Горещ стол за svekarva!

[svekarva]

michelle, чувствата ни са взаимни! Винаги съм усещала деликатната ти подкрепа и съм се възхищавала на премерения тон на изказванията ти. Ще отговоря на част от въпросите, нямам време сега.
1. Какво би те накарало да се събудиш с удоволствие и усмивка?   Мисъл, жест, предстоящо събитие? Ако няма болни от семейството,  или не чакам  важни вести, или не съм сънувала кошмари, безпричинно ставам в добро настроение. Вече не съм за силни емоции, нито хубави, нито лоши. Хубави мисли, хубави предстоящи събития или мил жест, могат така да ме развълнуват, че да не мога да заспя цяла нощ и да стана от леглото с тъмни кръгове. Случва ми се, ако чуя някоя песен, или видя забавен пост във фейсбук /там следя кой къде ходи и върши/, да съм весела и засмяна целия ден.
  И в тази връзка - обичаш ли, когато имаш възможност, да оставаш в леглото по до късно? Или си от бодрите, ранобудни, енергични птички?    Ако не спя, не обичам да се излежавам. Не обичам и някой или нещо да ме буди, дори и котката. Предпочитам вечер да стоя до късно, не съм от ранобудните и бодрите сутрин, особено ако още е тъмно.
 2. Какво би те накарало да заспиш спокойна и щастлива след изминалия ден? Един красив, весел филм, може и да е тъп...Такъв от рода на немските круизни блудкажи. Хахахаха, честно! Пак казвам – нещо силно, макар и хубаво, не ми дава да заспя по цели нощи!
3. Би ли ни описала перфектния твой ден? Този, който е изчистен от ежедневни и независещи от теб неща. Леле, тук ме хвана «на тясно»!Не мога да го опиша детйлно, знам ли какво искам....При всяко положение обаче да е слънчев....
4Чувстваш ли се добре в кожата си? Какво харесваш в себе си като жена - във външността, излъчването, характера? Горещо, горещо...Ами да, ако имам право да избирам, пак в моята си кожа ще влезна! /Е.. ти самочувствието!/. То в момента не знам какво съм.....Живеем в мъжки свят, а и аз по- добре се разбирам с мъже, когато действам като тях – без да разчитам на женски «похвати». Не се харесвам като жена, но и не чувствам нужда.
 5. Какво е накарало съпругът ти да се влюби в теб?   Твоята и неговата "версия"    Моята версия – аз реших, че трябва да ме хареса. Неговата – че съм мила и нежна, а и достатъчно хубава. Добре съм го изиграла.
 6. Как се запозна със съпруга си и каква е историята на вашата любов? На една лятна бригада. Хахахах, весела история....Чистехме кромид и чесън за кьополу в един консервен комбинат. Ние, от машинните специалности, като по- неуки в бранша, бяхме черноработници, а той, понеже беше от технолозите по храната, ни беше командир. Та трябваше човек да е с връзки, че да чисти чесън, вместо да реве и подсмърква от кромида. Тц,тц,тц......любов през сълзи, с аромат на чесън. И каква чест да си гадже на командира, да си далече от кромида, да ти носи по- едър чесън, че да си свършваш бързо нормата, а и да има с кого да танцуваш на «забавата»....Беше си чисто използвачество от моя страна, нямах никакви сериозни намерения и веднага след бригадата се опитах да го разкарам. Обаче излезе много упорит...
 7. Кои свои черти забелязваш в децата си? А такива на съпруга ти? Да се разберем, казвам само хубавите.;-))) Големият е добър, работлив, скромен, всеотдаен и моногамен, като баща си. Малкият е комбинативен, находчив, напорист и с чувство за хумор, като мен. По външност и двамата имат предимно мои черти, от което следва, че мога да посоча всеки за техен баща.

[svekarva]

