как да се справим със съмненията преди сватбата?

[kleo_20]

а аз и преди и след сватбата съм си една и съща и да го има и да го няма е все едно!!заспивам си нормално е малко няма кой да ме гушне ама какво пък зная че ще се върне@!!!!!!!!

[nat4b]

това е най-хубавия момент за една жена,т.к. осъществява своята детска мечта да бъде принцеса!

[Zahira]

това е най-хубавия момент за една жена,т.к. осъществява своята детска мечта да бъде принцеса!

Така е! И мисля, че е много егоистично да лишиш една жена от такова преживяване.

[Mariasto]

Ей сега прочетох темичката за съмненията преди сватбата и ако знаете, че точно както Ава преди няколко месеца се чувствам напоследък. Ама едно към едно...все едно съм седнала и аз съм напислала всичко  . Изпращяла работа...мислех, че аз съм много емоционална или нещо не ми е в ред, щом такива мисли ме завладяват...ама то не може на ден по три пъти да се караме и после пак да се обичаме...
Даже бях сигурна, че слагаме край и после дори не можех да повярвам,че са ми минали такива мисли през главата...
Ееееййй, ама някои от нас наистина много тежко преживяват нещата...но някак като видиш, че и някой друг е изпитвал същото се успокояваш...Напоследък само се обвинявам, че едва ли не съм луда и истерична 
Сега знам, че всичко лошо отминава, важното е само, че се обичаме  ( е, няма как да не спомена, че преди два дни се опитвах да убедя милото, че това изобщо няма значение и как просто не сме един за друг   )
Благодаря ви, момичета за темичката 

[gingerina]

 И аз мога да се присъединя към клуба момичета. И аз се успокоих донякъде. Нашата връзка от самото начало е луда, крайности, караници и ревове до среднощите. Гонели сме се около общежитията със сакове като студенти, сбивали сме се сума ти пъти. Но затова пък хубавите моменти са много. И с него се чувствам обичана, защитена и силна. Когато се скараме често му казвам, че го мразя и се чувствам пълна глупачка затова, че съм още с него. Но да чукна на дърво в останалите моменти не съм имала съмнения, че това е човека за мен и най-вече, че това е мечтания баща за моите деца...

[mirmar]

Ей сега прочетох темичката за съмненията преди сватбата и ако знаете, че точно както Ава преди няколко месеца се чувствам напоследък. Ама едно към едно...все едно съм седнала и аз съм напислала всичко  . Изпращяла работа...мислех, че аз съм много емоционална или нещо не ми е в ред, щом такива мисли ме завладяват...ама то не може на ден по три пъти да се караме и после пак да се обичаме...
Даже бях сигурна, че слагаме край и после дори не можех да повярвам,че са ми минали такива мисли през главата...
Ееееййй, ама някои от нас наистина много тежко преживяват нещата...но някак като видиш, че и някой друг е изпитвал същото се успокояваш...Напоследък само се обвинявам, че едва ли не съм луда и истерична 
Сега знам, че всичко лошо отминава, важното е само, че се обичаме  ( е, няма как да не спомена, че преди два дни се опитвах да убедя милото, че това изобщо няма значение и как просто не сме един за друг   )
Благодаря ви, момичета за темичката 

Миличка, не се притеснявай- ще се уталожат нещата! Ние вече далеч не се караме така, както когато писах предишните постове.  Понякога пак се сдърпваме,но вече без такива обиди и тежки думи. Тоест пак ги има, ама като кажа "Тогава си вземай пръстена и няма да има сватба", чак ми става смешно вътрешно, а той пък пуфти от досада, защото знае, че това са само приказки. Или пък той като каже нещо в тоя дух, аз отговарям "Дааа, това за 100-тен път го казваш" Но някак се изморихме да се караме за глупости и минават по-бързо нещата. Разреждат се караниците, и е по-добре. Може би се минава през някакъв период в определен тип връзки и при определен тип хора... 

[didi_vla1983]

Всяка връзка минават през такъв етап момичета !Не бих повярвала ако някой ми каже (особено ако са отдавна и са били малки като са тръгнали), че никога не са имали период на скандали и караници!Но всичко отминава с времето, хората се нагаждат един на друг, променят се или свикват и всичко се нарежда!Така че спокойно - всичко ще отмине и ще бъдете толкова щастливи по-нататък, че дори няма да си спомняте за тези неща..

[Isabel]

Напълно съм съгласна с didi_vla1983! Всичко е въпрос на уталожаване в добрия смисъл на думата.
И аз съм имала изблици на помисли дали сме един за друг на втората година от връзката ни (вече сме почти 8 години заедно )! Луда работа

[katya_79]

За мен сватбата е един от най-важните моменти в живота на човек!И точно затова, този специален момент изисква  сериозно отношение, внимание и подготовка. Място за съмнения няма. Човек мисли преди това, преди да каже „да” и ако нотките на съмнението се прокрадва, то значи времето за  този ден още не е дошъл. За мен сватабата е празник на любовта. Израз на онази любов -  силна, разтърсваща,дълбока, изпепеляваща... Израз на чувста и емоции, които магат да бъдат изпитани само и единстевно тогава когато човек е израснал и стигнал до онзи момент в жинота си,  когато  чувства със сърцето на другия , когато гледа през очите на  човека до него, когато мъжът и жената се сливат и спират да съществуват и се прераждат в едно-СЕМЕЙСТВО

[silvani]

Сватбата е най-прекрасния ден в живота за една жена. Аз винаги съм мечтала за този ден. След като се роди детето ни бях загубила надежда, че някога ще се случи. Но както е казано - всяко нещо с времето си. Съпруга ми не е държал на този ден толкова, колкото аз, но го направихме макар и след 12 години връзка. Толкова съм щастлива, еуфорията ми още не е преминала и дори той си призна, че това е нещо, което не може да се опише с думи, а трябва да се изживее....