Благодаря за ценните указания, и на мен ми се струва, че с повече хитрост може да се измъкне това онова  аз даже и сега го правя като питам за детската градина, така сладко разказва, но само ако е спокоен (т.е. не е в бягащо състояние, както през повечето време) и ако задам правилните въпроси
Това за общите теми също е чудесна идея

Svekarva, с малко закъснение но огромно любопитство, защото историите и отговорите ти са невероятни! Имам два въпроса:
1. Какъв е съветът, който би отправила към всяка бъдеща снаха?
2. Кое е най-важното в отношенията между снахи и свекърви?
Не веднъж си давала ценни съвети! 

Josephine® , как стигна до тази тема, наистина ми е интересно?
1. Какъв е съветът, който би отправила към всяка бъдеща снаха? Единственият, общовалиден съвет е да няма очаквания, че свекърва и ще е като майка и. Свекървата е като всеки нов човек, когото срещаш като съсед или колега. С тази разлика, че неизвестно защо, трябва да обичаш и уважаваш, пък даже и да слушаш. Нямам личен опит от съвместно съжителство нито със свекърва, нито със снаха. По тази причина смятам, че е добре да не делят една кухня т.е. да са отделни домакинства и по възможност всеки да има отделен вход. Едни клиширани думи има "да се намери правилния подход". И пак по неизвестни причини се очаква снахата да го търси, намира и прилага. Ако успее, ще си спести много неприятности. Е, аз по препоръки на майка ми, видимо уж го намерих към моята свекърва и бях предпочитаната снаха от свекърите. Ама облаги - йок, всичко се дели 50/50  , плюс, че когато имаха сериозен проблем, винаги са се обръщали към нас, а не към другия син. Но пък животът ни така се подреди, че финансово и здравословно сме уж по- добре от девера и имаме по- големи възможности да помагаме. Така виждам аз нещата, но всяка снаха, както и всяка свекърва е различна, та комбинации на взаимоотношения, ен факторюел /на езика на математиката/.
Ще ми се това да е отговор и на втория въпрос 2. Кое е най-важното в отношенията между снахи и свекърви?, но ако съвсем не ти харесва, кажи....
Доста трудни въпроси, човек не може да си прави шега с тях...На мен това ми дай, ама тук само една усмивка с намигване успях да сложа.

Svekurva, и аз не знам как стигнах до тук... но изчетох всичките ти отговори на един дъх. Може би те потърсих, защото винаги се включваш с много полезни съвети и мнения на опитна и чистосърдечна жена. Сваляш ни малко на земята, особено като литнем много високо.  А въпросите ми хрумнаха, защото всяка бъдеща снаха има притеснения за своята свекърва и обратното предполагам. Беше ми интересно какво е от другата страна на барикадата. Нали по правило свекървите "не са добри" - с цялото ми уважение към моята, към теб и всички останали свекърви  Тъщите хич не ги намесвам, че и там става страшно! 

Цитат на: svekarva в 08.03.2012 19:18

Трудно или лесно се живее с трима мъже (ясно, че вече синовете ти не живеят при теб, но преди)? Нищо по- различно, само дето на простора седмичното пране включва 5*3*2+7*3*2 = броя мъжки чорапа, където първото събираемо е съставено  от броя на дните, през които се спортува, броя на мъжете по съответния брой крака, а второто - от броя на дните в седмицата, по същите показатели. Боят е без крясъци, писъци и ревове, но за сметка на това доста продължителен и безпричинен. Няма мрънкане и хленчене за дрехи, тайни дневници и любовни терзания, охкане и ахкане, целувки и прегръдки. Готвенето е в по- големи тенджери, домашната аптечка трябва винаги да е заредена с превързочни материали, чекмеджетата в началото са пълни с части от конструктори, а после с шишета хранителни добавки, /повечето празни/. Маратонките не се побират в стандартни шкафове, защото са съответно номера 44, 46 и 51, а ароматизаторите трудно замаскират уханието на пот, спортни пособия и мъжки крака. Думите се “вадят с ченгел”, музиката е на мах.....Но пък са толкова мили, чувствителни и раними, макар да се ежат като петли и да се правят на мъжкари. Аз съм доволна, не бих се справяла по- лесно с жени.

Невероятно интересна е твоята тема!!! Винаги съм имала приятелки на годините на майка ми, че и на баба ми. Невероятен източник сте на една такава мека топлина, мъдрост и любов. И най-вече на една по-друга гледна точка.

Каква баба ще бъдеш? То е ясно, че от разстояние, но глезещата или изпълняващата заръките на снахата?