michelle - продължение
8. Как направи избора си на професия? Това ли е предпочитаната от теб професионална реализация? Намеси се съдбата. До 11-ти клас се готвех да следвам мода в Берлин, ходех на уроци по рисуване, бях в немска гимназия. През зимната ваканция, когато излезнаха справочниците, се оказа, че местят модата в Москва. Там трябваха яки връзки и заслуги, в СССР ходеха по- други хора, а и имаше изпит по руски. Точно тогава откриха филиал на техническия в Пловдив и с баща ми решихме, че ще е нещо в същата посока, ако след завършването, специализирам ергономия. После се оказа, че трябва да ме изпратят от завода, където работех, да специализирам, но пак трябваха връзки, не ставаше по желание. Що рев изревах тогава......Отличен успех, комсомолска дейност....ама не. То не може на човек във всичко да му върви. Това беше първият шамар от живота. Добре, че бързо се ориентирам в обстановката и бързо ми минава. На 25 години имах 2 научни степени и тръгнах по немскоговорящия свят като член на екип по международен обмен. После дойде промяната – машиностроенето отиде «на кино», а аз – в изходна позиция и то след майчинство. Пак ревове и сълзи от яд и безсилие, явно е трябвало да си извървя пътя. Та така, бях учителка, после ми излезе късметът да работя в голяма международна фирма в областта на човешките ресурси и научих много неща, за които нашите хора не бяха и чували. Старая се да намирам интересното в работата и да си «спечелвам» да ми го възложат. Не си го предтавях така, но съм доволна.
 9. Пишеш, че мечтаеш за собствен бизнес. Би ли споделила макар и с няколко думи нещо за него? Да, най- вече, защото исках аз да съм си началник. Мислех да е нещо свързано с внос и износ на машини и резервни части. Сега си мечтая за нещо след пенсия. Направо е мечта де .....Иска ми се да предоставя по някакъв начин всичко, което имам и знам на деца без финансови възможности. Но децата да имат желание и нужните качества. Ще видим, има още време....
Какви типично женски глезотийки би си позволила, ако имаш възможност? Искам да имам домашна помощничка, не обичам домакинската работа.
 11. Кой е предпочитаният ти моден стил? Каква цветова гама за дрехи избираш? Харесвам спортно елегантния стил. Следя фешън каналите и гледам да съм в модерната цветова гама, но в тъмни нюанси. Обичам и ми отива червено /нещо между малиново и бордо/, но вече е само като елемент от дрехата.

[Миши]

Здравей свекърва и от мен. Ти наистина си много позитивен човек и се радвам, че имам възможността да прочета твоята гледна точка за различни неща като по - зрял човек от мен. И чесно казано много пъти съм се замисляла над твоите коментари. Момичетата са задали много от въпросите които аз обмислях да задам, затова ще се опитам да не се повторя
1.Коя ти е любимата книга?
2.Кое е най - голямото ти постижение в живота?
3.Кое качество най - много харесваш и ненавиждаш в хората?
4.Любима дестинация, която би посещавала винаги без да ти омръзне.
Благодаря предварително  

[Ariel]

Здравей svekarva! Ето го и твоят горещ стол!  Чета с интерес постовете ти, смятам, че си дама с много интересно чувство за хумор (което се потвърди и от прочетеното дотук) и със здраво стъплили на земята мнения без много тинтири-минтири. Затова и толкова обичам да те чета и уважавам мненията ти. Би ли ми направила честта да разгледаш и отговориш и на моите въпроси? 

1. Има ли такова нещо като "вечна любов" според теб (от твой опит и какво мислеше преди да се омъжиш и какво смяташ сега)?

2. Противник ли си на новото и модерното, гледаш ли с носталгия към миналото?

3. Смяташ ли, че днешните поколения стават все "по-зле" в много отношения, както се шири мнение, или просто самите хора, които го казват се променят с времето, а не младите поколенията?

4. Смяташ ли, че с времето започваш да приличаш все повече на родителите си и именно за нещата, за които преди си смятала, че "никога няма да приличам на тях".

5. Коя е грешката, която родителите ти са допуснали по отношение на възпитанието на децата и която ти си се стремяла с всички сили да не допускаш с твоите?

6. В кое време (историческо, епоха) би искала да живееш ако можеше да се върнеш назад?

7. Има ли ситуации, в които приемаш страната на снаха ти, а не на сина ти и то чистосърдечно и искрено? Кои са те? Или винаги синът ти е прав? 

8. Какво мислиш за ревността? Изпитваш ли я? Спрямо кого?

9. Какво мислиш за изневярата? Може ли да бъде предотвратена според теб? Би ли простила?

10. Кой ти е любимият емотикон тук във форума? 

Благодаря ти за отделеното време и чакам с търпение отговорите ти! 

