Сватбата на ELCHOOOOOOO

Здравейте. Открадвам си няколко минути да ви пиша че малчо и тати са с мен - и е трудно с писането:-)
Сватбеният ден започна в 5:00- станах и какво да установя - своянравната ми коса от перфектни букли се изправила - все едно съм я изправяла с преса и айде наново. Да призная не се стреснах имах време и не ми беше притеснено.Моята приятелка стана , пихме кафе, Направих си косата, кумата мина за букета, тръгнах да се гримирам и в 8:30 както си слагах очната линия изведнъж нещо ми се сви и край. Осъзна че се женя- и така чаканият ден е дошъл.Едва се догримирах Не беше паника или притеснение а невероятно и огромно вълнение. Дойдоха гостите мой близки приятели а аз незнам къде съм. Дойде и фотографа- той като ме видя и се засмя че очаквал че аз въобще няма да се притесня - е да ама не.
И когато чух клаксона на колите идващи да ме вземат гушнах една приятелка и едва не се разплаках. Качиха се и започна откупуването а на мен сърцето ми препуска като стадо диви коне в прерията. И като видях моето мъжле се разплаках - просто не можах да спра сълзите си - сякаш цялото щастие се беше стоварило отгоре ми. После се поокопитих. Качихме се по колите и потеглихме. Беше голям майтап защото бях в една кола с десен волан и момчето бибитка и хората търсят булка а виждат него - по едно време той почна да подвиква - булката е от другата страна - голям майтап беше.Отидохме в ритуалната и там имаше втора изненада - една от служителките беше дошла специално за да ни венчае - само като я видях и тя започна да говори - специално създадено за нашата сватба слово и съобразено и с малкият ни бонбон и айде пак сълзи - едва се сдържах да не ревна с глас- после една от най- близките ми приятелки каза че и тя си поплакала с мен smile

После направихме кратка фотосесия пред ритуалната. Да ви кажа умирах от щастие. Усмивката иска не иска беше на лицето ми. Фотографа ми казва айде да направим една сериозна снимка - а аз не мога да си събера устата. Позакъсняхме и едва в 12:55 тръгнахме за църквата. Естествено закъсняхме - отидохме в 13:15 и изненада - оказа се че съм забравила или ако трябва да бъда честна въобще и не съм видяла че трябва мед. Айде момчето което ни караше тича за норматив до Била и купи. И тук стана лошо - влязохме в църквата а там задух и попа като почна да къди с тамяна и като ми стана лошо - и те пък за зла врага подеха дългата а не късата церемония - и 40 - ужас- накрая без да преувеличавам щях да припадна и едва устисках до края.Явно ми падна кръвно ( аз откакто родих съм с ниско и то много понякога е 50/90) и като ми се зави свят. Като излязох едва се добрах до пейката. И не направихме планираната фотосесия след църквата - директно отидохме в ресторанта и седнахме отвън и пихме кафе та се поокопитих. Време за фотосесията не остана - добре че се поснимахме пред ритуалната. После влязохме в ресторанта и ме чакаше голяма изненада- една от най-близките ми приятелки ми беше организирала изненада- имаше ритуал на влизане които тя водеше на микрофона, после се оказа че е поръчала и украса цветя за булченската маса - невероятна - погледнахме се и айде пак рев- и на нея и се насълзиха очите и само ми помаха с пръст докато говореше на микрофона и цялата зала се разсмя. После дойде първият танц и аз сякаш не танцувах а летях по дансинга - сякаш не стъпвах - толкова бях щастлива - няма как да го опиша с думи. После всичко отлетя като миг - различните ритуали- аз не спрях да танцувам - малкият бонбон и той овърша дансинга. Беше приказка - минаха 3 дни и още не мога да спра да се усмихвам. Знаех че ще е хубаво и вълнуващо, но представата ми бе бегла за това което беше. Това е за сега от мен - по късно ще разказвам по-подробно за ресторанта че малкият ми мъж ме дърпа да играем детски боулинг хи-хи

Статии

За вас

Форума

За Svatbata.bg

Реклама

Помощ


	Добре дошъл, Гост. За вход използвайте лентата в горната част на екрана!

Новини: