изпадам в подробности защо и как, но общо взето ми дойде малко изненадващо и ме притесни ужасно. Освен това реакцията на близка роднина, след като съобщихме за бебето ме накара да изпитам чувството, за първи път, че бебето ми не е желано, едва ли не ще бъде в тежест. Всички тези обстоятелства, в едно със свръхчувствителността в този период, ме накараха да изпитвам чувства, които бяха изненада и за самата мен и си ги припомних сега, четейки написаното от inaxastra, радваш се на бебето, но не съвсем.
През 7-ма г.с прокървих, в началото слабо и не всеки ден, веднага естествено отидох на преглед, видяха плоден сак, нищо повече, обясниха ми, че в тези седмици нищо няма да предприемат, природата трябва да си свърши работата, седмица по-късно прокървих отново и то по-силно от преди, отново отидох на преглед, установиха пулс, но констатираха, че ембриона изостава с развитието с около 2 седмици. Дни след този преглед ходих на първа ехография, там ми казаха, че ембриона все пак се развива и е добре позициониран, трябва да изчакаме. Два дни след този преглед получих силен кръвоизлив, вече в 9-та г.с,  нямаше болка, по-скоро неприятни усещания като ПМС. Постъпих по спешност в болницата, където констатираха,че ембриона е изхвърлен, но ще направят спешен кюретаж, поради кръвоизлива. 

[Marri]

Всичко мина под пълна упойка, възстановяването беше бързо, бях само една нощ в болница под наблюдение(но истинско наблюдение, не като в повечето болници в България), минимално кървене около 10 дни, до 14 се счита за нормално. Както при inaxastra и при мен ми дойде цикъла на 28-тия ден от аборта. Първият ми профилактичен преглед беше две седмици след аборта, взимаха ми някакви проби, не са коментирали резултатите, просто заключиха, че всичко е наред, матката се възстановява напълно нормално и с бързи темпове и не е необходимо да изчакваме с опитите повече от един цикъл време.
Това беше техническата страна на нещата, за психическата, наистина беше ужасно и наистина помага факта, че не е първа бременност, че вече имам едно дете. Ходейки в болницата от тоалетна, на тоалетна, за да се преобличам, докато се добера до кабинета, просто не можех да повярвам, че всичко това се случва с мен. Въпреки, че виждах кръвоизлива, новината, че бебето го няма не ми са отрази по-малко болезнено. Имах късмета да бъда в ръцете на добри професионалисти, които освен, че си свършиха отлично медицинската част от работата, ми бяха голяма утеха, нещо което ми помогна страшно много в този момент.
Искам да благодаря и на една съфорумка scarlet, която ме подкрепяше много през кошмарните две седмици кървене, в които не знаех, какъв ще е изхода, и след преживяното, ме успокояваше страшно много.
Аз също изпитвах вина, в един момент забравих за бебето, мислех само за практичната част и го виждах едва ли не като пречка.
Мисля, че до голяма степен преодолях случилото се, но за това ми помага факта, че отново съм бременна, при това в 17-та г.с.
Чудото се случи още в първия месец, след първия цикъл от аборта. Да си призная много се изненадахме, тъй като изобщо не се надявахме, а и сме правили един единствен опит. Така или иначе след радостта, дойде страха, вече не беше, както преди, имаше го страха. С трепет броях дните до 12-та седмица.
Естествено не всичко потече по мед и масло, резултатите от БХС излязоха високо рискови, наложи се допълнително изследване(за мое щастие имаше възможност за специален вид кръвен тест), две седмици в очакване на резултата и така до миналата седмица, когато преодоляхме и този проблем.
Трябва да се говори за това, хубаво е преживелите го да си споделят, понякога много помага.

[ivanjelina]

Marri, много ти благодаря, че сподели с нас и съжалявам за горчивия опит...Не било писано; радвам се все пак, че имаш нов шанс и поздравления за новата бременност.  Дай Боже да мине всичко наред и да нямаш повече никакви тревоги.
Аз не мисля, че имате някаква вина заради мислите си...всяка майка се тревожи как ще се справи по-натам, кой ще й помага...финансовата част също често е голяма тревога. Трудно е да се избегнат такива неща. Разбира се, че стреса дава отражение върху здравето, но понякога е неизбежно да се тревожи човек...такъв е живота. Не значи, че някоя от вас умишлено е причинила каквото и да е. Пазете се, внимавайте колкото можете...всичко друго често е извън нашия контрол.

