Сватбата на Nebulka - 13.07.2012г.

[Lupercola]

Сватбата ти е на моя рожден ден. Ще бьде прекрасно !!! (не защото е моя е рожден ден, а защото е твоята сватба ).

Изчетох те. Помня те от преди (разбира се, нали сме си комуникирали) и се радвам да те чета по друг повод (само не можах да си спомня предния ти ник, пьнах се пьнах и не можах  ).

Хубаво е, че няма голям залог за сватбата - това е гаранция за пьлен успех и уникално преживяване. Не че всяка сватба не е незабравима, но някои се помнят и с кофти моментите, а вьв вашата просто няма да има такива. Горя от нетьрпение да видя снимките.

ПП. И аз имам вестниците от раждането на Марта, от трите дьржави 

[Diann]

Изчетох всичко на един дъх! Четох, четох и се възхищавах на смелостта да се впуснете в това приключение без компас и карта, а само на попътния вятър. Не правиш  планове, но ме пренесе във вашата приказка и знам кое и как ще бъде, а именно: Вълшебно!  . .
Но във всяка една подробност от *подготовката* ви си личи: Ще има Сватба! И то не каква да е, а Вашата!
Влюбена си (отново и отново)  в момчето да теб, в роклята си, в ритуалната зала, в Старото градче . . май във всяка една малка подробност и детайлче, така че : ТИ СИ СИ ЕДНА ИСТИНСКА БУЛКА!
И ви желая една красива сватбена приказка!

п.п. Нямам търпение за следсватбения разказ и снимкитеее, но до тогава . . спокойни и изживяни на мах последни метри като госпожица!

[Lady_sunflower]

Здравей, Nebulka!
Много яка идея с марките, но тези персоналните марки по пощите са доста скъпички. аз бях питала (имах идея поканите да пращам о този начин) и мисля, че нещо от рода на двайсетина лева ми се върти в главата, че е цената на персоналната марка. Дано се бъркам, но си спомням, че само като питах цената и се отказах. Но не пречи твоята да реализираш твоята снимка (марка) да реализираш, без плик и клемото ще е направо на  снимката=марка. Успех, страхони идейки имаш

[DaBulka]

Здравейте момичета! Не ми остава време да вляза във форума. Непрекъснато се случват някакви неща. Преди да ви разкажа, искам да ви благодаря за вниманието и за добрите думи! 

Lady_sunflower, цената на персонализираната марка действително е около 20 лв, правилно ти се върти в главата, но това е цената за един лист с марки, на който има 12 броя. Цената на марките с номинална стойност 0,65 лв е 22 лв за един лист, а за номинална стойност от 1,00 лв е 24 лв листа.  Т.е. една марка излиза около 2 лв приблизително. Откъм пощенски разходи на мен това ми е ок. Иначе и моята идея е без плик, директно така, всички да гледат и четат.

Diann, много ти благодаря! Както се казва, да ти се връща тъпкано!

Инче, много се радвам да те видя в моята тема! Едно е сигурно, че няма да ти забравя никога вече рождения ден. И аз те помня от преди, по-точно, не съм те забравяла изобщо. Бях изключително впечатлена от всичко, което правеше по време на бременността си, подготовката за раждането, като се роди Мартеничката... цялото ти отношение към всичко! Даже тези дни, като видях, че пак влизаш във форума след дълго отсъствие (то и аз отсъствах много дълго), мислех да ти пиша на лични и да си поговорим за някои неща, които ме вълнуват, а ти мина и още минаваш през тях. Ти си две-три обиколки преди мен и исках да почерпя от жизнения ти опит. Все не ми остава време да вляза и да изчета подробно темата на Мартеничката. Само гледам снимките от време на време, кукла! Да ти е жива и здрава!
Никът ми преди беше Ineto. Нали помниш - двете Екатерини, на които им викат Ина.

