Горещ стол за svekarva!

[svekarva]

8. Какво мислиш за ревността? Изпитваш ли я? Спрямо кого? Спрямо всички, дори спрямо приятелки я усещам. Направо се скапвам, ама какво да правя....Ръмжа там, където ми минава номерът. Всеки се снижава, докато отмине бурята. После си ближа раните и така....Не е хубаво чувство, но не ми е чуждо.
9. Какво мислиш за изневярата? Може ли да бъде предотвратена според теб? Би ли простила? Не е предотвратима, просто любовта те «потперва», загубваш ума и дума и край....Това, че аз не съм изневерявала, не значи, че съм много морална – просто имам задръжки. Да, простих. И какво щях да спечеля в противен случай – моите деца да останат без баща. Хайде де, да му мисли онази пикла. Виках, тръшках се, отслабнах 15 кг. за месец и го заплаших, че ще го изгоня, но с двете деца, той да ги гледа. Казах и че ще пратя телеграма /за да я прочете цяло село/ на свекърва ми. Абе за една забежка бая шум вдигнах и той се кротна. Според мен, важното е, изневярата, ако я има, да се хване в подходящия момент и да се действа адекватно... Освен в случаите, когато нищо не може да се направи и е редно да се сложи край на връзката.
10. Кой ти е любимият емотикон тук във форума?    Хехе, този въпрос ме подмлади с 20 години от удоволствие. Жалко, че най- любимите ми са в другия прозорец и се разконцентрирам, докато ги търся. В темата "разказчета с картинки" не участвам, но страшно се възхищавам на оригиналността на историйките и прекрасните емотикони. Ей тоя  началник ми е любим, харесвам  , има подходящи за всака емоция. Предимно ползвам  , защото не искам хората да приемат строго сериозно изказванията ми.

[svekarva]

Все забравям да се извиня за всички грешки в правописа и граматиката. Баба ми, учителка по български език и литература, ме спукваше от диктовки, но нищо не се получи. Накрая ми каза:"Когато се съмняваш в правописа на някоя дума, ползвай синоними - поне имаш богат речник! Обаче пък ти никога не се съмняваш....Карай, ако станеш писателка, все ще има кой да ти поправя грешките!" и така си и остана.

[alben4ik]

Честит 8ми март, свекръва! 
Може ли и от мен няколко въпросчета, защото ти наистина си много интересен човек

1. За какво си мислиш вечер, преди да заспиш? А сутрин, след като се събудиш? Утрото по-мъдро ли е от вечерта?

2. Би ли излъгала човекът до теб или близък приятел? Ако да, кое е нещото, което би те накарало да го направиш?

3. Трудно ли ти беше да "пуснеш" децата си по собствения им път?

4. Ако на улицата видиш човек, който се усмихва сам на себе си, какво си мислиш?

5. Ядосваш ли се често на хората? Показваш ли им го?

6. Какво мислиш за лицемерието?

7. Мислиш ли, че едно цвете може да направи пролет?

8. Какво/Кое/Кой може да те прати на седмото небе от щастие?

[svekarva]