[магито]

Момичета искрено ви съчувствам и ви прегръщам.Всичко това е ужасно и боли много каквото и да си говорим.За обвиненията нормални са да се самообвинявате, но аз съм голям практик и ще кажа това което е казала, на Ина акушерката.Това е генитичен проблем решен от тялото.

ivanjelina извинявай но бъркаш понятията.Кистата няма общо с извънматочната бременност, а инсулиновата не прави кръвта по-гъста, прави го вродената тромбофилия.

[mariola85]

Marri съжлявам че и ти си миналата през това, но много се радвам че бързо си забременяла и ти пожелавам една лека и прекрасна бременност с хубав и здрав пухкав финал

ivanjelina сигурно имаш предвид че поликистозата ( кистичките) са свързани с инсулиновата резистентност. С ИР не е невързможно да се износи дете, ето Gucci е пример за това и си има две прекрасни момченца, трябва само да се пази диета и да се следи бременноста от добър специалист.

магито права си че при тромбофилията се сгъстява кръвта, но Аспирин Протект или Фракси изписват и при ИР, при хашимото, при повтарящи се мисед аборти, даже и при MTHR

inaxastra Благодаря че направи тази тема, и сподели опита си. Много е трудно да се говори за това, надявам се тук да се отпуснем и да си дадем съвети и подкрепа една на друга!

[veseto_87]

И аз съм в клуба...за съжаление. И ми беше ърва бременност.
Забременях на третия месец от опитите. Бях на седмото небе, летях в облаците. Обаче на първия преглед не се видя плоден сак, само някаква сянка. А бях пускала два пъти ЧХГ и растеше чудесно. Не знам на кой етап нещо се е объркало, но в 7ма седмица вече нямаше нищо друго, освен удебелена лигавица.
Док каза да пусна отново ЧХГ, за да изключим извънматочна. Е, беше започнало да спада. Вечерта прокървих...Това беше единственото хубаво нещо, че се изчистих сама. Обаче беше страшно, толкова много кръв няколко дни...
А за психическата травма не знам какво да кажа. Толкова плаках тогава, светът беше свършил за мен. Мисля, че никога няма да го преживея, макар вече да имам здраво бебе.
Забременях 3 месеца след аборта, но вече не беше същото. Страхът постоянно надвиваше истинската неподправена радост. И си знаех, че ще е така. След аборта все ме беше страх отново да не се случи нещо лошо...

Съжалявам искрено за загубите на всички!

За кистите, то толкова видове има. Аз например съм с ендометриоза (ендоетриозни кисти). но те нямат нищо общоо с ИР. И точно заради тази ЕМ, мисля да не чакам много за второ дете, че не се знае колко време може да ми отнеме.

[магито]

Mariola, не на всеки с ИР изписват тези препарати, имам доста примери.Повечето ми познати са с проблемно забременяване и аборти, така че за съжаление имам голямо наблюдения.

ИР не е показатрел за трудно износване и забременяване, стига човек да знае за проблема и да се лекува.Но вероятността от спонтанни аборти с ИР е много голяма ако не се вземат никакви мерки от страна на жените.

Съжалявам момичета няма да пиша вече тук.ВИе лично искате да споделите болката и опита си и да намерите подкрепа.От мен я имате винаги.

 

[svekarva]