Искаш ли да кръстят някое от бъдещите внучета на теб? И как приемаш решението на младите, че децата не бива да носят името на никой от родата, за да няма сърдити?

Кое е най-красивото на твоята възраст? За мен 20-те са трудни- работа, учене, доказване; 30-те отдадени на семейството; 40-те са, за да обърнеш повече време за себе си. А после?

Какви са отношенията ти с етървата?

Когато ти се случи нещо хубаво или лошо, на кого първо споделяш?

Кой би бил най-хубавия подарък, който искаш да получиш?

Lionelsa, толкова се радвам да те срещна! Много рядко виждам твои коментари в последно време, вероятно не влизаме в много общи теми....Ти, Деничка Звездичка Пебълс, Гучи и всички останали, когато пишехте в онази коледна тема, винаги сте ми стопляли по особен начин сърцето. Карали сте ме да се замислям и да гледам света през очите на другите, спасявали сте ме от самосъжаление и сте се усмихвали заедно с мен.
Каква баба ще бъдеш? То е ясно, че от разстояние, но глезещата или изпълняващата заръките на снахата?
Бих искала да съм финансираща баба. Да мога да давам нужните средства и снахите да решават дали да си гледат сами децата, дали да работят и да имат помощнички. Ако децата ми бяха в България, вероятно с малко късмет бих могла да се справя с помощта на съпруга ми. Това е била и основната причина да работя и със зъби и нокти да се боря да печеля пари. За съжаление, когато става въпрос за финансиращи мераци в долари и в Америка, няма как.....Мисля, че ще изпълнявам заръките на снахите, по простата причина, че както и да се гледа едно дете в началото, то ще оцелее и няма да помни кой, как и какво. Дали ще спи при майка си или в отделна стая, като стане на 12 години, хич няма и да се сети за “старците”. Дали ще се захрани с твърда храна или с каши, все ще прояде и с първити стотинки ще се намърда в Мк Доналдс да си купи сандвич, пържени картофки и Кола. Не съм видяла и дете след 3 годинки да не ходи на тоалетна, па ако ще и до две и половина да се е нааквало. Колкото и свобода да му е давана да шари по стени и хора, като тръгне на училище, ще му покажат листа и децата ще го побъркат от подигравки. Колкото и една майка да обяснява, че не е нужно да дава играчките си на другите деца, ако не иска, все някога ще се намери един бабаит да го цапардоса и да го сложи на място. Моята логика е на детето да му се покажат границите, да си знае до къде има права. Ако природата му е на бунтовник, то винаги ще ги прескача, ако успее да се нагоди и да се възползва от факта, че бързото действие и разумът са още по- големи съюзници, пак ще ги прескочи, но в точния момент и с по- голяма вероятност за успех. Едно обаче се каня да направя: да искам инструкции в писмен вид, в случай, че някоя методика ми е съвсем непозната. После да няма аз така казах, ти така ме разбра. По принцип не съм запънато колело, очите ми винаги са в новото, ама зная ли....

Искаш ли да кръстят някое от бъдещите внучета на теб? И как приемаш решението на младите, че децата не бива да носят името на никой от родата, за да няма сърдити?
Изцяло съм съгласна с кръщаване на децата по желание на майката /бащите нямат шанс да им се чуе мнението/. Не приемам обаче обяснението че се прави, да не се сърди родата. Традицията е ясна – първото момче на свекъра, ако е момиче – на свекървата. Не виждам защо сватята да се сърди, като тя също е кръстила детето си /снаха ми/ на свекърва си. Аз лично ще бъда бясна, ако се опитат да ме “подхлъзнат” с някоя буквичка /аз и баща и сме с еднакви/, или комбинация от имена. Снахата на мой колега с хубавото име Димитър, кръсти първородния му внук Мартин защото галено на Димитър е Митко, а и свекървата се казва Мария, та взели буквата М. Или друга, която пък нарече детето си Кристиян, на свекър си Янко. Или кръщаваш, или не...Когато е не, причината е, че името не ти харесва /вероятно заради човекът, който го носи/, или че ей така, за да се правиш на велик. Хеле пък ако ми излезнат с номера, че нейните родители заслужават, пък и аз имам втори шанс, понеже имам втори син.....определено ще си изрева очите, защото ще го приема като удар по достойнството ми и това на съпруга. Е, ще рева, ще рева и щом видя детето – ще ми мине. По простата причина, че децата се обичат безпрекословно, независимо какво име носят. Мисля, че не името прави човека, а обратното.
Дали ще се радвам, ако кръстят внуче на моето име – не мисля. Името ми е славянско и в Америка не би се посрещнало като нормално. Виж, ако големият син имат момче, ще се радвам да носи името на съпруга ми, защото ще го повтори /даже потрети/ изцяло. Мислех си, защо казват за момчета, повтарящи имената на дядовци, че са много големи късметлии. Ами как няма да са, като от поколения са първородни и за тях е било наследството, в тях е била надеждата за продължаване на рода... Моят съпруг повтаря за втори път имената /на дядо си и прадядо си/ и нима не е късметлия, щом се е оженил за мен? Но и това не ми се вярва да стане, защото името му, макар и хубаво и много популялно в македонския край, е старо библейско и предизвиква очудени погледи у чужденците  и вечно питат толкова силно ли сме религиозни.
Много интересни въпроси, дано са и навременни Нарочно ги избутвах от съзнанието си, от страх, че ще ми стане тъжно и ще направя асоциация със стара рана. Но не е така, приятно ми беше. Ще продължа  при първа възможност