Alleksia, здравей! Мила колежке по ЧР, как бързо минава времето - запознахме се през септември, а вече колко много записа имаш!
Ето ти отговорите, много ми беше забавно и приятно.
Ако имаше машина на времето, в кое време щеше да живееш? Както отговорих на Ариел, май бих отишла при траките.
Трудно или лесно се живее с трима мъже (ясно, че вече синовете ти не живеят при теб, но преди)? Нищо по- различно, само дето на простора седмичното пране включва 5*3*2+7*3*2 = броя мъжки чорапа, където първото събираемо е съставено  от броя на дните, през които се спортува, броя на мъжете по съответния брой крака, а второто - от броя на дните в седмицата, по същите показатели. Боят е без крясъци, писъци и ревове, но за сметка на това доста продължителен и безпричинен. Няма мрънкане и хленчене за дрехи, тайни дневници и любовни терзания, охкане и ахкане, целувки и прегръдки. Готвенето е в по- големи тенджери, домашната аптечка трябва винаги да е заредена с превързочни материали, чекмеджетата в началото са пълни с части от конструктори, а после с шишета хранителни добавки, /повечето празни/. Маратонките не се побират в стандартни шкафове, защото са съответно номера 44, 46 и 51, а ароматизаторите трудно замаскират уханието на пот, спортни пособия и мъжки крака. Думите се “вадят с ченгел”, музиката е на мах.....Но пък са толкова мили, чувствителни и раними, макар да се ежат като петли и да се правят на мъжкари. Аз съм доволна, не бих се справяла по- лесно с жени.
Харесваш ли работата си? Да, не ми е скучно. Понякога е тежко, защото във всяко досие е една човешка съдба...
Шофираш ли? Ако да, обичаш ли да го правиш? Не, страхувам се. Плюс това съм толкова любопитна, че не бих се лишила от удоволствието да зяпам това- онова, вместо да си гледам пътя.
Ако имаше възможност да живееш в чужда държава, коя би избрала (като изключим Щатите  ) От страните, в които съм била и хората, с които съм общувала - Белгия. Харесва ми манталитета им – всички околни европейци ги смятат за тъпи и бавни, ате си траят и имат висок жизнен стандарт.
Кой е любимият ти сезон? Иска ли питане – пролетта!
Кога няма смисъл да се прави нещо? Аз ако знаех, нямаше да имам толкова бели косми. При мене 100% важи поговорката: “За лудо работи, за лудо не стой!”

[Alleksia]

Благодаря много за отгорите!  Пожелавам ти да си все така готина
А в Белгия наистина е много готино и на всяка крачка има яко шоколад. Ако свикнеш с дъжда и краткото лято, мисля, че много ще ти хареса

[Ariel]

Не съм и очаквала друго - страхотни отговори! Насладих се на всеки един от тях и ги прочетох по няколко пъти, за да съм сигурна, че съм разбрала. Благодаря ти за искреността, аз лично научих някои неща не само за теб като личност, но и за живота. Благодаря! 

[svekarva]

alben4ik , ивинявай, забавих се с отговорите. Познавам те, ти си смелата майка, която ще има деца с малка разлика. Ще се справиш, на тези с близнаци им е още по- трудно  . Исках да напиша нещо весело, но питаш сериозни неща и няма как. Все пак това е само една игра, усмихни се /чудесен въпрос/ и се отпусни:
1. За какво си мислиш вечер, преди да заспиш? Опитвам се да избутам някъде изминалия ден и си мисля /мечтая си, по- точно/ как да преобзаведа хола.
А сутрин, след като се събудиш? Прехвърлям задачите за деня – да не забравя това или онова. Имам всичко в календара на ел. поща, но си «тренирам мозъка» ;-))
Утрото по-мъдро ли е от вечерта? Като дете много се чудех какво значи, и защо се споменава почти във всяка руска приказка /любимата ми книга беше Руски вълшебни приказки/. Обяснението на баба ми беше, че преди да каже или направи нещо човек, трябва да изчака малко, да си помисли и тогава да действа. По принцип е така, стига работата да може да чака. Аз съм «бързак» и това често ми погажда номера. Хайде, да не е цяла нощ, но е хубаво да броя поне до 10.
2. Би ли излъгала човекът до теб или близък приятел? Ако да, кое е нещото, което би те накарало да го направиш? Чак да лъжа много сериозно, избягвам. Просто не мога да издокарвам нещата и да правя сложни комбинации за да не ме хванат. Но премълчавам някои неща, не ги казвам, ако това ще ми довлече неприятности / което си е вид лъжа/. Не ми се е налагало да имам страшна информация за здравословното състояние на  близък човек и да трябва да реша дали да му кажа истината или да го излъжа – вероятно ще решавам в момента.
3. Трудно ли ти беше да "пуснеш" децата си по собствения им път? Ами то, «пускането», е много дълъг процес. Започва тогава, когато децата доведат първите си лично избрани приятели вкъщи и когато сами посегнат към някоя книга, така си мисля. Не ми беше лесно, особено с малкия. Неговият път беше винаги в друга посока и се налагаше да казвам «добре, но при условие...» То при всички майки сигурно е така – хем си викаш, че не ти трябва пораснало дете, дето ти се мота в краката и чака всичко от теб, хем не ти се пуска само да греши и да се лута. Малко хора още от рано разбират, че е добре да се учат от грешките на други, повечето искат сами да го изживеят и чак тогава да решат, дали е грешка. И аз, и децата ми за съжаление сме от втория тип. Старая се поне да изглежда, че ги «пускам», но все още ги «държа под око», за да не повторят някоя моя грешка. Като цяло, децата ми са златни /снахата е платинена ;-))/ и заслужават да им имам доверие, че ще се справят сами. Не е лесно да си дете, но още по- трудно е да си родител.
4. Ако на улицата видиш човек, който се усмихва сам на себе си, какво си мислиш? Хахахаха! Ще си помисля, че е луд, но ще си кажа «блазе му»....
5. Ядосваш ли се често на хората? Показваш ли им го? Да, ядосвам се, когато се опитват да ме мотаят, да плетат сложни интриги и да се правят, че не ме разбират. В службата се мъча да не го показвам, но домашните /с изключение на котката/ си го отнасят яко. Зная, че е лошо и само аз губя от това, старая се, но проклета овнешка глава – винаги с рогата тръгва.
6. Какво мислиш за лицемерието? В малка степен е полезно и на много хора помага.
7. Мислиш ли, че едно цвете може да направи пролет? Е не, но поне предизвестява идването на пролетта – в пряк и преносен смисъл.
8. Какво/Кое/Кой може да те прати на седмото небе от щастие? Добрата вест.