Да, имаше нужда от такава тема. Благодаря ви, че споделяте толкова лични неща. Само ако знаех това преди 4 години....Спонтанни аборти е имало винаги, но те наистина са се случвали само на други и само бях чувала, че стават.
Моят опит е като страничен наблюдател. Казвала съм по други поводи, че имам приятелка с дъщеря, женена във Франция. Всяка година майка и дъщеря прекарват ваканциите си в България и сме много близки. Преди 4 години дъщерята дойде сама, омъжваше се нейна приятелка. Чухме се по телефона и определихме среща, нещо да сподели на четири очи. След два часа обаче ми позвъни, че имала страшни болки и че кървяла. Веднага се свързах с приятели и роднини лекари и момичето постъпи по спешност в болница. Последваха два критични дни с кръвопреливане и неща, които няма смисъл да казвам, че сериозно ме притесниха. Както при Ина, при рутинен преглед, докторът във Франция констатирал, че плодът е мъртъв и че трябва да се чака, организмът да се справи сам. Тя попитала дали може да пътува, защото вече имала резервиран билет и той отговорил, че няма проблем. Изобщо, останала с впечатление, че ще е нещо като по- болезнена менструация. Не е малка, нито е глупава и наивна, но докторът бил много спокоен и сигурен. Станалото обаче съвсем не беше нещо обикновено и можеше да създаде още повече неприятности, ако се беше случило в самолета или на летището.
Сега приятелката има разкошна кукла, създадена 2-3 месеца след събитието. Психическата травма вероятно ще си я има щял живот, това и беше първа и много желана бременност. Нито аз, нито тя, мисля, че ще забравим и физическите проявления на спонтанния аборт. Никак, ама никак не е за подценяване, защото и тогава се случват усложнения само на други и има нужда от лекарска помощ.

[ivanjelina]

Здравейте, момичета. Не, нямах предвид, че ИР или тези състояния директно причиняват абортите. А просто, че нещата са свързани. Много често жените с кисти имат проблеми с кръвообръщението, това е факт. И аз съм така, и вече 3 от приятелките ми. Просто човек трябва да внимава и да си следи цялостно здравето.
А за случая с извънматочна бременност нямах предвид, че кистата директно го е причинила. Просто се зачудих, дали не са свързани нещата, защото това момиче преди бременността имаше проблеми и страшни болки даже, а не си обърна никакво внимание.
Пожелавам на всички ви вече никога да нямате такива проблеми и да се радвате на здрави и хубави дечица и сега, и за в бъдеще.

[beb4eto_na_me4o]

Момичета, съжалявам искрено за това, което ви се е случило.
На мен ми се случи два пъти.
Първия път - Митко беше почти на 2 години, предстоеше ни пътуване в чужбина, всичко чудесно - един ден просто разбрахме, че съм бременна. Бяхме на върха на щастието, супер желано второ бебе. Лекарката ми не беше особено щастлива, че ще пътувам със самолет, но заминах, с уговорката, че всичко върви добре и две седмици след пристигането си, ще посетя гинеколог, за да сме сигурни, че всичко върви добре.
Е..не вървеше. Беше отвратително усещане, първо - огромното чувство за вина, че сигурно съм увредила плода с полета, че нещо съм направила, което не е било правилно, добро и тн.
Второ - не говорех езика, разчитах на майка ми да ми превежда, така че ситуацията беше изключително болезнена...тя разбра преди мен, а трябваше да го приеме и да ми го съобщи. Плода беше спрял да се развива и ми казаха да чакам тялото да се изчисти. Изписаха ми дуфастон, в случай, че не започне изчистване до 10 дни (ако си спомням правилно). Изчистване обаче не започна. Аз се чувствах смазана, Жоро трябваше да се прибере в БГ, аа ние с Митко оставахме при нашите за още два месеца. Изпих дуфастона, в крайна сметка въпросното изчистване започна, но с такъв кръвоизлив - събудих се в локва кръв, че приемането в болница ми се размина по чудо.
Половин година по-късно отново забременях. И..наа връх рождения ми ден потвърдиха отново същата диагноза.
От направените в последствие изследвания се оказах с ИР, лекувах се с Глюкофаж, хранителен режим и спорт. Свалих доста кг, доста см, започнах да живея много по-спокойно и да приемам случилото се като нещо, през което е трябвало да мина/ да минем. Единственото, с което не можех да се преборя, беше страхът, че може да ми се случи пак, въпреки уверенията на лекарите, че няма причина да не забременея успешно отново. Отне ми две години да се настроя психически за идеята все пак да имаме второ дете и да подновим опитите. Моля се този път да е успешен, да няма проблеми и накрая да гушна пак едно здраво бебче.
Ако трябва да споделя за чисто емоционалната страна на нещата - най-трудно ми беше даа се отърся от чувството за вина, от усещането, че сигурно някъде съм сбъркала. Минах през период, в който дори реклама на мокри кърпи за бебета ме караше да плача с часове, Жоро се видя в приключение с мен. Минах и през период на вътрешни обвинения, че сигурно съм обидила някого и ми се е върнало, че съм наранила и съм си го заслужила. Факт е, че много неща не съм разбирала,за много неща не съм си давала сметка, винаги съм си мислела, че на мен няма как да ми се случи, ама ми се случи..два пъти.
Преди време си дадох сметка, че просто трябва да намеря мир в себе си и да спра да се обвинявам. Извиних се на хора, на които смятах, че по един или друг начин съм създала отрицателни емоции, макар и абсолютно не-нарочно. Опитах се да приема, че явно е имало нещо, което не е било здраво и правилно в тези две бременности и е било за мое добро да бъдат прекратени по естествен път. И накрая, наложих си биволско, дразнещо спокойствие за всичко и към всички. Опитах се да бъда по-толерантна, по-разбираща, по-спокойна, заради самата мен, дори с риска да звучи егоистично. Надявам се да съм успяла, поне за себе си се поуспокоих и някак започнах да мисля по-позитивно в посока към второто дете.
Ииии, така. Благодаря на Ина, че отвори темата и сподели, както и на останалите момичета, които са писали. За първи път, от две години насам, се чувствам...че не съм само аз.  