Свекървичке, благодаря ти за отговорите! Много са интересни, макар че си признавам, че не всякога разбирам кога се шегуваш и кога говориш сериозно.

Цитат на: svekarva в 02.09.2012 18:00

Lionelsa, толкова се радвам да те срещна! Много рядко виждам твои коментари в последно време, вероятно не влизаме в много общи теми....Ти, Деничка Звездичка Пебълс, Гучи и всички останали, когато пишехте в онази коледна тема, винаги сте ми стопляли по особен начин сърцето. Карали сте ме да се замислям и да гледам света през очите на другите, спасявали сте ме от самосъжаление и сте се усмихвали заедно с мен.

svekarva, гордост е за мен, че съм между тези момичета и се откривам в твоите думи. Чета с интерес отговорите ти в тази тема, както винаги съм чела и постовете ти. Всеки път си представям срещу себе си моята бъдеща свекърва и това ме кара да я преценявам много по-трезво, мисля, и с разбиране, въпреки разликите в част от вижданията, породени само от поколенията. Така че и от твоите думи аз черпя много полезни неща. Да си жива и здрава! 

DaBulka , това му е лошото /или хубавото/ на общуването по този начин - не се разбира кога човек се шегува и кога е сериозен. Само ако можеше да ми видиш честните сини очи  ...Този ми навик "да погаждам номерца" с думи и действия често ми е създавал огромни неприятности и неразбиране. На лицето ми винаги има широко залепена усмивка /как няма да се усмихвам, като имам прекрасни трапчинки/ и имам чувството, че най- добре се справям с неприятностите, когато ги поглеждам от смешната им страна. В моето семейство от детството /баба ми, баща ми, чичо ми, братовчед ми, брат ми и майка ми /тя, милата, полагаше усилия, докато на другите им идваше от вътре/, вечно и със всичко се будалкаха, смееха и подиграваха. Най- вече със собствените си грешки. Баба ми е имала много тежък живот, останала е вдовица на 34, с две деца и ипотека на къщата. Чичо ми е станал пенсионер по болест на 28 години. Открили са му кисти в бъбреците и само благодарение на стриктна диета и йога упражнения доживя до 47години. Никой, освен баба ми и той, не е разбрал, колко сериозно е положението. Пък той, преди да завърши право е следвал 2 години медицина и е знаел, че с тази диагноза, по онова време без хемодиализа, е имал не повече от 5 години живот. Та така, светът е оцелял, понеже се е смял. Съпругът ми е от семейство в другата крайност - там ако се смееш, значи си глуповат и несериозен. Хак му е, като се е подлъгал по вечната ми усмивка  , пък сега го пека на бавен огън.

Хей, Свекървичке, много ми е приятна твоята компания! Аз подозирам по духовития ти тон, когато си "сериозна" по другия начин. Но ти имаш коренно различни разбирания, предполагам на базата на житейския ти опит, в сравнение с нашата генерация. Едно момиче скоро каза, че често ни сваляш на земята с твоите коментари. Аз не говоря за "от другата страна", защото нямам свекърва и този въпрос никога не ме е вълнувал. Имам свекър с много труден характер, който ми е от най-големите учители в живота, но ние с мъжа ми винаги сме били в много голяма степен концентрирани в нашата си връзка, та рядко неговият баща или моята майка са се намесвали по някакъв начин. Затова казвам, че нямам усещане за "другата страна". Понеже ние "момиченцата" във форума на тоя етап сме много амбициозни, както по отношение на отглеждането на децата, така и по отношение на семейните връзки, ти ни действаш с приземяване към базовите неща. Аз поне се чувствам много добре, като чета оригиналното ти отношение по тия въпроси. И ти благодаря, че ни споделяш тази друга вделена от възприятия! За хумора, в моето семейство всички са тооолкова сериозни, има табу да се шегуваш с личността, с недостатъците, с трагичните неща, а аз се гъбаркам с всичко и на мойте им идва в повече, но нека, трябва да се разчупват в това отношение, за да не се драматизира излишно. На твоите близки мога само да се възхищавам!