[michelle]

 Благодаря, благодаря  Много ми харесва, когато дадеш възможност на чувството си за хумор да се изяви  Остроумно е и те кара с удоволствие да четеш. Като четях имах усещането, че сме се събрали с компания на по чаша кафе и на всички им е някак леко, спокойно и усмивките преминават в спорадични пристъпи на смях  Умееш да се шегуваш със себе си, което е рядко качество    Радвам се за възможността да си "побъбря" макар и виртуално с един така естествен, открит и непринуден човек. Чудесна смесица между реалист и мечтател 

[svekarva]

Мило влюбено момиче, няма как да не те забележа с този ник! Прекрасно е да си влюбен....Благодаря ти, че проявяваш интерес към мен. Ето и отговорите:
1. Имаш ли любима книга, която те е докоснала и се връщаш към нея честичко..? Много книги направо са ме разтърсвали....В последно време предпочитам разкази, някак по- лесно ми е да се концентрирам и да се отдам изцяло на четенето. В трудни моменти посягам към томовете на Чудомир. Направо е 2 в 1 – майсторство в изказа и превъзходни илюстрации.
2. Удовлетворена ли си от живота си в момента? Да, доволна съм. Но не бих казала: “О, миг, постой! Ти тъй си хубав...”
3. За какво най-често тъжиш? За децата, че се справят сами и не мога да им помогна....
4. Кои са типично женските нещица, с които се глезиш? Е, грешна съм...Все още си купувам тайно някоя блузка, за да си вдигна настроението.
5. Обичаш ли да оставаш сама...Какво правиш в тези мигове? Само, когато ми е тъжно, за да си порева на спокойствие.
6. Кой според теб е най-големият ти недостатък, а най-голямото преимущество? Мъча се да ползвам недостатъците си като предимство ;-))
7. Как човек може да ти стане приятел, допускаш ли лесно хора до себе си? Стига да имаме общи теми за разговор, да мога да науча нещо /е, гледам да не са само клюки/ и да не се опитва да ми “играе игрички” .....и вече го приемам за приятел. Много близки приятелки имам само две, те са ми от детските години и не мога да добавя други към тях.
8. Кое е първото нещо, което ти прави впечатление при среща с някого? Очите. Най- голямата ми мъка при виртуалното общуване е това, че не виждам очите на отсрещния.
Ох, много ви са дълбоки въпросите! Няма ли за вас дискотеки, та ме разпитвате за толкова сериозни неща?
Гучита, както ти казва Ariel, ти ме насади тук, като ме номинира!  Ще ти отговоря утре на допълнителния въпрос.

[InLove_Girl]

svekarva, благодаря за хубавите отговори... Да ти кажа само, че и на мен разказите на Чудомир са ми любимо четиво, така че само с този отговор ме спечели тотално 

[svekarva]

Защо не ти харесва да не наричат по малко име.Как би искала да те нарича.
gucci , сега имам малко време в обедната почивка и да ти отговоря  . Да не се чудиш, ако кажа нещо по- остро - гладна съм, днес ми е плодов ден
Имах колежка преди години, която се хвалеше, че забранила на снаха си да и казва "майко", защото си имало кай да и казва така, освен това била само на 40 години и не искала хората да я мислят за по- стара. Колежката беше от сорта "пеперудка", вечно искаше да мине за много модерна и отворена и хич не се усещаше, че и се смеят зад гърба. Дали това е повлияло, или фирмената култура на сегашната ми работа /доста консервативна/ ме е "приобщила" успешно, не зная. Тук има и свекърви и снахи и повечето са на "майко". Другите си признават, че няма обръщение, а само сумтене, което пък е най- лошият вариант. Писала съм в съответната тема, колко умно и практично е решила проблема една от младите ми сегашни колежки. Всеки казва на другите родители съответно майка Петя и татко Стоян /примерно/, а на своите си - както е свикнал. За съжаление, аз не познавам снаха си - бях им на гости преди 7 години, съвсем в началото на връзката им, за 3- 4 дни /те ходеха и на работа тогава/, а и периодът беше много тежък за момичето. Около сватбата емоциите нещо тръгнаха в грешна посока, вина за което имам и аз  и като се обърна към мен по име с по- специален тон, направо щях да си "лепна д- то на тавана". Зная, че ме е подразнил тонът, но неволно го свързвам с обръщението и не ми е комфортно.
  Нека не забравяме обаче, че това е отговор на въпрос Има ли нещо, което винаги си искала да кажеш на снаха ти, но не си събирала смелост или не си намерила за редно и удачно да й споделиш?. В случая не смятам за редно и удачно да и споделя, просто моментът е минал.....пък и си признах, че никой не ми е крив.