[Alichka]

За разлика от вас, аз преживях загубата на дете в много по-късен етап. Още чувам разнопосочни мнения дали това е "голям аборт", или преждевременно раждане и починало бебе. При мен беше при една разкошна бременност - като изключим гаденето в началото, не усещаш никакви проблеми. И понеже се случва на "другите", ми дойде като гръм от ясно небе.
Получих отлепване на плацентата в късни месеци. Наложи се секцио по спешност, огромна кръвозагуба, много, ама много болка - и физическа, и психическа. Аз съм и с рядка кръвна група. Не намериха достатъчно количество, наложи се да оставят организма ми сам да се бори с липсата. Нямах здрави вени по ръцете, упойките ми бяха слагани и във врата. Не можех да ходя, не можех да ставам, не можех нищо да мърдам с изключение на китките и стъпалата. Психическата болка не я преживях и до днес. Имам на моменти и още физическа болка (аз съм общо с 4 коремни операции).
Може да звучи налудничаво, но това ме кара да се обличам добре на разходките с малката. Старая се да се поддържам - нокти, грим, прически и тн. Това ми е вид терапия. За раждането на второто ми дете влязох в болницата лакирана и готова за раждането. На изписването се постарах отново - грим, нова рокля, прическа... Въпреки всичко чувството, че съм празна е до ден днешен.
Най- ме е яд, че хората се правят на късопаметни. Говорят ми за второ дете, а не "помнят", че Мария ми е второто дете. Тази отвеяност дразни изключително. Все едно нищо не се е случило.
Много мислих дали да мълча, или да говоря за това (в общото пространство имам предвид). Реших да говоря! Така се надявам дъщеря ми един ден да не научи от други хора, че съм преживяла загуба на сестричката й. Надявам се поне малко да я подготвя, че лошите неща се случват, независимо дали ги  очакваш. Според мен трябва да се говори за евентуална загуба на дете и по време на курсовете за родители.
Много търсих подобни теми преди време и се радвам, че някой се осмели да започне да говори

[gucci]

Аз не съм преживяла аборт но преживях извънматочна бременност.за мен беше доста голям шок защото даже незнаех че съм бременна.Правихме опити от близо четири години и шока ,че първата ми бременност завърши с три часова операция и една отстранена тръба определено не беше малък.След това естествено се страхувах,че нещата могат и да се повторят.Не се чувствах виновна да си призная честно.
Трудно ми беше през втората бременност мисълта ,че има вероятност да се родят по рано и с ниско тегло и стоенето в кувьоз доста ме натоварваше психически.
Гушкам ви момичета.

[veseto_87]

Аличка, пожелавам ти от все сърце да си имаш трето детенце! И малката Мими да не остава сама!