Преди да продължа с отговорите, едно огромно благодаря и на Магито, която е също много специална от миналите години, а и има най- хубавото мото: Научи правилата, за да можеш после да ги нарушаваш!
Кой би бил най-хубавия подарък, който искаш да получиш? - Да ми гостуват децата поне за седмица. Понеже това зависи от много неща, бих си пожелала екскурзия 2-3 дни из Северна България, а в краен случай - парфюм 5-то авеню.

Кое е най-красивото на твоята възраст? За мен 20-те са трудни- работа, учене, доказване; 30-те отдадени на семейството; 40-те са, за да обърнеш повече време за себе си. А после? Ами после, както казваха в социалистическо време, береш плодовете на труда си. Но пусто новата пенсионна реформа ми обърка сметките. Тъкмо си чаках плодовете да ми капнат в ръчичките.....Сега си търся сопа, че вече ме болят краката и не мога да се катеря, та трябва да ги бруля. Сериозно:налага ми се да уча и да се доказвам ежеминутно и пак няма гаранция, че ще успея. Финансово още не съм почнала да мисля за мен, предстои магистратура на малкия син. Абе тръпка да има. Въпреки всичко не бих се върнала назад. Сега се ядосвам много по- малко за незначителни неща, опитваме се да излизаме по- често с приятели, не ми пука, че вкъщи е разхвърляно, ако искам готвя, ако не - ядем каквото има в хладилника. Роня сълзи на блудкави сериали и се захласвам по романтични филми...Ако имам бримка на чорапогащника, не го сменям на секундата, както правех преди, а си го нося така цял ден - против уроки. Правя предимно краткосрочни планове. Обаче, като видя хубав мъж, още се обръщам след него.  

Свекърва, много ти е интересен горещия стол, с удоволствие го изчетох. За съжаление, всички въпроси май са зададени.

Аз исках да те питам какво те привлече точно в този сватбен форум и какво те накара да се задържиш в него след като сватбата на сина ти мина. Мисля, че точно тези въпроси не са зададени, четох уж подробно, но ако са, извинявам се че питам отново 

Какви са отношенията ти с етървата?Живеем в различни градове и сега, когато децата са големи, се събираме само за сватби и погребения. Братовчедите /децата ни/ често си гостуват в чужбина макар едните да са в Европа, другите - в Америка. Когато са в България и едните и другите с удоволствие посещават чичо и чинка и винаги получават подаръци за празниците. Двете с етърва ми имаме много общи неща в ценностите: и тя и аз имаме братя и много добре знаем, че жените са тези, които решават дали ще са добри отношенията в рода, и двете знаем, че "брат, брата не храни, но тежко му, който го няма", по неизвестни причини аз много се разбирам с нейната майка, а тя - с моята /чуваме се често по телефона/, преди имахме общ враг  , в лицето на свекърите. Като се съберяхме двете, направо се заливахме от смях на неволите ни със селския живот от пребиваването ни там. /тя също като мен е трето поколение градско чедо/. Верно, полагали сме усилия да държим връзката най- вече между децата, че са на една възраст, но сме го правили с удоволствие. По- горе казах, че аз бях предпочитаната снаха. Тя много - много не им се "церемонеше"  , не показваше /поне видимо/ нужното уважение, което е задължително за едно малко село, било дълго време откъснато от света като "първа гранична зона" и те и "имаха страха". Пък аз по принцип съм по- страшна от нея, но съм добра артистка. Свекърите повече помагаха на тях със селскостопанска продукция и при отглеждането на децата и преди ми беше криво. Сега, когато и аз имам две големи момчета, добре виждам, че родителите помагат на това дете, което има по- голяма нужда, а не защото го обичат повече. Сега етърва ми е притеснена за здравословното си състояние /с основание/ и разговорите винаги се въртят в тази посока. Това много ме натоварва, не мога да си го пусна през едното ухо и да излезе през другото и направо се скапвам. Полагам усилия, но с голямо усилие  . Повече ръчкам съпруга да държи връзка с брат си и да помагаме с каквото можем /лекари, лекарства, кураж...../.