[Hecate]

Свекърва, не се сърди на снаха си за това Аз също не мога да си пречупя езика да кажа майко и татко на свекъра и свекървата, не защо не ги уважавам или обичам, а защото считам, че човек има само едни майка и баща, които и в огъня ще влезнат заради мен. Някак си не мога да се обръщам еднакво към хората, които са ме отгледали и към тези, които наскоро просто са ме приели. Даже и да ме помолят всеки път ще ми е кофти, все едно правя престъпление към нашите. Затова и аз съм на малко име 

[gucci]

Мила свекърва.Аз наричам свекърва си на малко име и исках да видя твоята гледна точка.Не я наричам майко ,защото не е заслужила като цяло-никога не е проявявала интерес към мен по никакъв повод и се виждаме 3-4 пъти в годината за по ден два.не мога да кажа ,че ми е пречила,но и с нищо не ми е помогнала.Видя роклята ми в деня на сватбата,не дойде с мен на пробата/в Смолян/,а майка ми дойде/от Плевен/,видя ресторанта в деня на сватбата,запозна се с мен един ден след като пристигнах на гости в дома и тогава от Плевен в Смолян.Не мога да си кривя душата,че нищо лошо не ми е направила.Но не заслужава да и кажа майко.Просто исках да видиш и другата гледна точка ,че когато не са особено близки е трудно да кажеш майко и по добре на малко име отколкото да чака човек да се обърне или нещо подобно.

[svekarva]

Миши, здравей! Знаем се от една месечна темичка  .
Ето ти отговорите и благодарност, че проявяваш интерес към мен.
1.Коя ти е любимата книга? Не бих могла да кажа, зависи от настроението ми и моментните ми нужди...Харесвам творчеството на Хайнрих Бьол  - «Възгледите на един клоун», «Билярд в девет и половина», «И не каза нито дума» и мнооого други. Малко по- горе има подобен въпрос, дано отговорите ми са ти достатъчни.
2.Кое е най - голямото ти постижение в живота? Нямам такова....Сигурно е това, че се справям някак с живота...
3.Кое качество най - много харесваш и ненавиждаш в хората? Ох, много ти са трудни въпросите, не мога да отговоря кратко и ясно. Дай ми някакъв джокер, изброй ми качества, пък аз да ги сортирам подходящо.
4.Любима дестинация, която би посещавала винаги без да ти омръзне. Много обичам Родопите около Смолян. Още като тръгнем към Асеновград и ми се пълни сърцето с красота и особена радост.

[Alleksia]

svekarva, здравей! Първо да кажа, че с голям интерес те чета винаги

Ето и малко въпроси от мен

Ако имаше машина на времето, в кое време щеше да живееш?
Трудно или лесно се живее с трима мъже (ясно, че вече синовете ти не живеят при теб, но преди)?
Харесваш ли работата си?
Шофираш ли? Ако да, обичаш ли да го правиш?
Ако имаше възможност да живееш в чужда държава, коя би избрала (като изключим Щатите )
Кой е любимият ти сезон?
Кога няма смисъл да се прави нещо?

Благодаря

[svekarva]

Ariel, за мен е чест да ти отговоря. Опитах се да надникна под твоя стол, но успях да стигна само....до най- важното място. Няма защо да те разпитвам, ти си ми на книга в прекия смисъл. Линда Гудман ме шашна през 94-та, по същия начин, както теб - все едно беше писала за мен. Препоръчвам ти и книгата и за цифрите, там пак ме е описала и извадила на бял свят неща, с които не се гордея особено.
Почвам, пък може и да продължа в по- късните часове на деня.

1.Има ли такова нещо като "вечна любов" според теб (от твой опит и какво мислеше преди да се омъжиш и какво смяташ сега)? Тази  “вечна любов” упорито я търсех до 23 годишна. Омъжих се, но с пълното съзнание, че ако я намеря, ще се разведа. Голямата и изпепеляваща любов ме хвана, когато бях на 40, с две деца. Пак с пълно съзнание избягах, за да не направя някоя глупост и защото вкъщи имах моя си съпруг, моето си семейство. Нещата приключиха, преди да са започнали, не зная дали това е била тя. Може аз да съм егоист и да се обичам твърде много за да не искам да си създавам неприятности, но веднага след тази случка “погледнах” с други очи човека до мен и реших, че това, което имам ми е повече от достатъчно и е крайно време да се постарая да не го загубя. Сега, на стари години, когато отново сме само двамата, усещам, че гледаме света по един и същи начин /не само, защото очилата ни са еднакви/. Ако пък някой ми даде точното определение на “вечна любов”, може и да мога да му отговоря, дали я има.
2. Противник ли си на новото и модерното, гледаш ли с носталгия към миналото? Ако ме питаш за новите технологии, мисля, че човек даже трябва да е крачка пред тях, за да не изхвърчи в канавката. Старая се, но не винаги смогвам... Преди беше по- лесно, вероятно, защото бях млада. Иначе пари да ми даваш не искам да мъкна в ранни зори деца по детски градини, да гледам как да изпрося един конструктор “Лего” от приятелката в Австрия или пък да моля чужденци студенти да ми купят шише “Чико” от Кореком. Ама пък и каква радост беше да намериш блузка от “Валентина”, в този смисъл ми е носталгично....