Свекървичке, много ти благодаря! Аз си нямам свекърва. Не я познавам. Разминали сме се с 2-3 месеца да се запознаем. Чувала съм, че е била страхотен човек и ми се иска да съм я познавала. Всъщност аз я познавам - невероятният и син има нейния характер, отгледала го е едно Слънце! Едната му баба игра ролята на моя свекърва, тази, която движеше домакинството след трагедията. Тя беше с труден характер, но много се обичахме двете, много съм я карала да ми разказва за живота си (тя почина на 83 год.), все седях при нея да си правим компания (имам слабост към старите хора от дете), научи ме да готвя точно по начина, по който бъдещият ми съпруг обича, и явно се е справила, защото той се мръщи на почти всичко, което не съм му сготвила аз. Радвам се, че бяхме с тази жена няколко години заедно, тя много ни даде и много научих от нея - и чрез положителните, и чрез отрицателните и черти. Аз знам, че в много отношения се заблуждавам. Животът ми го е доказвал стотици пъти. Затова много внимателно се вслушвам във всеки, който има различно мнение. Ще ми е от полза, ако ми споделиш тези гледни точки, които се различават от моите. Ако не искаш публично, може на лични. Както решиш. И ти благодаря още веднъж! 

gothic_queen, благодаря ти и на теб! Да ти се отразят пожеланията и да се върнат пак при теб, но умножени!

cveta_d86, цвете хубаво, чакам да те видя булка! 

[DaBulka]

Иначе, отчетът за свършената и несвършената работа:
Днес бях на трета, предпоследна проба. На следващата в неделя ще взема роклята. Роклята става чудесна. Малко са ми дебели ръцете в нея, обаче не мога да ги сменя, че никъде няма същия модел. Миналата година се отървах от 15 кг живо тегло, но после поразвалих дисциплината и не докарах делото до края. Още малко има. Все си правех планове, че ще съм с ръкави и няма да личи, но нещо не съм ги съгласувала с Когото трябва. Шивачката ми е злато! Освен това сме на една мозъчна вълна по всички въпроси. Направила ми е панделка от плата на роклята, която е заш ита в горния край на булото. Та ще си имам панделка на главата и от нея се спуска булото. Толкова е сладурско! Прилича ми на нещо от Фешън тв, защо - не знам, аз не гледам никога Фешън тв! Точно вчера обикалях магазинчетата и разглеждах диадеми с панделки. Все ми се искаше, нали ще съм без прическа, да сложа някаква панделка, но не цвете. И шивачката ми така си мислела! Изобщо мога да кажа, че за тази сватба всички хора около мен са толкова ентусиазирани и всеки прави или ми дава по нещо, без въобще да съм искала, с което всяко нещо се нарежда от самосебе си едно по едно. Чудехме се как да закачим това було на главата, за да не се смъква. Ходих да се подстригвам при моята фризьорка и тя ми даде без даже да и кажа, че ще се женя, една миниатюрна фиба със силикон, такова чудо не бях виждала, с дупки, за да се зашие було на него. Свърши ми чудесна работа! Вчера пък си пътувах в метрото и видях моя близка приятелка, която е керамик и декоратор. Правила е много много сватби. Но ние нали не казваме на никого, а пък и не ни трябва украса, не ми е минало през ум да и се обадя по този повод. Слязохме заедно, отидох с нея да се видим, че бях свободна, говорихме си много хубаво половин ден и не и казах нищо. Тръгнах да си ходя и... го видях! Видях нещото, което ако се окаже налично, ще ми бъде подаръче за гостите. Представлява солница и пипер-"ка" във формата на две човечета, черно и бяло, които се гушкат. Уникално нещо! Ще кача след малко снимки в галерията да го видите. Хем практично, хем символично... шестица по всички критерии! Само дано да го има, че човекът, който го произвежда, му е изгоряло на горкия ателието, и не се знае дали калъпът още съществува. И казах на моята приятелка за сватбата. Тя толкова много се зарадва, ама толкова много, "прави ми се сватба, та две не виждам!". И измислихме всякакви украси, които тя си има и ще ми даде без пари. Тюлове, свещи, вазички, свещници... Там ще си купя само малко цветя. Все пак минахме на бели покривки в ресторанта (иначе са шарени в индийски стил). И украса в синьо и мааалко бежово-кафяво на морска тематика. На роклята имам една малка бежово-кафява панделка. Та от както хич не ми пукаше "цветове на сватбата? Боже, дай по-сериозно!", сега си имам и цветове - бяло, синьо и бежово в морски стил.

Днес си купих ужасно много панделки, картони и не знам си какви дреболии в тези цветове. Реших да не купувам никакви покани, а сама да направя нещо като картички за спомен на всеки гост. Само че всички ще са различни - и като дизайн, и като текст. Обединяващи ще са цветовете и материалите. Ще играят ролята на тейбъл картички. Ще има снимка на всеки гост върху неговата картичка. Още не съм решила колко големи и сложни да ги правя, но ще оставя вътре място за по една-две снимки, които ще им подарим след сватбата и те ще си ги залепят на съответните места в картичката (или книжката, както се получи). Аз не обичам обемни елементи по картичките, но тук ще сложа много - цветя, миди, какво ли не!

