fibi, чакай малко да ти порасте Изабел и те слагаме на стола . Твоят коментар направо ме  от кеф.

Цитат на: Hecate в 07.03.2012 13:49

Аз също не мога да си пречупя езика да кажа майко и татко на свекъра и свекървата, не защо не ги уважавам или обичам, а защото считам, че човек има само едни майка и баща, които и в огъня ще влезнат заради мен. Някак си не мога да се обръщам еднакво към хората, които са ме отгледали и към тези, които наскоро просто са ме приели.

Винаги съм мислила така и винаги съм се набирала като балканче на баир само при мисълта...доо момента, в който мъжа ми не каза майко на майка ми Тъкмо си бях "опекла" нещата и си бях обяснила теорията, а и той никога не ме е карал да го правя, нито свекърва ми...виж, майка ми беше друго. Тя пък за сметка на това винаги ми е набивала в главата, че това е неуважение и ТРЯБВА да казвам "майко". Свекърва ми беше на мнение, че не й пречи как ще й казвам, само да е не "ей,шъ" Ами какво да кажа, извъртях си езика...доста трудно...на сватбата. Имах чувството, че това е най-трудното нещо, което някога съм произнасяла. А тя пък наистина го заслужава, много ни помага, страшно добра е...даже прекалено според мен. А и все се успокоявам, че на моята и викам "мамо". Не живее в БГ, така че не ми се налага често...нооо не ми беше лесно
Сега и аз искам да си задам въпросите
1. Кои са нещата, без които не може даден човек, за да е част от обкръжението ти? Разбрахме кои са важните черти, но искам да знам кои са тези, без които не може...т.е. дадения човек е аут ако ги няма
2. Какво мислиш за директността? Мислиш ли, че понякога е по-добре да не сме толкова директни или истината с цената на всичко?
3. Каза, че мразиш несправедливостта. До къде си готова да стигнеш в името на справедливостта?
Мерси предварително

casky, радвам се на твоето присъствие тук и в седмичната тема  !
То и аз бях същото балканче на баир, ама явно всичкото гориво ни е отишло само за пушек и бръмчене
Моята теория /ама само за пред мен/ беше:" Че защо пък, къде е казано, че ТРЯБВА! Нито ще си сменя фамилното име, нито ще ги мамосвам и таткосвам. Не искам и толкова...." Такива мисли, че ще изместя майка или баща в съзнанието си, не са ми и минавали през главата. Ей тъй, ако трябваше примерно лельо да и казвам, пак щях да се опъвам. Бях казала някъде по темите, че новото фамилно име и обръщението към свекърите е първото прекланяне на глава и преминаване от аз към ние. Не вярвам на някого да е било лесно, каквито и да са били личните му причини.
Почвам да отговарям на въпросите.

Мерси за радушното посрещане
Аз по принцип рядко се включвам, по-скоро наблюдавам, но когато нещо ме предизвика или заинтересува показвам присъствие А тази темичка определено предизвика интерес

Уж отговорих на въпросите, ама после не успях да ги публикувам и съвсем забравих, че ми стоят като задачка
1. Кои са нещата, без които не може даден човек, за да е част от обкръжението ти? Разбрахме кои са важните черти, но искам да знам кои са тези, без които не може...т.е. дадения човек е аут ако ги няма smile
Ей, все едно съм някоя височайша особа и си имам обкръжение  . Служебно съм длъжна да работя с всякакви хора, всички роднини съм длъжна да понасям и май нямам избор....... Като се замисля, не бих могла да общувам по мое желание с хора, от които нищо не мога да науча. Няма значение в коя област са по- добри от мен, важното е да знаят повече или да се интересуват повече от нещо.
2. Какво мислиш за директността? Мислиш ли, че понякога е по-добре да не сме толкова директни или истината с цената на всичко?
С възрастта все повече и повече се убеждавам, че директността и истината с цената на всичко носят повече вреди, отколкото ползи. Полагам усилия да съм по- тактична и да премълчавам моята истина, но не винаги успявам. Отнасят го най- близките ми хора, но те си ме знаят все още ми прощават.
3. Каза, че мразиш несправедливостта. До къде си готова да стигнеш в името на справедливостта?
Мерси предварително give_rose
Ако не се отнася за мен, а за някой друг, без значение колко ми е близък, преминавам всякакви граници къде с дела, къде с думи. Само ако можех и да преценявам дали моментът е подходящ, цена нямаше да имам. Ама съм бързак и често си навличам неприятности. Ако несправедливостта касае лично мен, може дълго време да се спотайвам и да си поревавам тайно, преди да се реша да действам. В крайна сметка, много малко са случаите, когато само махвам с ръка за "карай да върви".

Още тогава прочетох написаното, но нямах време да отговоря и после все забравях
Благодаря ти, беше наистина много изчерпателна както винаги

Незнам откъде ми попадна тая тема ама я малко да я поосвежим.

1.Какво смяташ ,че си жертвала за децата си?
2.Един ден като имаш внуци/дано да е скоро/ би ли искала да ги кръстят на теб и би ли се засегнала ако не го направят?
3.Семейството ти какво мислят за това ,че пишеш по форуми?
4.Кога най накрая като минаваш през Варна ще се обадиш да пием по кафе/а може и нещо по силно/?