[svekarva]

Mystique , не съм те прескочили или забравила, просто първият ти въпрос досто ме поизмъчи.
Хората раждат ли се лоши или обстоятелствата ги правят такива? То философи не могат да отговорят на този въпрос, та аз ли..... Когато учех педагогика /имам учителска правоспособност/ по време на социалистическия материализъм, съвсем нормално приемах, че средата формира хората или обстоятелствата ги правят такива. Бях напълно убедена, че лошо дете, попаднало в добро семейство, може да се развие като добър човек. Сега ми е трудно да кажа кои хора са лоши /изключвам убийци, насилници и крадци, с тях се занимават психолози/, камо ли да казвам кое ги прави такива. Ако се позова на религията, излиза, че щом Господ е направил хората по свое подобие, те няма как да се родят лоши. Това се случва, само ако дяволът се всели в тях  – с две думи, имат право на избор дали да си останат лоши или да станат пак добри, ако се борят. Уф, много завъртяно стана, дано ме разбираш. От друга страна, в «На изток от Рая», книга с много мъдрост, има една героиня, която прави лошотии, дето се вика ей така – винаги и по всеки повод, когато може. Мисля си, че и това е възможно – да се раждат лоши....дори ми се струва по- вероятно.
Мислиш ли, че булките, които не пишат тук губят много? Какво е мнението ти? Те просто нямат нужда от форума. Ако искаха, няма как да не попаднат тук.
Ако можеше да живееш живота на някого за един ден, кой би бил той? Айнщайн, ама да е ден, в който намира решение на задача.
Кое е първото, което си спомняш като те питат за твоята сватба? Че точната дума не е сватба – ние имахме подписване и три месеца след това тържество.

[maya_bunny]

Здравей свекърва

Имаш страхотно чувство за хумор и ми е много интересно да чета постовете ти и затова и аз се включвам тук:

1. Коя ти е най-приятната част от ЧР и защо? В каква точно фирма работиш? Опитваш ли се да издействаш някакви по-добри условия на труд/заплащане за служителите или е повече бюрократична работа? (питам, защото в БГ рядко се прилагат западни практики за УЧР).

2. Как получи предложени за брак? Очакваше ли го и как реагира?

3. Как мина вашата сватба?