[DaBulka]

В неделя ходих на село да поканя баба ми и дядо ми. Толкова много се зарадваха, че са готови да изпътуват 1200 км за 4 дни за моята сватба. Аз всъщност мислех, че ще откажат да дойдат. Тя баба ми първоначално отказваше, докато си мислеше, че ще е в София. (100 км до село.) Като разбра, че ще е чак на Несебър (600 км), прихна да се смее! И реши да дойде! Дядо нищо не казваше, само се усмихваше под мустак. Едно знам - че ще ходим заедно на плаж! Не съм подозирала, че са такива морски фенове! Вече ми е ясно на кого съм се метнала. Баба преди десетина година ми приплака, че никога повече няма да види морето. Не че не можем да я заведем, но тя гледа два декара градина в двора и през лятото полива през ден. За нищо на света не зарязва градинката! Сега може и малко да се спаружи градината, но съм сигурна, че баба ще е много доволна и щастлива. Както си седяхме, два часа след като изядохме бонбоните по повода, тя плесна с ръце и рече "Не мога да повярвам, че доживях!" Никой от внуците и не се е женил досега. Пък аз съм най-голяма и единствена внучка. От мерак се качи на горния етаж на къщата, отвори ракли и долапи дето няма дрехи за ежедневието, ами текстилни съкровища и богатства, и ги пререди от горе до долу! Извади бяло платно за посрещането на младоженците. Мериха с майка ми, рязаха... Радост!
Като се прибрахме от село, в апартамента на майка влязох в нейната стая и видях наредени на леглото разни неща. Усетих се, че не съм ги виждала и май са за мен и се врътнах да си излизам. Но тя ме викна обратно и каза "видя ги вече". Наредила на купчинки нови чаршафи в чудесни цветове! Хавлиени кърпи - бяла купчинка и синя купчинка. Купила ми копринена нощничка и дантелени гащи. На зетя си също - сладка лятна пижамка и бельо. Извади ги едно по едно, даде ми да ги помириша, изпрала ги, иска да ги глади. И само ми казва "това е моя работа". Почувствах се толкова специална! Все едно едно време, когато майката е нареждала чеиза на дъщеря си. Майка ми го прави с толкова любов! Не че не си я знам, но не очаквах! Специално е купила нови и страхотни неща! Не са стари работи събирани "за сватбите на децата". Наистина ми е много специално! Всички хора около мен се радват толкова много и правят толкова много за мен! Всъщност разбирам какво трябва да направя аз един ден, като му дойде времето! И накрая влизам във форума и там вие - които дори не ви познавам - пък от коментарите ви лъха толкова ентусиазъм! Аз ще си призная - колкото повече се приближава датата, толкова повече нищо не чувствам. Нямам ентусиазъм, нямам тръпка, нито желание. Правя нещата само, защото трябва. Ако не са хората около мен, дори щях да се посдухам. Надявам се, че емоциите ми просто се събират като дъждовна вода и ще се излеят в самия сватбен ден. Надявам се! Ако не стане обаче, пак ще съм много щастлива, защото ще виждам нахилените физиономии на хората, които най-много ме обичат на света!
И накрая за финал, днес си взех халката. Много е красива! Станала е цели 7 грама, доплащах разликата. Но виждам за какво е било нужно. Отвътре е гравирана на ръка, но толкова изящно ръкописно, майсторът едва е докосвал повърхността! Ще кача една не много добра снимка, но така успях да я направя.
Халката на младоженеца дойде, не сме му нацелили размера - огромна му е. Най-смешното е, че 1-2 дни преди да я взема от пощата, сънувам, че я е сложил на пръста си и му е огромна. Казах му за това, и накрая наистина така стана. А през цялото време имах чувството, че ще му пасне точно. Днес като си взимах моята, в ателитето му взеха точния размер, поправихме грешката и я върнахме обратно. Надявам се като дойде, наистина да му е вече точна. Няма да дойде за сватбата, затова ще търсим някъде да купим обикновена стоманена за церемонията. А да, и да ви кажа, намерих най-яката възглавничка за пръстени!!! В "Двете елши" като си купувах материалите за картичките. Утре ще кача и нейна снимка, защото сега тя не е у мен, не можаха да ми я продадат, защото не знаят колко струва, но ми я запазиха. Тя няма нищо общо с белите и дантелени сватбени неща, ушита е от син плат с десен... абе ще видите! Утре! Съдбата се бъзика с мен - най-нелепата сватбена вещ винаги ми е била възглавничката за халки. На ми сега!