[Mystique]

Хората раждат ли се лоши или обстоятелствата ги правят такива?
Мислиш ли, че булките, които не пишат тук губят много? Какво е мнението ти?
Ако можеше да живееш живота на някого за един ден, кой би бил той?
Кое е първото, което си спомняш като те питат за твоята сватба?

Благодаря! Темичката ти е много интересна!

[svekarva]

Честит ден на колежката! Да сте живи и здрави, да си помагаме и да си правим живота по- весел!
Ariel - продължение.
3. Смяташ ли, че днешните поколения стават все "по-зле" в много отношения, както се шири мнение, или просто самите хора, които го казват се променят с времето, а не младите поколенията? Много важн въпрос, радвам се, че го задаваш! Мисля си, че хората, които казват, че днешните поколения стават все «по-зле»,  не могат, или не искат да променят критериите си  за оценка в крак с времето. Всичко е толкова динамично променящо се, че сега 7 /седем/ !!! години са вече разлика в поколенията. Големият син говори за приятелите на брат си като за «другото поколение», а европейският модел на ценностната система изобщо не е мръднал от години, макар кризата спешно да налага това. Е как да няма криза в отношенията – нима младите не казват, че старите стават все «по- зле» и се дразнат от неоснователни упреци?
4. Смяташ ли, че с времето започваш да приличаш все повече на родителите си и именно за нещата, за които преди си смятала, че "никога няма да приличам на тях".  Това, че заприличвам на тях, е най- малкото. По- лошото е, че си мисля, че съм права. Радвам се, че майка ми е жива и много я обичам, но съвсем сериозно се замислям, че трябва да записвам нещата, които «в никакъв случай няма да правя като нея», че не се знае след 27 години какви ще ги върща и ще дразня моите деца. Майка ми често казва, че не е предполагала, че ще стане като баба си...
5. Коя е грешката, която родителите ти са допуснали по отношение на възпитанието на децата и която ти си се стремяла с всички сили да не допускаш с твоите? Ще се опитам с пример да съвместя този и предния въпрос. Брат ми беше /и е / много злояд. Имаше  едно тънко вратле и топки по лимфните възли и гледаше с огромни сини очи, пълни с отврат  храната и цялата къща се въртеше около него. Разликата ни е 4 години и много исках да му тупнат един бой, че да не се лигави толкова. Имаше случаи на него да се готви отделно, защото не обича това или онова. До преди да се роди малкият син правех забележки на майка ми и се чудех как му се връзва на акъла. Въртя се, сука се – малкото зло /синът/ ми «разказа играта». Имам записан един разговор с него, когато беше на около 2 години /той проговори много рано/, след почти двудневно гладуване. «Искам яйце - не варено, не на очи». Правя едно на омлет, защото нито е варено, нито е на очи. «Не, да е на купчинка!» Явно  искал бъркано яйце и правя такова /чукнато в горещо масло и бъркано в момента на пържене/. «Такова ли?» «Да, но сега отдели белтъка от желтъка». Да му лепнеш два, че да не мръдне от масата, докато не излапа яйцето с черупката. Ама не, правя трето яйце и си спомням, какво съм говорила на майка ми и как тя е свивала устни......
6. В кое време (историческо, епоха) би искала да живееш ако можеше да се върнеш назад? Вероятно по времето на траките, много малко се знае за тях.
7. Има ли ситуации, в които приемаш страната на снаха ти, а не на сина ти и то чистосърдечно и искрено? Кои са те? Или винаги синът ти е прав?   Ами аз като казвам, че синът ми е златен и прилича на баща си по доброта, на го казвам току – така. Не е имало ситуация, в която те да са на различно мнение пред нас, за да се налага да избирам. И съпругът ми съобщаваше общото ни решение на неговите родители. Ние живеем далече, научаваме само това, което те искат да ни кажат, кото синът ми е говорителят. Вероятно снаха си предварително обсъжда нещата с майка си и и казва своята версия, защото “хващам” доста често, че сватята е светлинни години напред с информацията. Аз умея да слушам, помня и съм от “сатра коза яре”, ама за “световния мир”, се правя на изненадана. Така е редно, жената е водеща в семейството.