4. Трудно ли се гледа син (като изключим поддръжката, пълния казан с манджа, многото чорапи и т.н.). Как се общува със син? Споделят ли или ги чакаш да са в настроение и тогава пускаш тънки въпросчета?
Питам, защото и аз имам момченце и винаги съм си мислила, че бих възпитавала много по-лесно момиче. Засега ми се получават нещата, защото е малък, но за по-нататък се чудя и затова питам

Относно философския въпрос по-горе дали се раждат лоши хората имам известни наблюдения над деца и ми се струва, че има нещо такова. Веднага се сещам за едно момченце, което цяло лято бута Симеон само за да си направи кефа, ей така отива, бута го, Симеон пада, плаче и пита: Защо ме бутнаааа? А онова гледа дебилно и то незнае. От там се принудих да си уча детето и то да блъска, защото друго спасение няма, да се научи да се отбранява, горе долу му се получи, поне като го нападат се кара и вика, да видят, че не е напълно беззащитен, иначе става страшно. Отплеснах се ...

[svekarva]

maya_bunny, много професионални въпроси  . Сега на първия, после на другите, че той е съставен  от повечко подвъпроси:
1. Коя ти е най-приятната част от ЧР и защо?
На мен лично ми е най- приятно да организирам обучения, тържества и изобщо всичко, което се прави извън офиса. Доставя ми удоволствие, а и се справям добре. Приятно ми е и да подготвям презентации, не се притеснявам да говоря пред хора.
В каква точно фирма работиш? Сега съм във фирма, която се занимава с търговия на дребно.
Опитваш ли се да издействаш някакви по-добри условия на труд/заплащане за служителите или е повече бюрократична работа? (питам, защото в БГ рядко се прилагат западни практики за УЧР). Работещите в ЧР са по презумция на страната на Работодателя, провеждат неговата политика, като информират служителите за нея по подходящ начин, за да не се създават конфликти. Хахахахаха. За по- добри условия на труд и заплащане се борят Синдикатите и са ни «врагове». Работила съм в международна компания, където се прилагаха американски практики в областта на ЧР, пречупени през гръцки мироглед и в български условия, без да се адаптират. Става пълна боза в началото, иска се много труд, но поне е интересно. Това, което сме правели 1996- та примерно, чак сега се чува тук. Повече е бюрократичната работа – заплати, поддържане на досиета /назначаване и за съжаление прекратяване/, ходене по инспекции, ако «нагазиш лука», или решат да ти правят проверка...Хубаво е, че сегашната ми фирма уважава обучението, та поне има нещо от западните практики.

[svekarva]

3. Как мина вашата сватба? Използвам един стар пост в "Как да прецакаме сватбата си сами". В общи линии е това:
Не можех да си представя събирането на двата рода на едно място, дори подписахме на 24.12 /тогава Коледа не беше празник/ само със свидетелите и наши колеги и приятели. На това едно време му се викаше "комсомолска сватба". По Нова година отидохме на село и свекърва ми каза, че не може така - какво ще кажат хората. Много се ядосах - нямахме къде да живеем, инженерските ни заплати едва стигаха за наема и храна, а те, вместо да ни дадат някой лев, искаха да теглят заем и да вдигат сватба. Аз съм зодия овен и трудно се съгласявам с нещо, което не е по вкуса ми, но тогава от уважение към съпруга ми /той много държи на родителите си/ се съгласих да "присъствам" на "цирка". Ушихме с майка ми роклята, купих си букета, взех си един ден отпуска и точно на рождения ми ден /падаше се неделя/, "отчетохме мероприятието". Имаше всички гадни и недопустими за мен селски обичаи като даряване с кърпи и комбинезони, кичене с пари.......Издържах всичко геройски, в крайна сметка от моя страна там бяха само майка ми и баща ми- аз не исках други гости по споменатите по- горе причини. Когато ме накараха да "бацнувам ръка" на всички чичовци и лели, побеснях. Майка ми, която много добре си ме познава, така силно ме ритна в кокалчето на крака, че неволно преклоних глава...  . Вярвайте ми, сега благославям свекърва си, че имам снимки с бяла рокля /и то цветни, защото фотографията беше хоби на баща ми/, че мога да се заливам от смях от комичните ситуации, в които изпадах и развеселявам с разказите си за този ден всички приятели. Представям си какво и е било на свекърва ми - нафукана снаха с дълги нокти и грим, гражданка при това, идва в събота, един ден преди сватбата и се притеснява, че прозорците са с паяжини, че вместо покривки на масите има вестници и оборотните чинии и прибори са алуминиеви   . Горката, толкова е била стресирана, че почти не можеше да ходи и говори от силно главоболие. Аз съм голяма артистка и никой не разбра /освен моите родители/, че съм скапана и със съсипано достойнство. Напротив, казваха, че такава усмихната и кротка булка-гражданка не са си представяли. Сега спокойно мога да кажа, че тогава сама съм си прецакала сватбения ден, добре поне, че никой от мъжовите роднини не е усетил настроението ми и не се е обидил. Та искам да кажа, че "прецакването" е и трябва да си остане само в нашите глави. Хубавото е, че стои там само няколко години, после остават снимките и задоволството, че все пак сме имали някакъв такъв ден.