Аз ще се оттеглям в покоите. Чакам с нетърпение да видя всички сватби на 7 юли - цялата партида булки! То почти дойде, стягайте се, невести!

[punk_girl123]

Небулка много е хубава халката! С голямо желание и късмет да си я носиш! А на мъжа ти не се притеснявай! И при нас така се получи и затова си взехме други!

[cveta_d86]

Мила много се радвам, че всичко върви лека по лека.....малко остана до твоята невероятна сватба 

[Lady_sunflower]

Nebulka, супер много ме кефиш
Толкова различна и такива готини идейки.
Абе момиче, аз си мислих, че вие доста време сте си като семейство. Даже и деца си мислих, че си имате и че сега сте решили да узаконите семейния живот, който така или иначе си водите, а сега като разказваш за майка ти и баба ти как се вълнуват и вадят съкровищата и се обърквам. Искам да ти кажа, че сприятеля ми ходим много време, живеем от 2 години заедно, и когато казах, че ще се женим, родата каза, че за тях ние сме семейство откакто живеем заедно (което обясняваше великите поелания за щастлив живот заедно, когато заживяхме заедн) Искам да ти кажа,че  благородно ти завиждам за тези неща, които мама и баба са приготвили - аз обожавам такива (стари) красоти от бабите. Прибрала съм прилежно всички плетени на една кука красоти.

По повод на подаръчето (човечета сол и пипер) - страхотни са. Ние имаме вкъщи - много са сладки. Има на много места, ако случайно твоят майстор не разполага вече с калъфа  - пиши тук . Ще намерим задружно места, на които продават такива човечета.

Специално искам да ти благодаря за инфото за цената на персоналните марки - мисля, че сега ще си реализирам моята идейка. Още един път много ти благодаря

Моля те, ако имаш нужда от каквато и да помощ - пиши - ще е удоволствие за мен

[m0onlight]

Nebulka, халката ти е много хубава!
А тези сладки солнички, които си избрала за подаръчета са супер сладки! На нас ни подариха такива като се нанасяхме в новата квартира и от всички подаръци това ми достачи най-голямо удоволствие!
Ето,че вече си имаш цветове и тема на сватбата Винаги става така - младоженците си казват 'няма да правим това и онова' и т.н. и накрая ... пак не минава без някои неща Но това е толкова хубаво!!!

[emmmmmy]

Nebulka, точнотакива солнички има каквито ги описваш, в евроленд кауфланд, младост 3!
Много интересно разказваш !

[svekarva]

Хайде сега, нямало тръпка! Напротив, личи си, че скоро ще има сватба. Чакай да видиш как ще тичаш последните дни  , все излизат спешни нещица.
Хахаха, имаме разлики в мисленето, но в правенето сме еднакви. За разлика от твоето "не искам нищо да искам" аз използвам "искайте и ще ви се даде", но резултатът и при двете е предприемане на някакво действие, каквото и да говорим /в случая пишем/.
Много хубави подаръци ще получат гостите, чак им завиждам.

[sunbunni]

Не остана 
Честито за халката! Много е хубава 
Ние имаме същите солнички - зайковци-гушчовци 
Нямам търпение да покажеш възглавничката 

[dixie]

Много ти е красива халката, Nebulka!
За вълнението, мисля че  начина по който пишеш сам по себе си показва колко емоции набъбват в теб ) Сигурна съм, че сватбеният ти ден ще е вълшебен като сън! Вече нямам търпение да видя снимки
П.П.
Трябва да станеш писател.. като те чета, имам чувството, че всеки миг ще ми замирише на бабините ракли, или пък бризът ще ме плесне в лицето с прохладата на морето.. 

[Lupercola]

Еееех, колко е свежо и хубаво  Нямаш емоции ли?! Напротив, мисля че сa толкова силни, че ако се отпуснеш да ги усетиш ще бьде непоносимо.

Толкова е чудесно това, което правят близките ти за теб и някак романтично... Мисля, че е време наистина да си смениш ника 

С удоволствие ще говоря с теб за всичко, което пожелаеш, на твое разположение сьм.

Щастлива сьм за теб