[Alichka]

Весе, много ти благодаря за хубавите думи!
Както си говорехме в темата за децата с увреждания и за тази тема мога да кажа, че хората са неадекватни в отношението си. В повечето случаи именно защото не се говори за това, хората не знаят как да реагират на споделената от някого мъка.
Иначе като помощ мога да кажа, че получих такава от хора, от които най-малко съм очаквала. Точно в такива моменти виждаш кои са истинските приятели.

[Mrs.™]

Прегръщам ви 

[fibi]

Инче, Аличка и всички други мамита, много съжалявам че сте минали през това и наистина е хубаво че го споделяте с нас
силно ви гушкам всички

[alben4ik]

Ина, благодаря, че сподели на всички! Много си мислех за теб, за това как се чувстваш, как се справяш??
Наистина трябва да се знае повече за спонтанния аборт и най-вече това, че на всеки може да се случи!!!
Когато пък се случи на доста по-късен етап, за майката е наистина огромна травма..... даже не мога да си представя??! И много, много съчувствам на тези майки! Аз лично познавам само една, поне само тя е споделила с мен, която е възрастна жена вече, с две големи деца... Първото и детенце, обаче, е умряло при раждането и тя и до ден днешен не може да го преживее това...

При мен нещата не бяха толкова травмиращи. Най-тъжното беше, че това всъщност ми беше първата бременност, преди момичетата и естествено, си задавах много въпроси... Летях със самолет тогава и все си мислех, че може би това е причината за спонтанния аборт. Когато прокървих ми беше много трудно да проумея, че това се случва, питах се защо се случва...до последно дори си мислех, че всичко ще си бъде наред....Уви, не беше! Наложи се Данчо да си дойде при мен по-рано от предвиденото, за да не съм сама в този момент...
 Но пък от друга страна баща ми, който е гинеколог, плюс лекарят, който ми направи кюретаж, бяха категорични, че организма ми просто изхвърля плод, който не се развива правилно!!! Не съм стояла в болницата, само за самата операция, плюс докато изляза от упойка и това е - прибрахме се вкъщи и физически всъщност се чувствах много добре. Бих казала, че може би защото баща ми ми обясни за спонтанните аборти, че се случва често, че това е плод, който така или иначе не е хубаво да се задържа, защото не се развива правилно... не знам, но аз просто наистина повярвах в това и не съм чувствала никаква вина, никакви съмнения, плюс нямаше у мен никакъв страх, че като забременея пак ще ми се случи...Бях невероятно спокойна, просто се пазехме през следващите 6 месеца (така ни бяха казали). Тогава още не бяхме женени с Данчо и като се получи това със спонтанния аборт решихме първо да се оженим и тогава да имаме пак бебе, така че първоначалните 6 месеца се удължиха, просто  така ни се стекоха обстоятелствата. И уж, както чакахме да мине сватбата, че тогава пак да правим бебе, хоп, пак се оказах бременна, уж както се пазехме (точно както първия път). И разбрахме точно 2 седмици преди сватбата и съответно преди полета до Бг. Беше ме страх малко да летя отново, точно по същото време на бременността като първия път, не можех да повярвам, че пак така се подредиха нещата като предния път! По време на полета Данчо си държеше ръката върху корема ми и си повтаряхме, че това беше ще си остане там... не ни се смейте  И така и стана - никакви проблеми нямах и всичко си протече нормално. На сватбата не седнах нито за минута, играх хоро след хоро! Е, за наздравиците само чуквах чашата, без да пия, но това, естествено, нямаше никакво значение за мен.

Прегръщам всички момичета, които са преминали през всичко това!!! Пожелавам на всички, които искат да имат детенце, да го имат и да не се плашат, а да бъдат винаги смели и спокойни! Това помага! 

П.С. Да не си помислите, че и Елена ни е "непредвидена" - за нея всичко си беше обмислено 

[juji]

Ина,случайно попаднах в темата ти.Много съжалявам ,че се е случило това.....и аз го преживях.
Първото ми забременяване,след години чакане и надежди  и .............спонтанен аборт.Емоцията която изпитах тогава няма как да я опиша.За това те прегръщам и целувам.....с огромно закъснение.
Ще ти пиша на лични