[maya_bunny]

Благодаря за отговорите, много интересно разказваш

Чудна сватба е била, явно си е заслужавал младоженеца всички тези жертви, иначе не се правят току така Само не разбрах какво е "бацнувам"?
Според мен не си си прецакала сватбата, просто не е имало възможност да е с твои близки и познати, а с чужди няма как да стане според мен, трябва да е поне смесено

[svekarva]

Хахаха - на македонски това е да целувам ръка. Роднините се нареждат на редичка /свекър ми бяха 7 братя и една сестра, свекърва ми - 4 братя и тя, всички с по 2-3 деца/, целувам им ръка /само аз, младоженецът е някъде до баща си/ и те ми пъхат в ръката по някой лев, мазен и смачкан. . Нямаше как да се съберем с моите родители и роднини, това беше разумният вариант да не притесним едните и да не отегчим другите.

[maya_bunny]

Ужас, и аз така предположих, че ще се целува ръка, което е безумно ...
Напомня ми на Оркестър без име онзи дебелак като подари на младоженците кола и ги караше да целуват ръка 

[svekarva]

maya_bunny, прескочих два от въпросите ти. Отговорите са кратки и сега, малко за почивка от слугинската работа се пренасям в духовната сфера 
2. Как получи предложени за брак? Очакваше ли го и как реагира? - просто го провокирах, не е имало романтични изненади. Предстоеше ни разпределение - едно ужасно нещо от миналото за хора без връзки. Можеше да те запилеят "на м......ната си", но имаше и правило, че не разделяха семейства на повече от 100км. Аз си падах малко зубрачка и завърших с много висок успех и ми дадоха право да избирам. Избрах място в Пловдив и просто го "измъкнах" от разпределение в Сатовча чрез брака. Дали е било за добро, никой не знае.
4. Трудно ли се гледа син (като изключим поддръжката, пълния казан с манджа, многото чорапи и т.н.). Как се общува със син? Споделят ли или ги чакаш да са в настроение и тогава пускаш тънки въпросчета? Да имаш син е най- прекрасното нещо, виж двама малко по- малко  . Сериозно, момчетата са много по- прями, не въртят интриги и нещата са ясни и прости. Няма го "мисля едно, казвам друго, сещай се". Моите много споделяха, но и аз се стараех да имаме общи интереси. Малкият обичаше  всичко, свързано със самолети. Колко книги съм изчела заради него.....Големият обичаше история и география, а аз там съм пълна нула - не помня дати и трудно се ориентирам....доста се потрудих. Та така, докато си говорим за интересни за тях неща, получавах и малко друга информация. Държах да водят приятелите си вкъщи, да познавам тях и родителите им. Ама да ти кажа под секрет, мъжете не се усещат, когато ги подпитваш и всичко си казват. Момичетата май са по- трудни....Прочетох книгата на Линда Гудман за слънчевите знаци /за нея става въпрос в горещия стол на Ариел/. В нея има глави за децата, в зависимост от зодиакалния им знак и всички там домове и сложни изчисления, се посочват начините, по които да ги опознаеш и мотивираш.