О, Гери, наистина как попадна на темата?
Да ти кажа, толкова ми се идва във Варна...Ама пусто като няма как да оставя майка ми .  А трябва да използвам времето докато все още мога да ходя, че нещо краката сдават фронта
1.Какво смяташ ,че си жертвала за децата си? Каквото и всички други майки по света - сън, нерви, кости, финанси...Хехе, да кажеш, че не съм знаела за първото какво е, ама за второто съм била съвсем наясно и пак съм се хванала. Пък и никой не може да каже, дали събитията щяха да се развият в по- благоприятна посока, ако не бях правила компромиси в името на децата с кариерата си и с нещата, които обичам да върша. Все си казваш "някой ден, когато децата пораснат..." ама то винаги има нещо. От разстоянието на годините имам чувството, че нещата изглеждат съвсем другояче. Все чакаш доказателства, че всички лишения /жертва е доста силна дума / са си стрували, пък в крайна сметка си доволен единствено когато децата са здрави и щастливи. Не ми е приятно,  майка ми като вземе да мрънка, че заради нас е постъпила така или онака, та много искам да не стана като нея. Абе, май децата понякога могат да станат удобно извинение, че не съм направила нещо, а вината да си е само моя....
2.Един ден като имаш внуци/дано да е скоро/ би ли искала да ги кръстят на теб и би ли се засегнала ако не го направят? Ами често ми задават този въпрос и колкото и да е чудно, все различни ми са вълненията. Като се роди детенце на колеги и приятели и като кажат, че са го кръстили на бабата или дядото, като видя колко са щастливи и горди и смятат, че това е оценка на направеното от тях, тогава ми се приисква и аз да съм от "заслужилите". Когато пък чета тук за майките как обмислят старателно имената на децата си, тогава си казвам, че няма нищо по- хубаво от това, детето да е с модерно, лесно за изписване и изговаряне име. И си мисля, че ще съм щастлива, ако и моите направят така. Хехе, не само ще се засегна, направо ще съм бясна, ако предпочетат имената на сватовете /това за големия син, за малкия още не мисля/. Определено ще го приема навътре, независимо дали е за моето или на съпруга. Ама това е за момента, може утре да мисля нещо съвсем друго

3.Семейството ти какво мислят за това ,че пишеш по форуми? Подиграват ми се, че си губя времето. Но го предпочитат пред това, да имам блог или да издам книга със спомени.   Хаха, аз така ги и плаша.
Не споделям обаче кой какво пише тук, информацията е за лично ползване .

Сега ме провокира с един въпрос.
1.Защо не си направиш блог?
2.Едно време притеснявала ли си се за развитието на децата така както днешните майки задълбаваме?-за този въпрос ме провокира майка ми която все ми обяснява че едно време не са ни мъкнали така по лекари и не са ни гледали така под лупа както сега ние.
3.Всъщност съм те виждала да се подвизаваш в голяма част от форума ,но рядко съм те засичала в готварските теми та въпроса ми е обичайш ли да готвиш и ако да какво -тестено,сладкиши,манджи,салати.
А за Варнааааа много те чакам.

2.Едно време притеснявала ли си се за развитието на децата така както днешните майки задълбаваме?Хич не и вярвай, колкото и да не искам да го казвам от солидарност към нея. Същите истерички сме били, всяка пъпка ни е хвърляла в ужас Сега, понеже сме разбрали, че има къде по- страшни неща от един сополив нос или малко рев от инат, се опитваме да ви успокояваме...Нищо по- различно под слънцето. Притеснявали сме се и за прохождането, и за говоренето, и за зъбите, пък после за училище, да не говорим. Ама нещата си стават с притеснение и без притеснение горе долу по един и същи начин. Сега информацията е повече, дето се вика, всеки втори лекар може да стане от интернет . Пък там хем информацията е объркваща, хем и трябват солидни познания, за да се разчете правилно, та задълбаването е неизбежно. Мисля си също, че имахме повече доверие на лекарите, а и те не ни размотаваха излишно. Естествено, всичко зависи от децата. Някои са по- боледуващи като малки, други са здрави по рождение, а оттам и нуждите за мъкнене по доктори.
На другите въпроси след малко, сега да стягам вечерята

3.Всъщност съм те виждала да се подвизаваш в голяма част от форума ,но рядко съм те засичала в готварските теми та въпроса ми е обичайш ли да готвиш и ако да какво -тестено,сладкиши,манджи,салати.
Хехе, преглеждам ги, но рядко намирам нещо, което не зная или не мога да намеря из готварски книги и в 24kitchen- канала. Избягвам печивата, особено сладкиши, че няма кой да ги яде сега. Предпочитам рецепти с малко съставки и подправки, искам да се усеща чистият вкус. Обичам да готвя, особено за децата, когато са тук и за приятели. Не обичам да кълцам и да режа продукти и по тази причина ежедневното готвене го върша по задължение. Когато чакам гости е нещо съвсем друго - седмици преди това обмислям темата на ястията и как да ги комбинирам.
1.Защо не си направиш блог?
Ами защото там би трябвало да не съм анонимна и споделена информация може да навреди на близки хора. Силата ми е в хумора, пък не всеки го разбира